№ 28
гр. Стара Загора, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Р. Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Р. Ат. Танева Въззивно търговско дело №
20225501000439 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на О. гр. София против
решение № 448/27.05.2022 г. постановено по гр.д. 4532/2021 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора. Първоинстанционният акт се обжалва като
недопустим и неправилен, излагат подробни съображения. Направено е
искане същият да бъде отменен и да бъде намален размера на присъденото
обезщетение съобразно критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не се
представят доказателства. Няма искания за събиране на такива. Претендират
се разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер на адвокатско такова пред двете инстанции.
В законният срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който
въззиваемата оспорва подадената жалба. Счита постановеното решение за
правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което моли да бъде
потвърдено изцяло, като излага съображения в тази насока. Не се прави и* за
събиране на доказателства. Претендира направените разноски пред
въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
1
УСТАНОВИ:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и иск с правно основание чл.429, ал.З от КЗ
На 02.11.2020 г., около 12:40 ч., на път *, на км. 12+*, в посока от гр. Н.
към гр. С., като движението се осъществявало в една лента, поради това, че
участъкът бил в частичен ремонт, имало колона от спрели изчакващи
авТ.обили на червен сигнал на светофара, като сред тях бил и л.а. „*“, модел
„*“ с pe г. № * (в който пътувала ищцата на задна дясна седалка), зад него бил
спрял т.а. „*с“, модел „*“ с pen № ***, като зад този авТ.обил се движил
седлови влекач „*“ с прикачено полуремарке, модел „Г 410“ с pen № * с водач
Д.Х.П., който не възприел спрелите авТ.обили и ударил с предна челна част
намиращия се пред него т.а. „*с“, който от своя страна се придвижил напред и
ударил л.а. „*“, вследствие на което на ищцата били причинени травматични
увреждания - мозъчно сътресение и имала палпаторна болка в окосмената
част на главата, видно от съдебномедицинско експертно становище № 184-
2020.
Към датата на ПТП –02.11.2020 г. по отношение на управлявания от
Д.Х.П. товарен авТ.обил „*“ с per. № *, е била сключена и е действала
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на авТ.обилистите, със
застраховател - ответното дружество.
Видно от молба на ищцата до ответника - застраховател същата е
заявила претенции за изплащане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, получена от ответника на 25.02.2021г. Видно от писмо от
25.05.2021 г. застрахователят е отказал изплащането на такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалото лице предявило
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответника, като молбата е
получена на 25.02.2021 г., видно от известие за доставяне ИД PR 6000
01M1YF O. По случая билa заведена щетa с № 0411-155-0001-2021 г., по
която ответник е изискал документи, с които ищцата не разполага и към
настоящия момент не било изплащано обезщетение.
От представената по делото медицинска документация се установява,
че на 19.11.2020г. поради продължило главоболие на ищцата, й била
назначена медикаментозна терапия и била насочена за КАТ на главен мозък.
Видно от заключение от 20.11.2020г., издадено от Отделение по образна
диагностика на „МК - БЕРОЕ“ ЕООД, гр. Стара Загора, при проведеното
изследване не били установени травматични/патологични находки. Видно от
амбулаторен лист от 07.01.2021г. ищцата отново е била прегледана от
неврохирург, който установил, че палпаторната болезненост в травмираните
места в ляво и дясно на главата отзвучават, но все още била налице несигурна
походка и залитане надясно при движение. Препоръката на лекаря била
пострадалата, след започване на учебните занятия, да бъде освободена за 30
дни от физкултура.
Във връзка с проведени прегледи и изследвания и закупени лекарства
2
по делото са представени фактура за преглед на телесни повреди на стойност
50 лева, ведно с касов бон, фактура за КАТ на глава на стойност 90 лева,
ведно с касов бон и фактура за електромографско изследване на стойност 40
лева, фискален бон за платен преглед от 30 лева, фискални бонове за
закупени обезболяващи 37,51 лева или на обща стойност 247,51 лева (л.28 до
л.33 от делото).
От заключението на назнаената по делото САТЕ се установява, че
произшествието е настъпило поради субективни причини от страна на водача
на седловия влекач, който не е възприел спрелите авТ.обили и не е предприел
намаляване на скоростта и спиране зад т.а. „*с“, като същият е имал
техническа възможност да предотврати ПТП - то. Вещото лице е посочило
още, че за водачите на л.а. „*“ и т.а. „*с“ не е имало техническа възможност
да предотвратят настъпването на ПТП - то. Посочило е също така, че л.а. „*“ е
оборудван с колани и че при „заден“ удар, какъвто бил в случая, главата на
пострадалата получава т.н. „камшичен удар“, като при това положение
неминуемо ще се удари в страничното стъкло на задна дясна седалка или
негова рамка и обезопасителният колан не може да предотврати този удар.
Според заключението на СМЕ, неоспорено от страните, което съдът
също кредитира като пълно, ясно и съответно на останалите събрани по
делото доказателства, също в случая се касае за т.нар. „камшичен удар“ тъй
като ищцата е била пътник на задна седалка на лек авТ.обил, който по време
на удара е бил в спряло положение и е бил блъснат от друг авТ.обил отзад,
при което е било налице рязко придвижване на главата на пострадалата и на
шийния й отдел на гръбначния стълб напред. Вследствие гореописаното ПТП
ищцата М. Р. П. е претърпяла контузия на главата, мозъчно сътресение -
травматични увреждания извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Вещото
лице е посочило, че срокът за възстановяване от тези увреждания са в
рамките на 25 - 30 дена, като субективните оплаквания биха могли да са
налице и за по - дълъг период, както се твърди от пострадалата. Вещото лице
е посочило още, че предвид механизма на ПТП - то и получените
травматични увреждания М.
П. е била с обезопасителен колан, тъй като ако е била без - травматичните
увреждания щели да бъдат в областта на лицето и горните крайници. Вещото
лице е посочило също, че установеният неинфекциозен гастроентерит и колит
(за което са представени по делото медицински документи) не може да се
заключи, че е в резултат на ПТП - то. Треморът е бил констатиран от невролог
през 2020г., като вещото лице в съдебно заседание заяви, че същият
предхожда ПТП - то, видно от анамнестичната част на единия от
документите. Вещото лице заяви още, че от медицинските документи, приети
като писмени доказателства по делото, е видно, че на ищцата е било
назначавано медикаментозно лечение, изразяващо се в обезболяваща терапия
и прием на витамини с цел постепенно отшумяване на травматичните
увреждания и ако не бяха приемани, срокът на възстановяване щеше да е по -
дълъг.
От показанията на св. Ш., която освен за механизма на ПТП, описан по
3
- горе свидетелства и за състоянието на внучка си – ищцата се установява, че
е пътувала в л.а. „*“, модел „*“ на предна дясна седалка, а внучката й на задна
дясна седалка. Още след първия удар, тя чула как внучката й вика:“Ох,
главата ми“. На втория ден след ПТП - то внучката й била заведена на
невролог заради силното главоболие и повръщане. Лекарят й забранил да
ползва мобилни устройства, таблети, да не тренира нищо и да не ходи на
училище поне месец, приемала медикаменти. Но и след месец главоболието
на внучка й продължило, правили й снимка, водили я на друг невролог.
Страхувала се от коли, не можела да спи. Започнали и болки в сТ.аха, гадене,
повръщане. Преди ПТП - то не била имала проблеми от неврологичен
характер.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
По възражението на въззивника за недопустимост на обжалваното
решение, поради произнасяне свръхпетитум, настоящата инстанция счита
същото за неоснователно. Съдът е сезиран с иск с цена 5 000 лева за
неимуществени вреди, които са определени като общ размер на посочените в
исковата молба настъпили от ПТП увреждания. По първоинстанционното
производство е прието, че само част от тях се намират в причинно –
следствена връзка с ПТП, а именно /контузия на главата, мозъчно
сътресение, с период на възстановяване от няколко месеца, наложили редица
изследвания и прием на болкоуспокояващи, забрана за извършване на
физически натоварвания в продължение на месец, стрес, като е определил, че
справедливото обезщетение в този случай е в размер на 5 000 лева само за
тези увреждания. След като ищецът не е посочил като отделна сума
обезщетение за всяка една от увредите и съответно ответника не е направил
възражение в тази насока, съдът не е обвързан единствено с цената на иска
като обща сума. В случая не е налице произнасяне над предявения размер.
Това, че ищцата е претендирала тази сума за всички настъпили увреди,
обвързва съда да се произнесе до претендирания размер от 5000 лева.
Последният, установявайки фактите по делото и подвеждайки под правната
норма е достигнал до правния извод, че дори само посочените увреждания в
причинна връзка с ПТП / контузия на главата, мозъчно сътресение/ са в
размер от 5 000 лева, като не е налице свръхпетитум.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
4
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования авТ.обил трети лица.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
авТ.обилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на авТ.обилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди пред ответното застрахователно дружество, получена на 25.02.2021 г.
Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото е безспорно установено, че телесните увреждания на ищцата
се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования авТ.обил - /контузия на
главата, мозъчно сътресение, с период на възстановяване от няколко месеца,
наложили редица изследвания и прием на болкоуспокояващи, забрана за
извършване на физически натоварвания в продължение на месец, стрес.
От заключението на назначената по делото САТЕ се установява, че
Д.Х.П. не е съобразил скоростта си с пътните условия, не е предприел
намаляване на скоростта и спиране зад т.а. „*с“, а вместо това го е ударил
5
отзад, като Петков е имал техническа възможност да предотврати ПТП - то.
За водачите на л.а. „*“ и т.а. „*с“ не е имало техническа възможност да
предотвратят настъпването на ПТП - то, които са били спрели в колона на
червен сигнал на светофара.
С това си поведение водачът Д.Х.П. виновно е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да
се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия авТ.обил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на авТ.обилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
От заключението по СМЕ и събраните гласни доказателства се
установява, че ищцата е с контузия на главата, мозъчно сътресение, с период
на възстановяване от няколко месеца, наложили редица изследвания и прием
на болкоуспокояващи, забрана за извършване на физически натоварвания в
продължение на месец, стрес. В тази връзка неоснователно е възражението на
въззивника, че съдът е определил размер на обезщетението в завишен размер.
6
Първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на 5 000 лева
само предвид настъпилите увреди, които са в причинно-следствена връзка,
като е посочил, кои вреди не са в такава. В случая, изхождайки от съдебната
практика по сходни казуси и фактите по делото, обезщетение в размер на
5 000 лева е напълно справедливо, за да овъзмезди неимуществените вреди на
ищцата.
По отношение на иска за имуществени вреди, настоящата инстанция
счита същия а доказан по основание и размер, видно от представените по
делото платежни документи.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на вредоносния резултат от пострадалата.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на
ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на
две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна
повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното
платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в
случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за
7
движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които предпоставки следва да са
налице кумулативно, какъвто не е настоящия случай.
Възражението, че пострадалата е допринесла за получаване на
описаните травматични увреждания, тъй като е била без поставен
обезопасителен колан са недоказани от въззивника, чиято е доказателствената
тежест. Напротив, според заключението на САТЕ се установява, че
полученото травматично увреждане от ищцата е в резултат на т.нар.
„камшичен удар“ и че ако е била без колан, то при този удар, биха настъпили
и други травми.
Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая ищецът претендира лихва за забава от 25.02.2021г. От
представените доказателства се установява, че на 25.02.2021г. ответното
дружество е уведомено за настъпване на застрахователното събитие.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че
25.02.2021 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за
забава.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
8
Въззиваемият е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По делото са представени договор за правна защита и съдействие от
21.09.2022 г. за адвокатско възнаграждение в размер на 620 лева и договор за
правна защита и съдействие от 22.11.2022 г. за допълнително възнаграждение
в размер на 240 лева, съгласно измененията от ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. на
Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения
В настоящия случай договорът за правна защита и съдействие е
сключен на 21.09.2022 г. /лист 19/, поради това приложение следва да намери
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба №
1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази
редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на
изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено
обратно действие./ в този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д.
№ 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. №
1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. №
7159/2013 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о., ТК/
Независимо, че делото е продължило с едно съдебно заседание след
измененията с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. на Наредба № 1 за минималните
размер на адвокатските възнаграждения, недопустимо е присъждане на
допълнително адвокатско възнаграждение, тъй като релевантен за определяне
и присъждане на такова е момента на сключването на договора за правна
защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения /редакцията към
15.05.2020 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 лв.
до 10 000 лв. – 450 лв. плюс 4 % за горницата над 10 000 лв., като
адвокатското възнаграждение е в размер на 459,90 лева.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски пред
настоящата инстанция в размер на 459,90 лева.
9
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 448/27.05.2022 г., постановено по гр.д.
4532/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора
ОСЪЖДА ЗАД „О.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град ***, да заплати на М. Р. П., ЕГН ********** -
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка Р. Н.
П., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: гр. *** сумата от 459,90 лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10