Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 25. 02. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на деветнадесети февруари през двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното
от съдията ТОМОВ гр. д. № 7245 по описа за 2019 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
274 ал. 1 т. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 ал.
1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ ** *** против
А.К.Х. ***.
В молбата се твърди, че на 27. 11. ***год.
в гр. П. по вина на ответника А.К.Х. е било реализирано ПТП между МПС марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, управлявано от А.К.Х., и
МПС марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, собственост на ***. Твърди се, че
за настъпилото ПТП са били съставени констативни протоколи за пътнотранспортно
произшествие с № *** и № ***, издадени от органите на СПП при ОД на МВР - П., в
които е било отразено, че причините за произшествието се дължат по вина на
водача на лек автомобил МПС, марка „*** ”, модел „***”, с рег. № *** А.К.Х..
Твърди се, че в горепосочените констативни протоколи за ПТП безспорно е било
установено, че в качеството си на виновен водач А.К.Х. е управлявал под
въздействието на алкохол е концентрация на алкохола в кръвта над допустимата в
закона норма. Твърди се, че в П.ския районен съд е било образувано НОХД № ***/ ***год.,
по което е било одобрено споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК като в
протокол от съдебно заседание от ***. *** год. е обективирано признанието на
ответника А.К.Х., че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2
на хиляда, а именно- 2,7 на хиляда. Твърди се, че това обстоятелство е
установено надлежно и от проведената химическа експертиза № ***по описа за ***г.
на СЛХ към ЦСМП- П.. Твърди се, че сключеното и одобрено споразумение
между ответника А.К.Х. и Районна
прокуратура гр. П. има последиците на влязла в сила присъда, поради което по
отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца гражданският съд е обвързан с изводите, обективирани в
споразумението. Твърди се, че МПС марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, е
било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „З.а.д.Д.Ж.и
З.” **, ЕИК ***, със застрахователна полица № ***, валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Твърди
се, че за настъпилото застрахователното събитие в ищцовото
дружество са били заведени щети под № *** и № ***. Твърди се, че след направена
оценка на щетата на собствениците на увреденото имущество (МПС)- *** и ***, са
били изплатени застрахователни обезщетения в размер на ***, 22 лв. и 91, 01 лв.,
съгласно представени 2 бр. авизо преводно нареждане за плащане от 10. 12. *** год.
за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № *** и щета № ***. Твърди се, че съгласно чл. 274 ал. 1 т. 1
предложение първо от КЗ (отм.) застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортно произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма, поради което застрахователят има право на регресен иск срещу
делинквента А.К.Х. за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение, включително лихви и разноски. Твърди се, че на 09. 03. 2016 год. ищцовото дружество е
изпратило на делинквента А.К.Х. покана да изпълни доброволно задълженията си в
размер на ***, 22 лв. и 91, 01 лв., но към настоящия момент от страна на
ответника няма извършено плащане на процесните суми, поради което същият дължи
на ищеца и мораторна лихва от деня поканата- 09. 03. 2016 год. до 26. 08. 2019 год.
(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК), както и законна лихва
от 27. 08. 2019 г. до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че 26. 08. 2019
год. ищцовото дружество е депозирало пред П.ския районен съд две заявления за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника А.К.Х.,
като са били образувани ч. гр. дело № ***/ 2019 год. и ч. гр. дело № ***/ 2019
год. по описа на П.ския районен съд и са
били издадени заповеди за изпълнение. Твърди се, че заповедите за изпълнение са
били връчени на ответника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за
ищеца е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия установителен
иск. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника
вземането му за следните суми:
-сумата
от 91, 01 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата
от 31, 94 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 91, 01 лв. за
периода от 09. 03. 2016 год. до 26. 08. 2019 год.;
-сумата
от ***, 22 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата, и
-сумата
от 54, 82 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от ***, 22 лв.
за периода от 09. 03. 2016 год. до 26. 08. 2019 год
Претендира
и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения
му от съда ***, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадени
в полза на ищеца заповеди за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дела № ***
и ***, и двете по описа за 2019 год. на П.ския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по
чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен
иск е частично основателен.
Вземането на „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“
***** произтича от разпоредбата на чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ /отм./,
съгласно която застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ има право да получи от застрахования платеното
от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя е
необходимо наличието на няколко кумулативни предвидени предпоставки: а/ сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; б/
претърпяно пътнотранспортно произшествие от застрахованото лице; в/
установяване на факта, че при настъпването на пътнотранспортното произшествие
застрахованото лице е управлявало автомобила с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата норма /0, 5 на хиляда/ и г/ плащане от застрахователя на
увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. В конкретния случай
наличието на всички елементи на описания по- горе фактически състав, пораждащ
регресното право на ищцовото дружество, беше доказано по надлежния ред. От приложената
по делото застрахователна полица № ***от 06. 11. ***год. се установява съществуването
на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ между ищцовото дружество от една страна, като
застраховател, и ответника от друга страна, като застрахован. Видно е, че
срокът на действие на застрахователния договор е от 07. 11. *** год. до 06. 11.
2016 год. Безспорно по делото е, а и видно от приложения протокол за ПТП № ***/
27. 11. ***год. на служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. П., че на 27. 11. ***год. в 08. 30 часа в
гр. П., в ***, ответникът А.К.Х. от *** управлявайки застрахования лек
автомобил с рег. № ***
след употреба на алкохол над допустимите по закон норми- над 1, 2 промила, е
причинил ПТП с лек автомобил марка „*** ***“ с рег. № ***, собственост на ***
от гр. П., на който автомобил са били нанесени материални щети. В протокола е
отбелязано, че ответникът при движение назад е ударил паркирания зад него лек
автомобил. Безспорно по делото е, а и видно от приложения протокол за
ПТП № ***/ 27. 11. ***год. на служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
П., че на 27. 11. ***год. в 08.
30 часа в гр. П., в ***, ответникът А.К.Х. *** управлявайки застрахования лек
автомобил с рег. № ***
след употреба на алкохол над допустимите по закон норми- над 1, 2 промила, е
причинил ПТП с лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, собственост на ***
от гр. П., на който автомобил са били нанесени материални щети. В протокола е
отбелязано, че ответникът при излизане от ред паркирани превозни средства, за
да се отклони наляво, е ударил правилно движещия се автомобил. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице
в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла
на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверение
волеизявление /срв. решение № 85- 2009- II
т.
о., решение № 24- 2011- I
т.
о., решение № 98- 2012- II т. о. и много други/. В случая
отразеното в горните два протоколи се потвърждава по категоричен начин и от
постигнатото споразумение по НОХД № ***/ ***год. по описа на П.ския районен
съд, с което ответникът се е признал за виновен в това, че на 27. 11. ***год. в
гр. П., в ***, е управлявал лек автомобил „*** ***“ с временен рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта 2, 7 на хиляда, установено по надлежния ред- с
химическа експертиза № ***/ ***год. на СХЛ към ЦСМП- П.- престъпление по чл.
343б ал. 1 от НК. Безспорно по делото е, че във връзка с настъпилите две ПТП са били образувани щети № *** и № ***по описа на ищцовото застрахователно
дружество. Безспорно по делото
е, че по първата щета на увредения автомобил е била определена стойност на
материални вреди в размер на сумата от 91, 01 лв. и е била заплатена от ищеца с
преводно нареждане на 10. 12. ***год. на собственика на увредения автомобил ***.
Безспорно по делото е, че по втората щета на увредения автомобил е била
определена стойност на материални вреди в размер на сумата от ***, 22 лв. и е
била заплатена от ищеца с преводно нареждане на 10. 12. ***год. на собственика на увредения
автомобил ***.
При тези обстоятелства следва
да се приеме, че са налице всички предпоставки на чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ /отм./ и предявеният от „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ *****против А.К.Х. *** регресен иск за сумата от общо 247, 23
лв. следва да се уважи изцяло. Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника за погасяване на горното вземане по давност. По
въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя
съществува константна практика на ВКС на РБ, обективирана в ППВС № 7/ 77 год.,
решение № 131- 2011- I т. о., решение № 144- 2010- II т. о. и много други, в които е прието, че регресните искове на
застрахователя по чл. 81 от ЗЗ /отм./, съответно чл. 274 от КЗ /отм./, се
погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да
тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите
лица. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че
ищцовото дружество е изплатило застрахователните обезщетения на увредените лица
на 10. 12. ***год., от който момент тече и петгодишната погасителна давност,
която към датата на подаване на заявленията по чл. 410 от ГПК, която се счита и
датата на предявяване на иска- 26. 08. 2019 год.-
не е изтекла.
Що се отнася до искането на ищеца за признаване за установено вземането му
за съответната мораторна лихва върху неизплатените обезщетения, съдът счита, че
същото е неоснователно. Съгласно практиката на ВКС на РБ /срв. решение № 18-
2017- II т. о., определение № 646- 2017- II т. о. и др./ при
предявен регресен иск с правно основание чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ /отм./ върху размера на
платеното от застрахователя ответникът по този иск дължи лихва, считано от
поканата. По делото се установява, че с регресни покани изх. № 502 и № 505,
и двете от
09. 03. 2016 год., ищцовото
дружество е поканило ответника да възстанови изплатените застрахователни обезщетения по щети № *** и № ***. Няма обаче никакви
доказателства, че горните покани са били връчени на ответника и последният е
изпаднал в забава. Ето защо претенцията на ищеца за установяване на
вземането му за мораторна лихва в размер общо на 86, 76 лв. за периода от 09. 03.
2016 год. до 26. 08. 2019 год. се явява изцяло неоснователна.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 111, 37
лв. съобразно признатата част от вземането, и направените деловодни разноски в
исковото производство в размер на 334, 10 лв. съобразно уважената част от иска.
По така изложените
съображения П.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.К.Х. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ **, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от *** и ***, сумата от общо 247, 23 лв., от които 91, 01 лв.
представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета № *** и ***, 22
лв. представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва, считано от 26. 08. 2019 год. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ **, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от *** и ***, против А.К.Х. ***, ЕГН **********, иск по чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено вземането на ищцовото
дружество за сумата от 86, 76 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 09. 03. 2016 год. до 26. 08. 2019 год.
ОСЪЖДА А.К.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ **, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***и ***, сумата
от 111, 37 лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА А.К.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ **, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***и ***, сумата
от 334, 10 лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: