Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № ... от ....г. по гр.д.№ .../....г. Районен съд В. е осъдил "Р." О. гр.Х. да заплати на В. Л. А. от гр.В. сумата от 120.38лв. представляваща обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие ,като сумата е чиста сума за получаване , сумата от 332.52лв. ,представляваща обезщетение по чл.224 ,ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 58 дни за периода 2001-2007г.,ведно със законната лихва върху неизплатените главници считано от датата на исковата молба-09.12.2011г. до окончателното изплащане , отхвърлил е претенцията на А. за заплащане на обезщетение по чл.220 ал.1 КТ за разликата до 170.24лв. и за претенцията за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ за разликата до 470.38лв.,като неоснователни и недоказани и е осъдил дружеството да заплати по сметка на ВТРС ДТ от 100лв. и разноски от 50лв, като е допуснал и предварително изпълнение на решението. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът ,който в предвидения за това срок го обжалва в частта,с която е уважен иска на В. А. за сумата от 332.52лв. преõставляваща обезщетение по чл.224 ал.1 КТ.Твърди решението да е неправилно в тази част тъй като съдът не е отчел обстоятелството,че А. е работила на работа едновременно както в "Р." ЕООД така и в "И." ЕООД -двете дружества с едни управител и един адрес, като работното място на А. е било едно и също за двете дружества и обезщетението е платено в другото дружество.Моли за отмяна на решението ва тази част и постановяване на ново,което да бъде съобразено с действителния брой на неиизползвани дни от платения годишен отпуск без да посочва какъв е. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа бланкетната си въззивната си жалба . От ответника по жалба В. Л. А. не е постъпил писмен отговор в законния срок. Чрез процесуалния му представител в съдебно заседание се заема становище по жалбата с твърдение същата да е неоснователна и недоказана.Излагат се съображения.Моли решението в атакуваната част да се остави в сила . Като взе предвид оплакванията във въззивната жалба ,становищата на страните и развитите от тях доводи и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено по фактите в обжалваната част на решението следното: Производството пред Районен съд В. е образувано по искова молба на В. Л. А. от гр.В., в която се излага,че е работила по трудов договор с "Р." О. Х., с място на работа в гр.Д. на непълно работно време-4 часа, който договор е прекратен със заповед № ......./.....г.,връчена й лично на 12.12.08г. на осн.чл.328 ал.1 т3 КТ-предизвестие не е връчвано и не е отработвано. Твърди за периода 2001-2007 г. да има неизползван платен годишен отпуск по години при което е дължимо обезщетение в размер на 470.38лв. Моли за осъдително решение с което да се осъди ответника да й заплати обезщетението,претендира разноски.Претендира и разноски по делото. Ответникът е направил възражение за изтекла давност след изтичане срока за отговор, при което правилно съдът в първото по делото съдебно заседание е приел,че възражението е преклудирано и не е обсъждал същото в мотивите си. Посочил е,че е изплатил претендираното обезщетение. При така посочената фактическа обстановка, въз основа на която Районният съд е направил правните си изводи и с оглед правомощията си на въззивен съд ВТОС намира,че решението е валидно , а в обжалваната част и допустимо.Същото е и правилно и законосъобразно по следните съображения: По делото от събраните доказателства се установява ,че от 01.09.2001г. ищцата е работила в ответното дружество на 4 часов работен ден на длъжността "......" в производствената база на дружеството в гр.Д.. Не е спорно,че трудовото правоотношение на В. А. е прекратеносъс заповед № .../...г., връчена й на 12.12.08г.Спорен е въпроса ползвала ли е за правото си на платен годишен отпуск пред този работодател за процесния период и ако не е , получила ли е ищцата дължимото й обезщетение при прекратяване на трудовия договор за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето,което се признава за трудов стаж. Не е спорно и от събраните и обсъдени от ВТРС писмени доказателства, в.т.ч. представени от ищцата и от ответника и изслушано заключение на СИЕ се установява , че А. има отработени пълни месеци за периодите 01.09.01г.-31.12.2003г., но за същите периода няма данни да е ползван полагаемия се платен годишен отпуск. Не е спорно и ,че за периода 01.01.07г.-31.05.08г. дружеството , което е със седалище и адрес на управление в гр.Х., не е извършвало дейност на територията на производствената си база в гр.Д., но по делото не са събрани доказателства и за този период да е ползван платен или неплатен отпуск. С оглед разпределената доказателствена тежест работодателят по никакъв начин не е удостоверил,че е платил обезщетение на ищцата по чл.224, ал.1 КТ или,че е предоставил възможност на ищцата да ползва такъв. Правилно и съобразно действащата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение нормативна уредба в ПМС № 1/11.01.2008г. за минималната работна заплата, е определено и дължимото обезщетение в размер на 332.52лв. за неизползван отпуск от 58 работни дни за периода 2001-2007г. Правилно не е приел издадения от "И." О. РКО с дата 12.12.08г. да удостоверява плащане на задължение от страна на ответното дружество.Не може да се направи връзка между този документ и заповедта за прекратяване на трудовия договор с дата 31.05.08г., в която е отразено задължение на работодателя да заплати обезщетение по чл.224,ал.1 КТІ за отпуск 9 дена от 93.83лв. При така изложеното предявения иск с правно основание в чл.224,ал.1 КТ правилно и законосъобразно е приет от първоинстанционният съд за основателен и частично доказан. Несъстоятелни са твърденията на "Р." О. Х. във въззивната жалба ,че обезщетението е платено от друго дружество- "И." ЕООД ,което има един и същ управител и адрес с него. В тази връзка и при безспорност на сключен трудов договор с "Р." О. Х. отговорността за неизплатеното обезщетение е за това дружество,което освен,че представлява самостоятелен юридически субект и работодател на ищцата, не е доказало по никакъв начин, че е изплатило процесното обезщетение . При тези съображения Окръжният съд намира,че жалбата на "Р." О. Х. е неоснователна и недоказана ,поради което и като такава следва да бъде оставена без уважена ,а обжалваното решение в частта на предявения иск по чл.224,ал.1 КТ следва да се потвърди. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ... .....г. по гр.д.№ ..../.....г. на Районен съд В. в обжалваната част досежно иска по чл.224,ал.1 КТ. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |