№ 116
гр. Враца, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20211420200918 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба
на Н. Н. ИВ. от гр.Враца против НП № 144/17.07.20 г. на Началник сектор
“ОП” при РУ-Враца към ОДМВР- Враца, с което на жалбоподателката за
извършено нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР и на същото основание е
наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. В жалбата
и в съдебно заседание се развиват доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното НП, поради допуснати нарушения на
процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна не е ангажирала представител и становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
ЗАНН.Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
На 04.02.20 г., полицейски служители между които и св.А.К. съставили
АУАН №144/04.02.20 г. против жалбоподателката за това, че на „04.07.20 г.,
1
около 14.00 ч., в гр.Враца, ул.”Г.Скобелев” №3 лицето съзнателно и
противозаконно пречи на полицейските органи да изпълняват функциите по
охрана на обществения ред, изразяващо се в отказ да преустанови
нарушаването на обществения ред и предизвикването на скандал с лицето
К.Р.Ч. с думите „ще видиш, ще те пречукам, горко ти”. Това поведение е
квалифицирано от актосъставителя като нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР.
Последвало е издаването на обжалваното НП, в което дословно са пренесени
изложените в акта фактически констатации и правна квалификация на
нарушението и на основание чл.264, ал.1 ЗМВР, на жалбоподателката е
наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв.
Съгласно свидетелските показания на полицейския служител-
актосъставител-А.К., той и колегата му М.С. били изпратени по сигнал за
скандал на посочените в АУАН дата и място, но извън факта на съставяне на
акта и поради изминалия голям период от време от случая, същият не помнят
никакви други фактически обстоятелства от инцидента, в това число между
кои и колко на брой лица е имало скандал и в какви конкретни действия се е
изразило поведението на жалбоподателката.
Други доказателства в подкрепа на изложените в АУАН и в НП
фактически констатации, не са ангажирани по делото от страна на наказващия
орган, в чиято тежест е това. Вторият свидетел по АУАН-М.С. е заличен като
свидетел по делото, поради обективна невъзможност за откриването и
редовното му призоваване за разпит.
Въз основа на възприетите фактически положения и изложен
доказателствен анализ, съдът намери от правна страна, че обжалваното НП
следва да бъде отменено изцяло, при следните съображения:
Процесните АУАН и НП са съставени в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН, изискващи пълно, точно, ясно и недвусмислено описание на
нарушението със съответните му индивидуални обективни и субективни
признаци и обстоятелствата на извършването му. В случая, в
обстоятелствените части на двата акта липсва такова надлежно описание като
са използвани само общи формулировки, следващи използваната в чл.264,
ал.1 ЗМВР терминология, но с добавката, че нарушението се е изразявало в
отказ на лицето да преустанови нарушаването на обществения ред и
предизвикване на скандал. При тези общи формулировки, остава неясно какво
2
в крайна сметка е било конкретното поведение на наказаното лице, съответно
попречило ли е в действителност това поведение на полицейските органи да
изпълнят своите функции и какви са тези функции.Освен това логиката сочи,
че за да е налице отказ да се преустанови скандал, следва да е дадено
разпореждане за преустановяването му по смисъла на чл.64, ал.2
ЗМВР.Тогава обаче нарушената правна норма би била тази на чл.257 ЗМВР,
предвиждаща наказание за неизпълнение на полицейско разпореждане.В този
смисъл съдържащото се в АУАН и в НП фактическо описание на
нарушението се явява и несъответно на посочената в тях нарушена правна
норма на чл.264, ал.1 ЗМВР.
На второ място, според свидетелските показания на актосъставителя,
АУАН е съставен непосредствено на времето и мястото на извършване на
деянието, т.е. двете дати би следвало да съвпадат. Видно от АУАН обаче,
датата на съставянето и връчването му на жалбоподателката е „04.02.20 г.”, а
посочената дата на извършване на нарушението, пренесена и в НП е „04.07.20
г.”. При това положение в случая остава напълно неясна и недоказана
точната, действителна дата на извършване на нарушението, като негов
задължителен съставомерен елемент от обективна страна.
Така констатираните процесуални нарушения имат характер на
съществени, тъй като ограничават пряко правото на защита на
жалбоподателя и възпрепятстват изцяло съдебния контрол за
законосъобразност. Това от своя страна е достатъчно за отмяна на
обжалваното НП, без разглеждане на спора по същество. В тази насока е и
съдебната практика /виж напр.Р№110//07.04.16 г. по КНАХД№113/16 г. на
АС-Враца/.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че в
случая процесното НП се явява и необосновано. Предвид гореописаното
състояние на наличния доказателствен материал, по делото безспорно се
установиха единствено данните, че на посочените в АУАН и в НП време и
място, свидетелите полицейски служители са съставили АУАН по повод
сигнал за скандал. Остават изцяло недоказани по несъмнен начин, всички
останали съставомерни факти на твърдяното нарушение, свързани с
конкретното поведение и действия на жалбоподателката, тяхната насоченост
и вредни последици и крайна резултатност-противозаконно пречене на
3
полицейски органи да изпълняват функциите си.
Предвид изхода от делото, в полза на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за адвокатска защита, които са
начислени и изплатени в минимален размер съгласно НМАВ от 300.00 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №144/17.07.20 г. на Началник сектор
“ОП” при РУ-Враца към ОДМВР- Враца, с което на Н. Н. ИВ. от гр.Враца, с
ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР и на същото
основание е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00
лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. ИВ. от гр.Враца, с
ЕГН:********** направените по делото разноски за адвокатска защита в
размер на 300.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4