Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 289
09.10.2018 година Град С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 2 октомври……………..…………………………….…2018 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ………Стойка
Стоилова………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното
от………………………съдията В. МИШОВА
въззивно гражданско дело
номер…1317…….по описа за 2018……...……...година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба, подадена от И.Т.Д. ***, против
решение № 598/04.06.2018 г., постановено по гр.д. № 1383/2018 г. на С. районен
съд, с което предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ е отхвърлен.
Жалбоподателят
счита, че работодателят е длъжен да сключва трудовите договори по „Правилника
за приложение на КТ по изискване на международния Закон за административни
нарушения и наказания, приет от Съвета на ООН и в сила от
Въззиваемият Поделение „Т.“ - П. оспорва въззивната жалба.
Излага съображения в подкрепа на становището си и моли съдът да потвърди
обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима, а по същество - неоснователна.
Пред районния съд са били
предявени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ – за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на
предишната работа. Ищецът И.Т.Д. е твърдял
в исковата си молба, че по заповед № 16/28.02.2018 г. административният
ръководител бил с ограничена отговорност и нямал право пряко да прекратява
трудовоправните му отношения, сключени по трудов договор с едно от
подразделенията в състава на предприятието за Т. - “Л. – С.“, което носело функционална
оперативна отговорност за неговата дейност като пазач и портиер.
Административният ръководител си присвоявал функционално-оперативната дейност
на началника на Л. – С., назначен от него и му свеждал решенията (директивите)
на Централното управление на БДЖ за определения брой пазачи, които да се
назначили по трудови договори в Л.. – С..
Организационната дейност започвала от ЦУ на БДЖ, което назначавало за директор
в предприятието за Т., който от своя страна назначавало началниците на депата,
като крайни изпълнители на директивите на ЦУ на БДЖ. По длъжностната
характеристика за длъжността „пазач”, организационната подчиненост била
административно косвена на директора на ПТП и на пряка подчиненост на
функционално оперативния изпълнител началника на депо С., назначен от директора на ПТП – П.. Когато
нямало взаимодействия, между ПТП – П. с персонала (в т.ч. и с пазачите) на
поделението, работещ на контролирания обект от началниците на депата, директора
на ПТП – П., нямал административно право да извършвал прекратяване на трудовите
договори, тъй като нямал пряко взаимодействие с персонала на Л.депо – С.в т.ч.
и в другите Локомотивни депа, обединени за административно управление от ПТП – П..
Твърдял е, че на 28.03.2018 г. му връчили заповедта на директора на ПТП – П. за
прекратяване на трудовият му договор по чл. 328, ал.1, т.10б КТ. Това обаче,
били недействителни мотиви, тъй като правото му за пенсия за осигурителен
трудов стаж и възраст било възникнало и упражнено през 1990 г. За
пазач той бил назначен, както другите пазачи, които обаче били пенсионери за
прослужени години и трудов стаж и възраст придобити в системата на БДЖ. Нямал
нарушения на трудовите задължения. Твърди, че след съкращението му, директорът на ПТП назначил друго лице като
пазач. Твърди, че нямало причини за съкращението му, а директорът се възползвал от чл. 328, ал.1,
т. 10б КТ, която се отнасяла за придобилите право за пенсия за осигурителен
стаж и възраст на работниците и служителите, придобили това право в системата
на БДЖ. Затова счита, че това съкращение не се отнасяло за него и било
недействително. Искал е от съда да отмени заповед №16/28.02.2018 г. и да му бъдат
възстановени правата да изпълнява за в бъдеще длъжността „Пазач” в Л.. – С..
Ответникът „БДЖ – Т.” ЕООД е оспорил
исковете.
Първоинстанционният съд е приел,
че работникът вече е упражнил правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст
през 1982 г. и че в правомощията на работодателя е да упражни признатото му с
нормата на чл.328, ал.1 т.10б КТ право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение с предизвестие. Приел е за неоснователно възражението на ищеца
за незаконосъобразност на уволнението поради недопуснати от него нарушения на трудовата
дисциплина, тъй като в разпоредбата на чл.328 КТ са предвидени безвиновни
основания за прекратяване на трудовото правоотношение.
Въззивната жалба е неоснователна.
По делото не е спорно, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника по силата на трудов договор №98/19.01.2017 г., като
е заемал длъжността „Пазач” с място на работа
„Л.. - С.“ при ПТП П.. Със
заповед № 16/28.02.2018г. на директора на „БДЖ Т.“ ЕООД – Поделение „Т. –П.“
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10б КТ,
считано от 01.03.2018 г. Работодателят е определил на ищеца да се заплатят
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и по чл.224 ал.1 КТ.
По делото няма спор и за това,
че ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст през 1982 г.,
т.е. преди сключването на процесния трудов договор. Съгласно чл. 328,
ал.1, т.10б КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя
в сроковете по чл.
326, ал. 2 КТ, след като
работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Фактическият състав на правната норма съдържа два елемента –
работникът или служителят да е придобил право на пенсия и да е упражнил това
свое право. Други условия, в т.ч. и някакви дисциплинарни нарушения, нормата не
поставя. Правото се упражнява едностранно с предизвестие, но работодателят има
възможност да не спази срока му, като изплати обезщетение по чл.220, ал.1 КТ,
каквото е изплатено. В случая трудовото
правоотношение между страните е възникнало след като работникът или служителят
е придобил и упражнил правото си на пенсия
за осигурителен страж и възраст. Следователно работодателят има право да
го прекрати едностранно. Съгласието на работника или служителя в този случай не
е необходимо.
Неоснователно е възражението на въззивника, че нормата на
чл.328, ал.1, т.10б КТ е неприложима за него, тъй като той е придобил правото
на пенсия като работник в “М.“,а посочената норма се отнасяла до работниците,
придобили право на пенсия, работейки в Л.депо.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е предвидено в Кодекса
на труда, който е нормативен акт, уреждащ обществените отношения, предмет на
цял клон на правната система или на обособен негов дял – чл.4, ал.1 ЗНА. Това
ще рече, че този нормативен акт е задължителен за неопределен персонално кръг
от хора, участващи в трудовите правоотношения, т.е. за всички граждани, а не
само, както неправилно счита въззивникът, за придобилите право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст работещи в Л.депо. С други думи КТ урежда всички
трудовите отношения между всички работници или служители и всички работодатели
- чл.1, ал.1 КТ.
Неоснователно е възражението на възззивника, че директорът
на ПТП П. си е превишил административните права относно измамното прекратяване
на трудовия договор. Работодателят на въззивника не е административен орган,
нито упражнява административни права. Той е страна по възникналото по силата на
трудовия договор индивидуално трудово правоотношение и като такъв КТ му дава право
да прекрати го на основанията, предвидени в него, в т.ч. и по чл.328, ал.1,
т.10б КТ, когато предпоставките за това са налице.
Неоснователен е и другият обективно съединен иск за
възстановяване на предишната работа поради незаконно уволнение. Правото на
ищеца да бъде възстановен на преди заеманата длъжност е предпоставено от
признаването на обжалваната заповед за незаконна и нейната отмяна. Първият иск
е преюдициален по отношение на иска за възстановяване на работа, поради което и
с оглед неоснователността и недоказаността на първия обективно съединен иск,
неоснователен и недоказан се явява и обективно съединения иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отношение на възражението за размера на присъденото юрисконсултско
възнаграждение съдът намира следното: Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът,
респ. въззиваемият има право да иска заплащане на направените от него разноски.
В полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те бъдат защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Следователно въззивникът
неоснователно счита, че съдът му е наложил наказание да заплати 200 лв. Тази
сума съставлява присъденото по посочения по-горе ред юрисконсултско
възнаграждение. Възражението на въззивника относно размера обаче е основателно.
Съгласно чл.37 ЗПП определянето на възнаграждението се извършва съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП - Наредба за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., ДВ, бл.5 от 17.01.2006
г., в сила от 01.01.2006 г.
По трудови дела за отмяна на уволнение или за
възстановяване на работа, когато искът е предявен самостоятелно,
възнаграждението е от 50 до 100 лв. В случая делото е напълно безспорно от
фактическа страна, а от правна не се отличава с никаква сложност, поради което
съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на по
50 лв. за всяка една от инстанциите.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 598 от 04.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1383/2018 г. по описа на С. районен съд, в частта, с
която предявените от И.Т.Д. искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ са отхвърлени.
ОТМЕНЯ решение № 598 от 04.06.2018 г., постановено
по гр.д. № 1383/2018 г. по описа на С. районен съд, в частта относно
присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 50 лв. до
размера на присъдените 200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК И.Т.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Поделение „Т. – П.“, ЕИК …..,
поделение към „БДЖ – Т.“ ЕООД, със седалище и управление: гр.П., бул. М., №.,
ет.., представлявано от директора П. С.в П., сумата от 50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: