№ 162
гр. Ловеч, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско
дело № 20214300500493 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството по реда на чл.437, ал.1 от ГПК.
Подадена е жалба от Н. Ц. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.Тетевен,
обл.Ловешка, ул. „Иван Вазов“ № 51 против действията на ЧСИ Велислав
Петров, с рег.№ 879, с район на действие Окръжен съд - Ловеч по изп. дело №
20178790401242, изразяващи се в налагане на възбрана върху недвижим имот,
находящ се в гр.Тетевен, ул. „Иван Вазов“ № 51, ет.2, ап.4.
Твърди, че на 13.05.2021 г., в качеството си на длъжник по
горецитираното изп. дело е получил уведомително писмо, с изх. № 12-12-
147/27.04.2021 г. за вписана възбрана върху следния недвижим имот :
Самостоятелен обект в сграда, предназначение - жилище, апартамент, площ
по документи - 54 кв.м., находящ се на адрес в гр.Тетевен, обл.Ловеч,
общ.Тетевен, ул. „Иван Вазов“ № 51, ет.2, ап.4, за обезпечаване на
иска/вземане на Община - Тетевен по изп. дело № 1242/ 2017 г. по описа на
ЧСИ Велислав Петров.
Излага, че не е доволен от действията на ЧСИ, счита, че същите са
1
незаконосъобразни и противоречат на процесуалните правила. В тази връзка
сочи, че възбраненият имот е единственото му жилище по смисъла на чл.444,
т.7 от ГПК, че не притежава друг подобен имот, разведен е, а пълнолетният
му син живее с него в едно домакинство. Счита, че като единствено жилище,
имотът предмет на възбраната, е несеквестируем, и тъй като публичната
продан на този имот е недопустима, недопустимо е и действието, с което
последният се възбранява под формата на обезпечение на бъдещо осребряване
на имуществото на жалбоподателя.
На следващо място твърди, че е наложена възбрана за дължима по
изпълнителното дело сума в не толкова голям размер, а именно сумата от
3 170,44 лева /главница в размер на 379,20 лева/. Излага, че освен наложената
възбрана, има наложен и запор, върху две банкови сметки, поради, което
счита, че ЧСИ е наложил обезпечение възбрана, което е несъразмерно с
размера на задължението по горното изпълнително дело.
Счита, че всяко едно от визираните по-горе нарушения на закона е
достатъчно и самостоятелно основание за уважаване на жалбата му.
В заключение моли съда да отмени Постановлението на ЧСИ въз
основа на което, същият е поискал вписване на възбрана до СВ при PC -
Тетевен на дата 26.04.2021 г., и на дата 27.04.2021 г. е вписана възбрана на
гореописаният недвижим имот, поради това, че посоченото изпълнително
действие е несъвместимо с несеквестируемостта и я нарушава, на основание
чл.435, ал.2, т.2 от ГПК. Предлага алтернативно да се отмени
Постановлението на ЧСИ, поради това, че наложеното обезпечение - възбрана
е несъразмерно, с размера на задължението му по изп. дело, на основание чл.
441, ал.2 от ГПК, и да се заличи наложената възбрана върху гореописаният
недвижим имот.
Подадена е и втора жалба от Н. Ц. Н., с горната самоличност против
действията на ЧСИ Велислав Петров, с рег.№ 879, с район на действие
Окръжен съд - Ловеч по изп. дело № 20178790401242, изразяващи се в
Постановление от 02.06.2021 г., с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното дело.
Излага, че на дата 10.07.2021 г. е получил Постановление за отказ да се
прекрати образуваното срещу него изпълнително дело № 1242/2017 г. на ЧСИ
Велислав Петров, поради настъпила погасителна давност.
2
Твърди, че след образуване на горецитираното изп. дело през 2017 г., е
получил покана за доброволно изпълнение на 24.08.2017 г., като от тази дата
до момента, в който срещу него са се предприели принудителни
изпълнителни действия, а именно налагане на запор и възбрана, както следва :
запор на дата 31.08.2017 г., видно от справката от ЦКБ АД клон - Ловеч,
последващ запор на дата 07.04.2021 г. в Юробанк България АД, и последваща
възбрана на дата 27.04.21 г. , върху недвижимият му имот, не са предприети,
други принудителни изпълнителни действия, които да са прекъснали
тригодишната погасителна давност. Твърди, че такива действия са
предприети, едва след изтичане на тригодишния давностен срок за този вид
парични задължения.
На следващо място счита, че отказът на ЧСИ е немотивиран, което
също е основание за отмяна на постановлението. Изтъква, че постановлението
е в противоречие с разясненията, дадени в TP по т.д. № 2113 г. на ОСГК,
съгласно което поканата за доброволно изпълнение, не прекъсва погасителна
давност, и конкретно са посочени кои действия на съдебния изпълнител
прекъсват давността, излага съображения в тази връзка.
В заключение моли съда да отмени обжалваното постановление и да
постанови прекратяване на производството по изпълнителното дело.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК срещу горецитираните жалби са
подадени писмени възражения от взискателя Община - Тетевен, чрез
пълномощника си адв. Кремена Монева от САК.
По отношение на първата жалба, счита, че същата е недопустима, тъй
като налагането на възбрана е изпълнително действие, което не подлежи на
обжалване по чл.435, ал.2 ГПК. Счита, че на обжалване ще подлежи описът и
публичната продан, като в този смисъл е приетото становище в т.1 от TP
2/2013 по т.дело 2/2013 ОСГТК, ВКС.
Алтернативно предлага, ако съдът приеме жалбата за допустима, моли
същата да се отхвърли като неоснователна. Счита за неоснователно
възражението на длъжника за несъразмерност на изпълнителното действие с
размера на задълженията по изпълнителното дело, тъй като същото е
образувано още през 2017 г., но до настоящия момент няма никакви
постъпления за погасяване на задълженията. Твърди, че от приложените
доказателства към жалбата, е видно, че по запорираната сметка на длъжника
3
има авоар в размер на 1,43 лева, от което следва, че е очевидно нежеланието
на длъжника да погасява задълженията си.
Предвид изложеното счита, че подадената от длъжника жалба е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Досежно втората жалба, счита същата за неоснователна, а
постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното производство
намира, че е правилно, постановено в съответствие с материалния и
процесуален закон.
Изтъква, че не отговаря на правната и фактическа обстановка по делото
твърдението на жалбоподателя, че по делото била настъпила законова
перемция. В тази връзка сочи, че поисканите от взискателя и извършените от
ЧСИ изпълнителни действия опровергават настъпването на перемция.
Твърди, че жалбоподателят не е изложил изчерпателно и последователно
всички поискани и извършени изпълнителни действия, а само тези, които
обслужват тезата му за настъпила перемция по делото.
Излага, че изпълнителното дело е образувано на 23.08.2017 г. като с
молбата за образуване, взискателят е поискал и извършване на изпълнителни
действия за събиране на вземанията по АУЗД ведно с разноските. Сочи, че на
07.09.2017 г. длъжникът с изрична молба е поискал разсрочване на
задълженията и е заявил, че може да заплаща по 50 лева месечно, като за
погасяване на задълженията си е извършил две доброволни плащания като на
27.10.2017 г. са погасени задължения до размера на платените доброволно
суми. Твърди, че с посочената молба и по-точно съдържащите се в нея
изявления, длъжникът е признал вземанията по основание и размер, като по
делото не са извършвани други плащания от длъжника въпреки изричното му
изявление, че ще внася доброволно по 50 лева месечно.
Излага, че поради липса на постъпления по делото, на 21.03.2019 г. е
наложен запор върху МПС на длъжника, видно от постъпило по делото
уведомление от ОДП на МВР Ловеч. Изтъква, че на 11.07.2019 г. взискателят
отново изрично е поискал извършване на изпълнителни действия, видно от
находящата се по делото молба, като на 20.05.2020 г. с изрична молба
взискателят е поискал и налагане на възбрана върху недвижим имот, като на
27.04.2021 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственик на
длъжника.
4
Счита, че от изложеното се установява, че не е налице хипотезата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК изискваща прекратяване на изпълнителното
производство, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години, тъй като конкретният случай не е
такъв.
Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от
ГПК е изложил ЧСИ Велислав Петров, който счита, че действията му са
правилни и законосъобразни и предлага на съда да остави жалбите без
уважение.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата жалба и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното :
Изпълнително дело № 20178790401242 по описа на ЧСИ Велислав
Петров с рег. № 879, с район на действие ОС – Ловеч е образувано на
23.08.2017 г., по молба на взискателя Община – Тетевен, Булстат *********,
чрез пълномощника си адв. Кремена Монева от САК и въз основа на АУЗД №
**********-1/17.06.2014 г. по описа на отдел „МДТ“ срещу длъжника Н. Ц.
Н., с ЕГН ********** от гр.Тетевен.
С молбата за образуване взискателят е поискал предприемането на
изпълнителни действия по налагане на запор на открити банкови сметки. На
29.08.2017 г. на длъжника Н. му е била връчена ПДИ с изх. №
17103/24.08.2017 г. (л.24), след което му е наложен запор на откритата
банкова сметка в „ЦКБ“ АД с изх. № 17107/24.08.2017 г. (л.25). Вследствие
на предприетите действия, длъжникът е депозирал молба за разсрочване на
дълга, като всеки месец се е задължил да внася по 50 (петдесет) лева месечно,
с която молба е признал вземането за основателно и дължимо (л.29).
Направени са две вноски от по 50 лева за м. септември 2017 г. и м. октомври
2017 г., като след това вноските са били преустановени. Поради липса на
постъпления по изп. дело са извършени справки за откриване на имущество
собственост на длъжника, трудови договори и.т.н. поискани с молба с вх. №
24679/11. 07.2019 г. (л.49). След откриване на данни на 19.03.2019 г. е бил
наложен запор на МПС лек автомобил „Мицубиши Галант 1600“ с ДК № ОВ
5420 А г. (л.47), както и отново е бил наложен вдигнатия запор в „ЦКБ“ АД с
изх. № 19728/06.08.2019 г. (л.52).
На 19.05.2020 г. е постъпила молба за налагане на възбрана върху
5
недвижим имот, установен по делото, собственост на длъжника (л.56). След
установяване собствеността, на 26.04.2021 г. в СВ при PC - Тетевен е била
вписана възбрана върху следния недвижим имот : Самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 72343.500.987.1.4 с предназначение - жилище,
апартамент, площ по документи - 54 кв.м., находящ се на адрес в гр.Тетевен,
обл.Ловеч, общ.Тетевен, ул. „Иван Вазов“ № 51, ет.2, ап.4 (л.92).
След присъединяване на акт за установяване на задължения по изп. дело
е изпратена ПДИ за новия акт и са наложени запори на трудовото
възнаграждение и на новооткритата банкова сметка на длъжника в „Юробанк
България“ АД (л.66).
По отношение на първата жалба, касаеща налагането на възбрана върху
процесния недвижим имот, настоящият състав намира същата за допустима,
тъй като е подадена от длъжника в законоустановения срок. Също така,
съгласно разясненията, дадени в т.1 от TP № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС длъжникът има възможност да упражни правото си на
жалба поради несеквестируемост на непотребима вещ. Разгледана по
същество жалбата се явява основателна.
При налагане на възбраната върху процесния недвижим имот,
съдебният изпълнител не се е съобразил, че това е единственото жилище на
длъжника, както и дали същото надхвърля жилищните нужди на него и
членовете на семейството му. В тази връзка по изпълнителното дело не са
събрани доказателства от които да се направи извод досежно
секвестируемостта на имота съобразно изискванията на Наредбата за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, обн. в
ДВ, бр.20 от 26.02.2008 година. Видно от приложените по делото
доказателства процесният имот върху който е била наложена възбрана
представлява : самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
72343.500.987.1.4, с предназначение - жилище, апартамент, с площ по
документи - 54 кв.м.. В чл.2, ал.1 от посочената наредба са определени
конкретни норми за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство, като на едночленно семейство се полагат 25 кв.м., на двучленно
семейство - 40 кв.м., а на тричленно семейство - 55 кв.м. жилищна площ. В &
2 от ДР на горецитираната наредба е уточнено, че от жилищната площ следва
да се изключат : кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите
6
(когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление,
нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения – бани,
тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения
и др. подобни. Освен общата квадратура на процесния имот (54 кв.м.) по
делото не са налице данни за обектите по & 2 от ДР на Наредбата, които
задължително следва да се изключат от секвестируемата жилищна площ. Не
са събрани доказателства и за числеността на семейството на длъжника. В
тази връзка следва да се има предвид, че освен твърденията на длъжника, че
живеят в процесното жилище с пълнолетния си син, по делото са налице
данни, че досежно същото е учредено и право на ползване по отношение на
Стефана Начкова Тотева, с ЕГН ********** (л.82).
Изложените дотук съображения налагат отмяна на действията на ЧСИ
изразяващи се в насочването на изпълнението върху несеквестируем
недвижим имот, а именно : Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
72343.500.987.1.4 с предназначение - жилище, апартамент, площ по
документи - 54 кв.м., находящ се на адрес в гр.Тетевен, обл.Ловеч,
общ.Тетевен, ул. „Иван Вазов“ № 51, ет.2, ап.4 и да се отмени наложената
върху същия възбрана, вписана в СВ при PC – Тетевен с Вх. рег. №
758/26.042021 г., Акт № 75, т.І, дело № 310/2021 г.
Втората жалба, касаеща постановеня отказ за прекратяване на
изпълнителното дело е подадена от длъжника в законоустановения срок,
срещу действие, което според разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от
ГПК, подлежи на обжалване, предвид което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията,
дадени в мотивите към т.10 от TP № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013
г. по описа на ВКС, ОСГТК, налагането на запор и извършването на опис на
движими вещи са способи, чрез прилагането на които се предотвратява
настъпването на перемпцията – т.е. това са същински изпълнителни действия.
Акцентът на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е върху активността на
взискателя, т.е. за да предотврати неблагоприятната последица за последния -
прекратяване на изпълнението поради перемпция, законодателят е поставил
7
към взискателя условието, той (взискателят) да е поискал извършване на
конкретно изпълнително действие. В конкретния случай това условие е
спазено.
От изложената по-горе фактическа обстановка, се извежда
хронологията на поисканите от взискателя и извършените от съдебния
изпълнител конкретни изпълнителни действия по делото. Изпълнителното
дело е образувано на 23.08.2017 г., като с молбата за образуване, взискателят
е поискал и извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията
по АУЗД ведно с разноските. На 07.09.2017 г. длъжникът с изрична молба е
поискал разсрочване на задълженията и е заявил, че може да заплаща по 50
лева месечно. За погасяване на задълженията му е извършил две доброволни
плащания като на 27.10.2017 г. са погасени задължения до размера на
платените доброволно суми. По делото не са извършвани други плащания от
длъжника въпреки изричното му изявление, че ще внася доброволно по 50
лева месечно. Поради липса на постъпления по делото на 21.03.2019 г. е бил
наложен запор върху лек автомобил собственост на длъжника - „Мицубиши
Галант 1600“ с ДК № ОВ 5420 А, видно от постъпилото по делото
уведомление от ОДП на МВР Ловеч. (л.47).
На 11.07.2019 г., видно от находящата се по делото молба - вх. №
24679/11.07.2019 г. (л.49) взискателят отново изрично е поискал извършване
на изпълнителни действия в т.ч. налагане на запор върху вземания от банкови
сметки, трудови правоотношения, движимо имущество и налагане на
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.
Въз основа на горецитираната молба отново е бил наложен вдигнатия
запор в „ЦКБ“ АД с изх. № 19728/06.08.2019 г.
На 19.05.2020 г. е постъпила молба за налагане на възбрана върху
недвижим имот, установен по делото, собственост на длъжника (л.56). След
установяване собствеността, на 26.04.2021 г. в СВ при PC - Тетевен е била
вписана възбрана върху следния недвижим имот : Самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 72343.500.987.1.4 с предназначение - жилище,
апартамент, площ по документи - 54 кв.м., находящ се на адрес в гр.Тетевен,
обл.Ловеч, общ.Тетевен, ул. „Иван Вазов“ № 51, ет.2, ап.4 (л.92).
Анализът на изложеното дотук навежда на безспорния и категоричен
извод, че взискателят по настоящото изпълнително дело е проявил активност
8
и не е бездействал за срок по – дълъг от две години, предвид което
възраженията на длъжника в тази връзка се явяват неоснователни и следва да
се оставят без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Велислав Петров, с рег.№ 879, с район на
действие Окръжен съд - Ловеч по изп. дело № 20178790401242, изразяващи
се в насочването на изпълнението върху несеквестируем недвижим имот, а
именно : Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 72343.500.987.1.4 с
предназначение - жилище, апартамент, площ по документи - 54 кв.м.,
находящ се на адрес в гр.Тетевен, обл.Ловеч, общ.Тетевен, ул. „Иван Вазов“
№ 51, ет.2, ап.4 и ОТМЕНЯ наложената върху същия възбрана, вписана в СВ
при PC – Тетевен с Вх. рег. № 758/26.042021 г., Акт № 75, т.І, дело №
310/2021 година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. Ц. Н. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Тетевен, обл.Ловешка, ул. „Иван Вазов“ № 51 срещу Постановление
от 02.06.2021 г. на ЧСИ Велислав Петров, с рег.№ 879, с район на действие
Окръжен съд - Ловеч по изп. дело № 20178790401242, с което е постановен
отказ за прекратяване на изпълнителното дело, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9