Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П., 30.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, в публично
заседание на 04.05.2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.1574/2017 г. за да се
произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.123 ал. 2
във вр. с чл.143, ал.2 и чл. 149 от Семейния кодекс.
Ищецът И.С.Т. ***, е предявил срещу Г.И.К. ***, искове
за определяне на родителска отговорност и за издръжка за минало време по чл.
127 ал. 2 от СК и по чл. 149 вр. с чл. 143 ал. 2 от СК, по отношение на
малолетното дете В.И.Т. род. на ***г. Твърди, че детето е родено от
съжителството му с ответницата, през 2013 - 2016г., което е прекратено през месец март 2016г.
Твърди, че тогава ответницата заявила, че иска да отиде да работи в чужбина, за
да изпраща пари за грижите на детето им, но се обадила няколко пъти по телефона
и в края на март заявила, че вече не я интересуват нито ищеца, нито детето, и
че ще си урежда живота по друг начин. Твърди, че от 01.04.2016г. детето се
отглежда само от него с помощта на неговата майка – П.Т.. Сочи, че има отлични
битови условия, че детето посещава детска градина. Заявява, че в момента е
безработен, но не може и да ползва семейните добавки за отглеждане на детето.
Желае да му бъдат предоставени родителските права за него, на ответницата да се
определи подходящ режим на лични отношения, претендира издръжка за детето от
150лв. месечно за минало време – от 01.04.2016г. до предявяване на иска и за
бъдеще време. Искането на основание чл. 149 от СК - за заплащане на издръжка за
минало време, е оттеглено в съдебно заседание и съдът е прекратил делото в тази
му част.
Ответницата не взема становище по предявените искове. В
срока по чл. 131 от ГПК, тя не е
представила по делото писмен отговор.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: От представеното удостоверение за
раждане по акт № 0134/06.03.2014г. на Община М., е видно, че детето В.И.Т. с
ЕГН **********, е малолетно към момента, и е с майка – ответница Г.И.К., и баща
– ищецът И.С.Т.. Безспорно по делото е, че страните не са сключвали граждански
брак, както и че към датата на подаване на исковата молба и до последното по
делото заседание детето се отглежда от бащата в дома на родителите му в гр. И..
Видно от представената по делото служебна бележка (лист 23 от делото) от ОДЗ
,,Мара Балева”- гр. И., детето В. е записано в детска градина ,,Мара Балева”, като
за престоя му там се заплаща нормативно определена месечна такса от 48.00 лв. за
пълен месец. Видно от социалния доклад, изготвен във връзка с делото, детето В.
е в добро здравословно състояние, има
избран личен лекар, с редовен здравен и имунизационен статус. Соц.доклад сочи и
че жилището в гр. И. е наследствено за И., то е в добро техническо състояние
като има необходимото за нормално човешко съществуване. От представената по
делото Регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда”, е видно, че ищецът И.С.Т.
е безработен от 05.04.2016г. и продължава да е безработен към дата 04.05.2017г.
Пред соц.работници обаче ищецът е посочил, че работи на частно, когато бъде
повикан, като посочва месечен доход около 400-500 лв., съответно обаче има
периоди, в които не работи и се издържат с пенсията на неговата майка П. –
около 193,84 лв. Не се подпомага от ДСП-
Кнежа на никакво нормативно основание.
Майката Г. не беше изслушана от съда по делото,
същата, въпреки редовното ѝ призоваване, не се яви в съдебно заседание,
не е представила доказателства относно месечните си доходи. За ответницата няма
данни за декларирани и начислени доходи. В съдебно заседание ищецът твърди, че
майката няма жилище, живее, където намери, има още едно дете, което също е изоставила,
научил е, че тя очаква и друго дете.
Ищецът, която се яви лично в съдебно заседание, заяви,
че желае да отглежда детето и иска да му бъдат предоставени родителските права.
Посочи, че детето иска да живее с него и баба му П., а не с майката Г., която
няма условия за отглеждане на детето, както и желание да го прави. Посочи, че
детето има силна връзка с него и баба му.
Свидетелката П.И.Т. - майка на ищеца и баба на детето В.,
потвърди в съдебното заседание, че живее заедно със сина си и детето в гр. И.. Заяви,
че не е виждала изобщо майката на детето – Г.К.. Посочи, че преди 1 година синът
ѝ се завърнал в къщата ѝ си заедно със сина си, като оттогава майката
на детето не го е търсила, нито е осъществявала някакъв контакт с детето. Посочи
друга жена като майка на детето, и заяви, че тя е заминала „по държавите“. В
тази връзка соц.доклад по делото е отразил, че ищецът всъщност е живял на
семейни начала с друго лице – Ю.К. която не е могла да има дете и се договорили
дете от ищеца да роди нейната сестра – ответницата по делото, а да го отглеждат
ищеца и неговата съжителка. Именно Ю.К. е съжителстващата с ищеца, която
впоследствие го е напуснала, а рождената майка на детето – ответницата Г.И.К.,
никога не се е интересувала от отглеждането на детето. Свидетелката Т. заяви,
че понастоящем тя е ангажирана с отглеждането и възпитанието му, че тя води и
прибира детето от градина, тя спи с него, защото сега правят ремонт и му правят
отделна стая. Свидетеля В.М.П., съсед на ищеца, също заяви, че никога не е
виждал ответницата, и че за детето В. се грижат баща му и баба му. Потвърди
показанията на св. Т., че води детето на градина всяка сутрин, вижда че то е
чисто, спретнато и добре облечено.
При така събраните доказателства, съдът прави следните
изводи: По предявения иск на основание чл.127 ал.2 от СК, уреждащ изцяло
въпросите касаещи родителската грижа за децата, ищецът следва да докаже
възможността си да отглежда детето и нуждите на самото дете. Воден от принципа,
че предоставянето на родителски права следва да бъде разглеждано в интерес на
децата, както и съобразно критериите дадени в ППВС № 1/1974 г., съдът прави
следните изводи: Относно родителските и
възпитателски качества на всеки един от двамата родители, съдът намира, че с
по-добри такива качества към момента е бащата на детето, който след раждането
на В. изцяло е поел грижите за него. Майката изобщо не се интересува от детето,
нито го търси, нито желае да осъществява някакъв контакт с него. Поведението
ѝ потвърждава изнесеното в соц.доклад, че тя е дала детето за отглеждане
на своята сестра и на ищеца и не е полагала никога грижа за него, не е
емоционално обвързана с детето си. Друг критерий - битовата и социална среда,
осигурени от родителите за отглеждане на детето, също сочи бащата е
по-подходящия родител към момента, т.к. тази среда е домът на родителите му,
чиято майка – П.Т. му помага с отглеждането на детето В.. Средата на майката не
е изяснена по делото, но е безспорно, че тя е изцяло непозната за детето, което
вече е в осъзната възраст за да заявява предпочитания. За личностните
характеристики на двете страни - от доказателствата по делото се установява, че
единствено бащата е заинтересован родител - той проявява високо чувство на
отговорност в отглеждането на детето си. Данните по делото свидетелстват, че
здравословното състояние на детето, отглеждано при него, е добро, че бащата
полага и грижи за подобряване на битовото състояние, съобразно нуждите на детето.
При бащата се установи, че са налице подпомагащи лица за отглеждане на детето –
неговата майка П.Т., която подкрепя него и детето му физически и финансово. Като
цяло социалния доклад сочи, че семейната среда на ищеца не представлява опасност
за живота, здравето и развитието на детето и че той притежава необходимия
родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето В..
Поради гореизложеното, като взе предвид и
обстоятелството, че само бащата към момента ясно и недвусмислено е изразил
желание да поеме родителската грижа за детето, и се е грижил за него от самото
раждане, без помощта на майката, съдът намира, че упражняването на родителските
права върху детето В. следва да се предостави на бащата и да се постанови то да
живее при него. Предявеният от ищецът
иск се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен. Местоживеенето на
малолетното дете В. следва да бъде по постоянния адрес на бащата в ****
При това положение, на ответницата следва да се
определи режим на лични контакти с детето, който не следва да бъде разширен с
оглед твърденията на бащата, че след раждането майката изобщо не се е
интересувала от детето и почти не е контактувала с него, а именно: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в
неделя, по местожителството на бащата, както и 20 дни през лятото, когато
бащата не е в платен годишен отпуск.
По иска за определяне на издръжка за детето от
майката, съдът намира, че за детето безспорно се правят социално-битови разходи
за храна, отопление, дрехи, обувки, лекарства, както и за заплащане таксата в
детската градина, която то посещава. С оглед ниската възраст на детето –
навършени 3 години, съдът намира, че детето има средно месечна нужда от
средства в размер на 260.00 лв. Следва да се отбележи, че задължението за
издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родител е безусловно, и не зависи от
обстоятелството дали родителят реализира доходи или не, което важи и за двамата
родители. Поради горното, ответницата следва да поеме част от определените
месечни нужди на детето В., като тази част е в минималния размер от 115,00 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2017г. до настъпване на
основания за нейното прекратяване или изменение. Не следва да се присъжда
по-висок от минималния предвиден размер, т.к. данните по делото, дадени от
самия ищец са, че майката е в тежко финансово състояние, няма къде да живее,
чака дете, няма доходи. Ищецът следва да поеме остатъка от определената средно
месечна нужда, а именно - 145.00 лв. Претенцията за горницата над 115.00лв. до размер на 150.00лв., като недоказана,
следва да се отхвърли. Следва да се определи падеж, на който издръжката е
дължима, който следва да бъде в началото на месеца – до 5-то число на текущия
месец, с оглед осигуряване на нуждата на детето именно за месеца, за който тя
му е определена.
При този изход на делото, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на П.ски районен съд държавна такса върху размера на
присъдените издръжки за бъдеще време в размер на 165,60 лв и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на
изп.лист.
Разноски по делото не се претендират, поради което
такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 127 ал. 2 от СК,
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете
В.И.Т. с ЕГН **********, на бащата И.С.Т., ЕГН **********, и определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето – при бащата в ****
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
майката Г.И.К., ЕГН **********,***, с малолетното дете В.И.Т. с ЕГН **********
– всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до
16:00 часа в неделя, по местожителството на бащата, както и 20 дни през лятото,
когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Г.И.К., ЕГН **********,***, да
заплаща на И.С.Т., ЕГН **********, като баща и законен представител на
малолетното дете В.И.Т. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 115.00лв.,
считано от 07.03.2017 г., платима до 5-то число
на текущия месец, до настъпване на законни причини за нейното изменение и
прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие на всяка една вноска от
деня на падежа до окончателното и изплащане, като претенцията до размер на
150.00лв. месечно, като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.И.К., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на ПлРС, ДТ върху размера на присъдените издръжки за бъдеще
време в размер на 165.60лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски
ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се изпрати на ДСП ОЗД гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: