Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2022 град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд девети касационен състав
на
дванадесети май година две хиляди двадесет и втора
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав
Милачков
ЧЛЕНОВЕ:Мария Даскалова
Станислава Стоева
секретар
Пенка Михайлова
прокурор А.
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №806 по
описа на съда за 2022 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на
“Про-стил Варна” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя П. П., чрез
адв. А.А., срещу Решение № 140/31.01.2022 година, постановено по НАХД №
3203/2021, година по описа на Районен съд-Варна, с което е ИЗМЕНЕНО наказателно
постановление № 03-013881/16.06.2021 г., издадено от директора на дирекция
“Инспекция по труда” гр. Варна, с което на “Про-стил Варна” ЕООД е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000.00 лева за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като намалява размера на санкцията до сумата
от 1500.00 лева. С Решението на Районен съд – Варна “Про-стил Варна” ЕООД е
осъдено да заплати на ИА “Главна инспекция по труда” сумата от 36.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение. С Решението на Районен съд –
Варна ИА “Главна инспекция по труда” е осъдена да заплати на “Про-стил Варна”
ЕООД сумата от 420.00 лева, представляваща сторени по делото разноски.
С депозираната жалба се моли да се извърши цялостна
проверка на Наказателното постановление и АУАН, по отношение на тяхната
законосъобразност, обоснованост и правилност, която първоинстанционният съд е
пропуснал да направи, поради което прави погрешни изводи. Моли се да се отмени
Решение № 140/31.01.2022 година, постановено по НАХД № 3203/2021, година по
описа на Районен съд-Варна, в частта в която е потвърдено административното
наказание в размер на 1500.00 лева и жалбоподателят е осъден на разноски, като
издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на
закона. Прави се искане за присъждане на разноски.
С депозираната жалба се правят и две доказателствени
искания: за допускане на свидетелски показания, с цел установяване обективната
истина и фактическата обстановка по случая, както и други факти и
обстоятелства, имащи касание към тезата на жалбоподателя, както и искане за
представяне на допълнителни доказателства.
В съдебно заседание касатора редовно призован, се представлява от адв. А., който
поддържа жалбата на сочените в нея основания. Твърди, че нарушението не е
извършено, че Д не е работил за
наказаното дружество, към момента на проверката, а че управителя на „Про-стил
Варна“ ЕООД е бил подведен от проверяващите да сключат трудов договор с него,
считано от 25.05.2021 г.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява,
не се представлява.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства,
следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него
по време на въззивното производство. Въззивния съд е установил, че 25.05.2021
г, около 11.25 ч. служители на ДИТ - Варна - св. Ж Г. и св. Л Б , извършили проверка за спазване
на трудовото законодателство в строителен обект - „жилищна сграда“, находящ се
в гр.Варна, ул." Мир № 73 гр. Варна, стопанисван от „Про-стил Варна“ ЕООД.
В хода на проверката, същите установили група лица да извършват трудова дейност
на обекта. Сред тях било лицето Д Х Д с
ЕГН: **********, който заедно със св. А А извършвал дейност по монтиране на парапети. В
хода на проверката св. Д попълнил
декларация на осн. чл. 399 от КТ, в която посочил, че е ангажиран в обекта въз
основа на трудов договор, сключен с дружеството-жалбоподател, на длъжност „общ
работник“ срещу уговорено трудово възнаграждение в размер на 650 /шестстотин и
петдесет/ лева.
Впоследствие е връчена призовка на управителя на
дружеството, съдържаща указание, представител на юридическото лице да предостави
на контролните органи документи, удостоверяващи трудовите правоотношения, в
които се намира последното. В хода на документалната проверка, въз основа на
представените документи е установено, че трудов договор между
дружеството-жалбоподател и Д Х Д с ЕГН: **********
е сключен на 25.05.2021 г., с който му е възложено изпълнението на трудовите
функции на „монтажник на изделия от метал” и са уговорени елементите на
трудовото правоотношение в т.ч. и работно възнаграждение в размер на 650 лева.
В съдържанието на договора е отбелязано, че работникът е постъпил на работа на
25.05.2021 г. От извършена справка в информационната система на НАП е
установено, че трудовият договор между дружеството-жалбоподател и Д Д е
регистриран на 25.05.2021 г. в 11.57ч.
При така
установените факти, св. Г. съставила на дружеството- жалбоподател АУАН за
нарушение на чл. 62 ал.З от КТ за това, че на 25.05.2021 г. в качеството на
работодател е допуснало до работа лицето Д Х Д с ЕГН: ********** на длъжност „монтажник на
изделия от метал” в строителен обект „жилищна сграда”, находящ се в гр. Варна,
ул. Мир № 73, към който момент не му е било предоставено копие на уведомлението
по чл. 62 ал.3 от КТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
За да измени атакуваното пред него НП, въззивния съд е
приел, че нарушението е доказано по безспорен начин, но поради своевременното
отстраняване на нарушението и обстоятелството, че нарушенеито е констатирано в
първия ден от действието на трудовия договор, е намалил санкцията на 1500 лв.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения.
Въззивния съд е изложил подробни мотиви относно
липсата на нарушения на материалния и процесуалния закон при реализиране на
административнонаказателната отговорност на ответника, които настоящата
инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря.
Чл.63, ал.2 от КТ изрично забранява на работодателите
да допускат до работа работници и служители, на които не им е връчено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Като е допуснал Д да изпълнява трудовите си правоотношения без
да е изпълнил това свое задължение, работодателя е допуснал вмененото му
нарушение.
Обстоятелствата, че има сключен трудов договор и
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е изпратено в НАП след като е била извършена
проверката, не могат да доведат до извода нито за липса на нарушение, нито за
наличе на факти и обстоятелства, които да мотивират извод за малозначителност
на извършеното нарушение.
Не се споделят и възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения от страна на въззивния съд, свързани с нарушаване правото
на защита на наказаното лице.
В хода на въззивното производство са допуснати до разпит
четирима свидетели – актосъставителя и свидетеля по акта от страна на АНО и св.
Д и св. Азис от страна на жалбоподателя.
Свидетелските показания са обсъдени подробно в мотивите на въззивния съд и са
кредитирани съгласно убеждението на съда относно тяхната достоверност, въз
основа на всички доказателства по делото и личните му възприятия, придобити по
време на разпитите.
Останалите доказателствени искания, направени от
страна на жалбоподателя в хода на въззивното производство – разпит на
счетоводителя и управителя на дружеството, както и снабдяване с доказателства
за извършените от тях разговори с проверяващите в деня на проверката, се
намират за неотносими, към предмета на доказване и от настоящата инстанция.
С исканите доказателства, процесуалният представител
на наказаното дружество се е домогвал да докаже, че трудовият договор между
дружеството и Д е сключен след
проверката, под давлението на св. Г.. Съдът намира за недопустимо, чрез разпит
на свидетели да се опровергават писмени доказателства, които са съставени и
представени от същата страна.
И в двата случая наказаното дружество е нарушило
трудовото законодателство, като е допуснало до работа Д , без да е изпълнило
задълженията си по закон. В единия случай без сключен трудов договор, а в
другия случай, преди да му е връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. С представянето на трудовия договор от страна на наказаното дружество, по
време на документалната проверка на 09.06.2021 г., напрактика дружеството е
потвърдило, че с Д има сключен трудов
договор и той е допуснат до работа преди да му е връчено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ. Още повече, че в трудовия договор /представен от
наказаното дружество/ е посочено, че Д е
започнал работа на 25.05.2021 г. Дори и да се приеме, че св. Г. е казала по
телефона, че с Д трябва да бъде сключен
трудов договор, това обстоятелство по никакъв начин не променя извода на съда
за виновно поведение от страна на наказаното дружество. Ако дружеството е имало
правомерно поведение, не би имало нужда да се вслушва в „съвети“ дадени от
страна на проверяващите, съобразно които да се опитва да заобиколи закона и да
не понесе санкция за евентуални нарушения.
Не се споделят възраженията, че Д не е работил, а е бил на посещение, за да се
запознае с работата. На първо място, това твърдение изобщо не е направено по
време на проверката. На следващо място не са представени доказателства за това.
И не на последно място, съдът намира за необходимо да отбележи, че изцяло в
правомощията на наказаното дружество е да организира работата на строителния
обект по начин, който да не позволява външни лица да присъстват по време на
работа или, ако присъстват, за страничните наблюдатели /в случая
проверяващите/, да става ясно, безпротиворечиво, че съответните лица не работят
на обекта. Било, като с тях има представител на работодателя, който да ги
придружва, да носят отличителен знак, който да посочва, че не работят на обекта
и т.н. След като дружеството жалбоподател не се е възползвало от тези си
правомощия и след като проверяващите са видели Д да полага труд – монтирайки парапет на
стълбището, съдът намира за безспорно доказано, че последният е работил в полза
на наказаното лице.
Неоснователно е и последното касационно оплакване, че
към случая не е приложен чл. 28 ЗАНН. Фактът, че трудовият договор е бил
подписан в деня на проверката, а уведомлението е регистрирано в ТД на НАП
непосредствено след проверката не обуславя сам по себе си извод за маловажност
на нарушението. Ако законодателят приемаше, че отсъствието на предоставено на
работника заверено от НАП уведомление по чл. 62 ал. 3 КТ преди допускането му
до работа не е от категорията на особено обществено опасните деяния,
респективно, че е с незначителна степен
на обществена опасност, той нямаше да предвиди в чл. 415в КТ, че за този вид
нарушения е неприложим институтът на маловажността. Като специалната норма,
тази на чл. 415в КТ изключва приложението на общата по чл. 28 ЗАНН.
Що се отнася до факта, че от нарушението не са
настъпили вредни последици и че няма данни за влезли в сила наказателни
постановления срещу дружеството за извършено от него други нарушения на
трудовото законодателство, районният съд правилно е приел, че той е от значение
за определянето на размера на наказанието като обуславя налагането на по-лека
по размера си имуществена санкция в параметрите, установени с чл. 414 ал. 3 КТ.
Този извод следва от разпоредбите на чл. 27 ал. 1 – 3 ЗАНН.
В тази връзка настоящия състав не намира основания да
приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за
необоснованост или незаконосъобразност на въззивното решение.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2
от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
140/31.01.2022 година, постановено по НАХД № 3203/2021, година по описа на
Районен съд-Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.