РЕШЕНИЕ
№ 2142
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330120543 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от А. Г. А. срещу Й. В. Б., с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 850 лева,
дължима по договор за заем от ***, обезпечен със запис на заповед издаден от същата дата.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.07.2021
г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 12214/2021 г. по описа на ПРС.
В исковата молба и в молба от 24.01.2022 г. /л.11/ се излагат твърдения, че ищецът
предоставила на ответника заем в общ размер на 850 лева, който същият се задължил да
върне на 03.02.2020 г. Вземането по договора за заем било обезпечено със запис на заповед,
подписан от ответника.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В о.с.з. ответникът се яви и оспори предявения иск, като изложи твърдение, че не е
получавал от ищеца сума в размер на 850 лева в заем. Изложи твърдение, че това което е
получил от ищеца е било сума в размер на 1500 лева, която му е заплатил, за което е
представил разписка /л.25/, други суми не е получавал и не се е задължавал да връща.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 12214/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който в срок е подал възражение срещу нея. Искът, по който е
образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият
1
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие валидно сключени договори за заем, в това число предоставяне на
заемните суми на заемателя, поемане на задължение на последния да върне сумата, размер и
падеж на вземанията. Ответникът следва да докаже, при установяване на горното от ищеца,
че му е заплатил претендираната сума.
С Определение от 06.04.2022 г. съдът е указал, изрично, на ищеца, че не сочи
доказателства, че е предоставил на ответника сумата в размер на 850 лева в заем, която сума
последният се е задължил да върне.
До приключване на съдебното дирене такива доказателства не са представени, липсва
и признание на ответника за това, като изрично се оспорва от него предоставянето на такава
сума, която да се е задължил да върне.
От представения по делото запис на заповед от дата от 14.11.2019 г. /л.4 от
заповедното дело/, се установява, че същият е издаден от ответника Й. В. Б. в полза на
ищеца А. Г. А., в които ответникът е поел задължение да заплати на ищеца сума в размер на
850 лева на конкретна дата – 850 лева.
Следва да се посочи, че в случая записът на заповед не представлява разписка за
дадени парични средства по каузално правоотношение заем, доколкото в него не е посочено
такова обстоятелство.
В записа на заповед липсва задължаване на издателя да върне сумата в размер на 850
лева, поради което същият не установява елементите от фактическия състав на договор за
заем.
Записът на заповед представлява частен свидетелсващ документ, по смисъла на
чл.180 ГПК, за метериализираното в него изявление на издателя – Й.Б. за плащане на сума в
размер на 850 лева с падеж 03.02.2020 г., което не представлява изявление за връщане на
сума пари, още повече дадени като заем. Това изявление представлява признание на дълг, но
не конкретен, като доказването от какво произтича този дълг е в тежест на ищеца, при
заявено от него каузално правоотношение. Ищецът не само трябва да докаже предаване на
сумата, но и основанието за предаването й и поемане на задължение на ответника да я
върне. В този смисъл са Решение № 24 от 03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г., I ТО на ВКС,
Решение № 78 от 17.07.2009 г. по т.д. № 29/2009 г., I ТО на ВКС, Определение № 143 от
28.02.2018 г. по гр.д. № 3479/2017 г., III ГО на ВКС, Решение № 21 от 15.03.2012 г. по т.д.
№ 1144/2010 г. , I ТО ВК, в които е прието, че записът на заповед представлява признание
на дълг за плащане на сума, но не се презюмира, че този дълг е по заемно правоотношение,
като това подлежи на доказване.
Ответникът не признава, че сумата в размер на 850 лева му е предадена като заем,
нито, че е поемал задължение да връща тази сума като дадена в заем. Предаването на сумата,
както поемането на задължение за плащане, може да произтичат от други договорни или
извъндоговорни отношения между страните.
С оглед всичко изложено по делото не се установи, че сумата в размер на 850 лева е
дадена на ответника като заем, липсва обективирано писмено изявление на ответника за
поемане на задължение за връщане на сумата в размер на 850 лева, дадена в заем, каквото
тълкуване не може да се направи от изявлението в записа на заповед. Ищецът не ангажира
други доказателства за установяване на предаване на сумата като заем и поемане на
задължение на ответника да я върне.
При изложените съображения искът като неоснователен ще се отхвърли.
2
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който не доказа
направата на такива.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Й. В. Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** положителен установителен иск за признаване за установено,
че Й. В. Б., ЕГН ********** дължи на А. Г. А., ЕГН ********** сумата в размер на 850
лева, предоставена по договор за заем от ***, обезпечен със запис на заповед, издаден от
14.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 22.07.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12214/2021 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3