Решение по дело №3268/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И
към решение по НАХД №20213110203268 по описа за 2021 год.
на Варненския районен съд ХХVII наказателен състав.

По отношение на обвиняемия Ф. М. Н. - роден на 29.06.1963 г. в с. Пристое, общ.
Каолиново, обл. Шумен, живущ в с. Гусла, общ. Каолиново, обл. Шумен, с ЕГН:
**********, български гражданин, със средно образование, женен, управител на „Ибо Транс
2016“ ЕООД, неосъждан, от Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано
постановление по реда на чл.375 от НПК, за извършено от същия деяние по чл. 316 вр.
чл.309, ал.1 от НК, за това че на 24.01.2020 г., в гр. Варна, чрез посредственото
извършителство на процесуалния си представител - адв. Светла Каменова Дулова от ШАК,
пред Районен съд - гр. Варна, по гр. дело № 10595/2019 г., 14 състав, съзнателно е ползвал
неистински частни документи, които е предоставил по делото, а именно: разчетно -
платежни ведомости за заплати на „Ибо Транс 2016“ ЕООД за месеците от март 2018 г. до
март 2019 г. включително, на които на неустановена дата между 10.12.2019 г. и 22.01.2020 г.
в гр. Шумен, в частта им на подписите на служителя, лицето Г.М.К. - Г. е придала вид, че са
изпълнени от Т.П.Т., поради което от Н. за самото съставяне на документите не може да се
търси наказателна отговорност.
Предлага се Н. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78”А”
от НК и да му бъде наложено административно наказание.
В съдебното заседание представител на ВРП не се явява.
Защитникът на обвиняемия - адв.Б. счита, че са налице предпоставките за
освобождаването му от наказателна отговорност, като моли на същия предвид ангажираните
доказателства за получаваните от него доходи, да бъде наложено наказание в минимален
размер.
В съдебно заседание обв.Н. се явява лично. Признава вината си, изразява съжаление за
извършеното и моли за минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Ф. М. Н. е роден на 29.06.1963 г. в с. Пристое, общ. Каолиново, обл.
Шумен. Той е турчин, български гражданин, със средно образование, женен е и притежава
ЕГН **********.
През 2016 г. обв. Н. регистрирал търговско дружество „Ибо Транс 2016“ ЕООД, с адрес
и седалище на управление в с. Гусла, ул. „Чайка“ № 23. Обв. Н. бил управител на
посоченото дружество, чиито предмет на дейност бил осъществяването на транспортни
услуги. След регистрацията на дружеството, обв. се свързал със св. Г.М.К. - Г., която
следвало да му окаже съдействие във връзка с придобиването на лиценз за осъществяване на
транспортна дейност. За посоченото обстоятелство в дружеството следвало да се назначи
служител на длъжност „ръководител транспорт“. Св. Г. познавала лице, притежаващо
удостоверение за компетентност, позволяващо му да заема посочената длъжност - св. Т.П.Т..
1

Посредством Трудов договор № 01/19.04.2017 г., сключен между страните - работодателят
„Ибо Транс 2016“ ЕООД, представлявано от обв. Н. и рабонтикът Т.П.Т., св. Т. бил назначен
на длъжност „ръководител транспорт“. Със Заповед № 07/01.04.2019 г. трудовият договор с
№ 01/19.04.2017 г. бил прекратен по взаимно съгласие.
На 04.07.2019 г., св. Т. депозирал искова молба срещу „Ибо Транс 2016“ ЕООД, с която
били предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, ал.1,
т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ и във вр. с чл.270, ал.1 от КТ; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.1
от ЗЗД - за заплащане на дължимо трудово възнаграждение от страна на работодателя
спрямо св. Т. за периода от 20.04.2017 г. до 01.04.2019г. и получаване на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск въз основа на трудовият договор с № 01/19.04.2017 г.
Било образувано гражданско дело № 10595/2019 г. на Районен съд гр. Варна, 14 - ти съдебен
състав. В хода на посоченото гражданско дело, в съдебно заседание, проведено на
10.12.2019 г., съдът допуснал съдебно - почеркова експертиза, която да даде заключение,
дали подписите във ведомостите за заплати и в трудовия договор на работника са изпълнени
от ищеца по делото - св. Т.. Обв. Н. следвало да представи пред съда и за ползване от
вещото лица при изготвяне на експертизата разчетно - платежните ведомости за заплати на
„Ибо Транс 2016“ ЕООД в оригинал. Визираните ведомости се намирали при св. К.Д.К.,
която била собственик и управител на счетоводна кантора ЕТ „Катя Димитрова НИК“ гр.
Шумен и която осъществявала счетоводното обслужване на „Ибо Транс 2016“ ЕООД.
На неустановена дата след 10.12.2019 г. обв. Н. посетил кантората на св. К., изискал и
съответно взел посочените ведомости в оригинал. Видял, че на същите липсва подпис в
графите, предназначени за такъв и отразяващи получени суми от св. Т.. Поради това в
последствие Н. посетил св. Г. в гр. Шумен и я помолил да подпише ведомостите, като й
разяснил, че същите няма да се ползват, а с тях ще се запознае единствено вещото лице по
воденото гражданско дело. Св. Г. положила подписи в посочените разчетно - платежни
ведомости за заплати на „ИБО ТРАНС 2016“ ЕООД за периода от месец март 2018 г. до
месец март 2019 г. срещу името на св. Т.. Тя била убедена от об.Н. в обстоятелството, че
съответните ведомости няма да бъдат използвани.
Впоследствие, след подписването им от св.Г., обв. Н. предоставил посочените
ведомости на своя процесуален представител- св. С.К.Д., която била адвокат, вписан в
Адвокатска колегия - гр. Шумен, с оглед представянето им по воденото гражданско дело №
10595/2019 г. на Районен съд гр. Варна. Обв. Н. не посочил пред св.Д. обстоятелството, че
положените подписи на ведомостите не изхождат от лицето, посочено като техен автор.
С молба от 22.01.2020 г., от името на „Ибо Транс 2016“ ЕООД, св. Д. в качеството си на
упълномощен представител изпратила на Районен съд - Варна по номера на гражданското
дело посочените ведомости. Същите били получени и входирани в съда на 24.01.2020 г..
В хода на гражданското дело била назначена и изготвена съдебно-почеркова
експертиза. Същата дала заключение пред съда, че подписите във ведомостите не са
положени от св. Т.. Поради това в съдебно заседание от 25.02.2020 г. производството по
гражданското дело било спряно и материалите по същото били изпратени на Районна
прокуратура - Шумен. По случаят било образувано досъдебно производство в РП-Шумен. В
последствие делото било изпратено по компетентност в РП - Варна.
В хода на ДП била изготвена съдебно-графическа. Видно от заключението на същата
/л.25-27, т.1/ подписите, положени в графата „подпис“ в оригинали на разчетно - платежни
ведомости на „Ибо Транс 2016“ ЕООД за месеците: март 2018 г., април 2018 г., май 2018 г.,
юни 2018 г., юли 2018 г., август 2018 г., септември 2018 г., октомври 2018 г., ноември 2018
2

г., декември 2018 г., януари 2019 г., февруари 2019 г. и март 2019 г., са положени от лицето
Г.М.К. - Г..
По делото е приобщена справката съдимост за обв. Н., от която е видно, че той е
реабилитиран по право и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите С.Д., К.К., Т.Т. и Г.К.-Г., тъй като
същите са логични, кореспондират с гласните и писмени доказателства, кредитирани от съда
и съответстват на установената фактическа обстановка.
Съдът се доверява и на обясненията на обв.Н. депозирани в ДП, като от тях не
кредитира единствено частта, в която същият сочи, че знаел, че св.Г. е притежавала
пълномощно от св.Т. да го подписва. Горното твърдение на обвиняемия противоречи на
всички събрани гласни и писмени доказателства по делото. Нещо повече обв.Н. сам в
съдебно заседание посочи, че никога не е виждал пълномощно, с което св.Т. да е
упълномощил св.Г..
Като компетентни и безпристрастно дадени съдът кредитира и заключението по
назначената и изготвена по делото съдебно-графическа експертиза.
Съдът изцяло кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не се
оспорва.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от показанията на свидетелите С.Д., К.К., Т.Т. и Г.К.-Г.,
кредитирани от съда, обясненията на обвиняемия депозирани в хода на досъдебното и
съдебното производство, в кредитираните от съда части, писмените доказателства – трудови
договори, заповед, разчетно платежни ведомости за март 2018 г., април 2018 г., май 2018 г.,
юни 2018 г., юли 2018 г., август 2018 г., септември 2018 г., октомври 2018 г., ноември 2018
г., декември 2018 г., януари 2019 г., февруари 2019 г. и март 2019 г., материали от
гражданско дело № 10595/2019 г. на Районен съд гр. Варна, 14 - ти съдебен състав, протокол
за изготвена съдебно-графическа, справка за съдимост, които в своята съвкупност очертават
идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че негов автор
е обвиняемия.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.
14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

Обв. Ф. М. Н. – роден на 29.06.1963г. в с. Пристое, обл. Шумен, турчин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, не работи, ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 316 вр.
чл.309, ал.1 от НК, тъй като на 24.01.2020г., в гр. Варна, чрез посредственото
извършителство на процесуалния си представител, пред Районен съд - гр. Варна, по гр. дело
№ 10595/2019 г., 14 състав, съзнателно е ползвал неистински частни документи: разчетно-
платежни ведомости за заплати на „Ибо Транс 2016“ ЕООД за месеците от март 2018г. до
март 2019г. включително, на които е придаден вид, че подписите са изпълнени от Т.П.Т.,
като от Н. за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
3

За съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо неистинският
частен документ да е употребен от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува
или, че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно
отношение. Понятията „истински” или „неистински”, „официален” или „частен” документ,
„документ с невярно съдържание”, „лъжливо документиране” са изяснени в чл.93, т.т.5 и 6
от НК и ППВС № 3/82 г., както и в редица ТР и принципни решения на ВС и ВКС, например
ТР № 41/11.04.1986 г. по н.д.№ 33/84 г. на ОСНК на ВС, а ползването на такива - и в
решения № 522/09.11.2010 г. по н.д.№ 575/2010 г.-III н.о., решение № 351/26.10.2000 г. по
н.д.№ 260/2000 г.-I н.о. и други на ВКС. От тази съдебна практика, която настоящият състав
споделя, става ясно, че отговорност се носи от ползвателя на частен документ, който е
„неистински” или „с преправено съдържание”. В цитираното ППВС № 3/82 г., т.6 е
разтълкувана разпоредбата на чл.93, т.6 от НК за понятието „неистински документ” в
смисъл, че то „не включва съдържанието на писменото изявление като елемент на този
документ, следователно, дали той е с вярно или невярно съдържание е без значение за
неговата истинност”, като е отречено изразеното в решение № 87/58 г. от ОСНК на ВС
становище, че документ с невярно съдържание се приравнява на неистински. От друга
страна, престъпното ползване на такива документи като посочените в чл.316 от НК не може
да стане вън от тяхното „правно значение” като елемент от понятието „документ”, т.е. какво
право или задължение или правоотношение с него се създава, утвърждава или отрича.
Процесните ведомости за заплати са частни документи. Същите не са издадени от
длъжностни лица в кръга на службата им или от представител на обществеността в кръга на
възложената му функция. Те не съдържат характеристиките по чл.93, т.5 от НК, което ги
определя като частни документи. Деянието е довършено, тъй като документите са били
употребени от обв., посредством неговия процесуален представител пред РС-Варна, за
доказването на определени обстоятелства- а именно, че заплатите за съответните месеци са
изплатени на св.Т.. Документите са неистински по смисъла на чл.93, т.6 от НК, в частта, в
която е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на св.Т.Т., а не на
лицето, което действително ги е съставило-св.Г., поради обстоятелството, че подписите не
са положени от св.Т.. В горната насока са всички събрани по делото доказателства, както
писмени така и гласни.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
От обективна страна деянието по чл. 316 вр. чл.309, ал.1 от НК е осъществено от
обв.Н. при форма на изпълнителното деяние-действие, изразило се в ползването от страна на
обвиняемия на неистински частен документ.
От субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като обвиняемият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и ги е искал. Умисълът на обвиняемия се извежда по категоричен
начин от неговите действия - той е представил неистинския документ при ясното съзнание,
че не е посещавал медицински специалисти на не са му били извършени нужните
изследвания.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на обв. Ф.Н. за извършеното от
него престъпление по чл. 316 вр. чл.309, ал.1 от НК, съдът прецени степента на обществена
опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя, подбудите за
извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на обв. констатира следното:
4

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита частичните самопризнания
на обвиняемия, чистото му съдебно минало, изразеното съжаление и критично отношение
към извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
Като съобрази гореизложеното съдът намира, че са налице всички кумулативното
предвидените в закона предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана
процедура по освобождаване на обвиняемия Н. от наказателна отговорност за
горепосоченото престъпление, с налагане на административно наказание по реда чл.78 А от
НК- обвиняемият е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл. 316
вр. чл.309, ал.1 от НК законова санкция е „лишаване от свобода“ до две години, обв.Н. не
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от
деянието му не са причинени имуществени вреди. При горните констатации съдът освободи
обв. Ф.Н. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание “Глоба”.
Съдът, съобразявайки посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства
определи наказанието при наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
отчете, възрастта на обвиняемия, обстоятелството, че е управител на транспортна фирма с
ниски доходи от развиваната дейност, отсъствието на каквито и да било данни за други
противообществени прояви на територията на Р България, прецени, че следва да му наложи
наказание в минималния размер на предвиденото в законовия текст на разпоредбата на 78а
от НК. Затова му наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв.
С така определеният размер на наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК - генералната- ще се въздейства
предупредително спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната превенция- ще
се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други
престъпления.
Съдът се произнесе по приложеното по делото веществено доказателство, като на
основание чл.112, ал.4 от НПК постанови трудов договор № 01/19.04.2017г. между „Ибо
Транс 2016“ ЕООД и Т.П.Т. да остане към материалите по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи на обв.Н. сторените по делото
разноски в размер на 141.05 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна.
По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:
5

Номер на акта:	536
Дата:	7 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20213110203268
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 август 2021 г.

Решение по дело №3268/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите