Р Е Ш Е Н И Е №
07.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
12124 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 187928 от 31.08.2020 г. по гр.д. № 46549/2019 г. Софийски районен
съд, 41 състав: Осъдил М.С.Б., ЕГН **********, по иск с правно основание чл.
109 ЗС да преустанови неоснователното си поведение, с което пречи на Н.И.Б.,
ЕГН **********, да упражнява в пълен обем правото му на собственост над самостоятелен
обект - целия втори (надпартерен) етаж от масивната четириетажна жилищна сграда
в гр. София, ул. „********№ **, представляваща сграда с идентификатор
68134.1931.66.1 по КККР на гр. София, одобрени със заповед №
РД-18-68/02.12.2010 на изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1931.66, както и 1/2 идеална част от общите части на
жилищната сграда и 1/4 идеална част от правото на собственост върху дворното
място, върху което къщата е изградена, като осигури на Н.И.Б. свободен
постоянен достъп до подпокривнто пространство на сградата; Отхвърлил предявения
от Н.И.Б., ЕГН **********, срещу С.И.Б., ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 109 ЗС за осъждане на последния да възстанови разрушената от него обща
входна врата, дворна врата и ограда, заедно със закачената на вратата пощенска
кутия, разположени в поземлен имот с идентификатор 68134.1931.66 по КККР на гр.
София, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 на изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес гр. София, ул. „********№ 78; Отхвърлил предявените
от Н.И.Б., ЕГН **********, срещу М.С.Б., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на последния да възстанови вътрешния централен
комин, който преминава през собствения му имот – таванско жилище,
представляващо преустроена в жилищен обект североизточна част на тавана на
сградата, находящ се в масивната четириетажна жилищна сграда в гр. София, ул. „********№
78, представляваща сграда с идентификатор 68134.1931.66.1 по КККР на гр. София,
одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 на изпълнителния директор на АГКК,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1931.66, с площ на жилището по документ за собственост 43 кв.
м, както и за осъждането му да премахне за своя сметка разположения в
подпокривното пространство над таванското му жилище бойлер и да възстанови
разрушената от него обща входна врата, дворна врата и ограда, заедно със
закачената на вратата пощенска кутия, разположени в поземлен имот с
идентификатор 68134.1931.66; Отхвърлил предявения от Н.И.Б., ЕГН **********,
срещу С.С.Б., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител С.И.Б.,
иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на С.С.Б. да възстанови вътрешния
централен комин, който преминава през собствения му имот – апартамент, находящ
се на трети етаж в североизточната част на масивната четириетажна жилищна
сграда в гр. София, ул. „********№ 78, представляваща обект с идентификатор
68134.1931.66.1 по КККР на гр. София, одобрени със заповед №
РД-18-68/02.12.2010 на изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1931.66, с площ на апартамента по документ за
собственост от 40 кв. м. На основание чл.78, ал.1 ГПК М.Б. е осъден да заплати
на ищеца сумата 242.22 лв. – разноски по делото; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът е осъден да заплати на ответника М.Б. разноски в размер на 400 лв., а на
ответниците С.И.Б. и С.С.Б. – разноски в размер на по 600 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Н.И.Б., който го обжалва
в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност - неправилно приложение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. По отношение на исковете за възстановяване на вътрешния
централен комин решаващият съд правилно стигнал до извода, че коминът е
прекъснат на третия етаж на сградата в жилището в североизточната част на
същата и в четвърти етаж този комин не продължава, както и че извършеното
въздействие върху общата вещ е препятствало упражняването на правото на
собственост на ищеца във връзка с обезпечаване възможността да отоплява имота
си по избран от него начин и да извежда горещи газове оттам. Необосновано и в
противоречие с константната съдебна практика обаче съдът приел, че предпоставка
за уважаване на този иск е провеждане на пълно и главно доказване на
обстоятелството, че тъкмо ответникът е извършил посоченото в исковата молба
неоснователно въздействие – в случая разрушаване на комина. Достатъчно било
ответникът да поддържа създаденото неоснователно въздействие, дори и да не го е
създал самият той, за да бъде пасивно процесуално легитимиран. Безспорно било,
че ако от нарушението са останали трайни въздействия, смущаващи правото на
собственост на ищеца, искът може да се предяви и срещу новия приобретател, ако
имотът бъде прехвърлен след нарушението. Ответниците С.С.Б. и М.С.Б. били собственици
на обектите, в които е премахнат коминът, и с бездействието си, изразяващо се в
непредприемане на действия за възстановяване на разрушените части от комина,
обективно създавали пречки за упражняване на установения правен режим за ползване
на имота, като по този начин се накърнявали правата на собственика и се създавали
пречки да се осъществява правото на собственост в пълен обем. Не бил установен
точният момент на противоправното въздействие, а дори премахването на комина да
било извършено от С.И.Б. като вещен ползвател, това не препятствало правото на
ищеца да иска от собствениците на имотите тези вмешателства да бъдат отстранени
и да се възстанови предишното състояние. По отношение на иска за премахване на
разположения в подпокривното пространство бойлер районният съд неправилно
приел, че самото наличие на бойлера не смущава правото на собственост на ищеца,
доколкото не се явявал пречка ищецът да разположи свои вещи там или да
препятства достъпа му до тази обща част. Ползването на обща част от единия от
етажните собственици, вкл. с поставяне на движими вещи, можело да стане само
със съгласие на останалите съсосбственици, каквото в случая не било налице. При
липсата на такова решение, предприетият начин на ползване на помещението от
страна на някой от етажните собственици, с който се препятства възможността на
друг собственик от етажната собственост да ползва помешението – обща част
според предназначението му, било нарушение на правото му да упражнява
собствеността в пълен обем и основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Ответникът
признал, че е поставил бойлер в общата за всички етажни собственици част от
сградата. Нещо повече – от СТЕ по конклудентен път се установило, че в
нарушение на нормативните изисквания и без съгласие на останалите съсобственици
преустроил в мокро помещение (баня) част от жилищната площ и неправомерно
„придал“ към това обща част, поставяйки бойлер в подпокривното пространство. Не
били разгледани и възраженията на ищеца, че поставянето на бойлер „по всяка
вероятност“ изисквало прокарване на водопроводни тръби, което наложило
нерегламентирано пробиване на плочата и оттам – създавало опасност за
компрометиране на конструкцията на сградата, както и от наводнение. Освен това
поставянето на електроуреди извън специално оборудваните за това места било в
противоречие с нормата на чл. 37, т. 6 и чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. Относно иска за възстановяване на разрушената обща
входна врата, дворна врата и ограда, заедно със закачената на вратата пощенска
кутия по делото се установило, че през м. 12.2017 г. ответникът С.И.Б. с флекс
срязал пантите на гаражната врата на двора на имота, която останала да виси на
място, а впоследствие била отстранена от ищеца, защото състоянието й създавало
опасност за живущите в сградата. Необосновано районният съд приел, че след като
не е установено кой да е от ответниците да е разрушил или премахнал обща дворна
или входна (а не гаражна) врата, не би могло да се приеме, че действията на
първия ответник застрашават безопасността на дома на ищеца или препятстват
правото му да получава кореспонденцията си. Още повече, че св. Николов говорел
за дворна врата – кое точно св. Н. нарича „гаражна врата“ и дали същата
означава с това понятие само едната част от дворната врата, следвало да се
тълкува съобразно показанията и обясненията на всички страни и всички събрани
доказателства – самите ответници също говорели за врати – входна и дворна.
Несъмнен факт било, че врата имало и тя била изрязана от ответника С.Б., а
какво е точното наименование, дадено от различните страни, не променяло факта
на неправомерното й премахване. Освен това наличието на пощенска кутия към
датата на огледа от вещото лице не водело до извода, че намиращата се на
оградата такава не е премахната, като впоследствие ищецът бил принуден да
постави такава на оградата. Още повече че от ответника С.Б. имало признание за
премахването на входната и дворната врата, като във връзка с противоправните му
действия била образувана пр.пр. № 18681/2019 г. на СГП, по която с
постановление от 01.11.2019 г. било отменено постановлението от 29.05.2018 г.
за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 22883/2019 г. по описа
на СРП. Поради това моли съда да отмени първионстанционното решение в
атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя
списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираните от насрещните страни адвокатски
възнаграждения. Съображения излага в писмена защита от 09.03.2022 г.
Въззиваемите страни С.И.Б., М.С.Б. и С.С.Б., последният малолетен, действащ
чрез своя баща и законен представител С.И.Б.,
са депозирали писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с които оспорват
жалбата и молят съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните
части като правилно. В открито съдебно заседание на 02.03.2022 г. твърдят
новонастъпили факти от значение за спора – с договори за покупко-продажба от
02.09.2021 г. и 23.09.2021 г. М.С.Б. и С.С.Б. продали собствените си обекти в
сградата – етажна собственост, който факт следвало да бъде взет предвид от съда,
доколкото при евентуално уважаване на жалбата нямало да са в състояние да
премахнат или възстановяват някакви фактически състояния, тъй като вече имотите
не са тяхна собственост. Претендират разноски за въззивното производство
съгласно 3 бр. списъци по чл. 80 ГПК. Правят евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Като
краен резултат въззивният съд го намира за правилно в същите части по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС.
От фактическа страна: Не е било спорно и от приетия договор за покупко–продажба
на недвижим имот от 06.06.2005 г., сключен във формата на нотариален акт № 85,
том I, дело № 68/2005 г. на нотариус с рег. № 329 на НК се установява, че
ищецът е собственик на целия втори (надпартерен) етаж, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1931.66.1.2 от сградата с
административен адрес гр. София, ул. „********№ 78, ведно с 1/2 идеална част от общите части на
жилищната сграда и 1/4 идеална част от правото на собственост върху дворното място,
върху което къщата е изградена.
Не е било спорно също и се установява, че по силата на договор за дарение
от 23.12.2009 г., сключен с нотариален акт № 140, том IV, рег. № 6339, дело №
643/2009 г. на нотариус с рег. № 189 на НК ответникът С.С.Б. е придобил
собствеността на апартамент, находящ се на трети етаж в североизточната част на
процесната сграда, с площ по документ за собственост от 40 кв. м, заедно с
15/100 идеални части от общите части на сградата и 1/8 идеална част от дворното
място, като дарителят и негов баща – ответникът С.И.Б., си запазил пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху дарения имот.
С договор за дарение от 23.12.2009 г., сключен с нотариален акт № 141, том
IV, рег. № 6340, дело № 646/2009 г. на нотариус с рег. № 189 на НК ответникът М.Б.
придобил собствеността на таванско жилище, представляващо преустроена в жилищен
обект североизточна част на тавана на процесната сграда, с площ по документ за
собственост 43 кв. м, заедно със съответстващите му идеални части от общите
части на жилищната сграда, както и 1/8 идеална част от дворното място, като
дарителят и негов баща – ответникът С.И.Б., си запазил пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване върху дарения имот.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което не
е оспорено от страните, а съдът кредитира като обективно и компетентно се
установява: Процесната сграда се намира в поземлен имот с идентификатор
68134.1931.66 до действащите КККР. През 1960 г. е бил одобрен архитектурен
проект за построяване на жилищна сграда на два етажа и сутерен със застроена
площ 99 кв. м; През 1972 г. е одобрен проект за надстрояване на сградата с още
един етаж, при което къщата става на три етажа, сутерен и таванско подпокривно
пространство. През 1972 г. е одобрен и проект за преустройство на подпокривното
пространство в жилище. Вътрешен централен комин, показан в архитектурния проект
от 1960 г., е изграден и при извършения от вещото лице оглед е установен на
стената между двете лицеви източни стаи към улицата на втория етаж от сградата (в
имота на ищеца). На третия етаж коминът е прекъснат и не се установява да
продължава на четвъртия преустроен подпокривен етаж, останала е горната част на
комина над покрива на сградата. Поради прекъсването коминът не може да се
ползва по предназначение. Вещото лице е констатирало, че входната врата за
влизане в двора е демонтирана и липсва, а пощенските кутии са изнесени на
оградата. При огледа било уточнено, че в подпокривното пространство над
санитарния възел на четвъртия етаж е разположен бойлер, до който вещото лице не
е имало достъп предвид затворения с катинар хоризонтален отвор за достъп до
подпокривното пространство.
Разпитаният по делото свидетел С.Н.установява, че е собственик заедно със
съпругата си на първия етаж от процесната сграда от 14.09.2004 г. и оттогава
живее там. В имота му имало изграден комин, който започвал от мазето му,
разположено под апартамента му. Коминът функционирал през 2004 г. и свидетелят
бил свързал към него сушилня. През зимата на 2009/2010 г. свидетелят установил,
че парата от сушилнята му не влиза в комина, а се връща обратно, което го принудило
да премести сушилнята и да направ отвор за парите през малкия прозорец на
мазето. През собствения му етаж и разположеното под него избено помещение имало
изграден комин, който функционирал от придобиване на имота през 2004 г. Коминът
преминавал от мазето през етажите на къщата до покрива. През 2009 г. - 2010 г.
ответникът С.И. С.правил ремонт на третия или четвъртия етаж, свидетелят не
може да каже точно. Освен него никой в сградата не бил правил конструктивен
ремонт. В останалата част показанията на свидетеля касаят факти относно
уважения от СРС иск, който не е предмет на въззивна проверка и съдът не ги
обсъжда.
Свидетелката А.Н., съпруга на св. Н. установява, че живее на първия етаж от
процесната сграда. Прозорецът на стаята й гледал към входната врата и двора.
Понастоящем нямало входна врата на двора. В средата на декември 2017 г. С.Б. я
отрязал с флекс. С него били жена му Б. и големият му син М.. Само С. режел
вратата, другите двама гледали. Н. Б. опитал да го спре първо вербално, след
това го дръпнал. Б. и М. го държали, докато С. продължавал да реже. Той бил
отрязал пантата, така че вратата се наклонила и седяла полупаднала. Мислела, че
срязал долната панта, не била сигурна. Вратата висяла на нещо като железен кол,
който бил залепен за гаража. Едната част от входната врата вече липсвала към
този момент. Тази врата първоначално била от две части – едната част била
входна, а другата била като врата за гараж. Входната липсвала, свидетелката не
знаела кога е махната, а това което разказва е за другата, гаражната врата.
Преди да започне рязането имало свободен достъп до имота през липсващата част
от вратата. Било опасно да виси така вратата, била премахната, за да не стане
нещо опасно, не знаела кой я е премахнал. Не знаела къде се намира вратата
понастоящем.
Свидетелят Н.Н.бил собственик на таванско жилище на четвъртия етаж на
сградата. Причината преди две-три години съседът му С.Б. да сложи катинар с
ключ на капандурата за подпокривното пространство била, че някой започнал да се
качва и да прави пакости - да чупи керемиди, да излива вода. През 2019 г. С.
поставил видеокамера между третия и четвъртия етаж с цел да се наблюдава кое
лице се качва към покрива и да се прекратят последващи повреди. Дворната врата,
състояща се от голямо крило с ширина около два метра и малко крило с ширина около
един метър, била премахната и двете крила стояли подпрени на черешата в двора. С.
му казал, че вратата е отнесена там от Н..
От приетия във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 2 ГПК
нотариален акт № 9, том ХIII, рег. № 28632, д. № 2122/2021 г. на нотариус с
рег. № 622 на НК се установява, че на 02.09.2021 г., в хода на въззивното
производство, ответникът М.С.Б. е продал на трето лице собствения си недвижим
имот в процесната сграда – таванско жилище на четвъртия етаж с площ от 43 кв.
м; От приетия нотариален акт № 178, том ХIII, рег. № 26084, д. № 2211/2021 г.
на нотариус с рег. № 039 на НК се установява, че на 23.09.2021 г., в хода на
въззивното производство, малолетният ответник С.С.Б. е продал на трето лице собствения
си недвижим имот в процесната сграда – апартамент на третия етаж с площ от 40
кв. м. В документите, представени пред нотариуса във връзка с изповядване на
сделките са описани и декларации за отказ от право на ползване от 30.06.2021
г., вписани н АВ по надлежния ред.
Съгласно приетите във въззивното производство при условията на чл. 266, ал.
3 ГПК сведения, дадени от ответника С.И.Б. по пр.пр. № 22883/2019 г.: На
12.04.2018 г. същият е дал сведение, че се е прнудил да махне вратата, защото се
заключвала с катинар и не можело да се влезе. Вратата се ползвала от всички
живущи и смятал да се направи само пешеходна врата. След отрязването оставил
вратата вътре, а къде я прибрали не знаел; Съгласно сведението от 07.04.2020
г., вратата след откачането й от Н. и С.се намирала две години в бараката на Н.,
понеже си била негова и само той щял да я ползва. Ползвала се, за да вкарва (Н.)
колата си неправомерно в общия двор без никакво разрешение.
Със становище по отговорите на исковата молба от 21.02.2020 г. ищецът
твърди, че след отрязване с флекс на пантите на входната дворна желязна врата
от двамата ответници С. и М. Б.същата останала да виси нестабилно, създавала
опасност и ищецът се принудил да я премахне изцяло.
От правна страна: Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може
да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право.
С Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК
на ВКС се прие, че негаторният иск е иск за защита на собствеността, но
отрицателен по същността си. Предмет на делото не е нито правото на собственост
върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия)
имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за
основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото, по
тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални
правоотношения и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота)
според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С
предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено
или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването
на правото ответникът да въздейства върху вещта. Когато правото на
собственост на ищеца се защитава от ограничаване или друго накърняване, предмет
на делото е несъществуването на съответните ограничения и неправомерността на
накърненията, както и преустановяването на неправомерните въздействия и
възстановяване в положението отпреди нарушението.
От самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС е видно, че двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника
по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си
на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото
ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката
за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем, като с тълкувателното решение се дават и
примери в тази насока.
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС срещу ответниците М. С. Б. и С.С.Б.
за възстановяване на вътрешния централен комин:
По делото се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на втори (надпартерен)
етаж в процесната сграда в режим на етажна собственост. Коминът представлява обща
част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС и ищецът е легитимиран да предяви
негаторен иск в случай че трети лица неоснователно препятстват или ограничават
правото му на собственост в пълен обем. От заключението на СТЕ и показанията на
св. Н. се установи, че коминът е прекъснат на третия етаж на сградата в
жилището в североизточната част на същата и в разположеното над него жилище в преустроения
тавански апартамент на четвъртия етаж този комин не продължава. Установява се,
че до 23.12.2009 г. имотите, в които е прекъснат комина са били собственост на ответника
С.И.Б., а след тази дата имотът на третия етаж е придобит от малолетния
ответник, а на имотът на четвъртия етаж – от ответника М.Б.. Установи се и че невъзможността
за ползване на комина е резултат от извършени от ответника С.И.Б. въздействия в
двата имота, с което правото на собственост на ищеца е накърнено, доколкото не
може да ползва общата вещ по предназначение, като избира начин на отопление на
имота си.
Няма спор в практиката, че за уважаване на негаторния иск е без значение
дали самият ответник е причинил противоправното състояние – достатъчно е, че
поддържа същото при предявяване на иска. С исковата молба обаче ищецът е
твърдял, че неоснователното въздействие върху комина е извършено от тримата
ответници. Със становището си по отговорите на исковата молба е поддържал, че
противоправното поведение на ответника може да се изразява и в бездействие, но
не е уточнил исковата си молба в този смисъл по реда на чл. 143 ГПК. Поради
това в съответствие с диспозитивното начало в процеса районният съд е обсъждал
само твърдяното в исковата молба, и предвид обстоятелството, че към момента на
въздействието върху комина ответникът С.С.Б. е бил на 2 – 3 години, а
ответникът М.Б. – на 11 – 12 години, а иск за възстановяване на комина в
състоянието от преди неоснователното въздействие срещу С.И.Б. не е предявен, е
счел предявените искове за неоснователни.
Дори да се приеме, че при установено бездействие на собствениците към онзи
момент, изразяващо се в поддържане от същите на противоправното състояние в
имотите си произнасянето не би било в отклонение на диспозитивното начало,
налице е нов факт, настъпил в хода на въззивното производство – тези двама
ответници са прехвърлили имотите си през 2021 г., и следователно към
приключване на устните състезания по делото пред въззивната инстанция вече не
поддържат в тях съдаденото от другия ответник противоправно състояние. Този
факт е от значение за спорното право и следва да бъде взет предвид от въззивния
съд съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Доводите на въззивника, че в случая е
приложима нормата на чл. 226 ГПК настоящиат състав намира за неоснователни. С
оглед изяснения предмет на негаторния иск с цитираното по-горе тълкувателно
решение, правото на собственост на ответниците не се явава „спорно право“ по
смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК и тази разпоредба е неприложима в случай на
прехвърляне на правото на собственост върху имота на ответника в хода на делото
по негаторния иск. Поради това, и тъй като ответниците С.С.Б. и М.С.Б. към
приключване на устините състезания по делото вече не поддържат в имотите
противоправното състояние, предявените срещу тях искове за възстановяване на
централния комин на сградата са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По иска срещу М.С.Б. за премахване на разположения в подпокривното
пространство бойлер:
Този ответник не е оспорвал факта, че в подпокривното пространство на
сградата над притежавания от него до 2021 г. тавански апартамент е поставен бойлер.
Несъмнено подпокривното пространство представлява обща част на сградата по
смисъла на чл. 38 ЗС. Както беше посочено по-горе обаче, за да се уважи иск по
чл. 109 ЗС, ищецът следва да докаже не само че ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие) върху вещта, респ. върху
общи части в сграда – етажна собственост, но и че това действие или бездействие
на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот,
по-големи от обикновените - чл. 50 ЗС. В случая такова доказване не е
проведено от ищеца. Поставянето на бойлер в общото подпокривно пространство
само по себе си не е действие, което смущава правото на собственост на ищеца,
нито само по себе препятства ищеца да ползва общата част. Естеството на
извършеното не е и такова, че да е ясно, че с него се пречи на собственика, а
наведените от ищеца със становището по отговорите на исковата молба твърдения,
че поставянето на бойлера създавало опасност от компрометиране на конструкцията
на сградата, от наводнение и за пожарната безопасност на сградата са останали
недоказани. Дали ответникът М.Б. е преустроил таванското жилище в нарушение на
нормативните изисквания не е предмет на настоящия правен спор. Поради това
въззивният съд намира и този иск за неоснователен.
По исковете срещу ответниците М.С.Б. и С.И.Б. за възстановяване на
разрушена обща входна врата, дворна врата и ограда, заедно със закачена на вратата
пощенска кутия:
Въз основа на съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства –
свидетелски показания, сведения, дадени от ответника С.И.Б. по прокурорската
преписка, и предвид направеното от ищеца със становището от 21.02.2020 г.
признание, въззивният съд стига до извод, че за влизане в дворното място е
имало двойна врата, състояща се от по-малка пешеходна и по-голяма гаражна
(дворна), като по-малката врата, съгласно показанията на доведения от ищеца
свидетел, не е била налична от преди м. 12.2017 г., а на втората врата
(независимо дали ще бъде наречена дворна или гаражна) ищецът е бил поставил
катинар с ключ и е ползвал същата, за да влиза с колата си в дворното място.
Установи се още, че около средата на м. 12.2017 г. ответникът С.И.Б. е разрязал
с флекс панта/панти на дворната врата, при което същата останала да виси на
място. Впоследствие е прибрана от ищеца в дворното място, а след това в негово
собствено помещение, тъй като я смятал за своя и само той можел да я ползва. Не
се установява ответникът М.Б. да е разрязвал панти на вратата, нито някакви
осъществени от ответника С.И.Б. въздействия върху оградата на дворното място.
Не се установява и пощенската кутия на ищеца до този момент да е стояла върху
дворната врата, а при огледа вещото лице е констатирало, че пощенските кутии са
поставени на оградата.
С оглед така установеното, недоказани са твърденията в исковата молба както
че двете врати са били премахнати от ответника С.И.Б., така и че липсата на
врата/врати застрашавали безопасността на дома на ищеца и препятствали правото
му да получава кореспонденцията си. Преди събитието от м. 12.2017 г. до двора е
имало свободен достъп, няма доказателства къде е била поставена пощенската
кутия на ищеца преди събитието, рамката на вратите ведно с дворната такава е
била премахната окончателно от ищеца, който впоследствие я прибрал. Следователно,
макар С.И.Б. да е осъществил неоснователно въздействие върху въпросната дворна
(гаражна) врата, окончателното й премахване е извършено от ищеца и същата се
съхранява от последния. Този ответник би могъл да бъде осъден само да
възстанови разрязаните от него панта/панти на дворната врата, но с такъв иск
съдът не е сезиран, а и за осъществяване на такъв резултат ще е нужно
съдействие от ищеца, у когото се намира вратата. Поради това въззивният съд намира,
че и тези искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемите. Доказано направените такива са в размер на по 600 лв.,
заплатени от всеки от въззиваемите в брой съгласно удостовереното в приложените
към отговорите на въззивната жалба 3 бр. договори за правна защита и съдействие.
Предвид броя на предявените срещу М.Б. искове – предмет на въззивна проверка,
възнаграждението от 600 лв. не надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
това възнаграждение е неоснователно; Срещу другите двама въззиваеми въззивната
проверка касае по един иск, като преценявайки извършената от пълномощника им
дейност въззивният съд намира, че възнагражденията следва да бъдат намалени на
по 400 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187928 от 31.08.2020 г., постановено по гр.д. № 46549/2019 г. на
Софийски районен съд, 41 състав в
обжалваните части, с които са отхвърлени: предявеният от Н.И.Б., ЕГН **********,
срещу С.И.Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
последния да възстанови разрушената от него обща входна врата, дворна врата и
ограда, заедно със закачената на вратата пощенска кутия, разположени в поземлен
имот с идентификатор 68134.1931.66 по КККР на гр. София, одобрени със заповед №
РД-18-68/02.12.2010 на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес:
гр. София, ул. „********№ 78; предявените от Н.И.Б., ЕГН **********, срещу М.С.Б.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на последния да
възстанови вътрешния централен комин, който преминава през собствения му имот –
таванско жилище, представляващо преустроена в жилищен обект североизточна част
на тавана на сградата, находящ се в масивната четириетажна жилищна сграда в гр.
София, ул. „********№ 78, представляваща сграда с идентификатор 68134.1931.66.1
по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 на изпълнителния
директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1931.66, с
площ на жилището по документ за
собственост 43 кв. м, както и за осъждането му да премахне за своя сметка
разположения в подпокривното пространство над таванското му жилище бойлер,
както и да възстанови разрушената от него обща входна врата, дворна врата и
ограда, заедно със закачената на вратата пощенска кутия, разположени в поземлен
имот с идентификатор 68134.1931.66; предявеният от Н.И.Б., ЕГН **********, срещу
С.С.Б., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своя баща и законен
представител С.И.Б., иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на С.С.Б. да
възстанови вътрешния централен комин, който преминава през собствения му имот –
апартамент, находящ се на трети етаж в североизточната част на масивната
четириетажна жилищна сграда в гр. София, ул. „********№ 78, сградата представляваща
обект с идентификатор 68134.1931.66.1 по КККР на гр. София, одобрени със заповед
№ РД-18-68/02.12.2010 на изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1931.66, с площ на апартамента по документ за
собственост от 40 кв. м.
ОСЪЖДА Н.И.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на М.С.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 600.00 лв. (шестстотин лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.И.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на С.С.Б., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своя баща и
законен представител С.И.Б., на основание чл. 78 ГПК сумата 400.00 лв. (четиристотин лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.И.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на С.И.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 400.00 лв. (четиристотин лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната осъдителна част решението по гр.д. № 46549/2019 г. на
Софийски районен съд, 41 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.