Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

      гр. Ловеч 01.12.2017 г.

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А  

     

      Ловешкият окръжен съд наказателна колегия в открито заседание

на  първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Магдалена Станчевска

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: Йовка Казанджиева

Васил Анастасов

                                                                                                                           

 

       при секретаря Галина Аврамова                 и в присъствието на

       прокурор                                              разгледа докладваното от

       съдия Казанджиева                               ВНЧХД № 417 по  описа

       За 2017 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

 

 

         С присъда  № 8/14.06.2017 г. постановена по НЧХД № 526/2016 г. Троянският районен съд е признал П.Д.К., ЕГН ********** и Е.Р.К., ЕГН ********** за виновни в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК ги освободил от наказателна отговорност и им е наложил  наказание „глоба” в размер на 1000 лева. Със същата присъда двамата са осъдени да заплатят на Н.М.П.,ЕГН **********  по 800 лева неимуществени вреди, всеки един от тях,  ведно със законната лихва от 03.08.2016 г. до окончателното й изплащане, като сумата до пълния размер по предявения граждански иск от 2000 лева неимуществени вреди като неоснователен и недоказан е отхвърлил, както и  сумата по 581,50 лева разноски по делото и по сметката на Районен съд – гр. Троян сумата от по 50 лева държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

         Недоволни от така постановения съдебен акт останали П.К. и Е.К., поради което, чрез процесуалния си представител го обжалват в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Считат, че той е постановен в нарушение на закона и са допуснати съществени процесуални нарушения. В допълнителна жалба сочат, че съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Тодорова, която е във влошени отношения с въззивниците и на О., с която П. живее на семейни начала. Сочат, че в мотивите си първоинстанционния съд не разграничил по вид и по време на причиняване на съответната телесна повреда, както и налице ли е съучастническа дейност на двамата. Намират, че извода на съда не съответства на указанията дадени в ПП на ВС № 3/79 година, като решаващия съд не  направил разлика между фактическо и юридическо обвинение за извършено престъпление. Считат, че това е от съществено значение с оглед на представената и приета като доказателство по делото медицинска експертиза на причинените на Е.К. увреждания и приложението на чл. 130 ал. 3 от НК. Сочат, че в тази връзка липсват мотиви на първоинстанционния съд. Намират, че неоснователно са изключени показанията на разпитаните по делото свидетели Д., М., Н.и М.с мотива, че същите са познати на подсъдимия К.. Излагат, непосочването на точното време на извършване на деянието не най-важното обстоятелство и същото се обяснява с изминалия период от време.

         По изложените съображения молят настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нова присъда, с която да приеме по отношение на подсъдимата К. наличие на реторсия и да я освободи от наказателна отговорност, а по отношение на другия подсъдим да постанови оправдателна присъда.

         Процесуалните представители на въззивниците в съдебно заседание считат, че първоинстанционния съдебен акт е постановен при нарушаване правото на защита на Е.К., тъй като не й е дадена възможност да даде обяснения при първоначалното разглеждане на делото. Сочат, че въззиваемия П. е подал срещу доверителите им не по-малко от 46 жалби. Сочат, че фактическата обстановка по делото е точно такава, каквато я е изяснява Е.К., в обясненията си пред тази инстанция. Считат, че не следва да се дава вяра на показанията на свидетелката О., тъй като същата се намира във фактическо съжителство с П. и е заинтересувана от изхода на делото. Намират, че от нейна страна е невъзможно да възприеме фактическата обстановка, която възпроизвежда, тъй като от мястото, където се е намирала няма никаква видимост. Считат, че от изслушаните записи на тел. 112 може да се направи извода, че случката не е в 11, 30 часа, а не по-късно от 11,15 часа.  Излагат, че в съдебно заседание пред първата инстанция са оспорили и медицинското удостоверение на П., тъй като отразените в него охлузвания не могат да се получат от удар с тояжка. Сочат, че първоинстанционния съд е игнорирал експертизата, установяваща причинени увреждания на Е. К., като е оставил без уважение искането за прилагане на чл. 130 ал. 3 от НК по отношение на нея. Считат, че мотивите са изготвени едностранчиво, което по своята същност представлява липса на мотиви.

         Процесуалният представител на въззиваемия П., в съдебно заседание моли настоящата инстанция да остави без уважение жалбата. Приема, че е налице превратно тълкуване на доказателствата по делото, в частност на тези, които се поддържат пред първата инстанция и пред настоящата такава.  Сочи, че в това производство се поддържа тезата, че въззивника К. евентуално е отговорила на удари на Н.П., обстоятелство което коренно се различава от заявеното от нея пред полицията, както и по отношение на описание на поведението на нейния съпруг в хода на инцидента. Освен това счита, че доста превратно защитата на въззивниците тълкува времето и мястото на удара. Намира, че от доказателствата по делото се установява, че инцидента е станал в периода посочен от доверителя му, дори да се приеме, че това е между 11,15 часа – 11,30 часа. В тази връзка изтъква, че е налице разминаване, което не може да се обясни от защитата. Сочи, че подсъдимата е посочила като час 10.00 в медицинското и амбулаторния лист, този час се сочи и от разпитаните трима свидетели. Излага, че безспорно по делото е било изяснено, че в 13,15 часа К. ***, което не съответства на твърдението й, че двадесет и пет минути след това е била в гр. Велико Търново. Счита, че в конкретния случай безспорно е установено, че двамата подсъдими са действали в условията на съучастие, с единен умисъл за нанасяне на уврежданията на П.. С оглед на това следва да отговарят за съвкупния резултат. Намира, че не са налице основания за прилагане на реторсия. Моли съда да присъди разноските по делото пред тази инстанция. Счита, че единствения порок на решението на първоинстанционния съд е снизходителността, която е проявил при определяне на размера на наказанието на подсъдимите.

         Въззиваемия П. в съдебно заседание сочи, че иска справедливост и моли да се потвърди присъдата на Районния съд.

         Въззивника К. в съдебно заседание сочи, че иска да живее спокойно и да работи.

         Въззивника К. в съдебно заседание сочи, че се говори за пари, но никой не знае те какво са направили.

         Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата и допълнението към нея, приетите писмени доказателства, обясненията на въззивника К. и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

         НЧХД № 526/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Троян, обл. Ловешка е образувано въз основа на подадена жалба от Н.М.П., ЕГН ********** срещу П.Д.К., ЕГН ********** и Е.Р. К., ЕГН ********** на основание чл. 130 ал. 1 от НК. В хода на съдебното следствие са били разпитани шестима свидетели и назначени и приобщени като доказателство по делото две медицински експертизи, установяващи увреждания, както на въззиваемия П., така и на въззивника К., като обяснения е дал и въззивника К.. В пледоарията си защитникът на въззивниците е направил възражения относно това, че според него тъжбата не отговаря на изискванията на закона, като е не е уточнено мястото на извършване на деянието, че не е установена обективната възможност на свидетелките, приети за очевидци на инцидента, да възприемат действията на К.. Освен това същия е направил възражение по отношение на изслушаната съдебно –медицинска експертиза и приета като доказателство по делото, относно причинените увреждания на въззиваемия П., както и по отношение на изготвената такава за въззивника К., направил е искане съдът да приложи разпоредбата на чл. 130 ал. 3 от НК по отношение на последната, ако приеме, че тя е нанасяла удари на въззиваемия П..

         На всички тези възражения първоинстанционния съд в мотивите си не е дал отговор. По отношение на мястото, където  се твърди, че е извършено деянието показанията на свидетелите са разнопосочни – свидетелката Н.Т. – „Аз живея на близо до къщата на П. ***. Къщите ни са една срещу друга…….чух, че има скандал ….Самият инцидент стана срещу къщата на Н..***. На горната улица. Това е ул. ***. Не пред хотела. Те не бяха в задънената улица. На главната улица се случи инцидента. Задънената улица се намира в близост….Аз живея на ул. ***. Това се случи на улицата срещу моя номер.  …….Аз видях, че Н. ***, като той не е ходил до магазина, който се намира на главната улица…….От ул. *** не мога да кажа на колко метра се намира главната улица… Н. тръгна на горе, а те тръгнаха след него. Той се прибра и те също се прибраха”, свидетелката О. „Аз видях, че Н. тръгна по улицата надолу. От улицата, от черния път чух един мъжки глас, който напсува Н.….Чух също и женски глас”, след което свидетелката продължава –„…..съседът П. се нахвърли срещу него и каза, че ще го убие. Аз това видях лично. Прозорецът е три метра, на улицата се вижда всичко……..Излизайки на долу, по улицата те се спряха……Като приключи инцидента и гонитбата и подсъдимите се връщаха назад….Да, има пряка видимост. Бях близко до прозореца. Има легло до прозореца и аз легнах на леглото и  видях какво се случва………Инцидента стана пред прозореца, на самата улица ***, свидетелят Т. И. М. – „ Случаят се разви пред входа на хотела, на улицата. На задънената улица. Не на главната улица”, свидетелят Й. Н.– „Инцидента се развиваше пред входа на къщата на П.. Входа на къщата на П. ***.......тръгнах по една затворена уличка към въпросната пералня. На излизане от тази улика..” В тъжбата си П. посочва „ На 03.08.2016 г. бях в къщата си в гр. А.……… Около 11.30 часа отивах към магазина, в кв. В., когато от имота си се повяви П.К. и веднага ме напсува”. Първоинстанционния съд е дал вяра  на показанията на свидетелите Т. и О., като липсва анализ на същите, съпоставени с отразеното в тъжбата на П., относно направения извод, че деянието е извършено на улица *** № 2- № 4. Безспорен факт е, че мястото на извършване на едно деяние е елемент от обективната страна на престъплението. В тази връзка липса анализ и на техните показания и мотиви относно направеното възражение за обективната възможност на двете свидетелки да възприемат случващото се.  Решаващия съд не е изложил мотиви и по отношение на направеното искане от страна на защитника на Кирови за приложение на чл. 130 ал. 3 от НК. Същият единствено е отбелязал, че от заключението на вещото лице на втората съдебно-медицинска експертиза на К. са били причинени увреждания, което сочи, че той е възприел, че последната има такива.. В същото време не е изложил мотиви  относно това кога са били нанесени същите, къде  и от кого и от там налице ли са основанията на чл. 130 ал. 3 от НК. Тези пороци по своята същност представляват липса на мотиви по отношение на тези обстоятелства и като такива представляват съществено процесуално нарушение, тъй като засягат елементи от състава на престъплението по чл. 130 от НК. Същите не могат да бъдат отстранени от тази инстанция, тъй като тя не може да се прецени какво е  вътрешното убеждение на решаващия съд по отношение на тях.

         При горните съображения настоящата инстанция приема, че са налице основанията на чл. 335 ал. 2 във връзка с чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, поради което следва да се отмени присъда  № 8/14.06.2017 г. постановена по НЧХД № 526/2016 г., с която Троянският районен съд е признал П.Д.К., ЕГН ********** и Е.Р.К., ЕГН ********** за виновни в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК ги освободил от наказателна отговорност и дело се върне на Районен съд – гр. Троян за разглеждане от друг състав.

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ присъда  № 8/14.06.2017 г. постановена по НЧХД № 526/2016 г., с която Троянският районен съд е признал П.Д.К., ЕГН ********** и Е.Р.К., ЕГН ********** за виновни в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК ги освободил от наказателна отговорност.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Троян за разглеждане от друг състав.

ДА СЕ СЪОБЩИ  на страните, че решението с мотивите  е изготвено.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           2.