РЕШЕНИЕ
№ 12941
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110100821 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от (фирма) против (фирма) обективно кумулативно
съединени осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер на 2889,06 лева,
представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 9304,33 лева и сторени ликвидационни разноски в размер на 15
лева за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.10.2019 г. в гр. (адрес) между
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ лек автомобил марка ***** с рег. № **** и
лек автомобил марка***** с рег. № *****, чийто водач към датата на произшествието е
имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответника, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 04.01.2024 г. до
погасяване на вземането, и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 943,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 03.01.2021 г. до 31.12.2023 г. Направено е искане сторените
от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че ответното
дружество е заплатило по процесната щета сумата в размер на 6430,27 лева, която
съответства на действителната стойност на вредите настъпили в причинна връзка с
осъществяване на механизма на процесното произшествие по лек автомобил *******. В
депозирания отговор са изложени твърдения, че увреждането на описан от ищеца детайл по
процесното моторно превозно средство – „каталитичен конвертор на изпускателната тръба“
на стойност 2407,54 лева не е резултат от процесното произшествие. По изложените доводи
е направено искане предявената исковата претенция да бъде отхвърлена и сторените от
ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
1
Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му
на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка, поради което
встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа
на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“.
Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило
повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които
застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от
действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на
правопораждащите факти е в тежест на ищеца.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че на 09.10.2019 г. в гр.
(адрес) между застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ лек автомобил марка ****с
рег. № **** и лек автомобил марка **** с рег. № ***** чийто водач към датата на
произшествието е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника, е възникнало пътнотранспортно произшествие, за което от
водачите на моторните превозни средства е съставен двустранен констативен протокол за
ПТП, по вина на водача на лек автомобил *****, че ищецът е изплатил сумата в размер на
9304,33 лева и е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева, както и че
ответникът извънсъдебно чрез прихващане е погасил сумата в размер на 6430,27 лева.
Спорният по делото въпрос е какъв е размера на вредите, причинени на
застрахования при ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътно-
транспортно произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане срещу ответника. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при
действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при
действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
2
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в
Решение № 267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение №
265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния
дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на
действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за
да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. Съдът намира, че размерът на
обезщетението следва да бъде определен на база средни пазарни цени към датата на
пътнотранспортното произшествие. Изчислението на необходимите разходи за
възстановяване на вещта по средни пазарни цени е обективният критерий за действително
причинените вреди, тъй като определената по този начин стойност е посочена на база
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които
оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата
вида икономически субекти.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че
щетите по описа на ищеца и отразените в протокола за пътнотранспортно произшествие
видими увреждания по процесния лек автомобил се намират в пряка причинно-следствена
връзка с описаното в исковата молба произшествие. Вещото лице изрично разяснява, че
увреждането на „предна ауспухова тръба/катализатор сменяем“ се намира в пряка
причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Вещото лице разяснява, че
стойността необходима за възстановяване на процесното моторно-превозно средство към
датата на пътния инцидент изчислена на база средни пазарни цени възлиза на 8985,32 лева.
От приетото заключение се установява, че обичайните разноски при ликвидация на щета на
даден автомобил възлизат на сумата между 15 лева и 25 лева.
Предвид изложеното при съобразяване на извършеното от ответника извънсъдебно
плащане предявеният осъдителен иск се явява основателен за сумата в размер на 2570,05
лева, като следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния заявен
размер от 2889,06 лева.
Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
тридесетдневен срок от момента, в който застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявило претенцията си срещу този застраховател.
Като писмено доказателство по делото е представена отправена от ищеца до
ответника покана за плащане по процесната щета, връчена на 07.01.2020 г., поради което
към сочената от ищеца начална дата на претенцията по 86, ал. 1 ЗЗД – 03.01.2021г.
ответникът е бил в забава, респ. дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2
ЗЗД – основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта (Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012г. – отм.
и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). Предвид изложеното размерът на
претендираното обезщетение може да бъде определен чрез математическа операция, за
извършване на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага.
3
В случая законната лихва върху сумата в размер на 2570,05 лева за исковия период от
03.01.2021 г. до 31.12.2023 г. възлиза на сумата в размер на 839,64 лева, за която сума
претенцията е основателна, като за разликата до пълния заявен размер от 943,86 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора на всяка от страните се следват разноски съразмерно на
уважената, респ. отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът е сторил разноски в
размер общо на 616 лева, от които 166 лева внесена държавна такса, 350 лева депозит по
допусната автотехническа експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по
съразмерност в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 547,98
лева. Направените от ответника разноски възлизат на 200 лева, от които 100 лева депозит по
допусната автотехническа експретиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по
съразмерност в тежест на ищеца следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на
22,08 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес) да
заплати на (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес) на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 2570,05 лева, представляваща непогасена
част от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на
9304,33 лева и сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева за пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 09.10.2019 г. в гр. (адрес) между застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“ лек автомобил марка ***** с рег. № ***** и лек автомобил марка
***** с рег. № ***** чийто водач към датата на произшествието е имал сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба на 04.01.2024 г. до погасяване на вземането, и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 839,64 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.01.2021 г. до
31.12.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
разликата над уважената част от 2570,05 лева до пълния предявен размер от 2889,06 лева и
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част от
839,64 лева до пълния предявен размер от 943,86 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. ******, да
заплати на (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес) на
основание, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 547,98 лева, представляваща
сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес) да
заплати на (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес) на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 22,08 лева, представляваща сторени по
делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4