РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Пазарджик, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20245200900028 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск на Т. С. П. и Й. А.П.,чрез своя баща и законен
представител А. И.П. всички от с.*****,обл.****,чрез адв.Г.Й. от САК , против ЗК „Лев
инс“АД гр.София по реда на чл432 КЗ и чл.86 от ЗЗД. по предявени осъдителни искове в
размер на 50 000 лв. и 30 000лв. за претърпени неимуществени и в р-р на 257,62 лв.- за
имуществени вреди,ведно със законни лихви от датата на поканата по реда на чл.380 КЗ -
17.02.2023г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски, вкл. адв. възнаграждениена осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Ищцците,чрез процесуалния си пълномощник адв.Г.Й. от САК твърдят, че на
28.11.2022 г., около 07:25 часа, в гр. Пазарджик, на ул. "С.К.” и ул. "В.Л.”, е настъпил пътен
инцидент при който л.а. “Фолксваген”, модел “****”, с per. № *****. управляван от Д. П.,
поради недостатъчна предпазливост към уязвимите участници, каквито са пешеходците,
блъска пресичащите, на пешеходна пътека, от дясно наляво, спрямо посоката на л.а.. Т. П. и
Й. П.. Пътният инцидент е настъпил малко преди пешеходците да стъпят на разделителният
остров, разделящ двете платна, след като са преминали двете ленти за движение.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол с пострадали лица с per. № К
1006р-12997/29.11.2022 г., издаден от ОД на МВР Пазарджик, като е образувано и ДП №
1031/2022 г., по описа на РУ на МВР Пазарджик.
След пътния инцидент пострадалата Т. П. е откарана по спешност в МБАЛ
“Пазарджик” - АД. след като била прегледана, било установено, че вследствие на инцидента
пострадалият е получила счупване на ****та кост вляво; контузия на дясното рамо.
Престоят на доверителката ми в болницата е продължил от 28.11.2022 г. до 01.12.2022
г., като същата е била изцяло неподвижна и на легло.
1
В болничното заведение пострадалата била подложена на оперативна интервенция,
при която под местна анестезия е извършена репозиция на получената фрактура.
След изписването и от лечебното заведение, Т. П. продължила лечението и
възстановяването си в домашни условия. За период от 3 месеца доверителката му била
напълно обездвижена. на легло, като за нея полагали постоянни грижи нейният съпруг и
най-близките й роднини. Грижите се изразявали в обслужване за тоалетна, къпане, храна.
Поради получената фрактура, пострадалата била подложена на интензивна антитромботична
профилактика.
Поради силните болки в областта на фрактурата, на 09.01.2023 г. и 30.01.2023 г.,
пострадалата потърсила лекарска консултация. При прегледа била установена болка в
областта на таза и придвижване с помощни средства. С оглед състоянието й, пострадалата
била насочена към провеждане на ЛФК.
Вследствие на полученото счупване, за период от 4 месеца ищцата страдала от
постоянни болки в областта на таза, придружени с изтръпване в областта на слабините и
крайниците, което налагало да ползва помощни средства при придвижване. Тези оплаквания
продължават и към настоящия момент. Към настоящия момент походката й е променена,
изпитва постоянна болка при натоварване на долните крайници.
Всичко гореизложено се отразява изключително тежко и върху психеското състояние
на пострадалата. Към настоящия момент, доверителката ми страда от постоянни, ситуативно
обусловени страхови преживявания, които с времето се засилват. Поради това обстоятелство
пострадалата е емоционално нестабилна, притесенена. затворена е в себе си, отказва да
разговаря с близките си по теми засягащи здравословното й състояние. Инцидентът
настъпва докато ищцата пресича заедно с невръстното си дете, като ужасът, който е
преживявала от това, че е видяла как детето й е ударен от л.а. е спомен, който не може да
забрави.
По повод на проведеното лечение, пострадалата е заплатила сумата от от 257.62 лв.
(двеста петдесет и седем лева и 62 ст.).
Вследствие на пътния инцидент, ищецът Й. П. е откаран по спешност в МБАЛ
“Пазарджик" - АД, след като била прегледан, било установено, че вследствие на инцидента
пострадалият е получила счупване на лявата ключица; контузия на лява тазобедрена става.
Престоят на доверителя ми в болницата е продължил от 28.011.2022 г. до 01.12.2022
г.
В болничното заведение пострадалият бил подложен на оперативна интервенция,
при която под местна анестезия е извършена репозиция на извършената фрактура.
Получената фрактура е репозирана с имобилизация тип осморка.
След изписването на доверителя ми от болничното заведение, същият е продължил
домашното си лечение вкъщи за период от около два месеца, като за него се грижили
неговите близки, които са му помагали да се обслужва, да се храни и да се къпе. Периодът на
възстановяване на пострадалия е бил изключително труден, тъй като счупването на
ключицата е място, което провокира голяма болка, дори и при най- лекото движение.
Поради гореизложените обстоятелства, ищецът изпитвал постоянни изтръпвания на мястото
на счупването и чувство на слабост, за което се е налагало да приема силни
болкоуспокоителни лекарства.
След период от около два месеца пострадалият е започнал постепенно раздвижване и
рехабилитации. Целият възстановителен период, включващ и този, през който е започнал
постепенно раздвижване, е бил съпроводен с изпитването на голяма болка от моя доверител.
Към настоящия момент пострадалото дете все още се оплаква от поява на редовна
болка, съпроводена с отток и изтръпване на мястото на фрактурата, особено при промяна на
времето. Доверителят ми не усеща рамото си. както преди и хватателната му способност е
нарушена, като често не може да държи предмети и ги изпуска.
Предвид всичко гореизложено, инцидентът дава и негативно отражение върху
психиката на пострадалото дете. Към днешна дата доверителят ми страда от нарушения на
съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, затруднена
2
концентрация. Процесният инцидент и получените от пострадалото дете травми се отразяват
негативно и на психическото му състояние. В първите два месеца след инцидента,
пострадалото дете страдало от безсъние, станало потиснато, лесно раздразнителено и
нервно. Към настоящия момент ищеца изпитва страх да се вози в автомобили и да пресича
улици. Предвид обстоятелството, че инцидентът е настъпил на пешеходната пътека пред
детската градина, която посещава, всеки ден се налага пострадалото дете да пресича
пешеходната на която е настъпил процесният пътен инцидент. Това обстоятелство е свързано
с преживяване отново и отново на стресовото събитие, което пострадалото дете още не може
да преодолее психически.
Виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност", сключена със „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС" АД. ЕИК *********, със
застрахователна полица № BG/22/122001156153. валидна от 21.04.2022 г.. до 20.04.2023 г.
На основание чл. 380 от КЗ, с Молби Вх. № 1778 и 1779 от 17.02.2023 г. доверителите
ми са предявили претенции в ответното дружество, с която са изискали да им бъде
заплатено обезщетение за претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на процесния пътен инцидент.
Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по
заведената претенция изтече на 17.05.2023 г., към настоящия момент, ответното дружество
не е заплатило застрахователно обезщетение на доверителя ми.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 432 от КЗ, за ищците, е налице правен
интерес да претендират по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени от тях неимуществени и имуществени вреди пряко от застрахователя
„Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД гр.София.
1. Молят да се осъди „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, да
заплати на Т. С. П., застрахователно обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със
законната лихва от датата на поканата но реда на чл. 380 от КЗ, 17.02.2023 г., до
окончателното плащане на дължимата сума и застрахователно обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди в размер на 257,62 лв. (двеста петдесет и
седем лева и 62 ст.), ведно със законната лихва от датата на завеждането на
исковата молба, до окончателното плащане на дължимата сума.
2. Молят да се осъди „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, да
заплати на Й. А. П., застрахователно обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, ведно със
законната лихва от датата на поканата по реда на чл. 380 от КЗ, 17.02.2023 г., до
окончателното плащане на дължимата сума.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, представям банкова сметка на Т. П. ми: **********.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК. представям банкова сметка на Й. П. ми: **********.
Мотивират искането по чл.38 ал.2 от ЗА , в случай че ответната страна бъде осъдена
за разноски, съдът да определи на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, при
условията на същия законов текст, адвокатско възнаграждение.Сочи доказателства и прави
доказателствени искания.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба вх.
№6720/12.07.2024г. от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе" № 67 А,чрез
юрк.И.Г..Оспорва всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба,.
Твърди,че във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано
досъдебно производство № 1031/2022г. по описа на РУ-Пазарджик, което не е приключило,
поради което считам, че е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК за спиране на
настоящото гражданско производство до приключване на наказателното такова. Спирането е
3
наложително поради необходимостта от установяването в хода на наказателното разследване
на обстоятелства, обуславящи разрешаването на настоящия гражданскоправен спор и
прилагането на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
Оспорва твърденията в исковата молба, че пътнотранспортното произшествие е
насзъпило поради действията на водача Д. П. П. при управлението на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „****”, с per. № *****. Оспорва твърденията за механизъм на
транспортния инцидент, така както е описан в исковата молба, както и че същият се е
осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Д. П. П..
Оспорвам твърдението, че действията на водача Д. П. П. са допринесли за настъпване на
произшествието, доколкото същият нито не е имал възможност, нито е бил длъжен да
предвиди поведението на ищците, както и да съобрази собствените си действия, за да
избегне настъпването на удар помежду им.
Поддържа, че произшествието е настъпило в причинна връзка от поведението на
ищците поради извършено нарушение на чл. 108. ал. 1 от ЗДвП и чл. 160, ал. 1 от ППЗДвП -
„пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно", както и
чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и чл. 165, т. 2 и т. 3 от ППЗЗДвП, съгласно които
пешеходците трябва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение, да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Ищците са
нарушили и задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗДвП и чл. 166, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП,
според което на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и
да пресичат при ограничена видимост.
По изложените съображения счита, че произшествието е било предотвратимо за
ищците, респективно тяхното поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на
транспортния инцидент. Ищците като пешеходци са създали предпоставките за настъпване
на произшествието и са станали единствена причина за осъществяването му.
При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване относно
настъпване на вредоносния резултат от страна на ищците поради неспазване на цитираните
разпоредби на ЗДвП, тъй като тяхното поведение е допринесло в равна степен с поведението
на водача за реализиране на транспортния инцидент.
Оспорва твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на
произшествието за ищците са настъпили посочените в исковата молба травматични
увреждания, като оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и
естество на лечението и за неговата продължителност.
Оспорва твърдението, че вследствие на пътнотранспортното произшествие и към мо‐
мента е затруден нормалният начин на живот на ищците поради травмата, настъпила при
инцидента. Оспорвам твърдението, че ицщите са били зависими от своите близки и не са
могли да се обслужват самостоятелно, като са се е нуждаели от чужда помощ. Оспорва
твърдението, че ищците са изпитвали и останалите описани в исковата молба оплаквания и
затруднения. Оспорва твърденията, че възстановителният период от травмите, настъпили за
ищците от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за
продължаващо лечение, рехабилита- ция или друго незавършило лечение, включително към
настоящия момент. С оглед представената медицинска документация следва да е настъпило
пълно възстановяване. По делото липсват данни за настъпили усложнения, както и относно
провеждане на рехабилитация. Няма данни за проведено лечение. Съобразно представените
медицински документи, установяващи статус на ищците след пътнотранспортното
произшествие, след проведеното лечение изход е с подобрение и не са налични данни
оздравителният срок да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с траен
характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение.
Оспорва твърдението за настъпили психологически и емоционални последици от
инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпени такива
от ищците, както и за проведено лечение. Не са ангажирани медицински документи от
прегледи и изследвания, констатиращи настъпването на психологически изменения,
съответно кога са се проявили и за какъв период, както и за провеждане на лечение на
подобни състояния. Липсват медицински данни за психичното състояние на ищците преди
4
пътнотранспортното произшествие. Липсват данни ищците да са предприели каквито и да е
действия за лечение на твърдените психологически увреди след транспортния инцидент.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на
транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление,
твърденията за периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване
на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително
завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на
данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния
срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на
произшествието, включително и относимата към момента на възникването на
пътнотранспортното произшествие съдебна практика.
Становище по размера на претенцията за неимуществени вреди:
Оспорва размера на предявения по чл.432, ал. 1 от КЗ иск за неимуществени вреди,
като считам същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с
принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. Поддържам, че претендираната
сума не съответства на обективните критерии, съдържащи се в понятието „справедливост” и
указани от Върховен съд като елементи за обезвреда. При определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди съдът следва да извърши преценка на конкретни
обстоятелства, определени от практиката на Върховен съд за приложение на принципа за
справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид
приложените доказателства поддържам, че претендираната от името на ищцата парична
сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.
Претендираната за обезвреда на неимуществени вреди сума е недължима и поради
съп- ричиняване на ищците за настъпване на вредоносния резултат, поради което следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Становище по основанието на претенцията за имуществени вреди:
Поддържа релевираните в отговора на претенцията за неимуществени вреди
възражения. Оспорвам твърдението, че за ищцата са възникнали имуществени вреди,
представляващи описаните в исковата молба разходи за лечение и възлизащи на
претендираната сума, както и необходимостта от извършване на разхода. Оспорвам
твърдението ищцата да е извършила плащане на суми, съответстващи на претендираните
имуществени вреди, или описаните разходи да са сторени чрез разходване на собствени
парични средства.
Становище по размера на претенцията за имуществени вреди:
Оспорва предявения размер на исковата претенция за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди като недължим и завишен.
Поддържа възраженията за съпричиняване на ищцата, заявени в отговор на
претенцията за неимуществени вреди. Претендираната за обезвреда на имуществени вреди
сума е недължима и поради съпричиняване на ищцата за настъпване на сочения вредоносен
резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за вреди като
неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск.
При условията на евентуалност, застрахователят дължи обезщетение за забава с
изтичането на три месеца, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства - арг. от чл. 497, ал. 2
вр. чл. 496 от КЗ.
При условията на евентуалност, застрахователят дължи обезщетение за забава с
изтичането на 15 работни дни, считано от датата на предявяване на претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства - арг.
5
от чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Във връзка с изложеното, моли да се отхвърлят предявените от Т. С. П. и Й. А. П.
искове ,като неоснователни и недоказани.
Моли настоящото производство да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5
от ГПК, тъй като във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано
досъдебно производство № 1031/2022г. по описа на РУ-Пазарджик, което не е приключило.
Изразява становище по отношение на доказателствата и доказателствените искания. :
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от
деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава,
считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата, представлява
последица от евентуалното уважаване на главния иск за обезщетение, не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищеца е провел
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 17.02.2023 г. –
обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е предявен на 05.03.2024 г., т. е.
след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма произнасяне от
застрахователя.
По настоящото дело са приложени :
По делото са събрани гласни доказателствени средства от които се установи
следното:
Свид.Д П. в показанита си установи,че той е управлявал буса, а това се случило
сутринта към 07 - 07.10 часа. Времето било мрачно, ноември месец, но дали на 27 или 29
ноември не помни, преди две години.Инцидента се случил на улица „С.К.“. Минавал и,
забирал работници и сутринта като отивал, времето било мрачно, валяло. В този участък
където се случил инцидентът, от дясната страна имало много автомобили наспирали,
буквално до пешеходната пътека. В момента, в който стъпил в началото на пешеходната
пътека ги видял, че излизат пред него- майка с дете. Натиснал спирачките, но самият бус се
приплъзнал по самата пътека, по бялата линия и се случил инцидент. Слезнал, прегърнал
детето, опитал се по най-човешкия начин да помогне на хората. Чадърът ги бил захлупил-
това е което което е станало. След това се опитал по някакъв начин да види как им е
състоянието, дори ходил в болницата. По принцип тази улица е с две ленти за движение, той
от 18год. минава по нея, от дясната страна винаги колите са наспирали почти до началото на
пешеходната пътека, затова по принцип се движат в лявата лента. То е двупосочно с две
ленти, дясната като е заета се движим в лявата. По принцип никога не нарушава, имал е
нарушения по неспазване на скоростта, но от порядъка на 40 км, сега вече ограниченията с
30. Да каже до 40 км се движи, защото тогава била позволената скорост 40 км в час. С
предна дясна част на автомобила настъпил ударът с пешеходците. Те били с чадър, под
чадъра нямало как да види дали са двама или не. Когато станал инцидентът като слезнал ги
6
видял, прегърнал детето. Може би ги е отхвърлил автомобилът на някакви метри, защото те
не били точно на пешеходната пътека, самият автомобил преплъзнал, жената била на земята,
момчето било право. Прегърнал го, опитал се да го успокои, въпреки, че той карал
автомобила.Пак повтаря,че имало достатъчно автомобили от които няма необходимата
видимост и в момента в който изникнал чадърът пред автомобила се опитал да спре, но
бусът приплъзнал по маркировката. Просто не ги видял от самите наспирали коли ,а и били
облечени с тъмни дрехи, чадърът бил, шарен чадър.
Свид.А.П. в показанията си установява ,че е бил на работа първа смяна, на 28
ноември преди две години, 2022година. Звъннал му телефона, съпругата му се обадила и
казала да не се притесняват, че те с Д. са добре, че на една пешеходна пътека ги блъснала
кола. Тръгнал с колата и отишъл на мястото на катастрофата. Имало полиция, линейката
била там, това станало на улица „С.К.“ в Пазарджик, на самото кръстовище имало
пешеходна пътека. Спряли при зъболекарите, изтичал до линейката, жена му била в друга
кола заедно със сина им Й.. Гушнал Д., той плачел. „Тате много ме боли ръката и лявото
рамо“. Занесъл го до линейката след което медицинския екип помогнал на жена му да бъде
пренесена. Тръгнал по линейката. В болницата в МБАЛ Пазарджик ги закарали, той помагал
на Д., трябвало да бъдат с две носилки, казвал „Тате, много жалко“ . Търсел майка си, но ги
разделиха по кабинетите, по етажите. След това вече в стаята ги настанили. В болницата
престояли 4 дни. Жена му била в напълно обездвижено състояние, с вдигнат крак нагоре,
установило се,че Д. е със счупена ключица, охлузване на главата, имал счупена подбедрена
кост в таза. Четири дни престояли в болницата след което били изписани. Жена му ила в
неподвижно състояние, с линейкя отишла до в къщи,негови приятели помогнали, качили я
горе. Д. бил с обездвижена ръка около месец и половина, напълно обездвижена. На жена му
майка й помагала когато трябва да се измие и да и се помогне. Д. с дясната ръка почти,
трябвало да му се помага, да се храни, то бил е ********. На * години бил, когато настъпи
инцидента. Февруари месец тръгнал на градина, малко преди да тръгне на градина свалили
превръзките. Около месец и половина бил с превръзка. Били предупредени да се внимава, в
игри и такива неща с децата, да бъдат по внимателни с ръката. Няколко месеца, около 3
месеца трябвало да се възстанови от тази травма. Психологическата травма, будел се през
нощта, първите дни било изключително трудно, било го страх. Водела го на градина с
колата, не искал да ходи пеша. После се отпуснал да ходи пеша, но минавали по друг път.
При пресичане на пешеходни пътеки при наближаване на кола го стискал силно за ръката.
Оказал си психическо влияние инцидентът. Жена му трябвало да стои 3 седмици напълно
обездвижена на легло, тя не можела да се храни, не можела да отиде до тоалетна. Майка й
идвала всеки ден, , той трябвало да тръгне вече на работа, след което идвала майка и на жена
му и помагала на нея и на Д.. След третата седмица след първия месец започнала леко да се
опитва да се вдига нагоре, не можела да става, просто можела да стои в поизправено
състояние да се храни. Физиотерапия почнала януари месец, един месец била на
физиотерапия, ходили 5 дни всеки ден, четири седмици, един месец. През този период тя се
придвижвала с патерици. Тя започнала да се придвижва сама в края на март месец. Тя е
***** в болницата. Към настоящия момент видимо е възстановена, но според него пак
7
изпитва някакви болки когато прави някакво по интензивни движения. Психологически
също и дало отражение, за най-малките неща почвала да се притеснява, за Д. и за каката
къде са, как точно пресичат. Три месеца жена му била в болнични. Майка и си тръгвала
вечер, понеже не живеела при тях, като се върнел той от работа ,тя си тръгвала и той си
поемал ангажиментите към тях. Към момента нямало промяна в походката на съпругата му.
Синът му в началото се будел, сега мисли, че не забелязва.
По делото е допусната и изслушана съдебно- медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице: съдебен-лекар неоспорена от страните, приета от съда като компетентно
изготвена от която се установи че непосредствено след злополуката Т. С. П. била
транспортирана до Спешно отделение на МБАЛ- Пазарджик и била приета по спешност за
лечение в отделение по ортопедия и травматология на болницата в 09:36ч. на 28.11.2022,
изписана за домашно лечение на 01.12.2022 12:10ч.Установява , че в резултат на ПТП тя е
получила: Счупване на долното рамо на лявата **** /****/ кост и контузия в областта на
дясното рамо. В болницата била извършено закрито наместване, без вътрешна фиксация на
счупването на лявата **** кост в областта на долното и рамо. Било проведено
медикаментозно лечение с обезболяващи средства и антикоагуланти.
След болничното лечение, пострадалата била изписана за да продължи лечението си в
дома. В след хоспитализационния период са провеждани контролни прегледи от
травматолози, видно от приложените амбулаторни листове. Провеждана е физиотерапия в
МБАЛ- Хигия, град Пазарджик. Издавани са болнични листове за временна
нетрудоспособност по повод на получените травми- общо 79 дни.
Детето Й. А. П., ***., ЕГН: ********** от **** , ул. „****” № ** при процесното ПТП
е получило: Счупване на лявата ключица в средната и част и контузия в областта на лявата
тазобедрена става.
Непосредствено след злополуката Й. П. бил настанен за лечение в
Ортопедотравматологичното отделение на болницата.
В болницата било извършено закрито наместване, без вътрешна фиксация на
счупването на ключицата и мека имобилизация с ортеза- тип „осморка”, която след
консолидация на фрактурата е свалена на 9.01.23 г.В заключението си в.л. установява,че
описаните травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп
предмет като общ механизъм и добре отговарят, да са получени при процесното ПТП при
инициален удар на движещия се автомобил в областта на лявата странична повърхност на
телата на ищците в резултат на което е получено счупване на лявата ключица при детето и
тазово счупване в ляво при майка му.
Непосредствено след травмата, по време на медицинските процедури и интервенции и
в следхоспитализационния период и двамата ищци са търпели болки и страдания-
интензивни и налагащи прием на обезболяващи в острия период / около 3 седмици/ и с
намаляваща интензивност до край на оздравяването. Освен това за период от около 1,5
месеца ищците са имали затруднения при справяне с ежедневните дейности и са се нуждаели
от асистенция на близките им.
За ищцата П. този период е бил 2,5-3 месеца. търпели болки, страдания и неприятни
усещания? За пострадалото дете периодът е бил около 1,5-2 месеца.
При Т. П. с местна анестезия е извършено закрито,а при Й. П. закрито наместване на
счупването на лявата ключица. наместване на счупването на долното рамо на лявата ****
кост. В.л . установява,че срокът за пълно възстановяване на ищцата Т. П. е около 3 месеца, а
за Й. П.- около 2 месеца. Извършените разходи от ищцата Т. П. в размер на 257,62 лв.
(двеста петдесет и седем лева и 62 ст.), в причинна връзка ли са с настъпилия инцидент и са
направени във връзка с лечението и от понесените при процесното ПТП травми.
8
Към момента ищците са възстановени от травмите, получени при процесното ПТП
Срокът за пълно възстановяване на ищцата Т. П. е около 3 месеца, а за Й. П.- около 2
месеца. И при двамата е настъпило възстановяване.
Не е налице забавено възстановяване и за двамата ищци и, не са налице не
възстановени телесни увреждания
От изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице инж.П.К. неоспорена от страните, приета от съда като компетентно изготвена, се
установява мястото на настъпване на инцидента по широчина на пътното платно ,
механизмът на протичане на произшествието , каква е причината за настъпване на
процесното ПТП, изготвяне на мащабна скица на местопроизшествието , конкретното
местоположение на пешеходците спрямо линейната ширина на пътното платно , и на
съответната пътна лента , характеристиките на пътния участък , пътни знаци в посоката на
движение на МПС , пътна маркировка на мястото на ПТП-вкл. пешеходна пътеки , ширина и
брой на лентите за движение , в съответната посока , видимостта на водача и пешеходците
при конкретните пътни условия , ,конфигурация на пътя и томография на района към
преводните средства имало ли е ограничаващи видимостта препятствия или други фактори ,
,оказващи влияние върху видимостта на водача и на пешеходците , скоростта с която се е
движил лекия автомобил към момента на настъпване на транспортния инцидент , ,опасната
зона на лекия автомобил , ,разстояние от лесия автомобил от мястото на удара в момента в
която пешеходците са започнали да пресичане на пътното платно , и разполагалили са
пешеходците с техническа възможност да предотвратят настъпването на ПТП.? .
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
В производството по така предявения иск в тежест на ищеца е да установи: 1/
противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между посочения делинквент и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства.В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
9
застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай е налице влязло в сила споразумение, което е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Установено по безспорен начин , че Д.
П.П. на 28.11.2022г. в гр.Пазарджик в района на кръстовището образувано от ул.“С.К.“ и
ул.“В.Л.“ при управляние на МПС л.а марка „Фолксваген“ модел „****“ с рег.№***** е
нарушил правилата за движение,визирани в разпоредбата на чл.119,ал.1 от ЗДвП,като в
конкретния случай не е пропуснал преминаващите по пешеходната пътека Т. С. П. и Й. А.
П. , не изпълнил задължението си дда намали скоростта и не е спрял при така възникналата
опасност,при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице , а именно на Т. Ст.П. изразяващо се в счупване на долно рамо на лявата ****
/**** кост/ довело да трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник,както и на
Й. А.П. изразяващи се в счупване на лявата ключица,което е довело до трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник,като деянието е било извършено на пешеходна
пътека,
С пълно и пряко доказване ищците доказаха наличието на останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане - настъпилите за тях болки и страдания от
причинените им вреди, техния характер, степен и продължителност във времето, както и
пряката им причинна връзка с деянието.
Поради изложеното съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, като презумцията на чл.
45, ал. 2 ЗЗД не е оборена, а тежестта за оборване на това законово предположение е за
ответника.
Следователно отговорността на ответника ЗК“Лев инс“АД гр.София следва да
бъде ангажирана.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и
здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат
както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки
и страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи
увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
10
Видно от събраните по делото доказателства, съдът приема, че всички предпоставки
за възникване отговорността на застрахователното дружество са налице: установен деликт
при съответно авторство (Д. П.), противоправност, вина, неимуществени вреди (следва да се
има предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
изживявания, тъй като доказани ли са увреждащите действия, искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе
заключението на вещо лице съгласно чл. 162 от ГПК – вж. Решение № 316 от 14.10.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о.) и причинна връзка между деяниято и вредите; наличие
на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт,пораждащ отговорността на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване се основава на това, че пострадалите-ишци са
нарушили ЗДвП – неспазване на правилата за пресичане на пътното платно, с което е
направено искане за намаляване размера на претенциите по делото на осн.чл.51,ал.2 от
ЗДвП.
В трайната практика на ВКС се приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като
приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е
становището, че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем (в този смисъл Решение № 16 от 4.02.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.).
От заключението на допуснатата САвТЕ и отговори на в.л. се установи,че, че
причина за възникване на произшествието е това,че водача Д. П. не е възприел своевременно
навлизащите на пътното плратно за движение по пешеходната пътека пешеходци. Спрямо
зоната на осветеност на фаровете ,в момента в който пешеходците са навлезли по платното
за движение и чадъра който са държали ,са били осветени от фаровете на автомобила и
водача на автомобила е имал техническа възможност да ги възприеме.В.л устаноява,че
пешеходците не са имали техническа възможност да предотвратят произшествието. Т.е от
събраните по делото доказателства за механизма на ПТП не се установява ищците при
инцидента реално да са допринесли за настъпване на уврежданията ,респ. да са нарушили
разпоредбите на чл.108,ал.1 от ЗДвП и чл.160 от ППЗДвП относно движението на
пешеходците по тротоара или банкета на пътното платно нарушение на чл.113,ал.1,т.1 и т.2
11
от ЗДвП и чл.165 от ППЗДвП относно съобразяване на пешеходците с разстоянието до
приближаващите се ППС и с тяхната скорост на движение,да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане,както и да не спират без необходимост на платното за движение както
и чл.114 от ЗДвП относно забраната пешеходците да навлизат внезапно на платното за
движение и да пресичат при ограничена видимост.Ето защо съдът прави горният извод за
неоснователност на възражението на ответника.
По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
В своята трайна съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са
определени критериите за "справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Размерът на дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които
имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за
неговото развитие.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалата Т. П. в резултат
на ПТПе получила-счупване на долното рамо на лявата **** /****/ кост и контузия в
областта на дясното рамо. В болницата била извършено закрито наместване, без вътрешна
фиксация на счупването на лявата **** кост в областта на долното и рамо. Било проведено
медикаментозно лечение с обезболяващи средства и антикоагуланти.След болничното
лечение, пострадалата била изписана за да продължи лечението си в дома. В след
хоспитализационния период са провеждани контролни прегледи от травматолози, видно от
приложените амбулаторни листове. Провеждана е физиотерапия в МБАЛ- Хигия, град
Пазарджик. Издавани са болнични листове за временна нетрудоспособност по повод на
получените травми- общо 79 дни.
По отношение на детето Й. А. П. при процесното ПТП е получило- счупване на лявата
ключица в средната и част и контузия в областта на лявата тазобедрена
става.Непосредствено след злополуката Й. П. бил настанен за лечение в
Ортопедотравматологичното отделение на болницата.В болницата било извършено закрито
наместване, без вътрешна фиксация на счупването на ключицата и мека имобилизация с
ортеза- тип „осморка”, която след консолидация на фрактурата е свалена на 9.01.23 г.
От заключението на СМЕ се установяви,че непосредствено след травмата, по време на
медицинските процедури и интервенции и в следхоспитализационния период и двамата
ищци са търпели болки и страдания- интензивни и налагащи прием на обезболяващи в
острия период / около 3 седмици/ и с намаляваща интензивност до край на оздравяването.
В.л. допълва,че към момента ищците са възстановени от травмите, получени при
процесното ПТП.Срокът за пълно възстановяване на ищцата Т. П. е около 3 месеца, а за Й.
П.- около 2 месеца. И при двамата е настъпило възстановяване.
Не е налице забавено възстановяване и за двамата ищци и, не са налице не
възстановени телесни увреждания.
Както се изложи вече, когато ищците претендират обезщетения за обичайните
неимуществени вреди от деликт, при доказани увреждащи действия (както е в случая), искът
12
е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер. Тогава не са
нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като
те настъпват винаги в резултат от увреждащото действие. В този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато обаче ищецът претендира
вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той
следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да
се мотивира защо присъжда обезщетение над или под обичайния размер (в т.см. Решение №
270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.).
С оглед изложеното разбиране, съдът следва да приеме, че са налице единствено
обичайните за претърпяното телесно увреждане неимуществени вреди. за период от около
1,5 месеца ищците са имали затруднения при справяне с ежедневните дейности и са се
нуждаели от асистенция на близките им.За ищцата П. този период е бил 2,5-3 месеца.
търпели болки, страдания и неприятни усещания? За пострадалото дете периодът е бил
около 1,5-2 месеца.
Тоест в доказания период на лечение и възстановяване ищците са изпитвали болки и
страдания с обичайните за травмата характеристики и интензитет, но търпимите неудобства
не са били по-големи от обичайните.От изслушаната по делото СМЕ се установи ,че по
отношение на ищците Т. и Й. не е налице забавено възстановяване от травмите. Освен това
от приложените мед.документи не се откриват такива които да говорят за невъзстановени
телесни увреждания на ищците , а също така към момента на прегледа не се провежда
лечение спрямо понесените травми и техни усложнения. Т.е в случая не се установяват
настъпили усложнения и др.фактори,които удължават нормалното протичане на
оздравителния процес . Това е така, доколкото твърденията на ищцата ,че „изпитвала силни
болки и оплакванията които към момента продължавали“ и ищцата „страдала от
постоянна,ситуативни страхови преживявания,които с времето се засилват“, останаха
недоказани – ищците са са поискали свидетелски показания за доказване на тези
обстоятелства, но от анализа на събраните доказателства не се установяват такива над
обичайните. Не се доказа наличието на „невъзстановени телесни увреждания на ищците“
,доколкото от заключението на в.л. съдебен лекар се установи,че към момента не се
провежда лечение спрямо понесените травми и техните увреждания. Моралните вреди са
индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта, определяне на парично обезщетение по–голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди,съобразявайки обстоятелствата,че не са установени
настъпили усложнения и др.фактори,които да удължат нормалното протичане на
оздравителния процес,а при прегледа не са установени остатъчни последици и загрозяващи
белези при ищците от претърпените травми в следствие на процесното ПТП.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То
трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси.
При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и
за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено
икономически условия на живот към момента на увреждането – март 2022 г. и създаденият
от съдебната практика ориентир. (вж. решение вж. Решение № 50049 от 02.06.2023 г. на
ВКС т. д. № 656/2022 г., Іт. о. - ПТП 2019 г., счупване на дясна ключица, възстановяване
около 2 месеца; счупване на два гръдни прешлена на гръбначния стълб, причинило трайно
13
затрудняване движението на снагата за около 8 месеца; счупване на лява бедрена кост в
горната й трета, затруднило движението на левия крайник със среден срок за възстановяване
около 10 месеца – 80 000 лева; Решение № 355 от 16.10.2024 г. на ПАС по в. т. д. № 329/2024
г. съществено засягане на левия горен крайник поради счупване на ключицата, счупване на
две кости на лявата предмишница и увреда на мускул-лакетния разгъвач на китката, както и
с разкъсно-контузна рана на дясното бедро и множество кръвонасядания, съпътствани с
физически болки, каквито при определени движения и при натоварване изпитва и
понастоящем, като счупванията са наложили оперативно лечение с открито наместване с
вътрешна фиксация посредством плаки, гипсова имобилизация и втора операция за
премахване на остеосинтезните средства, при протекъл без усложнения -60 000лв./
Настоящият съдебен състав намира, че размера на обезщетението следва да е
съобразен от една страна с вида на нанесената телесна повреда, с интензитета и
продължителността на физическите болките и страдания, с невъзможността пострадалия да
се обслужва сам за не много дълъг период от време, с наложилата се промяна в начина му
на живот и социални контакти, с продължителността на търпяните болки и страдания,
начина по който ги е понесла ищците, как са повлияли те на начина им на живот и какви са
изгледите за подобряване на състоянието им,съдът отчита също така освен физическите
болки и неудобства които продължават и претърпените психически страдания .
От така определената сума, съдът счита,че обезщетението не следва да бъде
намалено с определен % поради това,че не се установиха и доказаха обстоятелства за
наличие на съпричиняване / извършено нарушение на чл.108,ал.1 от ЗДвП и чл.160 от
ППЗДвП относно движението на пешеходците по тротоара или банкета на пътното платно
,както и нарушения на чл.113,ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.165 от ППЗДвП относно
съобразяване на пешеходците с разстоянието до приближаващите се ППС и с тяхната
скорост на движение,да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,както и да не
спират без необходимост на платното за движение и чл.114 от ЗДвП относно забраната
пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена
видимост./, поради което искът за неимуществени вреди е основателен по размер.
Всичко изложено до тук относно вида и интензитета на търпените болки при
получената травма, както и обстоятелството, че здравословното състояние на ищците Т. и Й.
П. е е възстановено напълно, мотивира съда да приеме, че справедливият размер на
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по отношение на Т. П. е в р-р на 40
000 лева, а по отношение на Й. П. е 30 000лв. В останалата част до пълния претендиран
размер на сумата 50 000лв. по отношение на Т. П. предявения иск като неоснователен ще
следва да се отхвърли.
Досежно имуществените вреди:
В настоящият процес наред с претендираните неимуществени вреди са заявени и
имуществени такива, представляващи направените от ищцата Т. П. разходи за проведеното
лечение, Ответният застраховател не оспорва така предявените претенции по основание, но
възразява относно размера им.
14
Основателна е и следва да се уважи и претенцията за присъждане на имуществени
вреди, представляващи стойността на заплатените разходи размер от 257,62 лева са във
връзка с лечението и от понесените при процесното ПТП травми.В този смисъл съдът
приема за безспорно доказано от приетите писмени доказателства и СМЕ, че тези разноски
са направени от ищцата и следва да бъдат присъдени в така заявения размер от 257,62лв.
С оглед изхода на спора по главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва за забава при спазване разпоредбата на чл. 497,
ал. 1 от КЗ, която е приложима в случая. Принципно лихва може да се търси от датата на
изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество, която
лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.В случая ищеца е
оформил претенция за законна лихва , считано от 17.02.2023г. С оглед възприетото в
съдебната практика на ВКС, на основани е чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за
плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за
собствената си забава.. Поради това началният момент на дължимата лихва трябва да се
определи при спазване разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ или считано от 17.02.2023 г.
Относно акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава
поради неизплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди , съдът
съобрази, че в процеса ответникът е в забава с депозиране на исковата молба, поради което
такава се дължи за посочения период,считано от предявяване на исковата молба в съда,а
именно 01.03.2024г.
По разноските:
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Претендират се от ищцата Т. П. разноски съобразно представен списък по чл.80 от
ГПК ,ведно с доказателства за уговорен и заплатен от ищеца хонорар в по висок от
предвидения в чл.36 от ЗА във вр. с чл.7,ал.2 от Наредба№1/2004г. за мин.размери на
адвокатските възнаграждения и заплатена Д.Т в р-р на 2010,30лв. С оглед уважаването на
исковете на ищцата при обсъдено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
адв.Г.Й. от САК съобразно процесуалните усилия за защита интересите на ищеца по
делото с оглед неговата фактическа и правна сложност следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 3 850 лева,представляващи адв.възнаграждение на адв.Г.Й. от САК
и сумата в р-р на 2010,30лв. платена Д.Т , съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ищецът Й. П. е освободен от заплащане на такси и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. т. 4 от ГПК, поради което и не е направил съдебноделоводни такива.
Процесуалното му представителство е осъществявано от адвокат Г. Й. от САК, като видно от
договор за правна защита и съдействие е уговорено предоставянето на правна помощ при
15
хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като така и е поискано. Ето защо съдът приема, че следва
да присъди възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник, а размера да определи
при спазване изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции, а именно
сумата 3 050 лева, която ответният застраховател ще следва да бъде осъден да му
заплати.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Плазарджик сумата 2
800 лв. държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и разноски в размер на
549,75 лева – платени депозити на вещи лица с оглед уважените искове, както и 5 лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Установените по делото разноски на ответника ЗК“Лев инс“АД са в размер на 690
лева от които депозити за в.л. в р-р на 200лв. +450лева и 40лв. депозит за свидетел, както
е поискано от юрк.И.Г. съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съразмерно с отхвърления размер на иска за вреди и липсата на изплатен депозит на
свидетел в р-р на 40лв. на ответника се следват разноски в размер на 390 лева
представлващи депозити за в.л. изчислени по съразмерност ,както и 150лв.
юрк.възнаграждение на юрк.И.Г. които ищецът следва да заплати.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК ,Пазарджишкият Окръжен съд
,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Т. С.
П.,ЕГН:********** с постоянен адрес: с.*****,обл.**** ул. „*****“№ * сумата в размер на
40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи
се в болки и страдания от травматични увреждания вследствие на настъпилото на
28.11.2022г. ПТП ., ведно със законната лихва върху така посочената главница,считано от
17.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,както и
сумата в р-р на 257,62 лева представляващи обезщетение за претирпани от нея имуществени
вреди, представляващи стойността на заплатените разходи за лечението понесени
вследствие на настъпилото на 28.11.2022г. ПТП, ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба 01.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата, по банковата сметка на
ищеца в „Пощенска банка“АД, IBAN **************** като за разликата до пълния
претендиран размер на сумата от 50 000лв. представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата Т. С. П. неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху така посочената
главница,считано от 17.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата ОТХВЪРЛЯ иска в
16
тази му част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Й. А. П.,
ЕГН:**********,чрез неговия баща и законен представител А. И. П.,ЕГН:**********
двамата с постоянен адрес: с.*****,обл.**** ул. „*****“№ * сумата в размер на 30 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания вследствие на настъпилото
на 28.11.2022г. ПТП ., ведно със законната лихва върху така посочената главница,считано
от 17.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ,
по банковата сметка на ищеца в „Пощенска банка“АД, IBAN **************************.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на ищцата Т. С.
П. от с.***** направевните по делото сдъдебно деловодни разноски , съразмерно на
уважаването на иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в р-р на 3 850 лева представляващи
адв.възнаграждение на адв.Г.Й. от АК – София, и сумата в р-р на 2010,30лв. платена Д.Т
съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА " ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адвокат Г. Й.,
член на САК, със съдебе адрес: гр. ****, бул. "**** " №** ет.* ап.* на основание чл. 38 от
ЗАдв. Сумата 3 050 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото по отношение на Й. А. П.,чрез неговия баща и
законен представите А. И. П..
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на държавата Д.Т в
размер на 2800 лева и разноски в размер на 549,75лева – платени депозити на вещи лица с
оглед уважените искове, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т. С. П., ЕГН:**********, и Й. А. П., ЕГН:**********,чрез неговия баща и
законен представител А. И. П.,ЕГН:********** двамата с постоянен адрес: с.*****,обл.****
ул.„*****“№ * да заплатят на " ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А разноски в
размер на 390 лева представлващи депозити за в.л. изчислени по съразмерност ,както и
150лв. юрк.възнаграждение на юрк.И.Г..
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
съдебните решения.
17
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
18