№ 33
гр. Елхово, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно
наказателно дело № 20212310200412 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. ИВ. ИВ. от гр. Ямбол, ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 21 - 0261 – 000228 от 20.07.2021 година
на Началникът на РУ – Елхово Г.В., с което на основание чл. 182, ал.5, вр.
ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 600.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 06.04.2021г. в
01.44 часа в община Елхово, на път I- 7, км.308, извън населено място с
посока на движение от ГКПП- Лесово към гр. Елхово, управлявал лек
автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № ****, негова собственост с превишена
скорост извън населено място при въведено ограничение от 50 км/ч с пътен
знак „В- 26“, като измерената и фиксирана скорост е 82 км/ч, а наказуемата
скорост е 32 км/ч, като нарушението е извършено при условията на
системност, тъй като е бил наказан с влезли в сила електронни фишове:
Електронен фиш серия К, № 3253299 от 17.12.2019г., влязъл в сила на
27.05.2020г., Електронен фиш серия К, № 4309333 от 29.12.2020г., влязъл в
сила на 18.03.2021г., Електронен фиш серия К, № 4392283 от 21.01.2021г.,
влязъл в сила на 18.03.2021г. за същото по вид нарушение на скоростния
режим на движение на МПС, като нарушението е установено с АТСС с инв.
1
№ 11743d3.
Желае се отмяна на обжалваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Жалбата е бланкетна, като в същата не са
изложени конкретни доводи и съображения за твърдяната
незаконосъобразност на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Жалбата се поддържа от упълномощен процесуален представител- адвокат,
като в представени по делото писмени бележки се излагат подробни доводи и
аргументи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Заявено е искане за присъждане на направените от
жалбоподателя разноски по делото.
Наказващият орган ОД на МВР – Ямбол, редовно призован, не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
РП- Ямбол, редовно призована по реда на съдебния контрол, не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 06.04.2021г. в 01.44 часа по път I – 7, км. 308, с посока на
движение от КГПП – Лесово към гр. Елхово е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с инв. № № 11743d3,
обективирано със снимка № 0145350, следното нарушение: при движение в
този участък от пътя, който се намира извън населено място, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак „В- 26“ от 50 км/ч на МПС - лек
автомобил марка „Сеат Алхамбра“ с рег. № ****, собственост на С. ИВ. ИВ.
към момента на установяване на нарушението, е засечена скорост от 85 км/ч,
като превишението на разрешената скорост е с 32 км/ч след приспадане на
допустимата грешка от 3 км/ч за скорост до 100 км/ч. При направена справка
е установено, че собственик на цитираното МПС, чиято скорост на движение
е отчетена, към 06.04.2021г. е С. ИВ. ИВ. от гр. Ямбол. На 08.06.2021 година
на жалбоподателя е връчена показана за явяване в РУ – Елхово за съставяне
на АУАН на 28.06.2021г.
2
В декларация от 17.06.2021г. по чл. 188 от ЗДвП, С.И. е декларирал
че на 06.04.2021г. около 01.44 часа е управлявала лек автомобил „Сеат
Алхамбра“ с рег. № ****. На посочената в поканата дата и час
жалбоподателят се е явил в РУ- Елхово.
На 28.06.2021г. св. Г.А. на длъжност „полицейски инспектор пътен
контрол“ в РУ- Елхово в присъствието на свидетелите Е.Б. и М.Б. съставил
против С.И. в негово присъствие АУАН с бл. № 634366 от 28.06.2021 година
за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от
ЗДвП, за това, че на 06.04.2021г. в 01.44 часа в община Елхово, на път I- 7,
км.308, извън населено място с посока на движение от ГКПП- Лесово към гр.
Елхово, управлявал лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № ****, негова
собственост с превишена скорост извън населено място при въведено
ограничение от 50 км/ч с пътен знак „В- 26“, като измерената и фиксирана
скорост е 85 км/ч, а наказуемата скорост е 32 км/ч, като нарушението е
извършено при условията на системност, тъй като е бил наказан с влезли в
сила електронни фишове: Електронен фиш серия К, № 3253299 от
17.12.2019г., влязъл в сила на 27.05.2020г., Електронен фиш серия К, №
4309333 от 29.12.2020г., влязъл в сила на 18.03.2021г., Електронен фиш серия
К, № 4392283 от 21.01.2021г., влязъл в сила на 18.03.2021г. за същото по вид
нарушение на скоростния режим на движение на МПС, като нарушението е
установено с АТСС с инв. № 11743d3.
Нарушителят е отказал да подпише АУАН и да получи екземпляр от
същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписа на св. Е.Б., който е
и свидетел по съставянето на АУАН.
Преди съставяне на АУАН св. Г.А. е извършил служебна проверка в
масивите на МВР, при която установил, че по отношение на С. ИВ. ИВ. преди
06.04.2021г. са влезли в законна сила следните електронни фишове:
Електронен фиш серия К, № 3253299 от 17.12.2019г., влязъл в сила на
27.05.2020г., издаден за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП- управлявал МПС с
превишена скорост в населено място с превишение от 11 до 20 км/ч,
Електронен фиш серия К, № 4309333 от 29.12.2020г., влязъл в сила на
18.03.2021г., издаден за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП- управлявал МПС с
превишена скорост в населено място с превишение от 11 до 20 км/ч,
Електронен фиш серия К, № 4392283 от 21.01.2021г., влязъл в сила на
3
18.03.2021г. издаден за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП- управлявал МПС с
превишена скорост в населено място с превишение от 11 до 20 км/ч.
По делото не е налице спор относно това, че цитираните по – горе
електронни фишове са влезли з законна сила на посочените в АУАН дати.
На 30.06.2021г. нарушителят е депозирал писмени възражения
против съставения против него АУАН, които се изразяват основно в
нечетливост на съставените му АУАН и невъзможност за нарушителя да
разбере тяхното съдържание и на второ място ангажирането на наказателната
отговорност на жалбоподателя за едно и също нарушение. Направените
възражения са разгледани от АНО, като са преценени за неоснователни.
Въз основа на АУАН на 20.07.2021г. началникът на РУ – Елхово
Г.В., упълномощен със Заповед № № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на
Министъра на МВР, е издал обжалваното наказателно постановление, с което
за описаното в АУАН нарушение, квалифицирано като такова по чл. 21, ал.1
от ЗДвП, извършено при условията на системност, наложил на С.И. на
основание чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 600.00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца.
Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на
16.08.2021г., видно от приложената към същото разписка.
Жалбата против това наказателно постановление е депозирана пред
АНО на 16.08.2021г.
Към административно-наказателната преписка е представен и приет
като доказателство Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 261р- 7139 от 07.04.2021г., от който е видно, че
на 06.04.2021г. е било използвано за контрол стационарно АТСС - ARH CAM
с инв. № 11743d3 за времето от 00.22 часа до 02.06 часа на път I – 7, км. 308,
извън населено място, с въведено ограничение на скоростта в този участък от
пътя с пътен знак, като видно от протокола по отношение на горепосочени
участък действа ограничение на скоростта от 50 км/. В протокола е отразена
посоката на движение на контролираните МПС – от ГКПП – Лесово към гр.
Елхово, посоката на задействане, отбелязана е датата, на която АТСС е
преминало метрологична проверка и до кога е годно за експлоатация. Към
протокола е приложена и снимка, обективираща местоположението на
посоченото АТСС на процесния участък от пътя.
Към АНП е приложено Удостоверение за одобрен тип средство за
4
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. с приложение към него, от което е
видно, че на основание чл. 32, ал.1 от Закона за измерванията, преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е одобрено средство за измерване, като
същото има срок на валидност до 07.09.2027 година.
От приложените към АНП протоколи за проверка с № 69 – С –ИСИС
от 22.10.2019г. и № 73 –С – ИСИС от 15.10.2020г. на Български институт по
метрология, се установява, че преносимата система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM S1,
с фабричен номер 11743D3, е преминало последващи проверки на
22.10.2019г. и на 15.10.2020г.
От приложената в АНП справка за нарушения по ЗДвП за водач С.И.
е видно, че преди процесното деяние същият е наказван с посочените в АУАН
три електронни фиша на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП с глоба, всяка в
размер на 50.00 лева за нарушения по чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
От представените в съдебно заседание от пълномощникът на
жалбоподателя писмени доказателства- 1 бр. наказателно постановление и 2
бр. АУАН, е видно, че против жалбоподателя С.И. на 28.06.2021г. е съставен
АУАН с бл. № 63436 за нарушение по чл. 21, ал.1, вр. чл.182, ал.5, вр. чл. 182,
ал.2, т.4 от ЗДвП – управление на МПС с превишена скорост при условията
на системност, извършено на 23.04.2021г. в 04.12 часа, въз основа на който е
издадено Наказателно постановление № 21- 0261- 000227 от 20.07.2021г., с
което на С.И. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено при условията
на системност на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 600.00 лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Материалната компетентност на св. А. да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, а на Началникът на
РУ – Елхово да издава наказателни постановления въз основа на тези актове
се установява от приложените към АНП Заповед № 8121з- 515 от 14.05.2018г.
и Заповед № 8121з- 825 от 19.07.2019г., двете на Министъра на МВР.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
приложената по делото административно-наказателна преписка, вкл. снимков
материал от автоматизирано техническо средство, както и въз основа на
5
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А., Б.
и Б., кредитирани от съда с довереие, като логични, правдиви и
последователни, непротиворечащи помежду си и с останалите по делото
доказателства.
Въз основа на описаната фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с
правен интерес да обжалва издаденото наказателно постановление в
преклузивния седемдневен срок.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл.
63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че районният съд следва да провери
законността, т.е. правилно ли са приложени процесуалният и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя- арг. от
чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие настоящият съдебен състав служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма.
Спазени са законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. Материалната
компетентност на наказващия орган – началник РУ- Елхово да издаде
оспорваното наказателно постановление, а на св. А. да състави АУАН, въз
основа на който е издадено наказателното постановление, следва по силата на
длъжностните качества на тези лица и правомощията им, делегирани с
приложените по делото заповеди.
При извършената служебна проверка за процесуална
законосъобразност на наказателното постановление, настоящият състав не
констатира допуснати в хода на административно- наказателното
производство допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от
категорията н съществените и да са довели до ограничаване или нарушаване
правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на какво
административно нарушение е обвинено.
В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно
разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в
НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно
описание на нарушението с неговите обективни признаци, посочена е
6
цифрово и нарушената разпоредба. Т.е. даденото описание съответства на
законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/.
Соченото от процесуалният предтавител на жалбоподателя
процесуално нарушение във връзка с предявяването и връчването на АУАН
на жалбоподателя при условията на отказ, съдът не прецени като съществено
такова, което да е самостоятелно формално основание за отмяна на
наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН,
АУАН се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в
него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го
подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени
адреса си. Съгласно ал.2 на чл.43 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да
подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и
точният адрес на който се отбелязват в акта. Безспорно е в настоящия случай,
че св. Б. е свидетел при съставянето на АУАН и свидител по отказа на
наказания да подпише АУАН и да получи препис от същия. Законът не е
поставил ограничения свидетел по съставянето на АУАН да е и свидетел по
отказа на нарушителя да подпише и получи препис от АУАН. Дори и законът
да бъде тълкуван в този смисъл, в каквато насока са и доводите на
процесуалният представител на жалбоподателя, двойнственото качество на
св. Б. като свидетел по съставянето на АУАН и свидетел по отказа на
нарушителя да подпише АУАН и да получи препис от същия, по никакъв
начин не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е довело до
нарушаване или ограничаване правото на защита на наказаното лице да
разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинен.
Не се възприемат и доводите на процесуалният представител на
жалбоподателя, касаещи нарушаване на принципа non bis in idem, съгласно
който никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също
престъпление. Представеният по делото АУАН с бл. № 634367 и издаденото
въз основа на него НП № 21- 0261- 000227 от 20.07.2021г. на началникът на
РУ- Елхово, не установяват соченото от процесуалният представител на
жалбоподателя нарушение. Видно от съдържанието на цитираните АУАН и
НП със същите е ангажирана административно- наказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което той е
санкциониран на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, но извършено
на дата 23.04.2021г. в 04.12 часа. Касае се за нарушение, различно от това,
7
предмет на разглеждане и обсъждане в настоящото производство и по
отношение на това второ нарушение е приложима разпоредбата на чл.18 от
ЗАНН, още повече, че в административно- наказателното производство
разпоредбата на чл.26 от НК, уреждаща продължаваните престъпления, е
неприложима.
На следващо място в хода на административно- наказателното
производство следа да бъде установено има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено като нарушител в АУАН и НП и
дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/.
В преценката си дали да издаде наказателно постановление,
административно- наказващият орган се основава на фактическите
констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното. С
оглед така изложеното, съдът е длъжен при разглеждането на делото да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение, извършено ли е от лицето, сочено като
нарушител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
По приложението на материалния закон съдът намира следното:
Въз основа на доказателствата по делото, събрани по надлежния ред,
съдът приема, че на 06.04.2021г. в 01.44 часа по път I- 7, км. 308, с посока на
движение от ГКПП- Лесово към гр. Елхово жалбоподателят е управлявал
МПС- лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № ****, със скорост 85 км/ч. В
този пътен участък, който е извън населено място, съгласно посоченото в
АУАН и НП, е било въведено ограничение с пътен знак В 26 до 50 км/ч.
Установена е наказуема скорост от 32 км/ч. след приспадане на допустимата
грешка.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава посочениете в разпоредбата стойности на скоростта в км/ч.,
посочени за съответната категория превозно средно и място- населено място,
извън населено място, автомагистрала и скоростен път. При движение на
МПС от категория В, допустимата максимална скорост за движение извън
населено място е 90 км/ч. Безспорно е това, че в настоящия случай
8
жалбоподателят е управлявал МПС от категория В, като се е движил пo път I-
7, като посочения в АУАН и НП км. 308 от този път /мястото, на което е била
засечена скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек
автомобил/ се намира извън границите на населено място. Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Такъв е настоящия случай, като в този участък от
пътя, който се намира извън населено място, с пътен знак В 26 е въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч. При правилно установена в АУАН и НП
фактическа обстановка относно мястото на извършване на нарушението –
извън населено място, на което с пътен знак е въведено ограничение на
скоростта до 50 км/ч, при установено движение от жалбоподателя със
скорост над допустимата, а именно 85 км/ч /82 км/ч след приспадане на 3 км/ч
на допустимата грешка/ и наказуема скорост 32 км/ч, в АУАН и издаденото
НП словесното описание на нарушението е квалифицирано като такова по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не като такова с правна квалификация чл.21, ал.2 от
ЗДвП, която е относимата към нарушението правна норма. Приложимата за
нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП санкционна норма съобразно
допуснатото от жалбоподателя превишение на скоростта с 32 км/ч е
разпоредбата на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, за водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място, когато превишението е
от 31 до 40 км/ч.
Съобразно приложената от АНО санкционна норма на чл. 185, ал.5
от ЗДвП, когато нарушението по ал.1, т.4-6, ал.2, т.4-6 и ал.3, т.4-6 е
системно, водачът се наказва с предвиденото за съответното нарушение глоба
в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП е въведена в закона през 2011 година и цели
санкциониране на системни нарушители на забраната да се управлява МПС
със скорост над разрешената. Според легалното определение, въведено с §1,
т.62 от ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението, извършено три или повече
път в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се
налага наказание за същото по вид нарушение.
Логическият и граматически анализ на тези две правни норми,
9
разгледани поотделно и в съвкупност и съпоставени с разпоредбата на чл.
182, ал.4 от ЗДвП, по мнение на съда, налагат еднозначен извод, че санкцията
по чл.182, ал.5 от ЗДвП следва да намери приложение единствено и само,
когато водачът е извършил три или повече нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т.
4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл.182 от ЗДвП, в едногодишен срок от влизане в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който
му е наложено наказание за такова нарушение. Очевидно, идеята на
законодателя е да бъдат наказани значително по-строго водачи, които
извършват нарушения по чл.21 от ЗДвП, при по-съществено превишаване на
разрешената скорост на движение, при това системно, а не всички такива
нарушения. При извод в противен смисъл, не намира логично обяснение
факта, че законодателя е посочил в нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП, при това
изчерпателно, категория нарушения, при които водачът подлежи на
санкциониране в условията на системност. В такава хипотеза, според
настоящият съдебен състав и при сравнителен анализ с подобни правни
норми, законодателната техника би била различна, например: „Когато
нарушението по предходните алинеи е системно, водачът се наказва с
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. Настоящата редакция на
нормата на чл. 182, ал.5 от ЗДвП обаче не е такава, поради което, при
санкциониране за системност, не следва да бъдат вземани предвид
нарушения, различни от тези по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и, ал. 3, т. 4-6 на
чл.182, от ЗДвП, независимо от това, дали са три или повече в едногодишния
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за такова
нарушение.
Този извод, отнесен към конкретният случай указва, че за да бъде
наказан жалбоподателя С.И. по реда на чл.182, ал.5 от ЗДвП, следва да е
установено, че към датата на последното нарушение – 06.04.2021г. той е
наказван три или повече пъти, с влезли в сила наказателни постановления или
електронни фишове за нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и, ал. 3, т. 4-6 на
чл.182 от ЗДвП и първият от тези актове е влязъл в сила не по-рано от
06.04.2020г.
Внимателния прочит и анализ на приобщените към
10
административнонаказателната преписка писмени доказателства- преглед на 3
бр. фишове и справка за нарушителя С.И., се установява, че същият е
санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата,
включително и такива по чл.21 от ЗДвП. Посочениет в АУАН и НП
електронни фишове, мотивирали АНО да приложи разпоредбата на чл.182,
ал.5 от ЗДвП, а именно Електронен фиш серия К, № 3253299 от 17.12.2019г.,
влязъл в сила на 27.05.2020г., Електронен фиш серия К, № 4309333 от
29.12.2020г., влязъл в сила на 18.03.2021г., Електронен фиш серия К, №
4392283 от 21.01.2021г., влязъл в сила на 18.03.2021г., е видно, че същите са
за нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за които И. е бил санкциониран на
основание чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Т.е. в посочения по- горе едногодишен
срок, жалбоподателят не е бил наказван нито веднъж за нарушение по ал. 1, т.
4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл.182 от ЗДвП., включително и с
посочените в АУАН и НП електронни фишове.
При това положение става ясно, че жалбопдателят, макар и да е
извършил нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, то неправилно е било прието от
наказващият орган, че това нарушение е извършено в условията на
системност, респективно, неправилно е приложена санкционната норма на
чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП.
От друга страна, както бе посочено и по-горе, съдът намира за
безспорно доказано, че жалбоподателят С.И. е извършил нарушението по
чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като на 06.04.2021г. управлявал процесното МПС,
като превишил разрешената и въведена с пътен знак скорост на движение
извън населено място, поади което и са неоснователни доводите на
процесуалният представител на жалбоподателя за отмяна на обжалваното
наказателно постановление изцяло.
С оглед задължителните указания за съда, дадени в Тълкувателно
решение №8 от 16.09.2021г. на Върховния административен съд по
тълкувателно дело №1/2020г. на ОСС на ВАС I и II колегия, съгласно които в
производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Такива правомощия са
11
преодставени на съда и според действащата към момента редакция на чл.63
от ЗАНН. В настоящия случай не е налице промяна във фактическата
обстановка, приета за установена в наказателното постановление, поради
което и въззивният (районният) съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. да измени
правната квалификация на нарушението и основанието за налагане на
наказанието, без да отменя наказателното постановление.
Тъй като в случая санкционната норма е правилно приложена, но
съдът констатира неправилна правна квалификация на нарушението в
числовата му част, посочена в АУАН и НП, а именно такава по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, вместо относимата към конкретните факти, описани в АУАН и НП
правна квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП, и при неправилно наложено
наказание, предвидено в нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП, са налице
основания за изменение на наказателното постановление по отношение на
наложеното административно наказание „глоба“. След като съдът е овластен
да преквалифицира деянието и да наложи по- леко наказание, несъмнено
разполага и с правомощието да намали размера на наложеното
административно наказание. Поради това и доколкото в случая не са налице
никакви нови фактически положения, с които жалбоподателят да не е бил
запознат, съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно
постановление, като преквалифицира извършеното от С. ИВ. ИВ.
административно нарушение като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, и вместо
чл.182, ал.5 от ЗДвП, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, приложи относимата санкционна
норма на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП и наложи на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева.
Тъй като санкцията на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП не предвижда
налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ на
нарушителя, наказателното постановление в тази му част следва да се отмени.
Искането за присъждане на разноски по делото в полза на
жалбоподотеля, направено от процесуалният му представител адв. Г. в хода
на делото по същество, не следва да бъде уважено. Предвид изхода на делото
жалбоподателят има право на разноски, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН,
но същите следва да бъдат доказани и установени по размер. В представените
по делото два договора за правна помощ и съдействие /с първият от които
12
жалбоподателят е упълномощил адв. Ирена Славова, а с вторият адв. И.Г. да
го представляват по делото/, не е посочен размер на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, поради което и разноски в полза
на същия не следва да бъдат присъдени, поради липсата на доказателства за
направени такива.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.3 и т.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21 - 0261 – 000228 от
20.07.2021 година на Началникът на РУ – Елхово Г.В., В ЧАСТТА с която на
С. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от гр. Ямбол, **** №1, *** ап.34, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 600.00 лева, на основание чл.
182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
преквалифицира административното нарушение като такова по чл.21, ал.2 от
ЗДвП и за същото му налага на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП
административно наказание ГЛОБА в размер на 300.00 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 - 0261 – 000228 от
20.07.2021 година на Началникът на РУ – Елхово Г.В., В ЧАСТА, с която на
С. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от гр. Ямбол, **** №1, *** ап.34, на основание
чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ по реда на АПК
пред Административен съд - Ямбол чрез Елховският районен съд в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
13