№ 46
гр. Сливен , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Ваня Димитрова Белева (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова Частно
наказателно дело № 20212200200151 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Осъденото лице Н. Х. Г., редовно призована, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. Й. Й. от АК - Хасково.
За Началника на Затвора – гр. Сливен, редовно призован, се явява
лично Началникът на затвора г-н Данев.
Окръжна прокуратура – гр. Сливен, редовно призована, се представлява
от прокурор В.Б..
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по молба на осъдената Н. Х. Г., подадена
чрез адв. Й. Й. от АК - Хасково с правно основание чл.437, вр. с чл.70 от
НПК, с искане да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на
остатъка на наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ със
Споразумение № 260033/05.11.2020 г. по НОХД № 1069/2020 г. по описа на
РС – Хасково, с което е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
1
от 9 месеца, при първоначален „общ“ режим.
Към молбата са приложени Решение № 156 от 20.03.2018 г.
постановено по гр. д. № 282/2018 г. по описа на РС - Хасково, Споразумение
по чл.51 от СК от 26.01.2018 г., удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 0157 от 17.02.2016 г., издадено от Община
Хасково, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0158 от 17.02.2016 г., издадено от Община Хасково.
Заедно с молбата е постъпила от Затвора – Сливен следната
документация – становище, оценка на осъден правонарушител, първоначален
план на присъдата, както и личното досие на осъденото лице, водено в
Затвора – Сливен.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл.274 и чл. 275 от НПК.
Г-Н ДАНЕВ: Нямам искания за отводи. Представям справка за
актуалния остатък към днешна дата.
АДВ. Й.: Нямам искания за отводи. Имам възражения върху част от
изложените факти в доклада. Считам, доклада за тенденциозен и в тази
насока представям писмени доказателства. Тези доказателства са писмо от
Началника на затвора до РС – Хасково и до РП – Хасково. На второ място
съм представил писмо отговор от РС – Хасково до Началника на Затвора и
протокол от съдебно заседание състояло се на 14.01.2020 г. Представил съм
писмо от РС – Хасково до началника на Затвора. Това писмо от Началника на
Затвора до РС – Хасково е категорично доказателство за тенденциозно
отношение. Представям и удостоверение от ОП – Хасково. Всеки
цивилизован, български гражданин знае, че съдебен акт не се коментира, той
или се обжалва или се изпълнява. Това писмо е написано само един месец
след постъпването на доверителката ми в Затвора. Няма как да не е това
поведение тенденциозно отношение, тъй като само за един месец не може да
се направи обосновано предположение и изводи за нейното поведение. Да не
коментирам, че това писмо внася съмнения за вмешателство в работата на
съда и прокуратурата и е обидно отношение към тези институции. Други
доказателства за сега няма да соча.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Да се приемат приложените
2
с молбата доказателства и справката за актуален остатък от наказанието. По
отношение на представените в днешно съдебно заседание, считам, че тези
доказателства са неотносими и предлагам да не се приемат.
Г-Н ДАНЕВ: Считам, че представените доказателства са неотносими
към хипотезата на чл.70, ал.1 от НК. Въпросното сезиране на прокуратурата
привела наказанието е визирано ясно, че са налице данни на чл.306, ал.1, т.3
от НПК. Това си е сигнална практика на местата за лишаване от свобода,
когато съдът произнесъл ефективната присъда е пропуснал да се произнесе по
присъдата, в чието изпитателен срок е извършено изпълнителното деяние.
Тук сме сезирали прокуратурата привела в изпълнение наказанието, която
съответно е сезирала съда и съдът се е произнесъл.
АДВ. Й.: Това което казва Началника на затвора не е вярно, в писмото
изрично пише до РС – Хасково, до РП – Хасково.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Присъединявам се към искането на моя защитник
да се приемат представените доказателства.
Съдът НАМИРА, че следва да приобщи към доказателствата по делото
писмените такива представени с молбата на осъденото лице - Решение № 156
от 20.03.2018 г. постановено по гр. д. № 282/2018 г. по описа на РС - Хасково,
Споразумение по чл.51 от СК от 26.01.2018 г., удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 0157 от 17.02.2016 г., издадено от
Община Хасково, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0158 от 17.02.2016 г., издадено от Община Хасково, както и
представените от администрацията на Затвора – Сливен документи –
становище, оценка на осъден правонарушител, първоначален план на
присъдата, личното досие на осъденото лице, водено в Затвора – Сливен,
справка за актуалния остатък от наказанието. По отношение на представените
днес от защитата писмени доказателства – писмо изх. № 121/2020 г. от
17.12.2020 г. до РП – Хасково, с копие до РС – Хасково, писмо изх. № 60024
от 04.01.2021 г. на РС – Хасково, протокол от 14.01.2021 г. по НОХД №
1069/2020 г. по описа на РС – Хасково и удостоверение изх. № 559/21 г. с дата
07.04.2021 г. на ОП – Хасково намира, че няма пречка да се приемат, като
доказателства по делото, като тяхното съдържание следва да се обсъди в акта
по същество.
3
Във връзка с изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените и
приложени към молбата на осъденото лице писмени доказателствени
материали, както и представените в днешното съдебно заседание справка за
актуалния остатък от наказанието и писмени документи, представени от
защита на осъденото лице.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене
ДАВА ХОД
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
АДВ. Й.: Уважаема госпожо Председател, в доклада относно
доверителката ми се посочват следните факти: не е дисциплинарно проявена
и няма наложени наказания от началото на престоя й. Не проявява агресия на
вербално и физическо ниво, стр.2 от доклада. Относно риска от вреди – В
затворническото общежитие не се установяват данни от различни видове
риск, спрямо останалите осъдени и персонала. Казва се, че няма и
непосредствен риск за обществото. Ако има риск той е в средния диапазон.
Посочва се, че моята доверителка в свободното си време чете книги. Кой чете
книги? Книги чете един интелигентен човек. Доверителката ми ще каже
колко хора в този затвор четат книги и какво интелектуално ниво имат. В
доклада още се посочва, че е добронамерена спрямо служителите, не общува
освен при необходимост, поддържа по-голямата дистанция от останалите
изтърпяващи наказание. Това е качество доказващо възпитание на определено
ниво, не се натрапва, не пречи, не е досадна. Не се занимава с клюкарски
истории и т.н. въз основа на които да възникват конфликти. Общува с другите
на повърхностно ниво. Това е заключение на Началника на Затвора, без да
4
създава трайни взаимоотношения. Тук искам да отбележа, че нивото на
контакти зависи от интелектуалното качество на страните. Всеки човек е
различен. Нивото на контакти зависи също така и нагласата на човека.
Доверителката ми за първи път попада в затвора. Ако се спрем и на
психологията там има различни варианти на човешката личност –
екстровертен, някой са насочени навън, някой се затварят навътре в
обществото, но това не е отрицателна черта на характера. Ако несъвпадат
взаимоотношенията между личностите, или да го кажа контактите между две
отделни лица, не означава, че те не могат да направят по-нататък задълбочени
контакти, но тук говорим само за няколко месеца, в които месеци хората в
тази обстановка не могат да споделят всичко от личния си живот, за да станат
толкова добри и близки приятели. Този факт го намирам за неоснователен.
Съхранява връзките си със семейството си. Много е важно, че тя има
семейство, родители, които се грижат за нея. Има две малки деца,
непълнолетни близнаци. На шесто място се сочи, че спазва
законоустановения ред, с висше образование. Всичко това са положителни
факти, относно поведението на доверителката ми, и изведнъж в стр.5 от
доклада следват изводи: Липсва самокритичност към собствените си
постъпки. За какви постъпки става въпрос. Какво е нарушила доверителката
ми, за да има самокритичност към собствените постъпки. По-горе се сочи, че
не е дисциплинарно проявена, по-долу е написано - липсва самокритичност,
след като няма нарушение каква самокритичност. По-надолу на същата
страница е написано липсва уважение към законите в страната.
Доверителката ми няма нарушение в затвора. Спазва правилата. На какво
основание да се направи такъв извод, че не спазва правилата. Основният
отрицателен факт в доклада е липсата на трудова дейност, активно участие,
доброволчески труд, само това е че не полага труд, който би възпрепятствал
активното й вграждане в обществото и живота и на свобода. Целият доклад се
основа само на това, няма нищо друго, което да се посочи. Това е затвор, това
е място за изтърпяване на наказание, доверителката ми няма на претенции на
труд и избор на труд. Но всеки човек може или има възможност да изпълнява
определени трудови дейности, тук имам предвид само физическия труд. От
нейните родители е ставало въпрос за цепене на дърва. Но това е физически
труд, който не е характерен за жена. Освен това, ако този труд е непосилен за
който и да е човек, в частност за моята доверителка тя има право да откаже
5
този труд. Изводът, че тя отказва да полага този труд смятам за
неоснователен, опасявайки се за самата нея и за двете деца. На последно
място искам да кажа, че тази молба е свързана не само с нейното поправяне,
като човек извършил непредумишлено престъпление, не умишлено
престъпление, престъплението е по непредпазливост. Моля съда да обърне
внимание на факта, че тя е майка на две деца, които тепърва ще се формират
като личности. От септември месец трябва да започнат училище, близнаци,
момчета и моля съдебния акт в този смисъл да е в полза не само на майката,
но и на нейните деца.
Г-Н ДАНЕВ: Госпожо председател, относно молбата с искане за УПО е
изпълнена една от предпоставките на чл.70, ал.1 от НК, а именно досежно
изтърпения срок от наложеното наказание 9 месеца, фактически са изтърпени
5 м. и 25 дни. Досежно другите формални изисквания, считам, че
доказателствата имащи отношение към осъденото лице говорят за това, че
при техния анализ на първо място престъпната дейност показва, че първото
осъждане не е оказало превантивния поправителен ефект на осъдената,
съответно влиянието върху нейната личност за поправяне на поведението и
водене на законосъобразен начин на живот. Поправителното въздействие
спрямо на лишената от свобода Г. до настоящия момент не оказва ефект
напротив налице е задълбочаване на идентифицираните проблеми, за които е
визирано чл.155 и чл.156 от ЗИНЗС, а именно оценката на правонарушителя.
Съгласно прегледа на доказателствата регистриращи степента на промяна,
както и анализа на цялостното поведение по време на изтърпяване на
наказанието не дават категорични доказателства за настъпило поправяне у
осъдената. Водеща причина е липсата на нагласа за полагане на труд, което е
едно от формалните изисквания за поправянето и активното участие в
различни конструктивни форми на положителна себеизява, които показват
неосъзнатост на необходимостта на положителна промяна в мисленото и
поведението. Считам, че не са налице голяма част от доказателствата за
поправянето, а именно активно участие в трудова дейност и съпътстващите
наказанието дейности. В затвора се предлагат различни трудови дейности,
поне 10 различни работни места, за нито едно от тях, не е отчетено желание
на осъденото лице за някаква трудова дейност. Налага се извод за
необходимост от продължаване на поправително въздействие, трудова
6
ангажираност за постигане на целите по чл.156 от ЗИНЗС, с оглед формиране
нагласа за водене на законосъобразен начин на живот. Намирам, че не са
налице условията на чл.70 от НК и считам, че следва да оставите без
уважение молбата за лишената от свобода Г..
ПРОКУРОРЪТ: Предлагам да оставите без уважение молбата на
лишената от свобода Г., с която се иска постановяване на условно предсрочно
освобождаване на остатъка от изтърпяване на наказанието. Безспорно налице
са категорични доказателства, че е изпълнена първата формална предпоставка
на чл.70, ал.1, т.1 от НК, тъй като лишената от свобода е изтърпяла повече от
половината й от наложеното й наказание 9 месеца. Считам, че
доказателствата приобщени към делото не сочат към изпълнение на втората
изискуема предпоставка, а именно лишената от свобода да е дала
категорични доказателства за своето поправяне по време на престоя й в
затвора. Видно от становището на Началника на Затвора – Сливен, все още
съществуват области, които са конкретно посочени в становището, при които
е налице необходимост от продължаване на работа с лишената от свобода, с
оглед оказване на поправително въздействие по време на престоя й в затвора,
поради което считам, че не са изпълнени всички изискуеми предпоставки на
чл.70 НК и следва да оставите без уважение молбата. По отношение на
представените в днешно съдебно заседание от адв. Й. писмени доказателства,
принципно съществува практика в затворите на територията на страната,
когато получат присъда за изпълнение и установят предходни осъждания, те
имат задължението да сезират прокуратурата, която от своя е привела в
изпълнение наказанието, която от своя страна е компетентна да прецени дали
са налице предпоставки за сезиране на съответния съд за прилагане на
разпоредбата на чл.68 от НК. В конкретния случай не зная защо Началника на
Затвора е отправил този сигнал и до РС – Хасково. Практиката е всички
затвори от страната да сезират съответните прокуратури, като посочват
осъжданията и прокурорът, който изпълнява присъда преценя дали са налице
предпоставки за изготвяне на предложение до компетентния съд. Не считам,
че този сигнал показва някакво тенденциозно отношение към осъденото лице,
по скоро е съвсем в унисон с трайната ни практика.
РЕПЛИКА АДВ. Й.: Бих искал да попитам прокурора: Къде точно в
НПК е написано правомощието на Началника на затвора да напише това
7
искане.
ПРОКУРОРЪТ: Основанието не е посочено в НПК. Основанието е
посочено ЗИНЗС.
Г-Н ДАНЕВ: В ЗИНЗС е посочено, че Началникът на Затвора е длъжен
за сезира прокуратурата привела наказанието в изпълнение за всяко
прекъсване, спиране и т.н. на наказанието, там се съдържа текста.
Съдът ДАВА право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на осъдената Н. Х. Г..
ОСЪДЕНАТА Г.: Единственото, което искам да кажа е относно
доброволния труд. Самите обстоятелства при които ни беше предлаган,
зимата специално в този студ да се работи и това което беше свързано с тежка
работна дейност, аз не мога да го извършвам. Никога не съм го извършвала и
нямаше как да се справя с работата. Питала съм за външна бригада и ми беше
казано, че на този етап няма свободни работни места.
Съдът ДАВА право на ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдената Н. Х. Г..
ОСЪДЕНАТА Г.: Нямам друго какво да допълня.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
Съдът, след като се запозна с приобщените доказателства и като взе
предвид становището на страните, намира следното:
Производството е правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Н. Х. Г., в която се твърди наличие
на предпоставките на чл.70, ал.1 от НК. Направено е искане осъдената да бъде
условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й
наказание.
В постъпилото становище от Началника на Затвора гр. Сливен са
коментирани обстоятелствата относно осъждането и търпяното наказание от
8
лишената от свобода Г.. С конкретни съображения се предлага да бъде
оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на
осъденото лице.
В с.з. пред настоящия състав осъденото лице – лично и с упълномощен
защитник поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно
освобождаване.
Началникът на Затвора – гр. Сливен счита искането за неоснователно.
Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
от фактическа страна следното.
Осъдената Н. Х. Г. е с българско гражданство, родена в гр. Хасково, с
постоянен адрес в същия град, с висше образование – българска филология.
Осъждана е. Постъпила в Затвора - Сливен на 16.11.2020 г. след осъждането й
с одобрено споразумение № 260033/05.11.2020 г. по НОХД № 1069/2020 г. по
описа на Районен съд – Хасково, с което е наложено наказание в размер на 9
месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“, пр.1 вр.
ал.1 б. „б“ предл.1 вр. чл.342 ал.1 от НК при първоначален общ режим.
Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. –
11.05.2021 г. осъдената е изтърпяла фактически 5 месеца и 25 дни, от работа -
1 ден. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 3 месеца и 4 дни.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, становището на Началника
на затвора, се установява, че след постъпването в Затвора – Сливен осъдената
не е дисциплинарно проявена и нямала наложени дисциплинарни мерки.
Имала пасивно отношение към процеса на поправяне. Не проявявала агресия
на вербално и физическо ниво. Не е награждавана на основание чл. 98, ал.1 от
ЗИНЗС до настоящия момент. Осмисляла свободното си време с
индивидуални занимания, отказвала полагане на доброволен труд.
В хода на третирането администрацията на ресорната институция не
9
установява съществена промяна в отношението и поведението на осъденото
лице. В адаптацията си към груповия живот в затворническата общност
осъдената изпитвала затруднения, проявявайки самоизолираност. Не била
активна в обсъждане на важни за общността въпроси и проблеми, не
изказвала мнение, не заемала позиция. Макар и добронамерена спрямо
служителите, общувала само при необходимост, като поддържала дистанция.
Контактувала с другите осъдени на повърхностно ниво без да създава трайни
взаимоотношения. Проявявала добро ниво на самоконтрол и съобразяване с
правилата в институцията. Според ресорната администрация поддържаното
добро поведение е без влагане на усилия и мотивация за активно постигане на
позитивна личностна себеактуализация и промяна, което налага
необходимост от продължаване на поправителното въздействие по отношение
формиране на нагласи за промяна.
В условията на живота на свобода била с непостоянна и кратковременна
трудова дейност. По време на изтърпяване на наказанието не била мотивирана
да полага труд. Въпреки провежданите разговори с нея същата отказвала за
полага доброволен труд, непоследователна била и при обсъждане работа на
външен неохраняем обект.
Поради завършено в живота на свобода висше образование – българска
филология, в условията на затвора не е била включена в образователния
процес. Въпреки доброто образователно ниво и професионалните й умения –
образователни и творчески, не проявила интерес и инициатива към клубните
дейности. Осъдената била пасивна, предпочитала да присъства като зрител
или слушател. Под въздействието на други осъдени от ограниченото й
обкръжение взела участие на два пъти в изработка на празнична украса и в
литературни четения за отбелязване на празници.
След постъпване в затвора завършила задължителната програма за
адаптация към условията за изтърпяване на наложеното наказание. По време
на фактическото изтърпяване на наказанието в ЗООТ „Рамануша“ към
Затвора – Сливен, предвид противоепидемичните мерки не била провеждана
специализирана програма на въздействие съобразно установени проблемни
зони и нужди, изискващи корекция. Осъществяваната индивидуална
социално-възпитателна дейност е в посока разпознаване на проблемни
10
житейски зони и формиране на нагласи за промяна в поведенчески план с цел
адекватна реинтеграция след освобождаване.
Рискът от рецидив според изготвената актуална оценка на
правонарушител е в границите на среден – 49 точки. Същият бележи
увеличение спрямо първоначалната оценка на риска – 45 т. Профилът на
нуждите първоначално откроява като проблемни следните параметри:
трудова дейност; мисловни умения и поведение; нагласи. Съпоставянето на
първоначалната и последваща оценка не регистрира промяна в положителен
аспект. Завишени стойности са установени в разделите „образование,
обучение и трудова заетост“, „емоционално равновесие“, „мисловни умения и
поведение“ и „нагласи“. Според становището на ресорната администрация се
отчита задържане в отношението на осъденото лице към престъпното деяние,
а анализирането на отделните зони не дава доказателства за настъпила
положителна промяна в поведението, имаща отношение към процеса на
поправяне. Наблюдава се запазване и дори задълбочаване на проблемни зони,
свързани с трудова заетост, мисловни умения и нагласи - динамични фактори,
които изискват допълнителна професионална намеса, с цел корекция. В
живота на свобода има риск, макар и в средния диапазон от осъществяване на
престъпната дейност, предвид неосъзната необходимост от позитивно
личностно изграждане, от по-високо ниво на самокритичност, които
възпрепятстват адекватното разбиране на факторите, довели до извършване
на престъпното деяние и затрудняват процеса на поправяне. В условията на
затворническото общежитие не се установяват данни за различните видове
риск спрямо останалите осъдени и персонала, но съществува известен риск от
уязвимост за индивида поради диагностицираните проблеми в психо-
емоционалното състояние. Рискът за обществото не е непосредствен.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели,
чието корекционно въздействие се нуждае от продължение. Поправителното
въздействие е насочено към редуциране риска от последващи престъпления
чрез повишаване мотивацията за труд; промяна в ценностната система;
промяна в нагласите. Някои от целите са с добро изпълнение (съхраняване на
връзките със семейството, спазване на законоустановения ред в затвора), но
някои не са изпълнени изобщо (не осъществява редовна трудова дейност,
няма промяна в ценностната система, няма промяна в нагласите). В
11
представеното становище е изразена позиция за неизпълнени в достатъчна
степен към настоящия момент цели, което препятства позитивна
поведенческа и личностна промяна у лишената от свобода и налага извод за
необходимостта от продължаване на поправителното въздействие в посока
преосмисляне на мотивацията й за трудова ангажираност, повишаване на
приноса й и личната активност при постигане целите, заложени в
индивидуалния план за въздействие и формиране на нагласи за водене на
законосъобразен начин на живот на свобода.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1, т.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Н. Х. Г. от изтърпяване на останалата част от наложеното
наказание 9 месеца „лишаване от свобода”, а именно към настоящия момент
осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното
наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1069/2020 г. по описа на РС –
Хасково.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от
НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е
определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
12
От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в
рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е
дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият
състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова
промяна. Факт е непостоянното отношение към трудова дейност в условията
на затвора – осъдената реално почти не е полагала труд независимо от водени
с нея разговори. Макар да няма дисциплинарни прояви и да се придържа към
установените в затвора правила, осъдената не е награждавана, поради
ограниченото си участие и дистанцираността си от конструктивни форми на
положителна себеизява. Липсата на активност в творчески и други дейности,
особено предвид наличния потенциал – завършено висше образование –
българска филология, очевидно сочи недостатъчност на поправителния ефект
на наказанието към настоящия момент, доколкото не са мобилизирани всички
ресурси и поведението не бележи необходимата промяна. Изолираното
участие в ограничени на брой прояви само по себе си не е достатъчно, за да се
достигне извод за трайно демонстрирана промяна за престоя на осъдената в
затвора.
От наличната в приобщените доказателства информация не може да се
формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи за
последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Отхвърлянето на възможностите за трудова ангажираност, непостигнатата на
този етап промяна в нагласите и неосъзнаването на необходимостта от
личностно развитие, пасивността към съпътстващите дейности, навеждат на
извод за непостигнати в пълен обем цели на наказанието. Липсата на
убедителни доказателства за трайна личностова промяна, не дава възможност
на съда да заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Представеното
от защитата удостоверение за липса на неприключени наказателни
производства срещу осъденото лице само по себе си не е достатъчно
доказателство за поправяне. Цялостното поведение на осъдената,
фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя, които на този
етап не бележат положителна промяна и дори се наблюдава влошаване,
рискът от рецидив, който остава в границите на среден със завишена стойност
13
спрямо първоначалната оценка и конкретното поведение, не сочат за
постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе,
съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително въздействие в
насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите.
Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от
НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките
по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Г. от неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от
свобода“. Макар размерът на остатъка от наложеното наказание да не е голям,
то същият би могъл да спомогне за продължаване на поправителното
въздействие върху осъденото лице за оставащия период.
Обстоятелствата, че осъдената има семейство и е майка на малолетни
деца, сами по себе си не могат да обосноват извод за допускане на условно
предсрочно освобождаване. В тази връзка следва да се съобрази наличната
информация, че връзките със семейството са съхранени. Същевременно при
конкретна необходимост, е налице възможност да се адресира съответно
искане по семейни причини до компетентния орган за прекъсване
изтърпяването на наказанието. Тези обстоятелства сами по себе си не са от
категорията обстоятелства, визирани в разпоредбите на чл.439а от НПК и
чл.70, ал.1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Тълкуването на последните налага извод, че основанията, въз основа на които
съдът допуска условно предсрочно освобождаване касаят оценка на
поведението и промяната на самото осъдено лице, а не се състоят в причини,
стоящи извън поведението на осъдения. В конкретния случай изискванията на
материалния закон не са спазени, поради което искането следва да бъде
оставено без уважение.
Представените от защитата писмени доказателства касаещи изпратено
от Началника на Затвора – Сливен писмо до РП – Хасково с копие до РС –
Хасково и произнасянето на съда в производството по НОХД № 1069/2020 г.
по описа на РС – Хасково не променят горните изводи. Видно е от писмото на
Началника на Затвора, че направеното предложение е адресирано до РП –
Хасково, с копие до РС – Хасково за сведение и предприемане на
необходимите правни действия на основание чл.306, ал.1, т.3 от НПК.
14
Представените доказателства нямат отношение към въпросите в чл.70, ал.1 от
НК, нито са от категорията на тези посочени в чл.439а, ал.1 и 2 от НПК, тъй
като не представляват източници на информация за поведението на осъденото
лице по време на изтърпяване на наказанието.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави
без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода”.
Така мотивиран и на основание чл.440, ал. 1 от НПК, във вр. с чл.70 от
НК, Сливенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице Н. Х. Г., с ЕГН
**********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието 9 месеца „Лишаване от свобода“,
наложено със Споразумение № 260033/05.11.2020 г. по НОХД № 1069/2020 г.
по описа на РС – Хасково.
Определението подлежи на обжалване от осъденото лице и Началника
на затвора и на протест на прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – Бургас.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14,15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
15