№ 22875
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110128119 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че на 30.06.2023г., на
кръстовището между ул. “Беравица” и бул. “Сливница” в гр. София настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Фолксваген” и мотоциклет м.
“Ямаха”. Същият сочи, че произшествието настъпило вследствие на виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. м. “Фолксваген”, който не спазил правилата за
движение по пътищата, свързани с преминаването през кръстовище. Поддържа, че към тази
дата застраховател на гражданската отговорност на делинквента е ответникът. В исковата
молба се навеждат твърдения, че ищецът вследствие на произшествието е претърпял
неимуществени вреди- болки и страдания от причинените му вследствие на ПТП телесни
увреждания- “Множество травми на главата. Остатъчно чуждо тяло в меките тъкани.
Предмишница, лакътна кост, гривнена става” и имуществени вреди, изразяващи се в
направени за лечението му разходи.
Ищецът поддържа, че на 28.09.2023г. предявил пред ответника претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените вследствие на ПТП неимуществени и
имуществени вреди, като застрахователят не платил обезщетение.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати сумата 12000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания и
сумата 250 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение, причинени от ПТП, настъпило на 30.06.2023г. в резултат на
1
виновното и противоправно поведение на П. Р. Д., чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника. Претендира присъждане на законна лихва и разноски.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който
се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът навежда доводи, че с
поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентиращо движение с позволена и
съобразена скорост; задължението на водачите на мотоциклети при управление на
мотоциклет да използват защитни каски и протектори, както и да управлява мотоциклет след
притежаване на свидетелство за управление. Предявените искове се оспорват и по размер.
По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди се развиват съображения,
че размерът на претендираното обезщетение не отговаря на изискванията за справедливост.
Относно иска за обезщетение за имуществени вреди ответникът сочи, че не всички
разходи за лечение са необходими за лечението на ищеца, съответно, ако са необходими,
същите подлежат на заплащане от Националната здравноосигурителна каса.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да
постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от
фактическа страна:
Не се спори по делото и се установява от събраните писмени доказателства- констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К- 375/ 30.06.2023г. се установява, че на 30.06.2023г. е
настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. м. “Фолксваген”, с рег. № ******** и
мотоциклет м. “Ямаха”, с рег. № ********** Видно от удостоверяванията в протокола, на
30.06.2023г. л.а. м. “Фолксваген” се движел по ул. “Старата църква” с посока от ул. “Връх
Манчо” към ул. “Беравица”, като на кръстовището с бул. “Сливница”, при пътен знак Б- 1,
“Пропусни движещите се по пътя с предимство”, водачът на лекия автомобил не пропуснал
движещия се по път с предимство мотоциклет м. “Ямаха”. Посочено е, че при
произшествието И. Г. В. е получил увреждания, изразяващи се във фрактура на носни кости
без размествания, контузия и охлузвания на главата, разкъсна рана на дясната предмишница,
разкъсна рана на ляв горен клепач.
По делото е представено съдебно- медицинско удостоверение № 298/ 11.07.2023г., видно
от което съдебният лекар е посочил, че при прегледа и от медицинската документация са
установени следните травматични увреждания на ищеца: контузия на главата и лицето с
голяма разкъсно- контузна рана на горния клепач на лявото око и кръвонасядане на
клепачите, контузия на носа, без разместване на костите, множество разкъсно- контузни рани
и дълбоки охлузвания по левия горен крайник, обширно кръвонасядане на лявото бедро.
Посочените увреждания са получени от твърди тъпи предмети, вкл. и на такива, имащи
ограничена контактуваща повърхност и изразени ръбове и ъгли и могат да се получат по
начин и време, съобщени от ищеца.
От събраните писмени доказателствени средства, чрез представените амбулаторни листи,
2
се установява, че на 30.06.2023г. ищецът посетил УМБАЛ “Царица Йоана- ИСУЛ”, Спешно
отделение, като му е поставена диагноза “Множество травми на главата/ Контузио рег.
периорбиталис ет зигоматици синидтри кум хематома субкутанеум.В. лацероконтузум
палпе”. На 14.07.2023г. на ищеца е извършен преглед, при който е извършена обработка на
рани и са свалени конците. На 28.03.2024г. ищецът е посетил ДКЦ “Софиямед” ЕООД, при
който му е поставена диагноза “Остатъчно чуждо тяло в меките тъкани. Предмишница,
лакътна кост, гривнена става”.
От представената епикриза се установява, че ищецът е бил хоспитализиран в УМБАЛ
“Царица Йоанна- ИСУЛ”, Клиника по очни болести, през периода 30.06.2023г.- 02.07.2023г.,
като му е поставена диагноза “Открита рана на клепача и околоочната област на ляво око.
Контузия на очната ябълка и околоочната област на ляво око.
Относно направените от ищеца разходи за лечение пред настоящата инстанция са
представени писмени доказателствени средства. Видно от представения фискални бонове,
на 24.11.2023г. ищецът е платил сумата 80 лева за рентгенови изследвания; на 26.03.2024г.
ищецът платил сумата 70 лева за първичен преглед; на 28.03.2024г. ищецът е платил сумата
100 лева, за обработка на голяма рана и превръзка.
От заключението на назначената комплексна съдебно- автотехническа и медицинска
експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следния: на 30.06.2023г. л.а. м.
“Фолксваген” се движел по ул. “Старата църква” с посока от ул. “Връх Манчо” към ул.
“Беравица”, като на кръстовището с бул. “Сливница”, при пътен знак Б- 1, “Пропусни
движещите се по пътя с предимство”, водачът на лекия автомобил не пропуснал движещия
се по път с предимство мотоциклет м. “Ямаха”. Пътното платно на ул. “Старата църква” е
съставено от две ленти за движение, без разделителна линия между тях. Вертикалната пътна
маркировка е съставена от пътен знак Б 1, “Пропусни движещите се по пътя с предимство”.
Пътното платно на бул. “Сливница”, в посока центъра на гр. София, е съставено от две
пътни ленти, разделени с единична прекъсната линия. Вертикалната пътна обстановка е
съставена от пътен знак Б 3, “Път с предимство”, отдясно на пътното платно, преди
кръстовището с ул. “Беравица”
Според заключението на експерта, първоначалното съприкосновение между превозните
средства е настъпил по дължината на пътното платно на бул. “Сливница”, с посока към
центъра на гр. София, в района на кръстовището с ул. “Старата църква” и ул. “Беравица”, на
около 5 метра вляво от десния край на пътното платно на бул. “Сливница”, считано по
посока на движение на мотоциклет “Ямаха”. От техническа гледна точка причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. м. “Фолксваген”, който не е
спазил знак Б 1, “Пропусни движещите се по пътя с предимство”, не пропуснал движещия се
по път, обозначен като път с предимство, мотоциклет м. “Ямаха”.
Съгласно заключението, ищецът е получил увреждания, изразяващи се контузия на
лицето с образни данни за счупване на носните кости, без разместване; контузия на лява
периорбитална област с кръвонасядане и оток на клепачите на ляво око, разкъсно- контузна
рана на горен ляв клепач, данни за контузия на лява очна ябълка, без изменения на
3
зрителната острота и очно налягане; множество контузии с охлузвания и разкъсно- контузна
рана в областта на лява предраменница и лакът, обширна контузия с кръвонасядане на ляво
бедро. Вещото лице сочи, че е проведеното лечение на травмите на лявата ръка е
продължило по- дълго от обичайните срокове за възстановяване и настъпили усложнения, с
образуване на туморни образувания тип чуждо тяло в областта на задната част на
предмишницата на ляв горен крайник, които са образувани от стъкла в меките тъкани на
подкожието. Посоченото е наложило извършването на хирургична интервенция на
28.03.2024г.
Получените увреждания са настъпили в резултат на механичното действие на твърди,
тъпи предмети, като уврежданията на бедрото и лицето са настъпили в резултат на удар или
притискане от твърд, тъп предмет. Травмата на лявата ръка е причинена от съчетанието на
удар и допирателно въздействие на твърд, тъп предмет със сравнително широка, неравна
контактна повърхност. Вещото лице сочи, че травмите се намират в причинна връзка с
механизма на ПТП.
Съгласно заключението получените увреждания покриват медико- биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Постравматичните усложнения,
персистиращи с месеци след травмата, е довело до продължителни болки. От получените
травми на ляв клепач и лява ръка ще останат белези, които с течение на времето могат да се
изгладят, но не и да изчезнат.
Последиците от получените мекотъканни увреждания- болки и страдания, отшумяват
средностатистически до две- три седмици след инцидента. В конкретния случай, видно от
представената медицинска документация, възстановителния период е бил по-
продължителен, поради настъпилите усложнения от травматичните увреждания на лявата
ръка. При извършената хирургична интервеница на 28.03.2024г. са отстранени образуваните
грануломи. Като постоянна последица от произшествието ще останат белезите, които няма
да се заличат.
Вещото лице разяснява, че и при поставен предпазна каска- шлем, могат да настъпят
лицево- травматични увреждания в областта на носа и орбита, като такова увреждане могат
да причинят и самите части на каската, по- малко вероятно от предпазен шлем след удар с
голяма сила, с или без нарушения на тяхната цялост. Протекцията от поставена каска би
довела до намаляване по размери и тежест на травматични увреждания. Вещото лице
разяснява, че в случая ищецът е използвал предпазно средство, тъй като липсват
наранявания на главата.
Относно направените разходи за лечение вещото лице сочи, че ищецът е направил
разходи в размер на сумата 250 лева, от които: сумата 80 лева- за рентгенови изследвания,
сумата 70 лева- за първичен медицински преглед, сумата 100 лева- за обработка на голяма
рана. Посочените разходи са оправдани и в пряка причинна връзка с получените при
произшествието травми.
Относно механизма на ПТП и претърпените от ищеца вреди пред настоящата инстанция
4
са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. Д. и св.
От показанията на св. Д. се установява, че през лятото на 2023г. настъпило ПТП между
л.а. м. “Фолксваген”, управляван от свидетеля и мотоциклет м. “Ямаха”. Свидетелят сочи, че
на кръстовището между бул. “Сливница” и ул. “Брегалница” управляваният от него
автомобил ударил мотоциклет, управляван от ищеца, който се движел по бул. “Сливница”.
Свидетелят сочи, че автомобилът се движел по път, който бил обозначен като път без
предимство, а мотоциклетът- по път, обозначен като път с предимство. Същият разяснява, че
при извършване на маневра за преминаване от една лента в друга на пътното платно ударил
движещият се по бул. “Сливница” мотоциклетист. Моторът се ударил в дясната част на
автомобила. Ударът настъпил на мястото между вратата и калника, в средната част на
колата, под огледалото. При удара моторът се извъртял и ищецът паднал до автомобила. В
резултат на удара същият получил ожулвания. Свидетелят сочи, е ищецът носил предпазна
каска.
От показанията на св. Станоева се установява, че през лятото на 2023г. ищецът
претърпял ПТП. Същата сочи, че след инцидента ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ
“Царица Йоана- ИСУЛ”, където била извършена хирургична интервенция на окото и раната
на ръката. Според свидетелката, след инцидента ищецът изпитвал болки в ръката, което
налагало приема на медикаменти. След свалянето на конците в ръката на ищеца се
образували топчета, които били болезнени при допир. Това наложило извършването на
хирургична интервенция, при която посочените образувания били отстранени. Свидетелката
сочи, че към настоящия момент ищецът има белези по лявата ръка.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от
правна страна:
Елементите от фактическия състав на иска по чл. 432 КЗ изискват установяване при
условията на пълно и главно доказване от страна на пострадалия ищец- арг. чл. 154 ГПК, на
следните предпоставки: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието
телесни увреждания, стрес и дискомфорт, както и че за лечение на описаните в исковата
молба телесни увреждания е сторил разходи в претендирания размер.
В конкретния случай по делото не се оспорва, че ответното дружество е застраховало
гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Фолксваген”.
Ответникът не оспорва, че настъпилото събитие представлява покрит по
имуществената застраховка риск.
Механизмът на ПТП е установен посредством събраните писмени доказателствени
средства- констативния протокола за ПТП и от събраните гласни доказателствени средства-
показанията на св. Д. и от заключението на КСАТМЕ. От Протокола за ПТП се установява и
5
при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобила, а именно- водачът
на л.а. м. “Фолкаваген” не е спазил правилото, регламентиращи задължение на водачите на
МПС при преминаване през кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство- чл. 50 ЗДвП.
Протоколът за Пътно- транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът
на ПТП не е възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална
доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на
участниците, настъпилите увреждания, за които следва да се приеме, че са се осъществили
така, както е отразено в протокола. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в
протокола корелират с тези на КСАТМЕ, досежно механизма на ПТП, както и събраните
гласни доказателства.
С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи
истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства
относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в
протокола корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка
причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният
механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП.
Съществуването на причинна връзка между уврежданията на ищеца и механизма на
деянието се установява от заключението на КСАТМЕ.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че е налице основание за възникване на
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Следва
да бъде определен размерът на обезщетението.
Съгласно ППВС № 4/ 1968г. и създадената по приложението на т. 11 от същото
задължителна съдебна практика, понятието "справедливост", по смисъла вложен от
законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и характеристиката на търпимите
вреди, които съдът следва да съобрази и оцени, за да определи адекватен стойностен
еквивалент на вредите. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяването на указаните в постановлението и практиката на касационната инстанция
общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на
уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания,
възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията,
остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните
обстоятелства, от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, в случая са характерът на уврежданията, които в случая са видът и характерът на
6
увреждането, начинът, по който са причинени, проведеното болнично и домашно лечение,
характера и интезитета на претърпените болки, възрастта на пострадалия към момента на
увреждането, периодът на възстановяване, обстоятелството, че причинените белези на
ръката ще останат за цял живот, социално- икономическите условия към момента на
инцидента. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в решение № 83 от
6.07.2009г. по т.д. № 795/ 2008г., II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/ 2011г., II
т.о., решение № 66 от 3.07.2012г. по т.д. № 619/ 2011г., II т.о., решение № 23 от 25.03.2014г.
по т.д. № 1154/ 2013г., II т.о, решение № 157/ 28.11.2014г. по т.д. № 3040/ 2013г., II т.о,
решение № 242 от 12.01.2017г. по т.д. № 3319/ 2015г., II т.о., при определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически
условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на
отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат
съобразени, като израз на икономическите условия към момента на настъпване на
увреждането. Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът счита, че справедливото по
размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 12000 лева, като
съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от това,
че е извършила разходи за лечение и медикаменти. Досежно претенцията за имуществени
вреди са събрани писмени доказателства и изслушано заключение на КСАСМЕ. Съгласно
заключението на вещото лице, направените разходи са свързани с проведеното лечение на
ищецът, били са оправдани и необходими за правилното лечение на същия. Съдът приема, че
приложените платежни документи удостоверяват валидно плащане в посочения размер и за
посочените услуги и консумативи, които са свързани с процесното събитие.
Изложеното обуславя извод за основателност на иска за обезщетение за имуществени
вреди и неговото уважаване.
Относно исковете за обезщетение за забава в размер на законната лихва:
Съгласно трайната съдебна практика относно началния момент на дължимата лихва за
забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу
застрахователя, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в застрахователното
обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ, като това са
тези лихви, които текат от момента на по- ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на
основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
7
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1) изпадане на
застрахователя в забава– чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2) с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ. В т.см.
решение № 128/ 04.02.2020г. по т.д. № 2466/ 2018г. на ВКС, І т.о., решение № 10 от 5.01.2024
г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г., III г. о., ГК.
От представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца се установява, че претенцията му, като увредено лице пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, претърпени вследствие настъпилото
ПТП, е била заведена при застрахователя на 28.09.2023г., поради което законната лихва
върху обезщетенияра се дължи от тази дата до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. Конкретиката на случая сочи, че защитата на ищеца е осъществена по реда на чл. 38
ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.
2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
8
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената
защита от страна на адвоката, относима към предмета на спора, събраните доказателства,
счита, че на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 800 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. В настоящия случай ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски,
поради което и с оглед изхода на делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да
плати по сметка на Софийски районен съд държавна такса върху уважената част от исковете
и направените разноски за възнаграждение на вещи лица.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.” АД, с ЕИК *************, да заплати на И. В. Г., с ЕГН
**********, сумата 12000 лева (дванадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания от телесни
увреждания, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.06.2023г. в гр.
София, поради виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м. “Фолкваген”, с
9
рег. № **********, П. Р. Д. с ЕГН **********, чиято гражданска отговорност е застрахована
от „ЗД Б.И.” АД гр. София, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2023г., до
окончателното плащане на сумата; сумата 250 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на претърпяна загуба- разходи за лечение,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.06.2023г. в гр. София,
поради виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м. “Фолкваген”, с рег. №
**********, П. Р. Д. с ЕГН **********, чиято гражданска отговорност е застрахована от „ЗД
Б.И.” АД гр. София, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2023г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.” АД, с ЕИК *************, да заплати на адв. Н. И. Н. от
Софийска адвокатска колегия, с ЕГН **********, сумата 800 лева, представляваща
възнаграждение за осъществена защита на И. В. Г., с ЕГН **********, в производството по
гр. дело № 28119/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, на основание чл. 38
ЗА.
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.” АД, с ЕИК *************, да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата 490 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
исковете и сумата 400 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещи лица, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10