НОХД № 2124/2017 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия К.Р.Р., ЕГН **********
за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, а именно за това, че на 11.11.2017г.
в гр.Пазарджик е управлявал МПС – л.а. марка
„П.”, мод. „…” с ДК№ … без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление с НП №17-1006-001263/30.05.2017г. на
началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, което му било връчено
лично на 06.07.2017г. и влязло в сила на 14.07.2017г.
Производството пред първата инстанция е по реда на
Глава ХХІV от НПК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така повдигнатото обвинение и пледира
за постановяването на осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание
лишаване от свобода и кумулативно предвиденото наказание глоба.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание, като декларира, че се признава
за виновен по предявеното му обвинение и дава подробни обяснения по същото.
Районният
съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата подсъдимият К.Р. живеел в
ромската махала на гр.Пазарджик, ул.”Спартак” № 50, където съжителствал на
семейни начала със св.А.З. и роденото от съжителството им малолетно тригодишно
дете – Емил Р.. Пак към инкриминираната дата подсъдимият бил осъждан за
извършени престъпления против собствеността на гражданите общо пет пъти, като
изтърпявал и ефективни наказания лишаване от свобода, последното от които до
03.09.2011 г.
Подсъдимият
Р. никога не бил придобивал правоспособност за управление на МПС и не е
притежавал свидетелство за управление на МПС. Същият обаче си бил закупил л.а „П.
…” с ДК№ …, като ползвал услугите на свой приятел, който притежавал СУМПС и го
возел.
По
силата на НП № №17-1006-001263/30.05.2017г., издадено от началник група в
Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, Р. бил наказан по административен ред за
управление на МПС без да е правоспособен водач, а именно на основание чл.177
ал.1, т.2, пр.1 от ЗДП, във вр. с чл.150 от ЗДП, като му била наложена глоба в
размер на 150 лева. Това НП му било връчено лично на 06.07.2017г. и влязло в
сила на 14.07.2017г.
На
11.11.2017г. подсъдимият имал рожден ден, поради което се бил събрал със свои
приятели в един гараж, в ромската махала на гр.Пазарджик, находящ се на около стотина
метра от дома на Р.. Там всички, с изключение на подсъдимия, се черпели с
алкохол.
В
същия този момент, съжителстващата на семейни начала с подсъдимия– св. А.З.,
заедно с общото им дете, била на гости в апартамента на своя брат, находящ се в
гр.П. на ул.”Р.”. Около 20.30 часа на въпросната дата, детето на подсъдимия и
св.З. паднало и си ударило челото в ръба на една от таблите на спалнята, в
резултат на което се наранило и от мястото на удара започнало кръвотечение. Св.З.
в този момент била сама с детето в апартамента на брат си и се притеснила
изключително много. Тя веднага позвънила по мобилния телефон на подс. Р.,
информирала го какво е станало и поискала от него незабавно да намери шофьор и
да ги откара до „МБАЛ Пазарджик”. Подс.Р.
също се притеснил от наученото и решил лично той с автомобила си да откара
детето в болница, т.к. приятелят му, който обикновено го возел с автомобила, в
този момент не бил в града, а другите, с които се намирал в гаража, били
употребили алкохол. Подсъдимият намерил за ненужно да звъни на телефона за
спешни повиквания 112, т.к. бил сигурен, че пристигането на линейка с екип на
спешна помощ ще се забави във времето
повече, отколкото той сам би могъл да откара детето до болницата.
Във
връзка с всичко това подс.Р. незабавно се придвижил пеш от гаража, в който бил,
до паркинга пред дома си, откъдето взел л.а „П. …” с ДК№ …, привел го в
движение и се насочил към ул.”Р.”. Там пред входа на блока го чакала св.З.,
заедно с техния син, който продължавал да има кръвотечение от главата и да
плаче. След като З. и детето се качили в колата, подс.Р. ***, минавайки от
ул.”Рила” по ул.”С. К.”.
Междувременно,
по ул.”С. К.”, в посока кръстовището с ул.”П.”, с цивилен служебен автомобил се
придвижвали свидетелите Н.К. и С.К. - полицейски служители в РУ на МВР-Пазарджик,
които били дежурен автопатрул. На около двеста метра преди кръстовището подс.Р.
застигнал полицейския автомобил и го разпознал като такъв, независимо че същият
не бил обозначен с полицейски знаци. Той знаел обаче, че този автомобил е
полицейски, т.к. преди това многократно го виждал да патрулира в ромската
махала на града и по-специално в района на магазин „Кауфланд”.
Понеже
полицейският автомобил се движел значително по-бавно, а подс.Р. бил
изключително притеснен за здравословното състояние на своя син и искал възможно
най-бързо да го откара в болницата, той започнал да присветва са фаровете към
движещия се пред него автомобил, за да му направи път да го изпревари.
Полицейските служители възприели присветването на подсъдимия и полицейският
автомобил се отклонил в дясната пътна лента.
Веднага
след това подс.Р. изпреварил този автомобил и продължил с висока скорост
движението си, като дори преминал на червен сигнал на светофарната уредба на
кръстовището между ул.”С. К.” и ул.”П.”. Полицейските служители забелязали това
и последвали автомобила на подсъдимия. Застигнали го непосредствено след като
същият спрял на паркинга в двора на „МБАЛ Пазарджик”.
Веднага
след това полицейските служители поискали документите на подсъдимия, но същият
заявил, че няма СУМПС и е неправоспособен. Обяснил, че се наложило да откара
детето си до болницата по спешност, т.к. било паднало и се ударило по главата.
Св. З. на свой ред излязла от автомобила с детето на ръце и полицаите
разпоредил тя да тръгне към спешното отделение, а подсъдимият останал на място.
Полицейските служители извършили справка за самоличността на подсъдимия
посредством свързване с оперативния дежурен, при което било установено, че
действително Р. е неправоспособен водач на МПС, както и че вече бил наказван по
административен ред за управление без правоспособност и от момента на
наказването не бил изминал срок от една година. Във връзка с това полицейските
служители повикали за съдействие свои колеги
от сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик. До пристигането на последните,
на подсъдимият било разрешено да отиде до спешното отделение, за да се
информира за състоянието на детето си. Междувременно, при приемането на детето
в спешното отделение в 20.54 часа било констатирано, че същото е с открита рана
по окосмената част на главата, която била обработена посредством медицинско
залепване и в 21.24 часа, детето с майката били освободени от болничното
заведение. Подсъдимият пък бил задържан от полицейските служители за срок от 24
часа по ЗМВР.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Видно от приложената и приета като писмено
доказателство по делото справка за нарушител/водач, издадена от Сектор „Пътна
полиция” при ОД-МВР Пазарджик /лист 12 от ДП/, подс. Р. никога не е притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство, респ. е
неправоспособен водач на МПС.
Видно
от приложеното и прието като писмено доказателство по делото заверено копие на НП
№ №17-1006-001263/30.05.2017г. /лист 9 от ДП/, същото е било издадено от
началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, като с него Р. е наказан
по административен ред за управление на МПС без да е правоспособен водач, а
именно на основание чл.177 ал.1, т.2, пр.1 от ЗДП, във вр. с чл.150 от ЗДП. Това
НП му било връчено лично на 06.07.2017г., не било обжалвано то него и влязло в
сила на 14.07.2017г.
Видно
от приложената и приета като писмено доказателство по делото справка /лист 15
от съдебното дело/, издадена от д-р Л. К. – началник на Спешно отделение при
„МБАЛ Пазарджик”, детето Е.К.Р., ЕГН ********** е постъпило в отделението на
11.11.2017г в 20.54 часа с анамнеза, че е паднал в къщи и си е ударил челото на
ръбче. Прегледан е бил от д-р П. и е
поставена диагноза – Открита рана по окосмената част на главата. Детето е
напуснало отделението в 21.24 часа понеже не е имало индикации за
хоспитализация.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе изцяло въз основа на обясненията
на подсъдимия и на показанията на свидетелите К., К. и З., както и от писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът дава изцяло вяра на горепосочените
гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви, хронологично точни, взаимно
допълващи и съответстват на останалия, събран по делото писмен доказателствен
материал.
При така възприетата фактическа обстановка и след
извършеният анализ на доказателствата настоящият съдебен състав прие, че по
делото безспорно е установено, че подсъдимият е осъществил всички белези на
състава на престъплението по чл.343в ал.2
от НК, т.е. неговото поведение осъществява формално признаците на
това престъпление, но конкретното инкриминирано деяние е малозначително,
доколкото неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9
ал.2 от НК.
В процесния случай съвкупната оценка на всички
релевантни доказателства и установените с тях факти, включени в предмета на
доказване, сочи на очевидни данни за явна незначителност на конкретната степен
на обществена опасност на деянието, предпоставяща приложението на чл.9 ал.2, предл. 2-ро от НК, респ. -
оправдаването на подс.Р. на посоченото основание.
Този извод следва от обстоятелството, че в конкретния
казус шофирането на автомобила от неправоспособния Р. не е осъществено
демонстративно и с чувство за безнаказаност, а е било провокирано от стремежа
на горния да вземе най-бързите възможни мерки за откарване на малолетното си
дете в болнично заведение. Няма никакво съмнение, че Р. не е медицински
специалист и не е можел обективно и трезво да прецени в каква степен са били
застрашени живота и здравето на детето му, в резултата на самонараняването на
последното и получената открита рана по окосмената част на главата, от която е
имало и кръвотечение. Изключително обезпокоен при вида на детето си /изпитващо
болка, плачещо и кървящо/ и без налични алтернативни възможности за незабавното
му откарване в болница / - лицата
от компанията в която е бил подсъдимия са били употребили алкохол; - не е имал
възможност да намери веднага друг правоспособен водач; - съществувала е реална
възможност за забавяне на пристигането на болничен екип от ЦСМП-Пазарджик в
сравнение с времето нужно на подсъдимия да откара детето си, предвид
необходимост от подаването на сигнал на тел.112, предаването на този сигнал до
ЦСМП, изпращането и пристигането на екип, респ. последващо откарване на детето/,
с оглед на което подсъдимият е решил да шофира с ясното съзнание, че няма право
на това. Неговото шофиране обаче не е било типично – да се придвижи с по-голямо
удобство и комфорт от една точка на града до друга, а провокирано от
форс-мажорно обстоятелство – нараняването на главата на детето с получаване на
открита рана и субективната увереност на бащата, че незабавно трябва да го
откара в болница с цел да се избегне по-сериозно влошаване на здравето в
резултата на кръвозагуба, а е било напълно възможно да се мисли и за наличие на
вътрешно увреждане /кръвоизлив, сътресение и т.н./. За това, че подсъдимият е бил воден само от
тези съображения говори и фактът, че той по време на движението по ул.”С.. К.”
е разпознал служебният полицейски автомобил, независимо че същият е бил
цивилен, но не е направил никакъв опит да прикрие шофирането си като
неправоспособен водач, а напротив. Присветвал с фаровете към полицейския
автомобил, за да му бъде направен път и да го изпревари, а след това дори минал
на забранен /червен/ сигнал на светофарната уредба, почти пред погледите на
полицаите, което значи, че действително е бързал от страх за живота на детето
си.
Малозначителността на деянието се извлича не само от гореказаното,
но и от това, че от същото не са настъпили никакви реални вреди.
На следващо място, малозначителността се извлича и от данните
за личността на подсъдимия. Вярно е, че той е осъждан общо пет пъти за кражби и
според представената в ДП характеристична справка е негативно охарактеризиран.
Тази негативна характеристика за него обаче се базира само и единствено на
предишните му осъждания, които са описани в справката. От друга страна пък, не
може да не направи впечатление, че последното осъждане на ефективно лишаване от
свобода е било през 2010 година, като е бил освободен от затвора на 03.09.2011г.,
т.е. повече от шест години преди настоящото деяние, като през целия този период
Р. не е извършвал никакви престъпни посегателства. Това навежда на извода, че
след последното осъждане е бил постигнат поправително-превъзпитателен и
принудително-възпиращ ефект спрямо Р.. Обремененото съдебно минало на Р. не
може да се разглежда като факт, завишаващ обществената опасност на деянието по
настоящия казус, т.к. е житейски немислимо едно осъждано лице да бъде лишено от правото да изпитва родителски
емоции като загриженост, страх за здравето и живота и стремеж да се окаже
незабавно медицинска помощ на собственото дете.
По изложените до тук съображения съдът призна подс.К.Р.
за невиновен и на основание чл.304 от НПК, във вр. с чл.9 ал.2 от НК го оправда
по обвинението за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК, а именно за
това, че на 11.11.2017г. в гр.П.. е управлявал МПС - лек автомобил, марка „П..“,
модел „…“, с ДК № …, без съответно свидетелство за управление на МПС в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без свидетелство за управление с НП № 17-1006-001263/30.05.2017 г. на Началник
група към ОД МВР гр. Пазарджик, влязло в сила на 14.07.2017 г.
След като оправда подсъдимия поради явната
незначителност на обществена опасност на деянието, обуславяща невъзможността
същото да се квалифицира като престъпление по НК, съдът намери, че деянието на Р.
съставлява административно нарушение по ЗДП. Това е така, защото не е спорно,
че на инкриминираната дата той е управлявал горепосоченото МПС без да е бил
правоспособен водач, с което е нарушил императивната разпоредба на чл.150 от
ЗДП, която сочи, че: „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач …”. За това нарушение се предвижда санкция по чл.177 ал.1,
т.2, пр.1 от ЗДП, където е посочено, че се наказва с глоба този, който управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление. В конкретния казус административното нарушение по чл.150 от ЗДП, извършено от Р., следва да
се санкционира по реда на чл.177 ал.4 във вр. с ал.1, т.2, пр.1 от ЗДП, която
санкцонна норма предвижда наказание глоба в размер от 300 лв. до 1500 лв., доколкото
то е извършено повторно по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДП. Последната
разпоредба сочи, че „Повторно” е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.
2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Вече бе изрично посочено по-горе, че с НП № 17-1006-001263/30.05.2017 г.
на Началник група към ОД МВР гр. Пазарджик, влязло в сила на 14.07.2017 г., Р.
е наказан за същото по вид деяние – управление на МПС без правоспособност, а
настоящото административно нарушение е извършено преди да изтече една година от
влизане в сила на предишното НП.
С оглед на всичко казано до тук и на основание чл.305
ал. 6 във връзка с чл. 301 ал. 4 от НПК, както и на основание чл. 177 ал. 4 във връзка с чл. 177 ал.1 т.2,
пр.1-во от ЗДвП, за извършено от Р. административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а именно: за това, че на 11.11.2017 г. вечерта, в гр. П., от ул. „С.” до
ул. „Б.” - паркинга пред МБАЛ гр.
Пазарджик, е управлявал лек автомобил, марка „П.“, модел „..“, с ДК № .., без да притежава СУМПС – неправоспособен, като
деянието е извършено повторно, заради което
му наложи административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/
лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
гр. Пазарджик.
При определяне на размера на глобата съдът
съобрази като смекчаващи отговорността
обстоятелства тежкото семейно положение /съжителстващ на семейни начала с две
малолетни деца/, имотно и материално състояние /безработен и без налични данни
за други нетрудови доходи или имущество/, а също и обстоятелството, че е
шофирал само и единствено воден от стремежа да откара по-бързо детето си в
болница. Отегчаващо обстоятелство е това, че по време на шофирането е преминал
на забранен сигнал на светофарна уредба по описания вече начин.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: