РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 17.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА КАНД № 55 / 2021 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 260011 от 04.02.2021 г., постановено по НАХД № 120/2020 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 19-0906-001579 от 25.11.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Ловеч, с което на Л.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, са наложени следните административни наказания: 1. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.; 2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл. 20, ал. 2 и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал Л.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, който е подал касационна жалба без да релевира конкретни отменителни основания по чл. 348 от НПК, като се твърди, че НП е незаконосъобразно поради „неизясненост на съставомерността на деянието“, като се сочи, че не е ясно дали това е загуба на контрол над ППС или движение с несъобразена с пътните условия скорост. Сочи се, че РС е конкретизирал деянието, „но това е следвало да бъде сторено от административнонаказващия орган преди да издаде НП.“ Сочи се, че при издаването на АУАН и НП не е посочено конкретно изпънително деяние, като се сочи, че РС не е съобразил доводите на жалбоподателя за нарушения на реквизитите на чл. 57, ал. 1, т. 6 и чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Поддържа се и липса на съставомерност на деянието, поради липсата на вина, вкл. под формата на непредпазливост. Всички доводи на касатора за незаконосъобразност на НП са относими единствено към едно от двете административни нарушения, като касаторът не споменава каквито и да било доводи относно административното нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, както и частта от наказателното постановление, с което е наложена глоба в размер на 10 лв. за неносене на контролен талон към СУМПС. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП изцяло, или алтернативно да отмени решението на РС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, като не е представено и писмено становище по делото.
Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Ловеч, не се представлява, като не е представен отговор по касационната жалба, като липсва и писмено становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на ЛРС. Прокурорът намира касационната жалба за неоснователна, като сочи, че районният съд е изложил подробни мотиви за законосъобразност на наказателното постановление, които се споделят от прокурора.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 19-0906-001579 от 25.11.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Ловеч, с което на Л.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, са наложени следните административни наказания: 1. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.; 2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., за нарушения на чл. 20, ал. 2 и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на сочените две административни нарушения: 1. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.; 2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., за нарушения на чл. 20, ал. 2 и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП, като се оспорва единствено съставомерността на едното административно нарушение относно наложената глоба в размер на 200 лв., като в тази част на НП са и доводите на касатора, развити и пред РС за допуснати процесуални нарушения на реквизитите на чл. 57, ал. 1, т. 6 и чл. 42, т. 5 от ЗАНН.
Относно второто административно нарушение, както и частта от НП, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв., касаторът не оспорва същото, като не излага и конкретни аргументи за незаконосъобразност на НП в същата част.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост и по отношение на двете административни нарушения. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
В допълнение следва да се посочи, че нито пред РС, нито пред настоящата инстанция касаторът е представил доказателства, като липсват и доказателствени искания от наказания.
Отделно РС в изпълнение на служебното начало е събирал и допълнителни доказателства относно състоянието на пътя, разположението на пътните знаци, относно конкретната климатична обстановка в деня и часа на възникналото ПТП.
Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за липса на допуснати процесуални нарушения на реквизитите на чл. 57, ал. 1, т. 6 и чл. 42, т. 5 от ЗАНН, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
В допълнение следва да се посочи, че както административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, така и административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, съдържат в себе си и състави на административни нарушения, поради което касационната инстанция намира, че НП отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Отделно както в АУАН, така и в наказателното постановление - в обстоятелствената част са описани с думи конкретните административни нарушения достатъчно ясно и недвусмислено, поради което не е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Допълнително според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид установената от РС фактическа обстановка, като настоящият случай на административни нарушения с нищо не се отличава от типичните такива случаи. Отделно правилно РС е констатирал, че липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и предвид представената справка за нарушител на л.9-10 от делото на РС, видно от която касаторът Л.И. е системен нарушител на ЗДвП.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП.
Следва да се посочи, че касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не са и направени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260011 от 04.02.2021 г., постановено по НАХД № 120/2020 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: