№ 466
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500598 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба Вх.№ 8809/11.11.2022 г., подадена от
адвокат И. Д. С., вписан в А. к. - П. в качеството му на пълномощник на П. Т.
М., гражданка на С. И., родена на ********** г. в град О., С. И. и Д. М.,
гражданин на С. И., роден на 22.11.1954 г. в град О., С. И. и двамата с
постоянен адрес: С. И., град О., ул.“К. р. № ** против Определение №
469/25.10.2022 г. по гр.д. № 20225400100177 по описа за 2022 г. на Окръжен
съд – Смолян (СмОС) в частта, с която е прекратено производството по
делото по предявения от ищците П. Т. М. и Д. М. срещу ответниците „П. Х.“
ООД с ЕИК - ********, „К. - * Г.“ ООД с ЕИК – ******** и М. О. М. с ЕГН -
**********, представляван от своята майка и законна представителка Д. П. К.
с ЕГН - ********** главен иск с правно основание чл. 108 от ЗС - да се
признае за установено в отношенията между страните, че П. Т. М. и Д. М. са
собственици на основание осъществено давностно владение по чл. 79, ал. 1 от
ЗС на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******** по КККР на
град Ч., одобрени със Заповед № ******** г. на изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес на обекта: област С. Ч., град Ч., п.к.****, к.к.
„П., вх. ****, със застроена площ от 48.98 кв.м, който обект се намира на
седми етаж в сграда с идентификатор № ***********, с предназначение на
сградата: апартаментен хотел, разположен в ПИ с идентификатор №
1
***********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищно-вилна сграда или в сграда със смесено
предназначение, брой на нива на обекта: един, при съседи самостоятелни
обекти: на същия етаж – СОС № ***********.85, под обекта - СОС №
***********.72 и над обекта- СОС № ***********.96, ведно с прилежащите
към самостоятелния обект 0.69% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземления имот, като се осъди ответника М. О.
М. да предаде на ищците владението върху техния недвижим имот, който
владее без правно основание, като основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК се
отмени нотариален акт за собственост върху недвижими имоти на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗС /давностно владение/ № 1************ г. на нотариус Х.
Д., в частта му, с която на ответника „К. - * Г.“ ООД е признато право на
собственост върху процесния апартамент и делото е изпратено му по
подсъдност на Ч. районен съд след разделяне на производството по делото,
като производството по делото продължи по така предявения от ищците П. Т.
М. и Д. М. иск по чл. 108 от ЗС пред родово компетентния съд – Районен съд
– Ч.. Твърди се, че Определението в тази му част е неправилно и постановено
в противоречие с процесуалния закон. Сочи се, че с ИМ като евентуален иск е
предявен такъв по чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД против ответника „П. Х.“
ООД за осъждането му да заплати на ищците сумата от 12800 евро, с левова
равностойност от 25034,62 лева, частично от 72488 евро, представляващи
заплатена от тях продажна цена по предварителен договор за покупко-
продажба на процесния имот, която този ответник следвало да им върне на
отпаднало основание. Счита мотивите към обжалваното определение за
неправилни, тъй като разпоредбите на чл. 103 и чл. 104, т. 4 от ГПК не са с
императивен характер и съдът не е съобразил нормата на чл. 104, т. 6 от ГПК.
В подкрепа на това становище е била и разпоредбата на чл. 270, ал. 4 от ГПК,
идеята на законодателя при регламентиране на института на обективното
съединяване на искове е в едно производство да се разгледат исковете, които
имат връзка помежду си, с цел обезпечаване на постановяването на правилен
съдебен акт. Прекратяването на производството от СмОС с аргумент родова
неподсъдност на спора се явявало в противоречие с посочените разпоредби от
ГПК, включително и на установените с чл. 15 от ГПК и чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ
принципи. Моли се за отмяна на определението в обжалваната му част и
връщане на делото на същия съд с указания за продължаване на
2
съдопроизводствените действия и разглеждане на ревандикационния иск.
Постъпил е отговор на частната жалба от „К. - * Г.“ ООД с вх.№
4061/24.11.2022 г. Счита се жалбата за недопустима, а по същество
неоснователна, а обжалваното определение – за правилно. Излагат се
подробни аргументи. Твърди се, че връзка между двата иска – главен и
евентуален не съществува, че същите са с различен предмет и различни
страни. Налице е спиране на производството по евентуалния иск и няма
правна аргументация по силата, на която ревандикационният иск, подсъден
съгласно цената си на районен съд – да се разглежда от окръжен съд. Моли да
се остави в сила обжалваното определение. Претендира разноски.
С вх.№ 4227/06.12.2022 г. е постъпил отговор от М. О. М., чрез неговата
майка и законен представител Д. П. К.. Счита, че са налице всички
предпоставки по чл. 210, ал. 2 от ГПК за разделянето на исковете в отделни
производства, като съвместното им разглеждане би затруднило
производството по главния иск. Счита, че двата иска не подлежат на
разглеждане в едно и също производство, тъй като единият е подсъден на
районен съд, а вторият – на окръжен съд. Моли да се остави частната жалба
без уважение и да се потвърди обжалваното определение. Претендира
разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от
легитимирани лица - ищци по делото, отнася се до обжалваемо, съгласно чл.
274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 121 от ГПК определение и откъм съдържание и
приложения е редовна, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Окръжен съд - Смолян е сезиран с искова молба вх.№ 1837/23.05.2022
г., с която П. Т. М. и Д. М. са предявили срещу „П. Х.“ ООД, „К. - * Г.“ ООД
и М. О. М. два съединени при условие на евентуалност - главен иск с правно
основание чл. 108 ЗС – да се признае за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на основание осъществено давностно
владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС на самостоятелен обект – апартамент в сграда с
идентификатор № ********, като се осъди ответника М. О. М. да предаде на
ищците владението върху техния недвижим имот, който владее без правно
основание и на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК да се отмени
нотариален акт за собственост № 1************ г. на нотариус Х. Д., в частта
3
му, с която на ответника „К. - * Г.“ ООД е признато право на собственост
върху процесния апартамент, а в случай, че ревандикационният иск се
отхвърли от съда, като неоснователен, е предявен иск с правно основание чл.
87, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, пред. трето от ЗЗД, с цена на иска
12800 евро, с левова равностойност 25034.62 лева срещу ответника „П. Х.“
ООД, предявен частично от общо дължимата сума от 72188 евро,
представляваща стойността на заплатената от ищците продажна цена на
процесния имот, която следва да се върне на отпаднало основание, тъй като
ищците отправят на ответника „П. Х.“ ООД изявление по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за
разваляне на сключения помежду им предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 7.1Х.2006 г., поради виновното неизпълнение
на основното задължение на ответника като продавач по договора - да
прехвърли необремененото право на собственост върху процесния недвижим
имот на ищците. С молба вх.№ 1931/31.05.2022 г. ищците са представили
удостоверение за актуална данъчна оценка на процесния имот в размер на
14119.80 лева. СмОС е счел за основателно искането на един от ответниците
по ревандикационния иск – „К. - * Г.“ ООД за разделяне на производството
по предявените искове, на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК. Приел е, че
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ГПК, ищецът може да предяви с
една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на
същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
А съгласно чл. 210, ал. 2 от ГПК, когато предявените искове не подлежат на
разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени,
че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той
постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на
исковете, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако
подлежат на разглеждане по реда на различни производства. В настоящия
случай, ищците с една искова молба са предявили два съединени при условие
на евентуалност иска - главен ревандикационен иск за собственост с правно
основание чл. 108 от ЗС срещу всички ответници и съединен при условие на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗС
във връзка с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД само срещу ответника „П. Х.“ ООД спрямо
когото е открито производство по несъстоятелност. Всеки от съединени
искове има своя цена, като цената на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС е
14119.80 лева, а цената на евентуалния осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.
4
трето от ЗС във връзка с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД е 12800 евро с левова
равностойност 25034.62 лева. Родовата подсъдност на гражданските и
търговски дела е уредена с императивните разпоредби на чл. 103 и чл. 104
ГПК, като съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция
са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над
25000 лева. Или съгласно тази разпоредба родово подсъдни на районният съд
като първа инстанция са исковете по граждански дела с цена на предявените
искове под 25000 лева. Родовата подсъдност на предявения иск е от
категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на
иска, за наличието на която съдът следи служебно при всяко положение на
делото. По правилата на местната подсъдност /чл.109 ГПК/, така предявения
ревандикационен иск е подсъден на Ч. районен съд, като първа инстанция.
Прието е от СмОС, че производството по делото ще следва да продължи по
предявения евентуален осъдителен иск, а производството по предявения
ревандикационен иск ще следва да се прекрати, като искът се изпрати на Ч.
районен съд за разглеждане по подсъдност.
Следва да се отбележи, че определението на СмОС в частта, с която на
основание чл. 210, ал. 2 ГПК съдът е разделил производствата по главния иск
и евентуалния иск не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не се
прегражда развитието на делото и страните не са лишени от правото на
защита, като имат възможност да упражнят правата си в съответните отделни
производства.
С частната жалба се атакува изпращането на производството по главния
иск по чл. 108 от ЗС на районния съд по компетентност. Аргументите
свързани с приложение на чл. 15 от ГПК и чл. 6, т. 1 на КЗПЧОС са
неоснователни. Член 15 от ГПК е относим към подведомствеността на
гражданските дела (правомощията на съдилищата спрямо всички останали
учреждения) и не засяга подсъдността (разпределението на делата между
самите съдилища). Посочената разпоредба на КЗПЧОС е относима към
правото на справедлив процес – право на справедливо и публично гледане на
делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона. В конкретния случай с изпращане на материалите по
делото свързани с главния ревандикационен иск на районен съд не се
накърняват по никакъв начин правата на ищците. Напротив – при наличие на
спиране на производството по евентуалния иск с оглед открито производство
5
по несъстоятелност на ответника „П. Х.“ ООД се избягват излишни
усложнения и забавяния в искания единен процес. Още повече, че става
въпрос за две различни производства – вещно и облигационно, на различни
фактически основания, с различен предмет и с несъвпадащи напълно
ответници. Което обстоятелство е съобразено от СмОС. При наличие на
суверенна преценка, неподлежаща на самостоятелен инстанционен контрол и
постановено вече разделяне на производствата, следва да бъдат съобразени
единствено правилата по чл. 103 и чл. 104, т. 4 от ГПК. Които в съответствие
с опредЕ.та по чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. I от ГПК определят цена на
ревандикационния иск под 25000 лева, а именно – 14119.80 лева (л. 96), а от
това следва компетентност съгласно правилата на родовата подсъдност на
районния съд.
Изложеното определя правилността на обжалвания съдебен акт.
По отношение на претендираните разноски: исканията на ответниците
по жалбата „К. - * Г.“ ООД и М. О. М. на основание чл. 81 от ГПК са
преждевременни. „От систематическото тълкуване на нормата на чл. 81 ГПК
във връзка с чл. 78 ГПК следва, че актът, който приключва производството на
всяка инстанция е актът, с който искът се уважава или отхвърля, респективно
се прекратява производството по иска, доколкото отговорността за разноски
възниква само в тези три случая. Нормите, уреждащи отговорността за
разноски са изключителни, поради което не могат да се прилагат по аналогия
или да се тълкуват разширително, откъдето следва, че актът, с който
приключва производството по установяване на подсъдност е извън
приложното поле на чл. 81 ГПК и съдът не се произнася отделно по
разноските, направени само в това производство.“ – Опр. 33/23.01.2020 г. по
ч.гр.д. 3601/2019 г., ГК, III г.о. на ВКС. Разноските, включително направените
в настоящото производство, следва да се разпределят от първоинстанционния
съд съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 469/25.10.2022 г. по гр.д. №
20225400100177 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Смолян в частта, с
която е прекратено производството по делото пред този съд по предявения от
6
ищците П. Т. М. и Д. М. срещу ответниците „П. Х.“ ООД с ЕИК - ********,
„К. - * Г.“ ООД с ЕИК – ******** и М. О. М. с ЕГН - **********,
представляван от своята майка и законна представителка Д. П. К. с ЕГН -
********** главен иск с правно основание чл. 108 от ЗС - да се признае за
установено в отношенията между страните, че П. Т. М. и Д. М. са
собственици на основание осъществено давностно владение по чл. 79, ал. 1 от
ЗС на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******** по КККР на
град Ч., одобрени със Заповед № ******** г. на изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес на обекта: област С. Ч., град Ч., п.к.****, к.к.
„П., вх. ****, със застроена площ от 48.98 кв.м, който обект се намира на
седми етаж в сграда с идентификатор № ***********, с предназначение на
сградата: апартаментен хотел, разположен в ПИ с идентификатор №
***********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищно-вилна сграда или в сграда със смесено
предназначение, брой на нива на обекта: един, при съседи самостоятелни
обекти: на същия етаж – СОС № ***********.85, под обекта - СОС №
***********.72 и над обекта - СОС № ***********.96, ведно с прилежащите
към самостоятелния обект 0.69% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземления имот, като се осъди ответника М. О.
М. да предаде на ищците владението върху техния недвижим имот, който
владее без правно основание, като на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК
се отмени нотариален акт за собственост върху недвижими имоти на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗС /давностно владение/ № 1************ г. на
нотариус Х. Д., в частта му, с която на ответника „К. - * Г.“ ООД е признато
право на собственост върху процесния апартамент и делото в тази му част е
изпратено по подсъдност за разглеждане от родово компетентния съд -
Районен съд – Ч..
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8