РЕШЕНИЕ
№
862
гр.
Пловдив, 16.04.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
І отделение, ХХV
състав в публично заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря Д. Т., като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 2129 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на Л.Т.Я., ЕГН **********
***, против РА № Р-16001617006090-091-001/04.04.2018 г., издаден от орган по приходите, в частта потвърдена с Решение № 355/21.06.2018г. на Директора на
Дирекция «ОДОП»-Пловдив, с който по отношение на Л.Т.Я.
допълнително са определени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 31 542,37
лв. и лихви 9 381,04 лв.; и за 2015г. в размер на 745,96лв. и лихви 145,90лв., и допълнително са
установените задължения за ДОО за 2014г.
в размер на 1 643,52лв. и лихви 488,80лв., и за 2015г. в размер на 633,56лв. и лихви 129,79лв., задължения за ЗО за 2014г. в размер на 1027,20лв.
и лихви 305,50лв., и за 2015г. в
размер на 414,72лв. и лихви 81,11лв., задължения
за ДЗПО-УПФ за 2014г. в размер на 642лв, с лихви 190,94лв., и за 2015г. в размер на 259,20лв., с лихви 50,70лв.
Жалбоподателката моли съда да отмени ревизионния акт в частта,в която е потвърден и
изменен, тъй като счита констатациите за неправилни и незаконосъобразни. Оспорва
да са налице основания по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК за извършване на ревизията по
особения ред. Оспорва да е установено несъответствие между декларираните доходи
и имущественото й състояние в края на ревизираните години. Твърди да е житейски
нелогично приетото нулево начално салдо. Неправилно не били приети
доказателствата за дарение от дядото в размер на 35 000лв. и от бащата
пред 2012г. в размер на 20 000лв. и майката в размер на 35 000лв.
Прави възражение и относно непризнатите като приход парични средства, получени
в заем от лицето Л.К., както и средства получени от „Валдимекс“ ООД в размер на
41 228,46лв. Оспорва констатациите и относно приетите като разходи суми –
10 341лв. за 2014г. и 10 171лв. за 2015г., представляващи ½ от
разход за довършителни работи, като оспорва доказаността на момента на
извършването им и факта на извършването им. Не било установено доколко
дейностите по извършване на СМР не са услуга от строителя, която е следвало да
се отчете като приход от последния. Не било установено и какви ремонтни
дейности са извършвани в периода между покупката на имота и момента на
въвеждането му в експлоатация – 15.05.2014г.-15.06.2015г. От тук и
възражението,че неправилно е извършена в хода на ревизионното производство
експертиза относно средната пазарна стойност на имота. Прави възражение и
относно правилността на определените задължения за задължителни осигурителни
вности. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
Дирекция "ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си
представители юрисконсулти Д. и П., е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По
допустимостта:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го е потвърдил и изменил. Така постановеният от
Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат
извод за нейната процесуална допустимост.
По
същество:
Ревизията е възложена във връзка с
решение № 516/04.09.2017 г. на
директора на дирекция на ОДОП Пловдив, с което е отменен частично ревизионен
акт № Р-16001616008604-091-001/14.06.2017 г. за 2014 г. и за 2015 г. и преписката
е върната за извършване на нова ревизия за тези данъчни периоди.
Видно от същото е,че по отношение на
жалбоподателката е налице влязъл в сила ревизионен акт,с който са установени
задължения за данък върху доходите на ФЛ за 2011г., 2012г. и 2013г. Ревизията е
била проведена по реда на чл.122 от ДОПК при установени обстоятелства по
чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК,като за 2013г. е установено несъответствие на налични
парични средства в размер на 17 399,17лв. С влезлия в сила ревизионен акт
не са признати за действително получени твърдяните дарения общо в размер на
90 000лв. от дядото,бащата и майката на жалбоподателката. При това
положение, поради наличието на влязъл в сила ревизионен акт, съдът намира,че е
налице процесуална пречка да се приеме нещо различно от вече установеното до
01.01.2014г. Затова и възраженията относно правилността на констатациите във връзка
с непризнатите дарения от роднини не могат отново да бъдат предмет на
разглеждане в настоящото производство. Предвид установеното превишение на разходите
над приходите за 2013г., началното салдо за 2014г. също не може да е различно
от нула.
Спорни остават констатациите относно
получените заеми през 2014г. от лицето Л.К., сумите получавани от „Валдимекс“
ООД и сумите за довършителни работи за закупени имоти.
Не се констатират процесуални нарушения,
представляващи основания за отмяна на обжалвания РА. Същият е издаден след издаден
ревизионен доклад № Р-16001617006090-092-001/ 22.02.2018 г., представляващ
мотиви и неразделна част от ревизионен акт.
От фактичека страна се установява, че Л.Т.Я. е била съдружник и управител в
дружествата „Якимо Импорт“ ООД и „Валдимекс“ ООД и едноличен собственик на
капитала и управител на „Еврофрут – Н“ ЕООД. Същата не е подавала ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за 2014 г. и за 2015 г.
През ревизирания период лицето е
работило по трудови правоотношения в дружеството „Метал Партнерс Груп“ ООД на
длъжност счетоводител. За получените доходи са представени служебни
бележки.
Констатирано е, че Л.Т.Я. е семейна -
съпруг В.П.Я.и има едно дете.
През 2014 г. Л.Я., в режим на СИО, е
закупила с нотариален акт № 134/30.06.2014 г. апартамент № *, склад № * и гараж
*, находящи се в гр. С., местност „Витоша ВЕЦ
Симеоново“ в жилищна сграда блок **, със степен на завършеност „груб строеж“ за
сумата от 125 000,00 лв. Покупката на имотите е финансирана с ипотечен заем в
размер на 125 000,00 лв. по договор от 30.06.2014 г., предоставен на лицето от
Уникредит Булбанк АД.
В хода на ревизията е възложено
извършването на експертиза, която да определи пазарната стойност на закупените
от „Макси 1“ АД недвижими имоти към
момента на въвеждане в експлоатация – 15.06.2015 г., както и да се определи видът
и размера на извършените довършителни строително-монтажни работи в имотите за
периода от 30.06.2014 г. до 31.12.2014 г. и за периода от 01.01.2015 г. до
15.06.2015 г.
Установено е, че за сградата са издадени
разрешение за строеж № 189/05.11.2013 г., акт за приемане на конструкцията
/образец 14/ от 29.01.2014 г., констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 29.05.2014 г., констативен акт по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ
за установяване етап "груб строеж" от 15.05.2014 г. и удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 534/15.06.2015 г.
Според изготвената в хода на ревизията
експертиза, пазарната цена към датата на
въвеждане в експлоатация за имотите – 15.06.2015 г. е общо в размер на 225
800,00 лв., в т.ч. за апартамент и склад 202 900 лв. и за гараж – 22 900 лв.
Размерът на извършените разходи за
довършителни работи в имотите за периода от 30.06.2014 г. до 31.12.2014 г. е
определен на 10 341,00 лв. и за периода от 01.01.2015 г. до 15.06.2015 г. – на 10 171,00 лв.
Ревизиращият екип е приел определените с
експертизата разходи за довършителни строително–монтажни работи между датата на
покупката на имота - 30.06.2014 г. до 31 .12.2014 г. в размер на 10 341,00 лв.
и за периода от 01.01.2015 г. до 15.06.2015 г. в размер на 10 171,00 лв.,като за ревизираната е
определен разход в размер на ½ от
тези суми - за 2014 г. - 5 170,50 лв. и за 2015 г. – 5 085,50 лв.
Установена е разлика до пазарната цена
на придобиване на имотите /апартамент № 6, склад № 7 и гараж № 7/ в размер на
37 978,00 лв., определена като разлика между пазарната цена на имотите към
датата на въвеждане в експлоатация /15.06.2015 г./ от 225 800,00 лв. с
експертизата, довършителните СМР общо за 20 513,00 лв. и платената сума по
нотариален акт от 125 000,00 лв.
Тук следва да се отбележи,че от
страна на ревизираната не са представени доказателства, които да подлагат на
съмнение или да опровергават констатациите на ревизиращия екип относно
пазарната стойност на имотите и размера на довършителните работи. Самите й
възражения са неконкретни. Не става ясно дали твърди да е направила или да не е
направила такива разходи,нито дали твърди,че всъщност извършеното е услуга от
самия строител и е включено в продажната цена.
В хода на ревизията от Л.Я. са изискани
документи и обяснения за източниците и размера на доходите за ревизирания
период, за наличните парични средства към 01.01.2014 г. и към 01.01.2015 г., за
получените заеми, за закупените имоти и други данни. От лицето са представени
обяснения, в които е посочено, че доходите й са от трудови правоотношения, от
заеми – ипотечен от „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 125 000,00 лв., получен
заем от И. Т. В. в размер на 9 900,00 лв., от Л.Н.К.5 заема общо за 58 400,00
лв., доходи от продажба на дружествени дялове
2 600,00 лв. и получени суми от съпруга й за 70 000,00 лв.
Прието е, че през 2014 г. доходите и
постъпленията на лицето се формират от получени възнаграждения по трудов
договор - 8 147,91 лв., ипотечен заем от 30.06.2014 г. от Уникредит Булбанк АД
за 125 000,00 лв. и получен заем от Иванка Т.Я. в размер на 9 900,00 лв.
Установено е, че през 2014 г. лицето
извършва разходи за покупката на имотите, разходи за погасяване на вноски по
банков заем от 30.06.2014 г. общо в размер на 14 149,86 лв. и такси за
управление на кредита 1 664,00 лв., разходи довършителни строителни дейности и
други.
Констатирано е, че през 2014 г.
ревизираното лице погасява изцяло ипотечен кредит от 12.12.2007 г. от
„Уникредит Булбанк“ АД в размер на 200 000,00 лв. Внесените суми по този заем
през 2014 г. са общо в размер на 186 865,12 лв. и са включени като разход при
извършената съпоставка на доходите и разходите на лицето.
Установено е, че от Л.Я. през 2014 г. са
преведени по банков път на ***парични
средства общо в размер на 58 576,70 лв. Тези суми са включени като разходи при
извършената съпоставка на доходите и разходите на лицето. Не е прието
възражението,че сумите представляват връщане на предоставен заем, с аргумент,че
представените договори за заем не доказват факта на предаване на паричните
суми,а и са без достоверна дата.
Обратно, при същите по вид
доказателствени средства, е прието от ревизиращия екип,че действително са
получени в заем от ревизираната суми в размер на 9900лв. от лицето И. Т. В..
Тук, съдът намира констатациите за неправилни. След като е налице писмен
договор, изрична декларация от заемодателя, надлежни писмени обяснения и
неоспорен факт на превеждане на паричните суми обратно на заемодателя, няма
основание,на което да не се приеме,че действително въпросните суми са заем,
който е бил върнат. Поради това и същите неправилно са взети предвид само като
разход,но не и като приход.
Относно спорните, получени през 2014 г.
в брой от „Валдимекс“ ООД парични средства общо в размер на 41 228,46 лв. се
установява, че тази сума също е преведена на ***по банков път.
На дружеството е извършена насрещна
проверка, в хода на която са представени счетоводни регистри на сметка 303 -
стоки, оборотни ведомости за периода от 2010 г. до 2015 г., инвойс фактури и
протоколи към тях. Представени са писмени обяснения, в които е посочено, че
сумата е предоставена на жалбопадателката в брой от касата на дружеството, а в
последствие средствата са преведени от банкова й сметка по сметка на Л.К.. Няма
доказателства за предаването на сумите в брой и счетоводни регистри, от които
да е видно предоставянето на средствата.
От Л.Я. са изискани доказателства и
обяснения за наличните парични средства към 01.01.2014 г. и към 01.01.2015 г. и
доказателства за техния произход. С писмо вх. № 9885/04.10.2017 г.
жалбоподателката твърди, че към 01.01.2014 г. е разполагала в брой със сумата
168 673,87 лв. и към 01.01.2015 г. с 18 606,03 лв., но не представя
доказателства и обяснения относно произхода на твърдяните суми.
След извършена съпоставка на получените
доходи с направените разходи и анализ на всички събрани доказателства е
установено несъответствие на паричните средства по години за 2014 г. в размер
на 356 714,45 лв. и за 2015 г. в размер на 43 361,95 лв. За 2015 г. е извършена
компенсация на недостига на Л.Я. от излишъка на съпруга й в размер на 33 192,68
лв.
Прието е наличие на предпоставките на
чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.
На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на
лицето е връчено уведомление, с което е уведомено, че при извършването на
ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради
което основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. и за
2015 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Основата за облагане с данъци е
определена, като е взето предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства
по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. За 2014 г. за лицето е определено несъответствие на
получените доходи и направените разходи в размер на 356 714,45 лв. и дължими
вноски за ЗОВ - 7 430,40 лв. Установени са недекларирани доходи за лицето в
размер на 349 284,05 лв. Тъй като през
2014 г. Л.Я. е работила на трудов договор в „Метал Партнерс Груп“ ООД и е
получила брутни доходи по трудови правоотношения общо в размер на 10 461,84
лв., върху които са удържани вноски за ЗОВ – 1 407,68 лв. и авансово е удържан
данък доход 905,41 лв. ,за ревизираното лице е определена годишна данъчна
основа за облагане по ЗДДФЛ в размер на 358 338,21 лв. и дължим данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 35 833,82 лв. Удържан данък 905,41 лв. Определен
е данък за внасяне в размер на 34 928,41 лв.
За 2015 г. след извършена компенсация на
недостига на Л.Я. от 43 361,95 лв. от излишъка на съпруга й в размер на 33
192,68 лв. и след приспадане на дължимите ЗОВ общо за 2 709,92 лв. са
определени недекларирани доходи за лицето в размер на 7 459,35 лв. Л.Я. е
работила на трудов договор в „Метал Партнерс Груп“ ООД и за 2015 г. е получила
брутни доходи по трудови правоотношения общо в размер на 11 611,80 лв., върху
които са удържани вноски за ЗОВ - 1 530,09 лв. и авансово е удържан данък доход
1 008,15 лв.
За ревизираното лице е определена
годишна данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ в размер на 17 541,06 лв. и дължим
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 754,11 лв. Удържан данък 1 008,15
лв. Определен е данък за внасяне в размер на 745,96 лв.
За да потвърди и измени РА, горестоящия
административен орган е приел,че са налице предпоставките за провеждане на
ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Мотивирано е,че лицето неоснователно
възразява срещу определените налични парични средства в брой от нула лева към
01.01.2014 г. и към 01.01.2015 г., тъй като не представя доказателства за
техния произход, а и поради това,че на Л.Я. е извършена ревизия, документирана
с ревизионен акт № Р-16001616008604-091-001/14.06.2017 г., при която е
установено несъответствие на доходите и извършените разходи за периода от 2011
г. до 2013 г. включително и този ревизионен акт е потвърден с решение №
516/04.09.2017 г. на директора на ОДОП Пловдив, връчено на 05.09.2017 г. не е
обжалвано и влязло в сила. Без уважение
са оставени и останалите възражения,но е взето предвид,като основателно
възражението срещу включването в разходите за 2014 г. на сума в размер на 37
978,00 лв. като разлика до пазарната цена на придобиване на имота, тъй като за
тази сума не са налице документи, които да доказват заплащането на по-висока
сума от цената, посочена в съответния документ за придобиване. Затова е намалено установеното за 2014 г.
несъответствие със сумата от 37 978,00 лв. ,съответно е намален размера и на
определения данък и осигурителни вноски.
В
хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/,заключението на вещото лице по която съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Вещото лице е използвало приложените по делото документи и е
формирало изводите си съобразно поставените задачи.
В контекста на възраженията на жалбоподателката
срещу непризнаването на получени заеми общо в размер на 58 400,00 лв. от ***през
2014 г. и непризнаването на получена от нея сума от 41 228,46 лв. от
дружеството „Валдимекс“ ООД, около които се формира и основния спор, вещото лице
е извършило проверка в счетоводството на дружеството,при която констатира,че са
издадени през 2014г. общо 7бр. РКО на ревизираната на обща стойност
41 228,46лв. Сумите са осчетоводени според хронологичните ведомости за
съответните месеци, Дт сметка 303 Стоки и Кт сметка 500 каса.
Самото дружество в писмените обяснения
не отрича да е предоставяло сумите. Установява се още,че същите суми били преведени
от банковата сметка на ревизираната по сметка на Л.К.. Неправилно тук не е
прието, че въпросните суми са постъпили в приходната част на паричния поток на
жалбоподателката. Какви са правоотношенията й с дружеството и с лицето КК.е без
значение за ревизията. При така събраните доказателства, включително и
представените РКО и счетоводни извелечения, неправилно е да не се признае,че се
касае за суми, които са били получени през ревизираната 2014г.
Същото се отнася и до непризнатите заеми
от лицето К.. Към събраните в хода на ревизията доказателства, при разглеждане
на делото пред съда се представят и записи на заповед. Последните са с твърде
ниска доказателствена стойност,предвид това,че са с подпис само на ревизираното
лице и без достоверна дата,но следва да се отчете,че със същите, освен изгодни
са себе си обстоятелства,от гледна точка на ревизията, жалбоподателката
удостоверява и неизгодни обстоятелства,а именно задължения към трето лице. От
друга страна следва да се отчете и представената пред ревизиращия екип
нотариално заверена декларация от самата заемодателка. При толкова големи съмнения
за факта на получаване на заетите суми,следвало е именно приходната
администрация да извърши проверка и на заемодателката с оглед дължимото главно
пълно доказване на предпоставките за провеждане на ревизията по чл.122 от ДОПК.
Още повече,че основание да не се признаят въпросните заеми е само липсата на
документи за предоставянето на паричните заеми и то при наличие на
доказателства за връщане на същите. С оглед на изложеното неправилно органите
по приходите не са признали за получени през 2014 г. парични средства по
договори за заем от ***общо в размер на 58 400,00 лв.
По отношение на възраженията относно
включените в разходната част суми за СМР, в ходана съдебното производство не се
събраха никакви доказателства. Изводите на приходната администрация са
обосновани в тази част. Действително, от представения нотариален акт се
установява,че въпросният имот е закупен като груб строеж. Няма дани за това
строителят да е включил в продажната цена и довършителните работи. Налице са
достатъчно обстоятелства да се приеме,че разходите за довършителни работи са
направени от купувача. При доказателствена тежест за ревизираната, не е
проведено главно пълно доказване на твърдението, че разходите не са направени
от нея. Всъщност, последното не се твърди и с категоричност в жалбата.
С оглед на изложеното, съдът намира,че
паричните потоци за двете ревизирани години следва да се формират като при
нулево начално салдо се включат предоставените заемни средства от ***в размер
на 58 400лв. и сумата,поллучена от „Валдимекс“ ООД в размер на
41 228,46лв.,а в останалата част така,както са формирани в РД и с при
компенсация с целия размер на възможни средства от съпруга на ревизираната ***
в размер на 33 192,68лв., според Вариант II от допълнителното заключение на
ССЕ на лист 1694 от делото. Видно е,че и при този вариант разходите превишават
п риходите с 168 937,49лв. за 2014г. и с 5413,77лв. за 2015г.
Поради това и правилен е изводът на
приходната администрация,че са налице предпоставките на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК.
Според чл.123 ал.1 от ДОПК - В случаите
по чл.122 ал.1 при оп-ределяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или
доход, когато: - 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено
превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; - 2.
направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква
"а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера
на декларираните получени средства.
В случая, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - В производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните
доказателства.
Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните
физически лица са носители на за-дължението за данъци за придобити доходи от
източници в Република България и в чужбина.
В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени
подлежащите на облагане доходи – “Облагаеми по този закон са доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с
изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съответно в
чл.35 т.6 е указано, че облагаем доход са и “... всички други източници, които
не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по
реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане..”.
Относно останалите възприети от
приходната администрация източници на приходи, сторени разходи и техните
размери по делото не съществува спор, поради което и съобразно и правилото на
чл.124 от ДОПК съдът ги приема за такива, каквито са посочени в РА.
Тук следва да се посочи, че данъчната
основа за облагане с пряк данък и осигурителния доход на лицето за всеки един
от спорните периоди са определени, при подробно обсъждане на обстоятелствата по
чл.122 ал.2 от ДОПК.
Относно установените задължения за ЗОВ
за 2014 г. и 2015г следва да бъде
съобразено следното:
С влизане в сила на ЗИД на ДОПК, /обн.
ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл. 122
– 124 от ДОПК се прилагат от приходните органи и за установяване на
задължителни осигурителни вноски, поради което е съобразена разпоредбата на чл.
124а от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК е основание за определяне по особения ред на дължими от физическо лице
задължителни осигурителни вноски, когато в хода на производство по кодекса е
установено наличие на поне едно от посочените в ал.1 на чл. 122 от ДОПК
обстоятелства. Тъй като изводите от събраните доказателства не са дали
основания за доказване на друго, приходните органи правилно са приели, че
лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни
осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице, и установеният укрит доход от
тази дейност, води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които
следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по реда на чл.
122 – 124 от ДОПК.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4
от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост
и за смърт са:
- лицата, регистрирани като упражняващи
свободна професия и/или занаятчийска дейност
-лицата, упражняващи трудова дейност
като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества,
както и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества
- регистрираните земеделски
производители и тютюнопроизводители
Следва да се отбележи, че осигурителните
вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се
дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния
месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година на
основание чл. 6, ал. 7 от КСО. Съгласно чл. 7, ал. 4 от КСО осигурителните
вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължат.
Окончателният размер на месечния
осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО за
периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз
основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по
ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и
по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Поради уеднаквения
осигурителен режим за социално и здравно осигуряване на самоосигуряващите се
лица, по горепосочения ред се внасят и осигурителните вноски за ЗО / чл. 40,
ал. 1, т. 2 от ЗЗО/. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото
осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в
чужбина, осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски в
размерите, определени за фонд "Пенсии" се определя помесечно върху
разликата между средномесечния осигурителен доход за периода, за който е
упражнявана дейността през предходната календарна година и избрания
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, но
не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със
ЗБДОО за съответната календарна година. По този начин се определя и
окончателния размер на осигурителния доход за ЗО.
В този смисъл правилно ревизиращият
орган е приложил разпоредбата на чл. 124 а от ДОПК и е преминал към
установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и
дохода с неустановен произход за съответните години. Осигурителният доход е
определен по реда на чл. 124 а от ДОПК, а размерът на задължителните
осигурителни вноски е установен съгласно КСО и ЗЗО.
Правилно в случая при определяне на
окончателния размер на осигурителния доход за ревизирания период и дължимите
вноски на ЗЛ са взети предвид доходът, върху който лицето е внасяло авансови осигурителни вноски и
доходът, върху който лицето е осигурено
по трудов договор за 2014 г. Съдът споделя изложените в решението на директора
на дирекция „ОДОП“ мотиви относно неоснователността на възраженията на
жалбоподателката относно определените задължения в тази част. След като при
ревизията е установено, че са налице доходи с неустановен произход, които
представляват облагаем доход по смисъла на чл. 123 от ДОПК, то техният размер
следва да се приеме за доход от дейност на самоосигуряващо се лице. Съгласно
чл. 6, ал. 2 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва
всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Ревизия може да се
извърши по общия ред, когато се установят недекларирани доходи от конкретен
източник. Случаите, в които се допуска извършване на ревизия при особени случаи
са описани в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Тъй като обстоятелствата по
чл. 122, ал. 1 от ДОПК са резултат на действия, респективно на бездействия на
субекта на задължението, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи
права от собственото си виновно поведение законодателят приема, че определянето
на облагаемата основа, съответно на осигурителния доход в тези случаи ще се
извърши от приходния орган. По реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК се определят
недекларираните доходи, като в конкретния случай е определен доход с
неустановен произход. Съгласно разпоредбата на чл. 123 от ДОПК, намираща се в раздел
„Установяване на недекларирани печалби или доходи”, в случаите по чл. 122, ал.
1 при определяне на основата по чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на
противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход,
когато стойността на имуществото на лицето или направените от него или
свързаните с него лица разходи явно съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи. В случая се презюмира, че определената по реда
на чл. 122, ал. 2 ДОПК основа за облагане с данъци представлява недеклариран
доход или печалба, подлежащи на облагане. Нормата на чл. 124 а от ДОПК препраща
към реда по чл. 122 и във връзка с дължимостта на ЗОВ, а не само на данъците.
Законосъобразно определеният облагаем доход, формиран по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, е основание за допълнително определяне на задължения за задължителни
осигурителни вноски. Ако жалбоподателката твърди, че се касае за доход от
източник, за който не се дължат осигурителни вноски /например продажба на
имущество и др./, то с оглед приетото в чл. 123, ал. 1 и чл. 124, ал. 2 ДОПК
нейна е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство.
С оглед на изложеното, при
констатираните превишения- недостиг на парични средства, съдът възприема
изчисленията направени от вещото лице по посочения Вариант II, но без тези относно дължимите ЗОВ за
2014г.,доколкото тук констатациите на приходната администрация са
по-благоприятни и в с размер на задълженията по-малък от изчисленията на вещото
лице,поради което и ще останат такива,каквито са определени с решението на
директора на дирекция „ОДОП“. Там, за разлика от експертното заключение, е
прието,че доходът, върху който лицето се е осигурявало по трудов договор –
10 920лв. следва да се приспадне от максималния осигурителен доход
28 800лв. за 2014г., както и да се приспаднат внесените осигурителни вноски 5040лв. Затова
и задълженията за ЗОВ за 2014г. следва да останат така, както са определени от
приходната администрация и в тази част жалбата да се отхвърли.
Относно дължимия данък, при данъчна
основа 161 507,09лв., дължимия по чл.48 от ЗДДФЛ данък е в размер на
16 150,70лв. с лихви за периода 01.05.2015г.-04.04.2018г. в размер на
408,08лв.
За 2015г., при превишение 5413,77лв.,
облагаемия доход е 5413,77лв., като се съобразят внесените ЗОВ върху 4985,22лв.
в размер на 1372,44лв., дължимите ЗОВ върху 428,55лв./5413,77лв.-4985,22лв./ са
в размер на 110,56лв., от които 54,85лв. ДОО с лихви 10,73лв., 21,43лв. ДЗПО с
лихви 4,19лв., 34,28лв. ЗО с лихви 6,70лв. Данъчната основа е 3930,77лв. и
дължимия данък 393,07лв. с лихви 76,88лв. за периода 01.05.2016г.-04.04.2018г.
В този размер следва да се изменят и
установените задължения по оспорвания РА.
По
разноските:
При този изход на делото и на двете
страни се дължат разноски по съразмерност.
Жалбоподателката е направила разноски
общо в размер на 564,50лв.,видно от представения списък на разноските.
Следователно,по съразмерност следва да й се присъдят разноски в размер на 258,42лв.
Съобразно отхвърлената част от жалбата
на дирекция „ОДОП“ – Пловдив се дължи юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност в размер на 1062,97лв., с оглед на разпоредбата на чл.8,ал.1,т.4
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
РА № Р-16001617006090-091-001/04.04.2018 г., издаден от орган по приходите, в частта потвърдена с Решение № 355/21.06.2018г. на Директора на
Дирекция «ОДОП»-Пловдив, като намалява размера на установените задължения по
отношение на Л.Т.Я., ЕГН ********** ***, както
следва:
задължения
за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014г. от 31 542,37 лв. и
лихви 9 381,04
лв., на 16 150,70лв.
и лихви 4803,08лв.; и за 2015г. от 745,96лв. и лихви 145,90лв.,
на 393,07лв. и лихви
76,88лв.;
задълженията
за ДОО за 2015г. от 633,56лв. и лихви
129,79лв., на 54,85лв. и лихви 10,73лв.,
задълженията
за ЗО за 2015г. в размер от 414,72лв. и лихви
81,11лв., на 34,28лв. с лихви 6,70лв.
задълженията
за ДЗПО-УПФ
за 2015г. в размер от 259,20лв., с
лихви 50,70лв. на 21,43лв. с лихви
4,19лв.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Л.Т.Я., ЕГН **********
***, против РА № Р-16001617006090-091-001/04.04.2018 г., издаден от орган по приходите, в частта потвърдена с Решение № 355/21.06.2018г. на Директора на
Дирекция «ОДОП»-Пловдив, в ЧАСТТА относно
допълнително установените задължения за ДОО за 2014г. в размер на
1 643,52лв. и лихви 488,80лв., задължения
за ЗО за 2014г. в размер на 1027,20лв. и лихви 305,50лв., задължения за ДЗПО-УПФ за 2014г. в размер на 642лв, с лихви 190,94лв.
ОСЪЖДА Л.Т.Я., ЕГН **********
***, да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, сумата от 1062,97 (хиляда
шестдесет и два лева и 97 стотинки)лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“
– Пловдив да заплати на Л.Т.Я., ЕГН ********** *** сумата от 258,42 (двеста петдесет и осем лева
и 42 стотинки) лв., разноски по съразмерност.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на
съобщение за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: