МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА
ПО НОХД № 122/2016 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ :
Варненският окръжен
прокурор е внесъл в Окръжен съд Варна обвинителен акт и е повдигнал обвинение срещу :
С.Р.Н. роден на *** ***, българин, с българско
гражданство, с основно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
ЗА ТОВА, ЧЕ :
На 10.09.2015 год.
в гр. Варна, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо
306" CDI с
ДК№ В 2311 PC, нарушил
правилата за движение - чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства."; чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/час: за пътно превозно средство категория
В - в населено място - 50км/час"; чл. 119 ал. 1 от ЗДвП: "При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре." и чл. 196 от ППЗдВП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост - и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци.", и по непредпазливост причинил смъртта на
Е.П.С., като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е и избягал от
местопроизшествието- престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 5 и пр. последно, б.
"б" вр. ал. 1 б. „в" от НК.
В досъдебното
производство подс. се признава за виновен по
възведеното обвинение и подробно разказва за негативните фактори през
деня,които в голяма степен са го натоварили емоционално.След бягството от ПТП
доброволно е изчакал органите на реда и е паказал
лекия автомобил и е бил подложен и на кръвна проба за алкохол.
В съдебно заседание пред първата инстанция подс. Н. и неговия
упълномощен защитник адв.Д. - е поискал разглеждане на делото по глава 27
от НПК още от досъдебното производство
по реда на чл. 371т.2
от НПК, по който ред е проведено и съдебното
производство .
За наследниците на пострадалия –неговите деца
-е разяснено правото да се конституират
като граждански ищци и частни обвинители . В съдебното производство същите не
се явяват като още от досъдебното са упълномощили повереник – адв. Св.С. да ги представлява в качеството на частни
обвинители.
В съдебното производство съдът е конституирал
пострадалите П.Е.С. и В.Е.С. , двамата
деца –наследници на пострадалия в
съдебното производство само като частни обвинители, и съдът ги е конституирал
като такива с повереник адв. Св.С. ВАК.
В съдебно заседание по съществото на
делото представителят на прокуратурата поддържа обвинението по чл. 343 ал.
3 пр. 5 и пр. последно, б. "б" вр. ал. 1 б.
„в" от НК и нарушенията на ЗДП така ,както са посочени в
обвинителния акт, намира за доказано обвинението и предлага на съда при
определяне на наказанието да отчете ,че
от една страна е налице бягство от местопрестъплението ,от друга съпричиняване от страна на пострадалия при преминаване на
пешеходна пътека на забранен за него червен светофар и в тежка степен на
алкохолно повлияване-както и нарушение по чл.113 ал.1 т.1 и т.3 от ЗДвП.
Предлага на съда да наложи наказание към
минимума –три години на определеното в
закона наказание лишаване от свобода ,като го намали с една трета , по реда на
чл. 58а ал.1,което да бъде изтърпяно ефективно ,като наложи и наказанието
лишаване от права по чл. 343г от НК четири години.
В съдебно заседание и по
съществото на делото представителят на частните обвинители –адв.С.
поддържа обвинението наред с прокурора като акцентира на поведението на подс. в ДП и липсата на критичност още при възникване на
смъртния резултат.Навежда съображения ,че деянието е настъпило в тъмната част
на денонощието и със скорост забранена от закона.Поради това и извежда извода
за изтърпяване на ефективно наказание. Намира за безспорно нарушението и заема
становище за недостатъчност на изводите за
съпричиняване от страна на пострадалия. Моли
при постановяване на присъдата съдът да наложи наказанието ,поискано от
прокурора.
Защитата на подс.-
адв.Д. -акцентира на особеностите на пътния участък ,и
най- вече на действята на пияния пешеходиц
в тежка степен на алкохолно опиване. Счита ,че е налице причинната
връзка между поведението на водача
,състоянието му на уплаха след ПТП, при което не е реагирал адекватно и
е избягал, поради натрупани негативни фактори през деня . Акцентира и поставя
въпроса за наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства за подс. и
моли за налагане на минималното наказание лишаване от свобода и за приложението на условното осъждане.
Основният мотив за това искане е обстоятелството ,че подс.Н.
е чисто съдебно минало, добри характеристични
данни ,затруднено материално положение и критично отношение към извършеното
.Относно наказанието лишаване от права по чл.343 Г от НК от моли същото да се
наложи по справедливост от съда.
В последната си дума подс. моли за постановяване на условна присъда.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
На 10.09.2015г. около 20:50 часа - 20:55
часа подс. С.Р.Н. управлявал л.а. "Пежо"
206 с ДК№ В 2311 PC по
бул. „Константин и Фружин" в гр. Варна посока
бул. „Трети март". Управляваният от подс.С.Н.
автомобил му бил даден от близка приятелка на неговото семейство - св.
Татяна Добрева да го ползва, след като
съпругът й починал през месец април 2015 година. Автомобилът св. Добрева
предала на подс. С.Н. заедно с всички негови
документи и ключове, като прехвърлянето на собствеността се уговорили да стане
на по-късен етап.
Подс. С.Н. бил сам в автомобила. Времето
било влажно, тъй като малко преди 21:00 часа валял силен дъжд, който спрял, и
предвид часа - в тъмната част от денонощието, уличното осветление в района било
включено.
Движението по бул.
„Константин и Фружин" в гр. Варна се извършвало
в две пътни платна, разделени помежду си със затревен разделителен остров и в
двете посоки на движение.
Участъкът от пътя
по посоката на движение на подс. С.Н. бил асфалтиран
с дребнозърнест асфалт, като по платното за движение нямало пукнатини или други
неравности. Пътното платно било мокро, но чисто. Движението по бул. „Константин
и Фружин" към бул. „Трети март" посока бул.
„Цар Освободител" се извършвало в три ленти за движение. Най-дясната лента
била с ширина 3.60 метра и на кръстовището с бул. „Трети март" от нея
можело да се свие вдясно или да се продължи направо. Средната пътна лента била
с ширина 3.50 метра и по нея движението след кръстовището с бул. „Трети
март" продължавало само направо. Най-лявата лента била с ширина 3.40 метра
и на кръстовището с бул. „Трети март" по нея можело да се продължи само
наляво. В района имало добре видима хоризонтална пътна маркировка - и надлъжна,
и напречна. Трите пътни ленти били разграничени една от друга с бяла
непрекъсната линия. Непосредствено преди кръстовището с бул. „Трети март"
посока бул. „Цар Освободител" върху пътната лента имало добре очертана
стоп линия, а непосредствено пред нея - пешеходна пътека М 8.2. След
кръстовището с бул. „Трети март" посока бул. „Цар Освободител" бул.
„Константин и Фружин" продължавал в две пътни
ленти. Кръстовището на бул. „Константин и Фружин"
с бул. „Трети март" се регулирало
от светофарна уредба, която към този момент била в работен режим и нямало
регистрирани откази или технически повреди по нея около 21:00 часа.
В този момент
вдясно по тротоара, успореден на бул. „Константин и Фружин"
посока бул. „Трети март" вървял пострадалият Е.П.С.. Пострадалият С. бил
облечен в тъмни дрехи - долнище на анцуг, шушлеково
елече без ръкави, и бежова тениска с къс ръкав под елечето. Бил обут с плетени
бежови на цвят обувки. На главата носел черна шапка с козирка. През рамото му
била преметната черна на цвят мъжка чантичка. Непосредствено зад пострадалия С.
вървели св. Д.С.В. и св. К.К.С., като св. Василев
вървял вляво - от страната на бул. „Константин и Фружин",
а св. Стефанов от вътрешната страна на тротоара.
При приближаването
към кръстовището между бул. „Константин и Фружин"
с бул. „Трети март" св. Василев видял, че вървящият пред него пешеходец -
пострадалият С. има намерение да пресече кръстовището перпендикулярно на бул.
„Константин и Фружин" и да премине от другата
страна на булеварда. Пострадалият С. вървял бързо и без да се огледа изобщо
слязъл от тротоара и стъпил на платното за движение точно на обозначеното за
това место за преминаване на пешеходци - обозначената ясно пешеходна пътека М
8.2. Пострадалият С. предприел пресичане на платното за движение въпреки, че
пресичането на пешеходци в тази посока за моментна не било разрешено, тъй като светофарната уредба светела в червен,
забранителен режим за движението на пешеходци в тази посока.
В момента, в който
пострадалия С. стъпил на пътното платно, светофарната
уредба отчитала зелен, разрешителен за преминаване режим в посоката на движение
на автомобила, управляван от подс. С.Н. *** през
кръстовището с бул. „Трети март" в посока бул. „Цар Освободител". Подс. С.Н. говорел по мобилния телефон си телефон със св.
Галина Василева Атанасова.
Управлявайки л.а.
"Пежо" с ДК№ В 2311 PC със скорост от 71.83 км/час, с
включени къси светлини и говорейки по мобилния си телефон без фабрично
задължителното съгласно чл. 104а от ЗДвП устройство, което позволява
използването на телефона без участието на ръцете, подс.
С.Н. подходил към кръстовището на бул. „Константин и Фружин"
с бул. „Трети март" и навлязъл в него на разрешителен за него режим, показван от светофарната уредба. В този
момент пострадалият С. вече бил изминал разстояние от 2.18 метра от десния край
на пешеходната пътека и се намирал около средата на пътното платно. Въпреки
добрата осветеност на пътния участък подс. С.Н. не
реагирал на пешеходеца и последвал удар
между предната лява част на управлявания от него автомобил и тялото на
пострадалия пешеходец С., като инициалният удар за пешеходеца бил в левия му
крак. От съприкосновението между тялото на пострадалия пешеходец С. и
управляваният от подс. С.Н. автомобил, тялото на пешеходеца
отскочило назад и се ударило в лявата част на предното панорамно стъкло на
автомобила. Последвало счупване на предното панорамно стъкло на управлявания от
подс. С.Н. автомобил точно от страната на водача, а
от инициалният удар се счупила и цялата предна осветителна секция на автомобила
вляво, като преден ляв мигач ведно с рефлектора излязъл от гнездото си.
От удара, тялото на
пострадалия С. подскочило нагоре, като останало изправено, след това паднало
отново върху капака на двигателния отсег на
автомобила, управляван от подс. С.Н.. Подс. С.Н. не задействал спирачната система на автомобила и
продължил движението си напред, при което след падането на тялото на
пострадалият С. върху предния капак на автомобила го пренесъл през цялото
кръстовище на бул. „Константин и Фружин" с бул.
„Трети март". Тялото на пострадалия С. изпаднало върху лявата пътна лента
малко след пешеходната пътека, намираща се след кръстовището на бул.
„Константин и Фружин" с бул. „Трети март" в
посока бул. „Цар Освободител". Тялото на постр.
останало разположено по гръб, диагонално на оста на пътната лента, като главата
сочела бул. „Цар Освободител", а краката -кръстовището на бул. „Константин
и Фружин" с бул. „Трети март". Тялото на
пострадалия С. изпаднало на 29.58 метра след мястото на удара, считано от
местото, където били краката на пострадалия.
След изпадането на
тялото на пострадалия С. върху земята управляваният от подс.
С.Н. автомобил се занесъл по платното за движените вдясно, като се качил с
предната си дясна гума върху тротоара, след това слязъл от него и напуснал
произшествието без да спре, като избягал
от него в посока бул. „Цар Освободител", въпреки задължението си по чл.
123 ал. 1 т. 2 б. „б" от ЗДвП.
Пътно-транспортното
произшествие или отделни моменти от него били видяни
от св. Д.С.В., св. К.К.С., св. М.И.Я., св. В.К.К.. Св. Янчева и св. Костадинов стояли на автобусна спирка
на бул. „Костадин и Фружин", намираща се вдясно,
след края на кръстовището на бул. „Константин и Фружин"
с бул. „Трети март" по посоката на движение на управлявания от подс. С.Н. автомобил.
Свидетелите
възприели факта , че пешеходецът — пострадалият С. пресякъл платното за
движение на забранен за него сигнал, че автомобилът преминава на кръстовището
на разрешен зелен сигнал в неговата посока, както и че водачът на автомобила – подс. С.Н. говори по мобилния си телефон по време на
пътно-транспортното произшествие, като го държи с дясната си ръка, че водачът
на автомобила не е спрял след удара с пешеходеца и е напуснал мястото на
катастрофата. Св. Янчева и св. Костадинов видяли и
запомнили регистрационният номер на управлявания от подс.
С.Н. автомобил - В 2311 PC и
го казали на пристигналите на място полицейски служители.
При отдалечаването
си от мястото на пътнотранспортното произшествие, подс.
С.Н. решил да скрие автомобила. Закарал го и го оставил на улица „Краков",
намираща се под магазин „Мадара" в гр. Варна. След това - в 21:19 часа се
обадил на своята позната св. Галина Атанасова като и казал, че е направил
голяма беля и веднага затворил телефона. После отишъл при
свои роднини в близост до телевизионната кула , където по-късно бил
установен от служители на Сектор „Пътна полиция"- Варна.
Пред полицейските
служители на Сектор „Пътна полиция" - Варна и Трето РУП - Варна подс. С.Н. признал за участието си в пътно-одс.изост до телевезионната кула транспортното
произшествие. На полицейските служители подс. С.Н.
обяснил, че е избягал от произшествието, тъй като много се изплашил. След това
ги завел и до мястото, където скрил автомобила.
От заключението на
СМЕ - аутопсия № 199/2015г. на пострадалия се установяват увреждания по тялото, главата и крайниците на
Е.П.С., като са установени следните травми - тежка черепно-мозъчна травма с
контузия в областта на лявото мозъчно краче, обширни кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки в областта на двете голямомозъчни
полукълба, счупване на черепната основа, контузия на папиларната
мускулатура, вдишана кръв в белите дробове, отровено счупване на костите на
лявата предмишница и костите на лявата подбедрица, разкъсно-контузна
рана по окосмената част на главата, кръвонасядания по
меките черепни обвивки и лицето, ожулвания по лицето и лявата хълбочна област,
оток на белите дробове, емфизем, огнищна пневмония, миокардиосклероза,
коронаросклероза, концентрация на етилов алкохол в пробите - в кръвта 3.45 промила, в
урината - 4.17 промила и в гръбначномозъчната течност - 3.87 промила.
Установените концентрации на етилов алкохол в пробите кръв на пострадалия
съответстват на тежка степен на
алкохолно повлияване във фазата на елиминация.
От същата експертиза
е установена и непосредствената причина за смъртта на Е.С. – контузията на мозъка в областта на лявото мозъчно краче. Благоприятстващо
значение за настъпването на смъртта е имала контузията в областта на сърцето -
на папиларната мускулатура.
Всички травматични
увреждания по главата, тялото и крайниците на Е.С. са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети, реализирани в посока отляво-надясно, с подлежащо
прехвърляне през капака на лекия автомобил, падане и удар в подлежащата пътна
настилка. Между травматичните увреждания и настъпилата смърт е налице пряка
причинно-следствена връзка.
Заключението на автотехническата експертиза установява , че
непосредствено преди удара между управлявания от подс.
Н. лек автомобил и пострадалия пешеходец С., скоростта на автомобила била 71.83 км/час. Опасната зона за
спиране на автомобила при тази скорост е 34.53 метра, т.е. пешеходецът е
попадал в опасната зона за спиране.
В конкретната пътна обстановка видимостта за
водача – подс. С.Н. към предприемащия пресичане
пешеходец - пострадалият Е.С. е била от разстояние, по-голямо от 74 метра. В
момента, в който пострадалият пешеходец Е.С. е предприел пресичане на пътното
платно, отстоянието на управлявания от подс. С.Н.
автомобил от мястото на удара е било 33.92 метра. Ударът между управляваният от
подс. С.Н. автомобил и пресичащият пешеходец -
пострадалият Е.С. по ширината и дължината на пътното платно е бил точно на пешеходната пътека.
Пак от посочената
експертиза е установено ,че ако подс. С.Н. е
управлявал автомобила с максимално допустимата скорост от закона - 50 км/час,
то той е нямало да може да спре до линията на пресичане на пострадалия
пешеходец С.. В този случай обаче удар между управляваното от подс. С.Н. МПС и пресичащият неправилно пешеходец Е.С. е
нямало да настъпил, тъй като пострадалият С. би се озовал на разстояние 0.34
метра вляво от ивицата на движение на управлявания от подс.
С.Н. автомобил.
Доказателствата
относно фактите възприети от съда са безспорни и взаимно обвързани и допълващи
се , и се съдържат освен в посочените по- горе доказателства така и в
самопризнанията по фактите на подс.Н.. Наред с тях за
допринасяне на обективните факти съдът цени и показанията на свид.С.а ,Николова л.41,Т.Добрева .л.42,Димитров л.43,както
и тези на свид.Радев л.43 -от ДП ,както и приложените
огледни протоколи /приложени преписи в НОХД /
протоколи за доброволно предаване от подс./ л.32 и
л.33 от ДП/на л.а и телефона му,както и събраните писмени доказателства относно
начина на регулиране на светофарната уредба и данните за личността на подс.-свид. за съдимост
,показания на свидетели ,ФХЕ , данни от ПП-МВР за поведението му като водач и
за семейното му положение ,приложени както в ДП ,така и в съдебното
производство .
От събраните по
делото доказателства съдът безспорно прие съставомерния
резултат-смърттта на пострадалия е настъпила и е в пряка причинна връзка със
следните нарушения на водача - подс. С.Н. на Закона
за движение по пътищата:
-чл. 21, ал. 1 от ЗДвП:
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./час: за пътно
превозно средство категория В - в населено място – 50 км./час“;
- чл. 119, ал. 1 от ЗДвП:
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ - и по непредпазливост причинил смъртта
на Е.П.С., като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от
местопроизшествието .
Съдът не възприе становището на
прокурора за наличието на нарушенията на чл. 5ал.2т.1 от ЗДП и на чл. 196 от
отм.ППЗДП защото: Първото нарушение се отнася да общото задължение на водачите
да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението ,каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни трактори.
Следователно при наличието на други
нарушени специални правила за движение не е нарушено общото ,тъй като
специалните правила съдържат същите задължения,но със спецификата на
ситуацията. Съдът не възприе и подс. да е извършил нарушението
на чл. 196 от отм.ППЗДП. Съдържанието на нарушението на чл.119ал.1 от ЗДП
изцяло припокрива отменения текст на ППЗДП.
В конкретния случай водачът на л.а. се
е намирал в хипотезата на чл. 120 от ЗДП, при която и за него и за пешеходеца
важат правилата на светофарните уредби. В конкретния случай и водачът и
пешеходецът не са спазили т.2 и 3 от ЗДП тъй като водачът е следвало макар и на
зелен за него светофар да се убеди ,че няма да застраши пешеходец ,а пешеходеца
изобщо не е трябвало да предприема пресичане на червен за него светофар. Посочения текст не е бил включен в обвинението изобщо.
Нормата на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП задължава водачите да
се съобразяват с цитираните в тях участници в движението - пешеходци, винаги и
безусловно. Управлявайки автомобила си с превишена скорост - 71.83 км/час, подс. С.Н. сам се е поставил в невъзможност да спре при
възникналата непосредствена опасност, като последвал удар между управляваният
от него автомобил и пресичащият, макар и неправилно пешеходец Е.П.С..
На пешеходна
пътека, обозначена със специална маркировка, пешеходците имат предимство пред
другите участници в движението с изключение на релсовите превозни средства.
Когато пешеходец се намира на пешеходна пътека или в непосредствена близост до
нея, водачите на пътни превозни средства са задължени да спрат и да им дадат
предимство за преминаване. Правилата на „опасната зона" не се прилагат,
когато злополуката е станала на пешеходна пътека. Предимството на пешеходците при
преминаването по пешеходна пътека ограничава правата на другите участници в
движението. Попадането в опасната зона за спиране на превозното средство при
допуснато от водача нарушение на правилата за движение не може да послужи като
основание за оневиняването му дори в случаите, когато е доказан по-голям принос
за настъпване на пътно-транспортно произшествие на другия участник в
движението.
Моментът на
възникване на опасността за движението се определя по фактически, конкретни
критерии, а не по формални критерии. Моментът на възникване на опасността за
движението, от който водачите на
моторни превозни средства
са задължени да
предприемат задължителните мерки за безопасност на движението, които се
изразяват в намаляване на скоростта или спиране, е възприемане на пътно
препятствие, когато то се е появило на платното за движение или в близост до
него. За начало на възникване на опасността следва да се приема моментът,
когато пешеходец, дори и без да възприема наближаването на превозното средство,
от тротоара или банкета, се насочва към платното за движение и с поведението си
явно и очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него. Началния
момент на възникване на опасността за движението не е от стъпването на
пешеходеца на пътното платно, а в един предходен момент, когато от поведението
му очевидно личи, че ще навлезе в пътното платно, където се движи пътното
превозно средство. Затова водачът е длъжен още в този предходен момент да
направи всичко възможно за намаляване на скоростта, за да може да спре, без да
предизвика автопроизшествие. При обективна възможност за своевременно
възприемане на другия участник в движението, както е в случая или на непосредствено манифестирано намерение
на пешеходец да предприеме пресичане на пътното платно на регламентирано за
това место, и непредприемането на нормативно предписаните мерки, водача носи
отговорност за последвалите съставомерни последици.
При възникнала
опасност за движението и различни варианти на избягване на произшествието,
водачът е длъжен да избере пред всички други варианти като намаляване на
скоростта или спиране. Когато обаче водачът на МПС не е взел всички необходими
мерки и в опасната зона за спиране пешеходецът предприеме движение или има
поведение, което усложнява още повече пътната обстановка и води до настъпване
на автопроизшествие, налице е безспорно виновно поведение на водача - TP № 28/28.11.1984г. по н.д. № 10/1984г.
на ОСНК.
Нормата на чл. 21
ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да предприемат движение на
управляваните от тях автомобили със скорост, ненадвишаваща максимално указаната
от закона или конкретни пътни знаци. Максимално допустимата скорост е разрешена
скорост - тази, която законът допуска в определени участъци от пътя и е указана
с конкретни пътни знаци.
В конкретния настоящ случай, предвид
заключението на ATE, нарушавайки
правилото и на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП - управлявайки л.а. "Пежо 306" с
ДК№ В 2311 PC със
скорост от 71.83 км/час, подс. С.Н. е допуснал
възникване на ПТП и настъпване на съставомерните последици
- смъртта на пострадалия пешеходец Е.П.С. -TP № 28/28.11.1984г. по н.д. № 10/1984г.
на ОСНК.
При проведения оглед на управляваното от подс. С.Н. МПС - лек автомобил „Пежо 306" с ДК№ В 2311
PC не е
установена техническа неизправност по нито една от системите на автомобила,
включително и в осветителната система.
Допуснато е и друго
нарушение на правилата, уредени в ЗДвП - чл. 113 ал. 1 т, 1 и т. 3 от ЗДвП,
като това нарушение е допуснато от неправилно пресичащият на забранен сигнал пешеходец Е.П.С.. Съгласно чл. 113 ал.
1 т. 1 и т. 3 от ЗДвП: „При пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни за преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: т.
1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; т.
3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;". Именно
извършеното от пострадалия Е.С. нарушение на чл. 113 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗДвП
е довело до възникване на опасността за движение на пътното платно.
Отнемайки
предимството на водача на лекия автомобил, предприемайки пресичане на
обозначено за това место, но на забранен
червен сигнал, пострадалият Е.С. освен, че е създал опасна пътна ситуация,
сам е застрашил здравето и живота си. Последното може да се обясни с
установената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия, която съгласно
заключението на назначената СМЕ съответства на тежка степен на алкохолно
повлияване.Приносът на пострадалия за настъпване на общественоопасните
последици, без оглед дали той е резултат на виновно поведение на същия, следва
да се преценява като обективно за
подсъдимия обстоятелство и да се вземе предвид при преценка тежестта на
неговата вина, т.е. за наличие на съпричиняване на
вредните последици при ПТП.
От заключението на
химическа експертиза № 1541/11.09.2015г. на Специализирана лаборатория при
Отделение по съдебна медицина в МБАЛ „Св.Анна - Варна" АД е, че в кръвта
на подс.С.Н. не е установен етилов алкохол.
Съдът прие ,че с
гореописаното деяние подс. С.Р.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 5 и
пр. последно, б. "б" вр. ал. 1 б. „в"
от НК и го призна за виновен:
В това , че на 10.09.2015 год. в гр. Варна,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 306" CDI с ДК№ В 2311 PC, нарушил правилата за движение -чл. 21
ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час: за
пътно превозно средство категория В - в населено място - 50км/час"; чл.
119 ал. 1 от ЗДвП: "При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре." , и по непредпазливост причинил смъртта на Е.П.С., като деянието е
извършено на пешеходна пътека и деецът е и избягал от местопроизшествието.
На основание чл. 304 от НПК съдът прие
по изложените по горе обстятелства ,че подс. не е извършил някои от нарушенията ,възведени в
обвинителния акт и го ОПРАВДА
по възведеното обвинение за нарушенията по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗдвП, както и по чл. 196 от ППЗДвП.
Деянието е
извършено по непредпазливост, при форма на вината - небрежност. Подс. С.Н. не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За да определи
наказанието на подс. Н. и с оглед целите на
генералната и специална превенция и при
неговата индивидуализация съдът взе предвид следното :
Подс. С.Р.Н. е на 29 години ,с основно
образование ,неосъждан .Работел е като шофьор ,като след деянието е започнал
работа като монтьор,но впоследствие е останал и без работа,като е регистриран понастоящем
в Бюрото по труда като безработен. Живее при родителите си ,като понастоящем в
семейството работи само майката,а поради тежко заболяване на бащата подс. полага лично грижи за него сега у дома.В деня на
произшествието по повод заболявате на бащата,подс. е
бил целия ден с него и майка си -за настаняването му във Военна болница. Разпитан
в хода на разследването, подс. С.Н. изразил критично
отношение към извършеното и е дал обяснения, като е обяснил бягството си с
насложените през деня негативни фактори ,свързани със заболяването на баща му и
грижите по настаняване в болница ,както и с уплахата от извършеното. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало,младата възраст,много
добри трудови и характеристични данни, направените самопризнания в досъдебното
производство, доброволните действия на подс.,
оказаното съдействие на органите на полицията
подс.,изразено в доброволните му действия и критичното отношение към извършеното.
Като важно
обстоятелство следва да се отчете наличието на съпричиняване
в голяма степен на действията на пострадалия,който при забранен сигнал на
светофара за него е предприел пресичане при тежка степен на алкохолно опиване.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете допуснатото нарушение на чл. 104а от ЗДвП, нестоящо
в пряка причинна връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие; констатираните нарушения от контролните органи
на различни норми от ЗДвП, за които подс. С.Н. е
наказван по административен ред с издаване на 5 /пет/ наказателни
постановления, а за други - с издаване на 4 /четири/ фиша, от които съдът прави
извод за недостатъчна дисциплинираност на същия като водач на МПС.
При посочените обстоятелства съдът
намери ,че при упражняването на дейността именно като водач на ППС подс.
е с по висока степен на обществена
опасност и на деянието и на дееца ,поради което
и с оглед както на целите на генералната превенция и на специалната
такава прие, че следва да определи на подс. Н.
наказание по чл. 58 А, ал. 1 от НК му наложи наказание: ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което намали с 1/3 на ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
Съдът обсъди
много внимателно тежестта на извършеното ,обществената опасност на деянието и
дееца и съпричиняването от страна на пострадалия и прие че с оглед
тежкото семейно положение на подс. и много добрите
трудови данни за същия –не се налага изолирането му от обществото поради което
и на основание чл. 66 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 343 Г от НК НАЛОЖИ на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪДИ
подсъдимия да заплати направените по делото разноски:
- за ATE - 205.39 лв. на Прокуратурата на
Република България;
- за СМЕ - за вещо лице - 104.88 лв.; за
СМЕ - за МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД-Варна-85.00 лв.;
- за химическа експертиза - за МБАЛ „Св.
Анна-Варна" АД - Варна -25.00 лв.;
- за изготвяне на фотоалбуми - 52.48 лв.
за посетено местопроизшествие и допълнителен оглед на автомобил по сметка на ОД
МВР – Варна.
ОТНЕ
в полза на Държавата
веществените доказателства по делото: множество парчета счупени стъкла,
намерени на местопроизшествието; един брой Г – образно парче счупено стъкло,
намерено на местопроизшествието; множество парчета счупени стъкла, иззети от
преден ляв фар на лек автомобил „Пежо 306“ с регистрационен № В 2311 РС; 1 бр.
стъкло, иззето от лявата част на предно панорамно стъкло срещу мястото на
водача на лек автомобил „Пежо 306“ с регистрационен № В 2311 РС, които след
влизане на присъдата в сила следва да бъдат УНИЩОЖЕНИ.
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК :