М о т и в и  към присъда № 6  от 14.02.2014 година,постановена по н.о.х.дело № 315   по описа за 2013 година на Районен съд Велинград:

 

                   Обвинение против :

                   Д.Г.В. - роден на *** ***, живущ *** ,  български гражданин, с висше образование, управител на “Еселде 21” ЕООД – Велинград, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, в това че:

-  от началото на 2009 г. до края на 2009 г. във Велинград, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у А.Б. *** заблуждение, че ще му плати уговорената сума по покупко – продажбата на собствената му ½ идеална част от следните недвижими имоти, находящи се във Велинград, ул.”Г. Кирков” № 30, представляващи: УПИ № ІІІ-1027, отреден за индивидуално застрояване в кв.255 по регулационния план на Велинград, с площ 753 кв.м., ведно с построената в УПИ № ІІІ-1027 двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и един жилищен етаж, със застроена площ от 87.00 кв.м., в едно с построените в имота едноетажна масивна селскостопанска сграда, с площ 23 кв.м. и едноетажна масива селскостопанска сграда с площ 33 кв.м., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 10000.00 (десет хиляди) лева, - престъпление по   чл.209, ал.1 от НК ;

- от 14.01.2012 г. до 11.02.2012 г. във Велинград, в съучастие като извършител, с П.Г.П. *** като помагач (продавайки с даденото му пълномощно от И.П.Н. ***, като пълномощник на К.Х.Н. *** и Т.Х.Р. ***, собствения им недвижимия им имот на Д.Г. ***), с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у И.П.Н. ***, К.Х.Н. *** и Т.Х.Р. *** заблуждение, че ще им отпусне заем в размер на 5000.00 лева, при условието те да му прехвърлят собствеността на техния недвижимия имот във Велинград (поземлен имот с пл.№ 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв.309 по кадастралния план на Велинград, с площ 147 кв.м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м.) и като му върнат заема заедно с лихвите той ще им прехвърли обратно собствеността върху имота им, и с това им е причинил имотна вреда общо в размер на 23700.00 (двадесет и три хиляди и седемстотин) лева, като причинената вреда е в   големи размери – престъпление по   чл.210, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК и  чл.20, ал.2 от НК ;

 -  през месец януари 2012 г. във Велинград, в съучастие като извършител, с П.Г.П. *** като помагач (прехвърляйки с даденото му пълномощно от К.П.Д. ***, недвижимия му имот на Е.Д. ***), с цел да набави за себе си, за П.Г. *** и за Е.Д. *** имотна облага, е възбудил и поддържал у К.П.Д. *** заблуждение, че ще му даде 500 лева при условието да подпише, като гаранция че ще му върне парите, пълномощно на П.Г.П. да се разпорежда със собствения му недвижим имот (1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., ведно със съответните ид.ч. на сградата по чл.38 от ЗС, и ведно с ¼ ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ІХ-5361 в кв.351 по регулационния план на Велинград, с площ 395 кв.м.) и след като му върне парите с лихвата, ще му върне пълномощното, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 12900.00 (дванадесет хиляди и деветстотин) лева - престъпление по   чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК;

-  през месец март 2012 г. във Велинград, в съучастие като подбудител, чрез склоняване на П.В. *** и като помагач, чрез набавяне на документи и по други начини, с П.В. *** като извършител, чрез използване на неистински документи – Пълномощно от името на Л.П.Д. *** от 02.03.2012 г., със заверки от 02.03.2012 г. рег.№ 335 и рег.№ 336 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара,  Декларация  за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, със заверка от 02.03.2012 г. рег.№ 337 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара, Декларация по чл.264, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс от 02.03.2012 г. със заверка рег.№ 338 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара, са получили без правно основание чуждо движимо имущество -  сумата от 4500.00 (четири хиляди и петстотин) лева, дадена им от Е.Д. ***, като цена за закупуването на следния недвижим имот (1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж  със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., ведно със съответните ид.ч. на сградата по чл.38 от ЗС, и ведно с ¼ ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ІХ-5361 в кв.351 по регулационния план на Велинград, с площ 395 кв.м.), собственост на Л.П.Д. ***, продаден от П.В.В. на Е.Д.П., без знанието и съгласието на собственика Л.П.Д., с намерение да го присвоят – престъпление по  чл.212, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.

                    П.Г.П. - роден на *** *** ,  български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, в това че:

-  от 14.01.2012 г. до 11.02.2012 г. във Велинград, в съучастие като помагач (продавайки с даденото му пълномощно от И.П.Н. ***, като пълномощник на К.Х.Н. *** и Т.Х.Р. ***, собствения им недвижимия им имот на Д.Г. ***), с Д.Г. *** като извършител, с цел да набави   за себе си и за  Д.Г. *** имотна облага, е възбудил и поддържал у И.П.Н. ***, К.Х.Н. *** и Т.Х.Р. *** заблуждение, че ще им отпуснат заем в размер на 5000.00 лева, при условието те да  прехвърлят собствеността на техния недвижимия имот във Велинград (поземлен имот с пл.№ 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв.309 по кадастралния план на Велинград, с площ 147 кв.м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м.) и като  върнат заема заедно с лихвите ще им прехвърлят обратно собствеността върху имота им, и с това  им е  причинена имотна вреда общо в размер на 23700.00 лева, като причинената вреда е в големи размери – престъпление по   чл.210, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр.с чл.20, ал.4 от НК;

-  през месец януари 2012 г. във Велинград, в съучастие като помагач (прехвърляйки с даденото му пълномощно от К.П.Д. ***, недвижимия му имот на Е.Д. ***),   с Д.Г. *** като извършител, с цел да набави за себе си и за Д.Г. ***  и Е.Д. *** имотна облага, е възбудил и поддържал у К.П.Д. *** заблуждение, че ще му дадат 500 лева при условието да подпише, като гаранция че ще им върне парите, пълномощно на П.Г.П. да се разпорежда със собствения му недвижим имот (1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж       със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., ведно със съответните ид.ч. на сградата по чл.38 от ЗС, и ведно с ¼ ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ІХ-5361 в кв.351 по регулационния план на Велинград, с площ 395 кв.м.) и след като  върне парите с лихвата, ще му върнат пълномощното, и с това  му е причинена  имотна вреда в размер на 12900.00 лева -  престъпление по  чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4 от НК.

                   П.В.В. - роден на *** ***, живущ *** , в момента в Затвора Пазарджик, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН ********** ,  в това,че през месец март 2012 г. във Велинград, в съучастие като извършител, с Д.Г.В. като подбудител, чрез склоняване на П.В. *** и като помагач, чрез набавяне на документи и по други начини, чрез използване на неистински документи – Пълномощно от името на Л.П.Д. *** от 02.03.2012 г., със заверки от 02.03.2012 г. рег.№ 335 и рег.№ 336 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара,  Декларация  за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, със заверка от 02.03.2012 г. рег.№ 337 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара, Декларация по чл.264, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс от 02.03.2012 г. със заверка рег.№ 338 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара, са получили без правно основание чуждо движимо имущество -  сумата от 4500.00 лева, дадена им от Е.Д. ***, като цена за закупуването на следния недвижим имот (1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж  със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., ведно със съответните ид.ч. на сградата по чл.38 от ЗС, и ведно с ¼ ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ІХ-5361 в кв.351 по регулационния план на Велинград, с площ 395 кв.м.), собственост на Л.П.Д. ***, продаден от П.В.В. на Е.Д.П., без знанието и съгласието на собственика Л.П.Д., с намерение да го присвоят, като деянието представлява опасен рецидив – престъпление по   чл.212, ал.4, предл.ІІ от НК , във вр. с чл.212, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

И.П.Н. ***, с ЕГН ********** , К.Х.Н. *** ,с ЕГН ********** *** , с ЕГН *********** са конституирани,като частни обвинители и граждански ищци в наказателния процес и са предявили граждански иск против подсъдимия Д. *** , с ЕГН **********,за  сумата от 23700 лева / двадесет и три хиляди и седемстотин лева/ – причинени имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.210,ал.1,т.5 от НК, ведно с разноски по делото.

        И.А.К. **** № 51 , с ЕГН ********** и Х.А. *** ,ж.к.Борово,ул.*** № 15,ет.5,ап.13, с ЕГН ********** -  наследници на А.Б.К. ,са конституирани,като граждански ищци в наказателния процес и са предявили граждански иск против подсъдимия   Д. *** , с ЕГН **********,за сумата  10000 лева / десет хиляди лева/ причинени имуществени вреди  в резултат на извършено престъпление по чл.209,ал.1 от НК ,ведно със законната лихва, считано от 02.11.2009 година до окончателното й изплащане и разноски по делото.

 

                    Подсъдимият  Д.Г.В.  не се   признава   за виновен по четирите обвинения ,като твърди че: по п.І от обвинението: е купил имота на К.,като му е заплатил уговорената сума  за него в размер на 21 000 лева в офиса си ,като при плащане на сумата е присъствал негов приятел,но не съобщава името му и след това   е ходил при брата на К.,за да купи и неговия дял,но той е искал висока цена;  по п.ІІ от обвинението – никога не е виждал Н.,а при него са дошли подс. П. и свид. К.  и са го помолили да купи имота,тъй като И. и Х. искали да правят съвместен бизнес,като е превел парите за този имот  на П.П. и той се е разплатил с Н. и Р.,като впоследствие уточняваq че не е виждал Н. и Р.,а само Н. веднъж,като тяхното желание било  подс. П. да им е пълномощник по сделката; по п.ІІІ и ІV от обвинението – нищо не знае,не е знаел ,че върши престъпление,като вади документи за този имот; взел е нот. акт от нотариуса по молба на П..

Подсъдимият  П.Г.П. не се   признава   за виновен по двете обвинения ,като твърди че : по п. ІІ от обвинението – Х.К. и И.Н. са го помолили  да попита В. дали ще закупи имота и след като той се съгласил собствениците му дали пълномощно,тъй като Н. много пътувал и няма време да се занимава с тези неща; след получаване на сумата по банков път от В. я заплатил на собствениците и те му подписали разписки; по п.ІІІ от обвинението – познава К.Д. ,той искал да замине за Италия,нямал пари  и му продал имота за 600 лева и един хладилник,като му подписал пълномощно/предал му парите и хладилника в момента на подписване на пълномощното/,след това намерил купувач по интернет и продал имота.

                    Подсъдимият  П.В.В.  се   признава   за виновен по обвинението и дава обяснение по същото.

                  

                   От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

                   По п.І от обвинението:

                   В началото на 2009 година А.Б.К. и свид. И.А. живеели на семейни начала в къща,собственост на първия и на свид.Д.К.,***. В посочения дом дошъл подс. Д.В. и се представил на А.,като приятел на С. и след това станал чест гост в посочения дом. Освен това А.К. често си идвал почерпен и споменавал на свид. А.,че ходил в заведение с В. и той го черпел. По това време  К. бил безработен,поради което у него  постепенно се оформило решение да продаде дела си от имота.Към края на 2009 година А.К. споделил със свид. А.,че е продал неговия дял от къщата на подс. В. за сумата 15 000 лева,но още не е получил пари,тъй като той чакал превод на пари.

От приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 25, том І, рег.№ 453, дело № 22 от 2009 г., на нотариус Ю.Б.К.,е видно,че на  02.11.2009 г., А.Б.  К. с ЕГН **********  продава на Д.Г.В., собствената си ½ идеална част,придобита по наследство от следните недвижими имоти: , находящи се във Велинград, ул.”Г. Кирков” № 30, представляващи: УПИ № ІІІ-1027, отреден за индивидуално застрояване в кв.255 по регулационния план на Велинград, с площ 753 кв.м., ведно с построената в УПИ № ІІІ-1027 двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и един жилищен етаж, със застроена площ от 87.00 кв.м., в едно с построените в имота едноетажна масивна селскостопанска сграда, с площ 23 кв.м. и едноетажна масива селскостопанска сграда с площ 33 кв.м.,за сумата 21 000 лева,която сума  продавачът е заявил,че е получил от купувача изцяло и в брой преди подписване на нотариалния акт. В същия е отбелязано,че данъчната оценка на  недвижимите имоти е 14358,30 лева.По време на съдебното следствие  е изискано и изпратено  по делото  копие от нот.дело № 22/2009 година на нотариус К.,в което е приложена Декларация по чл. 33 ,ал.1 от ЗС  от А.Б.К.  до нотариус К. от 02.11.2009 година. В тази декларация лицето е посочило,че  е предложило на брат си Д.Б.К.  да изкупи собствената му ½ ид.част от недвижим имот / описан е същия / за сумата 21 000 лева,като той е отказал да стори това. Разпитан в ОСЗ нотариус К.,като свидетел,твърди че практиката на кантората му е,при продажба на ид.част от съсобствен недвижим имот да се представят писмени доказателства,че имота е предложен на съсобственика,вкл. и декларация на самата страна,че е отправила поканата.

Известно време след продажбата на имота, А.К.  не получавал пари от В. и започнал да се съмнява, че той  няма да му даде никакви пари. Тогава - около коледните празници на 2009 г.,Д.В. дошъл в къщата на А.К. и лично пред свид.И.А. броил на А.К. сумата от 5000.00 лева, като за останалите 10000.00 лева обещал, че ще ги даде веднага след като получи едни пари, които чакал.След това подс.В. престанал да идва  в дома на А.К. и от последния  свид.А. знае, че повече пари за къщата не е получавал. Минало около година и нещо, и тогава свид.А. научила, че по града се носи  слух, че този В. е измамник и така е взел и други къщи. Тя казала на А.К. какво е научила и той първоначално не й повярвал, като затова се спречкали, защото и преди това свид.А. го била предупредила В.  да не го измами. Тогава А.К. й казал, че преди продажбата се е съгласил да подпише на В. някакъв празен лист, като В. му обещал, че с този документ щял да изкара в съда някакви документи и да му даде парите, като преди да се подпише А.К. на този празен лист, подс.В. го е черпил и напил в бар „Айс” във Велинград.А.К. и свид. А. ходили няколко пъти в къщата на В. да си искат парите,но него все го нямало.След спречкването, А.К. вече и сам се убедил, че повече пари от В. няма да получи, отчаял се и започнал да пие много, парите свършили бързо, а той постоянно пиел, разбрал че е измамен и започнал да подговаря на свид.А., че скоро ще си сложи край на живота. Започнали да говорят в тази връзка, като свид.А. го умолявала да не прави глупости, докато един ден през месец март 2011 г., прибирайки се вкъщи, го намерила обесен в сайванта за дървата.От представеното удостоверение за наследници е видно,че А.Б.К. е починал на 21.03.2011 година и е оставил законни наследници децата си И.А.К. и Х.А.К. – и двамата от гр.Плевен.Свид.Т.И.К., който е съсед и първи братовчед на А.К., през лятото на 2009 г. за първи път видял подс.Д.В. в къщата на братовчед му. Това го учудило, тъй като познавал В. още от дете, понеже с баща му са приятели. Направило му впечатление, че В. влизал в къщата и оставал там с часове. Веднъж свид.Т.К. попитал В. какво го свързва с братовчед му и за какво толкова си говорят, а той  му отговорил, че уговаряли някакви ливади за продаване. Тогава свид.Т.К. му казал в прав текст, че си няма работа тук, докато двамата братя А. и Д. К. не си разделят имота, казал му това, защото междувременно бил разбрал от хората в кв.”Каменица”, че подс.В. вече бил продал П. къща в кв.”Каменица”, от която продажба е бил на печалба. В ОСЗ свид. Т.К. твърди,че освен посочения по-горе разговор е провел и още един разговор с подс. В. и подс. П.,като им казал на дватмата,че докато двамата братя не си оправят отношенията ,не трябва да се месят. След смъртта на А.К. свид.И.А. казала на свид.Т.К., че В. е измамил С. и не му е дал сумата от продажбата на имота, за което С. се бил отчаял. Според личното мнение на свид.Т.К., парите които са описани в нотариалния акт не са изплатени на А.К.,тъй като е запознат с начина на живот на братовчед си по това време. Пак негово лично мнение е, че именно поради тази причина А.К. си е сложил край на живота, защото е останал и без жилище, и без пари.

Към края на 2009 г. на свид.Т.К. се обадила по телефона В.К. – съпруга на брата на А.К. – свид.Д.Б.К., която му обяснила, че А.К. е продал неговата половина от къщата във Велинград и сега купувача Д.В. ги притеснявал, като настоявал да закупи и другата половина на къщата; Д.В. лично ходил няколко пъти в апартамента им в град Смолян, като им предлагал различни варианти да закупи дела на Д., въпреки че те му казали че няма да го продават, и Веска се ядосала и изгонила В. от жилището им.През 2010 г. свид.Д.К. получил нотариална покана от подс.Д.В. с която го уведомява че желае да се разпореди с вече неговата ½ ид.част от имота, и му предлага да я закупи. Свид.Д.К. получил и декларация по чл.33, ал.1 от ЗС от нотариус Ю.К., която брат му е подписал преди да се продаде на В. неговия дял, тоест че е предложил на брат си да го закупи, но той е отказал. Но това не отговаряло на истината. Приживе А.К. никога не е споменавал на брат си за намерението си да продаде своята част от имота и не е канил брат си  нито по телефона,нито писмено да изкупи дела му от имота. В ОСЗ свид. Д.К. установява,че в нотариалната покана В. е пишел,че иска да закупи имота му за 38 000 лева, той му предложил своята ид.част за 50 000 лева,но той не се съгласил да заплати тази цена.

Подсъдимият Д.В. представи по време на съдебното следствие писмени доказателства,свързани с личния живот на А.Б.К. – удостоверение за граждански брак,удостоверение за раждане на Х. Ал.К.;данни за осигурено лице от 1997 до 1999 година и от 2005 до 2013 година;Искова молба за развод от С. Х.К. против А.Б.К.,призовка за страна -  А.Б.К. за 16.01.2006 година;У-ние за наследници на Б.Д.К.;Списък за участници в бригадирското движение,в който фигурира Б.Д.К.; Протокол от 26.01.1949 година с изказване на Б.К.;като заяви,че има същите лично от А.К. ,поради съществуващите между тях отношения.

За да приеме описаната до тук фактическа обстановка съдът взе предвид показанията на свид. А.,Т.К. и Д.К., експертизите  и писмените доказателства,събрани по време на досъдебното и съдебно производство. Показанията на тези свидетели са последователни,непротиворечиви и се допълват взаимно. Съдът не дава вяра на обясненията на подс. В.,че е заплатил в кантората си сумата 21 000 лева на покойния А.К. в присъствие на приятел,на който не си спомня името,тъй като се касае за защитна позиция,която не е подкрепена от събраните по делото доказателства.Поведението на подс. В. преди сключване на сделката – постоянни посещения в дома на А.К.,независимо от различие във възрастта им и манталитета им; постоянни почерпки по заведения и след сключване на сделката напълно изчезване от живота на А.К.,говори че не се касае за покупко-продажба на недвижим имот,осъществена по реда,предвиден в нормативните актове,а за целенасочени действия,предприети за въвеждане и поддържане на заблуждение у собственика на имота. Нещо повече – подс. В. сочи,че е заплатил парите в кантората си,но по делото се установи,че той през 2009 година все още не е имал кантора и за това е търсен от Ал.К. и свид. А. в дома му.

 

По п.ІІ от обвинението:

 Пострадалите И.П.Н. и съпругата му К.Х.Н., с 14-годишния им син, живеят на втория етаж от къща, намираща се на ул.*** № 7 във Велинград, която е наследствена от родителите на свид.К.Н., а нейния брат – пострадалия Т.Х.Р. живее на първия етаж от посочената  къща. Свид. Н. и свид. Р. в началото на 2012 година били   безработни, имали заеми и им били необходими пари,за да погасят част от заемите си,а след това  К.Н. и брат й Т.Р. да заминат да работят в чужбина и от там да пращат пари на И.Н., който да си остане в България  и да се грижи за детето. За това  решили да вземат отнякъде пари на заем  - от банките пари не можели да теглят, тъй като вече имали кредити: от  Пощенска банка ползвали  заем от 5000 лева, от  „ОББ”  ползвали заем общо  1000 лева и по две дебитни карти по 500 лева. Търсили пари на заем от познати, но хората нямали  пари и не им дали. Питали и в заложна къща, но от там им казали, че първо трябва да си платят данъците, но те и  пари за данъци нямали.

На 14.01.2012 г. свид.И.Н. попитал съседа си – свид.Х.Г.К. дали не познава някой който да може да му отпусне 4 – 5 хиляди лева с лихва, за което ще заложи етаж от къщата, докато му изплатят парите с лихвата. Свид.К. му казал, че ще попита едно момче, което отпуска така пари и след това се обадил на подс.Д.В., от когото бил взимал пари с лихва, обяснил му случая и го попитал дали ще свърши работа на човека, а В. поискал да се срещне лично с Н..Още същата вечер свид.Х.К. и подс.Д.В. отишли пред дома на свид.И.Н.. Свид.К. запознал В. и Н.,като  В. попитал свид.Н. какво иска, и той  му обяснил че му трябват 4-5 хиляди лева на заем, като са готови да заложат единия етаж от къщата, ако той се съгласи да им даде тази сума, която ще му върнат с лихвата, която той посочи. Тогава подс.Д.В. му казал, че не е заложна къща и не може да му даде така пари, но че щом е сигурен че ще му върне парите, да му прехвърли цялата къща в залог и след като му върне заема заедно с лихвите, той ще му прехвърли къщата обратно, като разходите по прехвърлянето ще поеме той, тъй като разбирал, че са финансово силно затруднени. Свид.Н. казал на подс.В., че това решение не може да вземе сам, тъй като къщата е на жена му и брат й, и трябва да говори с тях. Тогава В. поискал да му донесе и нотариалния акт на къщата.Свид.И.Н. влязъл вътре и казал на жена си и брат й какви са условията на В. и те се съгласили – за сумата 5 000 лева да му заложат цялата къща, като му я прехвърлят, докато изплатят заема,с уговорка че след това той ще им върне къщата. Свид.Н. излязъл, казал на подс.В., че са съгласни и му показал  нотариалния акт. Подс.В. предложил на свид.Н., жена му и шурето му да направят пълномощно на свид.Н., за да може само той да се разправя с нещата и да не се занимават всички, след което ще му даде исканата сума. В същия момент В. взел нотариалния акт, като казал че с него ще плати данъци и всичко около имота, а след това ще си удържи тези пари от заема, който ще им даде. Казал още да не се притесняват и че всичко ще е точно, че като оправи всичко ще ги потърси, и да не казват на никого защо е идвал и защо ги е търсил, след което подс.В. и свид.К. си тръгнали.

На 19.01.2012 г. свид.Х.К. завел свидетелите И.Н., К.Н. и Т.Р. в кантората на нотариус Ю.К., като преди това подс.В. обяснил на свид.К. къде се намира кантората. В нотариалната кантора, пред помощник – нотариуса – свид.Е.П.Д., свид.К.Н. и свид.Т.Р. подписали пълномощно, с което упълномощили свид.И.Н. да продаде / закупи,дари,замени/ на когото намери за добре,при цена и условия,каквито намери за добре    собствения им недвижим имот –  на свид. Н.  първия жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и ½ ид.част от имот пл.№ 539 в кв. 309 по плана на Велинград,а свид. Р. – втория жилищен етаж от същата къща и 182 ид.част от същия недвижим поземлен имот.В това пълномощно изрично е отбелязано,че пълномощника има право да преупълномощава  трети лица с всички права по него и подписите  и съдържанието на пълномощното са нотариално удостоверени съотв. с рег.№ 144 и №145 ог 19.01.2012 година.След като излезли от кантората, свид.Н. отишъл при свид.К. в магазина ,където работел по това време  и го помолил да се обадят на подс.В., за да се разберат какво ще правят сега, тъй като вече пълномощното е готово. Свид.К. се обадил на подсъдимия , и след малко в магазина  дошли подсъдимите  В. и П.Г.П.. Те  забрали свид.И.Н., като казали, че ще отидат някъде на кафе, да седнат да поговорят и да се разберат за парите и лихвите по тях. Само че не отишли на кафе, а двамата подсъдими завели свид.И.Н. отново в кантората на нотариус Ю.К., като В. казал на свид.Н., че са останали още един – два подписа, които трябва да подпише, и от там ще ходят на кафе. В кантората на нотариуса свид.И.Н. подписал пълномощно, с което лично  и като пълномощник на К.Х.Н. преупълномощава П.Г.П. да продаде/закупи,дари,замени/ на когото намери за добре ,при цена и условия,каквито намери за добре,имот в условията на СИО -  имота,описан в посоченото по-горе пълномощно като собственост на съпругата му К.Н. и като пълномощник на Т.Х.Р. – описания по-горе недвижим имот. В това пълномощно изрично е уговорено,че П. няма право да преупълномощава трети лица. След като свид.Н. подписал пълномощното, помощник – нотариуса Е.Д. му казал, че е продал жилището на П.П., но свид.Н. си замълчал, защото си мислел че така трябва, за да му даде В. парите.Посоченото обстоятелство – че това е разяснявал на лицата,подписали пълномощно пред него,въпреки че не е яридически издържано с оглед характера на упълномощаването като правна сделка,,се установи и от разпита на помощник-нотариуса,като свидетел. Като излезли от кантората, свид.Н. попитал подс.В. кога ще му даде парите, а той му отговорил, че на следващия ден ще го намери и ще му даде парите, заедно с документите. На кафе не ходили, а подсъдимите  В. и П. оставили свид.Н. в кв.”Каменица” и си тръгнали.На следващия ден свид.И.Н. чакал В. в дома си, но той не дошъл, и свид.Н. му се обадил на мобилния телефон от който В. го бил търсил, но той  му казал, че сега парите не може да му ги даде, тъй като се намирал на дело в София и като се върне ще го потърси. На 26.01.2012 г. свид.Н. отново звъннал по телефона на подс.В., а той  му казал, че днес ще донесе парите и затворил. Същата вечер В. се обадил на свид.К. и му казал, че трябва да отидат до бай И. (свид.Н.) и след това  забрал с автомобила си свид.К. и отишли пред дома на свид.И.Н.. Подс.В. дал на свид.К. три прегънати листа и му казал да влезе вътре, за да се подпишат и тримата, тъй като това оставало да се оформи, за да им даде парите. Казал че само трябва да си напишат трите имена и да се подпишат. Трите листа били прегънати и закопчани с кламери, на които се виждали само мястото за подпис и за  имената на тримата. Свид.К. влязъл в къщата и казал на тримата пострадали, че трябва да подпишат някакви документи, с които В. да отиде да тегли парите. Свидетелите Н., Н. и Р. си написали трите имена и се подписали на прегънатите листове без да четат какво пише на тях. Свид.К. занесъл документите на В., върнал се обратно в къщата и казал на пострадалите, че на следващия ден В. ще им донесе парите, след което си тръгнали.Прегънатите листове които подписали пострадалите, са три разписки от 26.01.2012 г. в които пише, че пострадалите са получили от П.Г.П., съответно свид.И.Н. – 4500 лева, свид.К.Н. – 4500 лева и свид.Т.Р. – 9000 лева, които суми са от договорената продажна цена на имота съгласно договор за покупко – продажба, подписан на 21.01.2012 г.  По време на съдебното следствие съдът е изискал данни и с писмо от 04.10.2013 година  Уникредит Булбанк филиал Велинград  уведомява,че на 23.01;25.01 и на 26.01.2012 година П.Г.П. е изтеглил от сметката си  суми на обща стойност 17 940 лева.Междувременно, подс. Д.В., на 24.01.2012 г., на рождения си ден, закупил целия имот,собственост на К.Х.Н.,И.П.Н. и Т.Х.Р.,  чрез пълномощника им -  подс.П.П., за сумата 9000 лева за имота  на съпрузите Н. и сумата 9000 лева за имота на Т.Р.,като сделката била нотариално удостоверена от нотариус Ю.К. с нотариален акт № 10, том І, рег.№ 171, дело № 10 от 24.01.2012 г. В нотариалния акт изрично е отбелязано,че сумите са изплатени по банкова сметка,***.На следващия ден, след деня в който пострадалите подписали трите разписки, подс.В. не дошъл. Свид.Н. го потърсил по телефона, но той  му затварял, и тогава тримата разбрали, че нещо не е наред. Свид.Н. се обадил на свид.К. и му казал, че В. не им е дал никакви пари все още. Свид.К. се обадил на В., който му казал че ще дойде до къщата на бай И. да се разберат.На 28.01.2012 г. подс.В. дошъл пред дома на пострадалите, където отишъл и свид.К.. Свид.Н. и свид.К. се качили в автомобила на В., който започнал да говори, че нещата нямало да се получат, тъй като върху къщата имало наложен запор от съдия – изпълнител и няма да може да даде парите на свид.Н., понеже след няколко дни щял да дойде съдия – изпълнител в къщата да прави опис, че от банката щели да идват на инспекция във връзка със задълженията на пострадалите и затова свид.Н. и семейството му трябвало да се скрият и да не живеят 10-15 дни в къщата, за да не могат да ги намерят и да опишат имуществото, и след като се върнат ще им даде парите. Подс.В. ***, където бил разговарял с негов познат да ползват апартамента му. Свид.Н. казал, че няма с какво да отидат и тогава помолили свид.К. да ги откара. На другия ден свид.К. взел тримата пострадали и детето и ги закарал в град Пазарджик, на адреса, посочен от В.. Условията в квартирите обаче били крайно мизерни, без отопление насред зима, и решили да се върнат във Велинград. По пътя свид.К. се обадил на В. и му казал, че там където ги е пратил не става за живеене и пътуват обратно за Велинград, но В. му казал да ги настани в хотел в село Варвара. В село Варвара свид.К. оставил свид.Н. и семейството в къщата на свид.Г.Л.М., като платил 70 лева за една нощувка, тъй като преди да тръгнат за Пазарджик, В. му дал 220 лева за разходи, с които да плати квартирата и горивото за автомобила, след което си тръгнал за Велинград. В село Варвара пострадалите останали два дни.На следващия ден, при свид.К. в магазина му дошъл подс.В. и му казал, че къщата е вече негова, и че след като хората се върнат и разберат какво става ще писнат, казал му още че ако си мълчи ще му даде 1000 лева, а след като продаде къщата ще му даде още 1000 лева.Свид.К. веднага се обадил на свид.Н. и му казал, че подс.В. му е взел ключа на къщата (който свид.Н. бил дал на свид.К. ***, за да храни кучето и да наглежда къщата) и че В. ще продаде къщата им.На следващия ден свид.К. наел едно такси, отишъл до село Варвара и докарал пострадалите във Велинград. Понеже ги било страх да се приберат в дома си, свид.К. ги настанил в къщата на свид.И.Д. ***. Там пострадалите останали също два дни. Спорд свид.Т., хората били притеснени, в безизходица и се чудели какво да правят и как са стигнали до това положение.На втория ден свид.Н. се обадил на свид.К. и му казал че се прибират в дома си, независимо какви проверки ще идват от банки и така нататък. Прибрали се, но било заключено, поради което влезли през прозореца и отключили с резервния ключ отвътре. След около 15 минути пристигнал подс.В. с автомобила си и ги попитал защо бързат да се прибират и че е трябвало да изкарат още два – три дни докато приключи всичко, но свид.Н. му казал, че от къщата повече няма да излязат, независимо кой ще дойде. Подс.В. си тръгнал, но след 10 минути дошъл подс.П. и предложил всички да отидат при К. да се разберат. Тогава свид.Н. му казал, че повече в тяхна кола няма да се качи, а ще се обади в полицията, за да разкаже за измамата, която той и В. направили. Още същата вечер дошъл подс.Д.В. с джипа си, като с нето били подс.П.П. и подс. П.В.В.. В. казал на сивд.Н. да се качи в колата да си поговорят. Свид.Н. се качил в автомобила и попитал В. дали ще даде парите, а той му отговорил, че щом се разправя с полиция и следствие, няма да получи нищо. Извадил от джоба си една сума пари и казал че са точно пет хиляди, но няма да му ги даде, защото е подал жалба в полицията. Тогава свид.Н. слязъл от автомобила, П. му казал да си търси парите от свид.К., защото ги е дал на него, тъй като му трябвали за някаква ревизия за магазина, а подс.В. казал, че той лично е дал за тая работа на К. хиляда лева.

През месец февруари 2012 г. в дома на свид.Н. дошли две млади момичета, които се представили на служители в банка „ОББ” и искали да опишат имуществото в къщата; свид.Н. ги поканил, но когато момичетата влезли вътре и видели свид.К., който бил на гости в дома на свид.Н., се обърнали и си тръгнали, като казали на свид.Н. да не казва на никого за тяхното идване. След като си тръгнали, свид.К. казал на свид.Н., че тези момичета не са от никаква банка, а са подставени лица на подс.В., и че познава едно от момичетата и че е виждал същото в офиса на В..

В края на месец януари 2012 г. свид.А.Й.К. и мъжа, с който живее на съпружески начала, научили че подс.Д.В. продава къща, която се намира зад музея в кв.”Каменица”. Срещнали се с   и разговаряли с него, като той им обяснил, че къщата е двуетажна на 80 квадрата, че е в много добро състояние и я продава за 30 хиляди лева. Разбрали се след една седмица да направят оглед на къщата. След една седмица свид.Кафатнова и подс.В. с още едно момиче, което той бил взел със себе си, отишли в къщата на оглед. Свид.К. разбрала че в къщата живеят трима човека, като В. й обяснил, че тези хора са бившите собственици на имота, от които той е закупил къщата и с тях има устна уговорка да останат да живеят до края на месец април 2012 г., докато мине зимата, за да не се местят посред зима до другия им дом, в някакво село в Пловдивско, където ще живеят след това. Това към момента не притеснило свид.К. и тя с другото момиче влезли вътре да огледат къщата. Момичето разговаряло с по – възрастния мъж вътре, но за какво си говорили, свид.К. не чула. Свид. А. К. разгледала набързо разположението и си тръгнала. След което казала на подс.В., че до няколко дни ще му се обади допълнително, за да му каже за решението си, а той й казал да побърза, тъй като му трябвали пари, защото ще купува апартамент в София.Тъй като не разполагала със сумата от 30 хиляди лева, свид.К. помолила майка си, която работи в Гърция, да поиска заем от нейния работодател, с уговорката, че след като закупят къщата, ще я ипотекират и ще му върнат парите. Майка й и дала 30 хиляди, които й заел нейния работодател, като на 08.02.2012 г. парите й били донесени от брат й. Свид.К. се обадила на подс.В., че разполага с парите и на следващия ден отишли да изповядат сделката при нотариус К.. Междувременно  В. бил окомплектовал всички необходими документи, от които се видяло че данъчната оценка на имота е 21 хиляди лева, и тогава с В. се разбрали че това е крайната цена на имота. На 09.02.2012 г. свид.К. превела тази сума на В.,на среща на кафе му дала вносната бележка, като той  бил с подс.П. и след това отишли при нотариуса, и изповядали сделката с нотариален акт № 13, том.І, рег.№ 283, дело № 13 от 09.02.2012 г.През месец април 2012 г.свид.К. и нейния мъж се срещнали със свид.Н., казали че са новите собственици на имота, показали и нотариалния акт, и го помолили да напуснат доброволно къщата. Свид.Н. не ги допуснал и извикал полиция. Пред полицаите свид.Н. твърдял че къщата си е негова и няма да я напусне и бил много изненадан от факта, че свид.К. има нотариален акт. След това свид.К. пак се срещала с тези хора, като тогава свид.К.Н. й казала че са измамени от подс.Д.В., който чрез измама им е взел къщата. От тогава свид.К. не знае как да постъпи и какво да прави с имота. На 25.04.2012 г. свид.Н. получил и нотариална покана да напуснат имота, донесена лично от нотариус К., като същия ден им бил спрян и тока от свид.К.. Свид.Н. и семейството му все още живеят в недвижимия имот.

Съдът не обсъжда писмените доказателства  относно материалното положение на свид. Н.,тъй като част от тях са взети предвид при изготвяне на икономическата експертиза. Освен това е видно,че  с оглед функциониране на фирмата на свидетеля,същият е имал взаимоотношения и спор със свид. К..

Свид. К.А. установява,че има карта за разговори на свое име и е дал тази карта на Х.К. да я ползва.Свид. Н.М.  твърди,че познава и тримата подсъдими  - приятел е с тях,закупил е карта за подс. П. и му я дал да я ползва.

По делото е извършена техническа експертиза, която е визуализирала на хартиен носител, съдържанието на три компакт диска, изпратени от мобилните оператори, които съдържат информация за разговорите проведени от абонатите със следните телефонни номера: тел.№ 087739****, тел.№ 088693**** и тел.№ 089461****, за периода от 01.01.2012 г. до 01.07.2012 г.  По време на съдебното следствие е назначена допълнителна експертиза във връзка с посочената по-горе информация,като вещото лице с оглед на същата и депозираните показания на свидетели и обясненията на подсъдимите  сочи,че ползваните номера от лицата са ,както следва – подс. В. тел.0886 ****    ; подс.В. тел. 0895 ***,подс. П. 0889 ***,свид. н. 0899 *** и свид. К. 0896 ***,като вещото лице сочи проведени разговори между В. и К. – входящи  от 19 януари до 28.01.2012 година – 10 броя и изходящи – на 20 и 25.01.2012 година – два броя; както и между подс. В. и свид. Н. – изходящи на 29 и 30.01.2012 година – два броя.

Според заключението на извършената по делото съдебно – икономическа експертиза, пазарната стойност на процесния недвижим имот, намиращ се на ул.*** № 7 във Велинград, представляващ поземлен имот с пл.№ 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв.309 по кадастралния план на Велинград, с площ 147 кв.м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., е 23700.00 лева.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимите В. и П.,че вторият е станал пълномощник на свид. Н. по негово желание; че първоначалната уговорка между свид. Н. и подс. В. била за продажба на къщата,както и че  подс. П. е заплатил  сумата в размер на 18 000 лева на свид. Н. и Р.,тъй като :

- касае се за защитна позиция,която не е подкрепена от останалите доказателства,събрани в настоящия процес;

- са неправдоподобни – свид. Н. и Р. не са се познавали преди това с подс. П.,за да му гласуват доверие да се разпорежда с имота им. Нещо повече – ако те са имали желание  П. да ги представлява,то е необяснимо защо първоначално свид. Н. и Р. упълномощават свид. Н.,а впоследствие – още същия ден,той подписва пълномощно на подс. П.;

- са в противоречие с показанията на свид. Н.,Н.,Р.,К.,М.,Т.. Непосредственото впечатление на съда при депозиране на показанията на свид. Н. и Р. е, че поради манталитета им и здравословното състояние на Р. ,те са лесни за манипулиране. Освен това,ако се касае за покупко-продажба на недвижим имот,уговорена по законовия ред,не може да се обясни обстоятелството защо е било необходимо  Н.,Н. и детето им и Р. ***,да пребиваван в къща за гости в с.Варвара и след това да живеят  известно време в къща за гости във Велинград,след като в този град си имат къща;

- са в противоречие с писмените доказателства – от представените оригинални разписки с дата 26.01.2012 година,подписани от свид. Н.,Н. и Р.  е видно,че те действително са били прегънати по средата и че в половината,където е поставен подписа липсва текст т.е може да се положи подпис без прочитане ,че е получена сума;

- са в противоречие с експертизата,за проведените разговори между подс. В. и свид. Н. и свид. К.

 

По п.ІІІ от обвинението:

                   В началото на месец януари 2012 г. свид. К.Д. и  подс. В. решили да заминат за Италия,но нямали пари. За това разговаряли с подсъдимите П. и  В.  и постигнали уговорка В. да даде на К.П.Д. сумата  500.00 лева срещу пълномощно – да упълномощи П.П. да се разпорежда с неговата идеална част от етаж от къща, намираща се във Велинград -  в кв.”Чепино” на ул.”Никола Вапцаров” № 55,като  след като К.Д. върне на подс.Д.В. парите които ще му даде – 500.00 лева, В. да му върне пълномощното, с което е упълномощил обв.П.П. да се разпорежда с имота му. Това пълномощно било гаранция за подс. В., че свид.К.Д. ще му върне парите.На 11.01.2012 г. К.Д. подписал пълномощно пред нотариус Ю.К., с което упълномощава подс.П.П. да продаде, закупи, дари или замени на когото намери за добре, при цена и условия каквито намери за добре, неговия собствен недвижим имот - 1/2 ид.ч. от втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв.м. от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид.ч. на сградата, и ведно с ¼ ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ІХ-5361 в кв.351 по регулационния план на Велинград, с площ 395 кв.м.Половин час по късно, след като К.Д. подписал пълномощното, свид.К.Д. заедно с тримата подсъдими  Д.В., П.П. и П. ***, където В. и П. отишли в една сграда, в началото на града, в която се продавали коли и мебели. Там работел чичото на П. и от там трябвало да вземат парите – 500.00 лева, да му ги дадат, а свид.К.Д. да подпише документ, по силата на който се разбрало, че за парите които му дават, ще му тече лихва по 20.00 лева на месец. Сивд.К.Д. подписал този документ за лихва на парите.След това отишли в банка в град Пловдив, където подс.П.П. превел на свид.К.Д. 450.00 лева, а П. взел от банката документ, че парите са преведени на свид.К.Д., за да го покажел на чичо му, който да видел че са преведени парите на К.Д..Всъщност парите били 600.00 лева, като 450.00 лева взел свид.К.Д., а 150.00 лева взел подс.П.В., който бил с тях защото и той давал пълномощно на обв.Д.В., за негова стая останала от баба му.Уговорката на свид.К.Д. с Д.В. първо била да му даде 500.00 лева, после се били разбрали за 600.00 лева, но послеВелев казал на свид.К.Д., че в компютъра в сградата, където се намирал чичото на подс.П.П., видели че К.Д. имал сто и няколко лева разноски по дела, по които е бил съден, и е трябвало те да ги платят, за да му дадат парите. В крайна сметка, свид.К.Д. реално получил 450.00 лева.След като получил парите, свид.К.Д., заедно с подс.П. ***, а подсъдимите Д.В. и П.П. ***. След три – четири дена свид.К.Д. заминал за Италия.Според свид.К.Д., не са уговаряли с подсъдимите  В. и  П. срок за връщане на парите, които му дали, а също така и срок, в който да бъде оттеглено пълномощното за разпореждане с имота му. Свид.К.Д. подписал посоченото по-горе пълномощно , знаейки че другата идеална част от етажа на къщата им в кв.”Чепино” се води на брат му – свид.Л.П.Д. и не може да се продаде същия, ако няма съгласие на брат му.Впоследствие  свид.К.Д., разбрал от майка си, която също живее и работи в Италия, и която през месец август 2012 г. се върнала в България, и тогава разбрала, че етажа от къщата им е продаден на някакви цигани. Свид.К.Д. не бил уведомен от подс.П.П., че му е продал етажа. От майка си разбрал също,че  брат му Л.Д. си бил заложил личната карта в някакво заведение в село Драгиново, а след това подс.П.В. се представил в това заведение за племенник на майка му и взел личната карта на Л.Д., и че уж брат му упълномощил подс.П.В., и той от името на брат му продал неговата част от етажа на същите хора, на които подс.П.П. е продал частта на К.Д..

Още на същия ден на подписването на пълномощното от К.Д., с което упълномощава подс.П.П. да продаде неговите идеални части от имота му – 11.01.2012 г. , П. ***-01-16/11.01.2012 г. за издаване на скица на имота. На следващия ден е подал и молба вх.№ 37/12.01.2012 г. за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имота.На 18.01.2012 г. подс.П.П. е прехвърлил имота,собственост  на К.Д., на свид.Е.Д.П. (която през 2008 г. е продала своя наследствена къща на подс.Д.В.) с нотариален акт за замяна на недвижими имот № 9, том І, рег.№ 134, дело № 9 от 2012 г. срещу един хладилник „Самсунг” и сумата от 601 лева за уравняване на стойността на двете вещи. На следващия ден – 19.01.2012 г., в кантората на нотариус Ю.К., обв.Д.В. е получил нотариалния акт.В ОСЗ подс. П. твърди,че е предал хладилника на собственика на имота в деня на подписване на пълномощното,а свид. К.Д. – че не е получавал никакъв хладилник. Свид. П. пък твърди,че е намерила имота по обява в интернет и с листовки по града – по центъра, и че е дала и хладилник за имота по предложение на насрещната страна,като била взела хладилника от Пазарджик,нов неупотребяван и го предала на подс. П. – седмица преди сделката. Същата свидетелка освен това твърди,че по сделките документите са подготвяни от подс. П. и В.,не си спомня за тези сделки да се е срещала или разговаряла с подс. В.Свид. П. освен това установява,че не е влизала в имота,нито преди да го закупи,нито преди да го продаде – видяла го само отвън и  й се сторил приемлив отвън.

Според заключението на извършената по делото графическа експертиза, подписа положен срещу надписа „подпис” в декларация от 19.01.2012 г. за получен документ, предмет на нотариално производство № 134, е положен от лицето Д.Г.В.. Ръкописния текст срещу надписа „Долуподписания” в декларация от 19.01.2012 г. за получен документ, предмет на нотариално производство № 134, е положен от лицето Д.Г.В..

Според заключението на извършената по делото съдебно – икономическа експертиза, пазарната стойност на прехвърления недвижим имот на К.Д. 1/2 ид.ч. от втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв.м. от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид.ч. на сградата, и ведно с ¼ ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ІХ-5361 в кв.351 по регулационния план на Велинград, с площ 395 кв.м., е 12900.00 лева.

 

                    По п.ІV от обвинението:

                   От началото на 2012 г. подс.Д.В. ходил около 5-6 пъти  при постр.Л.П.Д. ***, където живее той, за да иска от него  да му продаде частта от етажа си,находящ се  в къща на ул.”Никола Вапцаров” № 55 във Велинград, но той всеки път му отказвал. Ходил е с различни хора – и с подс.П.В., и с подс.П.П., и със свид.С.С.М.. Последният е категоричен,че   е присъствал на разговор между В. и Л.Д. ,като В. е искал Л. да му продаде етажа,но той е отказал.Свид. Т. също е присъствал на среща между подс. В. и свид. Л.Д.,като с него са отишли пред къщата в с.Драгиново,където живеел свидетеля,като В. попитал Д. дали иска да заложи неговата половина от имота,но получил отрицателен отговор от Л..На една от тези срещи свид.Л.Д. казал на обв.Д.В., че няма лична карта, защото я е оставил на свид.О.М.Ш.. Свид.Ш. *** и действително веднъж в заведението, дошъл Л.Д., поръчал си консумация за около 10 лева, и понеже нямал пари в себе си, оставил на свид.Ш. личната си карта, с уговорката, че на следващия ден ще му донесе парите. На следващия ден Л.Д. не донесъл парите и личната му карта останала в свид.Ш..В началото на месец март 2012 г. подс.П.В. *** в заведението на свид.О.Ш., представил се пред него като братовчед на Л.Д., казал че е син на лелята на Л.Д., че тя го е пратила да откупи личната карта на Л.Д. и да плати сметката, и че взима личнака карта с изричното съгласие на Л.Д.. П.В. дал 10 лева на свид.Ш., а той му дал личната карта на Л.Д. и подсъдимия  си тръгнал.На 02.03.2012 г. подс.П.В. отишъл в кантората нотариус Людмила Тенева във Велинград, където пред помощник – нотариуса – свид.И.В.М. – Г., се представил за Л.Д., като преди това си бил боядисал косата в черно и си бил нарисувал сълза на бузата с мастило, за да има прилика с Л.Д., представил изготвеното преди това пълномощно, нотариалния акт за етажа на Л.Д., Декларация  за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от името на Л.П.Д., Декларация  за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от името на Л.П.Д. и личната му карта, която била в окаяно състояние, поради което свид.И.М. допуснала че лицето може да се е изменило, а и подс.П.В. потвърдил че личната карта е негова, и така свид.И.М. заверила пълномощно от името на Л.П.Д. *** от 02.03.2012 г., със заверки от 02.03.2012 г. рег.№ 335 и рег.№ 336 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара, с което Л.Д. упълномощава П.В. да продаде неговите идеални части от етажа, който е съсобствен с брат му К.Д.. Заверила и двете декларации.Свид.Л.Д. заявява, че никога не е подписвал такова пълномощно, и не е заверявал такова пълномощно при нотариус.Освен това той твърди,че не е давал никога  препис от нотариалния акт на имота на  подс. В.,като веднъж е дал този препис на подс. В. – той бил оставен  при свид. Д. в магазина му  и от там го взели и го дал на В.. Свид. Д. потвърждава обстоятелството,че Л. Д.  е оставил нотариален акт за имота си в неговия магазин и че  е идвал при него с подс.В.,взели са акта с обяснения да проверят нещо по него и след половин-един час са го върнали,като подс.В. казал,че нищо не става,защото са много наследници.

Според заключенията на извършените по делото графически експертизи, подписа положен срещу надписа „Упълномощител” в пълномощното от 02.03.2012 г. от името на Л.П.Д., не е положен от Л.П.Д.. Ръкописния текст под надписа „Упълномощител”  в пълномощното от 02.03.2012 г. от името на Л.П.Д., е положен от лицето П.В.В.. Подписа положен срещу надписа „Упълномощител” в пълномощното от 02.03.2012 г. от името на Л.П.Д., вероятно е положен от П.В.В..

На 05.03.2012 г. обв.Д.В. е подал саморъчно написана от него молба вх.№ 301/05.03.2012 г.  от името на Л.П.Д. *** за издаване удостоверение за данъчна оценка за имота на Л.Д.. Той е внесъл и таксата за издаване на удостоверението. Той е взел и самото удостоверение.

Според заключението на извършената по делото графическа експертиза, ръкописния текст положен в молба с вх.№ 301/05.03.2012 г.  от името на Л.П.Д. е положен от лицето Д.Г.В.. Подписа положен в долен ляв ъгъл на Удостоверение на данъчна оценка с изх. .№ 301/05.03.2012 г. е положен от лицето Д.Г.В.. Подписа положен в молба вх.№ 301/05.03.2012 г.  от името на Л.П.Д., не може да бъде установено от кое лице е положен. Подписа положен срещу надписа „подпис” в приходна квитанция относно издаване на данъчна оценка с № **********/05.03.2012 г. от името на Л.П.Д., вероятно е положен от лицето  Д.Г.В..

На 08.03.2012 г. подс.П.В.В., използвайки неистинското пълномощно, е продал и частта от етажа на Л.Д. отново на свид.Е.Д.П., за сумата от 4500.00 лева, с нотариален акт № 21, том І, рег.№ 449, дело № 20 от 2012 г. Свид. П. твърди,че за посочената сделка й се обадил подс. П.,с който уговаряла сделката за другата ½ ид.част от имота ,като впоследствие коригира показанията – че й се е обадил В.. Тя освен това твърди ,че и тази сделка е сключила без да влиза в имота и да се запознае с неговото състояние.При изповядването на сделката при нотариус Ю.К. са представени и изискващите се Декларация  за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, със заверка от 02.03.2012 г. рег.№ 337 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара и Декларация по чл.264, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс от 02.03.2012 г. със заверка рег.№ 338 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара, за които също е установено че не са подписани от Л.Д. и са неистински документи. Според заключението на извършената по делото графическа експертиза № 12, подписа положен над надписа „подпис, печат на декларатора” в Декларация по чл.264, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс от 02.03.2012 г. от името на Л.П.Д. не е положен от Л.П.Д.. Ръкописния текст под надписа „подпис, печат на декларатора” в Декларация по чл.264, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс от 02.03.2012 г. от името на Л.П.Д. е положен от лицето П.В.В.. Поради факта, че лицето положило изследвания подпис не е положило собствения си подпис и желанието за маскировка, не може да се направи, категоричен извод от кого е положен същия.Според извършената по делото графическа експертиза № 13, подписа положен до надписа „Декларатор” в Декларация  за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от 02.03.2012 г. от името на Л.П.Д. не е положен от Л.П.Д.. Ръкописния текст под надписа „Декларатор” в Декларация  за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от 02.03.2012 г. от името на Л.П.Д. е положен от лицето П.В.В.. Поради факта, че лицето положило изследвания подпис не е положило собствения си подпис и желанието за маскировка, не може да се направи, категоричен извод от кого е положен същия.

На 09.03.2012 г. обв.Д.В. е получил нотариалния акт в кантората на нотариус Ю.К..Според заключението на извършената по делото графическа експертиза, подписа положен срещу надписа „подпис” в декларация от 09.03.2012 г. за получен документ, предмет на нотариално производство № 449, вероятно е положен от лицето Д.Г.В..

На 10.04.2012 г. свид.Е.Д.П. е продала целия придобит етаж на К.Д. и Л.Д., на свид.М.Г.Ш., с нотариален акт № 37, том І, рег.№ 647, дело № 34 от 2012 г..Свид. Ш. в ОСЗ установява,че е закупила имота от свид. п. по обява в интернет за 12 000 лева и е разбрала за ситуацията по придобиването им,след като се спречкала със собствениците на другия етаж.

При проведения разпит на свид. П. по време на досъдебното производство на 26.11.2012 година, тя е съобщила,адрес – гр.Пазарджик,ул.***№1,месторабота ОУ”Св.Климент Охридски” с.Мокрище и  тел.0876 23***,като по време на повторния й разпит като свидетел по време на съдебното следствие твърди,че не е ползвала телефон с този номер,не си спомня да е съобщавала номер по време на разпита  и че В. не й е давал сим карта да я ползва. В ОСЗ подс. В. представи Споразумение за заместване на страна по Договор за електронни съобщителни услуги,от което е видно,че  номер 0886 93*** е на  Д.В. и че  тел.№ 0876 23*** е прехвърлен от  Д.В. на „Елседе 21”ЕООД,собственост на Д.В.. С писмо  от 16.12.2013 година Виваком – БТК ЕАД – Дирекция „Сигурност” е изпратила на съда информация относно избиращ номер,избран номер,клетка и адрес на клетката за периода от 21.12.2012 година до 19.07.2013 година,за номер 0876 23*** с абонат ЮЛ – „Елседе 21”ЕООД .

                   По време на съдебното следствие са изслушани допълнителни експертизи:

- съдебно-икономическа  за установяване на: доходите на подс. Д.  В.,като вещото лице е взело предвид представените от същия писмени доказателства и дава заключение,че от представените  73 бр. форми-изплащане   от Еврофутбол на обща стойност 8769,38 лева ,както и нареждане-разписка ,издадена от Евробет ООД за сумата 5 000 лева или общо за сумата 13 769,38 лева ,като се касае за изплатени печалби на база на извършени залози,като сумата на залозите не може да се провери и за това не може да се определи реализирания доход от подс. В.;от приетите отчети и годиши данъчни декларации на „ЕСЕЛДЕ-21”ЕООД за 2012 година  е видно че едноличния собственик – подс. В. е реализирал печалба  в размер на 2836,85 лева,но липсва протокол за разпределение на печалбата,поради окето тази сума е печалба на ЮЛ,а не доход на В.; с вносна бележка от 02.07.2009 година  по с/ка на подс. в.  А.Х.М. е внесъл съмута 10 000 евро,с основание за внасяне вноска-дарение,като левовата равностойност е 19 558,30 лева; относно доходите на свид. И.Н.: към 31.12. 2012 година същият като ЕТ”Вейдър-И.Н.” е реализирал доход 12 000 лева,а като осигурено лице за периода от 2011 до 2013 година – общо доходи от трудово правоотношение в размер на 3419,38 лева.

- допълнителни технически експертизи за установяване на местонахождението на клетките,от които са провеждани разговори между тел.0876 23*** – прехвърлен от частия абонат Д.В. на „Елседе 21”ЕООД,негова собственост и посочен,като ползван от свид. П. по време на досъдебното производство и тел.№ 0886 93***,ползван от подс.В.,като двете единични експертизи са оспорени от защитата на подс. В. и П. и е изслушана тройна техническа експертиза. От заключението на същата е видно,че: установени са разговори  и SMS между посочените абонати за периода 01.01.2012 година  до 01.06.2012 година  6 броя,които се явяват изходящи за           тел.0876 230 *** ,като при три от тях са с адрес на клетката гр.Пазарджик ,и са входящи са тел.№ 0886 939 ***,като четири от тях са с адрес на клетката гр.Велинград; установени са  множество разговори  с голяма продължителност и SMS между посочените абонати за периода 01.01.2012 година  до 01.07.2012 година.Заключението на вещите лица е,че за периода 14.12.2012 година до 14.12.2013 година адреса на клетката,от който е провеждал разговорите си абоната на Виваком тел. 0876 230 899 за периода 21.12.2012 година до 19.07.2012 година е един и същ – гр.Пазарджик,бул.”България” №2,общината,като след 20.07.2013 година не са провеждани разговори с този телефон.. В ОСЗ вещите лица изясниха,че   тази клетка включва  и ул.”Гурко”, тъй като в гр.Пазарджик тази улица е продължение на бул.”България”.

                   За да приеме посоченото до тук по п. ІІІ и ІV съдът взе предвид показанията на свидетелите К. и Л.Д., Д.,М.-Г.,Ш.,М.,Т.,Д.,писмените доказателства и изслушаните по делото експертизи. Показанията на посочените свидетели са последователни,правдоподобни и непротиворечиви.Същите относно обвинението по п.ІV се подкрепят и от обясненията на подс.В..

Съдът не дава вяра на обясненията на подс. В. относно действията  на подс. В. и П. по  отчуждаване на имота,съсобствен на свид. Д.,тъй като явно личи стремежа му да не намесва същите,въпреки пълните самопризнания за неговото участие в общата им дейност. Освен това в тази част обясненията му са неправдоподобни,тъй като той не може да обясни част от действията си – как се е снабдил с нотариалния акт за имота и от къде е научил къде се намира личната карта на Л.д..

Съдът не дава вяра на обясненията на подс. В.,че няма нищо общо с прехвърляне на имота в кв.Чепино и че той е ползвател на тел. 0876 230 899,тъй като :

- касае се за защитна позиция,която не е подкрепена от останалите доказателства,събрани в настоящия процес;

- са в противоречие с показанията на свид. Л. и К. Д.,свид. Д.,свид.М. и Т.. Последните двама свидетели са категорични,че са присъствали на разговор,при който подс.В. е искал от свид. Л.Д. да закупи имота му ,респ. да го даде в залог,и той е отказвал. Свид. Д. установява,че подс. В. е ходил при него с К.Д.,последния е взел нотариалния акт за имота и го върнал,отново заедно с В.,след половин – един час ,т.е установява се откъде подс. В. е взел нотариалния акт,който е представил пред свид. М.-Г.;

- са в противоречие с изслушаните по делото експертизи,които установяват как подс.В. е подавал молби за снабдяване с документи за този имот до Община Велинград,респ. е получавал преписи от нот. актове.

- същият твърди,че той е абонат,като ФЛ и ЮЛ на тел. 0876 230 ***  и тел.№ 0886 939 ***,като първия е съобщен по време на досъдебното производство,като телефон за връзка от свид. П.. Съдът приема за установено,че действително свид. П. е ползвала този телефон и е осъществявала връзка чрез него със свид. В. по време на осъществяване на деянията,предмет на обвинението по п.ІІІ и ІV и до момента на внасяне на обв. акт в съда,тъй като адреса на клетката,от която са ппровеждани разговорите  е в гр.Пазарджик и включва домашния й адрес. Нещо повече – в обясненията си подс.В. твърди,че е дал този телефон да го ползва негова приятелка,женена,която има три адреса в гр.София,в Хасково и идва във Велинград,тъй като не са констатирани изходящи,съотв. входящи разговори от гр.Хасково,съотв. гр.София. Поради тези обстоятелства съдът не дава вяра и на показанията на свид. П.,тъй като те са непоследователни и неправдоподобни. Същата е закупила и съотв. продала недвижим имот,който била видяла само отвън и й се сторил задоволителен. Нещо повече – тя твърди,че не е контактувала с подс. В. във връзка с двете сделки,но тройната техническа експертиза опровергава това твърдение – по това време са провеждани разговори  от тел.№,посочен от нея по време на досъдебното производство,от клетка в района на адреса,на който живее.Нещо повече – по тези сделки подс. В. е подавал молби за документи,респ. е получавал преписи от нот. актове.

                   Съдът не дава вяра на обясненията на подс. П. по п. ІІІ, че е купил имота на К.Д. ,като му дал 600 лева и 1 бр. хладилник,тъй като:

- касае се за защитна позиция,която не е подкрепена от събраните по делото доказателства;

- са неправдоподобни – с оглед оценката на имота,начина на намирана на купувач на същия и възможния момент на предаване на хладилника от свид. П. на пълномощника П.,а оттам на собственика К.Д.;

- са колебливи – на много от въпросите отговаря,че или не си спомня или не знае,т.е видно е че той не е осъществявал подготовката на сделката и преговорите с евентуалния купувач на имота.Нещо повече – той не би съобразил, с оглед на манталитета си и правната си култура,че част от съсобствен имот може да прехвърли чрез замяна,без съгласие на другия съсобственик;

- са в противоречие с показанията на свид. К.Д.,който е категоричен,че е искал заем и показанията му са правдоподобни с оглед на тяхната подробност и получената минимална сума,която не би могла да бъде цена на прехвърления недвижим имот;

                            

Подсъдимият  Д.Г. *** не е осъждан. От приложената по делото  полицейска справка е видно,че  Д.В. *** ,с постоянен адрес Велинград и настоящ адрес гр.София,има родители и сестра,заведени са заявителски материали за обсебване през 2010 г.,за набедяване пред 2010 година,като е посочено че поддържа контакти с криминално проявени лица,занимава се с измами с движимо и недвижимо имущество.Подписал е декларация,че семейството му се състои от него,няма доходи и не притежава недвижими имоти,притежава МПС.   От показанията на свид.П. е видно,че познава Д.В. от 2005 година,съдействал му е при продажба и съотв. покупка на недвижими имоти във Велинград и Пловдив,познава го като честно момче,давал му е пари назаем и ги е връщал;като и в момента му е възложил да продава негови имоти.

Подсъдимият  П.Г. *** не е осъждан. От приложената по делото  характеристична  справка  е видно,че живее във Велинград и няма съдебна регистрация и не е криминално проявен. декларирал е,че семействоот му се състои от него,няма доходи и не притежава недвижимо имущество и МПС.                     

                      Подсъдимият П.В. *** е осъждан  седем пъти :  1.Със Споразумение,одобрено на 08.11.2004 година по н.о.х.дело № 111/ 2004 година на Районен съд Велинград  - за престъпление по чл. 195,ал.4 от НК  - на лишаване от свобода за срок от 3 месеца,чието изпълнение е отложено за срок от 3 години;2. С Присъда от 11.02.2005 година,постановена по н.о.х.дело № 105 / 2004 година,влязла в сила на 01.03.2005 година – за престъпление по чл. 195 от НК на лишаване от свобода  за срок от една година,като на основание чл. 25 от НК е определено общо наказание по тази присъда и по посоченото по-горе споразумение – лишаване от свобода за срок от една година,като изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години;3.Със Споразумение,одобрено на 01.03.2005 година по н.о.х.дело № 183 / 2004 година на Районен съд Велинград – за престъпление по мл. 195 ог НК на лишаване от свобода 1 година и три месеца,като на основание чл. 25 от НК е определено общо наказание по същото и първия и втория съдебни актове – лишаване от свобода една година и три месеца,чието изпълнение е отложено за срок от 3 години; 4.С Присъда  от 05.04.2004 година ,постановена по н.о.х.дело № 362 / 2004 година на Районен съд Чирпан,влязла в сила на 05.04.2005 година – за престъпление по чл. 195 от НК на лишаване от свобода за срок от 3 месеца,като изпълнението му е отложено за срок от 3 години. 5.С Присъда  от 15.12.2006  година ,постановена по н.о.х.дело № 578 / 2006 година на Районен съд Велинград,влязла в сила на 12.03.2007  година – за престъпление по чл. 195 от НК на лишаване от свобода за срок от 6 месеца,при първоначален режим „общ”; 6. Със Споразумение,одобрено на 08.06.2007 година по н.о.х.дело № 134 / 2007 година на Районен съд Велинград – за престъпление по мл. 195 ог НК на лишаване от свобода 6 месеца при първоначален режим „общ”; 7. С Присъда  от 20.06.2007  година ,постановена по н.о.х.дело № 245 / 2007 година на Районен съд Велинград,влязла в сила на 06.07.2007  година – за престъпление по чл. 195 от НК на лишаване от свобода за срок от 1 година ,при първоначален режим „общ”. В справката за съдимост е посочено определяне на общо наказания по част от съдебните актове и момента на изтърпяване  на същото – 06.03.2009 година.От приложената по делото  полицейска справка е видно,че В. ***,уима постоянен и настоящ адрес във Велинград,има родители и брат,криминално проявен е – има заявителски материали  за него от 2002 година до 2012 година – 17 броя, поддържа контакти с криминално проявени лица,злоупотребява с алкохол и наркотични вещества.Подписал е декларация,че семейството му се състои от него,няма доходи,не притежава недвижимо имущество и МПС.

 

                   С оглед на горното е видно,че :

                   Д.Г. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 209,ал.1 от НК:

–  от началото на 2009 г. до края на 2009 г. във Велинград, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у А.Б. *** заблуждение, че ще му плати уговорената сума по покупко – продажбата на собствената му ½ идеална част от следните недвижими имоти, находящи се във Велинград, ул.”Г. Кирков” № 30, представляващи: УПИ № ІІІ-1027, отреден за индивидуално застрояване в кв.255 по регулационния план на Велинград, с площ 753 кв.м., ведно с построената в УПИ № ІІІ-1027 двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и един жилищен етаж, със застроена площ от 87.00 кв.м., в едно с построените в имота едноетажна масивна селскостопанска сграда, с площ 23 кв.м. и едноетажна масива селскостопанска сграда с площ 33 кв.м., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 10000.00 (десет хиляди) лева.От началото на 2009 година подс. В. е установил постоянни контакти с покойния А.К.,изразяващи се в постоянни посещения на дома му,посещения в питейни заведение с цел почерпка ,като през този продължителен период е възбудил заблуждение  у същия и  го е мотивирал да извършат  действие  /продажба на недвижим имот /  и същевременно е създал  невярна представа у него, че ще му заплати цялата уговорена цена на имота 15 000 лева,след това поддържал това заблуждение и му заплатил само част от уговорената цена  – 5 000 лева и прекъснал всякакви контакти с А.К.,започнал да се укрива ,като  с това му причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева.В случая деецът е използувал договорни отношения с измамлива цел т.е постигал е договореност с А.К.   за покупко-продажба на посочения недвижим имот   ,сделката е нотариално удостоверена без купувача да плати продажната цена, поел е ангажимент да заплати сумата 15 000 лева ,впоследствие е платил част от нея – 5 000 лева ,като поначало не е имал намерение за изпълни изцяло поетото задължение. Този извод следва от обстоятелството,че подсъдимият с продължителни свои действия е станал доверен човек на покойния А.К.; подготвил е документи и нотариално удостоверяване на сделката ,без да заплати цената на имота; след сделката в приссътвие на свид. А. е заплатил само сумата 5 000 лева,след това е обещавал че ще заплати и остатъка,но е започнал да се укрива и до смъртта на продавача не е изплатил цялата сума. Всичко това сочи ,че още при осъществяване на първоначалните контакти с А.К.    подсъдимият не е имал намерение да заплати действителната цена на имота,респ. да изпълни сключения  договор т.е при договарянето е възбудил заблуждение у собственика на имота   с единствената  цел - да набави за себе си имотна облага /получаване на недвижимия имот/ и респ. да причини другиму имотна вреда.В подкрепа на изложеното до тук решение № 404 от 1995 година по н.дело № 300/95 година на I-во НО на ВС. За да приеме тази фактическа обстановка съдът взе предвид  свидетелските показанията  ,депозирани в настоящето производство,експертизите  и писмените доказателства. Защо съдът дава вяра на показанията на свидетелите и не дава вяра на обясненията на подс. В. – съображения са изложени във фактическата обстановка.

–  деянието е извършено при   п р я к   у м и с ъ л ,тъй като подсъдимият е  съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. Този извод следва от фактическата обстановка,при която е извършено деянието .Както се посочи по-горе измамливите действия са извършени от подс.В.  единствено с користна цел т.е да набави за себе си имотна облага и да причини вреда на А.К..В подкрепа на тази теза е и обстоятелството,че  подсъдимия твърди,че е заплатил цялата сума – 21 000 лева на собственика на имота в офиса си,въпреки че към този момент не е имал офис и свид. А.  сочи за заплатена сума от 5 000 лева от него на К.,което той не би сторил,ако преди нотариално удостоверяване на сделката е заплатил цялата сума на продавача.

 

                   При определяне на наказанието съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието;с високата  степен на обществена опасност на  дееца;причините за извършване на престъплението – материалното положение на  А.К. в момента,когато е установил контакт с подс.В. и лабилното му състояние в този момент; подбудите за извършване на престъплението – користни; отегчаващото вината обстоятелство – лоши характеристични данни за  подсъдимия  и смекчаващите такива –  чисто съдебно минало.С оглед на това  съдът определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства    ЛИШАВАНЕ         ОТ   СВОБОДА   за  с р о к   от ДВЕ ГОДИНИ при режим „общ” в затворническо общежитие от открит тип.Подсъдимият В. не е осъждан,наложено му е наказание лишаване от свобода 2 години за умишлено престъпление от общ характер т.е следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип съгл. чл. 59,ал.1 от ЗИНЗПС,като първоначалния режим бъде „общ” на основание чл. 61,т.3 от ЗИНЗПС.

Съдът не възприе тезата на обвинението,че наложеното наказание лишаване от свобода на подс. В. следва да бъде отложено на основание чл. 66,ал.1 от НК с определяне на подходящ изпитателен срок. Действително съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от две години,подсъдимият не е осъждан,но счете че целите на наказанието и преди всичко превъзпитанието на подсъдимия не могат да бъдат осъществени без неговото ефективно изтърпяване. Този извод следва преди всичко от безкритичното отношение на подсъдимия към осъщественото от него деяние,вкл. и от нарушаване на множество правни порядки в държавата,свързани с издаване на документи,оформяне на докуминти,получаване на документи и пр. Необяснимо е да нарушаваш многократно установения правен порядък и да твърдиш,че служиш честно на Република България .Съдът не възприе становището на защитата на подсъдимия,че същият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението,тъй като обвинението не е доказано по безспорен начин и подс. В. не е действал умишлено,като съображенията на съда за наличие на обективните и субективни признаци на престъплението измама,са посочени по-горе.

 

                   Д.Г. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр.с чл.20, ал.2 от НК:

–  от 14.01.2012 г. до 11.02.2012 г. във Велинград, в съучастие като извършител, с П.Г.П. *** като помагач (продавайки с даденото му пълномощно от И.П.Н. ***, като пълномощник на К.Х.Н. *** и Т.Х.Р. ***, собствения им недвижимия им имот на Д.Г. ***), с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у И.П.Н. ***, К.Х.Н. *** и Т.Х.Р. *** заблуждение, че ще им отпусне заем в размер на 5000.00 лева, при условието те да му прехвърлят собствеността на техния недвижимия имот във Велинград (поземлен имот с пл.№ 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв.309 по кадастралния план на Велинград, с площ 147 кв.м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м.) и като му върнат заема заедно с лихвите той ще им прехвърли обратно собствеността върху имота им, и с това им е причинил имотна вреда общо в размер на 23700.00 (двадесет и три хиляди и седемстотин) лева, като причинената вреда е в големи размери В началото на 2012 година съпрузите Н. и свид. Р. били материално затруднени,имали кредити и не успели да вземат заем от кредитни интитуции,което наложило да се обърнат към частно лице – в случая подс. В.,като при уговорката за даване на сума в заем същият  е възбудил заблуждение  у свид. Н.,Н. и Р.,че ще им даде уговорената сума,но те следва да му прехвърлят къщата си,като гаранция,че ще му изплатят заетата сума и  ги е мотивирал да извършат  действие  /продажба на недвижим имот /  и същевременно е създал  невярна представа у  тях,че имота си остава  техен,след това поддържал това заблуждение – дори ги мотивирал да напуснат къщата,за да се скрият от някакво мнимо съдебно изпълнение за вече ползваните кредити,да пътуват и нощуват в Пазарджик,Варвара и къща за гости във Велинград, след това дори отказал да даде на свид. Н. уговорената сума от 5 000 лева като кредит; междувременно с помощта на подс. П. се разпоредил с имота. Деянието е извършено от подс.В. в съучастие с подс. П. ,тъй като последният с действията си – получаване на пълномощно от свид. Н., прехвърляйки имота на подс.В.,като пълномощник,откриване на сметка,в която са преведени парите и теглене на тези пари на три пъти,съставяне на разписки,че е предал парите на упълномощителите,е улеснил извършителя на деянието. В случая деецът е използувал договорни отношения с измамлива цел т.е постигал е договореност със свид. Н.,Н. и Р.  да им отпусне кредит и те като обезпечение на кредита да му прехвърлят недвижим имот,който ще им бъде върнат незабавно след погасяване на заетата сума,заедно с лихвите,впоследствие дори не е дал уговорената сума в размер на 5 000 лева,разпоредил се е с имота ,като поначало не е имал намерение за изпълни поетото задължение. Този извод следва от обстоятелствата,при които са протичали преговорите между В. и Н.,начина на упълномощаване на П.,последващите действия на свид. Н. и Р. за укриване от мним съдия-изпълнител; разпореждане с имота на пострадалите,вкл. и препродажба в къс срок на този имот на свид. К.. Всичко това сочи ,че още при осъществяване на първоначалните контакти със свидетелите Н.  и К. ,подсъдимият не е имал намерение да изпълни уговорката т.е при договарянето е възбудил заблуждение у пострадалите   с единствената  цел - да набави за себе си имотна облага /получаване на недвижимия имот или. неговата цена/ и респ. да причини другиму имотна вреда.В подкрепа на изложеното до тук решение № 404 от 1995 година по н.дело № 300/95 година на I-во НО на ВС. Безспорно е и обстоятелството,че се касае за причинена вреда в големи размери ,с оглед цената на имота,установена от изслушаната по делото експертиза.За да приеме тази фактическа обстановка съдът взе предвид  свидетелските показанията  ,депозирани в настоящето производство ,изслушаните експертизи и писмените доказателства. Защо съдът дава вяра на показанията на свидетелите и не дава вяра на обясненията на подс. В. и подс. П.  – съображения са изложени във фактическата обстановка.

–  деянието е извършено при   п р я к   у м и с ъ л ,тъй като подсъдимият е  съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. Този извод следва от фактическата обстановка,при която е извършено деянието .Както се посочи по-горе измамливите действия са извършени от подс.В.  единствено с користна цел т.е да набави за себе си имотна облага и да причини вреда на Н.,Н. и Р..В подкрепа на тази теза е и обстоятелството,че  подсъдимият твърди,че превел цената на имота по смека на пълномощника на собствениците по банков път и че не е имал никакви контакти с тях по време,респ. след сделката,но  е безспорно установено,че след нотариалното удостоверяване на сделката,респ. след датата на разписките за получаване на сумата  за имота,има проведени разговори от страна на В.,както с Н.,така и със свид. К.,който е бил посредник при сделката на отпускане на заем.

 

                   При определяне на наказанието съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието;с високата  степен на обществена опасност на  дееца;причините за извършване на престъплението – материалното положение на  пострадалите,ниската им правна култура,здравословното състояние на свид. Р.; подбудите за извършване на престъплението – користни; отегчаващото вината обстоятелство – лоши характеристични данни за  подсъдимия  и смекчаващите такива –  чисто съдебно минало.С оглед на това и участието на този подсъдим в общата престъпна дейност, съдът определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства    ЛИШАВАНЕ         ОТ   СВОБОДА   за  с р о к   от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА  при режим “общ” в Затворническо общежитие от открит тип.Подсъдимият В. не е осъждан,наложено му е наказание лишаване от свобода 2 години и 6 месеца за умишлено престъпление от общ характер т.е следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип съгл. чл. 59,ал.1 от ЗИНЗПС,като първоначалния режим бъде „общ” на основание чл. 61,т.3 от ЗИНЗПС. Съдът прецени,че за осъществяване целите на наказанието не е необходимо да налага на подс. В. наказание „конфискация”,като такава възможност е предвидена в чл. 210,ал.2 от НК.

Съдът не възприе тезата на обвинението,че наложеното наказание лишаване от свобода на подс. В. следва да бъде отложено на основание чл. 66,ал.1 от НК с определяне на подходящ изпитателен срок. Действително съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца ,подсъдимият не е осъждан,но счете че целите на наказанието и преди всичко превъзпитанието на подсъдимия не могат да бъдат осъществени без неговото ефективно изтърпяване. Този извод следва преди всичко от безкритичното отношение на подсъдимия към осъщественото от него деяние,вкл. и от нарушаване на множество правни порядки в държавата,свързани с издаване на документи,оформяне на документи,получаване на документи и пр. Необяснимо е да нарушаваш многократно установения правен порядък и да твърдиш,че служиш честно на Република България .

 

                   Д.Г. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК:

–  през месец януари 2012 г. във Велинград, в съучастие като извършител, с П.Г.П. *** като помагач (прехвърляйки с даденото му пълномощно от К.П.Д. ***, недвижимия му имот на Е.Д. ***), с цел да набави за себе си, за П.Г. *** и за Е.Д. *** имотна облага, е възбудил и поддържал у К.П.Д. *** заблуждение, че ще му даде 500 лева при условието да подпише, като гаранция че ще му върне парите, пълномощно на П.Г.П. да се разпорежда със собствения му недвижим имот (1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., ведно със съответните ид.ч. на сградата по чл.38 от ЗС, и ведно с ¼ ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ІХ-5361 в кв.351 по регулационния план на Велинград, с площ 395 кв.м.) и след като му върне парите с лихвата, ще му върне пълномощното, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 12900.00 (дванадесет хиляди и деветстотин) лева . Установи се по безспорен начин,че през месец януари свид. К.Д. искал да замине   в Италия,но нямал средства и за това се свързал с подс. В. и П.,като при уговорката за даване на сума в заем същият  е възбудил и поддържал заблуждение  у свид. К.Д.,че ще му даде уговорената сума,но той следва да подпише пълномощно на подс. П. да се разпорежда с имота му,като гаранция,че ще му върне  заетата сума и след връщане на сумата ще му върнат пълномощното и  го е мотивирал да извършат  действие  /упълномощаване на подс. П. да се разпорежда с имота му/  и същевременно е създал  невярна представа у  него,че имота си остава  негов,П. няма да се разпорежда с него и след връщане на сумата пълномощното ще му бъде върнато, след това с помощта на подс. П. се разпоредил с имота - същият бил заменен срещу сума пари и хладилник със  свид. П. и след това продаден на свид. Ш.. Деянието е извършено от подс.В. в съучастие с подс. П. ,тъй като последният с действията си – получаване на пълномощно от свид. К.Д., прехвърляйки имота на свид. П. ,като пълномощник,е улеснил извършителя на деянието. В случая деецът е използувал договорни отношения с измамлива цел т.е постигал е договореност със свид. К.д.  да му даде сума пари в заем и му дал част от уговорената сума, и той  като обезпечение на кредита дал пълномощно на свид. п.,с уговорка че то ще му бъде върнато веднага след връщане на сумата,разпоредил се е чрез подс. П. и свид. П.  с имота ,като поначало не е имал намерение за изпълни поетото задължение. Този извод следва от обстоятелствата,при които са протичали преговорите между В. и К.Д.,начина на даване на сумата в гр.Пловдив с редица мними уговорки; разпореждане с имота на пострадалите,вкл. и препродажба в къс срок на този имот на свид. Ш.. Всичко това сочи,че още при осъществяване на първоначалните контакти със свидетеля К.Д.  ,подсъдимият не е имал намерение да изпълни уговорката т.е при договарянето е възбудил заблуждение у пострадалия  с единствената  цел - да набави за себе си имотна облага /получаване на цената на недвижимия имот/ и респ. да причини другиму имотна вреда.В подкрепа на изложеното до тук решение № 404 от 1995 година по н.дело № 300/95 година на I-во НО на ВС. За да приеме тази фактическа обстановка съдът взе предвид  свидетелските показанията  ,депозирани в настоящето производство ,изслушаните експертизи и писмените доказателства. Защо съдът дава вяра на показанията на свидетелите и не дава вяра на обясненията на подс. В. и подс. П.  – съображения са изложени във фактическата обстановка.

–  деянието е извършено при   п р я к   у м и с ъ л ,тъй като подсъдимият е  съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. Този извод следва от фактическата обстановка,при която е извършено деянието .Както се посочи по-горе измамливите действия са извършени от подс.В.  единствено с користна цел т.е да набави за себе си имотна облага и да причини вреда на К.Д.. В подкрепа на изложеното е ,че подс.В. твърди че не знае нищо за продажбата на имота в кв.Чепино,но той се е снабдявал с документи за този имот  от Община Велинград,той е получавал нот.актове от нотариус К. за него и той е контактувал често и продължително около сделките със свид. П..

 

                   При определяне на наказанието съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието;с високата  степен на обществена опасност на  дееца;причините за извършване на престъплението – материалното положение на  пострадалите,ниската му правна култура; подбудите за извършване на престъплението – користни; отегчаващото вината обстоятелство – лоши характеристични данни за  подсъдимия  и смекчаващите такива –  чисто съдебно минало.С оглед на това и участието на този подсъдим в общата престъпна дейност,  съдът определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства    ЛИШАВАНЕ         ОТ   СВОБОДА   за  с р о к   от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА  при режим “общ” в Затворническо общежитие от открит тип.Подсъдимият В. не е осъждан,наложено му е наказание лишаване от свобода 2 години и 6 месеца за умишлено престъпление от общ характер т.е следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип съгл. чл. 59,ал.1 от ЗИНЗПС,като първоначалния режим бъде „общ” на основание чл. 61,т.3 от ЗИНЗПС.

Съдът не възприе тезата на обвинението,че наложеното наказание лишаване от свобода на подс. В. следва да бъде отложено на основание чл. 66,ал.1 от НК с определяне на подходящ изпитателен срок. Действително съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца ,подсъдимият не е осъждан,но счете че целите на наказанието и преди всичко превъзпитанието на подсъдимия не могат да бъдат осъществени без неговото ефективно изтърпяване. Този извод следва преди всичко от безкритичното отношение на подсъдимия към осъщественото от него деяние,вкл. и от нарушаване на множество правни порядки в държавата,свързани с издаване на документи,оформяне на документи,получаване на документи и пр. Необяснимо е да нарушаваш многократно установения правен порядък и да твърдиш,че служиш честно на Република България .

 

                   Д.Г. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.212, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК:

- през месец март 2012 г. във Велинград, в съучастие като подбудител, чрез склоняване на П.В. *** и като помагач, чрез набавяне на документи и по други начини, с П.В. *** като извършител, чрез използване на неистински документи – Пълномощно от името на Л.П.Д. *** от 02.03.2012 г., със заверки от 02.03.2012 г. рег.№ 335 и рег.№ 336 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара,  Декларация  за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, със заверка от 02.03.2012 г. рег.№ 337 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара, Декларация по чл.264, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс от 02.03.2012 г. със заверка рег.№ 338 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара, са получили без правно основание чуждо движимо имущество -  сумата от 4500.00 (четири хиляди и петстотин) лева, дадена им от Е.Д. ***, като цена за закупуването на следния недвижим имот (1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж  със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., ведно със съответните ид.ч. на сградата по чл.38 от ЗС, и ведно с ¼ ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ІХ-5361 в кв.351 по регулационния план на Велинград, с площ 395 кв.м.), собственост на Л.П.Д. ***, продаден от П.В.В. на Е.Д.П., без знанието и съгласието на собственика Л.П.Д., с намерение да го присвоят.Установи се по безспорен начин,че подс. В. е искал да купи имот,собственост на свид. Л.Д.,като многократно го уговарял за това ,вкл. и в присъствие на свидетели,като се снабдил и с препис от нотариалния акт за имота. След като свид. Л.Д. категорично отказал да продаде частта от имота си и другата ½ ид.част от имота била прехвърлена на свид. П.,подс. В. е подбудил подс. В. – склонил го да се снабди  с неистински документи – Пълномощно от името на Л.П.Д. *** от 02.03.2012 г., със заверки от 02.03.2012 г. рег.№ 335 и рег.№ 336 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара,  Декларация  за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, със заверка от 02.03.2012 г. рег.№ 337 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара, Декларация по чл.264, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс от 02.03.2012 г. със заверка рег.№ 338 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара и да използва тези документи,като  продаде имота на свид. П.,без знанието и съгласието на собственика.Подс. В. е участвал в посоченото деяние и като помагач,като е снабдил  подс. В. с необходимите документи за нотариално удостоверяване на сделката и макар и това да не е посочено в обвинението – е намерил и купувач на имота – свид. П.. От събраните по делото доказателства е безспорно установено,че чрез използване на посочените неистински документи  подс. В. и В.  са получили чуждо недвижимо имущество,съотв. сума пари с намерение да го присвоят.Формата на съучастие между двамата – подс. В. извършител и подс. В. – подбудител и помагач,са посочени по –горе,респ. за подс. В. ще бъдт обсъдени при обосноваване на присъдата в останалата й част.За да приеме тази фактическа обстановка съдът взе предвид  свидетелските показанията,депозирани в настоящето производство ,изслушаните експертизи и писмените доказателства. Защо съдът дава вяра на показанията на свидетелите и не дава вяра на обясненията на подс. В. и подс. В.  – съображения са изложени във фактическата обстановка.

–  деянието е извършено при   п р я к   у м и с ъ л ,тъй като подсъдимият е  съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. Този извод следва от фактическата обстановка,при която е извършено деянието .Както се посочи по-горе действия на подс. В.  по подбуждане и подпомагане на подс. В., са извършени от него   единствено с користна цел т.е да набави за себе си имотна облага и да причини вреда на Л.  Д.. В подкрепа на изложеното е ,че подс.В. твърди че не знае нищо за продажбата на имота в кв.Чепино,но той се е снабдявал с документи за този имот  от Община Велинград,той е получавал нот.актове от нотариус К. за него и той е контактувал често и продължително около сделките със свид. П..Следва да се добавят и  множеството му опити да убеди свид. Л.Д. да му продаде имота и получаване на нотариалния акт за имота.

 

                   При определяне на наказанието съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието;с високата  степен на обществена опасност на  дееца;причините за извършване на престъплението – неспазване на правния порядък при издаване на документи и непредприети действия от страна на помощник нотариус за установяване сомоличността на лицето,чийто подпис заверява; подбудите за извършване на престъплението – користни; отегчаващото вината обстоятелство – лоши характеристични данни за  подсъдимия  и смекчаващите такива –  чисто съдебно минало.С оглед на това и участието на този подсъдим в общата престъпна дейност,   съдът определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства    ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от  ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА  при режим “общ” в Затворническо общежитие от открит тип ; конфискация на ¼ от имуществото  и лишаване от право на основание чл.37,ал.1,т.7 от НК да упражнява дейност на търговец ,свързана с търговия на недвижими имоти за срок от  ДВЕ ГОДИНИ.Подсъдимият В. не е осъждан,наложено му е наказание лишаване от свобода 2 години и 6 месеца за умишлено престъпление от общ характер т.е следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип съгл. чл. 59,ал.1 от ЗИНЗПС,като първоначалния режим бъде „общ” на основание чл. 61,т.3 от ЗИНЗПС.Така наложените наказания са в състояние да осъществят целите,предвидени в чл. 36 от НК.

Съдът не възприе тезата на обвинението,че наложеното наказание лишаване от свобода на подс. В. следва да бъде отложено на основание чл. 66,ал.1 от НК с определяне на подходящ изпитателен срок. Действително съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца ,подсъдимият не е осъждан,но счете че целите на наказанието и преди всичко превъзпитанието на подсъдимия не могат да бъдат осъществени без неговото ефективно изтърпяване. Този извод следва преди всичко от безкритичното отношение на подсъдимия към осъщественото от него деяние,вкл. и от нарушаване на множество правни порядки в държавата,свързани с издаване на документи,оформяне на документи,получаване на документи и пр. Необяснимо е да нарушаваш многократно установения правен порядък и да твърдиш,че служиш честно на Република България .

На основание чл.23,ал.1,ал.2 и ал.3  от НК ,СЪДЪТ , след като определи наказание за всяко едно от посочените престъпления отделно,НАЛОЖИ  на Д.Г.В. – с посочена по-горе самоличност , най-тежкото от тях - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от  ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА  при режим “общ” в Затворническо общежитие от открит тип, като присъедини към него и наказанията конфискация на ¼ от имуществото  и лишаване от право на основание чл.37,ал.1,т.7 от НК да упражнява дейност на търговец,свързана с търговия на недвижими имоти за срок от  ДВЕ ГОДИНИ. Налице са предпоставките на чл. 23,ал.1 от НК за определяне на общо наказание,тъй като подсъдимият е извършил четирите деяния,предмет на настоящата присъда,преди да е имал влязла в сила присъда,за окето и да е от тях.

На основание чл.24 от НК ,СЪДЪТ увеличи определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца с ШЕСТ МЕСЕЦА, т.е. Д.Г.В.  ,с посочена по-горе самоличност , следва да изтърпи общо наказание лишаване от свобода за срок от  ТРИ ГОДИНИ  при режим “общ” в Затворническо общежитие от открит тип. Съдът приложи посочената разпоредба,като взе предвид че е определено общо наказание за четири престъпления,които са тежки умишлени престъпления; относително високата обществена опасност на всяко едно от тях и конкретно настъпилите вредни последици. Не е без значение и обстоятелството,че при три от деянията,подс. В. е осъществил престъпния състав в съучастие  - с подс. П.,респ. с подс. В..

Съдът не възприе тезата на обвинението,че наложеното наказание лишаване от свобода на подс. В. следва да бъде отложено на основание чл. 66,ал.1 от НК с определяне на подходящ изпитателен срок. Действително съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца ,подсъдимият не е осъждан,но счете че целите на наказанието и преди всичко превъзпитанието на подсъдимия не могат да бъдат осъществени без неговото ефективно изтърпяване. Този извод следва преди всичко от безкритичното отношение на подсъдимия към осъщественото от него деяние,вкл. и от нарушаване на множество правни порядки в държавата,свързани с издаване на документи,оформяне на документи,получаване на документи и пр. Необяснимо е да нарушаваш многократно установения правен порядък и да твърдиш,че служиш честно на Република България .Освен всичко изложено до тук следва да се има предвид и това,че е определено общо наказание за четири тежки умишлени престъпления.

 

П.  Г. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр.с чл.20, ал.2 от НК:

–  от 14.01.2012 г. до 11.02.2012 г. във Велинград, в съучастие като помагач (продавайки с даденото му пълномощно от И.П.Н. ***, като пълномощник на К.Х.Н. *** и Т.Х.Р. ***, собствения им недвижимия им имот на Д.Г. ***), с Д.Г. *** като извършител, с цел да набави   за себе си и за  Д.Г. *** имотна облага, е възбудил и поддържал у И.П.Н. ***, К.Х.Н. *** и Т.Х.Р. *** заблуждение, че ще им отпуснат заем в размер на 5000.00 лева, при условието те да  прехвърлят собствеността на техния недвижимия имот във Велинград (поземлен имот с пл.№ 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв.309 по кадастралния план на Велинград, с площ 147 кв.м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м.) и като  върнат заема заедно с лихвите ще им прехвърлят обратно собствеността върху имота им, и с това  им е  причинена имотна вреда общо в размер на 23700.00 лева, като причинената вреда е в големи размери.В началото на 2012 година съпрузите Н. и свид. Р. били материално затруднени,имали кредити и не успели да вземат заем от кредитни интитуции,което наложило да се обърнат към частно лице – в случая подс. В.,като при уговорката за даване на сума в заем същият  е възбудил заблуждение  у свид. Н.,Н. и Р.,че ще им даде уговорената сума,но те следва да му прехвърлят къщата си,като гаранция,че ще му изплатят заетата сума и  го е мотивирал да извършат  действие  /продажба на недвижим имот /  и същевременно е създал  невярна представа у  тях,че имота си остава  техен,след това поддържал това заблуждение – дори ги имотивирал да напуснат къщата,за да се скрият от някакво мнимо съдебно изпълнение за вече ползваните кредити,да пътуват и нощуват в Пазарджик,Варвара и къща за гости във Велинград, след това дори отказал да даде на свид. Н. уговорената сума от 5 000 лева като кредит; междувременно с помощта на подс. П. се разпоредил с имота. За осъществяване на описаното деяние от страна на подс. В.  същият е бил улеснен от подс. П. – чрез  получаване на пълномощно от свид. Н., прехвърляне на  имота на подс.В.,като пълномощник,откриване на сметка,в която са преведени парите и теглене на тези пари на три пъти,съставяне на три  разписки,че е предал парите на упълномощителитеи.  В случая деецът В.,улеснен от помагача П., е използувал договорни отношения с измамлива цел т.е постигал е договореност със свид. Н.,Н. и Р.  да им отпусне кредит и те като обезпечение на кредита да му прехвърлят недвижим имот,който ще им бъде върнат незабавно след погасяване на азетата сума,заедно с лихвите,впоследствие дори не е дал уговорената сума в размер на 5 000 лева,разпоредил се е с имжто ,като поначало не е имал намерение за изпълни поетото задължение. Този извод следва от обстоятелствата,при които са протичали преговорите между В. и Н.,начина на упълномощаване на подс.П.,последващите действия на свид. Н. и Р. за укриване от мним съдия-изпълнител; разпореждане с имота на пострадалите,вкл. и препродажба в къс срок на този имот на свид. К.. Всичко това сочи ,че още при осъществяване на първоначалните контакти със свидетелите Н.  и К. ,подсъдимият не е имал намерение да изпълни уговорката т.е при договарянето е възбудил заблуждение у пострадалите   с единствената  цел - да набави за себе си имотна облага /получаване на недвижимия имот или. неговата цена/ и респ. да причини другиму имотна вреда и че това обстоятелство е било известно на подс.П..В подкрепа на изложеното до тук решение № 404 от 1995 година по н.дело № 300/95 година на I-во НО на ВС. Безспорно е и обстоятелството,че се касае за причинена вреда в големи размери ,с оглед цената на имота,установена от изслушаната по делото експертиза.За да приеме тази фактическа обстановка съдът взе предвид  свидетелските показанията  ,депозирани в настоящето производство ,изслушаните експертизи и писмените доказателства. Защо съдът дава вяра на показанията на свидетелите и не дава вяра на обясненията на подс. В. и подс. П.  – съображения са изложени във фактическата обстановка.

–  деянието е извършено при   п р я к   у м и с ъ л ,тъй като подсъдимият е  съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. Този извод следва от фактическата обстановка,при която е извършено деянието .Както се посочи по-горе действията са извършени от подс. П.  единствено с користна цел т.е да набави за В.  имотна облага и да причини вреда на Н.,Н. и Р..В подкрепа на тази теза е и обстоятелството,че  подсъдимия твърди,че Н. са искали той да им бъде пълномощник,но не се установиха данни защо те са му имали това доверие,след като не са го познавали преди това; той им е бил пълномощник,но няма регистрирани никакви разгвори между него и  свид. Н.,докато такива разговори между свид. Н. и подс. В. са регистрирани.Нещо повече – необяснимо е защо пълномощника ще си открива специална сметка за тази сума и впоследствие ще я изплаща на пострадалите,като е по-правдоподобно и житейски оправдано собствениците да си открият сметка и на същата да се преведе сумата.Действията на подс. В. и подс. П. с откриване на посочената сметка са били продиктувани от нормативните изисквания за превеждане на определени суми по банков път при нотариално удостоверяване на сделки към момента на осъществяване на продажбата.

                   При определяне на наказанието съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието;с ниската   степен на обществена опасност на  дееца;причините за извършване на престъплението – материалното положение на  пострадалите,ниската им правна култура,здравословното състояние на свид. Р.; подбудите за извършване на престъплението – користни; липсата на отегчаващото вината обстоятелство и смекчаващите такива –  чисто съдебно минало и добри характеристични данни.С оглед на това и с оглед на конкретното участие на този подсъдим в общата престъпна дейност,  съдът определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства    ЛИШАВАНЕ         ОТ   СВОБОДА   за  с р о к   от ДВЕ ГОДИНИ . Съдът прецени,че това наказание е в състояние да осъществи целите,предвидени в чл. 36 от НК и не следва да наложи наказание конфискация,каквато възможност е предвидена в чл. 210,ал.2 от НК.

                      На основание чл.66,ал.1 от НК , съдът ОТЛОЖИ  изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от  ПЕТ  ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. За да приложи института на условното осъждане съдът взе предвид чистото съдебно минало на дееца ,размера на наложеното наказание и след преценка,че целите на наказанието и преди всичко специалната превенция,могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието. За последния извод особено решаващ фактор са добрите характеристични данни за подс. П. и конкретното му участие в общата престъпна дейност.

 

                   П.Г. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК:

–  през месец януари 2012 г. във Велинград, в съучастие като помагач (прехвърляйки с даденото му пълномощно от К.П.Д. ***, недвижимия му имот на Е.Д. ***),   с Д.Г. *** като извършител, с цел да набави за себе си и за Д.Г. ***  и Е.Д. *** имотна облага, е възбудил и поддържал у К.П.Д. *** заблуждение, че ще му дадат 500 лева при условието да подпише, като гаранция че ще им върне парите, пълномощно на П.Г.П. да се разпорежда със собствения му недвижим имот (1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж       със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., ведно със съответните ид.ч. на сградата по чл.38 от ЗС, и ведно с ¼ ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ІХ-5361 в кв.351 по регулационния план на Велинград, с площ 395 кв.м.) и след като  върне парите с лихвата, ще му върнат пълномощното, и с това  му е причинена  имотна вреда в размер на 12900.00 лева .Установи се по безспорен начин,че през месец януари свид. К.Д. искал да замине   в Италия,но нямал средства и за това се свързал с подс. В. и П.,като при уговорката за даване на сума в заем първият   е възбудил и поддържал заблуждение  у свид. К.Д.,че ще му даде уговорената сума,но той следва да подпише пълномощно на подс. П. да се разпорежда с имота му,като гаранция,че ще му върне  заетата сума и след връщане на сумата ще му върне пълномощното и  го е мотивирал да извърши  действие  /упълномощаване на подс. П. да се разпорежда с имота му/  и същевременно е създал  невярна представа у  него,че имота си остава  негов,П. няма да се разпорежда с него и след връщане на сумата пълномощното ще му бъде върнато, след това с помощта на подс. П. се разпоредил с имота - същият бил заменен срещу сума пари и хладилник със  свид. П. и след това продаден на свид. Ш.. Деянието е извършено от подс. П. в съучастие с подс В. ,като помагач тъй като с действията си – получаване на пълномощно от свид. К.Д., прехвърляйки имота на свид. П. ,като пълномощник,е улеснил извършителя на деянието. В случая за осъществяване на измамливите действия  са  използувани  договорни отношения с измамлива цел т.е постигната  е договореност със свид. К.Д.  да му се  даде сума пари в заем,дадена му е  част от уговорената сума, и той  като обезпечение на кредита дал пълномощно на подс.П.,с уговорка че то ще му бъде върнато веднага след връщане на сумата, подс. П. ,в качеството на пълномощник на собственика, е заменил имота,като свид. П. му дала сума пари и хладилник  ,като поначало извършителят не е имал намерение за изпълни поетото задължение. Този извод следва от обстоятелствата,при които са протичали преговорите между В. и К.Д.,начина на даване на сумата в гр.Пловдив с редица мними уговорки; разпореждане с имота на пострадалия,вкл. и препродажба в къс срок на този имот на свид. Ш.. Всичко това сочи,че още при осъществяване на първоначалните контакти със свидетеля К.Д.,подсъдимият В. не е имал намерение да изпълни уговорката и това обстоятелство е било известно на подс. П.,присъствал през цялото време на преговорите между тях т.е при договарянето е възбудено заблуждение у пострадалия  с единствената  цел - да се набави имотна облага /получаване на цената на недвижимия имот/ и респ. да причини другиму имотна вреда.В подкрепа на изложеното до тук решение № 404 от 1995 година по н.дело № 300/95 година на I-во НО на ВС. За да приеме тази фактическа обстановка съдът взе предвид  свидетелските показанията  ,депозирани в настоящето производство,изслушаните експертизи и писмените доказателства. Защо съдът дава вяра на показанията на свидетелите и не дава вяра на обясненията на подс. В. и подс. П.  – съображения са изложени във фактическата обстановка.

–  деянието е извършено при   п р я к   у м и с ъ л ,тъй като подсъдимият е  съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. Този извод следва от фактическата обстановка,при която е извършено деянието .Както се посочи по-горе измамливите действия са извършени от подс.В.  единствено с користна цел т.е да набави за себе си имотна облага и да причини вреда на К.Д.,като подс. П. е присъствал ,както на уговорката между тях т.е до знанието му са доведени условията,на даване на сумата и обещанието пълномощника да не използва пълномощното т.е да не се разпорежда с имота, и въпреки това  впоследствие той се е разпоредил с имота на Д..

                   При определяне на наказанието съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието;с ниската   степен на обществена опасност на  дееца;причините за извършване на престъплението – материалното положение на  пострадалия,ниската му правна култура; подбудите за извършване на престъплението – користни; липсата на отегчаващо вината обстоятелство и смекчаващите такива –  чисто съдебно минало и добри характеристични данни.С оглед на това  съдът определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства    ЛИШАВАНЕ         ОТ   СВОБОДА   за  с р о к   от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.66,ал.1 от НК , съдът ОТЛОЖИ  изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от  ЧЕТИРИ  ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. За да приложи института на условното осъждане съдът взе предвид чистото съдебно минало на дееца ,размера на наложеното наказание и след преценка,че целите на наказанието и преди всичко специалната превенция,могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието. За последния извод особено решаващ фактор са добрите характеристични данни за подс. П. и конкретното му участие в общата престъпна дейност.

На основание чл.23,ал.1 от НК ,СЪДЪТ , след като определи наказание за всяко едно от посочените престъпления отделно НАЛОЖИ  на П.Г.П.  – с посочена по-горе самоличност , най-тежкото от тях - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от  ДВЕ ГОДИНИ . Налице са предпоставките на посочения текст за определяне на общо наказание,тъй като двете деяния са извършени преди да е имало влязла в сила присъда,за което и да е от тях. с оглед характера на деянията и  формата на съучастие на подс. П.,не следва да се прилага чл. 24 от НК.

На основание чл.66, ал.1 от НК , ОТЛАГА изпълнението на наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ   ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в сила. За да приложи института на условното осъждане съдът взе предвид чистото съдебно минало на дееца ,размера на наложеното наказание и след преценка,че целите на наказанието и преди всичко специалната превенция,могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието. За последния извод особено решаващ фактор са добрите характеристични данни за подс. П. и конкретното му участие в общата престъпна дейност.

 

            П.В. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.212, ал.4, предл.ІІ от НК , във вр. с чл.212, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК :

- през месец март 2012 г. във Велинград, в съучастие като извършител, с Д.Г.В. като подбудител, чрез склоняване на П.В. *** и като помагач, чрез набавяне на документи и по други начини, чрез използване на неистински документи – Пълномощно от името на Л.П.Д. *** от 02.03.2012 г., със заверки от 02.03.2012 г. рег.№ 335 и рег.№ 336 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара,  Декларация  за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, със заверка от 02.03.2012 г. рег.№ 337 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара, Декларация по чл.264, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс от 02.03.2012 г. със заверка рег.№ 338 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара, са получили без правно основание чуждо движимо имущество -  сумата от 4500.00 лева, дадена им от Е.Д. ***, като цена за закупуването на следния недвижим имот (1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж    със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 108 кв.м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв.м. съгласно скица № 18/11.01.2012 г., ведно със съответните ид.ч. на сградата по чл.38 от ЗС, и ведно с ¼ ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ ІХ-5361 в кв.351 по регулационния план на Велинград, с площ 395 кв.м.), собственост на Л.П.Д. ***, продаден от П.В.В. на Е.Д.П., без знанието и съгласието на собственика Л.П.Д., с намерение да го присвоят, като деянието представлява опасен рецидив.Установи се по безспорен начин,че подс. В. е искал да купи имот,собственост на свид. Л.Д.,като многократно го уговарял за това ,вкл. и в присъствие на свидетели,като се снабдил и с препис от нотариалния акт за имота. След като свид. Л.Д. категорично отказал да продаде частта от имота си и другата ½ ид.част от имота била прехвърлена на свид. П.,подс. В. е подбудил подс. В. – склонил го да се снабди  с неистински документи – Пълномощно от името на Л.П.Д. *** от 02.03.2012 г., със заверки от 02.03.2012 г. рег.№ 335 и рег.№ 336 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара,  Декларация  за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, със заверка от 02.03.2012 г. рег.№ 337 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара, Декларация по чл.264, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс от 02.03.2012 г. със заверка рег.№ 338 от И.М. – Г., помощник нотариус при нотариус Людмила Тенева с рег.№ 539 на Нотариалната камара,и впоследствие да използва тези документи и да продаде имота на свид. П.,без знанието и съгласието на собственика. От събраните по делото доказателства е безспорно установено,че чрез използване на посочените неистински документи  подс. В. се е разпоредил с имота на свид. Л.Д.,като го продал на свид. П. и че той и  подс. В. са получили чуждо недвижимо имущество,съотв. сума пари с намерение да го присвоят. Подс. В. е участвал в общата престъпна дейност,като извършител – той се е снабдил с неистинските документи и въз основа на тях се е представил пред нотариус К.,за да бъде удостоверена сделката по прехвърляне на имота. Чрез тези неистински документи е възбудено заблуждение у нотариуса,удостоверяващ сделката,че подс. В.  има право да се разпорежда с имота и именно поради това сделката е била нотариално удостоверена и собствеността е прехвърлена на свид. П..Безспорно е,че деянието на подс.В. е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,ал.1б.”б” от НК – след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,като понеу веднъж е изтърпял ефективно наказание лишаване от сводоба.За да приеме тази фактическа обстановка съдът взе предвид обясненията на подс. В. в частта им относно участието му в изпълнителното деяние,  свидетелските показанията,депозирани в настоящето производство ,изслушаните експертизи и писмените доказателства. Защо съдът дава вяра на показанията на свидетелите и не дава вяра на обясненията на подс. В. и отчасти на обясненията на подс. В.  – съображения са изложени във фактическата обстановка.

–  деянието е извършено при   п р я к   у м и с ъ л ,тъй като подсъдимият е  съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. Този извод следва от фактическата обстановка,при която е извършено деянието .Както се посочи по-горе действия на подс. В. са извършени от него   единствено с користна цел т.е да набави за себе си и за подс.В.  имотна облага и да причини вреда на Л.  Д.. Подс. В. не оспорва обстоятелствата как е получил личната карта на Л.Д.,как се е „преобразил”,за да прилича  на него и как се е явил пред свид. М. – Г.,за да бъдат заверени подписите,съотв. съдържанието на посочените документи и как с полученото пълномощно се е явил пред нотариуса,за да бъде сделката нотариално удостоверена.

 

          При определяне на наказанието съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието;с високата  степен на обществена опасност на  дееца;причините за извършване на престъплението – неспазване на правния порядък при издаване на документи и непредприети действия от страна на помощник нотариус за установяване сомоличността на лицето,чийто подпис заверява; подбудите за извършване на престъплението – користни; отегчаващото вината обстоятелство – лоши характеристични данни за  подсъдимия  и  смекчаващите такива –  самопризнание .С оглед на това и участието на този подсъдим в общата престъпна дейност , съдът определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства    ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от  ТРИ ГОДИНИ  при режим “строг” в Затворническо общежитие от закрит тип и конфискация на ¼ от имуществото..Подсъдимият В. е осъжден за престъпление ,при условията на опасен рецидив, т.е е рецидивист по смисъла на пар.3 ал.1,т.2 от ДР на ЗИНЗПС  и следва да бъде настанен в затворническо общежитие от закрит  тип съгл. чл. 60 ,ал.1 от ЗИНЗПС,като първоначалния режим бъде „общ” на основание чл. 61,т.2 от ЗИНЗПС.Така наложените наказания са в състояние да осъществят целите,предвидени в чл. 36 от НК.

На основание чл.59, ал.1 от НК , при изпълнение на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , наложено на подс.В., следва да се приспадне времето , през което осъдения е бил задържан – считано от 17.04.2013 година до влизане на настоящата присъда в сила.

        Подсъдимият  Д. *** , с ЕГН **********,следва да бъде осъден  да заплати на И.П.Н. ***, с ЕГН ********** , К.Х.Н. *** ,с ЕГН ********** *** , с ЕГН **********, сумата от 23700 лева / двадесет и три хиляди и седемстотин лева/ – причинени имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.210,ал.1,т.5 от НК, ведно с разноски по делото в размер на 1330 лева / хиляда триста и тридесет лева/ ,т.е предявения    граждански     иск    е     ОСНОВАТЕЛЕН    и следва да бъде у в а ж е н.Касае  се  за   и  с  к     з  а        н е п о з в о л е н о  у в р е ж д а н е  по смисъла на чл.45 от ЗЗД - поправяне на противоправно и виновно причинените вреди другиму. Защо съдът счита,че подс. В.    виновно и противоправно е причинил вреди на пострадалите Н. и Р.   т.е че е осъществил състава на престъпление по чл.210,ал.1 ,т.5 от НК , съдът е посочил съображенията си по-горе,при мотивиране на наказателната част на присъдата. В обективните признаци на посочения престъпен състав  е налице и причиняване на имотна вреда другиму т.е последното обстоятелство е безспорно установено.За да определи  размера на имуществената вреда  съдът се съобрази с изготвената по делото експертиза за оценката на имота.   Действително деянието ,с което е причинена вреда на гражданските ищци,е осъществено в съучастие на подс. В. и подс. П.,но отговорността за причинена вреда от непозволено увреждане е солидарна т.е пострадалите могат да насочат иска си за цялата сума срещу който и да било от извършителите,както са сторили с предявяване на посочения граждански иск.Подсъдимият следва да бъде одсъден да заплати на гражданските ищци разноските по водене на делото в размер на 1330 лева.

Подсъдимият Д. *** , с ЕГН **********,следва да бъде осъден  да заплати на И.А.К. **** № 51 , с ЕГН ********** и Х.А. *** ,ж.к.Борово,ул.*** № 15,ет.5,ап.13, с ЕГН ********** сумата 10000 лева / десет хиляди лева/ причинени имуществени вреди  в резултат на извършено престъпление по чл.209,ал.1 от НК ,ведно със законната лихва, считано от 02.11.2009 година до окончателното й изплащане и разноски в размер на 300 лева / триста лева/ т.е предявения граждански иск е ОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде у в а ж е н. Касае  се  за   и  с  к     з  а        н е п о з в о л е н о  у в р е ж д а н е  по смисъла на чл.45 от ЗЗД - поправяне на противоправно и виновно причинените вреди другиму. Защо съдът счита,че подс. В.    виновно и противоправно е причинил вреди на наследодателя на гражданските ищци А.К. приживе  т.е че е осъществил състава на престъпление по чл.209,ал.1 от НК , съдът е посочил съображенията си по-горе,при мотивиране на наказателната част на присъдата. В обективните признаци на посочения престъпен състав  е налице и причиняване на имотна вреда другиму т.е последното обстоятелство е безспорно установено.Безспорно установено е и обстоятелството,че гражданските ищци са законни наследници на лицето,претърпяло имуществена враде от деянието.За да определи  размера на имуществената вреда  съдът се съобрази с изготвената по делото експертиза за оценката на имота.   За причинената вреда се дължи законна лихва от датата на увреждането - от 02.11.2009 година до окончателното й изплащане,както  и разноски по делото  в размер на 300 лева / триста лева/

 

          Подсъдимият  Д.Г.В. , с посочена по-горе самоличност, следва да заплати, както следва :

          - на Държавата – такса – 1348.00 лева / хиляда триста четиридесет и осем лева/ ,върху уважените граждански искове и разноски по делото 677.48 лева / шестстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем  стотинки/  плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

          - на Районен съд – Велинград  -  разноски 108.88 лева / сто и осем лева и осемдесет и осем стотинки /  плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист, като преди издаване на същия следва да се изпрати покана за доброволно изпълнение на подсъдимия;

           - по сметка на ОД на МВР – Пазарджик BG 19 UNCR 76303100112720 УниКредит БУЛБАНК -  град Пазарджик BIC : ***  -  лева  - 119.20 лева плюс по пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

             Подсъдимият  П.Г.П., с посочени по-горе самоличност,  следва да заплати разноски по делото , както следва :

          - на Държавата –338.74 лева/ триста тридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/  плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

          - на Районен съд – Велинград  - 108.88 лева / сто и осем лева и осемдесет и осем стотинки / плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист, като преди издаване на същия следва да се изпрати покана за доброволно изпълнение на подсъдимия;

           - по сметка на ОД на МВР – Пазарджик BG 19 UNCR 76303100112720 УниКредит БУЛБАНК -  град Пазарджик BIC : ***  -  лева  - по 119.20 лева плюс по пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

Подсъдимият   П.В.В.  , с посочени по-горе самоличност, следва да заплати разноски по делото , както следва :

          - на Държавата –169.37 лева/ сто шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/  плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

          на Районен съд – Велинград  - 108.88 лева / сто и осем лева и осемдесет и осем стотинки / плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист, като преди издаване на същия следва да се изпрати покана за доброволно изпълнение на подсъдимия;

           - по сметка на ОД на МВР – Пазарджик BG 19 UNCR 76303100112720 УниКредит БУЛБАНК -  град Пазарджик BIC : ***  -  лева  - по 119.20 лева плюс по пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

                   Съдът определи размера на дължимите разноски за всеки един от подсъдимите с оглед на обстоятелството за установяване на коя част от обвинението са направени – т.е дали това обвинение се отнася за  всеки подсъдим поотделно.

По горните съображения бе постановена настоящата присъда.

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: