Р Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 17.12.2014г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д а
Русенският
окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
***: ПЕТЪР БАЛКОВ
Членове : КРАСЕН Г.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ
при секретаря Г.И., като разгледа докладваното от съдия Красен
Г. въззивно
наказателно честен характер дело № 657 по описа за 2014г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е въззивно, по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от
Г.А.Г., чрез адв.Й.Д. ***, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия
Г.А.Г., против Присъда № 153 от 12.09.2014год., постановена по НЧХД № 686/2014год.
по описа на Русенският районен съд.
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд признал подс. Г.А.Г. за
виновен в това, че в периода 17-19.02.2014год. в гр.Ветово, обл.Русе,
на два пъти, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице-***, по повод изпълнение на службата си, казал нещо унизително
за честта и достойнството на Б.Л. Г., в качеството му на длъжностно лице- ***,
по повод изпълнение на службата му, като го нарекъл „прост“ и „глупак“ и
обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148 ал.1 т.1 т.3
пр.1 и т.4 пр.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК вр. с чл.36 вр. с чл.54 от НК вр. с чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност
и му наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
Осъдил подсъдимия Г.А.Г. да
заплати на Б.Л.Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от
престъплението, в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от
19.02.2014год. до датата на окончателното му изплащане.
Отхвърлил предявения от Б.Л.Г.
граждански иск срещу подсъдимия Г.А.Г. за сумата над 2000 лева, до 3000 лева, претендирани като обезщетение за причинени неимуществени
вреди от деянието.
Осъдил подсъдимия Г.А.Г. да
заплати държавна такса в размер на 80 лева, съобразно уважената част на
гражданския иск.
Осъдил подсъдимия Г.А.Г. да
заплати на Б.Л.Г. сумата от 162 лева за направени разноски по делото- за
завеждане на делото и за адвокатски хонорар.
С въззивната жалбата са релевирани оплаквания, че атакуваната присъда на
първоинстанционния съд е неправилна, като жалбоподателят счита, че присъдата
противоречи на закона и иска въззивната инстанция да я отмени и да постанови
нова присъда, с която да оправдае изцяло подс.Г.А.Г.
по повдигнатото му обвинение. Жалбоподателят счита, че така постановената
осъдителна присъда не кореспондира на събраните по делото доказателства и
установената на това основание фактическа и правна обстановка, поради което
обвинението не е доказано по безспорен начин.
В допълнителни съображения към
въззивната жалба, са конкретизирани оплакванията за неправилност на обжалваната
присъда, като се твърдят и са изложени доводи за необоснованост, нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са
съображения за допуснати нарушения на
материалния закон по чл.26 ал.1, чл.56 и чл.93т.5 от НК, за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по чл.103 ал.1 пр.2 и ал.3, чл.109, чл.127 и
чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК и за необоснованост на присъдата, която според
жалбоподателя се базира на едностранчив, необективен и непълен анализ на доказателственият материал, обслужващ само обвинителната
теза. С допълнителните съображения към жалбата е направено доказателствено
искане въззивната инстанция да допусне като свидетел лицето И.Е.К., по което въззивният съд се е произнесъл в закрито заседание по реда
на чл.327 от НПК, като го е уважил.
В съдебното заседание на
въззивната инстанция подс.Г.Г.
и упълномощения от него защитник за тази инстанция- адв.Н.К. от АК-Русе
поддържат въззивната жалба по доводите изложени в нея. Искат въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния
съд и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невинен по
повдигнатите с частната тъжба обвинения и да осъди частния тъжител да заплати
на подсъдимия направените по делото разноски на двете инстанции. Алтернативно
искат въззивният съд да измени присъдата на първинстанционния съд, като намали размера на глобата и
размера на присъденото обезщетение. Във връзка с това алтернативно искане,
защитникът на подсъдимия излага доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание и за несправедливост на присъденото обезщетение, размерът на което
според защитника е доста висок.
Частния тъжител и граждански ищец
Б.Г. и повереникът му адв.Д.С. *** твърдят, че
жалбата е неоснователна. Искат въззивният съд да
потвърди присъдата на първоинстанционния съд, и да присъди в полза на частния
тъжител и граждански ищец направените по делото разноски.
Русенският окръжен съд, като съобрази
изложеното в жалбата, допълнителните съображения към нея, доводите на страните
в съдебно заседание, доказателствата по делото и като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
съдържание й отговаря на изискванията на закона, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото
доказателства се установява от фактическа страна следното:
С Решение на Общинския съвет
гр.Ветово от 08.11.2011год. частния тъжител Б.Л.Г. бил избран за ***
С Решение от 31.10.2011год. на
Общинска избирателна комисия гр.Ветово и Удостоверение № 987/04.11.2011год. подс.Г.А.Г. ***.
По повод изпълнение на служебните
им задължения и контактите между тях, отношенията между подс.Г.
и тъжителя Г. били влошени.
На 17.02.2014год., около обяд,
пред сградата на Общинска администрация в гр.Ветово, подс.Г.
*** от Р.Турция. С него бил и св. И.С.- зам ***.По
същото време към гостите се приближил тъжителя Б.Г. и влязъл в пререкание с
един от тях.
След това подс.Г.
и св.С. се отправили към сградата на Община Ветово и влезли във фоаето на същата. Там се засекли с тъжителя Г. и св.С. му
отправил забележка по повод възникналият по-рано конфликт с госта от Р.Турция. Подс.Г. се намесил и в присъствието на тъжителя Г. казал на
св.С.: „Остави го тоя простия, не се занимавай с него“. На въпроса на тъжителя Г.,
него ли нарича прост, подс.Г. отговорил: „ Ами да,
прост си.“ По време на този разговор, в близост се намирали и други лица, сред
които свидетелите Г.Х., П.Н. и Е.Ю..
Афектиран от думите на
подсъдимия, тъжителя се обадил по телефона на св.Д. Д.- прокурист на „Вятовска гора“ ЕООД и споделил за случилото се, в това
число и за нанесената му обида от подсъдимия.
На 19.02.2014год. в кабинета на подс.Г. се провеждала служебна среща между него, в
качеството на ***, кмета на с.Глоджево- св.М.Я. и св.И.С.. Около 09,30ч. в
кабинета влязъл тъж.Г. и поискал от подс.Г. да одобри разход за процесуално представителство по
дело, по което страна бил общинския съвет. Подсъдимият отказал съдействие на
тъжителя, като му казал: Ти като си толкова умен, кажи как да се плати. Нали си
много умен и се правиш на директор, глупак такъв.“
За този инцидент тъжителя Г.
отново разказал на св.Д. Д. по телефона и поискал от него съвет как да реагира.
На 21.03.2014год. в залата на
Младежки дом Ветово се състояло съвместно заседание на три от постоянните
комисии на ОБщински съвет Ветово. Присъствали както
членове на комисиите, така и подс.Г. , тъжителя Г.,
св.И.С. и св.С.е Т.- *** в Общинска администрация Ветово. За *** на заседанието
била определена св.В.Н.- *** на една от постоянните комисии, а протоколчик била св.Т.. В хода на дебатите тъжителя Г. взел
думата и направил изказване във връзка с разноските за ползвана правна помощ,
станали повод за срещата му с подс.Г. на
19.02.2014год., като цитирал дословно отговора на подс.Г.,
съдържащ думата „глупак“. Заявил, че приема това като обида от длъжностно лице
на длъжностно лице и изразил намерението си да си търси правата. Непосредствено
след това думата била дадена на подс.Г., който
заявил: Не исках да го наричам глупак. Трябваше да кажа тарикат“.
Гореизложената фактическа
обстановка правилно е била приета за установена от първоинстанционния съд в
мотивите на присъдата му, тъй като същата се установява по несъмнен начин от
показанията на свидетелите П.Н., И.С., Г.Х., Д. Д., М.Я., Е.Ю., С.е Т., В.Н. и И.Е.К.
/разпитан на въззивната инстанция/, частично от обясненията на подс.Г., от приетите
от първата инстанция писмени доказателства- Удостоверение за избран ***,
Препис-извлечение от Протокол № 1 от проведено заседание на 08.11.2011год. на
ОС-Ветово, Удостоверение от ОИК-Ветово, Протокол от съвместно заседание на
постоянни комисии при ОС-Ветово от 21.03.2014год., Правилник за организацията и
дейността на Общински съвет-Ветово, Справка от Община Ветово, Протокол от
заседание на ОС-Ветово от 28.03.2014год., Справки от мобилни оператори, справка
за съдимост, както и от приетите от въззивната инстанция писмени доказателства
- Писмо от *** до Общински съвет гр.Ветово, Писмо от Общински съвет гр.Ветово до *** и епикриза на
подсъдимия.
Първоинстанционният съд е
направил фактическите си изводи, като е извършил обективен и задълбочен анализ
на събраните от него гласни и писмени доказателства. Събраните на въззивната
инстанция гласно и писмени доказателства не дават основание за промяна на тези
фактически изводи.
Правилно първоинстанционният съд
е кредитирал показанията на св.Г.Х., която е очевидец на инцидента на
17.02.2014год. и е възприела отправената обида от подсъдимия към тъжителя. При
това първоинстанционният съд е отчел, че като съпруга на тъжителя св.Х. има
житейски оправдан интерес от изграждането на удобна за съпруга й фактическа
обстановка, но в случая по делото не са събрани доказателства, сочещи на
предубеденост и стремеж за изопачаването на истината от нейна страна.
Показанията на св.Х. действително се подкрепят косвено относно времето и
мястото на срещата между подсъдимия и тъжителя , както и за наличието на
проведен разговор между тях от показанията на свидетелите П.Н., Е.Ю. и И.С.,
които макар да твърдят, че не са възприели обидните думи изречени от
подсъдимия, са чули, че по времето и мястото на инцидента между подсъдимия и
тъжителя е имало изострен диалог. Правилна е и констатацията на
първоинстанционния съд в мотивите на присъдата му, че посочените трима
свидетели заявяват, че не са чули отправянето на обидните думи от подсъдимия
към тъжителя, но не твърдят, че такива не са били произнесени. Във връзка с
този инцидент, първоинстанционният съд правилно е кредитирал и показанията на
св.Д. Д., от които се установява, че непосредствено след инцидента тъжителят му
се е обадил по телефона и му е разказал за срещата му с подсъдимия и нанесената
му от подсъдимия обида.
По отношение на деянието
осъществено от подсъдимия на 19.02.2014год., първоинстанционният съд правилно е
приел, че въпреки наличието само на косвени доказателства за същото, тези
доказателства съпоставени с всички останали доказателства представляват
хармонично цяло, свързано с основния факт на доказване и водят до единствено
възможния извод, че подсъдимият е нарекъл в кабинета си частния тъжител
„глупак“. Във връзка с този инцидент първоинстанционният съд правилно е
кредитирал показанията на св.Д. Д. от които се установява, че частния тъжител му се е обадил по телефона след срещата в
кабинета на подсъдимия и му е разказал за нанесената му от подсъдимия обида.
Освен това тъжителят разказал за този инцидент още същия ден и на съпругата си,
което се установява от показанията на св.Х., които първоинстанционният съд
правилно е кредитирал, независимо от това, че е съпруга на тъжителя, тъй като
това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да се приемат за
недостоверни показанията й, при положение, че същите не се опровергават, а
напротив подкрепят се от други събрани по делото доказателства. Правилно първоинстанционният
съд е констатирал и това, че свидетелите М.Я. и И.С., които са присъствали в
кабинета на подсъдимия по време на инцидента не твърдят, категорично, че
подсъдимият не е нарекъл частния тъжител глупак, а само, че не са чули такъв
израз, а св.Я. твърди, че изобщо няма спомен за разменените думи и изрази между
подсъдимия и тъжителя, макар да си спомня в общи линии насоката на разговора.
Правилно първоинстанционният съд
е приел, че съществено значение за направата на извод за доказаността
от фактическа страна на обвинението срещу подсъдимия относно деянието
осъществено от него на 19.02.2014год. има направеното от подсъдимия
извънсъдебно признание на 21.03.2014год. по време на съвместното заседание на
три от постоянните комисии на Общински съвет-Ветово. За да приеме за доказано
направеното от подсъдимия извънсъдебно признание, първоинстанционният съд
правилно се е позовал на изготвения от св.Т. протокол от това заседание, както
и на показанията на св.Т. и св.В.Н.. Видно
от съдържанието на въпросния протокол от заседанието на три от постоянните
комисии на Общински съвет Ветово проведено на 21.03.2014год., след изявление на
частния тъжител, че на 19.02.2014год. подсъдимият му е нанесъл обида, наричайки
го „глупак“, подсъдимият е заявил: Не исках да го наричам глупак. Трябваше да
кажа тарикат“. Въззивната
инстанция намира за основателни възраженията в жалбата, че този протокол не
представлява официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК, тъй като е бил
подписан само от Т. и върху него липсва подпис на св.Н., която е ***ствала заседанието, с което е нарушен редът за съставянето му
съгласно чл.59 ал.2 от Правилника за организация и дейността на Общински съвет
гр.Ветово. Основателно е и възражението в жалбата, че първоинстанционният съд
неправилно е отнесъл този протокол към категорията на веществените
доказателства по чл.109 от НПК. В случая от значение за разкриването на
обективната истина делото има не материалния носител на протокола, а съдържанието
на същия, поради което този протокол следва да бъде отнесен към писмените
доказателства по делото по чл.127 от НПК. С оглед на това, че при съставянето
на протокола е бил нарушен реда за това по чл.59 ал.2 от Правилника за
организация и дейността на Общински съвет гр.Ветово, този протокол не
представлява официален удостоверителен документ, но същият представлява частен
документ съставен от св.Т., която го е подписала и като такъв има характера на
писмено доказателствено средство по чл.127 от НПК. Като частен документ
въпросният протокол не е достатъчен да удостовери отразените в съдържанието му
обстоятелства, но в конкретния случай съдържанието му относно отразеното в
протокола изявление на подсъдимия, с което той е направил извънсъдебно признание,
че е нарекъл частния тъжител „глупак“ се потвърждава от показанията на св.Т. и
св.Н., които първоинстанционният съд правилно е кредитирал. Показанията на
допуснатия и разпитан на въззивната
инстанция свидетел И.Е.К., който е присъствал на въпросното заседание на
21.03.2014год. не опровергават извода за направеното извънсъдебно признание от
подсъдимия. Този свидетел твърди, че по време на въпросното заседание няма
спомен частния тъжител да е споделял, че в дните преди това заседание
подсъдимият Г. го е обиждал. След като свидетеля твърди, че няма спомен за това
обстоятелство, а не твърди категорично, че то не се е случило, последващото изявление на св.К. в показанията му, че въобще
не е ставало въпрос за някакви обиди по време на това заседание също не следва
да се приеме за категорично негово твърдение.
Приетите на въззивната инстанция
като писмени доказателства Писмо от *** до Общински съвет гр.Ветово и Писмо
от Общински съвет гр.Ветово до *** не
опровергават правилността на направените от съда фактически изводи, че
подсъдимият е извършил инкриминираните деяния.
Правилно първоинстанционният съд
е приел за недостоверни и не е кредитирал обясненията на подсъдимия, в частта
им, в които той отрича на инкриминираните дати да е наричал частния тъжител с
обидни думи, като е приел, че в тази му част обясненията на подсъдимия следва
да се третират само като негова защитна теза, която се опровергава от събраните
по делото доказателства. С това първоинстанционният съд не е допуснал претендираното в жалбата нарушение на процесуалните правила
по чл.103 ал.3 от НПК.
С оглед изложеното въззивната
инстанция намира доводите в жалбата за необоснованост на присъдата за
неоснователни.
Неоснователни са и доводите в
жалбата за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалните правила по чл.303 ал.1 и ал.2 и чл.103 ал.1 пр.2 от НК. Присъдата
не почива на предположения, обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен
начин и тежестта на доказване не е прехвърлена
върху подсъдимия.
Неоснователни са и доводите в
жалбата за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон.
При така установената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд правилно е приел за установено от правна страна, че с
деянията си подс.Г.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148
ал.1 т.1 т.3 пр.1 и т.4 пр.1 вр. с чл.146 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода 17-19.02.2014год. в гр.Ветово, обл.Русе, на два пъти, в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице-***, по повод изпълнение на
службата си, казал нещо унизително за честта и достойнството на Б.Л. Г., в
качеството му на длъжностно лице- ***, по повод изпълнение на службата му, като
го нарекъл „прост“ и „глупак“ и обидата е нанесена публично. Изводите на
първоинстанционния съд относно правната квалификация на извършеното от
подсъдимия деяние са правилни, обосновани и се споделят изцяло от въззивната
инстанция.
Неоснователно е възражението в
жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон,
тъй като в диспозитива на присъдата е прието, че са извършени две деяния в
условията на продължавано престъпление, а в правната квалификация липсва
посочване на чл.26 ал.1 от НК. На първо място посоченото обстоятелство въобще
не би могло да бъде третирано като нарушение на материалния закон, а евентуално
като нарушение на процесуалните правила, във връзка с наличието на противоречия
в присъдата. Такова обаче не е налице, тъй като в текстовия диспозитив на
присъдата ясно е посочено, че подсъдимият е извършил две деяния в условията на
продължавано престъпление, което съответства и на приетото от съда в мотивите
на присъдата. Непосочването в диспозитива на присъдата на чл.26 ал.1 от НК не
представлява нарушение на материалния закон, нито нарушение на процесуалните
правила, тъй като не са налице противоречия, които да пораждат съмнение относно
волята на първоинстанционният съд и да пречат на подсъдимия да разбере в
извършването на какво престъпление е признат за виновен. Действително в
практиката на съдилищата посочването на връзката с чл.26 от НК в цифровата
квалификация на продължаваното престъпление е обичайно, но това не е
задължително. В случая от текстовия диспозитив на присъдата и от мотивите на
същата е абсолютно ясно, че първоинстанционният съд е признал подсъдимият за
виновен в извършването на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК.
В тази връзка следва да се посочи, че в практиката на съдилищата цифровото
посочване в диспозитива на присъдата на други институти от общата част на НК,
като повторността по чл.28 от НК и опасния рецидив по
чл.29 от НК не е толкова често срещано явление.
Неоснователни са и доводите в
жалбата, че диспозитива на присъдата противоречи на мотивите на същата, тъй
като в мотивите си първоинстанционният съд е развил съображения, че при първото
деяние е налице квалифициращият признак „публичност“, а при второто деяние този
признак липсва, а са налице само квалифициращите прицнаци
„от длъжностно по повод изпълнение на службата му“ и „на длъжностно лице по
повод изпълнение на службата му“. Първоинстанционният съд правилно е приел, че
квалифициращото обстоятелство публичност, което е налице при първото престъпно
деяние и квалифициращите обстоятелства „от длъжностно лице по повод изпълнение
на службата му“ и „на длъжностно лице“ по повод изпълнение на службата му“,
които са налице при второто престъпно деяние, се отразяват значително върху
цялостната престъпна дейност на подсъдимия, поради което не са налице
предпоставките на чл.26 ал.4 от НК за квалифициране на продължаваното
престъпление по по лекия от престъпните състави. При
това положение и на основание чл.26 ал.3 от НК цялостната престъпна дейност на
подсъдимия следва да бъде квалифицирана по по-тежко наказуемия състав на чл.148
ал.1 т.1 т.3 пр.1 и т.4 пр.1 от НК, както правилно е направил
първоинстанционният съд.
Правилно първоинстанционният съд
е приел, че в случая са налице всички предпоставки по чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия, пъроивстанционният съд
правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни, а като отегчаващо
обстоятелство е отчел натрупването на квалифициращи обстоятелства. С последното
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон по чл.56
от НК, както неоснователно се твърди в жалбата, тъй като не е отчел като
отегчаващи отговорността обстоятелства наличните квалифициращи обстоятелства, а
факта на тяхното натрупване, т.е. наличието на множество квалифициращи
обстоятелства, всяко от които е достатъчно за приложението на по-тежко
наказуемия състав по чл.148 ал.1 от НК. Въпреки това въззивният
съд намира за основателни доводите на защитника на подсъдимия изложени в
съдебното заседание на въззивната инстанция за явна несправедливост на
наложеното наказание. Макар и да е отчел правилно наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд отчитайки
характера им и относителната им тежест неправилно е приел, че на подсъдимия
следва да се определи и наложи наказание между минималния и средния размер, а
именно глоба в размер на 2000 лева. Въззивният съд намира, че относителната тежест на
отегчаващото отговорността обстоятелство е значително по- ниска в сравнение с
тази на смекчаващите отговорността обстоятелства, към които следва да се добави
и влошеното здравословно състояние на подсъдимия, което се установява от
приетата на въззивната инстанция епикриза. Ето защо наказанието на подсъдимия,
следва да се определи към минимума, а именно глоба в размер на 1000 лева.
Във връзка с гражданския иск,
предвид изхода на делото в наказателната му част, първоинстанционният съд
правилно е приел за установено, че с престъплението подсъдимият виновно е
причинил на частния тъжител неимуществени вреди и му дължи обезщетение за
същите на основание чл.45 от ЗЗД. Основателни са обаче доводите на защитника на
подсъдимия изложени в съдебното заседание на въззивната инстанция, за
прекомерна завишеност на присъденото обезщетение на
частния тъжител за неимуществени вреди.
Според въззивната инстанция неимуществените вреди претърпени от частния тъжител
в резултат на престъплението извършено от подсъдимия, съобразно правилата на
справедливостта следва да бъдат оценени на 1000 лева и предявения граждански
иск следва да бъде уважен в размер на 1000 лева, като предявения иск за сумата
над 1000лева е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Поради изложеното, въззивната
инстанция намира, че обжалваната присъда следва да се измени както в наказателната,
така и в гражданската част, като размера на наложеното на подсъдимия
административно наказание глоба да се намали на 1000 лева, размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди да се намали на 1000 лева, а
предявения граждански иск за сумата над 1000 лева да се отхвърли, като недоказан.
Присъдата следва да бъде изменена
и в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху
уважената част на гражданския иск в размер на 80 лева, като този размер се
намали на 50 лева, съобразно уважената част на иска.
В останалата част присъдата е
правилна и следва да се потвърди, тъй като при извършената въззивна проверка не
се установиха основания за отмяна или изменение на същата.
С оглед изхода на делото, подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Русенският окръжен съд държавна
такса за производството по гражданския иск във въззивната инстанция в размер на
25 лева.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител претендираните и направени от него разноски за повереник в производството пред въззивната инстанция, които видно от
представения договор за правна защита и съдействие възлизат на 750 лева.
Мотивиран така и на основание
чл.337 ал.1 т. 1 от НПК, Русенският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 153 от 12.09.2014год. постановена по НЧХД №
686/2014год. по описа на Русенският районен съд, като:
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г.А.Г.
административно наказание „глоба” от две хиляди лева на хиляда лева.
НАМАЛЯВА присъденото обезщетение
за неимуществени вреди, което подсъдимият Г.А.Г. е осъден да заплати на Б.Л.Г. с
ЕГН ********** от две хиляди лева на хиляда лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Л.Г.
граждански иск срещу подсъдимия Г.А.Г. за сумата над хиляда лева.
НАМАЛЯВА присъдената сума, която
подсъдимият Г.А.Г. е осъден да заплати, като държавна такса върху уважената
част на гражданския иск, от осемдесет лева на петдесет лева.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в
останалата част.
ОСЪЖДА подсъдимият Г.А.Г. да
заплати по сметка на Русенския окръжен съд сумата от двадесет и пет лева,
представляваща държавна такса за производството по гражданския иск пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА подсъдимият Г.А.Г. да
заплати на Б.Л.Г. с ЕГН ********** сумата от седемстотин и петдесет лева,
представляваща направени разноски за повереник в производството
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
***:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.