РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Варна, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110202271 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Н. В. Ж., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0442-00403 от
04.08.2021 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при ОД МВР Варна,
Четвърто РУ, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от
фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна
страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена служебно към съответната дата, защото не е бил уведомен.
Моли съда, в случай, че не приеме аргументите за несъставомерност на твърдяното
нарушение, да отмени оспореното НК поради маловажност на или да измени НП като
намали размера на наложените наказания до установения минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено
становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на
оспореното НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.06.2021 г. около 17.10 ч. в гр. Варна, ул. „Мур“, на кръстовището с ул.
„Народни будители“, управляван от въззивника л. а. „*“, рег.*, бил спрян за проверка от
служители на Четвърто РУ при ОД МВР Варна – свидетелите Ж. Х. и С. С., при която било
констатирано, че регистриран собственик на автомобила е Борислав Ж., ЕГН **********,
1
както и че управлението се извършва при наличие на отразено в автоматизираната
информационна система „КАТ Регистрация на МПС и собствениците им“ служебно
прекратяване на регистрацията от 14.12.2020 г. При тази констатация свид. Ж. Х. съставил
спрямо въззивника АУАН №919345 от 18.06.2021 г., в който било отразено, че е
осъществено нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП. АУАН бил изпратен до РП Варна за
преценка относно престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК и с Постановление №9911/2021
от 28.06.2021 г. прокурор при РП Варна постановил отказ да образува досъдебно
производство с констатация за липса на осъществено деяние по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК
поради неосъщественост на престъпния състав от субективна страна, доколкото водачът не е
знаел за служебно извършената дерегистрация и липсват данни собственикът или водачът да
са уведомени за това. В хода на тази проверка било установено, че л. а. „*“, рег.№* е
придобит от лицето Я. Е. С., който го предоставил на въззивника за ползване, без да е
изпълнил задължението по чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране на превозното средство в двумесечен срок от придобиването.
Екземпляр от постановлението на РП Варна бил изпратен до по компетентност
до началник на Четвърто РУ при ОД МВР Варна, който съставил спрямо въззивника
процесното НП за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП за това, че на съответното време и
място управлявал л. а. „*“, рег.№*, собственост на Я. Е. С. съгласно договор за продажба-
праводаване, като автомобила е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП, поради
неизпълнено от собственика задължение да регистрира превозното средство в двумесечен
срок от придобиването. За така посоченото нарушение наказващият орган наложил
предвидените в чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП наказания глоба в размер 200.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок 6 месеца.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания всеки един от свидетелите Ж. Х., С. С. и А. И., така и от приобщените
документи – НП №22-0442-000403 от 04.08.2021 г., АУАН №919345 от 18.06.2021 г.,
справка за нарушител-водач, Заповед рег.№812з-1632 от 02.12.2021 г., Постановление за
отказ за образуване на ДП №9911/2021 от 28.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
Сектор „Охранителна полиция“ при ОД МВР Варна, Четвърто РУ надлежно оправомощен
чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
По същество не се оспорва от въззивника и се установява категорично от
приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявал
процесното МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена, при което съдът намира,
че са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП, която разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено
2
ползване, които са регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни номера,
поставени на определените за това места.
Прекратяването на регистрацията на съответния автомобил е извършено по
реда на чл.143, ал.15 ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система. В тази хипотеза прекратяването настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и няма изискване, контролните органи да информират
собственика на превозното средство за настъпилата дерегистрация.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна
сделка МПС води като последица приложението чл.143, ал.15 ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на
същия.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови
разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че въззивникът е
осъществил виновно вмененото нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, за което отправя
възражение, че не е знаел за прекратената регистрация. Същият, след като е приел да
управлява лек автомобил от друго лице, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик
/от лицето, което му го е предоставил/, дали автомобилът има действаща регистрация. Най-
малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила документи, в
частност – свидетелството за регистрация и да установи, какви данни са вписани досежно
собственика на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето,
което му предоставя автомобила, е следвало да се увери, на какво се дължи това
несъответствие. Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината
му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се
нарича още "несъзнавана непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след
като е управлявал автомобил - чужда собственост. Съобразно чл.7, ал.1 и ал.2 ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и
при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП,
въззивникът следва да носи административно-наказателната отговорност по чл.175, ал.3,
пр.1 ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право
действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. Независимо, че
възивникът не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал по изключение,
същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при бездействие да се
регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС
е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и др. В случая е имало
достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат въззивника да прояви активност, в
това число, да установи, дали управлявания от него автомобил е редовно регистриран.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на
Министерство на вътрешните работи са уведомили или не собственика на автомобила, че
същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила е вменено
задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.
Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от
отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 НК незнанието на
3
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се
каза и по-горе, незнанието на факта, че управлявания от въззивника автомобил е със
служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под
формата на небрежност. За така извършените нарушения законосъобразно
административно-наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1
ЗДвП като наложените санкциите са определени в минимален размер, съобразно тежестта на
нарушенията и личността на нарушителя. По всичко изложено съдът приема, че правилно е
отмерена отговорността на въззивника в контекста на правилото на чл.27 ЗАНН.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че оспореното НП следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН,
въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и неговото разглеждане
е приключено в едно заседание, съдът намира, че възнаграждението следва да е в
минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0442-00403 от 04.08.2021
г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при ОД МВР Варна, Четвърто РУ, с
което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП), на Н. В. Ж.,
ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр.
ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА Н. В. Ж., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна,
сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на
основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4