Решение по дело №296/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 76, ал. 1 (отм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г.), вр. § 5, ал. 1 от ПЗР към Закона за противодействие на корупцията.

Образувано е по депозирана жалба от В.П. ***, срещу Решение № РС-756-22-122 от 19.12.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е нищожно, неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и необосновано, поради липса на подробен и задълбочен анализ на събраните по преписката доказателства.

Като основание за нищожност на оспореното решение жалбоподателят изтъква факта, че от изпратения му екземпляр не ставало ясно кои са членовете на комисията, постановила решението - посочени били три лица, изписани само с две имена, без посочване на длъжността и връзката им с КПКОНПИ, липсвал подпис на лицата, както и печат. При липса на подписи от всички членове на комисията не можело да се прецени дали е изпълнено условието на чл. 13, ал. 2 от ЗПКОНПИ решенията на Комисията да се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове.

С посоченото решение Комисията установила конфликт на интереси по отношение на В.П.К., директор на Главна дирекция Национална полиция, за периода от 07.01.2022 г. до 10.08.2022 г. и като такъв – лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 26 от ЗПКОНПИ, за това, че поставил резолюция „Да“ на 20.05.2022 г. на Докладна записка с рег.№ 3286р-24907/23.05.2022 г. в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ.

В цитирания текст се съдържали няколко хипотези, съгласно които лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. В тази връзка не ставало ясно какъв е частният интерес на жалбоподателя, както и в коя хипотеза попада осъщественото от него, като по този начин било накърнено правото му на защита.

На следващо място, в решението било посочено, че Комисията налага глоба в размер на 5 000 лева на основание чл. 171, ал. 1 за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ, в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 26 от ЗПКОНПИ. И в случая липсвало посочване на конкретен диспозитив на нарушение, време, място и начин на извършване на нарушението, още по-малко нарушението било съотнесено към конкретната хипотеза на изр. първо от чл. 58.

С решението на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ в полза на държавата се отнемала сума в размер на 198,25 лева, представляваща получено нетно дневно възнаграждение за 20.05.2022 г., когато жалбоподателят упражнил гореописаното правомощие в своя полза. Съгласно посочената разпоредба, възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, за периода, през който конфликтът на интереси бил укрит, се отнемало в полза на държавата или общината. Постановеното отнемане в случая обаче било неясно и неправилно.

С решението, без посочване на основание, в полза на държавата се отнемала сума в размер на 4 830,59 лева с ДДС, представляваща материална облага, реализирана в резултат на конфликта на интереси. Постановеното отнемане също било неясно, неправилно и неоснователно – жалбоподателят не бил получил материална облага, посочената сума никога не била в негово владение и това безспорно било доказано в производството пред комисията.

В решението не били обсъдени основни факти и обстоятелства от значение за делото, установени в производството. На първо място, не било посочено кой е собственик на описаното „служебно жилище“, както и кога започнал ремонтът му. Сумите, описани в решението - 713.59 лева по Фактура № **********/25.05.2022 г. и 4 117.00 лв. по проформа фактура № **********/01.06.2022 г. било установено, че са вложени в „служебното жилище“, собственост на МВР. В сигнала и преписката било посочено, че няма законова, подзаконова забрана или вътрешно-нормативна уредба, която да забранява прехвърлянето или ползването на финансови средства от една структура на МВР за нуждите на друга структура. Комисията едностранно интерпретирала фактите, като не посочила, че ремонтът започнал преди сключване на договора за наем, дори преди заемане на длъжността от К.. ДУССД уведомило ГДНП, че ремонтът не може да бъде довършен поради недостиг на финансови средства в бюджета за 2022 г. Съгласно писмо № 5785р-14358/16.05.2022 г. от ДУССД до ГДНП се поискало отпускане на финансови средства за доставка и монтаж на врати в размер до 4 200 лева и в размер на 800 лева. Началникът на УССД при ГДНП, съгласувано с началника на ФСО при ГДНП, изготвил докладна записка, в която били описани дейности и разходи на ГДНП, нуждаещи се от финансиране, в това число и исканите от ДУССД средства за довършване на ремонта на „служебното жилище“. Комисията не посочила в решението как установила, че резолюцията е поставена именно и само за ремонта. В решението липсвали мотиви относно най-съществения факт, а именно какво се случило с отпуснатите средства и къде били вложени. В случая финансовите средства били вложени изцяло в жилището, собственост на МВР, което било държавна собственост. В тази връзка изложеното в решението, че жалбоподателят поставил резолюция „Да“ в свой частен интерес било абсолютно несъстоятелно. Комисията не обсъдила още един факт - какво се случило с вложените в служебното жилище средства след прекратяване на служебното правоотношение. Комисията едностранно обсъдила клаузите на наемния договор, като посочила единствено тези, които можело да бъдат тълкувани във вреда на К.. В същото време не взела предвид, че съгласно клаузите на договора той влизал в действие, след като жилището бъде предадено на наемателя, за което се изготвяли предавателно-приемателни протоколи, като към 20.05.2022 г. К. не бил приел имота. На следващо място, липсвали мотиви на комисията защо счита, че К. се е облагодетелствал или по какъв начин е имал възможност да се облагодетелства. Изразява се несъгласие с изложеното от комисията, че К. следвало да си направи самоотвод, като не одобри исканите разходи, след като те били предназначени за ремонтни дейности на служебното жилище, от което той ще се ползва. По тази логика той не следвало да разписва лимити за гориво или средства за ремонт на служебния автомобил, за профилактика на служебния климатик или подмяна на служебния телефон, за разходи за почистване на служебния кабинет. Не на последно място, служебното жилище реално не било ползвано от К..

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното Решение № РС-756-22-122 от 19.12.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и за присъждане на направените по делото разноски.

В депозирана по делото писмена молба процесуалният представител на жалбоподателя развива така изложените доводи и изтъква допълнително, че обжалваното решение е нищожно, тъй като било постановено по сигнал, който не отговарял на законовите изисквания.

Ответникът по жалбата – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество - гр. София (сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество), чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представено писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на КПКОНПИ, като правилно и постановено в съответствие с материално-правните и процесуално-правни разпоредби. Претендира присъждане на разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради липса на правна и фактическа сложност на делото и моли същия да бъде намален до минимално установения размер.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства по административноправния спор, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят В.П.К. е назначен за Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ със Заповед № 8121К-83/07.01.2022 г. на Министъра на вътрешните работи и е встъпил в длъжност на 07.01.2022 г. (л. 57 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град, приложено към настоящото).

На 21.01.2022 г. същият е подал заявление до Министъра на вътрешните работи с искане за временно ползване на служебно жилище от ведомствения фонд на Министерство на вътрешните работи, находящо се в гр. София. С положителна резолюция от министъра заявлението е насочено към Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ в МВР. С Докладна записка на директора на Дирекцията е предложено на министъра на вътрешните работи да бъде променено предназначението на избраното от К. жилище от „жилище за отдаване под наем“ в „служебно жилище“ и в него да бъде настанен подалият заявлението ръководен служител.

Със Заповед № 812з-134/04.02.2022 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 50 и сл. – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град) е утвърдено предназначението на „служебно жилище“ на недвижим имот от ведомствения жилищен фонд на МВР, находящо се в гр. С. (т. 1 от заповедта). Със същата заповед главен комисар В.П.К., на длъжност „Директор на ГДНП-МВР“ и членовете на семейството му, временно за срока на заемане на длъжността, са настанени в имота, считано от датата на подписване на двустранен протокол – опис за фактическото предаване на имота на наемателя за ползване (т. 2). Директорът на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУСДД) е упълномощен от името на МВР да сключи писмен договор за наем с наемателя (т. 3), да го запознае със заповедта (т. 4) и да извърши необходимите действия за фактическото предаване и приемане на жилището (т. 5).

На 23.03.2022 г. е сключен Договор рег.№ 5785р-9235/23.02.2023 г. за наем на жилище от ведомствения жилищен фонд на МВР (л. 44 и сл. – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град), между МВР, представлявано от директора на Дирекция „Управление на собствеността и Социални дейности“, като наемодател, и В.П.К., наемател, с предмет – жилище, със статут „Служебно жилище“, находящо се в гр. С.. В чл. 26, ал. 1 от Договора (л. 48) е посочено, че договорът за наем влиза в сила от датата на подписване на протокол-опис по чл. 12 за предаване на имота, като действието му е за срока на заемане на длъжността директор на Главна дирекция „Национална полиция“.

С писмо peг. № 5785p-14358/16.05.2022 г. (л. 51 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град) директорът на Дирекция „Управление на собствеността и Социални дейности“ е уведомил директора на ГДНП - главен комисар В.К., че Дирекцията няма възможност да закупи и подмени вратите, фаянсовите и теракотни плочки на жилището, поради ограничен финансов ресурс в бюджета на ДУССД за 2022 г.

Във връзка с писмото е изготвена Докладна записка рег.№ 3286р-24907/23.05.2023 г. (л. 52 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град), подписана от началник на сектор „Управление на собствеността“ в ГДНП и съгласувана с началник на сектор „Финансово-счетоводно осигуряване“ в ГДНП на 20.05.2022 г., до директора на ГДНП главен комисар К. „за сведение и разпореждане“. В нея се обосновава необходимостта от финансиране на стойност до 9 000 лв. от бюджета на ГДНП за обезпечаване на дейността на дирекцията. В първия параграф от докладната е посочено, че съгласно писмо peг. № 5785р-14358/16.05.2022 г. от ДУССД са необходими финансови средства за доставка и монтаж на врати в размер до 4 200 лв. по подпараграф 10-302 „Текущ ремонт на недвижимо имущество“ и в размер до 800 лв. за закупуване на фаянсови и теракотни плочи, сифони и други по подпараграф 10-155 „Материали, консумативи и резервни части за строителство“. Посочва се, че същите са за доставка и монтаж в служебно жилище, находящо се в гр. С.. В същата докладна записка се обосновава необходимостта от финансови средства и за други разходи – за закупуване на резервни части за ремонт на автомобили по щата на ГДНП и за закупуване на бензинова моторна коса, ножици за рязане на храсти и др.

На 20.05.2022 г. В.К., в качеството си на директор на ГДНП, поставя утвърдителна резолюция „Да“ с дата и подпис върху посочената Докладна записка с peг. № 3286р-24907 от 23.05.2022 г.

Разходът за закупуване на фаянс, гранитогрес, сифон и фуга, в размер на 713,59 лв. с ДДС е одобрен от финансовия контрольор на ГДНП с контролен лист № 120 за извършване на предварителен контрол преди извършване на разход, а този за закупуване на 9 броя врати, аксесоари за тях и монтаж в размер на 4 117,00 лв. с ДДС с контролен лист № 139.

Към доказателствения материал по делото са приобщени Фактура № ********** от 25.05.2022 г. на стойност 713,59 лв. (л. 54 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град) и проформа фактура № ********** от 01.06.2022 г. на стойност 4 117,.00 лв. (л. 55 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град), с получател Главна дирекция „Национална полиция“ с МОЛ В.К.. На проформа фактурата има поставен щемпел на Главна дирекция „Национална полиция“, Утвърдил разхода по параграф - директор и положен подпис на В.К., както и ръкописен текст, че разходът е извършен по ДЗ рег.№ 3286р- 24907/23.05.2022 г. с подпис на началник сектор „Управление на собствеността“.

По делото е представен Протокол-опис от 21.07.2022 г. (л. 32), видно от който е, че на 21.07.2022 г. е извършено фактическо предаване и приемане на недвижимия имот, отдаден под наем, между В Ии Д. К.– служители в ДУССД – МВР, от една страна, и В.П.К., от друга.

Видно от Акт за встъпване в длъжност от 10.08.2022 г. (л. 63 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град) В.К. - директор на ГДНП-МВР, е временно преназначен на ръководна длъжност Директор в „Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от ЗМВР“ към Ръководството на МВР.

Със Заповед № 8121К-10093 от 19.08.2022 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 68 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град) служебното правоотношение на жалбоподателя с МВР е прекратено.

В докладна записка рег.№ 5785р-23 830/11.08.2022 г. от С.Х., директор на ДУССД, до заместник-министър на МВР са изнесени данни за извършени строително-монтажни работи и изразходвани средства от бюджета на МВР за ремонт на служебен апартамент на МВР, намиращ се в гр.С..

Изготвен е Доклад рег.№ 4575р-1916/14.09.2022 г. от комисия в Дирекция „Инспекторат“ в МВР (л. 31 и сл. – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град), в който са отразени резултатите от извършена проверка в Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, съгласно МЗ № 8121з-1069/23.08.2023 г. и са дадени посочените в доклада предложения до министъра на вътрешните работи, сред които (т. 5) е докладът и част от събраните при проверката материали да се изпратят на КПКОНПИ за отношение по компетентност, с оглед установените в хода на проверката данни за наличие на конфликт на интереси и извършени нарушения на ЗПКОНПИ от В.П.К., в качеството му на директор на ГДНП към момента на деянията, респективно – лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 26 от закона.

В Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е подаден сигнал рег. № ЦУ01/С-756/26.09.2022 г. (л. 30 от адм.дело № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град), от ВПД Директор на Дирекция „Инспекторат“ В МВР до За Председател на КПКОНПИ за отношение по компетентност, към който са приложени горецитираният доклад и други писмени доказателства, относими към данни за наличие на конфликт на интереси и извършени нарушения на ЗПКОНПИ.

На 06.10.2022 г. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в състав: Заместник-председател: А.С., и членове: А. Ц., П.Й., С.К., е постановила Решение № КИ-283/06.10.2022 г. за образуване на производство за конфликт на интереси (л. 29 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град), с което във връзка с доклад на директора на дирекция „Конфликт на интереси“ на КПКОНПИ, и на основание чл. 71, ал. 1 от ЗПКОНПИ, във връзка с чл. 33а, ал. 2, т. 3 от ПУДКПКОНПИНА, е образувано производство за установяване конфликт на интереси по сигнал с вх. № ЦУ01/С-756/26.09.2022 г. срещу жалбоподателя, като директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР и в това му качество лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 26 от ЗПКОНПИ. Срокът за приключване на производството е продължен с Решение за продължаване срока на производството от 23.11.2022 г. (л. 75 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град) с 30 дни – до 05.01.2023 г. включително.

С Покана изх. № ЦУ01/10274#3 от 15.11.2022 г. на КПКОНПИ (л. 70 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град), връчена на 30.11.2022 г., В.К. е поканен за изслушване във връзка с образуваното срещу него производство за установяване на конфликт на интереси. Видно от Протокол № 1098/07.12.2022 г. от заседание на комисията - вътр. № РД-04-316/14.12.2022 г. на КПКОНПИ (л. 82 и сл. – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град), К. е изслушан по реда на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ на заседанието, проведено на 07.12.2022 г., на което същият се е явил лично и с адв. Т.Н.от Адвокатска колегия - Хасково. По време на изслушването К. е заявил, че след като встъпил в длъжност като директор на ГДНП, подал молба към министъра за ведомствено жилище. Молбата му била одобрена, но се оказало, че няма годно жилище за живеене. На К. били предложени няколко апартамента, но всички били в окаяно състояние, като той се спрял на едно от тях, не заради по-доброто му състояние, а заради удобната локация в близост до местоработата му. При първоначалния оглед К. констатирал, че в жилището не е правен ремонт от много време - всичко било разрушено, включително ВиК инсталацията, вратите били пропаднали, не се затваряли, плочките в банята били надути и подпухнали. От дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ в МВР го уверили, че ще бъде извършен цялостен ремонт на жилището. Оформен и подписан бил договор за наем и започнал ремонт. Междувременно при него пристигнал документ относно вратите в апартамента и това, че няма да има възможност същите да бъдат закупени и монтирани от ДУССД поради недостатъчен бюджет. К. заявява, че резолирал този документ към началника на Финансовата служба, като впоследствие потвърдил, че утвърдил този разход, наред с още няколко разхода, некасаещи жилището. Подчертал, че всичко било коментирано със счетоводителя, според който нямало пречка въпросните врати да бъдат закупени от дирекцията (ГДНП). Твърди, че това било рутинна практика в МВР - да бъдат пренасочвани средства от една структура на МВР в друга. По отношение на плочките в банята заявил, че бил уведомен, че от УССД няколко пъти ходили да оглеждат как върви ремонтът и били възлагани и други действия, тъй като отговорният за ремонта служител не одобрявал извършената до момента работа. В заключение заявил, че поради дълго проточилия се ремонт и скорошното му освобождаване от длъжността, той не бил живял в апартамента, макар и една част от разходите за неговото ремонтиране да били за негова лична сметка.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № РС-756-22-122 от 19.12.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (л. 20 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град) е установен конфликт на интереси по отношение на В.П.К., директор на Главна дирекция „Национална полиция“ за периода от 07.01.2022 г. до 10.08.2022 г. и като такъв - лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 26 от ЗПКОНПИ, за това, че е поставил резолюция „Да“ на 20.05.2022 г. на Докладна записка с peг. № 3286р-24907/23.05.2022 г, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ.

С решението му е наложена глоба в размер на 5 000 лева на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ, в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 26 от ЗПКОНПИ.

На основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ от В.П.К. е отнета в полза на държавата сума в размер на 198,25 лв., представляваща полученото нетно дневно възнаграждение за 20.05.2022 г., когато същият упражнил гореописаното правомощие в своя полза.

В полза на държавата от В.П.К. е отнета сума в размер 4 830,59 лв. с ДДС, представляваща материална облага, реализирана в резултат на конфликта на интереси.

В обжалвания акт е посочено, че В.П.К., в качеството му на директор на Главна дирекция „Национална полиция“ за периода от 07.01.2022 г. до 10.08.2022 г., е лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал, 1, т. 26 от ЗПКОНПИ. Сред основните му длъжностни задължения било да управлява бюджета на главната дирекция и да ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване, като не допуска нарушаване на бюджетната дисциплина. Като поставил утвърдителна резолюция „Да“ на 20.05.2022 г. върху Докладна записка с peг. № 3286р-24907/ 23.05.2022 г. В.К. упражнил свое правомощие по служба във връзка със заеманата от него висша публична длъжност. Докладната записка била изготвена и подписана от началника сектор „Управление на собствеността“ за „сведение и разпореждане“ до директора на ГДНП, и обосновавала нуждата от отпускане на финансови средства за обезпечаване дейността в ГДНП, в това число разход за доставка и монтаж на врати в размер до 4200 лв. и в размер до 800 лв. за закупуване на фаянсови и теракотни плочи, сифони и други за служебното жилище, в което К. бил настанен. В тази връзка е заявено, че без неговото одобрение и разпореждане за отпускане на необходимите финансови средства, би било невъзможно извършването на този разход от бюджета на Главната дирекция. Комисията е счела, че извършвайки горепосоченото действие, К. е нарушил разпоредбата на чл. 58, изречение първо от ЗПКОНПИ, като поставената утвърдителна резолюция „Да“ на 20.05.2022 г. върху Докладна записка с peг. № 3286р-24907/ 23.05.2022 г., има характера на „акт“ по смисъла на чл. 58 от ЗПКОНПИ. Утвърждавайки извършването на разход от ръководената от него структура за закупуването, монтажа и доставката на стоки, предназначени за служебното жилище, в което самият той бил настанен, К. нарушил разпоредбата на чл. 58, изречение първо от ЗПКОНПИ, като участвал в издаването на акт в свой частен интерес.

Заявено е, че административното нарушение на разпоредбите от ЗПКОНПИ е извършено на 20.05.2022 г. в гр. София.

Посочено е, че В.К. следвало да си направи самоотвод по отношение на поставената резолюция върху Докладна записка с peг. № 3286р-24907/23.05.2022 г., като не одобрява исканите разходи, след като те били предназначени за ремонтни дейности на служебното жилище, от което самият той щял да се ползва.

Решението е връчено на адв.Т.Н.на 07.02.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне на куриерска пратка (л. 104 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град). Жалбата срещу решението е подадена в Административен съд – София град на 16.02.2023 г. и заведена с вх.№ 6589/16.02.2023 г. (л. 5 – адм.д. № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град).

По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.И.М.и А.Ц.Д., посочени от жалбоподателя. В показанията си пред съда свид.М.заяви, че познава жалбоподателя от 2021 г. По времето, когато той работел в София като Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, свидетелят също работел там като Началник на сектор „Обществени поръчки“. Докато К. работил в София, живял на свободен наем. В края на месец юли 2022 г. споменал, че предстои да му се даде ведомствено жилище, но след една или две седмици били освободени и се прибрали в Хасково, съответно така и не се стигнало до вземане на жилището. К. никога не бил живял в това жилище.

Свид.Д. заяви при разпита си в съдебно заседание, че познава В.К. от системата на МВР от около 15 години. През 2022 г. същият работел в град София на длъжност Директор на Главна дирекция „Национална полиция“. Докато изпълнявал тази длъжност, живял на свободен наем. В края на месец юли 2022 година му било предоставено ведомствено жилище. В средата на август месец жалбоподателят напуснал заеманата длъжност и на практика не бил живял в това жилище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок (решението е получено от адв. Н. на 07.02.2023 г., а жалбата е подадена на 16.02.2023 г.), против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл. 76, ал. 1 (отм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) от ЗПКОНПИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), е процесуално допустимо.

Преди да бъдат изложени доводи по съществото на спора, следва да бъде отбелязано следното по отношение на приложимия закон:

Деянието, за което се твърди, че представлява конфликт на интереси е извършено на 20.05.2022 г., към който момент е в сила Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в редакцията му до изменението и допълнението му с ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията (ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията. В този смисъл приложение намират отменените разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в редакцията им до 06.10.2023 г.

Вземайки предвид така посочената нормативна уредба, настоящата инстанция приема, че оспореното Решение № РС-756-22-122 от 19.12.2022 г. изхожда от материално компетентен орган по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗПКОНПИ - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (понастоящем наименувана Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество), в рамките на нормативно регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 74 от ЗПКОНПИ. Решението е валиден акт на специализирания колективен административен орган, като оплакванията за нищожност на оспореното решение, обосновано с доводите, че от решението не ставало ясно кои са членовете на комисията, която го е постановила, като липсвало посочване на трите имена на съответните лица и длъжността им, както и положени подписи и печат, са неоснователни. Видно от приложеното по преписката Решение № РС-756-22-122/19.12.2022 г., същото е подписано от А.С. – заместник-председател на комисията и членовете: А. Ц. и П.Й.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПКОНПИ, Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник-председател и трима други членове. Съгласно чл. 13, ал. 2, изр. 1 от ЗПКОНПИ, решенията на Комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. Специални изисквания за кворум при вземане на решение от Комисията в закона не са установени. В случая е формирано изискуемото по чл. 13, ал. 2 от ЗПКОНПИ мнозинство с три положителни гласа, които са повече от половината от всички членове на комисията.

По отношение на възраженията, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя, за липса на компетентност на заместник-председателя на КПКОНПИ да насрочва и ръководи заседанията на комисията и да изпълнява функциите на председател на комисията след прекратяването на правомощията на председателя С. Ц., считано от 01.03.2022 г., следва да бъде отбелязано следното:

Действително с решение на НС на РБ от 02.02.2022 г. правоотношението на председателя на КПКОНПИ е предсрочно прекратено, считано от 01.03.2022 г. Както вече бе посочено, съгласно чл. 8 от ЗПКОНПИ и чл. 5 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ, Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник - председател и трима други членове, избрани по ред и за срок, определени в ЗПКОНПИ. Правомощията на председателя на КПКОНПИ са посочени в разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 - т. 11 от закона. В случая към датата на образуване на производството за установяване на конфликт на интереси правоотношението на председателя на Комисията е прекратено предсрочно, считано от 01.03.2022 г. с решение, прието от 47-то Народно събрание на 02.02.2022 г. По делото не се твърди и липсват данни да е бил избран по надлежния ред нов председател на КПКОНПИ, нито пък да е бил определен друг, който временно да изпълнява длъжността председател на КПКОНПИ. В този смисъл следва да се приеме, че изпълнението на съответните функции (за насрочване и ръководене на заседанията на комисията, участие в гласуването и вземането на съответните решения) е предприето от заместник-председателя на Комисията на основание чл. 14, ал. 3 от ЗПКОНПИ в условията на заместване.

Съгласно цитираната разпоредба, заместник-председателят на Комисията подпомага председателя и го замества при негово отсъствие, като аналогично е и разрешението, дадено в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ, съгласно което заместник-председателят, освен че подпомага председателя на комисията, го замества при негово отсъствие. Предвид предсрочното прекратяване на правоотношението на председателя на КПКОНПИ, настоящата инстанция приема, че съответните функции на председателя на комисията са били изпълнявани от нейния заместник-председател в условията на заместване, каквито правомощия са му предоставени, съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗПКОНПИ и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ПУДКПКОНПИ. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, предсрочно прекратеното правоотношение на председателя на КПКОНПИ и липсата на изричен акт на Народното събрание, с който е избран председател или временно изпълняващ длъжността такъв, правомощията на председател на КПКОНПИ, следва да се изпълняват именно от заместник-председателя, тъй като изрично в закона е предвидено правомощие да го замества в негово отсъствие. Следва да се отбележи, че необходимост от заместване е налице, не само когато титулярът отсъства временно по различни обективни причини, но и в период, когато председателят е освободен от длъжност и все още не е избран нов или временно изпълняващ тази длъжност. Следователно по силата на закона, без да е необходимо изрично овластяване, при отсъствие, функциите на председателя на КПКОНПИ се изпълняват от неговия заместник-председател. В този смисъл Решение № 9559 от 11.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4734/2023 г., V о.

Ето защо неоснователни са и оплакванията за нередовност на провежданите заседания на Комисията в административното производство по издаване на процесното решение. Видно от доказателствата по делото, на заседанията са присъствали изискуемият брой членове на Комисията съгласно приложимия в случая текст на чл. 163 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ. Протоколите отразяват извършеното гласуване и начина на гласуване на членовете. Съгласно чл. 163, ал. 1 от Правилника, заседанията на комисията се считат за редовни, ако на тях присъстват най-малко трима от членовете на комисията. В чл. 163, ал. 3 от Правилника е предвидено, че по решение на комисията, с оглед фактическата или правната сложност на преписката в заседанията й може да участва директор от общата или специализираната администрация, а ал. 4 регламентира, че заседанията на комисията се ръководят от председателя, а когато той отсъства, от заместник-председателя. При отсъствие и на заместник-председателя заседанията се ръководят от определен от председателя член на комисията. Според чл. 163, ал. 6 от Правилника, Комисията се произнася с решения с явно гласуване, взети с мнозинство повече от половината от членовете, като не могат да се делегират правата на отсъстващ член на друг. Решенията по чл. 9, ал. 1, т. 6, 7, 8, 9 и 10 се мотивират. В мотивите се посочват фактите, доказателствата, въз основа на които те са установени, както и направените правни изводи. В чл. 163, ал. 8 от Правилника е предвидено, че решенията на комисията се подписват от всички членове, участвали в гласуването, а съгласно ал. 9 на същия член решенията се считат за взети, след като са подписани от присъстващите членове.

Неоснователно е и възражението, че обжалваното решение е нищожно, тъй като е било постановено по сигнал, който не отговарял на законовите изисквания. В случая производството е започнало във връзка със сигнал № ЦУ01/С-756/26.09.2022 г., подаден от ВПД Директор на Дирекция „Инспекторат“ при МВР Стоян Димитров (л. 30 от адм.дело № 1874/2023 г. по описа на Административен съд – София град), с приложени към същия Доклад рег.№ 4575р-1916/14.09.2022 г. относно резултатите от извършена проверка в Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ в МВР, ведно с приложения към доклада. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗПКОНПИ, всеки сигнал следва да съдържа: трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя, ако има такъв; имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и заеманата от него висша публична длъжност; конкретни данни за твърдяното нарушение, в това число място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено; позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в това число посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация; дата на подаване на сигнала; подпис на подателя. Съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗПКОНПИ, към сигнала може да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения. В случая сигналът не е анонимен, подаден е под формата на доклад, приложения към него и придружително писмо, съдържащи данни за действия на жалбоподателя, свързани вероятно с конфликт на интереси. Тези данни са били достатъчни, за да инициират производство за установяване на конфликт на интереси. За КПКОНПИ не е било налице нормативно основание да откаже разглеждането на сигнала, като не е съществувала и пречка комисията да разшири обхвата на проверката за конфликт на интереси и служебно да събере информация, свързана с подадения сигнал. На основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ, комисията събира, анализира и проверява сведения при или по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности. В тази връзка настоящата инстанция намира наведените в тази насока възражения на пълномощника на жалбоподателя за неоснователни.

Оспореният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ и по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са както правните основания за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ и за разпоредените правни последици. В диспозитивната част е посочена нарушената разпоредба на раздел II от глава осма на закона - чл. 58, за което е наложена глоба по чл. 171. Съгласно ал. 1 на чл. 171, за нарушение на разпоредба на раздел II от глава осма се налага глоба в размер от 5000 до 10 000 лева, като в разглеждания случай глобата за нарушение на визираната разпоредба е определена в минимален размер. Дали посочените в Решение № РС-756-22-122 от 19.12.2022 г. на КПКОНПИ факти и обстоятелства са правилно установени и доколко същите съответно на закона са квалифицирани като такива, обуславящи извод за установения конфликт на интереси по отношение на В.П.К., и за допуснато от лицето нарушение на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ, е въпрос на материална, а не на формална (процесуална) законосъобразност на оспореното решение.

Проведена е процедура по Глава Осма, Раздел V "Установяване на конфликт на интереси" от ЗПКОНПИ. Съгласно чл. 71, ал. 1 от същата, установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, подаден до Комисията, по решение на Комисията или по искане на лицето, заемащо висша публична длъжност. Съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗПКОНПИ, установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗПКОНПИ, в производството по установяване на конфликт на интереси Комисията изисква и получава необходимата информация и документи от комисиите по ал. 2, т. 1 и 3, съответно от органа по избора или назначаването. В чл. 72, ал. 3 - 4 от ЗПКОНПИ се предвижда, че в производството по установяване на конфликт на интереси Комисията изисква и получава информация от органи на държавна власт, органи на местното самоуправление, както и от юридически и физически лица, а органите и лицата по ал. 1 и 3 са длъжни в 7-дневен срок от получаване на искането да представят необходимата информация и документи. Съгласно чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ, в производството по установяване на конфликт на интереси се събират доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс и се изслушва лицето, срещу което е образувано производството. На последното се предоставят за запознаване всички събрани доказателства и му се дава възможност да направи възражение в 7-дневен срок от предоставянето им (чл. 72, ал. 6 от ЗПКОНПИ). Според чл. 72, ал. 7 от ЗПКОНПИ, лицето, срещу което е образувано производството, може да представи и да посочи нови доказателства, които да се съберат, както и право на адвокатска защита в производствата по този раздел, при спазване на защитата на подалия сигнала по глава седма. Посочените изисквания са били спазени в производството по издаване на процесното решение и не се установяват релевираните в жалбата оплаквания. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него производство за установяване на конфликт на интереси, поканен е за изслушване и е бил изслушан на заседание на Комисията, проведено на 07.12.2022 г., като са му предоставени материалите по преписката и възможност да представя доказателства и да прави искания. В този смисъл правото му на защита е било надлежно и своевременно реализирано в хода на административното производство.

Не се констатират и други допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административното производство по чл. 71 и сл. от ЗПКОНПИ. Налага се изводът, че в административното производство по издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, накърняващи в значителна степен правото на защита на жалбоподателя и съставляващи основание за незаконосъобразността му.

Обжалваното Решение № РС-756-22-122 от 19.12.2022 г. на КПКОНПИ обаче е постановено в противоречие с материалния закон и съображенията на настоящата инстанция за този извод са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

В тази връзка, на първо място, следва да бъде отбелязано, че възражението, че към момента на подаване на сигнала – 23.09.2022 г. и датата на завеждането му – 26.09.2023 г. жалбоподателят не е попадал в кръга на лицата, заемащи висша публична длъжност, тъй като, считано от 19.08.2022 г., служебното му правоотношение е било прекратено, е неоснователно. Законът не поставя изискване към момента на откриване на производството за установяване на наличието или липсата на конфликт на интереси лицето да заема съответната длъжност. Достатъчно е към момента на извършване на нарушението то да е заемало процесната публична длъжност и да не са изтекли сроковете за образуване на производство във връзка с извършеното нарушение.

Фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно:

1. Лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ;

2. Частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във вр. чл. 54 от ЗПКОНПИ;

3. Възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба.

По делото не е спорно, че в периода от 07.01.2022 г. до 07.08.2022 г. жалбоподателят В.П.К. е заемал длъжността Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, като това обстоятелство, съгласно нормата на чл. 6, т. 26 от ЗПКОНПИ, му придава качеството на лице, заемащо висша публична длъжност, и предпоставя спрямо него приложимостта на забраните, въведени в чл. 55 – чл. 61 от същия закон. Една от тези забрани е регламентирана в чл. 58, изр. първо от закона и предвижда, че лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Забраната за участие на тези лица в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес цели предотвратяването на обосновани съмнения, че в качеството си на лица по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, същите ще осъществяват своите правомощия на база на лични или икономически отношения, а не на законоустановените критерии. Обстоятелството дали съществуващият частен интерес реално е повлиял при упражняването на правомощията на съответното лице не следва да бъде доказвано, тъй като дори само възможността да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено укоримо и не следва да бъде допускано. Тоест законът установява неправомерния характер на упражнените правомощия не като резултат от нарушаване на материалноправните предпоставки, а поради неправомерната цел - евентуалното придобиване на облага в частен интерес. В този смисъл, за да възникне конфликт на интереси, следва, на първо място, да е налице частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно формиране и изразяване на волята на лицето, заемащо публична длъжност при изпълнение на задълженията му по служба.

Частният интерес и признатата му способност за въздействие върху конкретно лице превръщат нормативно установени правомощия, респективно права и задължения на това заемащо публична длъжност лице, в недопустим от закона начин на упражняване на тези правомощия, права и задължения, тъй като трансформират предоставената държавната власт от средство за постигане на публично признати цели и интереси в инструмент за постигане на частен интерес. Законът предвижда способността на частния интерес да промени действителната цел, с която се използва предоставената публична власт и по този начин да наруши основни принципи на правовата държава.

Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗПКОНПИ, "частен интерес" е този, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. "Облага" пък е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие (чл. 54 от ЗПКОНПИ).

Както вече бе посочено, по делото безспорно бе установено, че жалбоподателят е лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 26 от ЗПКОНПИ. Съгласно чл. 16, ал. l, т. 1 и т. 9 от Правилника за управлението и дейността на МВР, главните дирекции се ръководят от директори, които осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на главните дирекции, както и представляват юридическото лице. Сред основните длъжностни задължения, според специфичната длъжностна характеристика за длъжността Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, е да управлява бюджета на главната дирекция и да ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване, като не допуска нарушаване на бюджетната дисциплина.

На следващо място, безспорно бе установено, че във връзка със заеманата от жалбоподателя длъжност, на 20.05.2022 г. същият е поставил ръкописно изписана резолюция „Да“ върху Докладна записка с peг. № 3286р-24907/23.05.2022 г., изготвена и подписана от началника на сектор „Управление на собствеността“, отправена за „сведение и разпореждане“ до Директора на ГДНП - главен комисар В.К., отбелязана като съгласувана на 20.05.2022 г. с началник на сектор ФСО В. В. с ръкописно отбелязване под името на същия: „финансовите средства ще бъдат осигурени от бюджета на ГДНП през м.май и юни 2022 г.“. В процесната докладна записка е посочено, че са необходими финансови средства за осигуряване дейността на служителите от ГДНП до 9 000 лева по три направления, едното от които касае финансови средства за доставка и монтаж на врати в размер до 4 200 лв. и в размер до 800 лв. за закупуване на фаянсови и теракотни плочи, сифони и други за ведомствено жилище, по отношение на което е сключен договор за наем с наемател в лицето на жалбоподателя. Изводът на ответника, че така поставената резолюция установява конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя обаче не се възприема от настоящата инстанция поради следните съображения:

На първо място, придаденият от Комисията смисъл на резолюцията не би могъл да бъде изведен еднозначно от съдържанието на самото изложение, тъй като изразът „Да“ не може да бъде категорично тълкуван. В докладната записка е употребен изразът „са необходими финансовите средства“, като оспорената резолюция под формата на „Да“, отразена върху докладната записка, не може да бъде преценено какво съгласие изразява. В докладната записка липсва посочване какво всъщност се цели със същата: дали се иска даване на разрешение за извършване на разходи, изразяване на съгласие за извършване на разходи или вземане на друг вид отношение. Очевидно поставянето на въпросната резолюция е част от сложен фактически състав, свързан с предприемане на вътрешно организационни действия, свързани с вътрешния финансов контрол в системата на МВР, чиято конкретна цел в случая обаче не може да бъде безусловно установена. В подкрепа на този извод е и липсата на уточнение от страна на административния орган в обжалвания акт коя хипотеза на чл. 58, изр. първо е осъществил жалбоподателя с поведението си, като не е посочено дали се касае за подготовка, обсъждане, приемане, издаване или постановяване на акт.

На следващо място, забраната на чл. 58 от ЗПКОНПИ не е абсолютна, а само ако издаването или постановяването на актове от лицето, заемащо висша публична длъжност, е в частен интерес. Съдът намира, че в случая такъв частен интерес не се установява да е налице. Поставянето на посочената резолюция на практика не е довела и не е можела да доведе до реализиране на облага за жалбоподателя, която не му се следва изобщо или не му се следва в степента, в която е определена. При тълкуването и разкриването на целта на закона става ясно, че той преследва облагата в случаите, когато тя е незаконна или получена следствие заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице, заемащо такава длъжност. Такива са случаите на обогатяване - лично или на свързани лица, следствие на неправомерното използване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност. Целта на закона е да се попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение от облагодетелствалото се лице, изпълняващо публична длъжност, както и на свързаните с него лица. Посочените обстоятелства - облага и частен интерес, следва да са установени по надлежния ред и с предвидените за това в закона доказателства. На практика в случая правния субект, в чийто патримонуим се е отразила (би се отразила) имуществената облага (увеличената стойност на недвижимия имот в резултат на вложените в него средства за ремонт - доставка и монтаж на врати и закупуване и плочки, сифони и др.), е Министерство на вътрешните работи, а не жалбоподателят, като наемател, доколкото евентуалното извършване на ремонтните дейности би имало характер на подобрения, които обективно увеличават стойността на имота.

При условие, че КПКОНПИ въобще не коментира правото на жалбоподателя да бъде настанен под наем в служебно жилище, при условие, че не твърди, че ремонт на това жилище не е следвало да бъде осъществяван, както и предвид липсата на забрана или вътрешно-нормативна уредба, която да забранява прехвърлянето или ползването на финансови средства от една структура на МВР за нуждите на друга структура, буди недоумение факта на безкритичното и необосновано извеждане на извод, че облагата би била получена от жалбоподателя.

На трето място, не се установява и възможност за влияние върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията на жалбоподателя по служба. Както вече бе посочено, сред основните му длъжностни задължения, като директор на дирекция в МВР, е да управлява бюджета й и да ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване. Липсва предвидена нормативна възможност тази функция да се възлага на друго лице от администрацията. Поради това е неоснователно приетото от комисията, че жалбоподателят е следвало да си направи самоотвод при поставянето на въпросната резолюция. Това е възможно само при отсъствието му, каквото в случая не се установява към датата, на която тази резолюция е поставена. В този смисъл и с оглед гореизложеното, че в случая не се установява стремеж към постигане на неправомерна цел - евентуалното придобиване на облага в частен интерес, на практика при поставяне на резолюцията от всяко друго лице би се получил същия резултат. Тоест едно и също действие в един случай се разглежда като реализиране на облага в частен интерес – при поставяне на резолюцията от страна на жалбоподателя, а в друг случай няма да води до такава – ако е поставена от друго лице.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че към момента на поставяне на въпросната резолюция – 20.05.2022 г., В.П.К. не е имал качеството на наемател на процесното ведомствено жилище, доколкото съгласно чл. 26, ал. 1 от наемния договор същият влиза в сила с предаването на имота, което обаче е осъществено едва на 21.07.2022 г.

От изложеното следва, че при поставяне на процесната резолюция жалбоподателят е действал в изпълнение на служебните си правомощия и при липса на конфликт на интереси. Предвид горното, следва да се приеме, че липсва нарушение на разпоредба на раздел II от глава осма на ЗПКОНПИ, съответно оспореното решение следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора, своевременно заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Същите следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт - Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. От представения договор за правна помощ и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, във вр. чл. 144 АПК се установява, че заплатените от жалбоподателя съдебни разноски са в общ размер от 1 310 лева, от които 10 лева – държавна такса и 1 300 – заплатено възнаграждение за един адвокат (л. 41). С оглед фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес, възлизащ на 10 028,84 лева и приложимата в случая хипотеза на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност, заявено от ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, е неоснователно. Анализът на нормативното предписание налага извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) обуславя извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № РС-756-22-122 от 19.12.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО – гр.София да заплати на В.П. К., ЕГН : **********,***, съдебни разноски в общ размер от 1 310 лева (хиляда триста и десет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: