Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. В., 25.09.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV
състав, в публично заседание на десети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
Светлана Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1451
по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В исковата молба ищецът „Е.п.” АД твърди, че с ответника И.Г.А.
са в облигационни отношения по договор за продажба на ел.енергия
за обект с абонатен № ********** и адрес на потребление гр. В., ул. „***“ **,
ап. ** и клиентски № **********. В качеството си на абонат, ответникът е потребил ел.енергия, за която са издадени фактури №№
*********/13.02.2017г. за сумата от 213.25 лева; 252**5432/10.03.2017г. за
сумата от 333.74 лева; 330**78320/20.04.2017г. за сумата от 19.00 лева; *********/11.04.2017г.
за сумата от **3.67 лева и *********/**.05.2017г. за сумата от 44.11 лева.
Излага, че основно задължение на потребителите е да заплащат стойността на използваната
в имота електрическа енергия в сроковете и по начин регламентирани в чл. 26 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, независимо
дали потребителят е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. С оглед последното счита, че с настъпване падежа на фактурата,
ответникът е в забава и съгласно чл. 38 от Общите условия дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради незаплащане
на дължимите суми ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което
е образувано ч.гр.д. № 13087/2017г., по описа на ВРС, 7 състав и е издадена
заповед за изпълнение за сумата от 833.77 лева, представляваща неплатена сума
за потребена електроенергия за която са издадени
горните фактури за описания обект на потребление, както и сумата от 28.64 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви върху
горното задължение, начислена от падежа на задълженията по всяка една от
фактурите до 10.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда до окончателното изплащане на задължението. Предвид дадените указания от
заповедния съд за ищеца е налице правен интерес за установяване на вземането му
и сезира съда с искане за това. Претендират се и сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът И.Г.А., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
неоснователност на иска. Оспорва И.А. да е клиент на ищцовото
дружество по повод продажба на ел.енергия за обект, находящ
се в гр. В., ул. „***“ **, ап. **. Твърди, че от 16.02.2001г. А. не е
собственик на посочения имот. Оспорва и фактурираното количество ел.енергия да
е реално доставено и потребено. С оглед изложеното
моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Със
заповед № 7253 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410
ГПК от 04.09.2017г., ВРС, 7-ми състав, по ч.гр.д. № 13087/2017г., е разпоредил длъжникът И.Г.А. да заплати на
„Е.п.” АД сумите, както следва: 833.77 лева, представляваща
главница за незаплатена ел.енергия по за периода 13.02.2017г. – **.05.2017г.,
за обект с абонатен номер **********, клиентски номер **********, находящ се в гр. В., ул. „***”, № **, ап. ** и сумата от
28.64 лева, представляваща сбор от мораторната лихва
за всяка фактура, начислена за периода от датата на падежа на всяка фактура до
10.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Приета
като доказателство по делото са и издадените от ищцовото
дружество в периода 13.02.2017г. до **.05.2017г. фактури и справка от
счетоводните книги на ищеца /л. 89-90/, както следва:
- фактури №
*********/13.02.2017г. за сумата от 213.25 лева, представляваща стойност на
ел.енергия за периода от 21.**.2016г. до 20.01.2017г. от 736кВтч, като разлика между старо показания от 374 и ново показание от
1110 по дневна тарифа и 426 кВтч, като разлика между
старо показание от 211 и ново показание от 637 по нощна тарифа; срокът за
плащане на задължението посочен във фактурата е до 01.03.2017г., която сума е
заплатена от абоната на 13.08.2018г.;
- фактура № 252**5432/10.03.2017г.
за сумата от 333.74 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от
21.01.2017г. до 20.02.2017г. от 1160кВтч, като разлика между старо показания от
1110 и ново показание от **70 по дневна тарифа и 652 кВтч,
като разлика между старо показание от 637 и ново показание от **89 по нощна
тарифа; срокът за плащане на задължението посочен във фактурата е 03.04.2018г.,
която сума е заплатена от абоната на 13.08.2018г.
- фактура № 330**78320/20.04.2017г.
за сумата от 19.00 лева, представляваща цена на предоставена услуга по
възстановяване на ел. захранване, която сума е заплатена от абоната на
13.08.2018г.
- фактура №
*********/11.04.2017г. за сумата от **3.67 лева, представляваща стойност на
ел.енергия за периода от 21.02.2017г. до 20.03.2017г. от 758 кВТч, като разлика между старо показания от **70 и ново
показание от 3028 по дневна тарифа и 472 кВтч, като
разлика между старо показание от **89 и ново показание от 1761 по нощна тарифа;
срокът за плащане на задължението посочен във фактурата е 02.05.2017г., която
сума е заплатена от абоната на 13.08.2018г.
- фактура № *********/**.05.2017г.
за сумата от 44.11 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода от
21.03.2017г. до 06.04.2017г. от 81 кВтч, като разлика
между старо показание от 3028 и ново показание от 3109 по дневна тарифа и за
периода от 07.04.2017г. до 20.04.2017г. от 62 кВтч,
като разлика между старо показание от 3109 и ново показание по дневна тарифа и
45 кВтч, като разлика между старо показание от 1823 и
ново показание от 1868 по нощна тарифа, срокът за плащане на задължението
посочен във фактурата е 01.06.2017г., която сума е заплатена от абоната на
13.08.2018г.
В посоченото по-горе
извлечение за фактури и плащания са отразени и начислената върху горните
задължения лихва за забава, като е отразено задължението да е погасено на
13.08.2018г.
Приета по делото е
справка за консумираната електроенергия от абоната И.Г.А. за партида с кл. № **********, за посочения във фактурите обект на
потребление, видно от която, че е налице пълна идентичност между отчетеното по
електромер с фабричен № 111402166134900 количеството ел.енергия за процесния период и фактурираното такова с горните фактури.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и копие от нотариален
акт № 72/2001г., видно от което, че с договор за покупко-продажба от
16.02.2001г., И.Г.А. и Пенка Николова Андонова са продали на Георги Иванов А.
собствения си апартамент № **, находящ се в гр. В.,
ул. „***“, № **. Посочено в акта е, че продавачът И.А. си запазва правото да
живее, ползва и обитава безвъзмездно и необезпокоявано докато е жив продаваното
жилище.
По делото е изслушано
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението по което се установява, че към датата на възлагане на експертизата
– 05.07.2018г., задължението на ответника за консумирана ел.енергия е възлизало
в размер на 833.77 лева, а лихвата за забава – в размер на 28.64 лева. Към
датата на изготвяне на заключението дългът на Иванов по процесните
фактури е погасен, в това число и за лихвите за забава.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се
спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена на длъжника И.А. по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, както и че искът е предявен в законоустановения
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, което обуславя допустимостта на производството и
правния интерес от воденето му за ищеца.
За успешното провеждане на предявените установителни искове, ищецът следва да установи наличието
на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел.
енергия, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото
количество и на твърдяната стойност. Следва да установи претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в
забава/ и размер.
В случай на установяване на горните препоставки,
в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на
претендираните суми или невиновна невъзможност за
изпълнение.
Първият спорен по делото въпрос е имал ли е качеството
потребител на електрическа енергия ответникът И.А., с оглед въведените от
процесуалния представител на страната твърдения същият да се е разпоредил със
собствеността върху присъединения към електроразпределителната мрежа имот. От
коментирания нотариален акт № 72/2001г. се установи, че А. и съпругата му са се
разпоредили с процесния електроснабден
имот, като същевременно ответникът си е запазил пожизнено вещото право на
ползване върху същия. Следователно, за ответникът, в качеството му на ползвател
на имота, не е отпаднало основанието да бъде потребител на ел.енергия,
съобразно даденото легално определение на това понятие в § 1, т. 13 от ДР на
ЗЕЕЕ /в редакцията ДВ, бр. 1/04.01.2000г./. Именно такова качество има
ответникът и съобразно действалите за процесния
период Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.п.“
АД, според чл. 4, ал. 1 на които, потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от ищеца. При това положение
и по силата на чл. 17, т. 2 от цитираните Общи условия, ответникът е бил
задължен за заплащане на доставчика „Е.п.” АД стойността на консумираната от него
електроенергия.
За доказване на реалната доставка от страна на ищеца са
ангажирани писмени доказателства и специални знания на вещо лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. От съвкупния анализ на същите, съдът намира, че
фактурираното количество ел.енергия е реално доставено и потребено
от ответника. Така отразените като отчетени показания на електромера в
издадените фактури напълно съответстват с посочените количества потребена енергия в справката за потреблението през
последните **/24/36 месеца. Отчетените показания са намерили отражение в
издадените фактури, предвид задължителните реквизити на последните съгласно чл.
18а, ал. 2 от Общите условия на дружеството, които фактури са надлежно
осчетоводени от ищцовото дружество, поради което и
съгласно чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат за
доказателство и за лицето, което ги е водило според тяхната редовност и с оглед
преценката на другите доказателства по делото. Ответникът не е въвел възражения
за нередовно водено счетоводство, поради което и в съответствие с констатациите
на вещото лице, съдът намира, че И.А. дължи заплащане стойността на потребеното от него количество ел.енергия в рамките на претендираните размери по съответните фактури. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза и от представената справка за
фактури и плащания се установи, че ответникът, в хода на процеса, е изпълни
задължението си към ищеца за заплащане стойността на фактурираното количество
ел.енергия, в това число и начислената от „Е.п.“ АД лихва за забава. При това
положение и предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно направеното
искане от ищеца за присъждане на направените по делото разноски, ответникът на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК следва да бъде осъден да заплати на
„Е.п.“ АД сумата от 75.00 лева, представляваща заплатена държавна такса, 150
лева – депозит за вещо лице, 150 лева – депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Наред с
тази суми в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в рамките на
заповедното производство разноски в размер на 25 лева за заплатена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение /съгласно дадените указания в т. ** на ТР № 4/2013 год./. За да формира този си изводи
съдът съобрази, че направеното плащане на претендираните
суми е след датата на завеждане на исковата молба, поради което
ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, срещу И.Г.А., ЕГН **********,***, иск за приемане на
установено, че И.Г.А. дължи на „Енерго – Про Продажби” АД сумите, както следва: 833.77 лева, представляваща главница за потребена
и незаплатена ел.енергия за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********,
находящ се в гр. В., ул. „***”, бл. **, ап. **, за
която са издадени фактури №№ *********/13.02.2017г. за сумата от 213.25 лева;
252**5432/10.03.2017г. за сумата от 333.74 лева; 330**78320/20.04.2017г. за
сумата от 19.00 лева; *********/11.04.2017г. за сумата от **3.67 лева и
*********/**.05.2017г. за сумата от 44.11 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.09.2017г. до изплащане
на сумата; сумата от 28.64 лева, представляваща сбор от мораторната
лихва върху задължението по горните фактури, начислена от падежа на всяко едно
задължение до 10.08.2017г., за които е издадена заповед № 7253/04.09.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13087/2017г. по
описа на Районен съд – В., 7 състав, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Г.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 75.00
лева /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, както и сумата от 475.00 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И.Т.А. ***
възнаграждение в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/, с оглед осъществената защита като особен представител в
първа инстанция на ответника И.Г.А..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: