Р Е Ш
Е Н И Е
№ 227 18.06.2019 год. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския
окръжен съд първи въззивен
граждански състав
На дванадесети
юни Две
хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание, в състав:
Председател: Милена
Дечева
Членове: Жулиета Серафимова
Тодор Хаджиев
Секретар: Д.Х.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д. № 368 по
описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, срещу Решение № 149/16.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 1972/2018г., с което Районен съд – Димитровград е уважил
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК,
като е признал за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД – гр. Пловдив, че П.К.Д., с ЕГН ********** *** не му дължи сумата в размер
на 1075,38 лева, за която е издадена
фактура № **********/30.11.2018 година, представляваща корекция на неотчетена и
неплатена стойност на 5 589 kWh електроенергия за минал период, а именно от 22.06.2018
година до 20.09.2018 година, за имот, находящ се в гр.***, по партидата на
клиентски № ***, с ИТН ***. Със същото решение съдът е осъдил „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД - гр. Пловдив да заплати на П.К.Д. сумата в размер на 355,28 лв.-разноски по делото.
В жалбата се
твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.
Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на
ищеца, което довело и до постановяването на едно неправилно решение. Според
жалбоподателя, основният извод в решението на първоинстанционния съд, че
извършената корекция на сметката на клиента за изминал период е лишена от
правно основание, е изцяло погрешен и е в противоречие с новата нормативна
уредба, по-точно с обнародваните на 12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Обосновава се тезата, че корекцията
на неизмерваната електрическа енергия е извършена на годно правно основание –
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката, във вр. с чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 51, ал. 1 от
ПИКЕЕ. Възприетото от съда в обжалваното решение на практика означавало, че
правилата на ПИКЕЕ се суспендират мълчаливо, което води до отказ за тяхното
прилагане. Мотивите на съда били несъстоятелни, доколкото ПИКЕЕ представлявали
подзаконов нормативен акт, приет от ДКЕВР по надлежния ред. Сочи се, че
корекцията е извършена именно въз основа на подзаконов нормативен акт, а не въз
основа на договорни клаузи. От друга страна, принципните положения на чл. 82 от ЗЗД относно въпроса за вината при неизпълнение на облигационни задължения били
неприложими в случая и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД не е твърдяло
неизпълнение на договора от страна на клиента. С прилагането на ПИКЕЕ се
доказвало само реално доставеното количество електроенергия, въз основа на
което се калкулира дължимата сума от клиента за реалното му потребление.
Следвало да се вземе предвид и новата съдебна практика на ВКС на РБ.
Жалбоподателят моли въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение
на Районен съд – Димитровград и вместо него да
постанови ново, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявеният от П.К.Д. иск. Претендира се още заплащането на разноски за двете
инстанции.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна П.К.Д., чрез упълномощения адв. Д., е
депозирала писмен отговор, в който се
излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Пълномощникът на
въззиваемия – адв. Д. е депозирал молба, с която заявява, че не може да
присъства в съдебно заседание поради служебна ангажираност. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение, направени пред настоящата инстанция.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания
съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от П.К.Д., с ЕГН **********
*** с искова молба, с която срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е бил предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Ищецът излага твърдения, че през м. декември 2018 г., при заплащане на
текущи задължения в офис на ответника, разбрал, че ответното дружество му било
начислило допълнителна сметка на стойност от 1 075,38 лв., допълнително
начислена за период от 90 дни, а именно от 22.06.2018г. до 20.09.2019г., за
обект с ИТН *** в гр.*** по партидата на клиентски № ***, но всъщност обектът
представлявал вила, намираща се във в.з.*** в гр.***. Ищецът изложил доводи, че
допълнително начислената електроенергия не била реално ползвана от него, поради
което претендира съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че не дължи сумата по процесната фактура.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД депозирал отговор на исковата молба, в който се
оспорва исковата претенция като неоснователна. Възразява, че процесната сума
била начислена и претендирана правомерно от ответника, по процедура за корекция
на сметка, намираща нормативна основа в ПИКЕЕ. На 20.09.2018г. служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД (ЕР Юг) били
извършили проверка на електромера, отчитащ доставената електроенергия в обекта
на ищеца, при която били установили, че електромерът не отчитал доставяната
електроенергия до обекта. Електромерът не бил демонтиран, но била възстановена
правилната схема на свързване на електромера. Извършените действия били
закрепени в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 456589
от същата дата. Едностранната корекция в настоящия случай била извършена по
реда на гл. ІХ от ПИКЕЕ – чл. 48, ал. 1
от ПИКЕЕ. Ответното дружество било определило количествата неизмерена
електроенергия по методиката на цитираните текстове, предоставило информация на
ответника и издало процесната фактура. Допълнително дължимата сума била в общ
размер на 1 075,38 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнително начислените 5 589 kWh електроенергия за процесния период от 22.06.2018г.
до 20.09.2018г., който период бил най-близък и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. Претендираната сума била основателно начислена и дължима на
ответника. Предвид изложеното, ответникът искал отхвърляне на
предявения иск като неоснователен както и присъждане на направените по делото
разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна
първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства,
касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. По делото
са допуснати и приети като доказателства приложените към исковата молба и към
писмения отговор документи, назначена е съдебно – техническа експертиза. Като
свидетел е разпитан лицето П.С.П.
Във въззивното производство не се ангажират нови
доказателства.
По делото не се спори, че ответното дружество е доставчик на електроенергия,
а ищецът е потребител на същата въз основа на договор. Между страните няма
спор, че е извършена проверка на 20.09.2018г., констатациите от която са били
отразени в Констативен протокол № 456589 за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване от същата дата. Ищецът и титуляр на партидата
не е присъствал на проверката, но действията са извършени в присъствието на
двама свидетели – служители на РУП – Хасково.
Първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви относно правото и възможността на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД да начислява и коригира сметките на клиенти за изминал
период. Прието е, че процесният електромер е бил присъединен към електрическата
мрежа, поради което между страните е налице валидно облигационно
правоотношение. Съдържанието му включва правото на ищеца да потребява закупена
от него електроенергия и насрещното право на ответното дружество да получи
дължимата цена. Правното основание за възникване на облигационното
правоотношение е наличието на влезли в сила Общи условия, утвърдени от ДКЕВР по
надлежния ред. Спорният момент се свежда до правото на ответното дружество при
констатирано неправилно отчитане на средството за търговско измерване (СТИ) да
извършва коригиране на сметката на абоната за минал период. Въззивната
инстанция приема, че отношенията между енергоснабдителното дружество и ищеца
имат облигационно основание. Те произтичат от една договорна правна връзка,
което предполага, че всички произтичащи от нея отношения между страните следва
да бъдат регламентирани при съблюдаване на правилата за изпълнение и
неизпълнение на договорните права и задължения. С извършването на корекция на
потребяваното количество електроенергия и нейното остойностяване дружеството –
жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител,
доколкото последният остава задължен да плати паричната равностойност на количеството
електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един минал
период от време. Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът –
потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По
същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност. Съгласно
чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В
първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице
виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да
обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно
измерената от СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното
дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна
уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за
корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите
на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за
виновния характер на неизпълнението при договорните задължения. Посочените
разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за пренос и
достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали
въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл.
79 – 82 от ЗЗД.
В отговора
на исковата молба ответното дружество излага тезата, че корекцията не се
извършвала на основание влезлите в сила общи условия, а на основание раздел ІХ
от ПИКЕЕ. Правилно е отбелязано от първата инстанция, че в ПИКЕЕ са уредени
условията и редът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е
регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на
отговорност за крайния потребител на електрическата енергия. Следва още да се
отбележи, че с Решение № 2315/21.02.2018г., постановено от ВАС по адм.дело №
3879/2017г., обнародвано в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018г. са отменени разпоредбите
на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ, като решението е влязло в сила в деня на
обнародването му и отмяната на цитираните норми има действие занапред.
Въззивната
инстанция намира, че корекционната процедура по чл. 51 от ПИКЕЕ не следва да
бъде приложена като противоречаща на чл. 82 от ЗЗД. Правното основание за този
извод е чл. 15, ал. 3 от ЗНА, който задължава правораздавателните органи да
прилагат нормативните актове според тяхната юридическа сила в случаите на
констатирано противоречие между подзаконов акт и нормативен акт от по-висока
степен, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл изводите за неприлагане на
чл. 51, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ са обосновани с действието на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
Несъстоятелен
е и доводът в жалбата, че чл. 82 от ЗЗД е неприложим, защото енергийното
предприятие изобщо не твърдяло наличие на договорно неизпълнение. Както се
посочи по-горе, правото на една страна по договорно правоотношение да претендира
от друга изпълнението на задължение може да произтича от самия договор, но не и
от друг юридически факт. Извършената проверка от служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД и съставянето
на констативния протокол от 20.09.2018г. (който има значението на частен
свидетелстващ документ) представляват само технически действия, от които не
може да възникне „безвиновно” задължение за плащане на електрическата енергия
от потребителя.
За
допълнение на изложението следва да се посочи, че възникване на отговорност за
крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54
от ОУ на ЕВН ЕР, съгласно които обаче се изисква наличието на „неправомерно
въздействие” върху СТИ (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28 от ОУ на ЕВН
ЕС). Това допълнително подкрепя изводите в обжалвания съдебен акт, че
задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз
основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя, доколкото
в цитираните ОУ е употребено понятието „неправомерно въздействие”. Подобно
въздействие, извършено именно от ищеца – потребител, както вече се посочи, не е
доказано в хода на първоинстанционното производство.
Като е
изложил подробни съображения, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо
и правилно решение, към мотивите на което на основание чл. 272 от ГПК съдът
препраща и което следва да бъде
потвърдено от настоящата въззивна инстанция.
Предвид
неоснователността на подадената въззивна жалба дружеството-въззивник ще следва
да бъде осъдено да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция
разноски. В тази връзка, съдът следва да обсъди и релевираното с въззивната
жалба възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, уговорено между въззиваемият и процесуалният му представител.
Посочената разпоредба предоставя възможност съдът, по почин на насрещната
страна, да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер,
определен съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от приложения с
отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие, страните по
него – въззиваемият Д. и адв. Д. за уговорили адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., платено в брой, в деня на сключването му. Окръжен съд – Хасково
намира, че настоящият спор не се характеризира с фактическа и правна
сложност, а производството пред втората инстанция е приключило в едно съдебно
заседание, в което процесуалният представител на въззиваемия не се е явил и не
представя доказателства за твърдяната от него служебна ангажираност, в хода на
съдебното дирене не са събирани нови доказателства, а отговорът на въззивната
жалба е бланкетен. Поради изложеното, претендираното от П.К.Д. възнаграждение
се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съдът определя
адвокатското възнаграждение в размер на 310 лв. Разпоредбата на чл.
7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. сочи, че минималното
възнаграждение за извършено от адвокат процесуално представителство по дела с материален
интерес от 1 000 лв. до
5 000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лв. В настоящия
случай цената на иска попада в тези рамки, а именно 1 075,38 лв., като
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 305,28 лв. /300 лв. + 7 % х 75,38
лв./. Изложеното обуславя извода на съда, че договореното между ищеца и
процесуалния му представител адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивна инстанция, като надвишаващо с близо 1/3
минималния предвиден размер, е прекомерно и следва да бъде присъдено в определения
от съда размер от 310 лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149/16.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1972/2018г.
на Районен съд – Димитровград
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул. „Христо
Г.Данов“ №37, да заплати на П.К.Д., с ЕГН ********** *** направените пред настоящата инстанция разноски
в размер на 310 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.