Решение по дело №2540/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 102
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20207040702540
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№102                                  дата 29 януари 2021г.                        гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 18 януари 2021г., в следния състав:

 

                                                                                    Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: Кристина Линова

Прокурор:……………………..

 

разгледа адм. дело № 2540 по описа за 2020 год.

и за да се произнесе  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

            Предмет на оспорване е Заповед № ФК-393-0051549/20.11.2020г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, е наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на търговски обект – клуб-ресторант „24“, находящ се в гр.Поморие, ул.„Търговска“ № 4, стопанисван от ГОГО 17 ЕООД, гр.Поморие, за срок от 3 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на  действие на принудителната мярка.

            Жалбоподателят ГОГО 17 ЕООД счита заповедта за  незаконосъобразна, като възразява, че за продажбата е бил издаден фискален бон, както и че в случая не се касае за доставка на храна за дома, а за ресторантска услуга, предвид обстоятелството, че поръчката е била консумирана на място.  Иска се отмяна на заповедта.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и допълнително излага доводи в писмено становище, претендира разноски.  .

            Административният орган се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата поради законосъобразност на издадената заповед. Претендира възнаграждение.

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт  и депозирана в предвидения от закона срок, а разгледана по същество, е основателна.

            Видно от мотивната част на оспорената Заповед № ФК-393-0051549/20.11.2020г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, органът се е позовал на извършена на 17.11.2020г. оперативна проверка  в търговския обект на жалбоподателя – клуб-ресторант „24“ в гр.Поморие, като е посочил, че е била извършена контролна покупка на храна за дома на  стойност 15,94лв., като за извършената продажба е била издадена фискална касова бележка № 17672/17.11.2020г. от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Констатирано е, че начисленият ДДС е в размер на 9%, а не задължителните за разносна търговия 20%, което е счетено за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За проверката е съставен Протокол № 0051549/17.11.2020г., в който са описани горните констатации, както и е отбелязано, че контролната покупка е консумирана изцяло от органа по приходите и не е сторнирана

При тези данни административният орган е приел, че е нарушена нормата на чл.118, ал.4, т. от ЗДДС, във вр. с чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ относно задължението за регистриране и отчитане извършени  доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Като правно основание на издадената заповед за налагане на ПАМ са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.186, ал.3 от ЗДДС.  Принудителната мярка е наложена за срок от 3 дни.       

Заповедта е незаконосъобразна.

Съгласно нормата на  чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС (прил.ред.) Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: …….....  а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В конкретния случай е безспорно, че документ за продажба е издаден, това не се оспорва от административния орган, който е посочил конкретния номер на фискалния бон. Според административния орган начислената ставка на ДДС е неправилна, като е следвало да се начисли 20% приложими за разносна търговия, а не 9% както е начислил търговеца при издаване на фискалния бон, което е счетено като нарушение на реда за издаване на фискална касова бележка, като в тази връзка органът се е позовал на хипотезата на чл..27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, съгласно която норма задълженият търговеца следва да регистрира всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: …..т.2 група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Органът се позовава на хипотезата на разносна търговия, която съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т.1 от ДР на Наредба № Н-18/2006г. представлява продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка; за разносна търговия се счита и продажбата на вестници и списания за обекти, специализирани само за вестници и списания. В случая обаче, дори и да се приеме, че поръчката на храната е била извършена по телефон, както е отбелязано в протокола, т.е. налице е предварителна заявка, то всъщност продажбата е била извършена не извън, а в търговския обект, откъдето проверяващият орган по приходите е взел храната, платил е на място в обекта, при това плащане е издаден фискалния бон и е отбелязано в протокола, че поръчката е консумирана изцяло, което може да се тълкува, че е извършено на място в обекта. В този смисъл, не може да се счита, че е налице разносна търговия, изискваща начисляване на 20% ДДС, тъй като изложените фактически данни не обосновават хипотезата на този вид търговия.

На основание изложените мотиви следва да се приеме, че при наличие на издаден фискален бон, съответстващ на поръчка, която не може да се квалифицира като такава по разносна търговия, не са били налице материалните предпоставки за налагане на процесната ПАМ поради нарушение на реда на издаване на фискална касова бележка, поради което мярката следва да се отмени, като наложена при неправилно приложение на материалния закон. Съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото в размер на 400лв.

Така мотивиран и съгласно нормата на чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ФК-393-0051549/20.11.2020г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 52 да ЗАПЛАТИ на ГОГО 17 ЕООД, гр.Поморие, ул.“П.К.Яворов“ № 94, с ЕИК *********, сумата от 400лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ: