Р Е Ш Е Н И Е № 260020
04.03.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 234 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от С.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв.И.С., против Ч.О.О., ЕГН **********, с
адрес: ***.
Ищцата С.К.Б. твърди, че притежава по
наследство недвижим имот, находящ се в село Драчево, община Средец, област
Бургас, съставляващ урегулиран поземлен имот IX
– 360 в квартал 25 с площ 665,00 кв.м. по сега действащия регулационен план на
селото, при граници: изток – УПИ VIII – 361, запад – улица, север – УПИ XVI – 357, юг – улица. Излага, че през есента на 2019г.
поискала от Община Средец да ѝ бъде издадено строително разрешение за
изграждане на ограда и тогава разбрала, че била продала на съседа ѝ Ч.О.О. 20.00 кв.м. от нейния имот. Тази сделка била
изповядана при Нотариус И.К., като с нотариален акт № 66, том III, рег.№ 1799, дело 275/30.08.2002г. била
удостоверена продажбата на 20.00 кв.м. за сумата от 18.00 лева, като било
определено, че реално купувачът щял да ползва терен с триъгълна форма в
северозападния ъгъл на имота. Релевира, че такъв нотариален акт не била
подписвала и не била продала на О. никаква част от нейния имот. В тази връзка Б.
подала жалба в Районна прокуратура – Средец, но бил постановен отказ за
образуване на наказателно производство. Счита, че обективираната в нотариалния
акт сделка – покупко – продажба на 20,00 кв.м. от посочения урегулиран поземлен
имот била нищожна като сключена при липса на съгласие, тъй като не била
подписвала документите, не била изразила никога съгласие за продажба на тези
20,00 кв.м. на съседа ѝ Ч.О.О.. Изразява и съмнения дали подписът положен
за купувач бил негов. Сочи, че били налице изключително много грешки и
непълноти в самия нотариален акт – нямало данни за личните карти и на двете
страни – продавач и купувач, объркано било ЕГН – то на Ч.О., името на ищцата
също било объркано – веднъж била посочена като С., а втория път била С*.
Отправя искане да се прогласи нищожността на договор за покупко – продажба на
20/665 идеални части от урегулиран поземлен имот IX
– 360 в квартал 25 с площ 665,00 кв.м. по сега действащия регулационен план на
селото, при граници: изток – УПИ VIII – 361, запад – улица, север – УПИ XVI – 357, юг – улица, обективиран в нотариален акт за
продажба на имот № 66, том III, рег.№ 1799,
дело 275/30.08.2002г. на И.К.– нотариус с рег.№ 255 на НК, вписан с вх.рег.№
569, Акт 128, том II, дело
540/02.09.2002г. на Служба по вписванията при Районен съд – Средец, като
сключен при липса на съгласие. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Ч.О.О., чрез
пълномощника адв.Р.Р., с който релевира подробни съображения във връзка с
недопустимостта на предявения иск, както и такива по същество на спора относно
неговата неоснователност. Счита, че искът е недопустим, тъй като ищцата нямала
правен интерес от неговото предявяване. Твърди, че има образувано гр.д.№
99/2020г. по описа на Районен съд – Средец, в което бил представен като доказателство
процесния нотариален акт – а именно нотариален акт за продажба на имот № 66,
том III, рег.№ 1799, дело 275/30.08.2002г. на И.К.–
нотариус с рег.№ 255 на НК. Заявява, че това доказателство не било оспорено от
ищцата на основание чл.193 от ГПК, като
не било направено възражение за неговата неистинност /нищожност/. Излага, че
съобразно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 5/14.11.2012г. на ОСГТК на
ВКС по ТД № 5/2012г., в т.1 от същото било прието, че е недопустим иск за
установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 от ГПК, ако
ищецът извеждал правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в
сила решение по установителния иск в прозиводството по висящ процес, в който
документът е бил представен и не е бил оспорен в срока по чл.193, ал.1 от ГПК.
Счита, че предвид обстоятелството, че нотариалният акт не е оспорен в срока по
чл.193, ал.1 от ГПК, настоящото производство се явява недопустимо.
Във връзка с неоснователността на
исковата претенция заявява, че твърденията на ищцата относно това, че не била
подписала нотариалния акт, са голословни. Счита, че нотариалния акт
представлява официален документ, като същият имал обвързваща доказателствена
сила и важал спрямо всички, като задължавал и трети лица да приемат, че
извършените от нотариуса действия са извършени по посочения в него начин. В
тази връзка нотариалният акт се ползвал и с доказателствена сила и относно
представените документи при неговото съставяне. Твърди, че приложените
документи – скица, данъчна оценка, удостоверени за наследници били документи,
които се издавали лично на лицето, което било титуляр на правото на
собственост, наследник или лице с изрично пълномощно. Ответникът излага, че
процесният нотариален акт не е нищожен, ищцата лично била подготвила
документите за сделката, същата лично била присъствала и обективирала волята си
пред нотариуса, като положила подписа си лично, като ставало въпрос за 20 ид.ч.
от имота, с които са уредени регулационните проблеми към предишен момент. Сочи се,
че в самия акт било описано в коя част ще се ползва имота от ответника
въпросната ид.ч., а именно реално същият щял да ползва терен с триъгълна форма
в северозападния ъгъл на имота. Отправя искане за отхвърляне на исковата
претенция и претендира разноски.
В проведените открити съдебни заседания ищцата
се явява лично и се представлява последователно от процесуалните представители
адв.И.С. и адв.Н.Д.. Поддържа се исковата молба и се оспорва отговора на
исковата молба. Излага се, че от събраните по делото доказателства, най – вече
от допуснатата и приета съдебно – техническа експертиза ставало ясно, че
подписът, положен под процесния нотариален акт на мястото на „продавач“, не бил
на ищцата. Факт било, че имало и заключение в обратен смисъл, по отношение на
което се отправя искане съдът да не го приема и кредитира, тъй като било
очевидно, че експертизата била необоснована и не била извършена съобразно
правилата за изготвяне на такива експертизи. Видно било от експертизата, че не
била изследвана възможността за кражба на подпис и интелектуална подправка на
подпис и техническа такава. Отправя се искане за уважаване на исковата
претенция и присъждане на сторените в производството разноски за възнаграждение
на един адвокат, държавна такса и възнаграждение на вещото лице. Процесуалния
представител на ищцата адв.Д. релевира подробни съображения във връзка с това,
че следва да бъде кредитирано първото заключение на съдебно – почерковата
експертиза както в хода по същество, така и в представените писмени бележки.
Ответникът в хода на производството се
явява както лично, така и се представлява от процесуалния представител адв.Р.Р..
Заявява, че поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковата молба.
Счита, че искът е недопустим и същият не е следвало да бъде разглеждан в
настоящото производство. Отделно от това твърди, че по делото е установено
подписите в оспорения нотариален акт да са положени от страните по делото. В
тази връзка се прави подробен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства. Представя писмени бележки, в които релевира твърдения за
неоснователността на исковата претенция.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
От представения Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност, № 198, том II, дело № 1157/30.05.1984г. на
нотариус при Бургаски районен съд – Т.Т., се установява, че К.Д.Г. е признат за
собственик по давност на следния недвижим имот: дворно място от 1090 кв.м.,
образуващ урегулиран парцел VIII-204 в квартал 20 по плана на село
Драчево, целият урегулиран съдържащ 1230 кв.м., заедно с построена в същото
дворно място двуетажна паянтова жилищна сграда, при граници на целия парцел:
улица, парцел VII-203 на Васил
Абрашев, парцел IX-205 на Ончо Хр.О. и парцел ХI-206 на
наследниците на Недялко Костов. Видно от удостоверение за наследници изх.№
94-01-36852 от дата 29.10.2019г. собственикът на имота К.Д.Г. е починал на дата
15.09.1998г. като негова наследница е С.К.Б. – ищцата в настоящото
производство. От представената скица от Община Средец № 121/01.03.2009г. става
ясно, че имотът, обективиран в Нотариалния акт № 198/84г., записан на
наследниците на К.Д.Г., е идентичен с имот пл.№ 360 с площ 700 кв.м., за който
е отреден парцел IX 360 в кв.25 с площ 665 кв.м.
В доказателствената съвкупност е приобщен препис на
Нотариален акт № 66, том III, рег.№ 1799, нот.дело № 275 от
30.08.2002г., по описа на нотариус И.К., видно от който С.К.Б. е продала на Ч.О.
***. ид.части от дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот № 360,
парцел IX, кв.25 при
граници от двете страни улици, парцели VIII-361,
XVI-357
/собственост на купувача/, като реално същият щял да ползва терен с триъгълна
форма в северозападния ъгъл на имота, за сумата от 18,00 лева. В нотариалния
акт е посочено, че при съставянето на акта са представени следните документи,
удостоверяващи правото на собственост и особените изисквания на закона:
Нотариален акт № 198, том II, дело № 1157/1984 на БРС, скица №
321/2002г. – Средец, данъчна оценка № 563/2002г. – Средец, удостоверение за
наследници на К.Г. № 138/2002г. – Бургас, декларации на страните за ГЖГСИС и по
чл.226 от ДПК, квитанции за внесени такси по ЗМДТ, ЗДТ, ЗННД. Видно от писмо с
изх.№ 76/29.07.2020г. на Агенция по вписванията, нотариално дело № 275/2002г.
не се съхранява, тъй като съгласно номенклатурата на делата, преписките
/нотариалните дела/ по нотариалното производство се съхранявали 5 години, като
нотариалните дела от 2002г. били унищожени на 05.03.2007г. съгласно Акт за
унищожение. Представена е и декларация по чл.14, чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ с
вх.№ 6064/30.08.2002г., подадена от ищцата Б. *** на датата, на която е изповядана
сделката, обективирана в оспорвания в настоящото производство нотариален акт,
от която се установява, че е декларирала наследения от баща ѝ К.Д.Г.
имот, находящ се в село Драчево, а именно УПИ 360 в кв.25, парцел IX.
В хода на производството е допусната Съдебно –
почеркова експертиза със задачи дали подписът на продавач в Нотариален акт №
66, том III, рег.№
1799, нот.дело № 275 от 30.08.2002г., по описа на нотариус И.К.е изпълнен от
ищцата Б. и дали подписът на купувач в същия нотариален акт е изпълнен от
ответника О.. Видно от първото заключение на експертизата, изготвено еднолично
от вещото лице Щ.Н., е прието, че при разделното изследване на почерка на
ищцата, отразен в нейните подписи като сравнителни образци, се установява, че
тя формира подпис със смесена транскрипция – буква „Б“, свързана с буква „С“ и
нечитаеми вълнобразни елементи, удължен по вертикала примковиден на дясно/горе
и примковиден на ляво/долу елемент, разтегателен по хоризонтала елемент и
заключителна част – свързани вълнообразни елементи с щрих, насочен надясно и
надолу. Почеркът в подписите бил обработен, уголемен, разтеглив по вертикала,
изпълнен с неравномерен среден натиск, свързан, с десен наклон. При изследване
почерка обект на експертизата, вещото лице е приело за установено, че същият е
със смесена транскрипция – буква „Б“ и „С“, нечитаеми вълнообразни елементи,
вертикално разтеглен елемент, заключителна част – вълнообразни елементи с щрих,
насочен надолу, като почеркът бил средно обработен, уголемен, изпълнен с
равномерен среден натиск, прекъснат, разтеглив по хоризонтала, с десен наклон.
Посочено е в заключението, че при сравнителното изследване почерка в подписа
/обект/ с почерка в подписа на Б., се установили съвпадения по размер, наклон,
но и различия по обработеност, свързаност, натиск, частично по транскрипция,
установили се различия и по частни признаци на почерка – наличие на
допълнителен щрих, внезапно спиране /прекъсване/ на движението, наличие на
забавено движение, неравномерен натиск и неравномерни щрихи, смяна на посоката
на движение преди заключителната част, количество на движение и форма на
движение, липса на вертикално изтеглен надясно и нагоре елемент, отсъствие на
хоризонтално изтеглен овален елемент. Експертът е счел, че така посочените
различаващи се общи и частни признаци били характерни, устойчиви в своята
съвкупност и достатъчни за извода, че изследвания подпис за „продавач“ в
процесния нотариален акт не е положен от С.Б.. При сравнителното изследване
почерка в подписите на О. с почерка в подписа срещу „купувач“ се установили
съвпадения в общите признаци – транскрипция, обработеност, свързаност, натиск,
размер, разтегливост по вертикала, наклон, установили се съвпадения и по частни
признаци на почерка – относително разположение точката на начало на подписа
спрямо самия подпис и спрямо линията на писане, вид и форма на свързване първия
с втория елемент на буквата „Ч“, големина и форма на втория елемент на буква
„Ч“, големина, форма и разтегливост по вертикала на буква „в“, вид и форма на
свързаност с нечитаемите елементи, големина и форма на нечитаемите елементи,
големина, форма и количество на движението при свързване и изписване на
заключителния елемент, форма и направление на движението при изпълнение на
заключителния елемент, направление на движението при изписване на заключителния
щрих, относително разположение крайната точка на подписа спрямо линията на
писане. Предвид така установеното, вещото лице е приело, че така посочените
съвпадащи общи и частни признаци били характерни, устойчиви и в своята
съвкупност достатъчни за извода, че подписа срещу купувач в нотариалния акт бил
изпълнен от Ч.О.. По това първо заключение на експертизата, вещото лице е използвало
за сравнителен материал за изследване на почерка на ищцата експериментално
положени подписи от нея в Протокол от 04.09.2020г., подпис срещу клиент в
Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2020г., подпис срещу „за
абоната“ в Допълнително споразумение с БТК от дата 09.12.2008г., подписи за
„родител“ в ученическа книжка от 2004/2005г., подпис в молба – заявление за
издаване на документ за самоличност БДС от МВР 2012г., подпис в молба –
заявление за издаване документи за самоличност БДС от МВР за 2020г., а за
изследване почерка на Ч.О. е използвал следните документи: молба заявление за
издаване на документи за самоличност БДС от МВ за 2004г., подписа за клиент в
договор за правна защита и съдействие от 20.07.2020г., подписа за упълномощител
в пълномощно от 20.07.2020г., подписа срещу получател в разписка от
23.06.2020г. по настоящото дело, молба заявление за издаване документи за
самоличност за 2020г.
Тъй като в хода на настоящото производство заключението
на първата експертиза е оспорено и са налице съмнения за верността на
заключението, е допусната повторна експертиза, която да се изготви от две вещи
лица, които да отговорят на въпросите, формулирани в исковата молба. В тази
връзка по делото е изготвено и прието повторно заключение на Съдебно –
почерковата експертиза, изготвено от вещите лица Д.А. и Н.Р.. Видно от мотивната
част на заключението, експертите са приели, че подписът на ищцата в изследвания
обект се характеризира с висока степен на обработеност и свързаност, условна
транскрипция, съдържаща инициална част, наподобяваща буквата „Б“ и буквата „С“,
нечитаеми елементи, парафна част и преобладаващо примковидна форма, ляво –
окръжна посока, десен наклон и над среден размер на движенията при подписа.
Изследването на подписите на Б. в сравнителните образци установявало, че се
характеризират с висока степен на обработеност и свързаност, условна
транскрипция, съдържаща инициална част, наподобяваща буквата „Б“ и буквата „С“,
нечитаеми елементи, парафна част и преобладаващи примковидно – дълговидна
форма, ляво – окръжна, дясно – окръжна, смесена посока, десен наклон и среден
до голям размер на движенията при подписване. Установени са съществени
съвпадения на следните общи признаци на подписа на ищцата: форма на движенията
при изписване – първи елемент на буква „Б“ – дълговидна, втори елемент на буква
„Б“ – примковидна, трети елемент на буква „Б“ – дълговидна, начална част от
първи нечитаем елемент – примковидна, начална част от втори нечитаем елемент –
примковидна, началната част от трети нечитаем елемент – примковидна, началната
част от заключителния нечитаем елемент – ъгловидна, началната част от парафа –
примковидна, средната част от парафа – вълнообразна, завършващата част от
парафа – праволинейна; форма на движение при свързване – средна и заключителна
част от парафа – ъгловидна; относително месторазположение на движенията при
изписване – средна част от буква „С“ – в ляво от буква „Б“, начална част от
буква „С“ спрямо началната част от парафа – по – ниско, крайна точка от парафа
– под линията на средата; вид на съединението при свързване – първи и втори
елемент на буква „Б“ – интервален; наличие на гладиолаж, рефлексен щрих, при
изписване на началната част от първи елемент на буква „Б“, като така посочените
съвпадения били характерни, устойчиви, индивидуални и образували идентификационна
съвкупност, която давала основание да се направи извода, че подписа, посочен
като обект на експертиза, е положен от лицето С.К.Б.. Прието е наличието и на
съвпадение и в частните признаци на подписа. Относно изследването на подписа на
Ч.О. е прието, че са установени съществени съвпадения както в общите признаци
на подписа, така и в частните, които се проявяват в следното: форма при
движенията при изследване – първи елемент на буквата „Ч“ – дълговидна, горната
нередова част от първи нечитаем елемент – примковидна, долна подредова част от
първи нечитаем елемент – ъгловидна; форма на движение при свързване – първи и
втори елемент на буквата „Ч“ – дълговидна; посока на движение при изписване на
горна нередова част първа от нечитаем елемент – ляво – окръжна, долна подредова
част от първи нечитаем елемент – ляво окръжна, начална част от парафа –
ляво-окръжна, завършваща част от парафа – дясно-окръжна; относително
месторазположение на движенията при изписване на първи елемент на буквата „Ч“
спрямо горната нередова част от първи нечитаем елемент – по – ниско, завършваща
част от втори елемент на буквата „Ч“ – под линията на реда, завършваща част от
втори елемент на буквата „Ч“ спрямо долната част от първи нечитаем елемент – по
– високо. От така посочените съвпадения в подписа на О. е прието от експертите,
че са характерни, индивидуални, устойчиви и образуват идентификационна
съвкупност, която дава основания да се направи извод, че подписа в изследвания
обект бил именно на Ч.О.. В заключението е посочен използвания сравнителен
материал за изследване подписа на ищцата, а именно: подписът положен като
клиент в договор за правна защита и съдействие от 01.06.2020г., подписът на
упълномощител в пълномощно от 01.06.2020г., разписка от 14.04.2004г., документ
– закриване на POTS или ISDN от 09.12.2008г., вноска бележка от
03.12.2001г. от сектор БДС към ОД на МВР Бургас, Декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх.№ 6069 от 30.08.2002г., заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани от 04.02.2002г., ученическа книжка от 2004г.-2005г.,
експериментални образци от подписа на лицето С.Б., положени върху лист формат
А4 от 06.01.2021г. За изследване подписа на ответника са използвани следните
сравнителни материали: съобщение разписка от 23.06.2020г., договор за правна
защита и съдействие от 20.07.2020г., заявление за документ за издаване на
документ за самоличност от 20.11.2001г., нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 02.12.1997г., договор за предоставяне на потребителски кредит от
27.03.2003г., експериментални образци от подпис на лицето Ч.О., положени върху
лист формат А4 от 18.12.2020г.
В открито съдебно заседание при изслушване на вещите
лица, изготвили повторната експертиза, вещото лице Р. заявява, че при
проведеното първоначално изследване на подписите, посочени като обекти на
експертизата, не са установени признаци за имитация на подписите, като
необосновано спиране, прекъсване на движенията. Установена била ясна изразена
диференциация, т.е. различие в натиска при полагане на подписите, което не било
характерно за имитиране на подписи. По отношение на техническото изследване се
установило, че подписите били положени първично и не били установени следи от
интелектуална подправка – кражба на подпис. За
пълнота на изложението вещото лице Р. излага, че съгласно акредитираната
методика за извършване на съдебно – почеркови експертизи по отношение на
сравнителния материал, с цел достоверност и прецизност при изготвяне на
експертизата било необходимо същият да бъде от време близко до датата на подписване
на документите и съдържащите се подписи обекти на експертизата. Сочи, че имало
изследвания, че в рамките между пети и седем години относително, дадено лице си
променя подписа несъзнателно или патологично, т.е. вследствие на заболяване.
След анализ на двете заключения на Съдебно-почерковата
експертиза, съдът намира, че следва да кредитира второто заключение на
повторната експертиза. На първо място по второто заключение вещите лица са
работели със сравнителен материал, който е по – близко във времево отношение с
датата, на която са положени подписите на страните по делото в оспорения
нотариален акт. По – конкретно по отношение на ищцата Б. – използван е за
сравнителен материал Декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена именно на датата на
съставяне на нотариалния акт – 30.08.2002г., както и документи представени пред
сектор БДС към ОД на МВР – Бургас от 03.12.2001г. и 04.02.2002г. Също така в
хода на производството Б. не оспори обстоятелството, че именно тя е подала
въпросната декларация по ЗМДТ на 30.08.2002г. Отделно от това, при съставяне на
второто заключение, за да отговорят на въпросите предмет на експертизата,
вещите лица са анализирали в съвкупност много по – голям брой общи и частни
признаци на подписите, положени в нотариалния акт от страните по делото и
съпоставени със сравнителния материал на подписите от другите документи.
Предвид това съдът приема, че повторното заключение на съдебно – почерковата
експертиза е в значителна степен по – обосновано и именно то следва да се цени
при преценката дали подписите, положени в оспорения нотариален акт като
продавач и купувач са на Б. и О..
По отношение на заключението на частната експертиза на
вещото лице Ю.Г., тъй като същата не е изготвена по надлежния ред – не е
допусната от съда и възложена на вещото лице да я изготви, то същата не
представлява доказателство по ГПК. Предвид това същото няма да се цени и
обсъжда като източник на факти и обстоятелства, релевантни за изясняване на
спора по настоящото дело.
В хода на проведеното съдебно дирене в настоящото
производство е разпитан свидетелят С.Ц.Ц.. Същият твърди, че познава страните
по делото от много години, като С. била съседка на Ч. ***. Твърди, че в края на месец август 2002г. закарал и
придружил Ч. до нотариата в гр.Средец, за да сключи някаква имотна сделка с Б..
Видял, че Б. присъства и как влизат в сградата Ч., С. и мъж, който накуцвал.
Свидетелят не влязъл в сградата, а останал отпред на една пейка. След сделката
всеки се прибрал по отделно, а той и Ч. ***.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.2,
предложение второ от ЗЗД.
Относно заявените съображения за недопустимост на
исковата претенция от страна на ответника, съдът намира следното:
Съобразно Тълкувателно решение №
8/27.11.2013г. на ВКС по Тълкувателно дело № 8/2012г., ОСГТК, равенството на
страните в съдебния процес, съгласно чл.121, ал.1 от КРБ, равната възможност,
която съдът осигурява на страните да упражняват предоставените им права /чл.9
от ГПК/ и правният интерес, като единствено условие съобразно чл.124, ал.1 от ГПК за предявяване на иск за установяване несъществуването на едно право,
означават, че съдът не може да лиши единият от
участниците в правния спор от правото му да инициира исков процес за
установяване несъществуването на спорното право. Този, който отрича спорното
право е равнопоставен участник в правния спор и първи може да предяви този иск,
който в най – пълна степен е в състояние да защити правната му сфера, както в
процесния случай е сторила ищцата Б..
Допустим е иск за обявяване
нищожност на една правна сделка за прехвърляне право на собственост върху
недвижим имот, щом страната има правен интерес от това. Собственикът на
недвижим имот, предмет на нищожната сделка, има правен интерес от
установителния иск за нищожност срещу „купувачите“ по прехвърлителната сделка –
в този смисъл Решение № 96/ 01.02.2002г. на ВКС по гр.д.№ 381/2001г., IV г.о.
Отделно от това, ищцата, предявила процесния установителен иск за
прогласяване нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот, има правен
интерес да предяви този иск, тъй като твърди и представя доказателства, че е
собственик на целия процесен имот. Така ищцата брани правото си на собственост,
тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяване на
положително за нея съдебно решение, с което със сила на присъдено нещо да бъдат
отречени правните последици на атакувания договор – неговото облигационно
действие и най – вече вещно – прехвърлителния ефект на договора, имащ за
предмет имота, собственост на ищцата – в този смисъл Решение № 213/25.02.2014г.
на ВКС по гр.д.№ 48/2013г., III
г.о. Съдът не възприема и доводите за
недопустимост на иска във връзка с това, че оспорването на договора е следвало
да бъде направено в рамките на производството по гр.д.№ 99/2020г., по описа на
Районен съд – Средец по реда на чл.193 от ГПК, доколкото по настоящото дело
ищцата не твърди, че извежда правния интерес от предявения иск с възможността
да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството
по висящия процес, в който нотариалният акт е представен и не е оспорен в
сроковете по чл.193 от ГПК. Ето защо доводите на ответника за недопустимост на
исковата претенция са неоснователни.
Нормата
на чл.26, ал.2 от ЗЗД предвижда, че са нищожни всички сделки, при които липсва
поне един от елементите на фактическия им състав към момента на сключването им.
Такъв елемент от фактическия състав е и съгласието. Съответно съгласието по
смисъла на цитираната разпоредба, е наличието на волеизявление отправено от
едната от страните по правоотношението насочено към пораждането, изменението
или прекратяването на последното. Липсата на такова волеизявление или макар и
налице, но при липса на един от елементите, които го формират – интелектуален
или волеви, изключва възможността за валидното настъпване на целените правни
последици.
В
настоящото производство ищцата Б. релевира, че не е дадено съгласие за
сключване на договор за покупко – продажба на 20/665 кв.м. ид.части от дворно
място, съставляващо урегулиран поземлен имот № 360, парцел IX, кв.25,
находящо се в село Драчево, община Средец, област Бургас, при граници от двете
страни улици, парцели VIII-361, XVI-357 /собственост на купувача/, като
реално същият щял да ползва терен с триъгълна форма в северозападния ъгъл на
имота, за сумата от 18,00 лева, който договор е обективиран в предвидената от
закона за този вид сделки нотариална форма – Нотариален акт № 66, том III, рег.№
1799, нот.дело № 275 от 30.08.2002г., по описа на нотариус И.К.. В този смисъл
се поддържа от ищцата, че не била положила подпис в документите и никога не
била изразявала съгласие за продажбата на 20 кв.м. на съседа ѝ Ч.О..
Основателността на
предявения иск е обусловена от установяването при условия на пълно и главно
доказване от страна на ищцата, че не е давала своето съгласие за прехвърляне на
притежаваните от нея идеални части от имота в предвидената за това форма –
нотариален акт. Съобразно нормите на чл.154 от ГПК в доказателствена тежест на
ищцата е да установи, че тя не е автор на изявлението за продажба, дадено в
приложения по делото нотариален акт от 2002г. и в този смисъл да установи
неавтентичността на подписа, положен в оспорвания нотариален акт, а именно, че
не е положен от нея.
От
заключението на приетата по делото повторна Съдебно – почеркова експертиза,
съдът приема посредством ползваните по делото специални знания от експертите в
областта на графологията да са установени преобладаващи съвпадения в
графическите признаци на изследвания подпис по оспорения документ и подписите
по изследваните сравнителни образци, което мотивира и двете вещи лица, които са
изготвили същото, че подписът под оспорената сделка за продавач е изпълнена от
ищцата Б., а подписът, положен за купувач е изпълнен от ответника О.. При
изследванията си вещите лица по въпросната допълнителна експертиза са
използвали голям обем от сравнителен материал в период както по – близък до
оспорената сделка, така и следващ и предхождащ продажбата. Отчитайки всички
тези образци, задълбоченото изследване на множество общи и частни признаци на
положените подписи за купувач и продавач
в нотариалния акт от 2002г. и това, че при направеното изследване от вещите
лица не са установили данни за имитация на подписа, настоящият съдебен състав
изцяло кредитира даденото заключение на повторната Съдебно – почеркова
експертиза.
Макар и косвено, от
изнесените данни от свидетеля С.Ц., се установява, че във времевия период на
изповядване на процесната сделка за покупко продажбата на 20 кв.м. от имота в
село Драчево – края на месец август 2002г. в гр.Средец, страните по делото са
влезли в сградата нотариата в града, именно за да изповядат имотна сделка.
При
така събраните по делото доказателства съдът приема заявеното оспорване
авторството на документа – нотариален акт за продажба на недвижим имот от
2002г. за недоказано, а положения подпис за продавач за изхождащ от ищцата.
Следователно към момента на сключване на договора за покупко – продажба на
идеалните части от недвижим имот, находящ се в село Драчево, ищцата е изявила в
съответствие с предвидената от закона форма своето съгласие за продажба на
притежавания от нея имот. Ето защо сделката предмет на оспорване не е нищожна
на посоченото основание в нормата на чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД, а
именно поради липса на съгласие.
Въз
основа на изложените съображения и при съвкупната преценка на установените по
делото обстоятелства в тяхната взаимна връзка се налага изводът, че по делото не
са установени необходимите материални предпоставки предявеният иск по чл.26,
ал.2, предложение второ от ЗЗД да бъде уважен, предвид което същият следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски. Направено е искане от страна на ответника за присъждане на разноските, обективирани в списък с разноски, а именно: 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено с Договор с договор за правна защита и съдействие от 20.07.2020г. в размер на 1000 лева, заплатено в брой и уговорено с Договор за правна защита и съдействие от 04.02.2021г. в размер на 500 лева, заплатено в брой, както и 600 лева – депозит за възнаграждение на вещите лица по повторната Съдебно – почеркова експертиза. Относно заявеното възражение от страна на процесуалния представител на ищцата С.Б. адв.Н.Д. за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, съдът намира за неоснователно поради следното. Делото се характеризира с относителна фактическа и правна сложност, в производството са приобщени множество доказателства, включително са ангажирани и две Съдебно-почеркови експертизи, процесуалният представител на ответника е присъствал на три от проведените общо пет открити съдебни заседания. Също така видно от представения в хода на производството отговор на исковата молба, става ясно, че изключително задълбочено са анализирани фактическите и правни въпроси по делото, като в тази връзка релевираните доводи от страна на процесуалният представител адв.Р. са подкрепени с детайлно изследване на практиката на ВКС. Отделно от това в хода на производството бяха направени множество възражения и оспорвания с оглед изясняване на релевантните обстоятелства по делото, подкрепени с относими доказателствени искания. В дадения ход по същество беше направен подробен анализ на приетите по делото доказателства, а също се представиха и писмени бележки от страна на адв.Р.. Това обуславя извод, че договореното адвокатско възнаграждение, съпоставено с положения труд от страна на адвоката, не е прекомерно. Ето защо ищцата следва да бъде осъдена да заплати претендираните разноски от ответника в заявения размер от общо 2100 лева. Искането на ищцата да ѝ бъдат присъдени направените деловодни разноски, с оглед изхода на делото, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на С.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от пълномощника адв.Н.Д., против Ч.О.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от процесуалния представител адв.Р.Р., за прогласяване
на основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД – липса на съгласие,
нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран Нотариален акт № 66, том III, рег.№
1799, нот.дело № 275 от 30.08.2002г., по описа на нотариус И.К., с който С.К.Б.
продава на Ч.О. ***. ид.части от дворно място, съставляващо урегулиран поземлен
имот № 360, парцел IX, кв.25 при граници от двете страни улици, парцели VIII-361, XVI-357
/собственост на купувача/.
ОСЪЖДА С.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана
от пълномощника адв.Н.Д. да заплати на Ч.О.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от процесуалния представител адв.Р.Р., сумата от 2100 лева /две хиляди и сто лева/, представляваща
сторените разноски в производство пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен съдия:_________