№ 335
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330202459 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. АНГ. П., ЕГН: ********** против
Наказателно постановление № 20-1030-014577/ 30.12.2020г., издадено от
Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на
1050 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, както и са отнети общо 12 контролни
точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и допълнителни
мотиви към нея, чрез процесуалния си представител – адв. Т.Т., моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. За него
се явява преупълномощената от адв. Т. – адв. К..
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. До съда е депозирана писмена молба-становище, в която се
излагат доводи за потвърждаване на наказателното постановление. При
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера
1
на адвокатския хонорар до предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Тъй като процесното НП не е
редовно връчено, се приема че жалбата е подадена в предвидения законов
срок. По този въпрос има произнасяне на Административен съд – Пловдив, по
ЧАКД №1956/2021 г..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 909004 от 07.12.2020 г. за това че на 30.08.2020 г.
около 13:52 ч. в гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург срещу № 1 посока запад-
изток, като водач на л. а. БМВ 335 с рег. № ********, собственост на А. А. П.,
се движи със скорост 142 км/ч при максимално разрешена скорост за
населено място 50 км/ч и след отчетен толеранс на техническото средство от
минус 3%, т. е. с наказуема скорост 138 км/ч. Нарушението било установено с
техническо средство за видеоконтрол TFR1-M № 546, за което бил изготвен и
клип № 19830. АУАН серия АА № 909004 от 07.12.2020 г. бил съставен в
присъствие на нарушителя и връчен на същия срещу подпис, без възражения
от негова страна.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено и процесното наказателно постановление, в което
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на П. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1050 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, както и са
отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Разпитана пред съда,
свидетеля Б. потвърждава направените в съставения от нея АУАН
констатации, като посочва, че АУАН бил съставен по документи и клип от
техническо средство, а именно - приложените такива към административно-
наказателната преписка.
В изпълнение на изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, според
2
която за всяко използване на мобилно автоматично техническо средство за
контрол се попълва протокол съгласно приложението към чл. 10 от
Наредбата. Съставен е такъв, копие от който е приложен към
административно-наказателната преписка. От този протокол, а също и от
приложения клип № 19830 се установява, че нарушението е заснето с АТСС
TFR1-M № 546, представляващо мобилна система за измерване. По делото е
представена и снимка, удостоверяваща разположението на мобилното
устройство. Приети са като писмени доказателства и копие на удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, копие на протокол № 4-
32-20/13.03.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M,
от които се установява, че средството за измерване е одобрен тип и е
преминало съответната проверка. Независимо, че съгласно удостоверението
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 неговият срок на
валидност е до 24.02.2020 г., приложима в случая е разпоредбата на чл. 30, ал.
5 от Закона за измерванията, според която, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
От съдържанието на съставения протокол се установява, че средството за
измерване TFR1-M е позиционирано в служебен автомобил, а мястото на
установяване на нарушението е гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 156А в
посока север-юг, което е различно от посоченото място на извършване на
нарушението в съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Представеният протокол за използване на АТСС
с различно съдържание за място на извършване на нарушението създава
съмнения относно мястото, на което е било позиционирано АТСС – в гр.
Пловдив, бул. Санкт Петербург срещу №1 или гр. Пловдив, бул. Пещерско
шосе № 156А. Независимо, че мястото на заснемане на движението на МПС
е определяемо с оглед посочените в приложения клип географски
координати, като това място съответства на съставения Протокол по чл. 10 от
Наредбата, констатираното несъответствие в протокола с отразеното в АУАН
и НП създава противоречие и неяснота относно мястото, на което е било
експлоатирано АТСС, съответно е било извършено и нарушението.
Невъзможно е едно и също АТСС по едно и също време да е позиционирано в
служебен автомобил, находящ се в гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург срещу
№1 и в гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 156А, доколкото двете улици с
3
така посочените номера на адреси се намират в съвсем различни квартали на
гр. Пловдив. Протоколът по чл. 10 от Наредбата се попълва при всяка смяна
на мястото/участъка за контрол, т.е. смяната на мястото/участъка на контрол
предполага съставянето на различни протоколи. В случая не е възможно да е
налице друг, различен от приложения протокол, доколкото снимковото
изображение, удостоверяващо движението на посочения в НП автомобил с
посочената скорост, попада в цифровия диапазон на изображения, изготвени
при използване на АТСС, а също и на посочения в протокола времеви
интервал. Местонахождението на средството за измерване на скоростта,
общото ограничение на скоростта на това място, режима на измерване, вида
на служебния автомобил и вида и номера на средството се съдържат в
приобщения Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Освен това статичното изображение с посочени в него географски
координати също съдържа информация за вида на МПС, номера му, мястото
на установяване на нарушението, скорост, с която се управлява МПС и те
напълно съвпадат с изготвеният протокол по чл. 10 от Наредбата. От
извършена служебна справка в „Google maps“, по координати и съгласно
приложените изображения на снимки от видеоклип №19830 съдът установи,
че мястото на заснемане на нарушението е именно в гр. Пловдив на бул.
Пещерско шосе № 156А. Наличието на така установеното несъответствие в
мястото на извършвана на нарушението вменено на жалбоподателя с АУАН и
НП е основание да се счита, че процедурата по установяване на нарушението
и издаване на наказателно постановление е била опорочена и налага отмяна на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно издадено.
При проверка относно процедурата, съгласно която е установено
нарушението се установи и още едно нарушение. Съгласно чл. 188, ал.1 от
ЗДвП, "Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство". Посочената норма
въвежда оборима законова презумпция, че собственикът на МПС-то,
посочено в талона за регистрация е извършил нарушението. Според чл.189,
ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш се връчва на собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, като в 14-дневен срок от
получаването му собственикът може да предостави в съответната
4
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за
извършеното нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш се
анулира. Нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП е императивна и административно-
наказателната отговорност на собственика на МПС може да отпадне само ако
са изпълнени всички условия, както и да бъде спазен 14-дневният
преклузивен срок, в който трябва да се подаде писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Всяко несъобразяване (неизпълнение) с тези
императивно разписани условия води до невъзможност да отпадне
административно-наказателната отговорност на собственика на МПС.
Законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в
тежест на този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с
разписаните в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП декларация и копие на
свидетелство за управление на моторно превозно средство. В случая от страна
на собственикът на л.а. „БМВ 335“ с рег. № ******** - А. А. П. е представена
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, според която управлението на процесния
автомобил към датата 30.08.2020г. е предоставено на Д. АНГ. П., но към
посочената декларация не е приложено копие на притежавано от Д.П.
свидетелство за управление на МПС, поради което не са налице
предпоставките за анулиране на въпросният ЕФ, и съответно за издаване на
АУАН и НП срещу жалбоподателят. Следователно неоснователно е
ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя Д.П..
Следва да се има предвид, че нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, касае
електронен фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, но тя е приложима и в настоящото
производство, доколкото електронният фиш се издава при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Разликата в случая, се дължи
единствено на факта, че с оглед установеното превишение на разрешената
скорост, в санкционната норма е предвидено налагането на две наказания в
условията на кумулативност, а именно глоба и лишаване от право да
управлява МПС, поради което на лицето не е издаден електронен фиш, а е
съставен АУАН и наказателно постановление. Ето защо, следва да се приеме,
5
че в случая нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е приложима и може да се
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, тъй
като в противен случай се поставя в неравностойно положение с лицата, на
които се издава електронен фиш, единствено и само съобразно установеното
превишение на скоростта, което е недопустимо.
АУАН, и НП са издадени от компетентни лица, като доказателство за това
са приложените по делото копие на Заповеди. Налице е и правилно
приложение на материалния закон и съответната на нарушението санкционна
разпоредба. Словесното описание на нарушението съответства на дадената в
НП правна квалификация, а наказанието е определено правилно и
законосъобразно.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен
контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено,
като недоказано и незаконосъобразно.
При този изход на делото и при направено искане от страна на
жалбоподателя на същия се следват и сторените по делото разноски,
представляващи изплатено от него адвокатско възнаграждение. При
направено възражение от ответната страна за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, то размера от 900 лв. за
осигурена правна защита по АНД № 2459/21 г. по описа на Районен съд –
Пловдив и размера от 400 лв. за процесуално представителство по ЧАКД
№1956/21 по описа на Административен съд - Пловдив се явяват завишени.
При направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът следва да установи дали оспорващият е положил дължимата грижа при
договарянето на адвокатското възнаграждение с оглед на предмета и правните
последици от оспорения акт, интензитетът на последните и значимостта им за
оспорващия, очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи
при осъществяване на защитата. Когато уговореното възнаграждение
надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
6
платеното в повече няма за причина поведението на другата страна. Двете
дела не се отличават с фактическа и правна сложност. Налице е полагане на
обичайните за осъществяване на защитата усилия от адвоката на наказаното
лице, като не се установяват извършени от него прекомерни процесуални
действия, нито е налице правна или фактическа сложност на спора.
Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на основание по чл. 63д, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗАНН, следва да се определи размерът на сторените разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 303,50 лв., за производството по
АНД № 2459/21 г. по описа на Районен съд – Пловдив. За представителство
по ЧАКД №1956/21 по описа на Административен съд – Пловдив, следва да
бъде определено възнаграждение в размер на 200лв. на основание, чл.16 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на основание по чл. 63д, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 20-1030-014577, издадено от
Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив, с което
на Д. АНГ. П., ЕГН:********** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба
в размер на 1050 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
Пловдив да заплати на Д. АНГ. П., ЕГН:**********, сумата в размер на
303,50лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №
2459/21 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата от 200,00лв.
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по ЧАКД №1956/21
по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
7
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8