РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Враца, 05.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 14.07.2022г.
/ четиринадесети юли две хиляди
двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела
Бобойчева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №318 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на „З.П.П.“ ЕООД,
ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.П., чрез * И.С.
срещу РЕШЕНИЕ за прекратяване на договор №
06/04/1/0/00578/04/01 на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно
и неправилно, издадено в противоречие с материално правните разпоредби и в
несъответствие с целта на закона, за което се излагат доводи. Иска се отмяна на
решението и присъждане на разноски по делото.
В с.з.
оспорващият лично и чрез * И.С. поддържа
жалбата и моли за отмяна на решението, като незаконосъобразно. Претендират се
разноски по делото, съгласно представен списък. Съображения по съществото на
спора са изложени и в представена по делото писмена защита.
Ответникът - Изпълнителен директор на ДФЗ в
представен по делото писмен отговор, чрез * Н.Х. излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
От данните по преписката е видно, че оспорващия
е подал заявление за подпомагане по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски
стопанства №06/04/1/0/00578, ведно с приложенията към него, вкл. и изготвения
бизнес план по подмярката/л.96-254/. От ответника са изискани допълнителни
доказателства във вр. с подаденото заявление с писмо изх. №
01-6500/9155/25.10.2016г., като такива са представени от заявителя с писмо вх. № 01-6500/9155/14.11.2016г./л.255/.
Изискани са доказателства и с писмо изх.№02-6500/2474, във вр. с което
оспорващия е представил същите с писмо
вх.№ 02-6500/2474/06.06.2017г./л.304/.
С докладна записка от Зам.изп.директор на ДФЗ
вх. № 03-0416/271/18.01.2017г. е одобрено заявлението за подпомагане, като
отговарящо на всички изисквания по Наредба №9/21.03.2015г., както и на
съотносимото европейско и национално законодателство и е предложено да бъде
одобрено за финансиране заявление за подпомагане на П.Ц.П., с ИД №06/04/1/0/00578/л.463/.
Със заповед № 03-РД/153/19.01.2017г. на Изп.директор на ДФЗ е одобрено за
финансиране заявлението за подпомагане на П.Ц.П., като са посочени одобрените
за финансиране разходи и тези по които е отказано/л.464/.
На 13.02.2017г.
между ДФ“Земеделие“ – София,
представлявано от Изп.директор и П.Ц.П. е сключен договор №
06/04/1/00578/13.02.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 “Инвестиции в
материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020, съфинансирана от европейски земеделски фонд за развитие на селските
райони/л.52/. Стойността на договора, съгласно чл.3, ал.1 е 94 916,97 лева, като тази сума
представлява 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за
осъществяването на проекта. Съгласно чл.3,ал.2 от договора финансовата помощ се
предоставя под формата на възстановяване на действително направените разходи,
които са одобрени и приети за допустими за финансово подпомагане по подмярка
4.1, но не повече от размера по ал.1. Съгласно чл.6, ал.1 от договора
ползвателят се задължава да извърши инвестицията-предмет на договора, в срок до
36 месеца, но не по-късно от 31.01.2020г., като съгласно ал.4 ползвателят е
длъжен да подаде заявката за окончателно плащане по чл.4, ал.1 не по-късно от
един месец след изтичане на срока по ал.1, а когато е сключено допълнително
споразумение срокът за подаване на заявка за окончателно плащане е не по-късно
от един месец от сключване на това споразумение. Към договора е сключено
допълнително споразумение 1 от 23.02.2019г. между ДФЗ-София и „З.П.П.“ ЕООД, от
което се установява, че към датата на сключването му са осигурени финансови
средства за изплащане на финансовата помощ, посочена в чл.3, ал.1 от договора.
Нерзадлена част от договора е и сключен договор за новация на 29.11.2017г.
между ДФЗ-София и „З.П.П.“ ЕООД/л.94/.
Във вр. с изпълнение на договора до Изпълнителния директор на ДФЗ-София с писмо вх.№
02-2600/1101/12.03.2019г. оспорващият е поискал включените в приложение 1 към
договора позиции 1 и 3, изрично посочени
в писмото да бъдат заменени с други,
тъй като
не се предлагат, като е посочил и моделите с които да бъдат заменени, за
което са приложени и доказателства/л.486/.
Във вр. с писмото е изпратено запитване от ДФЗ за потвърждаване на оферта към „З.П.П.“
ЕООД, като от „З.“ ООД – С.З. във вр. със запитването е налице писмо
потвърждение от 20.03.2019г., с което не потвърждават офертата/л.488-490/.
Изготвена е и докладна записка от Д.Д.-* на Д“ПИ“ –ДФЗ /л.495/. Във вр. с искане за изготвяне на анекс към
договора вх.№ 02-2600/1101 от 12.03.2019г. от изпълнителния директор на ДФЗ е
издадено уведомително писмо за отказ да се сключи анекс от ДФЗ №70 /подмярка
4.1 изх.№ 02-2600-1101#3/10.09.2019г. до З.П.П.
ЕООД ***, в което същия е уведомен въз основа на изложените обстоятелства в
писмото, че не се допуска изменение и/или допълнение на договора за отпускане
на финансова помощ/л.91/.
С Уведомително писмо-предизвестие
№06/04/1/0/00578/22/01 на Изп.директор на ДФЗ изх.№ 01-2600/2230 от
01.06.2020г. е уведомен П.Ц.П., * на „З.П.П.“
ЕООД ***/л.79/, че са установени нарушения при извършена адм. проверка за
спазване на срока за подаване на заявка за окончателно плащане, като е посочено
в какво се изразяват същите и не е
спазен срока, който е до 29.02.2020г. С писмото е указано, че в 14 дневен срок
от получаването му може да представи доказателства, удостоверяващи наличие на
особени непредвидени обстоятелства довели до обективна невъзможност за подаване
на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок. Посочено е, че
при непредставяне на такива доказателства в посочения срок ще бъде
прекратен едностранно договора от ДФЗ. Писмото е връчено на адресата му на
03.06.2020г., видно от приложеното известие за доставяне/л.81/. Във вр. с уведомителното писмо-предизвестие
от управителя на „З.П.П.“ ЕООД е
депозирано писмо до Изп. директор на ДФЗ, вх.№ 02-2600/1101#4/15.06.2020г.
в което се посочва за приключило досъдебно производство, което да бъде
проверено и да бъде стартирана процедура по сключване на анекс към договора,
поискано с писмо № 02-2600/6359 от 21.09.2019г./л.83/. Такова искане е
отправено и с писмо вх.№ 02-2600/2230/15.06.2020г., като е поискано срокът за
изпълнение на проекта да бъде удължен до 15.09.2020г./л.84/. Изготвена е и
докладна записка от А.П. – * Д“ОППМРСР“, с която са изпратени по компетентност
за обработка на така направените искания за анексиране на сключен договор за
подпомагане, вх.№ 01-2600/2230/18.06.2020г., към която са приложени
горепосочените писма/л.86/. Във вр. с докладната е изготвена и докладна записка
от * Ц.С.- * дирекция „ДПМРСР“, изх.№ 01-2600/2230#3/29.09.2021г.,
в която са посочени обстоятелства, въз основа на които е посочено, че молбата
на бенефициера не е уважена и посочените мотиви възпрепятстват сключването на
допълнителни споразумения/анекси с бенифициента в това число и удължаване на
срока/л.87/. Налице е и изпратено уведомително писмо за отказ да се сключи
анекс от ДФЗ №121/подмярка 4.1, изх. № 02-2600/6359#5/14.12.2020г.
до оспорващия, във вр. с подадена от него молба от 21.10.2019г., с което същия
е уведомен че е оставена без уважение, за което са изложени обстоятелства в
писмото/л.89/.
С Решение
за прекратяване на договор №
06/04/1/0/00578/04/01 на Изпълнителен директор на ДФЗ е отказано изцяло одобрената финансова помощ по Договор
№ 06/04/1/0/00578 от 13.02.2017г. и е прекратен Договор № 06/04/1/0/00578 от
13.02.2017г. на основание чл.23, ал.2,т.1 от същия, поради неподаване на заявка
за плащане от страна на ползвателя на финансова помощ в изрично договорения за
това срок, а именно най-късно до 29.02.2020г. В решението са изложени мотиви,
че не е подадено искане за окончателно плащане в предвидени в договора срок за
отпускане на финансова помощ № 06/04/1/0/00578 от 13.02.2017г., който е изтекъл
на 29.02.2020г., обсъдено е депозираното възражението на оспорващия във вр. с
дадената му възможност за представяне на доказателства с писмо изх.№
01-2600/2230/01.06.2020г., като същото е прието за неоснователно/л.48/.
Решението е връчено на оспорващия на дата 19.04.2022г., видно от известието за
доставяне/л.50/.
От приложено
по преписката решение от заседанието на
УС , съгласно протокол №189/02.03.2022г. е видно, че за изп.директор на ДФЗ е назначен Н.Г.К. / т.14
на решението/ /л.12/.
Приложено е и постановление за спиране на
наказателното производство от 19.05.2020г. на РП-Враца/л.518/, както и
удостоверение от 10.09.2020г. от РП-Враца, в което е отразено, че срещу П.П.
няма обвинения по неприключили наказателни производства/л.518-521/.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на разпитания свидетел В.Х. /* на оспорващия/ се установява че е
запозната със случая и е в течение на проекта през цялото време. Лично и заедно
с П.П. е ходила в ДФЗ на среща с директора на фонда Г., за да изяснят какво се
случа с проекта и защо се забавя. Според неговите думи ситуацията била такава, че
срокът на договора се стопира до момента до който тече разследването, което за
П. била много важна информация, за да
знае какво да прави след това. Официално не е получил никакъв отговор за
проблем с офертата на „З.“, а това са го разбрали при ходене във фонда. Подадено
е ново искане с оферти и нова цена на телескопичен товарач. По това ново искане
за анекс не е имало отговор две години. Г. е отговорил, че срокът по договора
се замразява до приключване на следствието, а в последствие се оказало че това
не е така, след като оспорващия е получил писмо, че проектът се отказва поради
изтичане на срока.
При
така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на
чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, т.1-5 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно
чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК. Видно от известието за
доставяне решението е връчено на оспорващия на дата 19.04.2022г., а жалбата е
депозирана 29.04.2022г., поради което е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентния,
съгласно чл.20а,ал.1 и ал.2 от ЗПЗП
административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от чл.59, ал.2 АПК форма,
съдържа както правни така и фактически основания за неговото издаване, които са
мотивирали органа да го издаде.
При издаването на оспорения административен
акт не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което
да е от категорията на съществените и да налага отмяната му. Административния
орган с уведомително писмо-предизвестие № 06/04/1/0/00578/22/01, изх.№
01-2600/2230/01.06.2020г. е уведомил надлежно оспорващия за откриване на
административното производство, като му е предоставил възможност да защити
правата си. От оспорващия е подадено възражение, към което не са приложени
доказателства, като същото е обсъдено в решението и е прието за неоснователно.
Решението е издадено и в съответствие с
материалния закон. Това е така, тъй като отказа на одобрената финансова помощ и
прекратяването на договора са в съответствие както с приложимия материален
закон, така и с договореното между страните по административния договор.
При извършена административна проверка е
констатирано, че жалбоподателят не е подал
заявка за окончателно плащане до крайния срок за това – 29.02.2020г., т.
е. административният орган е констатирал неизпълнение на нормативно и
договорно определено задължение от страна на ползвателя на финансова
помощ.
Съгласно чл.45, ал.2 от Наредба
№9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4“Инвестици в материални активи“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014-2020г. /Наредбата/ заявката за окончателно
плащане се подава лично от ползвателя или от упълномощено от него лице с изрично
и нотариално заверено пълномощно в срок не по-късно от един месец след изтичане
на срока по чл. 50. В чл. 50, ал. 1 от
Наредбата са уредени сроковете за изпълнение на одобрения проект до 24 месеца,
а за проекти, включващи разходи за строително-монтажни работи и за създаване на
трайни насаждения, в срок до 36 месеца, считано от датата на подписването на
договора за предоставяне на финансова помощ с РА. В настоящият случай, изпълнението е до 36 месеца, считано от датата на подписване
на договора за предоставяне на финансова помощ с РА.
Същите изисквания са договорени между
страните и със сключения договор № 06/04/1/0/00578/13.02.2017г. Съгласно чл.6, ал.1 от договора за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ жалбоподателят се е задължил да извърши
инвестицията, предмет на договора, в срок до 36 месеца, но не по късно от
31.01.2020г., като съгласно ал.4 поел е и задължение да подаде заявка за
окончателно плащане по чл. 4, ал. 1 не по-късно от един месец след изтичане на
срока по ал.1. Видно от
договора, крайният срок за изпълнение на инвестицията е 31.01.2020г., т. е. срокът за подаване на
заявка за окончателно плащане по договора според чл.6, ал. 4 от същия
е 29.02.2020 г. Тоест в съответствие с изискването на чл.45, ал.2 от Наредба №9/21.03.2015г. и чл. 6, ал.1 и ал. 4 от административния
договор, оспорващия е следвало да подаде
заявка за окончателно плащане в срок до 29.02.2020 г., а по делото не се
установява той да е изпълнил това законово и договорно изискване, тоест налице
са предпоставките, които приложимата материално правна норма и договора между
страните предвиждат като основание да се откаже изцяло одобрената финансова
помощ и да се прекрати договора. Следва да се посочи, че
задължението за подаване на заявката за окончателно плащане в
предвидения срок е договорено като задължение на оспорващия в чл.14, ал.1, т.5
от административния договора, а съгласно чл.23, ал.2, т.1 от договора, същия
може да бъде прекратен едностранно от фонда при виновно неизпълнение от
ползвателя на което и да е от задълженията по този договор, по Наредба
№9/21.03.2015г. или по относим
към предоставянето на помощта акт на ЕС - като му отправя
едномесечно писмено предизвестие.
В случая
неизпълнението на задължението за подаване на заявка за окончателно плащане не
се отрича от жалбоподателя, респ. не е спорно по делото. Спорът се свежда до
това налице ли са били обективни причини
за последния да не изпълни това си задължение и то такива, които да го освободят
от последиците за неизпълнението му. В тази
връзка от жалбоподателя се навеждат доводи, че е поискал
сключване на анекс за удължаване срока за изпълнение на инвестицията на
12.03.2019г. по което получил уведомително
писмо-отказ за сключване на анекс №70 с изх.№ 02-2600/110143/10.09.2019г. на 21.10.2019г., подал е повторно искане за сключване на анекс
по което искане не е получил отговор в едномесечния срок, за което подал на
15.06.2020г. искане с вх.№ 01-2600/2230 за отговор по искането за анекс и
продължаване на срока по договора до 15.09.2020г., като с писмо от 14.12.2020г. ДФЗ е отказал
сключване на анекс и удължаване на срока на договора, поискани на 21.10.2019г.
с мотив че разследването по непотвърдената оферта не е приключило. Тези доводи
не могат да бъдат възприети като обективна причина за неподаване на заявката за
окончателно плащане в договорения срок, изключваща отговорността му за
неизпълнение на това задължение, нито може да бъде възприето становището на
оспорващия, че от страна на ДФЗ се отказва
да се удължи срока за изпълнение на договора на подадени от него искания.
От доказателствата по делото се установява,
че жалбоподателят на 12.03.2019 г. е
депозирал искане за сключване на анекс относно удължаване срока на договора,
като са налице и последващи искания за това. Действително по тези искания административният
орган не се е произнесъл в срока по чл.22, ал.4 от договора. Следва обаче да се
има предвид, че административният орган, макар и несвоевременно, е постановил отказ да се сключи анекс към договора по
направените искания, обективирани в уведомително
писмо –отказ №70 с изх. №
02-2600/110143/10.09.2019г. и уведомително
писмо–отказ №121 с изх.№02-2600/6359. В
същите са изложени доводи, въз основа на които се отказва
уважаване на направените искания.
Жалбоподателят е имал процесуална възможност да обжалва този изричен отказ, но по делото не са представени
доказателства нито се твърди, че това е сторено. Тези уведомителни писма, с които е постановен
отказ за сключване на анекс към договора представляват индивидуални административни актове, които са влезли в сила и пререшаване на
този въпрос в настоящото производство е недопустимо. Наведените от жалбоподателя в
тази насока възражения относно постановените откази с писмата и че извършените
действия са неправилни се преценяват в производството по тяхното оспорване. В
конкретния случай същите не са оспорени.
Също така следва да се посочи, че непроизнасянето на органа по направените
искания с горепосочените писма в срок или както се твърди от оспорващия дори
две години след депозиране на искането е без значение, тъй като същият е имал и възможността да оспори и наличието на мълчалив отказ. Приложеното по делото
постановлението на РП-Враца от
19.05.2020г., с което е спряно производството също следва да се преценява в това производство,
тъй като постановените откази за сключване на анекс са именно във вр. с
образуваното разследване.
Свидетелските показания на свидетеля Х.
също не дават основание на съда да
приеме, че оспорващия надлежно е подал заявление за окончателно плащане в
предвидения срок, тъй като от данните по делото е видно, че такова не е
подадено и не е спорно между страните. От друга страна липсва и отказ от страна
на ответника за приемане на заявление за окончателно плащане. Твърденията на
свидетеля, че са ходили няколко пъти до фонда и са разговаряли с директора на
фонда Груев и са имали уверение, че срокът на договора се замразява до приключване на следствието, в каквато
насока са и обясненията на жалбоподателя
в с.з. не е установено по
надлежен начин и липсват надлежни доказателства за това.
От данните по делото по безспорен начин се
установява, че оспорващия не е изпълнил задължението си да подаде заявление за
окончателно плащане, което е бил длъжен да стори по силата на приложимия закон
и сключения договор. Законосъобразно в съответствие с предвиденото в
материалния закон и в договора, административния орган е постановил отказал
изцяло одобрената финансова помощ и прекратил договора. В случая липсва
основание да се приеме, че оспорващия е пропуснал срока за подаване на
окончателно плащане поради обективни причини, които да обуславят липсата на
виновно неизпълнение на задължение, което е имал по силата на закона и
сключения от него договор, тоест целта на закона е постигната с издаването на
оспорения административен акт, с който е отказано финансиране и е прекратен
сключения договор. Административния орган е отправил писмено предизвестие за
прекратяването на договора с писмо изх. № 01-2600/2230/01.06.2020г., с което
допълнително е предоставил възможност на оспорващия да ангажира доказателства,
че не изпълнението на задължението не се дължи на виновно поведение от негова
страна,като такива не са представени с подаденото от него възражение.
При
цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл.146 АПК, съдът приема
че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма,
при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално
правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По изложените
съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, основателно е
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100.00/сто/
лева, съгласно чл.37 ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „З.П.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от П.П. срещу РЕШЕНИЕ №06/04/1/0/00578/04/01 за прекратяване на
договор, издадено от Изпълнителен
директор на ДФ “Земеделие“ – София, с което е отказано изцяло одобрената
финансова помощ по договор №
06/04/1/0/00578 от 13.02.2017г. и е
прекратен договор № 06/04/1/0/00578 от 13.02.2017г.
ОСЪЖДА
„З.П.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от П.П. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“-
София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, на които на основание чл.138 от АПК да се изпрати препис от
решението.
АДМ.СЪДИЯ: