Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Ловеч, 29.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в
публично заседание на
единайсети януари през две хиляди и двайсет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА,като разгледа
докладваното от съдията т.д.N 62/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство по реда на
чл.240,чл.79,чл.86 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от „С.”ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *** , представлявано
от управителя К.Я., представлявано от Адвокатско дружество „Станков, Тодоров, Х.
и Спасов” с БУЛСТАТ ********, чрез адв.С.Х.-САК, против
„В. 2009”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано
от К.В.С., с посочено правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД,във вр.с чл.79 и чл.86
от ЗЗД. Предявени са претенции за връщане на заемни суми по два договора за заем.
Първият е договор от 25.01.2019г.,с падеж 08.02.2019г.,за сумата 20 000лв.,по който
е извършено погасяване с 10 500лв. и се търси остатък от 9 500лв.,заедно с мораторна лихва в размер на 1322.08лв. Вторият е договор от
20.05.2019г.,с падеж 04.06.2019г.,за сумата 13 038 евро и мораторна
лихва в размер на 2734.18лв. Ищецът твърди,че ответникът не е изпълнил задълженията
си по договорите за връщане изцяло и в уговорения срок на заемните суми. При условията
на евентуалност-ако не се приеме наличие на договорно основание, моли ответникът
да се осъди на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД да върне неоснователно получените
суми, съгласно представените платежни документи. С исковата молба е отправено и
искане за допускане на обезпечителни мерки по реда на чл.389 от ГПК.
Постъпи отговор от „В. 2009“ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя
К.В.С., чрез пълномощник адв.М.Я.-АК-В.Търново.
Оспорва претенция по основание и размер и счита,че е неоснователна. Отрича да са
съществували заемни правоотношения между двете дружества. Твърди,че е налице друга
фактическа обстановка. Излага,че в действителност се касае за техни взаимоотношения
с „BG Konstrukt GmbH („БГ Консулт“ООД)
немско дружество, чийто управител е К.Я.- също и на ищцовото
дружество. Освен родствени връзки между този
управител и Ц. В. С.-съпруг на управителя на ответното дружество, ги свързват и
партньорство в обща търговска дейност във връзка с монтажни дейности в чужбина,
основно в Германия. Твърди,че дейността по осигуряване на работници и служители
се е извършвала от „В. 2009“ООД, а осигуряването и сключването на договори с чуждестранните
възложители–от немското дружество, собственост на К.Я.. Обяснява,че между двете
дружества са сключени множество рамкови договори, в които „В. 2009“ООД е подизпълнител
на договорените монтажни дейности. След изпълнение на сключените договори немското
дружество е изпращало на „В. 2009“ООД сумите за изплащане на трудовите възнаграждения
и осигурителните вноски по издадени фактури. Плащането често се е извършвало чрез
банков превод от българското дружество на К.Я. по банковата сметка на ответника.
С оглед счетоводната отчетност по издадените от „В. 2009“ООД фактури, сумите, получавани
от българското дружество, са били възстановявани към ищеца по банков път след изравняване
на фактурираните труд и осигуровки. Като основание за тези преводи страните са договорили
да се вписва “връщане или възстановяване на временна финансова помощ“. Твърди, че
са налице множество такива преводи с идентично съдържание през последните години.
Развива, че от така превежданите суми в момента е блокирана сумата 70 000лв., която
„В. 2009“ООД е осъдена да заплати във връзка с трудова злополука, настъпила при
изпълнение на възложена от дружеството работа. В момента делото е във фаза на въззивно обжалване. Твърди,че половината от тази сума е предоставена
на „В. 2009“ООД от ищцовото дружество по взаимна договореност.
Не им е известна причината „С.“ЕООД и „БГ К.“ООД- двете с управител К.Я., да трансферират
средства помежду си и дали се касае за счетоводна политика. Твърди,че между трите
дружества никога не са възниквали конфликти. Има доказателствени
искания.
По реда на чл.372 от ГПК постъпи допълнителна искова молба от „С.“ЕООД, с която поддържа предявения иск. Оспорва твърдението на ответника за липса
на заемни правоотношения помежду им. Твърди,че
съществуват, че е извършено е реално предаване на заемната сума в посочените
размери с преводни нареждания, които ответникът не е оспорил. Пояснява,че договорът
за заем е неформален, възможно е да се сключи и в устна форма, поради което се счита
за сключен от момента на предаване на сумата,а не от постигане на съгласието между
страните. Не споделя изложените от ответника твърдения за действителните им отношения,
за обвързаността с трето дружество и извършвани преводи във връзка с тези отношения.
Твърди,че в договорните отношения между „В. 2009“ООД и „БГ К.“ООД, „С.“ЕООД не фигурира
и не е обвързано от съвместната им дейност. Претендираните
с исковата молба суми са дължими по силата на заемните правоотношения,а излаганата
от ответника фактическа обстановка не отговаря на истината. Оспорва представеното
„Извлечение от Търговски регистър за актуалното състояние и регистрацията на „БГ
Консулт ГмбХ“-Германия“, тъй като не представлява официален
документ-липсва подпис, автор и т.н.Напомня, че удостоверения за актуално състояние
на чуждестранни дружества се представя в оригинал на езика,на който са издадени,
с поставен Апостил, преведено и легализирано от заклет
преводач, съгласно изискванията за официален превод на документ на чужд език. Оспорва
представената от ответника справка за дължими суми,тъй като няма нищо общо с отношенията
им. Дори и да бъдат кредитирани,те доказват единствено,че ищецът много пъти преди
е предоставял на ответника суми в заем. Моли да не се приема и приложената кореспонденция
по електрона поща между ответника и германското дружество, тъй като ищецът не е
обвързан с тези отношения. Оспорва истинността на Рамков договор от 03.01.2018г.,
Рамков договор от 30.01.2017г. и Договор от 04.05.2018г. между „В. 2009“ООД и „БГ
К.“ООД-Германия,с твърдение,че не са подписани от законния представител на немското
дружество - К.Я.. Моли ответникът да заяви
ще се ползва ли от тези документи и ако е така ангажира съдебно-графологична
експертиза в подкрепа на твърдението си. Оспорва и твърдението, че „С.“ЕООД се е
задължило да предостави половината от запорираната сума
от 70 000лв., представляваща обезщетение по трудова злополука. Отговорност по този
случай има работодателят „В. 2009“ООД и „С.“ЕООД не е поемало задължение във връзка
с тази сума. Затова моли да не се приемат документите, касаещи отношенията на ответника
с третото лице И. И. Й.. Моли да не се допускат и исканите свидетели,тъй като не
е ясно какви обстоятелства ще се установяват с тях. Противопоставя се и на назначаването
на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като с поставените въпроси няма да се установят
относими към спора факти.
В указания срок по чл.373 от ГПК не постъпи допълнителен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът се представлява от управителя К.Я.-лично и с
пълномощник адв.С.Х.-САК, като поддържат иск и молят
да се уважи. Пълномощникът представя писмени бележки.
Ответникът се представлява от управителя К.В.С., чрез пълномощник адв.М.Я.-АК-В.Търново. Оспорват исковата молба и поддържат
отговора.
С Определение №320/09.07.2020г. съдът остави без уважение искането по чл.389,във
вр.с чл.397,ал.1,т.2 от ГПК. С Определение №233/16.10.2020г., АС-Велико
Търново,по ч.т.д.№ 267/2020г. отмени определението и допусна обезпечение на
иска чрез запор на банкови сметки на ответника, при внасяне на парична гаранция
в размер на 3500лв. След внасяне на гаранцията е издадена и Обезпечителна
заповед от 16.10.2020г.
Въз основа на събраните по делото доказателства и становищата на страните,преценени
по отделно и в съвкупност съдът, намира за установено следното:
По допустимостта.
В определението по чл.374 от ТЗ съдът прие, че е сезиран с осъдителен иск и
с оглед твърдението на ищеца,че има неизпълнено изискуемо парично притезание
към ответника, което последният не изпълнява и оспорването му от страна на
ответника, е налице е правен интерес от
предявяване на настоящите искове, т.е. исковете са допустими. Няма
основание за отстъпление от приетата допустимост на исковете.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните не оспорват преводите по представените от ищеца платежни
нареждания.
От тях съдът приема за установено,че на 25.01.2019г. е извършен банков
превод с наредител „С.“ЕООД, а получател „В. 2009“ООД, на сумата 20 000лв.
Като основание на превода е вписано „временна финансова помощ“. Приложено е
платежно нареждане от 08.02.2019г. за извършен превод от „В. 2009“ООД в полза
на „С.“ЕООД, на сумата 10 500лв., с вписано основание „връщане на временна
финансова помощ“.
С платежно нареждане от 20.05.2019г. е извършен превод от „С.“ЕООД в полза
на „В. 2009“ООД на сумата 13 038 евро, с основание „временна финансова
помощ“.
С тези документи ищецът твърди,че са обективирани
два договора за заем между дружествата и че са настъпили уговорените падежи- 14
дни след преводите. Признава,че по първия договор има частично погасяване със
сумата 10 500лв. и се дължи остатък от 9 500лв. претендира и мораторна лихва с
начало от 09.02.2019г. до подаване на исковата молба-24.06.2020г. в размер на
1322.08лв. Твърди,че въпреки настъпилия на 03.06.2019г. падеж по втория
договор, не е извършено плащане и е дължима цялата сума,заедно със законна
лихва с начало от 04.06.2019г.до подаване на исковата молба-24.06.2020г., в
размер на 2734.18лв. Претендира и законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
От своя страна ответникът отрича да са съществували заемни правоотношения между
двете дружества. Твърди,че в действителност тези преводи обективират
взаимоотношения на „В.“ООД с „BG Konstrukt GmbH („БГ Консулт“ООД)- немско дружество,чийто управител е К.Я.-
управител и на ищцовото дружество. Твърди,че имат
установено партньорство във връзка с монтажни дейности в чужбина. Търговската дейност
по осигуряване на работници и служители се е извършвала от „В. 2009“ООД,а осигуряването
и сключването на договори с чуждестранните възложители –от немското дружество,собственост
на К.Я.. Обяснява,че между двете дружества са сключени множество рамкови договори,в
които „В. 2009“ООД е подизпълнител на договорените монтажни дейности. След изпълнение
на сключените договори немското дружество е изпращало на „В. 2009“ООД сумите за
изплащане на трудовите възнаграждения и осигурителните вноски по издадени фактури.
Плащането често се е извършвало чрез банков превод от българското дружество на К.Я. по банковата сметка на ответника. С оглед счетоводната
отчетност по издадените от „В. 2009“ООД фактури, сумите, получавани от българското
дружество са били възстановявани към ищеца по банков път след изравняване на фактурираните
труд и осигуровки. Като основание за тези преводи страните са договорили да се вписва
“връщане или възстановяване на временна финансова помощ“. Твърди, че са налице множество
такива преводи с идентично съдържание през последните години. Твърди, че от така
превежданите суми в момента е блокирана сумата 70 000лв., която „В. 2009“ООД е осъдена
да заплати във връзка с трудова злополука, настъпила при изпълнение на възложена
от дружеството работа.
За доказване на тезата си ответникът прилага 3 документа, озаглавени Рамков
договор, от дати - 03.01.2018г.,
30.01.2017г. и от 04.05.2018г.,сключени между от „БГ Консулт“ООД-„възложител“ и „В.
2009“ООД-изпълнител, с предмет извършване на „комплектовъчни работи-сглобяване на метални рафтове“. Във всеки
договор са посочени държавите и периодите (2017г.-2019г.), в които са извършени
работите. Уговорено е, че окончателното уреждане на сметките се осъществява в
рамките на 7 дни.
Предмет на допуснатата съдебно-графологична
експертиза е автентичността на подписите, положени в графата „Auftraggeber„. Ищецът отрича да са положени от управителя К.Я..
Вещото лице Сл.П. изготви заключението си анализирайки представените от ответника
копия на договорите. Заключението му е, че Рамков договор от 03.01.2018г. и
Рамков договор от 30.01.2017г. са подписани от К.Я.. За Рамков договор от
04.05.2018г. не може да установи чий е
подписът в графата „Auftraggeber„. В съдебното заседание на 11.01.2021г. при представяне
на експертизата вещото лице поясни,че по принцип работи върху оригинали,а не
копия на документи. При проверката си е
установил,че по двата посочени по-горе договора не е копиран подпис на Я.,а
са положени два различни,но автентични негови подписи. Подробно описа констатациите,
въз основа на който е изготвил заключението си.
Съдът приема експертизата, като
компетентна и обективна и гради изводите си на нея. С оглед потвърждаване
автентичността на подписа на К.Я.,съдът приема,че рамковите договори са
автентични документи и може да се
кредитират като доказателства по делото.
Ответникът представя и Споразумение от 09.12.2019г. между „БГ Консулт“ООД и „В. 2009“ООД, с което се „установяват точният размер на дължимите
суми от СТРАНА ПЪРВА(„БГ Консулт“ООД) към ВТОРА СТРАНА („В. 2009“ООД), които се
дължат към настоящия момент за всички извършени дейности от ВТОРА СТРАНА във
връзка с горепосочените обекти…“. Страните са регламентирали размера на
взаимните им задължения и начина на погасяването им. Приложено е извлечение от
банковата сметка на „В. 2009“ООД, от което се установява, че дружеството е
извършило 4 превода в полза на „БГ Консулт“ООД през 2019г. и е вписан остатък
за плащане от 39 116лв.
Приложени са извлечения от банкови сметки на „В. 2009“ООД,от които се
установява,че през годините 2013г., 2014г., 2015г., 2017г. и 2018г. ,са
извършвани преводи от „С.“ЕООД в полза на „В. 2009“ООД,с основание –„временна финансова помощ“,съотв. и „връщане на
временна финансова помощ“ от „В. 2009“ООД към „С.“ЕООД.
Ответникът представя и кореспонденция по електронната поща между
електронните адреси – *** и ***, за които управителите на двете
дружества, при отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, потвърдиха,че
използват за контакти във връзка с търговската им дейност. По реда на чл.175 от ГПК съдът приема признанието на представителите на тези факти, тъй като не
противоречи на останалите доказателства.
По искане на ищеца се допусна съдебно-икономическа, експертът по която, след
запознаване с приложените документи и проверка в счетоводствата на страните, дава заключение, че процесните преводи са отразени в счетоводствата на
дружествата,в същите размери, дати и основания. Потвърждава осчетоводяването и
на извършеното плащане от 08.02.2019г. на сумата 10 500лв. от „В. 2009“ООД
на „С.“ЕООД. Експертът е констатирал налични счетоводни записвания за извършени
банкови трансфери между „С.“ ЕООД и „В. 2009“ ООД, с основание „временна
финансова помощ“ и „възстановена временна финансова помощ“.За периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. общата стойност на преводите е
78 517.97лв.,а на възстановената- 43 500лв.Към момента има остатък от
35 017.97лв. Налице са и счетоводни записвания за банкови трансфери между „БГ
К.“ООД и „С.“ЕООД,като няма неизплатени
фактури. Между „В. 2009“ООД и „БГ К.“ООД също и ма банкови трансфери,на
основание издадени фактури,като за периода от 01.01.2017г.
до 31.12.2019г. има неизплатени суми от общо 157 440 евро.
В съдебно заседание при представяне на заключението вещото лице допълни, че
не е установила между „С.“ЕООД и „В. 2009“ООД да е имало други отношения освен
тези по временната финансова помощ.
Съдът приема експертизата, като
компетентна и обективна и гради изводите си на нея.
Ответникът представя и Решение №89659/15.05.2020г.,пост.по
гр.д.№23344/2019г. на РС-София,с правно основание чл.200,ал.1 от КТ,с което обосновава
твърдението си за извършен в негова полза превод на сума от 70 000лв.от „С.“ЕООД,във
връзка с договореност и с „БГ К.“ООД.
Съдът намира,че подобна съвместна дейност не се доказва от приложените
писмени доказателства. Липсват доказателства да е извършен соченият превод от
70 000лв. Подобни констатации не е направила и съдебно-икономическата
експертиза. По изложените съображения съдът намира,че тази теза не е доказана,а
представените писмени доказателства са неотносими към
спора.
При така установената фактическа обстановка,съдът счита,че е сезиран с
иск с правно основание иск по чл.240,във вр.с чл.86 и чл.79 от ЗЗД - иск
за връщане на суми предоставени в заем от ищеца на ответника по два договора- Договор
от 25.01.2019г.,с падеж 08.02.2019г.,за сумата 20 000лв.,по който се
признава,че е извършено погасяване с 10 500лв.и се търси остатък от
9 500лв. и мораторна лихва в размер на
1322.08лв. за периода от 09.02.2019г. до подаване на исковата молба
-23.06.2020г. Вторият е Договор от 20.05.2019г.,с падеж 04.06.2019г.,за сумата
13 038 евро,заедно с мораторна лихва в размер на
2734.18лв. за периода от 04.06.2019г. до подаване на исковата
молба-23.06.2020г.
При съобразяване на ангажираните доказателства съдът намира за доказано
твърдението на ищеца за наличието на облигационни отношения между двете
дружества, основани на договори за заем. Както е известно договорът за заем е неформален-
формата не е условие за действителност,а за доказването му, реален-нужно е
реално предаване на сумата, каузален-сключва се с определена цел, консенсуален-нужно е да е постигнато съгласие между съдоговорителите. За да се приеме,че страните са сключили
договор за заем,следва да са доказани горните характеристики.
Съдът намира,че ищецът е представил категорични доказателства за
извършените два превода- налице са банкови документи, удостоверяващи трансфера
на сумите. Ответникът не оспорва,че са постъпили по негова банкова сметка- ***.е.в
неговия патримониум. От тези констатации съдът
приема, че реалното изпълнение е доказано,съотв.завършен
е фактическият състав. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума
или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор
или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията(Реш.№174/23.07.2010г. на ВКС по гр.д.№5002/2008г.,IV ГО).
Тези елементи на договора за заем са надлежно обосновани по делото.
С оглед неформалния характер обективирането на
трансфера на парични суми чрез платежно нареждане за банков превод е достатъчно
за обосноваване наличието на този вид облигационна обвързаност. Страните и ролята им са ясни, посочени са и банковите
сметки.
Спорно между страните е основанието
за процесните два превода. Въпреки
вписаното основание „временна финансова помощ“ ответникът твърди, че сумите не
са били с такова предназначение,а за погасяване на задължения във връзка с
търговската дейност,развивана с „БГ Консулт“ООД-търговски субект, регистриран в
Германия.
Съдът, като
съобрази ангажираните доказателства, намира, че изложената от ответника теза не
е доказана. Не са ангажирани достатъчни и убедителни доказателства за наличие на съвместна търговска дейност между
тримата търговци- „С.“ЕООД , „В. 2009“ООД и „БГ Консулт“ООД в развитата от
ответника обвързаност, счетоводна отчетност и споразумения за официализиране на дейността им.
Представените от ответника Рамкови договори обосновават
наличие на съвместна търговска дейност между „В. 2009“ООД и „БГ
Консулт“ООД-Германия, свързана с изпълнение на възложена монтажна дейност в
посочените страни и периоди. Страни по тези договори са единствено двете
дружества. В тази насока е и представеното Споразумение от 09.12.2019г.,с което
са договорени взаимните им финансови ангажименти. Съществуването на такава
съвместна търговска дейност се доказва и от констатациите на СИЕ, която
потвърждава извършване на банкови трансфери между тези съдоговорители,
въз основа на издадени фактури. Връзка на „С.“ЕООД с тази дейност не се открива
и съдът не може да приеме за доказана. Обстоятелството,че собственик на двете
дружества е едно и също лице,не е достатъчно,тъй като се касае за самостоятелни
търговски субекти.
Не може да се приеме като убедително доказателство на
поддържаната от ответника теза и представената кореспонденция между
управителите на двете дружества по електронната поща. Макари този начин на
общуване да е достатъчен и възприет в ежедневието ни,при запознаване със
съдържанието на изпращаните съобщения става ясно,че макар да са от електронния
адрес на „С.“ЕООД, те отново касаят дейността на „БГ К.“ООД. На въпросите по
реда на чл.176 от ГПК управителят К.Я. категорично отговори,че този електронен
адрес (***) използва и за кореспонденция с дружеството, регистрирано в Германия. В
кореспонденцията също се откриват и изрични изявления „..от името на „БГ К.“ООД..“(л.112),
което потвърждава горното.
Доказателствата за отношенията между „С.“ЕООД и „В.
2009“ООД са единствено за отпускана,съответно частично връщана финансова помощ.
От приложените от ответника банкови документи се вижда,че тази дейност е с
траен характер-както се посочи по-горе-още от 2013г. има аналогични преводи със
същото основание. От своя страна заемополучателят е извършвал преводи,като изрично е вписвал
основание „възстановяване на финансова помощ“. Тези трансфери се потвърждават и
от СИЕ. Данни за друга дейност между двете дружества експертът не е открила и
липсва като счетоводни записвания. С оглед на това съдът е задължен да съобрази
доказателствената сила на тези документи и на
заключението на СИЕ,като единни и
непротиворечиви. Развитата от ответника теза за вида на търговската дейност и
обвързаност между дружествата,макар и да е възможна,не се доказа с конкретни и
убедителни доказателства в настоящето дело.
По изложените съображения съдът намира,че ищецът е
доказал,че основанието на двата превода са неформални договори за заем, сключени
с ответника. Задължението по договора от 25.01.2019г. е частично погасено и
дължим е остатък от 9 500лв. По договора от 20.05.2019г.не е имало плащане
и невъзстановена е цялата сума от 13 038 евро.
Ищецът претендира присъждане и на мораторна
лихва,като сочи,че падежите на задълженията са настъпили 14 дни след превеждане
на сумите.
Съдът намира,че не е обоснован този акцесорен
елемент на облигационното отношение. В представените преводните документи не са
вписани уговорки за падежа задължението на заемателя.
С оглед на това просрочието настъпва едва след
отправяне на покана. Данни за такава преди образуване на настоящето
производство – няма. Затова съдът приема,че искът за присъждане на мораторна лихва по Договора от 25.01.2019г. в размер на 1322.08лв. за периода от 09.02.2019г. до подаване на исковата молба
-23.06.2020г. и по Договора от 20.05.2019г. мораторна
лихва в размер на 2734.18лв. за периода от 04.06.2019г. до подаване на исковата
молба-23.06.2020г.,като неоснователен и
недоказан,следва да се отхвърли.
Следва да се присъди и законната лихва върху главниците с начало от
подаване на исковата молба-24.06.2020г.до окончателното плащане на сумите.
По разноските.
С оглед изхода на спора ищецът има право на възстановяване
на направените разноски,съразмерно с уважената част от иска. Представен е
списък по чл.80 от ГПК,в който са описани разходи и приложени доказателства. Съдът
приема за относими към производството и с
доказателства за реалното им извършване разходите за- адвокатски хонорар в
размер на 2640лв. за представителство в исковото производство, внесената
държавна такса от 1565лв., депозитите за съдебните експертизи-350лв.(150лв. и
200лв.) и 462лв.-разноски по изпълнителното производство(изп.д.№2020/2020г.на
ЧСИ В.Петров) по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Не следва да се
присъжда претендираният адвокатски хонорар от
1320лв.за представителство в производство по чл.390 от ГПК,тъй като няма доказателства
такова да е инициирано. Обезпечение е допуснато, но в рамките на висящото дело
по реда на чл.389 от ГПК,а не както се сочи пред ОС-Пловдив. Така общият размер
на признати разходи на ищеца е 5017лв. С оглед степента на уважаване на иска,на
възстановяване на ищеца подлежи сумата 4 014лв., която ответникът следва
да се отсъди да му заплати.
С оглед частичното отхвърляне на иска ответникът също има
право на възстановяване на разноски по съразмерност. Представени са
доказателства за реално изплатен адвокатски хонорар от 1580лв. и внесен депозит
за СИЕ от 150лв., или общо 1730лв. С оглед степента на отхвърляне на иска
ответникът има право на възстановяване на сумата 173лв., която ищецът следва да
се отсъди да му заплати.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „В. 2009”ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от К.В.С., да заплати на „С.”ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *** , представлявано
от управителя К.Я., на основание чл.240,ал.1
от ЗЗД,във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, следните суми :
-по неформален Договор
за заем от 25.01.2019г. - остатък от главница в
размер на 9 500(девет хиляди и петстотин)лева, ведно със законната
лихва върху тази сума с начало от 24.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата,а иска за мораторна
лихва в 1322.08лв. за периода от 09.02.2019г. до подаване на исковата молба
-24.06.2020г., като неоснователен и
недоказан-ОТХВЪРЛЯ.
-по неформален Договор
за заем от 20.05.2019г.- остатък от главница в размер на 13
038(тринайсет хиляди и трийсет и осем)евро,
ведно със законната лихва върху тази сума с начало от 24.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата,а иска
за мораторна лихва в размер на 2734.18лв. за
периода от 04.06.2019г. до подаване на исковата молба- 24.06.2020г., като
неоснователен и недоказан-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „В. 2009”ООД с ЕИК *********, с
горните данни, да заплати на „С.”ЕООД
с ЕИК *********, с горните данни, разноски по съразмерност в размер на
4 014(четири хиляди и четиринайсет) лева.
ОСЪЖДА „С.”ЕООД с ЕИК *********, с горните данни, да заплати на „В. 2009”ООД с ЕИК *********,
с горните данни, разноски по съразмерност в размер на 173(сто седемдесет и
три) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: