Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав на двадесет и четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева
адм. дело № 2087 по описа на съда за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186, ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба депозирана от „Амбулатория за групова
практика за първична медицинска помощ по дентална медицина – Десита“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, бул. „**********“ №
***, представлявано от А.Б.И., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 256-ФК/19.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – обект за дентална практика/зъболекарски
кабинет, находящо се в гр. ******, бул. „**********“ № ***, стопанисван от „Амбулатория
за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина – Десита“
ООД и забрана за достъп до него за срок
от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че акта е издаден при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, не е съобразен факта, че от извършеното
деяние не е настъпил вредоносен резултат за бюджета, както и че се отчитат
всички приходи на дружеството. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателят
поддържа жалбата, моли да се отмени оспорената заповед и да се присъдят
сторените по делото разноски. В депозирани писмени бележки се излагат доводи за
необоснованост на заповедта. В обекта е налице регистрирано фискално
устройство, с което се отчитат всички приходи в кабинета. Налице е грешка при
програмиране на устройството, което е отстранено към датата на връчване на
заповедта. Нормата на чл. 186 от ЗДДС не създава задължение за органа във всеки
случай на констатирано нарушение да прибегне до административна принуда, а
следва да се преценява необходимостта от принуда във всеки отделен случай,
както и зачитане на принципа, прогласен в чл. 6 ал.2 от АПК. Сочи, че ПАМ не
могат да имат характер на санкция. В акта липсват конкретни мотиви относно
необходимостта от административната принуда и специфичната и цел. Не е ясно кое
от констатираните обстоятелства е мотивирало органа да достигне до извода, че
дружеството е въвело организация, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство. Изложените мотиви относно срока на наложената ПАМ са
бланкетни, липсват изводи, не става ясно защо следва да се запечатва кабинета
след като не са настъпили вреди. Липсват установени критерии, или установена
практика относно определяне на срока на налагане на ПАМ. Заповедта е издадена
преди издаването на НП и предотвратява прилагането на чл. 187 ал. 4 от ЗДДС, но
освен това предотвратява и извършването на търговска дейност в обекта. ПАМ не
отговаря и на специфичните цели регламентирани в ЗДДС – да принуди нарушителя
доброволно да плати санкцията, като по този начин понесе веднага отговорност за
извършеното нарушение. В случая няма издадено НП, а мярката е наложена, който е
в противоречие с целта на закона.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП не се явава в с.з. В депозирана молба вх. №
13965/2019 г. , чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Поддържа, че
оспорения акт е правилен и законосъобразен, издаден при спазване на
установената форма, мотивирана и съобразена с материално-правните разпоредби,
съответства и на целта на закона. Наложената продължителност на ПАМ е
съобразена с тежестта на нарушението и с недобросъвестното отношение на
нарушителя към данъчната система. Предвид изложеното моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2019 г. в 12.32 ч., органи по приходите в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР
на ЗДДС обект за дентална практика, намиращ се в гр. ******, бул. „**********“
№ ***. В хода на проверката е установено, че дружеството в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на
разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги
по данъчна група според вина на продажбите. Изведен е периодичен отчет от
монтирано в обекта ФУ модел DAТЕСS DP-50 KL с ИН на ФУ DТ 540706 и ИН на ФП 02540706 за периода от
1.07.2018 г. до 30.06.2019 г. е установено, че ФУ е въведено в експлоатация на
11.02.2019 г. общия оборот възлиза на 3654,79 лв., отразени само в данъчна
група „Б“. Отразено е че съгласно чл. 27 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006 г.
лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28
са длъжни да регистрират всяка продажба на стока и услуга по данъчни групи
според вида на продажбите – в група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 0% данък върху добавената стойност. В случая се извършват
„здравни медицински услуги и пряко свързани с тях услуги, каквито са
стоматологичните услуги от лице регистрирано като лечебно заведение по ЗЛЗ,
които са освободени доставки по смисъла на чл. 39 т.1 от ЗДДС. Отразено е, че
нарушението на води до неотразяване на приходи. От управителя на дружеството
бил представен и договор за наем на обекта, а от ЕКАФП бил изведен съкратен
отчет и дневен отчет. Резултатите от
проверката са обективирани в протокол за извършена проверка /ПИП/ №
0350935/17.07.2019 г., като И. – управител на дружеството подписала същия.
При така установените в хода на проверката факти било прието, че „Амбулатория за групова практика за
първична медицинска помощ по дентална медицина – Десита“ ООД, е нарушило
разпоредбите на чл.27, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, във връзка с чл.118, ал.4 т.1 от ЗДДС, поради което на основание
чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед №
256-ФК/19.07.2019г. началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, наложил на дружеството ПАМ
„запечатване на търговски обект“: обект за дентална практика/зъболекарски
кабинет, находящо се в гр. ******, бул. „**********“ № ***, стопанисван от
„Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална
медицина – Десита“ ООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В заповедта са изложени мотиви, че при определяне на продължителността на
мярката са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от същото,
стойността на продажбата, местоположението на търговския обект, а също и за да
се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността да
се извършат други нарушения. Прието е, че с установеното нарушение се засяга
утвърдения ред за данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на
извършваните продажби, а нарушението показва поведение на лицето, насочено
срещу установената фискална дисциплина и организация в обекта, която няма за
цел спазването на данъчното законодателство. Посочено е и че е спазен принципа
на съразмерност като срока на ПАМ е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и с необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
За така установеното нарушение впоследствие е съставен АУАН
№ F501487/24.07.2019г. Към момента няма данни
да е издадено наказателно постановление.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в
законоустановения 14 - дневен срок и
е ДОПУСТИМА.
Видно от т.1 на Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор
на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за
приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. В случая
обжалваната заповед е издадена от н-к на отдел „Оперативни дейности“ Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната
нищожност.
В хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване
на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред –
с ПИП № 0350935/17.07.2019 г., в протокола са посочени проверените
документи, както и събраните при проверката доказателства.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа
на ПИП № 0350935/17.07.2019 г., за
извършена проверка на същата дата на обект –
стоматологичен кабинет , находящо се в гр. ******, бул. „**********“ №
***, стопанисван от дружеството. В хода на проверката от инспектор по приходите
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП било установено, че дружеството като
задължено лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/2006г. не регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група
според вида на продажбите, това се установява от изведения периодичен отчет от
монтираното в обекта ФУ, видно от който оборотите са отразени само в данъчна
група Б“, а предвид извършваната дейност – здравни и медицински услуги, от лице
регистрирано като лечебно заведение, то доставките са освободени по смисъла на
чл. 39 т.1 от ЗДДС и следва да се отразят в данъчна група „А“.
Съгласно
императивната норма на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ. е е спорно между страните, че дружеството е
сред адресатите на тази норма. Съгласно
чл. 27 ал.1 от Наредбата, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато
извършват дейност по чл. 28 са длъжни да регистрират продажбата на стоки и
услуги по данъчни групи според вида на продажбите: – в група „А“ – на стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък, на стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 %
ДДС, както и на продажби, за
които не се начислява ДДС; в група „Б“ - на стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; и в група „В“ - на продажби на течни горива чрез измервателни средства
за разход на течни горива. Подходът, възприет от
законодателя с тази специална норма, е обективен, т.е. с оглед вида на
доставките, а не субективен – с оглед качеството на лицата. Поради това при
отчитане на всяка продажба в някоя от посочените групи, в случая – приложимите „А”
или „Б”, определящ фактор е характера на доставката. Предвид факта, че
дружеството извършва здравни медицински услуги и е регистрирано по ЗЛЗ,
доставките са освободени по смисъла на чл. 39 т.1 от ЗДДС и следва да бъдат
отразени в група „А“, а не в група „Б“., т.е. единственото и законосъобразно
отчитане чрез ЕКАФП е в група „А” по
см.чл.27 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба,
с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност.
В настоящия казус такова е установено по несъмнен начин със събраните в
производството доказателства и не е отречено от жалбоподателя, че е налице отчитане на извършените продажби в нарушение
на Наредбата, правилно административният
орган, е квалифицирал нарушението по чл.27 ал.1 от Наредбата, законосъобразно е
издал и заповедта за прилагане на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС,
действайки в условията на обвързана компетентност. Доколкото според
доказателствата по делото нарушението е било осъществявано в едногодишен период
от установяването му, прилагането на ПАМ в случая е и необходимо с оглед преустановителната й функция.
За нарушения на посочените разпоредби чл.185 от ЗДДС предвижда налагането
на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или
имуществената санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и
налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за
срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186,
ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението,
съответства на посочената в издадения АУАН.
Принудителната административна мярка е израз на административната държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на
ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ
във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в
чл.186, ал.1, буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се има предвид, че
във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е
мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да
се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията за форма установени с АПК. Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните
основания за издаване на акта. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага
с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице,
което означава, че заповедта, в качеството ѝ на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. По
аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане
на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. В
тежест на административният орган е да установи всички фактически основания,
породили необходимостта от налагане на ПАМ, при това именно за определения в
заповедта срок.
Настоящият съдебен състав преценява, че нарушението, за което е приложена
обжалваната ПАМ е установено по безспорен начин.
Съгласно ПИП № 0350935/17.07.2019 г.,
в обекта е установено, че всички продажби се регистрират през фискално
устройство в данъчна група „Б“ – облагаеми с 20% ДДС, а не в данъчна група „А“,
в която попадат здравните и медицински услуги. Протоколът за извършена проверка
е съставен от органите по приходите съобразно правомощията им по чл.12, ал.1,
т.1 от ДОПК и документира извършените от тях действия по реда на чл.110, ал.4
от ДОПК. Съгласно чл. 50 ал.1 от ДОПК протоколът, съставен по установения
ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията
му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените
факти и обстоятелства. В този смисъл ПИП № 0350935/17.07.2019 г., удостоверява не само действията на
контролните органи, но и установените в хода на проверката факти и
обстоятелства по смисъла на чл. 50 ал.1 от ДОПК. Съставения при проверката протокол
установява с доказателствената сила на официален документ по смисъла на
чл. 179 ал.1 от ГПК установените от приходните органи факти и
обстоятелства, а именно, че е установено отчитане на продажбите в нарушение на
чл. 27 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. При така надлежно установените факти
правилно административният орган е приел, че е нарушен редът и начинът за
документиране на извършените продажби.
Както сочи разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо
от предвидените санкции, а от друга страна, органът по приходите действа при
обвързана компетентност, т.е. при констатираното нарушение е длъжен да наложи
ПАМ. В този смисъл е и трайната практика на ВАС.
След като ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
ирелевантно е обстоятелството, че АУАН за нарушението е съставен след издаване
на процесната заповед.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че след като ПАМ е издадена преди
издаването на наказателното постановление, същата е наложена в противоречие с
целта на закона и представлява превратно упражняване на власт. Действително
нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, сочи, че принудителната административна мярка
се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на
административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло, но от тълкуването на този текст
следва, че заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението на ПАМ /т.е. след като такава вече е била наложена/, но няма
отношение към законосъобразността на заповедта за налагането ѝ. Това е
така, защото основанието за налагане на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението
на наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението и поради
това не може да обоснове отмяна на обжалваната заповед.
От представените с административната преписка доказателства е видно, че в
деня на връчване на ПАМ – 24.07.2019 г. дружеството е представило сервизна
поръчка № 8257 за извършване на програмиране на данъчни групи, извадка от фискалното
устройство, както и извадка от книжка за сервизно обслужване на ЕКАФП, видно от
които на същата дата е извършено програмиране на данъчни групи, т.е. към
момента на връчване на оспорената ПАМ – нарушението е отстранено.
Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК, според която при преценката за
съответствие на оспорения индивидуален административен акт с материалния закон,
съдът следва да съобрази и настъпилите след издаването на акта до момента на
приключване на устните състезания релевантни за спорното правоотношение факти,
несъмнено отстраняването на констатираното от приходна администрация
нарушение е факт, който следва да бъде
съобразено при постановяване на настоящия съдебен акт.
Принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна административна
държавна принуда, поради което преценката за съответствието й с
целта на закона следва да се извършва във всеки един момент , а не само
към момента на издаване на ПАМ и за всеки конкретен случай, така че да се
избегне възможността налагането й да ограничи правата на субектите в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел.
Принудителните административни мерки биват: превантивни - предназначени да предотвратят извършването на
правонарушения и вредните последици от тях; преустановителни - предназначени да пресекат, преустановят
продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения; възстановителни - насочени към
отстраняване на вредните последици от правонарушения.
В случая, налагането на принудителна административна мярка за вече
отстранено нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., изразяваща се
в запечатване на търговския обект, не съответства на нито една от целите на
ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН. Това не би довело нито до предотвратяване, нито
до преустановяване на нарушение, тъй като са ангажирани доказателства, че към
момента на връчване на ПАМ нарушението е отстранено от търговското дружество,
процесната ПАМ не може да доведе до отстраняване на вредните последици от
правонарушението, доколкото по делото нито се твърди, нито се установява такива
да са настъпили, доколкото продажбите са отразявани като такива облагаеми с 20%
ДДС, а същите не са.
Очевидно при това положение е, че прилагането на процесната ПАМ, не само не
би постигнала нито една от целите на административната принуда, но напротив, би
ограничило в значителна степен правата на жалбоподателя, възпрепятствайки го да
упражнява търговска дейност за определен срок, още повече, че се касае за
извършване на медицински услуги, които в повечето случай са свързани с
нееднократни, а периодични посещения на пациентите за осъществяване на
започнато лечение. Следва изрично да се подчертае, че при извършената проверка
е констатирано нарушение, но същото не води до неотразяване на приходи. Отделно
от изложеното, характерът на извършеното нарушение е такъв, че веднъж
преустановено, има много малка е вероятността то да бъде извършено повторно,
доколкото отстраняването му е свързано с промяна на техническите параметри на
използвания в търговския обект ЕКАФП. Посочените от ответника мотиви, че има
възможност лицето отново да извърши същото нарушение не може да обоснове
превантивен характер на разглежданата ПАМ към настоящия момент, тъй като
опасността от правонарушение не е явна и несъмнена. Липсват факти и
обстоятелства от които се установява реална и конкретна, непосредствена
вероятност от настъпване на вреди.
Отделно от изложеното срокът на ПАМ е определен в размер към средния – 14
дни. Липсват конкретни мотиви и не са
посочени обстоятелства въз основа на които органа е стигнал до извода, че
дружеството има организация, която няма
за цел спазване на данъчното законодателство, съответно тези твърдения са
недоказани и не могат да обосноват необходимостта от принудата.
Сами по себе си, изложените мотиви
относно продължителността на срока не представляват същински мотиви, а
общи формални съображения относно значимостта на охраняваното обществено
отношение, тежестта на извършеното нарушение. Тези мотиви не съдържат никакъв
конкретен извод на административния орган каква е тежестта на нарушението,
какви са последиците от него и какви са спецификите, налагащи конкретния срок
на запечатване на обекта и следващи от необходимостта за осигуряване на
обществения интерес. Предвид предоставената на административния орган
възможност да налага принудителни мерки от този вид за срок до 30 дни, излагането на конкретни
мотиви защо избраният от органа срок е именно 14 дни.
Предвид изложеното съдът приема,
че с отстраняване на установеното от
приходна администрация нарушение от страна на жалбоподателя, необходимостта от
налагане на обсъжданата ПАМ е отпаднала, защото нейните цели на практика са
постигнати преди реалното й изпълнение, поради което налагането на ПАМ към
настоящия момент е фактически необосновано, следователно несъразмерно. Предвид
изложеното оспорената заповед следва да се отмени.
Предвид изхода на спора и направеното от жалбоподателя искане за присъждане
на разноски, следва ответника да се осъди да заплати сумата от 450 лв. разноски
по делото, от които 50 лв. д.т. за образуване на делото и 400 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по
дентална медицина – Десита“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ******, бул. „**********“ № ***, представлявано от А.Б.И. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 256-ФК/19.07.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – обект за дентална
практика/зъболекарски кабинет, находящо се в гр. ******, бул. „**********“ №
***, стопанисван от „Амбулатория за групова практика за първична медицинска
помощ по дентална медицина – Десита“ ООД
и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на
основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Централно управление на
Национална агенция по приходите да заплати на „Амбулатория за групова практика
за първична медицинска помощ по дентална медицина – Десита“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ******, бул. „**********“ № ***,
представлявано от А.Б.И. сумата от 450 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: