№ 2863
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110158521 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците Б. М. БР. и Д. В. ХР. е възникнало
договорно правоотношение е предмет - доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди
за топлоснабден имот: апартамент № 10, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. 10, вх. А, ет. 4,
като ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди и му
дължат разделно - по 1/2 от следните суми: 725, 76 лв. - главница, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане; 90, 06 лв. мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. - 01.06.2021 г.; 38, 52 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021
г. до окончателното изплащане; 7, 45 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. -
01.06.2021 г. Твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
19.08.2021 г. по ч.гр.д. № 33268/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжниците са
възразили. Претендира установяване на вземанията си по исков ред. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Б.
М. БР. и Д. В. ХР., с които оспорват исковете по основание. Оспорват качеството си на
потребители на топлинна енергия. В тази връзка твърдят, че за имота е запазено вещно
право на ползване от страна на трето за спора лице, дарило имота на наследодателя на
ответниците - В.Х.Х.; че не са представени доказателства, че ответниците са приели
наследството на В.Х.Х.; че нито наследодателят на ответниците, нито някоя от тях, са
подавали декларация за откриване на партида за имота на тяхно име. Заявяват, че не
оспорват, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия в соченото от ищеца
количество и на сочената от ищеца стойност. Позовават се на изтекла погасителна давност.
Молят съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
1
На 10.06.2021 г. „*** ***“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.М. Б. – Х. и Д. В. ХР. за сумата от 725, 76 лв.
– главница за доставена топлинна енергия, сумата 90, 06 лв. – мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2019 г. – 01.06.2021 г., сумата 38, 52 лв. главница за цена на услугата дялово
разпределени и сумата от 7, 45 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.07.2018 г. –
01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до
окончателното изплащане. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали
доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. за топлоснабден
имот: апартамент № 10, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. 10, вх. А, аб. № 109711. Видно
от т.13 от заявлението, сумите се претендират в условията на разделност, както следва: Б.М.
Б. – Х. – ½ и Д. В. ХР. – ½.
С разпореждане от 19.08.2021 г. по ч. гр. д. № 33268/2021 г. по описа на СРС, 62
състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжниците, като е
разпоредил да заплатят на заявителя и разноски по делото, от които: 25 лв. държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГК длъжниците са депозирали възражения срещу заповедта за
изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 174, том LLLIII, дело
№ 96/04626 от 09.07.1996 г., по силата на който А.И.С. дарява на внука си В.Х.Х. следния
свой собствен недвижим имот, придобит по делба, а именно: апартамент № 10, находящ се в
гр. ***, ж.к. „***“, а по нотариален акт – „***“, бл. 10, вх. А, ет. 4, състоящ се от: стая,
кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 46, 30 кв.м., като дарителката си
запазва правото на ползване на дарения имот, докато е жива.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. (л.25),
В.Х.Х. е починал на 15.03.2020 г., като е оставил наследници по закон: Б. М. БР. – съпруга и
Д. В. ХР. – дъщеря.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. (л.81),
вещната ползвателка – майка на Д.Д. Х., последната – майка на В.Х.Х., е починала на
29.11.1998 г.
По делото е представено писмо от Столична община, Дирекция „Общински
приходи“, Отдел „***“ вх. № 35504/23.02.2022 г., в което се сочи, че апартамент № 10,
находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 10, вх. А, ет. 4, е деклариран, както следва: ½ на Б.
М. БР. и ½ на Д. В. ХР..
Ищецът в заявил искане по реда на чл.51 ЗН на ответниците са бъде определен срок,
в който да завяват дали приемат/се отказват от наследството на В.Х.Х..
В указания от съда срок от страна на ответниците са депозирани заявления, че
приемат наследството на В.Х.Х..
Видно от представения протокол от проведеното на 25.09.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици, те са взели решение да се сключи договор с „***“ ЕООД, за
индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „***“
ЕООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение.
На 24.09.2002 г. е сключен договор между „***“ ЕООД и етажната собственост с
адрес в гр. София, ж, бл. 10, вх. А, ж.к. „***“, бл.10, вх. А и Б, по силата на който
дружеството се е задължило да монтира индивидуални топлинни разпределители и
термостатни вентили и да извършва дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сградата.
2
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че през
исковия период до същия е доставяна топлинна енергия на стойност исковата сума.
Безспорно е между страните и извършването на услугата дялово разпределение за
имота през исковия период от страна на „***“ ЕООД на стойност исковата сума.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу
която в срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от страна на длъжниците. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1,
т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените по делото доказателства: нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 174, том LLLIII, дело № 96/04626 от 09.07.1996 г. и справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. се установява, че по силата на представения
нотариален акт собствеността на имота е придобита от В.Х.Х., починал на 15.03.2020 г. и
оставил наследници по закон: Б. М. БР. – съпруга и Д. В. ХР. – дъщеря.
Ответниците са заявили по реда на чл.51 ЗН в определения от съда срок, че приемат
наследството на В.Х.Х..
Установи се от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г.,
че вещният ползвател на имота е починал на 29.11.1998 г. – преди началото на исковия
период, с оглед на което вещното право на ползване се е погасило на основание чл.59 ЗС.
С оглед изложеното, по делото се установява качеството на наследодателя на
ответниците - В.Х.Х. на клиент на топлинна енергия за битови нужди за периода м.05.2018 г.
– 15.03.2020 г., произтичащо от качеството му на собственик на имота. Съгласно чл.60, ал.1
ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
3
обременено, съобразно дяловете, които получават. Установява се и качеството на
ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за периода 15.03.2020 г. –
м.04.2020 г., произтичащо от качеството им на съсобственици на имота.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението за
съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Между страните не е спорно, че процесния имот е топлоснабден, както и че
стойността на реално доставената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г.
възлиза на сумата от 725, 76 лв.
Ответниците своевременно – в срока за отговор на исковата молба са заявили
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
4
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2021 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този
момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 10.06.2018
г., каквито в случая не се претендират, тъй като вземането за първия месец от исковия
период – м.05.2018 г., е станало изискуемо на 15.07.2018 г., поради което възражението се
явява неоснователно.
Предвид изложеното ищецът има вземане към ответниците за стойността на
доставената топлинна енергия в периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на сумата от
725, 76 лв., дължима от тях, както следва: Б. М. БР. – ½ и Д. В. ХР. – ½.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД,
а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните
сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните
сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира
клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва
индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача
да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до
момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи съдът
приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не
би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване
на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода
/отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно,
5
задължението за заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано
от 15 септември на съответната година. В този смисъл доколкото ищецът се легитимира
като кредитор на главни вземания за стойността на доставена топлинна енергия, то
акцесорната претенция се явява установена по основание за периода 15.09.2019 г. -
01.06.2021 г., в размер на сумата на 90, 06 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК.
Предвид изложеното ищецът има вземане към ответниците за мораторна лихва върху
главницата за стойността на доставената топлинна енергия в размер на сумата от 90, 06 лв.
за периода 15.09.2019 г. - 01.06.2021 г., дължима от тях, както следва: Б. М. БР. – ½ и Д. В.
ХР. – ½.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е
предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по
чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от и 2016 г. е предвидено, че
редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин
на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора
за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила
на закон за последните.
Безспорно е между страните, че през исковия период в имота е извършвана услугата
дялово разпределение от „***“ ЕООД на стойност исковата сума 38, 52 лв. Предвид горните
обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да получи цената на
извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените искове за
установяване на дължимостта на тази сума в полза на „*** София” ЕАД – в качеството му
на продавач на топлинна енергия, се явяват основателни.
Предвид изложеното ищецът има вземане към ответниците за цената на дяловото
разпределение в периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на сумата от 38, 52 лв.,
дължима от тях, както следва: Б. М. БР. – ½ и Д. В. ХР. – ½.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията
на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния
дълг – не е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответниците
изпадат в забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до тях.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 74, 35 лв. разноски за заповедното и сумата от 123, 92 лв. разноски за
исковото производство, съобразно уважената част от исковете, които следва да бъдат
понесени по равно от ответниците.
За заповедното производство на процесуалния представител на ответниците съдът
6
определя адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита по чл.38, ал.2
ЗА по чл.6.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на сумата от по 50 лв. за всяка от ответниците, от което следва да
му се присъди сумата от общо 0, 86 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на процесуалния представител на ответниците съдът
определя адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита по чл.38, ал.2
ЗА по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на сумата от по 300 лв. за всяка от ответниците, от което следва да
му се присъди сумата от общо 5, 19 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*** София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Б. М. БР., ЕГН ********** и Д. В. ХР., ЕГН ********** искове, че Б. М.
БР., ЕГН ********** и Д. В. ХР., ЕГН ********** дължат на „*** София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, по 1/2 от следните суми:
сумата 725, 76 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до
окончателното изплащане;
сумата 90, 06 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 01.06.2021 г.;
сумата 38, 52 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до
окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 33268/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение в
размер на сумата от 7, 45 лв. за периода 01.07.2018 г. – 01.06.2021г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б. М. БР., ЕГН ********** да заплати на „*** София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 37, 18 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 61, 96 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Д. В. ХР., ЕГН ********** да заплати на „*** София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 37, 18 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 61, 96 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „*** София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. К.Е., на основание
чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита в
размер на сумата от 0, 86 лв. за заповедното производство и сумата от 5, 19 лв. за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„***“ ЕООД.
7
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8