№ 29858
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20211110161414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 76740/27.10.2021г. от „*****“ ООД, срещу СТ. Т. ХР. за вземания, които включват и
сумата от 1509,47 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение, както
и сумата от 550 лева, представляваща неустойка за забава.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посочените вземания.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
В чл. 6 от договора е посочено, че страните се споразумяват договорът да бъде
обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения, а именно – банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем.
В чл. 8 е посочено, че с подписване на договора заемодателят декларира, че му е известно и
се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от
договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря
на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1509,47 лева с начин на разсрочено плащане подробно
посочен в Приложение 1 към договора за заем.
Съгласно чл. 9, ал. 2 страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора
да уговорят в самия договор учредяване на някое от следните обезпечения: поръчителство
на едно или две физически лица, които отговорят на следните условия: имат осигурителен
доход общо най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай
на двама поръчители, размерът на осигурителния доход за всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страна; да не са поръчители по други
договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени непогасени
договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно данни от ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;
залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за
плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; първа по ред
1
ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като клауза
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен
срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на
това задължение е санкционирано с неустойка в размер на близо 70 % от размера на заетата
сума. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза
извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на
добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като
начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не
2
обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът приема, че неустоечната
клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а основаната на нея претенция е
недължима.
Относно претенцията за неустойка за забава в размер на 550 лева:
Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с предварително
определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в
действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на
вземането и дали е било ангажирано лице, което „да осъществява и администрира“ тази
дейност, и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока. С оглед тези
правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна неустойка.
Т.е. същата се кумулира с обсъдената по-горе неустойка за неосигуряване на поръчител при
забава, както и със законната лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна поради
противоречие със закона – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК – както и поради противоречие с добрите
нрави, доколкото предвижда начисляване на многократно обезщетение за едни и същи
вреди.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посочените неустойки. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да
бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 58,43 лева за държавна
такса и над 29,33 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. вх.
№ 76740/27.10.2021г. от „*****“ ООД, срещу СТ. Т. ХР., В ЧАСТТА за сумата от 1509,47
лева, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение, сумата от 550 лева,
представляваща неустойка за забава, както и в частта за разноските за разликата над сумата
от 58,43 лева за държавна такса и над 29,33 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3