Решение по дело №118/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20227120700118
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, .06.12.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                       МАРИЯ БОЖКОВА

при секретаря Мелиха Халил

и с участието на Росица Георгиева – окръжен прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 118 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Х.Ш. от ***, подадена чрез пълномощник. Оспорва се Решение № 173/ 22.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 478/2022 г. по описа на РС – Кърджали с твърдения, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон. По отношение на решението, с което е потвърдено НП в частта му за нарушението по чл.37 от ЗРА е посочено, че съдебния акт се основава единствено на свидетелските показания на служителите на АНО, които не установяват по безспорен начин извършването на твърдяното нарушение. Сочи се, че нямало намерена кука за търмъчене, както и че движенията, извършвани по време на въпросния риболов представляват риболовна техника и не биха могли да се определят като „косене/търмъчене“. По отношение на нарушението на чл.88 от ЗРА се излагат съображения, че такова не е извършвано от страна на касатора, тъй като същия с действията си, описани в НП, не е препятствал проверката на контролните органи на ИАРА. Твърди се, че поради спешна физиологична нужда отишъл на отсрещния бряг и там не е свалял от лодката чувал с риба. Предвид изложеното се прави искане да се отмени оспореното решението и се постанови друго по същество на спора, с което да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание, касаторът не се представлява. От същия е постъпило становище за даване ход на делото, изясненост от фактическа страна и поддържане на жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът – Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – гр. Пловдив при Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в срока по чл.213а, ал. 4 от АПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се представлява.

 Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 478/2022 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

          С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 10015/09.05.2022 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – гр. Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на А.Х.Ш. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 37 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл.73, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и за нарушение на чл.88 от ЗРА, на основание посочената разпоредба е наложеното административно наказания „Глоба“ в размер на 1000 лв., като на основание чл.90, ал.1 от ЗРА, са отнети 1 бр. въдица с макара, с марка „Sert. Със същото решение А.Ш. е осъден да заплати на ИАРА юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

          РС – Кърджали е направил извод за законосъобразност на наказателното постановление поради доказаност, от обективна и субективна страна, на извършените нарушения на чл.37 и чл.88 от ЗРА. Позовал се е на показанията на актосъставителя и свидетелите на нарушението и е приел, че касаторът е извършвал любителски риболов в яз. „***“ чрез резки движения с въдица, на която е имало закачена тройна кука. Приел, че тези действия представляват „косене (търмъчене)“ по смисъла на §1, т.15 от ДР на ЗРА, а закона, според разпоредба на чл.37 от ЗРА, забранявал подобен начин на риболов. Съдът е посочил също, че по време на констатиране на горното нарушение, след изрично разпореждане на контролните органи на ИАРА, отправено към касатора, да се насочи към тях с цел извършване на проверка, последният се насочил към отсрещния бряг, с което възпрепятствал нейното извършване и по този начин извършил нарушение на чл.88 от ЗРА. Относно показанията на другите разпитани по делото свидетели съдът е изложил мотиви защо не кредитира същите. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описано с всички, относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са били извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните нравила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

          Решението е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата отмяна.

          Както беше посочено по-горе в настоящото решение, с оспореното пред РС – Кърджали НП на касатора са наложени две административни наказания за следните нарушения:

          Първото наказание е „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.37 от ЗРА. Посочената като нарушена разпоредба на чл.37 от ЗРА предвижда забрана за извършване на стопански и любителски риболов в обектите по чл.3, ал.1 чрез косене (търмъчене). Легалната дефиниция на понятието „косене (търмъчене) е дадена в §1, т.15 от ДР на ЗРА, според която, това е риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с резки движения се улавят или пробождат и закачват отделни екземпляри риби.

          От събраните пред въззивния съд доказателства е установено по безспорен начин, че А.Ш., на посочените в НП дата и място, е осъществявал риболов по забранен начин, а именно извършвал е любителски риболов с въдица с монтирана на нея кука, чрез метода на „косене (търмъчене“).

          В касационната жалба се съдържат доводи за недоказаност на извършеното нарушение, поради това, че във вещите на лицето не била намерена кука, използвана за търмъчене. Настоящият касационен състав не споделя този довод, тъй като начинът и риболовните уреди, с които е бил осъществяван риболова от наказаното лице е непосредствено възприет от актосъставителя на акта, който с бинокъл е наблюдавал този процес в продължение на няколко минути. В тази връзка, правилно РС – Кърджали е ценил показанията му, както и тези на свидетелите по акта, при установяване на фактическата обстановка на извършеното нарушение. Също така, няма никакви твърдение и представени доказателства, че касаторът е извършвал спинингов риболов чрез изкуствени примамки, за да се приеме, че действията му представляват риболовна техника, която е присъща за този вид риболов, поради което и изложените в тази насока доводи в касационната жалба, настоящия състав преценява като неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение, с което е потвърдено НП в тази част е правилно. Обосновани са изводите в обжалвания съдебен акт и относно законосъобразност на НП в частта, с която, за нарушение на чл.88 от ЗРА, на касатора е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. Разпоредбата на чл.88 от ЗРА е материалноправна и санкционна и по силата на същата, който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. Съобразно предвиденото в чл.54, ал. 1-2 от ЗРА, контролът върху ползването и опазването на рибните ресурси, в т.ч. и контрола на риболовните уреди, оборудването, спомагателните материали и другите технически средства за извършване на риболов, се упражнява от ИАРА чрез оправомощени за това служители и от Изпълнителната агенция по горите съгласно чл.7. Препятстването, преченето да се извърши проверка може да се осъществи по различен начин: непредставяне на исканите документи; бягство от контролните органи. В случая, касаторът е препятствал проверката на контролните органи, като въпреки изричното им указание да се насочи към брега, където са стояли те, същия се насочва към отсрещния бряг, до където впоследствие е проследен от служител на ИАРА. Обстоятелствата дали на това място наказаното лице е свалило от лодката или не чувал с риба е ирелевантно за нарушението, описано в АУАН и НП по следния начин: „…след като контролните органи на ИАРА през служебния мегафон се представят, обаждат му се и по телефона да излезе на брега, за да му извършат проверка, г-н Ш. се отправя в посока отсрещния бряг, с които действия препятства извършването на проверката“. Освен това и обстоятелството, дали след тези действия се е стигнало или не до извършването на необходимата проверка, не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.88 от ЗРА, като от значение е единствено поведението на лицето, целящо осуетяването на проверката.

          Поради изложените съображения АС – Кърджали приема, че оспореното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

При този изход на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во от АПК, във вр. с чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

         

Р    Е    Ш    И  :

 

Оставя в сила Решение № 173/22.07.2022 г. по а.н.д. № 478/2022 по описа на РС – Кърджали в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № К-НП-99/ 17.11.2021 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Кърджали, в частта, с която на А. А. Ю. с ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, са наложени административни наказания „глоба” в размер на по 200 лв., за извършени нарушения по чл. 132, ал.1, т. 8 и т. 9 от ЗВМД.

Осъжда А.Х.Ш. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

          Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                         2.