Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.11.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

27.10.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

257

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от Р.Г.И., действащ като ЕТ „Фантомас – Р.И.“ ***, с ЕИК ***, против Ревизионен акт № Р-16000921006124-091-001/18.03.2022 г., издаден от П. Д. С. – *** в ТД на НАП гр.Пловдив и М. И. П. – ***, потвърден с Решение № 218/26.05.2022 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на Национална агенция по приходите.

Оспорва изцяло констатациите на ревизиращият орган, с които е приел, че е налице несъответствие между реализираните от жалбоподателя доходи и извършените разходи за 2015 и 2016 г. Счита, че неправилно като начално салдо към 01.01.2015 г. е определил средства в размер на *** лева, като не е обследвал приходите и разходите РЛ и неговото семейство за предхождащите ревизирания период години. Необосновани били изводите, че в преписката липсвали доказателства за върнат заем, които бил получен от И. и *** от И. А. П.. В тази връзка сочи, че органът по приходите неправилно не е кредитирал предоставените доказателства, а имено писмени обяснения от Е. И. П. за действителността на взаимоотношенията им със съпруга й. Твърди, че ревизионното производство производството не били взети предвид приходите и доходите от извършваната дейност като ЕТ и продажбата на наследствено имущество. В тази връзка в производството липсвали събрани доказателства, а това е било изцяло в задължение на ревизиращия орган.

Твърди, че сумите които бил получил били с напълно установен произход, за което в ревизионното производство бил представил доказателства. В процеса на ревизионното производство били предоставили и всички притежавани от него и *** документи, включително и снимков материал на касата, където били съхранявани паричните средства, договори с охранителна фирма и др., които въобще не били взети предвид при изясняване на фактическото състояние на нещата. Счита констатациите за отдалечеността във времето и твърдението, направено от ревизионния орган, че паричните средства получени от тях били използвани за разходи за издръжка, за неподкрепени с доказателства, а почиващи само на хипотетични разсъждения.

В тази връзка сочи, че в резултат на неприемането на представените от него доказателства, органът по приходите е достигнал до неправилен извод, обективиран в обжалвания РА.

Реливара доводи, че в случая неправилно е прието, че не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера на извършените от него разходи за периода 2015- 2016 г., поради което и  неправилно са определени задължения в размер, по-висок от действителния. Счита, че задължението в размер на *** лв. (главница) и лихва в размер на *** лв., е неправилно определено, а изводите в ревизионният акт за необосновани и постановени в резултата на превратно тълкуване на фактите и неполагането от страна на органа по приходите на всички усилия за изясняване на обективната истина съгласно задължението му по чл. 3 от ДОПК. Твърди, че административният орган, в съответствие с задълженията си по чл. 37, ал.1 от ДОПК, е следвало да обсъди всички събрани доказателства /както тези служебно събрани, така и тези, събрани по инициатива на ревизираното лице/ и след това да ги подложи на обективна преценка и анализ. Вместо това, на преценка били подложени само тези доказателства, събрани служебно от органа по приходите, които отделно от това били и непълни. Игнорирани били доказателствата, представени от жалбоподателя хода на ревизионното производство, което обстоятелство обосновавало извода за непълно проведено ревизионно производство, водещо до отмяна на РА.

На следващо място излага съображения, че неправилно и в нарушение на административно производствените правила, ревизиращия орган бил провел ревизионното производство по реда на чл.122 ДОПК, без да са налице законовите предпоставки за това. Приложението на производството по чл. 122 от ДОПК изисквало, при установяване на дължимия данък, да е налице т.нар. „особен случай“, който да препятства извършването на ревизия по общия ред, какъвто не бил настоящият случай. Хипотезите на тези особени случаи бил изчерпателно посочени в чл. 122 ДОПК и следвало да бъдат конкретно установени от страна на органа по приходите, при условията на пълно и главно доказване. Само, когато органът бил доказал по безспорен начин наличието на предпоставките на чл.122 ДОПК, можело производството да протече по реда на чл.122 от ДОПК -особено. Предполагаемото наличие на основанията на чл.122 ДОПК от страна на административния орган не водело до възможността ревизията да бъде проведена по особения ред, предвиден в закона, респ. облагането да бъде извършено по аналог. Това се явявало съществено нарушение на административно производствените правила при извършената ревизия, ограничаващо правата на данъчнозадълженото лице,  водещо до отмяна на обжалвания РА.

Предвид всичко това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Ревизионен акт № Р-16000921006124-091-001/18.03.2022 г., издаден от П. Д. С. – *** в ТД на НАП гр.Пловдив и М. И. П. – ***, потвърден с Решение № 218/26.05.2022 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на Национална агенция по приходите. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. М.Ч., изцяло поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В предоставения срок не представя писмена защита в подкрепа на доводите си.

Ответникът по жалбата, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. От юрисконсулт К.С. е постъпила писмена защита/вх. № 2762 от 04.11.2022 г./, в която оспорва жалбата. Счита оспорения РА за правилен и законосъобразен, в подкрепа на което излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли депозираната жалба и присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000921006124-020-001/01.11.2021 г./л. 159/, връчена по електронен път на 01.11.2021 г./л. 162/, с която е възложено извършването на ревизия на Р.Г.И. от ***, с регистрация като ЕТ „Фантомас-Р.И.“ ***, за определяне на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г.  и за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г.

Цитираната заповед е издадена от П. Д. С., в качеството му на  *** при ТД на НАП - Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив/. 5/.

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000921006124-092-001/15.02.2022 г./л. 52 – л. 77/, връчен по електронен път на 21.02.2022 г./л. 80/. Ревизираното лице е подало възражение по доклада по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК/л. 27/, в което е изложило несъгласието си с констатациите на ревизиращия екип;

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № Р-16000921006124-091-001/18.03.2022 г./л. 28 – л. 33/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от П. Д. С. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и М. И. П., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 22.03.2022 г./л. 36/.

С ревизионния акт са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.

По същество, след извършената преценка на предоставените от ревизираното лице доказателства и обяснения, относими към ревизията, резултатите от извършените насрещни проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от трети лица, извършените справки, ревизиращият екип е приел за установено следното:

Р.Г.И. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ за доходите, получени през 2015 г. и 2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 във връзка с §1, т. 2 от ДР на ЗДДФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Посочено е, че хода на проверката и впоследствие при ревизията, след анализ на събраните документи, е установено несъответствие между притежаваното имущество, направените разходи и получените доходи от физическото лице за ревизираните периоди, като разходите превишават доходите/източниците на средства за 2015 г. в размер на *** лв. и за 2016 г. в размер на *** лв. За 2015 г. несъответствието е в резултат на придобиване на недвижими имоти с НА № **/*** г. в *** /*** бр. апартаменти, ведно с избени помещения и идеални части от общите части на сградата/, погасяване на задължения по кредитна карта, платени данъци към Община Кърджали и др. За 2016 г. основно несъответствието е в резултат на финансиране дейността на ЕТ „Фантомас-Р.И." с Булстат ***, погасяване на задължения по кредитна карта и извършени преводи по банков път в полза на *** Д. Р. И. От ревизираното лице не са представени документи, доказващи източника на дохода, от който са получени средствата, послужили за финансиране на несъответствието. Не са представени доказателства за реално получени и обложени доходи, които да покриват направените от лицето разходи.

Отразено е, че след анализ на събраните документи и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи на ЗЛ, е установено наличие на предпоставките, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК /декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/ за определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при съблюдаване на текста на чл. 123 от ДОПК и особените правила на чл. 124 от ДОПК.

Прието е, че данъчната основа на доходите от други източници за 2015 г., определена по реда на чл. 122 от ДОПК, е в размер на *** лв.

Посочено е, че за 2015 г. не са установени други доходи, получени от лицето, участващи при формиране на ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ.

Цитирано е представено Решение на ТЕЛК Na **/*** г., издадено от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ - ***, с което на Р.Г.И. е определена намалена работоспособност от **%.

Изложени са доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със *** лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Съгласно чл. 21 от ЗДДФЛ, данъчните облекчения по чл. 18, ал. 1, чл. 19, ал. 1, чл. 20, 22в и 22г се ползват в следната последователност: 1. от сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36; 2. от годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1.

Предвид цитираните разпоредби е прието, че сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ се намалява със сумата *** лв., представляваща данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност.

Посочена е данъчна основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК /облагаем доход по чл.123 от ДОПК/-*** лв.; Данъчни облекчения - *** лв.; Годишна данъчна основа - *** лв.; Дължим данък на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /10%/ - *** лв.; Авансово удържан и/или внесен данък - *** лв.; Дължим данък за внасяне - *** лв.

На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са начислени лихви в размер на *** лв., съгласно приложена справка /лихвен лист/;

За 2016 г. е определена данъчна основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК /облагаем доход по чл.123 от ДОПК/-*** лв.; Задължителни осигурителни вноски по 330 - *** лв.; Данъчни облекчения - *** лв.; Годишна данъчна основа -*** лв.; Дължим данък на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /10%/ -*** лв.; Авансово удържан и/или внесен данък - *** лв.; Дължим данък за внасяне -*** лв.

На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок са начислени лихви в размер на *** лв., съгласно приложена справка /лихвен лист/.

Определени са задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. В тази връзка е посочено, че зa 2015 г. от Р.Г.И. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх.№ 0900И0034660/11.04.2016 г., с която в Приложение №2 - Доходи от стопанска дейност като ЕТ с наименование „Фантомас-Р.И.", Булстат ***, е декларирал следното: Общо приходи от дейността -*** лв.

Общо разходи за дейността - *** лв.; Счетоводен финансов резултат /СФР/ - *** лв.; Увеличения и намаления на СФР не са извършвани; Данъчен финансов резултат /ДФР/ - *** лв.; Задължителни осигурителни вноски по 330 - *** лв.; Годишна данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ - *** лв.

Отразено е, че за 2015 г. е ползвано данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност, въз основа на решение на ТЕЛК в размер на *** лв.

Прието е, че в хода на ревизията не са установени несъответствия с декларираните от лицето приходи и разходи, те. не е извършена корекция на определения СФР, който съответства на ДФР.

За 2015 г. не е признато ползваното данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, предвид разпоредбата на чл. 21 от ЗДДФЛ за поредността на ползване на данъчните облекчения, а именно:

1. от сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 от ЗДДФЛ /същите формират общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ/;

2. от годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ /ГДО за доходите от стопанска дейност като ЕТ.

Изложени са доводи, че в хода на ревизията, по реда на чл. 122 от ДОПК, за лицето е определен доход с неустановен източник, който формира годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, поради което данъчното облекчение по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да се приспадне от сумата от ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ.

В резултат на направените констатации, върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, е определен размерът на дължимия данък по чл. 48, ал 2 от ЗДДФЛ.

Общо начислените задължения за довнасяне са в размер на *** лв. – главница и лихва в размер на *** лв.

Процесния РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В депозираното възражение /л. 22 – л. 24/, са изложени са съображения, че актът е издаден и при непълнота на доказателствата, при изведени неоснователни изводи, а изложените мотиви противоречали на материалния закон и на събраните в хода на ревизията и приложени към административната преписка доказателства.  Оспорени са доводите на органите по приходите, че установеното несъответствие е доход с неустановен произход.

С Решение по жалба срещу ревизионен акт № 218/26.05.2022 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л. 15 - л. 19/, е изцяло потвърден оспореният Ревизионен акт/РА/ № Р-16000921006124-091-001/18.03.2022 г.

За изясняване на делото е назначена и извършена съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице, което съдът приема за безпристрастно, обективно и компетентно, се установява, че: За 2009 г. е подадена Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ вх.№ **********/27.04.2010 год., с която е декларирано получаване на доходи от ЕТ, посочени в Приложение № 2. Декларирани са приходи за 2009 год. в размер на *** лв., разходи в размер на *** лв., Счетоводна печалба *** лв. и данъчна печалба в размер *** лв. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е в размер *** лв. Данъкът върху годишната данъчна основа е в размер *** лв.

По счетоводни данни в Оборотна ведомост за период м.01-12.2009 год. и Главна книга за период м.01-12.2009 год., се вижда че към 01.01.2009 год. неразпределената печалба на ЕТ“Фантомас - Р.И.“ е в размер *** лв.

Текущата печалба е в размер *** лв., от която след осчетоводяване на данък и изравнителни осигурителни вноски остатъкът към 01.01.2010 год. е в размер *** лв.

Прегледан е регистър касова книга за период 01.01 - 31.12.2009 год. В дневник на сметка 501 /каса / за месец декември 2009 год. се установява, че е осчетоводено плащане към Р.И. на сума в размер на *** лв., с основание Печалби от минали години.

Счетоводната операция, с която е осчетоводено това плащане е:

Дебит сч.см 122 /Неразпределени печалби / Кредит сч.сметка 501/Каса/

Номер на сч.операция, с която РКО от 31.12.2009 г. за сума *** лв. е заведен в регистър каса е № ***;

За 2010 г. е подадена Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ вх.№ **********/29.04.2011 год., с която е декларирано получаване на доходи от ЕТ, посочени в Приложение № 2. Декларирани са приходи за 2010 год. в размер на *** лв., разходи в размер на *** лв., Счетоводна печалба в размер *** лв., данъчна печалба в размер *** лв. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е в размер на *** лв. Данъкът върху годишната данъчна основа е в размер *** лв.

По счетоводни данни в Оборотна ведомост за период м.01-12.2010 год. и Главна книга за период м.01-12.2010 год., се вижда че неразпределената печалба на ЕТ“Фантомас - Р.И.“ е в размер *** лв. от която след осчетоводяване на изравнителни осигурителни вноски остатъкът към 01.01.2010год. е в размер *** лв.

Текущата печалба е в размер *** лв., от която след осчетоводяване на данък и изравнителни осигурителни вноски остатъкът към 01.01.2011 год. е в размер *** лв.

Прегледан е регистър касова книга за период 01.01 - 31.12.2010 год., от който се установява, че през 2010 год. не са извършвани плащания към Р.И..;

За 2011 г. е подадена Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ вх.№ 094391200251415/17.04.2012 год., с която е декларирано получаване на доходи от ЕТ, посочени в Приложение № 2. Декларирани са приходи за 2011 год. в размер на *** лв., разходи в размер на *** лв.. Счетоводна печалба в размер *** лв., данъчна печалба в размер *** лв. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е в размер *** лв. Данъкът върху годишната данъчна основа е в размер *** лв.

По счетоводни данни в Оборотна ведомост за период м.01-12.2011 год. и Главна книга за период м.01-12.2011 год. е констатирана неразпределената печалба на ЕТ“Фантомас - Р.И.“ към 01.01.2011 г. в размер *** лв.

Текуща печалба е в размер *** лв., която след осчетоводяване на данък е в размер *** лв. След осчетоводяване на изравнителни осигурителни вноски остатъкът към 01.01.2012год. е в размер *** лв.

Прегледан е регистър касова книга за период 01.01 - 31.12.2011 год. В дневник на сметка 501 /каса / за месец декември 2011 год. е констатирано, че е осчетоводено плащане към Р.И. на сума в размер на *** лв., с основание - Перазпределена печелба

Счетоводната операция, с която е осчетоводено това плащане е:

Дебит сч.см 122 /Неразпределени печалби / Кредит сч.сметка 501/Каса/

Номер на сч.операция, с която е осчетоводен РКО от 01.12.2011 г. за сума *** лв. е заведен в регистър каса е № ***.;

За 2012 г. е подадена Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ вх.№ 094391300379060/25.04.2013 год., с която е декларирано получаване на доходи от ЕТ, посочени в Приложение № 2.

Декларирани са приходи за 2012 год. в размер *** лв., разходи в размер *** лв., Счетоводна печалба в размер *** лв., данъчна печалба в размер *** лв. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е в размер на *** лв. Ползвано е данъчно облекчение в размер *** лв. Данъкът върху годишната данъчна основа е в размер *** лв./15%/

По счетоводни данни в Оборотна ведомост за период м.01-12.2012 год. и Главна книга за период м.01-12.2012 год. е видно, че неразпределената печалба на ЕТ“Фантомас - Р.И.“ към 01.01.2012 г. е в размер *** лв.

Текущата печалба за 2012 год. е в размер *** лв., която след данък и изравнителни осигурителни вноски е в размер *** лв.

Прегледан е регистър касова книга за период 01.01 - 31.12.2012 год. В дневник на сметка 501 /каса / за месец март 2012 год. се установява, че е осчетоводено плащане към Р.И. на сума в размер на *** лв., с основание Печалба за 2011 год. Счетоводната операция, с която е осчетоводено това плащане е:

Дебит сч.см 122 /Неразпределени печалби / Кредит сч.сметка 501 /Каса/

Номер на сч.онерация, с която РКО от 31.03.2012 г. за сума 34 465,13 лв. е заведен в регистър каса е № ***;

За 2013 г. е подадена Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ вх.№ 094391400340860/24.04.2014 год., с която е декларирано получаване на доходи от ЕТ, посочени в Приложение №2.

Декларирани са приходи за 2013 год. в размер *** лв., разходи в размер *** лв., Счетоводна печалба в размер *** лв., данъчна печалба в размер *** лв. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е в размер *** лв. Ползвано е данъчно облекчение в размер *** лв. Данъкът върху годишната данъчна основа е в размер *** лв./15%/

По счетоводни данни в Оборотна ведомост за период м.01-12.2013 год. и Главна книга за период м.01-12.2013 год. е видно, че неразпределената печалба на ЕТ“Фантомас - Р.И.“ към 01.01.2013 г. е в размер *** лв.

Текущата печалба за 2013 год. е в размер *** лв., която след данък е в размер *** лв. След осчетоводяване на изравнителни осигурителни вноски е в размер *** лв.

Прегледан е регистър касова книга за период 01.01 - 31.12.2013 год. В дневник на сметка 501 /каса / за месец април 2013 год. е констатирано, че е осчетоводено плащане към Р.И. на сума в размер на *** лв., с основание Печалба за 2012 год. Счетоводната операция, с която е осчетоводено това плащане е: Дебит сч.см 123 /Печалба / Кредит сч.сметка 501/Каса/

Номер на сч.операция, с която РКО от 30.04.2013 г. за сума *** лв. е заведен в регистър каса е № ***;

За 2014г. е подадена Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ вх.№ 0900И0024108/27.04.2015 год., с която е декларирано получаване на доходи от ЕТ, посочени в Приложение №2. Декларирани са приходи за 2014 год. в размер *** лв., разходи в размер *** лв., Счетоводна загуба в размер *** лв.

По счетоводни данни в Оборотна ведомост за период м.01-12.2014 год. и Главна книга за период м.01 -12.2014 год. е видно, че неразпределената печалба на ЕТ“Фаитомас - Р.И.“ към 01.01.2014 г. е в размер *** лв. Прегледан е регистър касова книга за период 01.01 - 31.12.2014 год. В дневник на сметка 501 /каса / за месец декември 2014 год. се установява, че е осчетоводено плащане към Р.И. на сума в размер на *** лв., с основание Печалба за 2013 год.

Счетоводната операция, с която е осчетоводено това плащане е:

Дебит сч.см 122 /Неразпределени Печалби / Кредит сч.сметка 501/Каса/

Номер на сч.опсрация, с която РКО от 30.12.2014 г. за сума *** лв. е заведен в регистър каса е № **.

Вещото лице е предоставило данните за формиране и изплащане на печалба в периода 2008 г. – 2014 г., в таблица № 1 на заключението.

Изготвени са три варианта на паричният поток на приходите и разходите на Р.Г.И. за процесния период:

Вариант А: При съставяне на паричния поток като налични парични средства в началото на периода - 01.01.2015 год. са включени сумите:

РКО от 31.03.2012г. за изплатени на Р.И. - *** лв.

РКО от 01.12.2011г. за изплатени на Р.И. - *** лв.

РКО от 31.12.2009г. за изплатени на Р.И. - *** лв.

Като постъпление през 2015 год. е отчетена сума в размер на *** лв., на база декларация от Е. И. П.

Като постъпление през 2016 г. е отчетена сума в размер на *** лв., на база декларация от Е. И. П..

При така взетите предвид данни, към 31.12.2015 г. е формиран резултат от  +*** лв./таблица 2/, а към 31.12.2016 г. резултат от +*** лв./таблица 3/;

Вариант Б: Като постъпления през 2015 г. е отчетена сума в размер на *** лв., а през 2016 г. сумата в размер на *** лв., двете на база декларация от Е. И. П..

При така взетите предвид данни, към 31.12.2015 г. е формиран резултат от  +*** лв./таблица 4/, а към 31.12.2016 г. резултат от +*** лв./таблица 5/;

Вариант В: При съставяне на паричния поток като налични парични средства в началото на периода - 01.01.2015 г. са включени сумите: РКО от 31.03.2012 г. за изплатени на Р.И. - *** лв., РКО от 01.12.2011 г. за изплатени на Р.И. - *** лв. и РКО от 31.12.2009 г. за изплатени на Р.И. - *** лв.

Не са отчетени като постъпления: сума в размер на *** лв. през 2015 г. и сума в размер на *** лв. през 2016 г.

При така взетите предвид данни, към 31.12.2015 г. е формиран резултат от  +*** лв./таблица 6/, а към 31.12.2016 г. резултат от – *** лв./таблица 7/;

При вариант А и вариант Б не са налице предпоставки за допълнително начисляване на данък по ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. При вариант В за 2015 г. не е налице превишаване на разходите спрямо доходите, респ. не са налице предпоставки за начисляване на данък по ЗДДФЛ, а за 2016 г. е налице на превишаване на разходите спрямо доходите с *** лв., поради което следва да се начисли допълнително данък в размер на *** лв. като дължимата лихва възлиза в размер на *** лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок/Решение № 218 е връчено на 27.05.2022 г. – л. 14, а жалбата е постъпила в в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали на 09.06.2022 г. – видно от положения в горната част печат с вх. № ИТОО-565/, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява частично основателна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК въвежда оборима презумция за вярност на фактическите констатации в РА, издаден при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като жалбоподателят е носител на доказателствената тежест да установи в съдебното производство твърдените от него факти и обстоятелства, оборващи фактическите констатациите в акта. Съответно в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

На жалбоподателя са били връчени електронно на 22.01.2022 г./л. 85/ - Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с № Р-16000921006124-139-001/18.01.2022 г./л. 81 – л. 82/ и Уведомление по чл. 124 ал. 1 от ДОПК с № Р-16000921006124-113-001/18.01.2022 г./л. 86/.

Предвид горното, съдът намира, че в конкретния случай Р.И. е била надлежно уведомен, че по отношения на него са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и й е определен 14-дневен срок за предоставяне на доказателства и за вземане на становище. В РД са изложени мотиви, че ревизията се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи; декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Предоставена му е възможност да представи релевантни доказателства и обяснения относно относимите факти и обстоятелства. РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и в него са изложени подробни мотиви относно установените несъответствия. Жалбоподателят е депозирал възражение по издадения РД в регламентирания 14-дневен срок от връчването му, като РА е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Р.Г.И. е обжалвал ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК, която жалба/наименована възражение/ е била разгледана от решаващия орган и преценена като неоснователна, поради което с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 218/26.05.2022 г., е потвърден оспореният ревизионен акт.

Предвид горното, съдът намира, че процесния РА е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

При извършената преценка за съответствие на оспорения Ревизионен акт/РА/ № Р-16000921006124-091-001/18.03.2022 г. с материалния закон, настоящият състав счита, че актът е издаден частично при неправилно приложение и противоречие с материалния закон, по следните съображения:

С процесния РА са установени и определени задължения на Р.Г.И., както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.

В РА и РД е прието, че през 2015 г. е налице превишение на разходите над доходите с *** лв., който извод е изведен при съпоставката между доходите и разходите на ревизираното лице за 2015 г. В РД е посочено, че са взети предвид представени: РКО от 30.12.2014 г., съгласно който от печалбата на ЕТ "Фантомас" за 2013 г., Р.И. е получил *** лв. и РКО от 30.04.2013 г., издаден от ЕТ "Фантомас", съгласно който на Р.И. от печалбата за 2012 г. са броени *** лв. Общата сумата в размер на *** лв. по двата РКО е приета като разполагаеми парични средства на Р.Г.И. към 01.01.2015 г.

Ревизиращият екип е изложил доводи, че представените от РЛ други РКО -  от 31.12.2009 г., 01.12.2011 г. и 31.03.2012 г., за изплатени от ЕТ "Фантомас" суми на Р.И. (общо в размер на *** лева), не са взети като налични парични средства в брой към 01.01.2015 г., тъй като е прието, че получените от лицето суми покриват разходите за живот и издръжка, но не и възможността да спестява парични средства, както и, че се касае за суми, получени в отдалечен период от време преди 01.01.2015 г.

Изложени са мотиви, че Р.И. не е представил доказателства, че е притежавал сумата от *** лева в брой към 01.01.2015 г. Прието е, че към 01.01.2015 г„ лицето е разполагало с парични средства в брой в размер на *** лева (*** лв. + *** лв. + *** лв.).

По същество изводите за наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК са аргументирани с наличието на извършен покупко-продажба с НА № **, том **, рег.№ **, дело № **/*** г., по силата на която сделка Р.Г.И. е закупил ** /***/ броя апартаменти /Апартамент № **, Апартамент № **, Апартамент № ** и Апартамент № **/, ведно с прилежащите избени помещения, идеални части от общите части на сградата и идеални части от отстъпеното право на строеж, находящи се в ***, които имоти са придобити за сумата от *** лв. с включено ДДС; Комуналните разходи по фактури от доставчици в размер на *** лв.; Разходи за заплатени данъци в размер на *** лв. и Други разходи в размер на *** лв., описани подробно на стр. 27 от РД/л.65 от делото/. лицето комуникационни и комунални услуги, в т.

За 2016 г. е прието несъответствие на получените доходи и извършените разходи в размер на *** лв. Възприети са налични към 01.01.2016 г. парични средства в брой в размер на ** лв., налични парични средства в банкови сметки в размер на ** лв. и необлагаеми доходи в размер на *** лв. Отразени са и други приходи в размер на ** лв., произтичащи от изтеглени суми от кредитни сметки, платено застрахователно обезщетение и начислена лихва от банкова институция. Разходите за процесния период са формирани от извършени преводи на Д. Р. И. в размер на *** лв., заплатени данъци в размер на *** лв., захранване на сметка на ЕТ „Фантомас-Р.И.“ със сумата общо в размер на *** лв., внесени *** лв. в касата на ЕТ „Фантомас-Р.И.“, заплатени вноски по кредитни сметки общо в размер на *** лв., удържани такси и комисионни и комунални разходи по фактури от доставчици общо в размер на *** лв.

С оглед въведените от жалбоподателя твърдения, съдът намира, че спорът по делото се състои в това, следва ли да бъдат взети предвид при формиране на приходите на Р.Г.И. за процесните периоди, сумите по РКО, издадени от ЕТ „Фантомас-Р.И.“ - от 31.12.2009 г. за изплатена сума на Р.И. в размер на *** лв.; от 01.12.2011 г. за изплатена сума на Р.И. в размер на *** лв. и от 31.03.2012 г., за изплатени сума на Р.И. в размер на *** лв.(общо в размер на *** лева); сумата в размер на *** лв., произтичаща от върната през 2015 г. главница по запис на заповед от м. януари 2013 г. и *** лв., произтичаща от върната през 2016 г. главница по запис на заповед от месец януари 2014 г., които суми за били изплатени на РЛ/по дадените обяснения от  Р.И./ от издателя на записите на заповед – И. А. П.

Според настоящия съдебен състав, приетият от ревизиращия екип размер на налични парични средства в брой в началото на всеки един от данъчните периоди, е необоснован, респ. изведен при непълнота на доказателствата и при неизясняване на релевантните факти и обстоятелства за случая.

В тази връзка, видно от съдържанието на РД – стр. 26 от същия, ревизиращия екип е посочил, че представените от лицето с писмо с вх. № Рев. 1723/30.08.2021 г., РКО от 31.12.2009 г., 01.12.2011 г. и 31.03.2012 г. за изплатени от ЕТ "Фантомас" суми на Р.И. (общо в размер на *** лева), не са взети като налични парични средства в брой към 01.01.2015г., тъй като е прието, че получените от лицето суми покриват разходите за живот и издръжка, но не и възможността да спестява парични средства, както и, че се касае за суми, получени в отдалечен период от време преди 01.01.2015 г. Липсват каквито и да са конкретни данни, от които да се установи какви разходите за живот и издръжка на Р.И. са взети предвид от органа по ревизията за предходни периоди, въз основа на които е обоснован изводът, че сумата по горепосочените 3бр. РКО е покрила разходите за живот и издръжка на лицето и не следва да бъде взета предвид като разполагаеми в брой средства към 01.01.2015 г. В хода на ревизията не са установени данни за разпоредителни действия или такива по закупуване на недвижими имоти, с изключение на извършената продажба от страна на Р.И. и *** В. И., материализирана в НА № **, т. **, рег. № **, дело № **/*** г., по силата на която жалбоподателят и *** са продали собствения си поземлен имот за сумата в размер на *** лв. Органите по приходите не са извършили каквито и да са действия по установяване на разходите на лицето и съответно получените приходи за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., за да аргументират извода, че сумата по РКО – общо в размер на *** лв., е била изразходвана за покриване на разходите за издръжка и живот.

Във връзка с горното, на първо място съдът намира за установено по делото, че на Р.Г.И. са изплатени от ЕТ „Фантомас-Р.И.“ сумите, както следва: РКО от 31.12.2009 г. за изплатена сума в размер на *** лв.; РКО от 01.12.2011 г. за изплатена сума на в размер на *** лв., РКО от 31.03.2012 г., за изплатени сума в размер на *** лв., РКО от 30.04.2013 г., за изплатена сума в размер на *** лв. и РКО от 30.12.2014 г., за изплатена сума в размер на *** лв. Тези обстоятелства не са спорни по делото, като заверени копия от посочените РКО се съдържат в приетата по делото административна преписка/л. 454, стр. 2 – л. 461, стр. 2 от делото/. Видно и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, горепосочените три броя РКО са надлежно осчетоводени в ЕТ „Фантомас – Р.И.“, а именно: РКО от 31.12.2009 г. за сума *** лв. е заведен в регистър каса под № **, като счетоводната операция, с която е осчетоводено това плащане е: Дебит сч.см 122 /Неразпределени печалби / Кредит сч.сметка 501/Каса/; РКО от 01.12.2011 г. за сума *** лв. е заведен в регистър каса под № **, като счетоводната операция, с която е осчетоводено това плащане е: Дебит сч.см 122 /Неразпределени печалби / Кредит сч.сметка 501/Каса/; РКО от 31.03.2012 г. за сума *** лв. е заведен в регистър каса под № ** като счетоводната операция, с която е осчетоводено това плащане е: Дебит сч.см 122 /Неразпределени печалби / Кредит сч.сметка 501 /Каса/.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че всички тези печалби, които формират сумите по разходните ордери са декларирани по годишните данъчни декларации и съответно самите ордери са осчетоводени. Сочи, че е видяла ордерите в оригинал, приложени в счетоводната документация, т.е. в счетоводния регистър.

Следва да се отбележи, че РЛ е заявило сумата в размер на *** лв., притежавана от него към 01.01.2015 г./обяснение с вх. № Рев. 1364 от 16.07.2021 г. – л. 588 от делото/, при което е посочило, че е съхранявало сумата в каса, находяща се в сграда в зона „***“. В последващите обяснения – с вх. № Рев. 1723 от 30.08.2021 г. – л. 454 от делото, Р.И. е уточнил и произхода на средствата, прилагайки копия от РКО и дневници сметка № 501.

При тези данни, вместо да извършат преценка на предоставените от жалбоподателя доказателства за получени суми с РКО от 31.12.2009 г., от 01.12.2011 г. и от 31.03.2012 г. за изплатени от ЕТ "Фантомас" суми на Р.И. (общо в размер на *** лева), с това какви разходи за издръжка и живот са направени от Р.И. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г., включително да изискат информация от РЛ и съответните институции – разходи за комунални услуги, данъци и др., органите по приходите са се задоволили единствено да посочат, че така формираният от лицето приход е покрил разходите за живот и издръжка и се касаело за суми, получени в отдалечен период от време, поради което не следва да участват при формирането на началното салдо за 2015 г.

Предвид горното, настоящият състав намира, че в нарушение на задълженията си по чл. 115, ал. 2 от ДОПК, в случая ревизиращите органи не са установили всички факти и обстоятелства за определяне резултатите от ревизията, което е довело до необосновани и неправилни изводи, респ. на незаконосъобразен резултат. Следвало е да бъде извършена проверка за наличието/получаването на средства в период преди ревизирания, които да се включат в разполагаемите към 01.01.2015 г. с ефект върху размера на паричния недостиг в края на периода. В тази връзка, отново следва да се посочи, че от по-горе обсъдените доказателства по делото се установява, че на Р.Г.И. са били изплатени от ЕТ „Фантомас-Р.И.“ сумите, както следва: РКО от 31.12.2009 г. за изплатена сума в размер на *** лв.; РКО от 01.12.2011 г. за изплатена сума на в размер на *** лв., РКО от 31.03.2012 г., за изплатени сума в размер на *** лв., РКО от 30.04.2013 г., за изплатена сума в размер на *** лв. и РКО от 30.12.2014 г., за изплатена сума в размер на *** лв. С други думи, в началото на ревизирания период/01.01.2015 г./ наличните парични средства в брой на ревизираното лице не са били в размер на *** лв., както неправилно са приели данъчните органи, а  в размер на *** лв.

За изясняване на това обстоятелство е назначена и извършена и съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице, което съдът приема за безпристрастно, обективно и компетентно, се установява, че при изчисляване на паричния поток за 2015 г., след като бъде отразено начално салдо в размер на *** лв., включващо получените от РЛ суми по горните 5бр. РКО, се получава резултат към 31.12.2015 г., който е положителна величина в размер на *** лв. Не е налице превишение на разходите над доходите, поради което не са налице основанията за допълнително начисляване на данък по ЗДДФЛ.

Във връзка с горното, съдът намира за необходимо да посочи, че независимо дали според органа по приходите за били налице предпоставките за провеждане на ревизионното производство по специалния ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, то в хода на ревизията е следвало да бъдат установени и анализирани всички визирани в закона обстоятелства, които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, с цел установяване на възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението. В този смисъл по силата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т. 1 - 16 от ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, като органът по приходите следва да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал. 2 и, съответно, да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.

В конкретния случай, според съда, изложените от органа по приходите фактически твърдения в РА не обосновават извода за извършен в пълнота анализ на обстоятелствата по ал. 2, за определяне данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо РЛ и съобразявайки относимите критерии, съгласно т. 1 - т. 16 по отношение на Р.Г.И. Възприетият от ревизиращите органи подход при определяне на облагаемата основа, не може да се определи, като максимално обективен и способстващ за формиране на облагаемата основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК по възможно най-достоверният начин спрямо ревизирания субект.

Безспорно, съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. С други думи разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК визира презюмираната със закона истинност на направените от органите по приходите фактически констатации. Последните обаче, следва да са базирани на обстоен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от т. 1 до т. 16 от ДОПК. Съдът намира, че оспореният в настоящето производство ревизионен акт е лишен от такъв анализ. Изложените мотиви от органите по приходите, с които не са приети за налични парични средства в брой от страна на Р.И. на сумата в размер на *** лв., произтичаща от предоставени суми по РКО от 31.12.2009 г. за изплатена сума в размер на *** лв.; РКО от 01.12.2011 г. за изплатена сума на в размер на *** лв. и РКО от 31.03.2012 г., за изплатени сума в размер на ** лв., са основани единствено на предположения от страна на ревизиращия екип за евентуални разходи за живот и издръжка на РЛ и „отдалечен период от време“, но не е и на извършен анализ на конкретни факти и обстоятелства, релевантни за определянето на данъчната основа. Липсата на каквато и да е събрана в хода на ревизионното производство конкретна информация за разходите за живот и издръжка на РЛ преди 01.01.2015 г. от една страна не позволяват на съда да осъществи проверка на достоверността и обосноваността на констатациите в РА и РД в тази насока, а от друга, въведената с нормата на чл. 124 от ДОПК, презумпция за истинност на фактическите констатации на органите по приходите относно възприетите от органите по приходите парични средства в брой в началото на ревизирания период, се явява оборено с оглед представените от Р.И. в хода на ревизионното производство копия от РКО и заключението на вещото лице, от които се установява получаването от страна на жалбоподателя на сумата общо в размер на *** лв. по трите броя РКО и е аргумент в подкрепа на твърденията му за налични средства в такъв размер и от такъв произход.

Отново следва да се отбележи, че при провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК, какъвто е и процесният случай, в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, като по аргумент от  чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е на органите по приходите. Предвид това и с оглед гореизложеното, доколкото фактическите констатации в РА, респ. РД, с които не е приета за разполагаема в брой от сумата в размер на *** лв. в началото на ревизирания период, са обосновани единствено с предположения, а не почиват на конкретни факти и обстоятелства, последните следва да се считат за оборени. Тези констатации в случая не почиват на каквито и да било документи, поради което и направените изводи въз основа на тях се явяват неверни.

С оглед горното, съдът приема възприетото от приходната администрация несъответствие между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и имущественото и финансовото състояние на Р.Г.И. за ревизирания период за 2015 г.,  за недоказано за целите на данъчното облагане. С други думи в конкретния случай, за този период, неправилно органът е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 от ДОПК, доколкото приложението на нормата на  чл. 124, ал. 2 от ДОПК установява в тежест на органите по приходите да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 от ДОПК/конкретно за настоящето производство основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК/ за провеждане на ревизията при особени случаи, поради което и с оглед недоказаността на посоченото основание в процеса, оспореният РА в тази му част следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че в случая органите по приходите са установили данъчна основа, която не отговаря на установените по делото факти и изискванията на чл. 122, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ДОПК. При съпоставката на имущественото състояние на Р.Г.И. за 2015 г. ревизиращия екип е следвало при преценката на установените приходи и разходи на ревизираното лице, да вземе предвид получените от лицето суми по РКО от 31.12.2009 г. - в размер на *** лв.; РКО от 01.12.2011 г. - в размер на *** лв. и РКО от 31.03.2012 г. - в размер на *** лв.,движението и остатъците по банковите сметки – арг. чл. 122, ал. 2, т. 4, пр. 2 и т. 16 от ДОПК, която сума в общ размер на *** лв. в случая не е била взета предвид сумата, което е довело до неправилно определяне на размера на началното салдо за 2015 г., който е в размер на *** лв., а не както е прието от органа по приходите в размер на *** лв.

При установеното в производството пред съда начално салдо за 2015 г. се получава резултат към 31.12.2015 г., който е положителна величина и е в размер на *** лв./вариант В от заключението на вещото лице/, респ. не е налице превишение на разходите над доходите.

Съдът намира за недоказани въведените от жалбоподателя твърдения, че е разполагал със сумата в размер на *** лв., произтичаща от върната през 2015 г. главница по запис на заповед от м. януари 2013 г. и сумата в размер на *** лв., произтичаща от върната през 2016 г. главница по запис на заповед от месец януари 2014 г., които суми за били изплатени на РЛ от издателя на записите на заповед – И. А. П. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо на първо място да посочи, че Р.И. не представя каквито и да са писмени доказателства за наличието на издадени в негова полза записи на заповед от посоченото лице за цитираните суми, както и доказателства за погасяване на задължения в такива размери от страна на издателя на заповедите. Единствените данни в подкрепа на тези твърдения се съдържат в представената в хода на ревизионното производство декларация от Е. И. П. – *** на издателя на записите на заповед/по данни в РД починал през 2021 г./, в която декларация/л. 686 от делото/ са изложени твърдения, че през месец януари 2013 г. *** е взел от Р.И. сумата в размер на *** лв., необходима за оборотни средства за управляваната от него фирма, за което издал запис на заповед, съответно през месец януари 2014 г. И. П. бил взел от жалбоподателя сумата в размер на *** лв., необходима за оборотни средства за управляваната от него фирма, за което издал запис на заповед. Сумите били върнати през месец януари 2015 г. и месец януари 2016 г., след което П. унищожил записите на заповед. Така представената декларация обаче не представлява годно доказателствено средство, установяващо предоставянето на горепосочените суми на жалбоподателя през 2015 г. и 2016 г., поради което съдът намира за правилни и обосновани мотивите на органите по приходите, изложени в РД – стр. 33 и 34, с които сумите не са включени в приходната част при съставяне на паричния поток на Р.И. за съответния период. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя доводите на ревизиращия екип, че изложените от жалбоподателя твърдения и данните в декларацията, налагат обосновано предположението, че в случая се твърди заемно правоотношение между Р.И. в качеството на заемодател и П. като заемател, за което като обезпечение са били съставени записи на заповеди. Липсват доказателства за реално предоставяне на сумите и доказателства за връщането им, поради което не доказано наличието на приход от такъв произход за съответния данъчен период. Отделно от това съдът намира за необходимо да посочи, че конкретни твърдения за предоставени на суми в размер на *** лв. и *** лв., лицето на което са били предоставени и от което същите са били върнати, периода на предоставянето им и съответно връщането им, се съдържат едва в предоставеното от Р.И. писмено обяснение с рев. № 2395/03.12.2021 г. – л. 487 от делото. В предоставените от жалбоподател предходни обяснения във връзка с отправените искания  от органите по ревизията – рев. № 1364 от 16.07.2021 г./л. 588 от делото/ и рев. № 1548 от 04.08.2021 г./л. 629 от делото/, не се съдържат твърдения за приходи от такъв произход. Според съда, крайно нелогично би било, в случай, че за процесните данъчни периоди – 2015 г. и 2016 г., И. е реализирал приходи от предоставени парични суми в брой, още повече в такива размери/ *** лв. и *** лв./, то това обстоятелство да не бъде посочено в първоначално представените обяснени от 16.07.2021 г. или поне частично да бъде заявена близка по размер сума съхранявана в брой за съответния период. В този смисъл в обяснението са взирани размери на притежавани в брой суми към 01.01.2015 г. от около *** лв., а към 01.01.2016 г. от около *** лв., което очевидно е в противоречие с последствие заявените суми, за които се твърди, че са получени от П. Не би могло да се възприеме, че данни за такива суми се съдържат в т. 5 от обяснението, тъй като в същата са въведени твърдения за ползвани от жалбоподателя краткотрайни заеми от физически лица и банкова институция, а не са върнати заемни суми в полза на И.

Предвид горното съдът намира, че твърденията за на жалбоподателя, че за ревизирания период е разполагал със сумата в размер на *** лв., произтичаща от върната през януари 2015 г. главница по запис на заповед от м. януари 2013 г. и сумата в размер на *** лв., произтичаща от върната през месец януари 2016 г. главница по запис на заповед от месец януари 2014 г., които суми за били изплатени на РЛ от издателя на записите на заповед – И. А. П., са недоказани и посочени парични средства в брой не следва да бъдат включвани в приходната част на паричния поток на Р.И. за 2015 г. и 2016 г.

По изложените съображения и извършвайки преценка на релевантните по делото доказателства за реализираните доходи и приходи за 2016 г. и извършените разходи за същия период от страна на жалбоподателя, включително и заключението на вещото лице по вариант В, съдът намира за доказано в процеса,  че по отношение на жалбоподателя за данъчната 2016 г. са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, т.е. налице превишаване на разходите над приходите.  Така констатираното несъответствието между доходите /оценимите в пари права/ и източниците на финансиране с имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи, е основание за прилагане на презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, която не изисква установяване на източник на дохода, а го презюмира извън тези обстоятелства, т.е. в този случай превишаването на разходите на ревизираното лице, които не могат да бъдат покрити от приходите, които има, може да формира облагаема данъчна основа. Налице са основанията за приложението на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, като размерът на данъка се определи по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ, върху общата годишна данъчна основа, формирана от годишните данъчни основи по чл. 25, чл. 30, чл. 32, чл. 34 и чл. 36 ЗДДФЛ, намалена със съответните данъчни облекчения.

Предвид това и с оглед приетия от съда резултат на паричния поток на Р.И. към 31.12.2015 г., който е положителна величина и е в размер на *** лв., то са налице основания за изменение на оспорения РА в частта му, с която на жалбоподателя са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай съпоставката между получените доходи и средства и извършените разходи на Р.Г.И. за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., следва да извършена в съответствие с вариант В на осъществената съдебно счетоводна експертиза, материализиран в таблица 7 от заключение/л. 704 от делото/, при което се констатира превишение на разходите над приходите за периода в размер на  *** лв. При тези данни годишната данъчна основа по ЗДДФЛ на Р.Г.И., определена по реда на чл. 122 от ДОПК е в размер на *** лв. Задължителните осигурителни вноски по ЗЗО - ** лв. Данъчни облекчения - ** лв. Облагаема годишна данъчна основа - *** лв. данък по ЗДДФЛ/10%/ - *** лв. С други думи задължението за данък по ЗДДФЛ е в размер на *** лв., върху който на основание чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТПДВ е дължима лихва в размер на *** лв., за периода от 03.05.2017 г. до 18.03.2022 г.

Предвид това процесният Ревизионен акт/РА/ № Р-16000921006124-091-001/18.03.2022 г., следва да бъде изменен в частта му относно размера на определеното задължения на Р.Г.И. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. и лихва за забава, а именно от главница в размер на ** лв. на главница в размер на ** лв., съответно от лихва в размер на *** лв. на лихва в размер на *** лв., като за разликите между посочените суми актът следва да бъде отменен.

Оспореният РА се явява незаконосъобразен и в частта му относно определения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на ** лв. В тази връзка, видно от ревизионния акт – стр. 5 на РА, л. 30 от делото, установяването на посоченото задължение е мотивирано от органа по приходите с това, че в хода на ревизията по чл. 122 от ДОПК за лицето е определен доход с неустановен източник, който формира годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, поради което данъчното облекчение по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да се приспадне от сумата от ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ. Цитирана е разпоредбата на чл. 21 от ЗДДФЛ, визираща поредността на ползването на данъчните облекчения. С други думи, органът е приел, че след като за 2015 г. по отношение на Р.Г.И. на основание чл. 18 , ал. 1 от ЗДДФЛ, сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ,  е намалена с ** лв. с оглед трайно намалената му работоспособност по ЕР на ТЕЛК в размер на **%, то върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ следва да бъде определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на ** лв.

Предвид горе приетото от настоящия състав, а именно, че изводите на органите на приходите за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за 2015 г. по отношение на жалбоподателя, са недоказани, респ. незаконосъобразно е определен данък за довнасяне по ЗДДФЛ за 2015 г., то така изложените мотиви за определяне на данък по ЗДДФЛ за 2015 г. за доходи от стопанска дейност като ЕТ се явяват незаконосъобразни. Казано по друг начин, тъй като за 2015 г. по отношение на Р.И. не се установява задължение за внасяне на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишните данъчни основи по чл. 17, то при определяне на размера на дължимия данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец на жалбоподателя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДФЛ, то следва да бъде взето предвид предвиденото в чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчно облекчение в максималния определен от закона размер от *** лв. Предвид това и оглед релевантните данни за определяне на данъчната основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ за 2015 г., съгласно подадената от Р.И. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и установеното от ревизиращия екип, материализирано в съдържащата се на стр. 41 от РД таблица, то жалбоподателят не дължи данък от стопанска дейност като ЕТ за 2015 г., поради което РА в тази му част следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съобразно уважената част от жалбата, произтичащи от внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. В тази връзка, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.09.2022 г./л. 671, стр. 2/, Р.И. е заплатил в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. Съдът, с оглед надлежно въведеното от юрисконсулт К.С./л. 673/ възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК  във вр. с чл. 161, ал. 2 от ДОПК, вземайки предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ в действащата редакция на нормата към датата на приключване на устните състезания/, съгласно която с оглед материалния интерес по делото минималния размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 1 631 лв., отчитайки предмета на спора и вида и характера на осъществените процесуални действия от страна на пълномощника на жалбоподателя, намира, че заплатеният размер на адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. се явява прекомерен, поради което при определянето на дължимите разноски на жалбоподателя, следва да взети предвид разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Предвид това, в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съобразно уважената част на жалбата в размер на 1 450 лв.

На ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на жалбата, в размер на 828 лв.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р.Г.И. от ***, с ЕГН **********, Ревизионен акт/РА/ № Р-16000921006124-091-001/18.03.2022 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от П. Д. С. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и М. И. П., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, в частите му, с които на Р.Г.И. от ***, с ЕГН **********, са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 6 876. 24 лв., ведно с лихви в размер на 4 097.54 лв. и задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 969.68 лв., ведно с лихви в размер на 577.83 лв., като незаконосъобразен.

ИЗМЕНЯ  по жалба на Р.Г.И. от ***, с ЕГН **********, Ревизионен акт/РА/ № Р-16000921006124-091-001/18.03.2022 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от П. Д. С. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и М. И. П., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, в частта му, с която на Р.Г.И. от ***, с ЕГН **********, е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 16 186.29 лв., ведно с лихви в размер на 8 008.36 лв., като ОТМЕНЯ РА в тази му част за разликата от 12 470.46 лв. до 16 186.29 лв./главница / и за разликата от 6 169.91 лв. до 8 008.36 лв./лихва/.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София, да заплати на Р.Г.И. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 1 450 лв.

ОСЪЖДА Р.Г.И. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Национална агенция за приходите гр.София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 828 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: