О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№________________
гр. Варна, 03.01.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на трети януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното
от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№2807 по описа за 2018г. на
ВОС, съобрази:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от М.Д.М., действаща като законен
представител на малолетното дете А.Г.А., р. на ***г. срещу решение №
4473/08.11.2018г., постановено по гражданско дело № 8950 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание
чл.150, вр.чл.143 СК за изменение размера на
издръжката в полза на детето А., дължима от бащата Г.А.Ж. за разликата над
присъдения размер от 180лв. до претендираните 500лв.
месечно, считано от подаване на исковата молба, както и в частта за разноските.
Излага, че решението в обжалваните части е неправилно и необосновано по
подробно изложени в жалбата доводи. Твърди, че при разглеждането на делото и
събирането на доказателствата първоинстонционният съд
е допуснал процесуални нарушения, като е допуснато приемане на доказателства,
които не са представени своевременно и не е допуснато събиране на допустими и относими към спора доказателства. В нарушение на
процесуалните правила, съдът е оставил без уважение искането на ищцата да се
задължи ответника да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроси
свързани със семейното му и имотно състояние, както и за представяне на
удостоверение за размера на доходите, които получава. Претендира се отмяна на
решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което искът за
увеличаване на размера на дължимата в полза на детето издръжка се уважи в
предявения размер.
Направено е
искане ответникът да бъде задължен да се яви лично в съдебно заседание и да
отговори какъв е средния размер на ежемесечните му приходи, включващи заплати,
обезщетения, помощи и други в Норвегия и България, като при неявяването му да
отговори на въпросите, се приеме, че ответникът Г.Ж. реализира финансови
приходи в размер на 60 000 долара за 2017г.; да се задължи ответника да
представи доказателства за размера на доходите си през последните 12 месеца и
декларира имуществото, което притежава, квалификация и образование, дължи ли
издръжка на други ненавършили пълнолетие деца и в какъв размер. Отправено е
искане за даване на възможност за представяне на нови доказателства в съдебно
заседание.
С писмен
отговор Г.А.Ж., чрез адв.К.В. – САК, е оспорил
подадената въззивна жалба като неоснователна. Счита, че доказателствените
искания са преклудирани и следва да се оставят без
уважение.
Съдебният състав на въззивния
съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след
като съобрази разпоредбата на чл. 266 от
ГПК, намира следното:
Съгласно
тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение
е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на
тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е
въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или
за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред
въззивната инстанция е досежно размера на издръжката
за малолетно дете, дължима от неговия баща, поради което при разрешаване на
спора, съдът следва да следи и съобрази интересите на детето.
Доколкото
във въззивната жалба и отговора не се твърдят новонастъпили
обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че не е налице необходимост от
събиране на нови допълнителни доказателства, с изключение на такива,
установяващи размера на получаваните от родителите трудови възнаграждения и
доходи и финансови възможности, както и установяващи размера на необходимите
разходи за издръжката на детето. Поради изложеното, следва да се даде
възможност на двете страни в срок до съдебно заседание да представят писмени
доказателства относно размера на получаваните от тях доходи и относно
необходимите средства за издръжката на детето А.А..
Настоящият
състав на съда намира, че ищцата своевременно, още с исковата молба е направила
искане за събиране на доказателства относно установяване на размера на доходите
и финансовите възможности, с които разполага ответника по реда на чл.176 ГПК. Първоинстанционният
съд е оставил исканията без уважение, поради това, че не са изложени конкретни
твърдения за факти и обстоятелства, които предполагат и еднозначен отговор от
насрещната страна. С въззивната жалба отново е отправено искане за събиране на
доказателства относно размера на финансовите възможности, получавания от
ответника доход, семейно положение, образование и квалификация, като жалбоподателката не е формулирала ясни и конкретни въпроси
и не е навела твърдения за точни и конкретни факти и обстоятелства, които съдът
да може да приеме за установени и доказани, ако ответникът не се яви или не
отговори на поставените въпроси.
Предвид
изложеното, въпреки, че отправеното искане за задължаване на ответника да се яви
лично в съдебно заседание и да отговори на въпроси по реда на чл.176 ГПК е
допустимо, съдът отлага произнасянето си по същото, като дава възможност на въззивницата в седмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба, с препис за насрещната страна да конкретизира и прецизира
искането си и да формулира конкретни, ясни и точни въпроси към въззиваемия, които предполагат еднозначни отговори за факти
и обстоятелства, които съдът да може да приеме за установени, при неявяване на
ответника или при отказ да отговори на въпросите.
Исканията
за задължаване за деклариране от страна на ответника какво образование и
квалификация притежава, на притежавано имуществото и дължи ли издръжка на други
ненавършили пълнолетие лица следва да се остави без уважение, като недопустими
и неотносими към предмета на спора.
С оглед
гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
Дава
възможност на М.Д.М. и Г.А.Ж. да представят в срок до съдебно заседание писмени
доказателства относно размера на получаваните от тях доходи и средствата,
необходими за издръжката на детето А..
Отлага
произнасянето по искането, направено с въззивната жалба да бъде задължен Г.А.Ж.
да се яви лично в съдебно заседание на основание чл.176 ГПК и да отговори на
въпросите: какъв е средния размер на ежемесечните му приходи от заплати,
помощи, обезщетения и др. в Норвегия и България?
Указва и дава
възможност на М.М., че следва в тридневен срок от
съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна да конкретизира и
прецизира искането си по чл.176 ГПК, като изложи твърдения и да формулира
конкретни, ясни и точни въпроси към въззиваемия,
които предполагат еднозначни и ясни отговори за факти и обстоятелства, които
съдът да може да приеме за установени, при неявяване на ответника или при отказ
да отговори на въпросите на основание чл.176, ал.3 ГПК.
След
конкретизиране на искането, съдът ще се произнесе допълнително по същото.
Оставя без
уважение искането за задължаване на Г.А.Ж. да декларира какво образование,
квалификация и имущество притежава, дължи ли издръжка на други ненавършили
пълнолетие лица
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.01. 2019 година от 9,30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, чрез процесуалните представители.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.