Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, VIІІ граждански състав,
в публичното съдебно заседание на 12.09.2019 г., в състав:
Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ
при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№1453 по описа за
Делото
е образувано по предявен от Т.И. П. с ЕГН ********** ***,чрез адв.К.С.
*** партер,против ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, иск с
правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата
твърди,че против нея било образувано и се водело изп.
дело №1245/2013 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б.,образувано
на 23.03.2013 г. по молба на ответника въз основа на изп.
лист от 11.09.2012 г., издаден против ищцата по ч.гр. дело №2622/2012 г. на
ВРС, по силата на който ищцата била осъдена да заплати на ответника,както
следва : 4 459.51 лв. главница, представляваща неплатена топлинна енергия
за периода 31.05.2004 г.-31.03.2012 г.;2 452.52 лв. мораторна
лихва за периода 30.06.2004 г.-30.04.2012 г.;837.70 лв. деловодни разноски.
Ищцата
не дължала част от сумите,а именно : 3 615.47 лв. главница,представляваща
неплатена топлинна енергия за периода 31.05.2004 г.-31.01.2010 г.;2 136.18
лв. мораторна лихва за периода 30.06.2004
г.-30.04.2012 г.; 711.50 лв. деловодни разноски,тъй като вземанията се явявали
погасени по давност.
Излага
доводи,че задълженията се погасявали с
Иска
именно да бъде признато за установено по отношение на ответника,че не дължи
част от сумите по изп. лист,посочена по-горе.
В срока за
отговор,от ответника е постъпил такъв,с който се излагат доводи за
недопустимост и за неоснователност на иска.Възражението за погасяване на част
от задълженията по давност е следвало да бъде направено в срока за възражение
по чл.414 от ГПК.Редът за защита на ищцата бил възражение по чл.423 от ГПК.
Съдът,предвид наведените доводи и събраните по делото доказателства,намира
за безспорно от фактическа страна следното:
На 05.07.2012 г. ответникът е
депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ищцата за : 4 459.51 лв.-главница, представляваща незаплатена топлинна
енергия за жилището на адреса за периода 31.05.2004 г.-31.03.2012 г.;2 425.52
лв.-лихва от 30.06.2004 г. до 30.04.2012 г.;законната лихва върху
главницата,считано от 05.07.2012 г. до изплащане на вземането;разноските по
делото-137.70 лв. държавна такса и 700 лв. юк.
възнаграждение.
Исканата
заповед/№1907/ е била издадена на 06.07.2012 г..Заповедта е била връчена на ищцата
чрез залепване по чл.47 от ГПК на 27.07.2012 г..Изп.
лист е бил издаден на 11.09.2012 г..
Горното
е видно от приложеното ч.гр. дело №2622/2012 г. по описа на ВРС.
На
23.03.2013 г.,ответникът е представил изп. лист на
ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По образуваното изп. дело №1245/2013 г.:
-на
04.04.2013 г. е била изпращана покана за доброволно изпълнение;
-на
06.03.2015 г. ответникът е искал опис на движими вещи/на 17.04.2015 г. ЧСИ е
правил опит за опис,неуспешен поради неоткриването на ищцата на адреса/;
-на
07.12.2016 г. ответникът отново е искал опис на движими вещи;
-на
17.11.2017 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ”Сосиете Женерал Експресбанк”АД Варна/банката е уведомила ЧСИ,че лицето има
разкрита банкова сметка,***/.
Горното
е видно от приложеното изп. дело.
При тези
фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата претендира
недължимост на суми,за събирането на които е било
образувано изп. дело,поради изтекла погасителна
давност.
Съдът е
докладвал делото,като е посочил,че в тежест на ищцата е било да представи
доказателства за наличието на изп. дело,вкл. дата на
образуване,страни,предмет и предприети изп. действия.
Събраните
писмени доказателства позволяват обосновани изводи за дата,страни,предмет и
предприети изп. действия.
При
доказателствата,Съдът приема,че по образуваното на изп.
дело първото действие с отношение към спирането/ прекъсването на давността е
налагането на запора.
За да
достигне до тези изводи,Съдът съобразява вкл. направеното с тълкувателно
решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело
№2/2013 г. на ОСГТК тълкуване на Закона:
Съгласно чл.116 б.в
от ЗЗД,давността се
прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.Прекъсването обаче се осъществява
само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира
един или повече конкретни изпълнителни способи.Давността се прекъсва
както с искане на взискателя за
извършване на изпълнителното действие,така и с предприемането му от съдебния изпълнител.Двете
действия имат самостоятелно правно значение относно давността,но съществуват в тясна връзка помежду
си и едното не би могло
да породи прекъсващо действие без наличие на
другото.Изключение от това правило има
само при възлагане по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ,при което не
е необходимо наличието на искане от
взискателя,за да бъде валидно предприето
изпълнителното действие и да бъде прекъсната
давността.Тя се прекъсва със самото
му предприемане в рамките на приложения
изпълнителен способ.
Неизчерпателно
се посочват група
действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността.Това
са: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана;присъединяването на кредитор;възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане;извършване на опис и оценка на
вещ;назначаване на пазач;насрочване и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания
от трети задължени лица.
Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение,проучването на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза
за определяне на непогасения остатък от дълга,извършването
на разпределение,плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др..
В
случая,по отношение на претенциите на ответника за визираните в исковата молба
периоди действително е налице изтекла
Подаването
на молба за издаване на изп. лист, издаването на изп. лист,образуването на изп.
дело и изпращането на покана за доброволно изпълнение не са действия,прекъсващи
давността.Такова действие е налагането на запора през
Доводът на
ответника,че възражението на ищцата за изтекла погасителна давност е следвало
да бъде направено в срока за възражение по чл.414 от ГПК би бил състоятелен,ако
заповедта за изпълнение е била връчена на ищцата.Също така,възможността за
възражение по чл.423 от ГПК не е отрицателна процесуална предпоставка за
правото на иск.
По
горните съображения,искът следва да бъде уважен частично,при съобразяване на
справката за задълженията на ищцата по периоди,приложена към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,на която явно се обляга ищцата. Съгласно
справката,задълженията на ищцата за главница за периода 31.05.2004
г.-31.01.2010 г. възлизат на сумата от 3 182.65 лв.,а не на сумата от
3 615.47 лв..Задълженията за мораторна лихва за
периода 30.06.2004 г.-30.04.2012 г. възлизат на сумата от 2 273.88 лв.,а
не на сумата от 2 136.18 лв..Затова и искът следва да бъде уважен за
3 182.65 лв. главница,2 136.18 лв. мораторна
лихва и съответно 647.14 лв. разноски по делото.
В
останалата му част до пълния му размер/за останалите суми по изп. лист/,искът следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото,ответникът следва да заплати на ищцата разноските по
делото-258.53 лв. държавна такса и 720 лв. адвокатско възнаграждение/общо 978.53
лв./, съразмерно уважената част от иска-903.26 лв..
Ищцата
следва да заплати на ответника 100 лв. деловодни разноски/юк.
възнаграждение за депозиране на отговор на исковата молба и на допълнителна
молба с приложения по делото/,съразмерно отхвърлената част/чл.78 ал.3 от ГПК/-7.69
лв..
По
компенсация,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в
размер на 895.57 лв..
Съдът
обръща внимание,че юк. възнаграждение се изчислява
съгласно правилото в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ,доколкото с решение/т.т.47
и 51/ от 23.11.2017
г. на Съда
на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е прието,че Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатското възнаграждение е в противоречие с
правото на Европейския съюз и по-специално не съответства на чл.101 §1
от ДФЕС
във връзка с чл.4
§3
и с Директива 77/249/ЕИО на
Съвета от 22.03.1977 г. и по
отношение на присъждане на юрисконсултско
възнаграждение единствена приложима е Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното,Врачанският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9,представлявано от изп.
директор Радослав Иванов Михайлов,че Т.И. П. с ЕГН ********** ***
не му дължи,поради погасяване по давност,част от сумите по издадения по ч.гр.
дело №2622/
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9,представлявано
от изп. директор Радослав Иванов Михайлов,да заплати
на Т.И. П. с ЕГН ********** *** сумата от 895.57 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: