НОХД № 923/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението
против подсъдимия И.Л.П. *** е за
престъпление по чл.195 ал.1, т.4 във вр.
с чл.194 ал.1 , във вр. с чл.20 ал.2 от НК за това, че на 20.02.2010г. в с.А,
обл.Пазарджик, чрез използване на техническо средство /резач, свързан с
кислородни и газова бутилки/ и в съучастие като съизвършител с две неизвестни
лица е отнел чужди движими вещи- части от верижен и колесен трактор,
представляващи масивно желязо на стойност 370 лв. от владението на М.Г.К. *** в
качеството й на ликвидатор на ЗК”А” –в ликвидация, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да го присвои.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество в хода на
съдебните прения. Пледира за осъдителна
присъда.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, като се
признава за виновен по предявеното
обвинение и дава обяснения.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към
инкриминираната дата в двора на бившето ТКЗС в с.А, обл.Пазарджик се намирал
тракторен парк, включващ верижен трактор, автобус, два колесни трактора, две
ремаркета, плуг и брана. Вещите били изключително амортизирани и не можели да
се използват по предназначение. Същите били собственост на ЗК”А” – в
ликвидация, представлявано от ликвидатора
М.К.. Достъпът до изброените по-горе селскостопански съоръжения бил безпрепятствен,
още повече, че същите не били охранявани от години.
В средата на
м.февруари 2010г. подс.И.П. помолил свой познат- св.П.М., който имал пункт за
изкупуване на черни и цветни метали, да
му услужи с инструменти за рязане на желязо. Последният се отзовал на молбата и
му дал три кислородни бутилки , една
газова бутилка и система за оксижен, представляваща маркуч , снабден с горелка
- резак. След като се снабдил с тези вещи подсъдимият се свързал с две лица, с
неустановена самоличност, като се разбрали да отидат в бившия стопански двор в
селото и да нарежат част от намиращите се там селскостопански съоръжения.
На
20.02.2010г. вечерта те отишли в стопанския двор, като подс.П. бил с коня и
каруцата си. Двете непознати лица започнали да режат части от верижния трактор
и един от колесните трактори, представляващи масивно желязо, след което ги
товарили на каруцата на подсъдимия. Той не участвал в рязането, т.к. и инвалид
с ампутиран крак. Непознатите лица
режели частите с помощта на газовия резак и след
като те достигали тежина, пределна за поносимостта на каруцата и коня, подсъдимият
ги откарвал до дома си, където с неустановените лица ги разтоварвали в сайвант,
находящ се в двора на къщата. По този начин направили няколко курса, като
успели да нарежат и пренесат масивно желязо, представляващо части от верижния и
колесен трактор с обща тежина 1000
кг.
На 22.02.2010г. подсъдимият отново се свързал със св.М.,
като му предложил да дойде и изкупи желязото. Св.М. пристигнал с товарен
автомобил „М 814”,
бордови с ДК№ ****. Непознатите лица, а така също и други съселяни на
обвиняемия, на които той не разкрил произхода на желязото, започнали да го
товарят в каросерията на товарния автомобил. Свидетел на това станал Д.С.,
както и от други лица от с.А, които сигнализирали кметицата на селото – св.Г..
Тя от своя страна се обадила в РУ на МВР гр.Пазарджик. Полицейските служители
пристигнали на място. Бил извършен оглед на местопроизшествието.
С протокол за доброволно предаване подсъдимият предал на
служител в РУ на МВР гр.Пазарджик три броя кислородни бутилки, един брой газова
бутилка, един брой система за оксижен (маркуч) с горелка и 1000 кг. плътно отпадъчно
желязо. Желязото било върнато с разписка на М.К. в качеството й на ликвидатор
на собственика - ЗК”А” – в ликвидация. Кислородните и газовата бутилки и системата
за оксижен били предадени за отговорно пазене на служител в ОД на МВР
гр.Пазарджик.
По този повод било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Видно от заключението на приетата по делото съдебна
оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно, стойността на отнетите
вещи – части от верижен и колесен трактор, представляващи масивно желязо
възлиза на 370лв. Вещите били оценени като отпадъчно желязо, предвид силно
амортизираните главни вещи.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе въз
основа на самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите М., Г., С. и И., а също и от писмените и
веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.
Съдът
изцяло дава вяра на обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, т.к.
същите са хронологично точни взаимно допълващи се и кореспондират с останалия
доказателствен материал, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият П. е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1,
т.4 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като на 20.02.2010г. в с.А, обл.Пазарджик, чрез използване на техническо
средство /резач, свързан с кислородни и газова бутилки/ и в съучастие като
съизвършител с две неизвестни лица е отнел чужди движими вещи- части от верижен
и колесен трактор, представляващи масивно желязо на стойност 370 лв. от владението
на М.Г.К. *** в качеството й на ликвидатор на ЗК”А” –в ликвидация, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
Авторството
на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително
и квалифициращите. Съзнавал е, че за извършването на престъплението е
използвано техническо средство – газов резак, без което отнемането на
владението върху процесните вещи би било невъзможно.
Подсъдимият
е съучастник в извършването на посегателството и то под формата на
съизвършителство с други две неустановени лица. Независимо, че той не е
участвал в нарязването на метала той е участвал в отнемането на владението
върху вещите, посредством тяхното транспортиране с каруца и кон от
местопрестъплението, при което е осигурил установяването на трайната фактическа
власт върху предмета на посегателство.
Подсъдимият
е предвиждал конкретно и искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със завишена степен
на обществена опасност, предвид времето, начина
и мястото на неговото извършване – демонстративно и с чувство за
безнаказаност.
Подсъдимият
е личност със завишена степен на обществена опасност. Осъждан е по НОХД №
1971/07г. на ПРС с присъда влязла в сила на 24.08.2007г. , за престъпление по
чл.339 ал.1 от НК, като му е наложено наказание ЛС за срок от три месеца, чието
изтърпяване е отложено за три годишен изпитателен срок. В рамките на този
изпитателен срок е извършено това деяние. Отделно той е и негативно
охарактеризиран по местоживеене, като криминално проявени.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост,
както и в желанието на подсъдимия да си набавя средства за живеене по бърз и
престъпен начин.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия, съдът прецени
направеното самопризнание, изразеното критично отношение към стореното, тежкото
здравословно състояние – инвалид с
апутиран долен крайник, а също и ниската стойност на вещите предмет на
посегателство, която е под две МРЗ, както и фактът, че в крайна сметка не са
настъпили реални вредни последици, т.к. вещите са предадени на собственика им.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са миналото осъждане и негативните характеристични
данни.
С
оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намери, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С
оглед на това съдът приложи и чл.55 ал.1,т.1 от НК , като определи наказанието
под най-ниския предел посочен в закона като счете, че за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и генерална превенция спрямо
подсъдимия и обществото, на същия следва да
бъде наложено наказание от три месеца лишаване от свобода.
Предвид
данните за личността на подсъдимия и миналото му осъждане на лишаване от свобода за
престъпление от ОХ, съществува законова забрана за приложението на института на
условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
С
оглед предишното условно осъждане на подсъдимия по НОХД № 1971/07г. по описа на
ПРС и фактът, че настоящото деяние е било извършено в рамките на изпитателния
срок, съдът приложи като законова последица разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК и
постанови подс.П. да изтърпи отделно
наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено му по горецитираното дело.
На
основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на
изтърпяване на наказанието ЛС в затвор, т.к. по настоящото дело П. се води
осъден за втори път и не попадат в хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществените
доказателства: три броя кислородни бутилки, един брой газова бутилка, един брой
система за оксижен /маркуч/ с горелка, находящи се на съхранение в ОД на
МВР-Пазарджик, да бъдат върнати на
собственика П.И.М..
Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189,
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.П. да заплати в полза на държавата по
сметка на ПРС сторените по делото разноски в размер на 60 лв. за експертиза.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: