№ 395
гр. Варна , 20.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500453 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по
частна жалба на Н. Д. СТ., чрез законния й представител Д. СТ. К., подадена
чрез адв. А. от ДАК, против определение № 338/03.08.2021 г. по гр.д. №
428/2021 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е спряно
производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
н.о.х.д.№207/2020 г. по описа на ДОС.
Жалбоподателят е настоявал, че определението е неправилно –
незаконосъобразно по съображения за липсата на предпоставката на чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК – предвид наличието на постановена по наказателното дело
присъда, макар и невлязла в сила. Молил е за отмяната му и за връщане на
делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК,
от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и
допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът спира
1
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението
по което ще има значение за правилното решаване на спора.
В настоящия казус, тези предпоставки са налице.
Делото пред окръжния съд е за обезщетение за неимуществени вреди
от престъпление, извършено от ответника спрямо малолетната ищца. В
исковата молба са изложени твърдения за наличие на образувано наказателно
производство срещу ответника (н.о.х.д. № 207/2020 г. на ДОС), по което
окръжният съд е постановил осъдителна присъда за поддържаното деяние,
осъществяващо състав на престъпление. След извършена от окръжния съд
справка с електронното досие на наказателното дело официално е
удостоверено, че авторството на ответника относно твърдяните в исковата
молба увреждащи деяния, противоправността им и вината на ответника са
били предмет на установяване в наказателното производство, но
постановената присъда не е влязла в сила, тъй като е обжалвана и
протестирана. Този факт е потвърден и от процесуалния представител на
жалбоподателката. Релевантна в случая за гражданския съд, разглеждащ
спора за обезщетението за причинените неимуществени вреди на
пострадалата, в съответствие с разпоредбата на чл. 300 ГПК, е влязлата в сила
присъда на наказателния съд. Затова делото подлежи на спиране по чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК до влизане в сила на присъдата. Наличието на висящност на
производството по преюдициалното наказателно дело е основание за спиране
на гражданското дело по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като без значение е дали
оплакванията срещу първоинстанционната присъда засягат въпроси за вината
или само за размера на наказанието. В този смисъл неоснователни са
оплакванията в частната жалба за липсата на предпоставките за спиране на
делото предвид, че невлязлата в сила присъда е обжалвана само досежно
размера на наказанието.
С оглед изложените съображения, обжалваното определение на
окръжния съд, като постановяващо идентичен на горния резултат, е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Апелативен съд -Варна
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 338/03.08.2021 г. по гр.д. № 428/2021
г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му, с частна касационна жалба, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3