ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25.09.2020г. гр.Бургас
Бургаският
районен съд
І граждански състав
На двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 186 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по иск на А.С.С. за установяване по отношение на ответниците Община
Бургас, А. Милчева Д., В.С. Доброджалиева и Звзда С.С., че е налице грешка и
непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри на Община Бургас,
възникнала към момента на създаването ѝ, състоящи се в неотразяване със
самостоятелни идентификатори на поземлени имоти пл. № 948 и 949 в кв.128 по
действащия ДРП на гр.Бургас, като се иска началникът на СГКК – Бургас да бъде
задължен да отстрани тази грешка и непълнота.
Искът се основава
на твърдения, че ищецът е собственик на поземлен имот с пл.№ 948 в кв.128 по
действащия дворищно-регулационен план на ЦГЧ на гр.Бургас от 1989г., а ответниците
са съсобственици на съседния поземлен имот с пл.№ 949, двата включени в УПИ III-948,949 в кв.128. Този УПИ е идентичен с нанесения в
кадастъра поземлен имот с идентификатор 07079.612.155, неправилно обединяващ
самостоятелните поземлени имоти 948 и 949, които следва да бъдат отразени като
самостоятелни кадастрални единици.
В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 от ГПК писмени отговори представят ответниците Община
Бургас, В.С. Доброджалиева и А. Милчева Д.. Оспорват допустимостта на
предявения иск, като се позовават на влязъл в сила отказ, постановен по
административен ред, и на влязло в сила решение по гр.д. № 3025/ 2010г. на БРС за допускане на делба на описания УПИ III-948,949.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона Бургаският районен съд намира за установено следното :
Легална дефиниция
на понятието „непълноти или грешки“ в кадастралната карта е дадена в
разпоредбата на § 1, т.16 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/ - това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти
в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. Съгласно действащите норми на чл.54 ал.1 и ал.2 от ЗКИР непълнота
или грешка се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и
кадастър /СКГГ/ въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, а когато непълнотата
или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след
решаване на спора по съдебен ред.
Съгласно задължителните
разяснения, направени с тълкувателно решение № 8/ 23.02.2016г. по тълк. д. № 8/
2014г. на ОСГК на ВКС, ОСГК, искът с правна квалификация чл.54, ал.2 от ЗКИР е
положителен установителен иск за собственост, а не за факт. Предмет на този иск
е разрешаването на спор за материално право между страните, легитимиращи се
като собственици на имотите, засегнати от твърдяната непълнота или грешка на
кадастъра. В настоящата искова молба не са въведени подобни твърдения за
съществуващ между страните спор за обема или предмета на материалните им права
на собственост върху описаните поземлени имоти, включени в общ УПИ през 1989г. Освен
това, при извършена служебна справка се установи, че с влязло в сила съдебно
решение № 1722/ 25.11.2010г. по цитираното от ответника гр.д. № 3025/ 2010г. на
Районен съд - Бургас е допусната делба на процесния общ съсобствен поземлен
имот с идентификатор 07079.612.155 по КККР на гр.Бургас, целият с площ от 559
кв.м., съответстващ на УПИ III-948,949, при твърдяните и в
настоящото производство квоти на страните : 311,44/ 559 кв.м. ид.ч. за ищеца А.С.С.;
32,94/ 559 кв.м.ид.ч. за В.С.Д.; 57,90/ 559 кв.м.ид.ч. за З.С.С.; 35,14/559
кв.м.ид.ч. за А.М.Д.; и 121,58/559 кв.м.ид.ч. за Община Бургас. С влизането в
сила на това съдебно решение за допускане на делбата със сила на пресъдено нещо
са разрешени въпросите за съсобствения имот, носителите на правото на
собственост и техните квоти в съсобствеността /чл.344, ал.1 от ГПК/. На
основание чл.299, ал.1 от ГПК спорът за собствеността на имоти пл.№ 948 и 949,
респективно за съсобствеността на поземлен имот с идентификатор 07079.612.155
съответстващ на УПИ III-948,949 не може да бъде
пререшаван. Съгласно разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение № 8/
2016г., въпросът за наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална
карта се включва в предмета на иска за собственост на имота, в случая в
съдебното допускане на делбата на имота. Искът за делба е заведен от настоящия
ищец А.С. на 29.04.2010г. – след одобряването на кадастралната карта със
заповед № РД-18-9/ 30.01.2009г., поради което следва да се приеме, че делбеното
решение в първата фаза на производството установява актуалното положение на
процесния имот.
По изложените
съображения съдът приема, че между страните не е налице спор за материално
право, поради което за ищеца не съществува право на иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Следва да се отбележи също, че с исковата молба не е отправен надлежен петитум
за установяване на вещни права, а е заявено установяване на факт – наличие на
несъответствие в начина, по който в кадастралната карта е отразена част от
земната повърхност, която следва да е обособена в два самостоятелни терена,
вместо в един общ. По силата на чл.124, ал.4 ГПК, обаче, исковете за
установяване на факти с правно значение са допустими само в случаите,
предвидени в закон. Не съществува позитивно-правна норма, която да допуска
предявяването на иск за установяването на факт от вида на заявения от ищеца.
Подобни непълноти или грешки в КККР, при липсата на спор между заинтересованите
страни, се отстраняват по административен ред – от СГКК. В случая, видно от
представеното решение на началника на СГКК е видно, че подобно административно
производство е заведено през 2015г. и административният орган е постановил
отказ, приемайки, че висящото дело за делба на имота е преюдициално за искането.
По изложените
съображения липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
настоящото производство – за ищеца не съществува право на иск. Поради това
предявеният иск е недопустим и производството по него следва да бъде
прекратено.
Мотивиран от
горното, на основание чл.130 Бургаският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството
по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :