Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 19.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
деветнадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
6287 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата М. Б.И. твърди, че на 07.02.1996г. с Решение №
3ЩР на Поземлена комисия – с.Иваново, обл.Русенска, е било възстановено правото
на собственост, на Б.Р.И., б.ж. на гр.Русе, починал на 12.08.1996г., върху
следния недвижим имот: Нива, находяща се в местността „Дренето”, в землището на
с.Щръклево, обл.Русенска, представляваща имот № 016008 с площ от 7.032 дка.
Законни наследници на Б. И. са ищцата – негова дъщеря и Р.Б.И. – син, които
след смъртта му за придобили правото на собственост по наследство на този
недвижим имот при равни права. На 11.10.2001г. е бил сключен договор за
доброволна делба между ищцата и нейния брат, с който процесния недвижим имот,
но посочен, че се намира в местността „Ясаци” е разделена на два образувани
нови недвижими имота: Ниви, представляващи съответно имоти № 016011 и № 016012,
като всеки един от тях е с площ от 3.516 дка. След тази извършена делба ищцата
е получила в дял и станала собственик на недвижим имот: Нива, находяща се в
местността „Ясаци” в землището на с.Щръклево, обл.Русенска, представляваща имот
№ 016011, с площ от 3.516 дка. С нотариален акт № 173, том V, рег.№ 14514,
нот.дело № 838/22.12.2015г. по описа на нотариус с рег.№ 629 и район на
действие РРС, ответникът бил признат за собственик на нейния имот, придобит по
давностно владение. Ищцата твърди, че от момента на възстановяване
собствеността върху имота и до настоящия момент, той е обработван и владян пълно
от наследодателя й Б. И., а след това от нея, като нейн законен наследник. През
периода 2005г. – 2013г. включително, ищцата лично и като собственик е отдавала
под наем и аренда процесната нива. Поради това моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на К.П.И., че е собственик на
следния недвижим имот: Нива с площ от 3.516 дка, находяща се в местността
„Ясаци”, в землището на с.Щръклево, обл.Русенска, представляваща имот № 016011
по плана за земеразделяне на селото, шеста категория, при граници: имот №
016012, кад.№ 000174, имот № 016009, имот № 016002, имот № 016003 и имот №
016004. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Ответникът К.П.И. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че с
констативния нотариален акт е станал собственик на имота по давностно владение,
като владението му е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно
през целия период. Държал е имота и е полагал грижи за него като свой, а не за
другиго, пред целия период от време не е констатирано друго присъствие в него,
освен неговото и на неговите помощници.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.02.1996г. с Решение № 3ЩР на Поземлена
комисия – с.Иваново, обл.Русенска, е било възстановено правото на собственост,
на Б.Р.И., б.ж. на гр.Русе, починал на 12.08.1996г., върху следния недвижим
имот: Нива, находяща се в местността „Дренето”, в землището на с.Щръклево,
обл.Русенска, представляваща имот № 016008 с площ от 7.032 дка. Б. Р. И., б.ж.
на гр.Русе е починал на 12.08.1996г., като е оставил за свои законни
наследници: М.Б.И. – дъщеря и Р.Б.И. – син. Последният е починал на 22.08.2012г.,
като е оставил за свои законни наследници: Д.Р.И. – син и Р.Р.И. – син. На
11.10.2001г. е бил сключен договор за доброволна делба между ищцата и нейния
брат Руси Илиев, с който процесния недвижим имот, но посочен, че се намира в
местността „Ясаци” е разделена на два образувани нови недвижими имота: Ниви,
представляващи съответно имоти № 016011 и № 016012, като всеки един от тях е с
площ от 3.516 дка. След тази извършена делба ищцата е получила в дял и станала
собственик на недвижим имот: Нива, находяща се в местността „Ясаци” в землището
на с.Щръклево, обл.Русенска, представляваща имот № 016011, с площ от 3.516 дка.Р.Б.И.
е починал на 22.08.2012г., като е оставил за свои законни наследници: Д.Р.И. –
син и Р.Р.И. – син.
С нотариален акт № 173, том V, рег.№ 14514,
нот.дело № 838/22.12.2015г. по описа на нотариус с рег.№ 629 и район на
действие РРС, ответникът бил признат за собственик на процесния недвижим имот,
придобит по давностно владение.
Съгласно представеното удостоверение за
идентичност на имот, е видно, че имот № 016008 с площ от 7.032 дка по картата
на възстановената собственост в землището на с.Щръклево, ЕКАТТЕ 84049 в
местността „Ясаци“ е идентичен със същия имот в местността „Дрането“, като
различните имена на местностите се дължи на вкарване на някои от тях в други
местности при изготвяне плана за земеразделяне, а след влизането му в сила през
1997г. имот № 016008 се води само в местността „Ясаци“.
Представен е договор за аренда
сключен между ищцата М.Б.И. в качеството й на арендодател и ЕТ „Р.О.“ в
качеството му на арендатор, по силата на който първата предоставила за временно
и възмездно ползване земеделски земи, включително и процесния недвижим имот /по
т.1 от договора/ срещу заплащане на аренда в размер на 8.00 лева на декар
годишно. Договорът бил сключен за срок от 5 стопански години – за периода
01.10.2005г. до 01.10.2010г. Договорът е сключен с нотариална заверка на
подписите на страните и вписан в Агенция по вписванията на 30.09.2005г.
Представен е договор за аренда
сключен между ищцата М.Б.И. в качеството й на арендодател и ЕТ „Р.О.“ в
качеството му на арендатор, по силата на който първата предоставила за временно
и възмездно ползване земеделски земи, включително и процесния недвижим имот /по
т.1 от договора/ срещу заплащане на аренда в размер на 20.00 лева на декар
годишно. Договорът бил сключен за срок от 3 стопански години – за периода
01.10.2010г. до 01.10.2013г. Договорът е сключен с нотариална заверка на
подписите на страните и вписан в Агенция по вписванията на 30.09.2005г.
В показанията си свидетелите Н.В.К.,
Д.С.С. и П.Д.П. твърдят, че от 2004г.и до момента К.И. обработвал имот от около
10 дка в местността „Ясаци“, в който влизал и процесния имот. В този имот той
сеел различни зеленчукови и зърнени култури, като през последните години
засадил и дръвчета. Преди 2004г. този имот бил изоставен и никой не го
обработвал или стопанисвал.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, с който
ищцата иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че тя е
собственик на процесния недвижим имот. Действително към 2001г. ищцата е
доказала, че е била собственик на имота. От събраните доказателства е видно, че
на 07.02.1996г. с Решение № 3ЩР на
Поземлена комисия – с.Иваново, обл.Русенска, е било възстановено правото на собственост,
на Б.Р.И., б.ж. на гр.Русе, починал на 12.08.1996г., върху следния недвижим
имот: Нива, находяща се в местността „Дренето”, в землището на с.Щръклево,
обл.Русенска, представляваща имот № 016008 с площ от 7.032 дка. Б.Р.И., б.ж. на
гр.Русе е починал на 12.08.1996г., като е оставил за свои законни наследници: М.Б.И.
– дъщеря и Р.Б.И. – син. На 11.10.2001г. е бил сключен договор за доброволна
делба между ищцата и нейния брат Руси Илиев, с който процесния недвижим имот,
но посочен, че се намира в местността „Ясаци” е разделена на два образувани
нови недвижими имота: Ниви, представляващи съответно имоти № 016011 и № 016012,
като всеки един от тях е с площ от 3.516 дка. След тази извършена делба ищцата
е получила в дял и станала собственик на недвижим имот: Нива, находяща се в
местността „Ясаци” в землището на с.Щръклево, обл.Русенска, представляваща имот
№ 016011, с площ от 3.516 дка.Р.Б.И. е починал на 22.08.2012г., като е оставил
за свои законни наследници: Д.Р.И. – син и Р.Р.И. – син. Неоснователно е
възражението на ответника, че имота, за който претендира ищцата и този, за
който претендира К.И. да е придобил по давност са различни имоти. Съгласно
представеното удостоверение за идентичност на имот, е видно, че имот № 016008 с
площ от 7.032 дка по картата на възстановената собственост в землището на
с.Щръклево, ЕКАТТЕ 84049 в местността „Ясаци“ е идентичен със същия имот в
местността „Дрането“, като различните имена на местностите се дължи на вкарване
на някои от тях в други местности при изготвяне плана за земеразделяне, а след
влизането му в сила през 1997г. имот № 016008 се води само в местността
„Ясаци“. Т.е. от това удостоверение се доказва, че имота, за който претендират
страните да са собственици е един и същ.
В случая ответникът твърди, че с констативния нотариален акт е
станал собственик на имота по давностно владение, като владението му е било
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно през периода 2004г. до
22.12.2015г., т.е повече от 10 години. Твърди и че държал имота и е полагал
грижи за него като свой, а не за другиго, пред целия период от време не е
констатирано друго присъствие в него, освен неговото и на неговите помощници.
Възражението на ищцата е че ако ответникът е упражнявал някаква фактическа
власт върху процесния имот, то той не се е явявал владелец на същия, тъй като
фактическата власт била упражнявана без основание, годно да го направи
собственик. Възразява и че не е доказано той да е извършвал някакви правни и
фактически действия, за да отблъсне владението на ищцата или да демонстрира
пред нея намеренията му да владее имота за себе си.
Съдът обаче намира, че ответникът е придобил
собствеността на имота по давностно владение продължило повече от 10 години –
за периода 2004г. до 2014г. включително. От показанията и на тримата свидетели
по делото е видно, че К.И. от 2004г. и до момента е обработвал имот,
включително и процесния влизащ в него, като в този имот той сеел различни
зеленчукови и зърнени култури. Преди 2004г. този имот бил изоставен и никой не
го обработвал или стопанисвал. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот
е придобита при липса на правно основание, т.нар.“завладяване“, то според
презумпцията на чл.69 от ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт
държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде
демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от
момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не
на държане. Достатъчно е упражняването на владение в предвидения от закона срок
да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. Да бъде демонстрирана промяна в
намерението за своене спрямо собственика от страна на владелеца е необходимо
само в хипотезата, при която съсобственик придобива по давност идеалните части
на останалите съсобственици – само тогава е необходимо демонстриране на
намерението за своене, така, че то несъмнено да стане достояние на другия
съсобственик, за да бъдат отблъснати претенциите му. В този смисъл е и
съдебната практика – Решение № 262 от 29.11.2011г. на ВКС по гр.дело №
342/2011г., 2-ро г.о., ГК постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително
за съдилищата при правоприлагането. В случая ответникът е „завладял“ процесния
недвижим имот, като от показанията на свидетелите е видно, че за периода 2004г.
до датата на издаване на констативния нотариален акт 22.12.2015г. той е владял
същия явно, необезпокоявано и непрекъснато. Както посочва и пълномощника на
ответника освен тримата свидетели по делото и други три лица, различни от тях,
са свидетелствали пред нотариуса за тези факти в производството по
обстоятелствената проверка и издаването на констативния нотариален акт. Ищцата
е представила два договора за аренда, но съдът намира, че те не опровергават
горните приети от съда обстоятелства. Няма данни по делото, че арендаторът за
периода, за който са били сключени договорите е обработвал имота и събирал
плодовете от него; че е установявал държане върху имота като арендатор, както и
че е предприемал някакви фактически или правни действия за отстраняване на
ответника от владението на земеделската земя. Няма дори и данни да е заплащал на
ищцата дължимата аренда за този период. Въпреки, че съдът е дал възможност на
ищцата, а и допуснал до разпит арендатора, той не е бил доведен от нея за
установяване на такива факти и по нейно искане е заличен като свидетел. Няма
доказателства и за периода, за който са сключени договорите за аренда и ищцата
като собственик на арендувания имот също да е предприемала някакви фактически
или правни действия за отстраняване на ответника от владението на земеделската
земя и да е предоставяла държането върху имота на арендатора. По тези
съображения и съдът намира, че тези арендни договори не са били изпълнявани от
страните по тях, не са породили действие и не доказват да са прекъсвали
владението върху имота от страна на ответника.
Поради гореизложените съображения съдът счита,
че ищцата не е оборила легитимиращото и обвързващо действие на издадения в
полза на ответника констативен нотариален акт № 173, том V, рег.№ 14514,
нот.дело № 838/22.12.2015г. по описа на нотариус с рег.№ 629 и район на
действие РРС, дори напротив. По делото е доказано от страна на ответника, че
той е придобил собствеността върху процесната нива по давностно владение,
защото я е владял в продължение на повече 10 години – за периода 2004г. до
22.12.2015г. явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Предявеният от
ищцата иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид отхвърлянето
на предявения иск, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 505.00 лева – заплатени държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение и възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Б.И. ***, с ЕГН: ********** *** – адвокат К.Г.,
против К.П.И. ***, с ЕГН: **********, иск, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следния
недвижим имот: Нива с площ от 3.516 дка, находяща се в местността „Ясаци”, в
землището на с.Щръклево, обл.Русенска, представляваща имот № 016011 по плана за
земеразделяне на селото, шеста категория, при граници: имот № 016012, кад.№
000174, имот № 016009, имот № 016002, имот № 016003 и имот № 016004, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Б.И. ***, с ЕГН: **********
*** – адвокат К.Г., да заплати на К.П.И. ***, с ЕГН: **********, сумата от 505.00 /петстотин и пет/ лева – направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: