Решение по дело №372/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл.156-чл.161 ДОПК,във връзка с §2 ДР ДОПК, чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на “НОВА 2009“ЕООД,с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.Дулово, [улица], представлявано от управителя Г. Р. И., подадена чрез представител по пълномощие адв.А. Д. от АК-Шумен, срещу Ревизионен акт №Р-03 001923000417-091-001/01.08.2023г.,издаден от органи по приходите, поправен с РА №П-03001923150094-003-001/07.08.2023г., потвърден с Решение №215/23.10.23г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП,с който е установено задължение за данък върху добавената стойност, индивидуализирано по данъчен период и размер - м.септември.2019 г.,от 6 166.67 лева, както и лихва по чл.1 ЗЛВДТДПДВ,във връзка с чл.175 ДОПК, от 2 437.14 лева.

Със същия РА е установено и задължение за корпоративен данък по ЗКПО, след извършено преобразуване на счетоводния резултат за 2019 година чрез увеличаването му с 89 184.73 лв., съобразно с декларираните от дружеството увеличения и намаления на финансовия резултат, общата печалба е определена в размер на 322 758.56 лева и съответно корпоративен данък от 32 275.86 лева, като предвид на внесения такъв от ДЗЛ, е установен за довнасяне данък от 8 918.48 лева, ведно с лихва от 2 880.52 лева.

Настоящото производство по адм.дело № 372 / 2024 г. по описа на АС-Силистра е в хипотезата на 226,ал.2 от АПК - в рамките на етапа - решение на първоинстанционния съд, което е отменено от касационната инстанция и е върнато за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание и чрез писмени бележки жалбоподателят поддържа становище, че оспореният акт бил нищожен , тъй като радикално била опорочена формата на заповедта за възлагане на ревизията. Това било така, тъй като тя съставлявала индивидуален административен акт, спрямо който важат изискванията на АПК по чл. 59 с изрично посочените реквизити. По тази причина посочената заповед, и свързания с него оспорен ревизионен акт, не попадат под регламентацията на правилата за електронния документ и ползваната електронна форма била невалидна.

Жалбоподателят основава тезата си и на отричането на фактическата конструкция, установена във фазата на касационното оспорване пред ВАС, че заявеният ел.адрес от данъчно-задълженото лице през 2010 г. е относим и се ползва в продължение на 13 години, включително и към датата на процесното ревизионно производство, протекло през 2023 г.В тази връзка счита ,че заповед за възлагане на ревизия № Р-03001923000417-020-001 от 31.01.2023 г. е нередовно връчена чрез изпращането й на електронния адрес за кореспонденция.

Също така, дружество „Нова 2009“ ЕООД оспорва изводите на приходните органи, че доставчикът на процесните услуги „Ландерелектрик БГ“ЕООД е нямал нужния ресурс (назначен персонал, активи, техника) за да ги извърши, както и за липсата на убедителни доказателства, че реално са предоставени такива, като например: отсъствие на документ за вложените материали в договорените строително-монтажни работи (СМР); представеният приемо-предавателен протокол по Договор за изработка от 02.09.2019 г. не променял извода им, защото в него не било посочено каква работа е извършена, не били посочени количеството, вида и стойността на СМР, нито мястото им на извършване (на доставката), като самият протокол е с дата 03.12.2019г.,т.е. 3 месеца след издаването на процесната фактура (№5/03.09.2019 г. с данъчна основа от 30 833.33лв. и ДДС - 6 166.67 лева), в която не е и посочено, че е за авансово плащане. Отделно от това, в представените от жалбоподателя документи, като представляващ „Ланделектрик БГ“ЕООД е вписан Г. Г., какъвто представител е нямало регистриран в Търговския регистър към релевирания период и, за когото е представено нотариално заверено пълномощно, но с дата на заверката от 02.01.2020 г., което го ирелевирало за ревизионното производство. Оспорващият настоява, че е представил убедителни доказателства за реалното извършване на процесната доставка съобразно изискванията от чл.9 и чл.6 ЗДДС,респ. за вярно отразяване на стопанската операция по чл.10 ЗКПО, представляваща изграждане на външна ВиК система в обект Птицеферма за бройлери на „**** У.“ ЕТ в гр.Ветово, Русенска област.За изграждането на обекта жалбоподателят бил представил предварително предложените му оферти, сключените договори, съставените констативни актове по време на строителството, приемателно-предавателни протоколи, вкл. акт за въвеждане в експлоатация на обекта (птицеферма). В контекста на горните фактически оспорвания, с коментираното възражение по чл.117 ал.5 ДОПК, е заявено искане -увеличаването на финансовия резултат за 2019г. да е вместо с 89 184.73 лева с 58 351.40 лева (89 184.73 лв. - 30 833.33 лв. от процесната фактура), което да промени извода за размера на дължимия за довнасяне корпоративен данък, като за приложението на ЗДДС по отношение на същата, настоява да му бъде признато правото на приспадане на косвения данък, поради установеност на доставката от „Ланделектрик БГ“ЕООД.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт П. Г., оспорва изцяло жалбата в писмена молба. Поддържа главните решаващи изводи на приходните органи като счита,че не са допуснати твърдените нарушения на процесуалния и материалните данъчни закони.Придържа се към мотивите, изложени в Решение №215/23.10. 23 г. на ответния орган, потвърждаващо оспорения РА, както относно дадения отговор за процесуалната му изрядност (възражението за нищожност е било релевирано с административната жалба и било получило законосъобразен отговор), така и относно материалната законосъобразност на изводите на приходните органи,установяващи допълнителни задължения за оспорващото дружество по ЗДДС и по ЗКПО, ведно с лихви на основание чл.175 ал.1 ДОПК, във връзка с чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ).

Поддържа изводите,че не е била извършена реално доставка по фактура №5/03.09.2019г.,издадена от „Ланделектрик БГ“ ЕООД,с предмет „Изграждане на външна ВиК система“,по която „НОВА 2009“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Въпросът с приспаднатия данък по три други фактури, издадени от същия доставчик, през данъчни периоди: м.април.19г.; м.май.19г. и м.юни.19г., бил разрешен от жалбоподателя, извършвайки сам корекция на неправилно ползвания данъчен кредит,с подаването на коригиращи Справки-декларации по ЗДДС, което ги ирелевира за настоящия процес в контекста на приложението на ЗДДС. След анализ на доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, правилно било прието,че неправомерно жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, по фактура №5/03.09.19г., както и съгласно регламентацията от чл.26 т.2 ЗКПО, не са признати отчетените от него разходи за 2019г. в размер общо на 89 184.73 лева, документирани освен с последно посочената фактура, още и с: фактура №1/01.04.19г. с ДО 36 557.50 лева и ДДС 7 311.50 лева;фактура №2/14.05. 2019г. с ДО 9 402.00 лева и ДДС 1 880.40 лева и фактура №3/26.06.2019г. с ДО 2 666.67 лева и ДДС 533.33 лева - всички издадени от „Ленделектрик БГ“ ЕООД. Последното е обосновало преобразуване на годишния финансов резултат на оспорващото дружество в посока на неговото увеличаване, довело до определяне на корпоративен данък за довнасяне в размер на 8 918.48 лева и лихва от 2 880.52 лева. С оглед на изложените по-горе доводи настоява жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.161 ал.1 ДОПК,вр.с чл.8 и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при уточнен материален интерес по делото от 20 402.72 лева, доколкото се иска пълна отмяна на оспорения РА, поправен с РА №П-03001923150094-003-001/07.08.2023г.

Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и становищата на страните,след преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима, като подадена от адресата на оспорения РА; при спазване на срока по чл.156 ал.1 ДОПК,след изчерпване на процедурата по Глава осемнадесета,вр. с чл.156 ал.2 ДОПК и е насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт. Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Ревизионен акт №Р-03001923000417-091-001/01.08.2023г.,издаден от органи по приходите, поправен с РА №П-03001923150094-003-001/07.08.23г.,потвърден с Решение №215/23.10.2023г. на директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП,с който са установени публични задължения, както следва:

- за данък върху добавената стойност по ЗДДС,за данъчен период:м.09.19г., от 6 166.67лв.,ведно с лихва от 2437.14лв.;

- за корпоративен данък (КД) по ЗКПО за довнасяне,вследствие на извършено преобразуване на счетоводния резултат за 2019г. чрез увеличаването му с 89 184.73 лева, като общата печалба е определена в размер на 322 758.56 лв. и съответно корпоративен данък от 32 275.86 лева. Предвид внесения такъв от ДЗЛ, е установен за довнасяне данък от 8 918.48 лева, ведно с лихва от 2 880.52 лева.

„НОВА 2009“ЕООД е вписано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на 18.09.2008г. с управител Г. Р. И.. През ревизирания период дружеството е извършвало строително-монтажни дейности и ремонти на сгради и строителни съоръжения. Регистрирано е по ЗДДС, считано от 29.09.2008г. на основание чл.100 ал.1 с.з. и е вписано като член на Камарата на строителите в България с данни: Булстат:*********, седалище в гр.Дулово, [улица], управител Г. Р. И. и Е-mail ***[интернет адрес] на който са връчвани всички документи от процесната ревизия. Във връзка с извършвана проверка по чл.103 ДОПК е връчена (електронно) покана на жалбоподателя за отстраняване на установени несъответствия в подадени от него справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди:м.04.19 г.-м.06.2019 г., свързани с неправомерно ползван данъчен кредит по фактури, издадени от „Ланделектрик БГ“ЕООД. Постъпили са писмени обяснения, събрани са доказателства и видно от Протокол №П-03001919150281-073-001/03.12. 19 г.,същата е приключила с изводи за неустановеност на реално извършени доставки по проверените три доставки през релевираните данъчни периоди.

Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03001923000417-020-001/ 31.01.2023г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД НАП Варна О. Й. Г., е разпоредено извършване на данъчна ревизия на оспорващото дружество с предметен обхват: задължения за корпоративен данък и за данък върху добавената стойност, за периода:01.01.2019 г.-31.12.2020 г., като за ръководител на ревизията е определена Н. К. И. - главен инспектор по приходите и член на ревизионния екип- Н. И. Г., също главен инспектор по приходите. ЗВР е връчена електронно на 03.02. 2023г. на посочения по-горе електронен адрес (вписан от дружеството жалбоподател в регистъра на Камарата на строителите в България, съгласно изричното записване в РД- л.59 последен и ред и л.59-гръб първи абз.) заедно с Искане за представяне на документи и писмени обяснения. Такива са представени (л.360 от адм.дело № 207 / 2023 г.) и е извършена насрещна проверка на „Ланделектрик БГ“ ЕООД с посочен адрес по чл.8 ДОПК в гр.Русе, [улица] (л.76-л.78). Видно от Договор за изпълнение на СМР от 21.03.2019г., сключен между ЕТ“*** - Емре Узунов“ и „НОВА 2009“ЕООД (л.126-л.128) е, че жалбоподателят е поел задължение за извършване на строителството на обект „Птицеферма за 38 400 броя бройлери в ПИ:10803.163.5 в землището на гр.Ветово, област гр.Русе“,съгласно количествено-стойностна сметка, представляваща Приложение №1 към договора за изпълнение на СМР. С Протокол №Р-03001923000417-ППД-002/02.03.2023г. са присъединени към извършваната ревизия събраните в хода на проверката по чл.103 ДОПК писмени обяснения и счетоводни документи (л.161-л.162). От същите се установява, че констатациите на приходните органи за неправомерно ползван данъчен кредит по фактури,издадени от същия доставчик за данъчни периоди м.04.19г., м.05.19г. и м.06.19г., са приети от жалбоподателя за основателни, поради което е подал коригиращи Справки-декларации по ЗДДС (л.169-л.171).

В хода на ревизията е установено, че през данъчен период м.септември. 2019г. оспорващото дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура №5/03.09.2019г. с данъчна основа 30 833.33 лева и ДДС 6 166.67 лева (л.21),издадена от „Ланделектрик БГ“ЕООД, с посочен предмет: „Изграждане на външна ВиК система“. Приходните органи са приели, че не е доказано правото на данъчен кредит от ДЗЛ, тъй като от насрещните проверки на доставчика са установили, че същият няма ресурс да изпълни посочената във фактурата услуга, за опровергаване на което оспорващият е представил: Договор за изработка от 02.09.2019г. (л.43-гръб-л.44),сключен с „Ланделектрик БГ“ЕООД, представлявано от Г. Д. Г. (който не е бил вписан в ТРРЮЛНС към процесния период, като имащ каквато и да е връзка с това дружество); Приемо-предавателен протокол по същия договор от 03.12. 2019г. (л.45),който не съдържа данни относно обекта на предаване/приемане, нито негова стойност, вид, а и е подписан от същото лице Г. Г., на 03.12.19г.,т.е. три месеца след издаване на процесната фактура,включването ѝ в СД по ЗДДС и ползването на данъчен кредит.

Жалбоподателят е представил Декларация от Г. Д. Г. от 28.04.2023г., в която като представляващ на „Ланделектрик БГ“ ЕООД е удостоверил, че лично, ползвайки багер, е извършил дейностите - предмет на фактура №5/03.09.2019г. от името на дружеството доставчик. Представено е и Пълномощно от Н. С. М., като управител на „Ланделектрик БГ“ЕООД (л.120-л.121), упълномощаващо Г. Д. Г. с широк кръг права по отношение на дружеството, чиято нотариална заверка, обаче, е от 02.01.2020г., което го ирелевира за процесните право отношения. Въпреки това, жалбоподателят твърди, че доставката е реално извършена, представяйки Акт образец №15 за установяване годността за приемане на строежа (птицефермата) от 15.12.2020г., както и Удостоверения от 06.01.2021г. за въвеждане в експлоатация на всички подобекти на същия строеж (л.52-л.54). Депозирал е и Потвърждение за плащане от „Про Кредит Банк“ (л.56-гръб), извършено на 05.09.2019г. по процесната фактура и за визираната в нея стойност, ведно с Отчет по журнал на операциите (л.56), свидетелстващ за редовното осчетоводяване на плащането на доставката, което би било лишено от житейска и делова логика (според жалбоподателя), ако доставката не е била реално извършена. Вземайки повод от напълно приключилото строителство поддържа,че няма как да бъде въведен строежът в експлоатация, ако не е изпълнена „външната ВиК система“-предмет на конфликтната фактура. Поради това оспорва изводите на приходните органи, както в частта им за неправомерно ползван данъчен кредит по същата, така и относно преобразуването на годишния счетоводен резултат за 2019 година с непризнаване на въпросния разход.

От извършена проверка (посещение) на декларирания адрес за кореспонденция от „Ланделектрик БГ“ЕООД с ЕИК:205468097в гр.Русе, [улица], приходните органи са установили, че на същия се намира офис на счетоводна къща и не е открит управител на дружеството или упълномощено лице. Изпратено е Искане за представяне на документи, каквито не са постъпили (л.157-л.158), а от информационната система на НАП за декларирани трудови договори и споразумения от същото дружество (като работодател) е установено, че такива никога не е имало (л.160).

Със Заповед за изменение на ЗВР №Р-03001923000417-020-002/02.05. 2023г., издадена от същия приходен орган, е продължен срока на ревизията до 03.07.2023г., която е връчена също електронно на 03.05.23г. (л.94-л.96). С Протокол №1801009/13.06.23г. е документирано извършването на проверка на „Ланделектрик БГ“ЕООД в деловодната система на ТД НАП Варна, офис Русе относно изпълнение на Искането за представяне на доказателства, като е установено,че такива липсват. В рамките на продължения срок на ревизията са постъпили нови обяснения от управителя на „НОВА 2009“ЕООД от 02.05. 2023г. (л.111-л.112) и допълнителни такива от същата дата (л.102).

В срока от чл.117 ал.1 ДОПК е съставен Ревизионен доклад №Р-03-001 *********-092-001/07.07.2023г. (л.59-л.72), връчен електронно посредством Информационната система „Контрол“ на НАП, на 10.07.2023г. на посочения по-горе Е-mail адрес. Жалбоподателят по реда на чл.117 ал.5 ДОПК е подал възражение (л.41-л.43), прилагайки коментираните по-горе документи, с което е потвърдил признанието си за неправомерност на ползвания данъчен кредит за данъчни периоди м.04.19г., м.05.19г. и м.06.19г. по фактури, издадени от същия доставчик, който ги е отразил в дневника за продажби през данъчен период м.08.19г.,заради което оспорващият е подал коригиращи СД по ЗДДС, но категорично е възразил срещу непризнаването на реалността на доставката по конфликтната фактура №5/03.09.2019г. Във връзка с това е формулирал искане и относно приложението на ЗКПО - увеличението на финансовия резултат за 2019г. да бъде намалено със стойността по тази фактура, като остане в размер на 58 351.40лв. (89 184.73лв. - 30 833.33лв.).

Независимо от гореното, приходните органи не са приели възражението на жалбоподателя за обосновано и са издали в срока от чл.119 ал.2 ДОПК процесния по делото Ревизионен акт №Р-03001923000417-091-001/01.08. 2023г., поправен с РА №П-03001923150094-003-001/07.08.2023г., потвърден с Решение №215/23.10.2023г. на директора на „ОДОП“ Варна. Приели са, че данъчната основа по фактурите (трите, по които са подадени коригиращи СД по ЗДДС и процесната) е отразена по дебита на сметка 602 „Разходи услуги“ *** дог.21.03.2019г. и кредита на сметка 611 „Разходи за основна дейност“.Коригираният данъчен кредит по трите фактури (фактура №1/01.04. 2019г. с ДО 36 557.50 лв. и ДДС 7 311.50 лв.; фактура №2/14.05.2019г. с ДО 9 402.00 лв. и ДДС 1 880.40 лв. и фактура №3/26.06.2019г. с ДО 2 666.67 лв. и ДДС 533.33лв.- всички издадени от „Ленделектрик БГ“ЕООД),в общ размер 9 725.23лв. е осчетоводен по дебита на сметка 609 „Непризнат данъчен кредит „Ланделектрик БГ“ЕООД и по кредита на сметка 611 „Разходи за основна дейност“. В този контекст е установено,че общо отчетените разходи през 2019г. по фактурите с доставчик „Ланделектрик БГ“ЕООД са в размер на 89 184.73 лв.,за извършването на които доставки дружеството („Ланделектрик БГ“ЕООД) не е представило доказателства съгласно изискването от чл.9 и чл.6 ЗДДС, респ. за вярна стопанска операция по смисъла на чл.10 ЗКПО. Ето защо с РА е бил увеличен счетоводният финансов резултат на основание чл.23 ал.2 т.1 ЗКПО,във вр. с чл.26 т.2 и чл.10 ал.1 ЗКПО, вр. с чл.3 ал.3 ЗСч, с посочената по-горе сума, представляваща разходи,отчетени по въпросните фактури и не признати за данъчни цели. Декларираният счетоводен финансов резултат- печалба от 234 089 лв. и извършеното увеличение на положителния резултат със сумата от 89 184.73 лева, както и декларираните от дружеството увеличения и намаления, с РА е установена за 2019г. данъчна печалба в размер на 322 758.56 лв. и съответно корпоративен данък от 32 275.86 лв., от които при приспадане на внесения такъв, е определен за довнасяне данък в размер на 8 918.48 лева.

Във фазата на касационното оспорване пред ВАС издателят на оспорения акт представя доказателства за относно заявяването на електронен адрес от дружеството пред приходния орган, като е представено уведомление вх.№ **********/04.03.2010 г., видно от което през 2010 г. управителят на „Нова 2009" ЕООД е заявил електронен адрес ***[интернет адрес] за кореспонденция с НАП. С оглед така представеното доказателство, ЗВР се явява редовно връчена на цитирания електронен адрес на дружеството. Видно от доказателствата, съдържащи се в административната преписка, в хода на развилото се ревизионно производство, всички документи са връчвани на цитирания електронен адрес, същите са били своевременно изтегляни и в указаните срокове дружеството е представяло изисканите му документи, в т.ч. подало е възражение срещу РД и своевременно е отговаряло на приходния орган по всички изпратени на ***[интернет адрес] искания. Предвид изложеното в нито един етап от проведеното ревизионно производство правото на защита на ревизираното лице не е било накърнено, нито са налице нередовно връчени документи във връзка с извършената ревизия, които да обосноват извод за нищожност на процесния РА,така както поддържа жалбоподателят и към настоящия етап от производството.

При тези фактически установявания настоящият състав намира от правна страна следното:

Съгласно чл.113 ал.6 ДОПК, длъжностното качество на ръководителя на ревизията е удостоверено по делото,вкл. в контекста на чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП, съгласно електронната идентификация на документите, подписани с КЕП от главен инспектор по приходите Н. К. И. в приложен CD на л.6 Данъчната ревизия, в нейния предметен и времеви обхват е възложена от орган по приходите О. Й. Г.,изпълняващ длъжността „началник на сектор „Ревизии“, видно от Заповед №Д-150/01.02.2022г., издадена от Директора на ТД на НАП гр.Варна. Впоследствие така възложената ревизия е била изменена в частта ѝ за срока за нейното приключване (л.94-л.95), със заповед на същия орган - несъмнено включен в кръга на лицата от заповедта по чл.112 ал.2 т.1 ДОПК (л.409). Съгласно регламентацията от чл.7 ал.1 т.3 и т.4 ЗНАП, органи по приходите са както началниците на отдели и сектори, така и инспекторите по приходите, какъвто е ръководителят на ревизията Н. К. И., което сочи на неоснователност на оплакването на жалбоподателя за липса на компетентност на издателите на оспорения РА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160 ал.2 ДОПК, настоящият състав установи,че ревизията е възложена и проведена от компетентни приходни органи.Същата е приключила в определения срок, законосъобразно продължен в хипотезата на чл.114 ал.4 ДОПК.Процесният по делото РА също е издаден от компетентни органи съгласно регламента от чл.119 ал.2 ДОПК, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният акт не е засегнат от пороци, свързани с нарушаване на изискуемата форма, обратно на допълнително релевираното оплакване на оспорващото дружество, основано на чл.59 ал.2 АПК, която обща регулация е неприложима,поради наличието на специална уредба за съдържанието и формата на ревизионния акт в чл.120 ал.1-ал.3 ДОПК. Същата е спазена, което налага отхвърляне на оплакването за нарушение на нормативните изисквания за форма на процесния РА.

Актовете, издавани в хода на процесната ревизия, са подписани от посочените в тях длъжностни лица с квалифициран електронен подпис по чл. 13 ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (Обн.ДВ,бр.34/01г.,посл.изм.ДВ,бр.58/19 г.), приравнен на саморъчен с чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ, в срока на действие на удостоверението по чл.25 ал.1 ЗЕДЕУУ,за всеки един от тях (диск на л.6), което е потвърдено като безспорно в съдебно заседание на 01.02.2024г. от адвоката на жалбоподателя.

В контекста на поддържаните доводи за допуснати особено съществени нарушения на данъчнопроизводствените правила, съдът дължи произнасяне и по твърдението за нередовно връчване на Заповедта за възлагане на ревизията, което по хипотеза означава липса на валидно образувано и проведено данъчно производство, засягащо и завършващия го акт. От представените документи на л.358-л.361 от делото, както и от депозираните от управителя на оспорващото ЕООД писмени обяснения (12.02.2023г.) в темпоралния периметър на дадения му срок с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (л.355-л.356), връчено едновременно със ЗВР №Р-03001923000417-020-001/31.01.23г.- на 03.02.23г. по електронен път, на имейл:***[интернет адрес], е видно, че документите са изтеглени и редът от чл.29 ал.4 и чл.30 ал. 6 ДОПК е спазен.

Съгласно чл.29 ал.11във вр. с чл.33 ДОПК, връчването на съобщенията в данъчното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл.29 ал.4 ДОПК сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите, а според чл.28 ал.2 ДОПК- всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.

Както бе споменато по-горе заповедта за възлагане на ревизията е изпратена на деклариран от ДЗЛ електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл.28 ал.2 ДОПК. Използването на електронния адрес за контакт с ревизирания жалбоподател обуславя извод, че същият е заявен по реда на чл.28 ал.2 ДОПК и нормативното изискване е изпълнено.

Жалбоподателят не е доказал, че „Ланделектрик БГ“ ЕООД е осъществило доставки на „Нова 2009“ ЕООД по фактури № 1/01.04.2019 г., № 2/14.05.2019 г., № 3/26.06.2019 г. и № 5/03.09.2019 г.

Не е опровергана констатацията, че счетоводните регистри сочат, че данъчната основа по фактурите е отразена по дебита на сметка 602 „Разходи услуги“ *** дог. 21.03.2019 г. и кредита на сметка 611 „Разходи за основна дейност“. Също така коригираният данъчен кредит по фактури № 1, 2, 3 в общ размер на 9 725,23 лв. е осчетоводен по дебита на сметка 609 „Непризнат данъчен кредит „Ланделектрик БГ“ ЕООД“ и по кредита на сметка 611 „Разходи за основна дейност“. Установено е, че общо отчетените разходи през 2019 г. по фактурите с доставчик „Ланделектрик БГ“ ЕООД са в размер на 89 184.73 лв.

Предвид факта, че „Ланделектрик БГ“ ЕООД не е представило доказателства за извършена доставка по смисъла на чл.9 и чл.6 от ЗДДС, респ. за вярна стопанска операция по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, с РА е увеличен счетоводния финансов резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, т. 2, чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 3, ал. 3 от ЗСч със сумата в размер на 89 184,73 лв., представляваща разходите, отчетени по процесните фактури. Налице е отклонение от данъчно облагане по см. на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 от с.з., тъй като е заплатено възнаграждение за услуги, без същите да са реално осъществени. Прието е, че ревизираното лице не е взело всички разумни мерки в рамките на своите възможности относно поведението на доставчика си и неговата надеждност, т.е. не е положило грижата на добър търговец, за да се увери, че не участва в данъчна измама.

По ЗКПО, предвид декларирания счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 234 089,00 лв., извършеното с РА увеличение на финансовия резултат със сумата от 89 184,73 лв. и декларираните от дружеството увеличения и намаления на финансовия резултат, се формира за 2019 г. данъчен финансов резултат - печалба в размер на 322 758,56 лв. и съответно корпоративен данък в размер на 32 275,86 лв. Предвид внесения от дружеството данък, е определен корпоративен данък за довнас^щ^я размер тга8 9_ф,48 лв. По ЗДДС, на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл.9 от ЗДДС на „Нова 2009“ ЕООД с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6166,67 лв. за д.п.м. 09.2019 г. по фактура № **********/03.09.2019 г., издадена от „Ланделектрик БГ“ ЕООД.

За останалите фактури, издадени от „Ланделектрик БГ“ ЕООД - № 1/01.04.2019 г„ № 2/14.05.2019 г. и № 3/26.06.2019 г., ревизираното лице само е извършило корекция на ползвания данъчен кредит, подавайки коригиращи СД по ЗДДС за д.п. м. м. 04, 05 и 06.2019 г.

От изложените по-горе факти следва, че разходите, отчетени с тези фактури не отразяват верни стопански операции по смисъла на чл.10, ал. 1 от ЗКПО.Доставките по тях не са документално обосновани.

За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността на отчитащото го предприятие, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, вкл. да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане.

Принципът за документална обоснованост е въведен с разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗСч и сочи, че предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. Документална обоснованост е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, но съществуват документи, които я удостоверяват и когато тези документи отразяват вярно документираната стопанска операция (чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч).

Легалното определение на термина „документална обоснованост“ е вложено в чл. 10 от ЗКПО, като според ал. 1 счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, а в ал. 2 е посочено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Или разумът на закона е извършването на служещата за оправдаването на даден разход стопанска операция да е доказано посредством издаването, респективно притежаването на съответните счетоводни или други документи с вярно съдържание. Съответно, съобразно цитираната дефиниция на понятието „документална обоснованост“, на това правно основание следва да не се признават такива счетоводни разходи, за които задълженото лице не разполага с документи, отговарящи на нормативните изисквания на ЗКПО и ЗСч, включително и когато тези документи не отразяват вярно описаната в тях стопанска операция.

По ЗДДС основното условие за да възникне право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68, ал. 1, т. 1 и чл.69, ал. 1 от ЗДДС е извършването на доставка на стока/услуга.

Фактическото изпълнение на доставката, като предпоставка за упражняване правото на приспадане на данъка, подлежи на доказване на общо основание и то не се подразбира, нито предполага само в резултат на съставена счетоводна документация или друга такава от гражданския оборот. Необходима е надеждна одитна следа, свързваща фактурата и доставката на стоки или услуги, като от значение е съответствието на подкрепящите доставката документи и тяхната тежест в счетоводния процес, тъй като фактурата не се разглежда като отделен самостоятелен документ, а се проверява, като такъв в рамките на отделните документи и осчетоводените операции е лесно и бързо установима и осигурява намиране на търсената връзка между издадена фактура и извършена доставка.

Само по себе си посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург, изразена в решение от 13 декември 1989г., Genius Holding BV срещу Staatssecretaris van Financien /С-342/87, Recueil, стр. 04227/ и Решение от 19 септември 2000г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen /С-454/98, Сборник 2000, стр. 1-06973/. Тълкуването на разпоредбите на ЗДДС, касаещо възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС не лишава претендиращия правото на данъчен кредит от задълженията му да установи действително осъществяване на пряката доставка, по която се твърди, че е получател и има право на данъчен кредит. Противното би означавало да се насърчи възстановяването на данъчен кредит „само по документи”, без да се държи сметка за това извършена ли е реално услугата, респективно прехвърлена ли е собствеността на стоката и дали издателят на фактурата е доставчик по сделката, каквото разбиране не се има предвид и не е застъпено в решенията и на СЕС.

В процесния случай, нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване, нито в съдебната фаза са представени документи, удостоверяващи извършени реални доставки на СМР услуги и материали от „Ланделектрик БГ“ ЕООД към „Нова 2009“ ЕООД, които да послужат като основание за издаване на фактурите.

Относно фактура № **********/03.09.2019 г., издадена от,Ланделектрик БГ“ ЕООД, е представен Договор за изработка от 02.09.2019 г., чийто предмет е изграждане на външна и вътрешна ВиК система в землището на гр. Ветово, общ. Ветово, обл. Русе. Следва да се има предвид, че договорът между страните създава облигационно правоотношение за постигане на определен краен резултат, което може да бъде изпълнено или не. Поради тази причина уговорките по договора сами по себе си не могат да бъдат ценени като доказателство за изпълнението им. В тази връзка следва да се отбележи, че от „Нова 2009“ ЕООД е представен и приемно-предавателен протокол /ППП/ към договора, но в същия не е посочено каква работа е извършена, респ. предадена от „Ланделектрик БГ“ ЕООД, не е посочено, че е изградена външна и вътрешна ВиК система, какъвто е предметът на фактурата, не са посочени количество, вид и стойност на извършени СМР, нито място на извършване, респ. предаване на работата. Освен това протоколът е с дата 03.12.2019 г., т.е. три месеца след датата на фактурата, а съгл. чл. 113, ал. 1 от ЗДДС доставчикът е длъжен да издаде фактура при извършване на доставката или при получаване на авансово плащане преди това. В случая в предмета на процесната фактура не е посочено, че е за авансово плащане, а са изброени конкретни видове работа, които би следвало да са извършени към датата на издаване на фактурата. Следователно фактурата и протокола съдържат взаимно изключваща се информация. Отделно от това, в протокола като представляващ „Ланделектрик БГ“ ЕООД е посочено лицето Г. Г., за когото безспорно е установено от вписаните данни в Търговския регистър, че не е представляващ дружеството нито към 03.09.2019 г. /датата на издаване на фактурата/, нито към датата, посочена в ППП - 03.12.2019 г. Следователно представеният протокол не можа да послужи за годно доказателство, което да удостовери извършването и предаването на строителните работи, които са предмет на договора за изработка от 02.09.2019 г., от „Ланделектрик БГ“ ЕООД на „Нова 2009“ ЕООД. Представената от „Нова 2009“ ЕООД таблица, наименована „ККС към договор от 02.09.2019“, също не води до различен извод, тъй като в същата не са посочени страните, извършили и получили описаните в таблицата видове и количества СМР, няма подписи за приел, предал и изготвил, поради което тя също не може да служи като доказателство за извършване на вписаните във фактурата СМР.

В хода на административния контрол е извършена проверка на декларирани от „Ланделектрик БГ“ ЕООД трудови договори и подадени от дружеството счетоводни баланси, при което се установи, че „Ланделектрик БГ“ ЕООД няма назначен персонал, няма и активи, необходими за извършване на посочените в договора и фактурата работи. С оглед установеното, се налага извода, че процесният доставчик не разполага с трудов ресурс, за да извърши документираните с фактурата СМР. Освен това нито от жалбоподателя, нито от процесния доставчик, са представени доказателства за вложените материали в договорените СМР.

Всичко това сочи, че дори да са извършени строително монтажни работи, то те не са извършени от „Ланделектрик БГ" ЕООД и издадените фактури № 1, 2, 3 и 5 от 2019 г. не документират вярна стопанска операция по смисъла на чл.10, ал. 1 от ЗКПО, респ. доставка по смисъла на чл.6/чл.9 от ЗДДС.

Представената от „Нова 2009“ ЕООД декларация от лицето Г. Д. Г., с която последният декларира, че е извършил лично доставките и по четирите фактури, правилно не е кредитирана от ревизиращите като доказателство, годно да докаже| спорните доставки. Липсват доказателства за наличие на трудови или граждански правоотношения между Г. Д. Г. и Ланделектрик БГ" ЕООД. Дори да се приеме за вярно, че Г. Д. Г. е извършил описаните във фактурите дейности в с.Ветово, то липсват доказателства, че е извършил тези доставки от името и за сметка на „Ланделектрик БГ" ЕООД. Действително, от ревизираното лице е представено пълномощно, с което Г. Д. Г. е упълномощен да действа от името на „Ланделектрик БГ" ЕООД, но същото е от дата 02.01.2020 г., много след датите на спорните фактури. За да е налице право на данъчен кредит, доставката следва да е извършена именно от лицето, посочено като издател на фактурата, а не от кое да е трето лице, което няма нищо общо с издателя.

От събраните доказателства се налага извода, че жалбоподателят неправомерно е приспаднал данъчен кредит и е отчел разходи по процесиите фактури, издадени от „Ланделектрик БГ“ ЕООД, тъй като същият не държи и не представя доказателства за това, че е получил услугите от издателя на фактурите, като липсва одитна следа по отношение на твърдените факти.

Предвид гореизложеното на основание чл.26, т.2 о ЗКПО с обжалвания ревизионен акт не са признати отчетените от ревизираното дружество разходи през 2019 г. в размер на 89 184,73 лв., документирани с процесните фактури, като правилно със същите е увеличен декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат за 2019 г. По ЗДДС правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит през м.09.2019 г. в размер на 6166,67 лв. на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, като неправомерно начислен данък - без основание, предвид липсата на доказателства за реално извършена доставка от „Ланделектрик БГ“ ЕООД.

Както е коментирано по-горе обжалваният ревизионен акт е издаден на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК от О. Й. Г. на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна в качеството му на възложил ревизията и Н. К. И. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция в качеството й на ръководител на ревизията. О. Й. Г. е оправомощен да издава заповеди за възлагане на ревизия съгласно чл. 112 от ДОПК със заповед № Д-150/01.02.2022 г. на директора на ТД на НАП Варна, поради което следва да се приеме, че същият е бил компетентен да издаде заповед № Р-03001923000417-020-001/31.01.2023 г. за възлагане на ревизия на „НОВА 2009“ ЕООД, с която да определи обхвата на ревизията, срока за извършването и, както и органите по приходите, които да я извършат. За ръководител на ревизията в издадената заповед е посочена Н. К. И.. Следователно, обжалваният акт е издаден от оправомощени органи по приходите - от възложилия ревизията О. Й. Г. и от ръководителя на ревизията - Н. К. И.. Същите притежават и териториална компетентност за извършване на ревизията на „НОВА 2009“ ЕООД и съответно за издаване на обжалвания ревизионен акт, тъй като са органи по приходите към ТД на НАП Варна, в чийто териториален обхват е седалището на ревизираното лице.

Издадените ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и РА за поправка на РА отговарят на законоустановените изисквания. Същите са издадени от компетентни органи по приходите като електронни документи, подписани с електронен подпис. При извършената служебна проверка не се установиха несъответствия. Електронните подписи отговарят на всички нормативни изисквания на Регламент (ЕС) № 910/2014 г„ вкл. и са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на изискванията на Приложение I от същия акт и съставляват КЕП по смисъла на посочения регламент. Следователно документите, въз основа на които е възложена ревизията, както и ревизионния доклад и акт, са валидни документи, издадени от компетентни органи по приходите в съответствие с правилата, регламентирани в ДОПК.

Неоснователно е и възражението за нищожност на обжалвания РА, поради нарушаване на административно производствените правила, установени от ДОПК.

В обобщение, съдът намира, че жалбоподателят не е доказал твърдените факти за законосъобразност на оспорения акт. Последният се явява законосъобразен, постановено при липса на отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което оспорването следва да се отхвърли.

По разноските е направено искане от страните за тяхното присъждане. Съобразно изхода от спора такива се дължат на ответника на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.226,ал.3 от АПК настоящият състав следва да се произнесе за присъждане на разноските, сторени и пред касационната инстанция по адм.дело № 4896/2024 г. по описа на ВАС.

Изчислени съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения юрисконсултското възнаграждение възлиза на 2236,25 лв. пред касационната инстанция и 2236,25 лв. пред административният съд. Следва да се присъди и платената държавна такса от ответника в касационното производство в размер на 163 лева.

По изложените мотиви и на осн. чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “НОВА 2009“ЕООД,с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.Дулово, [улица], представлявано от управителя Г. Р. И., подадена чрез представител по пълномощие адв.А. Д. от АК-Шумен, срещу Ревизионен акт №Р-03 001923000417-091-001/01.08.2023г.,издаден от органи по приходите, поправен с РА №П-03001923150094-003-001/07.08.2023г., потвърден с Решение №215/23.10.23г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП,с който е установено задължение за данък върху добавената стойност, индивидуализирано по данъчен период и размер - м.септември.2019 г.,от 6 166,67 лева, както и лихва по чл.1 ЗЛВДТДПДВ,във връзка с чл.175 ДОПК, от 2 437,14 лева.

ОСЪЖДА “НОВА 2009“ЕООД,с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.Дулово, [улица]да заплати на Националната агенция по приходите – гр. София сумата от 4 635,50 (четири хиляди шестстотин тридесет и пет лева и петдесет стотинки), от които 2236,25 лв. лева юрисконсултско възнаграждение пред касационна инстанция, 2236,25 лв. юрисконсултско възнаграждение при новото разглеждане на делото и 163 лева – държавна такса при касацията).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Върховния Административен съд по реда на Глава ХII от АПК.