Р
Е Ш
Е Н
И Е
№ 89
15.07.2020 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна,
Гражданско отделение, на първи юли, две хиляди и двадесета година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария
Маринова
Секретар: В.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 105 по описа на съда за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 105/2020 г. по описа на
Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на страните срещу
части от решение №68 от 23.10.2019 г., постановено по т.д. № 119/2018 г. по
описа на Разградския окръжен съд, както следва:
По въззивна жалба на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, подадена чрез адв. В.А., против
решение №68 от 23.10.2019 г., постановено по т.д. № 119/2018 г. по описа на
Разградския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да
заплати на Г.Н.С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над сумата от 20 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 16.11.2018г. до окончателното й изплащане; сумата
1 387,67лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.11.2018г. до окончателното й
изплащане, както и в частта на осъждането за разноските.
Жалбоподателят е настоявал, че решението в
обжалваната му част е неправилно, поради противоречие с материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост, като е молил за отмяната му
в тази част и отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над 20 000 лв. до 40 000 лв., ведно с лихвите за
забава от 16.11.2018г. до окончателното му изплащане и изцяло този за
имуществените вреди в размер на 1 387,67лв., ведно със законната лихва от
16.11.2018г. до окончателното изплащане. Молил е за присъждане на разноските.
Изложил е съображения, че вследствие на неправилна оценка на доказателствата по
делото (на писмените такива, на свидетелските показания и на САТЕ и СМЕ),
съдът достигнал до неправилни изводи за претърпени от ищеца неимуществени вреди
в приетия обем, както и за по-висок интензитет на същите и неправилно приложил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД завишавайки съществено размера на обезщетението, а
при липсата на доказателства неправилно приел за настъпили и всички имуществени
вреди, за част от които ищецът не претендирал с исковата си молба, а въвел в
хода на производството.
Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.
По въззивна жалба на Г.Н.С., подадена чрез адв. Х.Р.К., против решение №68 от 23.10.2019 г.,
постановено по т.д. № 119/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд, в
ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“
АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата
от 40 000 лева до претендираните 75 000 лева, както и В ЧАСТТА,
с която е отхвърлена претенцията му за законна лихва за периода от 31.08.2018 г. до
15.11.2018 г., върху
двете обезщетения. Със съображения за
неправилността на решението, като постановено в нарушение на материалния закон
(чл. 52 от ЗЗД) при определяне на занижен размер на обезщетението за
неимуществени вреди и за началния момент на дължимост на законните лихви, е
молил за отмяната му в тази част и уважаване на претенцията за неимуществени
вреди за горницата над 40 000 лв. до претендираните 75 000 лв.,
както и за уважаване на претенцията за законни лихви върху обезщетенията за неимуществени вреди от
75 000 лв. и за имуществени вреди от 1 387,67 лв., считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендирал е и сторените по делото разноски.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. В.А., е
подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба по съображения за
правилността на решението в отхвърлителната му част и е молил за отхвърлянето й
с присъждане на сторените по делото разноски.
Решението не е обжалвано е и влязло в сила в
осъдителната му част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размер на
сумата от 20 000 лв., както и за частта на отвхвърлянето на претенцията за
законните лихви върху двете обезщетения за периода от 04.07.2018 г. до
30.08.2018 г.
Въззивните жалби са подадени в срок от лица с
правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му
части, като неизгодно за тях, редовни са и допустими.
С молба от 30.06.2020 г.,
ищецът чрез адв. Х.Р.К., е уточнил въззивната си жалба, съобразно дадени му от
съда указания и е настоявал за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38 , ал.2 от ЗАдв. Заявил е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника.
Постановеното от окръжния съд
решение е валидно и допустимо в обжалваните му части, а по правилността съдът
намира следното:
Производството пред окръжния
съд е било образувано по искова молба на Г.Н.С.
***“АД, с която и след направеното
изменение на размера на претенцията за неимуществени вреди, са предявени
искове: - за заплащане на сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получени телесни увреждания при участието му, като водач
на лек автомобил, в ПТП от 04.07.2018г.
в с.Самуил, настъпило по вина на И.Х.А. при управление на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № РР6744ВК, чиято отговорност е застрахована по
застраховка Гражданска отговорност, сключена с
ответното
дружество, ведно със законната лихва от 04.07.2018г. до окончателното й изплащане;
- за заплащане на сумата от 1 387,67лв.,
представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение и рехабилитация
(закупуване на импланти, медикаменти, помощни средства и проведена
рехабилитация), ведно със законната лихва считано от 04.07.2018 г. до окончателното
й изплащане.
Ответникът Застрахователна компания „Бул инс“АД, с депозираните отговори е
оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им. Навел е възражения за липсата на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и такова за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради това, че се е движил с несъобразена с пътните условия и обстановка скорост и е бил без поставен предпазен колан. Оспорил е дължимостта
на претендираната законна лихва.
Съдът, след като съобрази
събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 4.07.2018г. в с.Самуил, при управление на лек .“Фолксваген
голф“ с рег. № РР6744ВК, И.А. е нарушила правилата за движение по пътищата и е причинила ПТП, при
което са пострадали повече от едно лице, измежду които и ищецът – водач на
другия автомобил. С определение от 04.07.2019 г. по нохд № 162/2019 г. по описа
на Исперихския съд (влязло в
сила на 4.07.2019г.), е одобрено споразумение, с което подсъдимата И.Х.А. се е признала за виновна в
това, че на 04.07.2019 г. при управление на автомобила е нарушила правилата за
движение: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – „С поведението си водачът
на ППС не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди; чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
ППС,които управляват“;чл.20 ал.2 от ЗДвП- „Водачите на ППС са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние на спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“, и по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на ищеца Г.Н.С., изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия долен крайник на пострадалия, поради счупване
на задната част на ставната ямка на лявата тазобедрена става. В съответствие с чл.300 ГПК и чл.413 ал.3 вр. с ал.2 НПК, одобреното от съда споразумение е задължително за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което
установени са по делото деликта, противоправността, вината, вредата и
причинната връзка. Установен е, с констативен
протокол за ПТП от 4.07.2018г. и със заключението на вещото лице инж. Пеев, механизма на настъпване на произшествието. Конкретно
причинените телесни увреждания на ищеца са доказани по делото със заключението на вещото лице д-р Василева по назначената
съдебномедицинска експертиза, със събраната медицинска документация и споразумението по
наказателното дело. Според вещото лице Василева, ищецът е получил счупване на капачката на дясно коляно и счупване на
ацетабулума (гаванговидна ямка) на лява тазова кост, като механизмът на
получените увреждания е резултат от директен удар – пряк механизъм и комбинираното счупване е характерно за травма, получена в купето на
автомобила. Според
свидетелката А., след произшествието пострадалият е бил изваден от автомобила от
съответните органи и транспортиран с линейка. Г.С. е бил настанен в МБАЛ - Разград,
където е лекуван в ортопедично отделение от 04.07.2018г. д 20.07.2018г. Проведени са му диагностични процедури, консулти със специалисти,
образни и лабораторни изследвания, медикаментозно лечение и му е извършена операция с
поставяне на метална остеосинтеза за счупването на капачката на десния крак.
Според вещото лице Василева, оздравителният срок за счупването на дясната капачка, след извършената
оперативна интервенция, е обичайно четири-пет месеца, а за ямката на лявата тазова
кост – около една година. При прегледа на пострадалия на 18.09.2019г. (т.е. повече от година и два
месеца след произшествието), вещото лице е установило силно ограничени движения в дясна колянна става, невъзможност за
клякане, нестабилност в опоропоносимостта на крака, видима асиметрия в
анатомията на двата долни крайника с намален обем на мускулната маса за десния,
болков синдром, както
и наличен оперативен белег върху капачката с дължина 16 см. (вертикален и
леко дъговиден, мътнорозовеещо пигментиран) и следи от наложени 10 конеца. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че двата долни крайника са
компроментирани в своята функция. Фрактурата на тазовата кост вляво се отразява
на движението на левия долен крайник. Ищецът е нямал възможност да използва
функцията на двата крайника едновременно, а освен това постоянно е лежал.
Фрактурата на таза го е затруднявала в ежедневните дейности, а самото
залежаване е довело до хопотрофия на мускулатурата и невъзможност да
осъществява рехабилитация след острия период на травмата. Към момента има
хипотрофия в мускулатурата на десния крак и не може да осъществява в пълен обем
движение на дясна коленна става, като е абсолютно невъзможно движението клек.
Към момента не е осъществено изваждане на остеосинтезата и предстои нова
оперативна интервенция. Посещенията в Павел Баня са повлияли благоприятно, като
такъв курс на рехабилитация е обичайно препоръчителен при фрактури. В тази
насока по делото са представени доказателства (фактура и касов бон) за заплатен
десетдневен пакет профилактика в Балнеохотел Павел Баня към ПРО –ЕАД клон
Павел Баня от 26.09.2018 г. Според вещото лице, състоянието на ищеца ще
се повлиява при промяна на времето и при физическо натоварване. Тъй като е
минал период от година и месеци, пълно възстановяване няма да се постигне, като
най-вероятно нещата ще са стационирани във фазата към момента на прегледа. От
показанията на свидетелката Е.С. (съпруга на ищеца и
пострадала при същото ПТП), в ортопедично отделение двамата пролежали около две
седмици, легло до легло, като първите три дни след катастрофата били разделени.
Ищецът бил на легло и заради счупването в таза изобщо не можел да се движи, бил
по гръб, не можел да се обръща и това го измъчвало. За личната му хигиена се
грижели баща му и неговата съпруга. След изписването около три месеца бил у
дома, като първо започнал да се движи с проходилка за около 2 седмици, а след
това и с патерици, като едва късната есен оставил патериците. За раздвижване на
колянната става в домашни уславия му помагали рехабилитатори. Общо два пъти
ходили на рехабилитация в Павел Баня. Не можел да клекне и да свие крака,
поради което и една година бил в болнични. Походката му се променила, коляното
му се подувало при натоварване, затруднявал се в движенията, пазел си крака.
Той управлявал автомобила при пътуването до Павел Баня, но имал трудности при
сядане и ставане (като последното не е в противоречие на изнесеното от същата
свидетелка, че е оставил патериците в късната есен, доколкото пътуването е
осъществено в края на месец септември, т.е. близо три месеца от
произшествието). След инцидента изпитвал
притеснения при шофиране за себе си и за децата си. Показанията на свидетелката съдът изцяло кредитира, защото
кореспондират с писмените доказателства по делото и събраната медицинска
експертиза, а и свидетелката е най-близка на пострадалия, има лични, непосредствени, ежедневни възприятия за изнесените факти, казаното от нея е логично и
житейски обосновано и няма основание за съмнения в достоверността им.
Доказано, с приложения
амбулаторен лист от 23.08.2018 г. за преглед от специалист – психиатър, е че
ищецът е страдал от „разстройство в адаптацията“, вследствие на негативните
преживявания от произшествието, като обективното му състояние към този момент е
констатирано от лекаря като „апсихотичен; описва психотравма свързана с ПТП,
депремиран; тревожен, брадикинетичен“. Трудовата неспособност на ищеца за период от поне една година е доказана
със заключението на експерта и показанията на свидетелката, които му
кореспондират.
Т.е. от изложеното се налага
извода за претърпени от ищеца неимуществени вреди в посочения обем,
продължителността им и интензитета, поради което и оплакванията на
застрахователното дружество във въззивната жалба за недоказаност на същите са
неоснователни.
Не е било спорно между
страните по делото, а и се установява от приложената застрахователна полица № BG/02/118001087136 от 10.04.2018г., че към датата на
произшествието е налице застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД ”Бул
инс”АД за периода от 10.04.2018г. до 09.04.2019г. по отношение на управлявания от деликвента А. лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № РР 6744 ВК. Пострадалият е подал заявление за изплащане
на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди първоначално пред ЗД“Бул инс“АД с вх. № ОК-547033 от 15.08.2018г. и допълнение към същото
от 3.09.2018г. по искането на застрахователя, но е получил отказ с писмо изх. № 6551/19.09.2018г. мотивирано с факта, че до представяне на
влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото
МПС, застрахователното дружество не е в риск Гражданска отговорност и няма
основание да се изплати претендираното застрахователно обезщетение.
Предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото
лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се
намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Предявен след отказ от
застрахователя да плати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, искът
е допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
В случая са доказани както
застрахователното правоотношение на застрахования, виновен за произшествието
водач Адем с ответника, причиненото от застрахования ПТП и получените,
вследствие на същото и стоящи в причинна връзка вреди от ищцеца. Затова, отговорността на ответника, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на виновния за произшествието водач следва да бъде
ангажирана.
Търпените от Г.С. неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с осъщественото от застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице
виновно противоправно деяние, за които вреди има право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни
обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а
така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането,
израз на което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени
вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен еквивалент на претърпените
болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват
съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен белег са и
посочените лимити, макар да нямат самостоятелно значение по отношение на
критерия за справедливост.От своя страна икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие се влияят от множество
фактори, като минимална работна заплата към момента на деликта, нарастване на цените и др.
Съобразявайки броя и вида на травматичните
увреждания – две
големи травми - счупване на капачката на дясно коляно и счупване на
ацетабулума (гаванговидна ямка) на лява тазова кост, периодът на лечение повече от година
(продължаващ и в хода на производството, доколкото към датата на експертизата
не е налице пълно възстановяване и не е извършена операция за премахване на
импланта), с много голям интензитет на болките към момента на тежкото
пътно-транспортно произшествие и болничното лечение от 16 дни с пълно обездвижване, както и търпените през курса на лечение болки с
по-лек интензитет, проведените медицински интервенции, в т.ч. и оперативно лечение с поставяне на остеосинтезен материал, впоследствие
проведеното домашно лечение на постелен режим, две седмици на придвижване с проходилка и до три месеца с патерици, периода на раздвижване и рехабилитация, свързан също с болки и
неудобства, оздравителните периоди за счупванията в
комбинираната фрактура (4 месеца за счупването на капачката на дясното
коляно и една година за счупването на ямката на лявата тазова кост), невъзможността
да се обгррижва самостоятелно при хранене и
поддържане на лична хигиена (напълно в периода на постелен режим и при съществени затруднения в
последващия такъв от поне 3 месеца и при неудобства при последващия при
раздвижването и рехабилитацията), както и неудобствата от нарушаване на обичайния му режим и живот в периода над година от произшествието (не е
налице пълно оздравявяване констатирано при прегледа на вещото лице), наличните
и към момента на експретизата ограничения в движенията на долните крайници,
атрофията, белега и необходимостта от последваща операция за премахване на
импланта, евентуални остатъчни последици (като болки при промана на времето,
отоци и т.н.), преживения стрес от катастрофата и констатираното от психиатър
„разстройство в адаптацията“ и предвид зрялата възраст на ищеца (52 г.
към датата на произшествието) и необходимостта от повече време за
възстановяване и нетрудоспособността му в оздравителния период, негативното отражение на психиката му, както и
обществено-икономическите условия в страната, лимита на
застрахователно обезщетение към датата на ПТП и съдебната практика в подобни случаи, съдът намира, че обезщетение в размер на 45 000 лв. представлява справедлив еквивалент на
претърпените от ищцеца неимуществени вреди. В този смисъл неоснователни са оплакванията на застрахователя -
възивник за завишаване размера на обезщетението и несъответствието му с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Този размер не следва да бъде
редуциран, тъй като възражението за съпричиняване по чл. 51 ЗЗД, заради управление на автомобила с несъобразена с пътните условия и обстановка
скорост и непоставяне на
обезопасителен колан, е неоснователно. Установено е със заключението на
вещите лица по съдебно автотехническата експретиза, че при конкретната обстановка ПТП-то е било непредотвратимо поради липсата на
техническа възможност за предприемане на аварийно спиране, предвид внезапността
на навлизане на автомобила на деликвента И.А. в лентата за движение на ищеца Г.С.. Въпреки липсата на
категорични данни за наличието или липсата на поставен колан от пострадалия,
според обясненията на вещите лица по двете експертизи в съдебно заседание,
липсата на поражения по лицето, както по гърдите и корема му, е индикация за
поставен предпазен колан. Затова не е налице принос на увредения във
вредоносния резултат, налагащ приложение на чл. 51 от ЗЗД.
Искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от
45 000 лв., като за горницата над 45 000 лв. той следва да бъде отхвърлен.
В този смисъл решението на окръжния съд следва да бъде отменено в отхвърлителната
му част за горницата над 40 000 лв. до 45 000 лв. с допълнително
присъждане на още 5 000 лв. обезщетение, а в частта от 20 000 лв. до
40 000 лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта
на отхвърлянето на иска за горницата над 45 000лв. до 75 000 лв.
решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
По имуществените вреди:
Доказани, с приложените
фактури и касови бонове, са и сторените от ищеца разходи за остеосинтеза, шина
за имобилизация, ппатерица, транспорт с линейка, лечебни препарати, за гориво и
балнеохотел в Павел Баня в общ размер от 1 387,67 лв. Всички тези разходи,
според вещото лице – медик, са за услуги и консумативи във връзка с получените
при ПТП от 04.07.2018 г. травматични увреждания и последици от тях. Извършената
рехабилитация е проведена в балнеохотел, по специализирана програма за
рехабилитация на подобни травми (така вещото лице- медик) в Павел Баня и е
доказана, включително и с показанията на свидетелката С., коментирани по-горе. Затова
са неоснователни оплакванията на застрахователното дружество в тази насока.
Представените осем фактури са представени в препис, заверен от
адвоката-пълномощник на ищеца и се ползват с официална удостоверителна сила (чл.32 ЗА), поради което е неприложима разпоредбата на чл.183 ГПК и
възражението за изключването им от доказателствата, поради непредставяне на
оригинал или официално заверен препис, е неоснователно.
Законната лихва върху
обезщетенията се дължи от предявяване на претенциите пред застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика - решение №167/30.01.2020г.
по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение №128/04.02.2020г. по
т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя. В този случай лихвата
се дължи от 15.08.2018 г., но доколкото ищецът е обжалвал отхвърлителното
решение в частта на лихвите единствено за периода след 31.08.2018 г., то
решението следва да бъде отменено само в частта на отхвърлянето за законните
лихви върху двете обезщетения за периода от 31.08.2018 г. до 15.11.2018 г. - и
лихвите присъдени и за този период.
С оглед резултата от спора, на
корекция подлежат и сторените от страните разноски за производството пред
първата инстанция, като ответникът дължи на ищеца сумата от 1 824,34 лв., а
ищецът – на ответника 1049 лв., което налага частичната отмяна на
първоинстанционното решение и съответно осъждане до тези размери. За въззивното
производство страните са претендирали разноски, като ищецът - адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния му представител адв. Х.Р.К. от ВТАК на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв за оказаната безплатна правна
помощ, а ответникът - адвокатско възнаграждение. Ищецът е заявил евентуално възражение
за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК. Подадената по пощата от застрахователното
дружество чрез адв. Гочев молба – списък по чл. 80 ГПК и договор за
правна защита и съдействие с уговорен и платен адвокатски хонорар и
доказателство за регистрация по ДДС са постъпили по делото след приключване на
откритото съдебно заседание, в което е даден ход по същество, но съгласно
приложението на нормата на чл. 62, ал. 2 ГПК, според която срокът
не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата за разноските е станало по
пощата в срока до заседанието, разноски за адвокатско възнаграждение следва да
му бъдат присъдени съразмерно с резултата (в тази насока изрично
Определение № 11/09.01.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4131/2019 г., IV г.о.). Приложен е списък по чл. 80 ГПК за сумата от
1 680 лв., договор за правна помощ и защита, удостоверяващ уговорено и
платено възнаграждение от 1400 лв. и регистрация по ДДС (общо 1680 лв.).
Адвокатският хонорар не надхвърля предвидения в Наредба №1 от 9.07.2004 г. минимален размер и не е прекомерен. С оглед
резултата, и на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 893,76 лв., представляваща съразмерната част от разноските за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. ЗД “Бул инс“ АД следва на чл. 38, ал.2
от ЗА и с оглед
уговорката в договора на ищеца и адв. К. за безплатна защита и съдействие да заплати на адв. Х.Р.К. от
ВТАК сумата от 1 880 лв. - адвокатско
възнаграждение в минимален, според чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004
г., размер. ЗД “Бул инс“ АД следва да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
Разград допълнително и сумата от 9,78
лв. за възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения,
Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №68 от 23.10.2019 г., постановено по т.д. № 119/2018 г. по описа на
Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от Г.Н.С.
***“АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
сумата от 40 000 лева до 45 000 лв., както и в ЧАСТТА, с която Г.Н.С. е осъден
да заплати на ЗД “Бул инс“ АД сторени съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство за горницата над 1 049 лв. до присъдените
1 226,11 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс“АД да заплати на Г.Н.С. допълнително сумата от
5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, в резултат на получени телесни увреждания при участието му като водач
на лек автомобил в ПТП от 04.07.2018г.
в с.Самуил, настъпило по вина на И.Х.А. при управление на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № РР 6744 ВК, чиято отговорност е застрахована по
застраховка Гражданска отговорност, сключена с
ответното
дружество, ведно със законната лихва от 31.08.2018 г. до окончателното й
изплащане;
ОТМЕНЯ решение №68 от 23.10.2019 г., постановено по т.д. № 119/2018 г. по описа на
Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на Г.Н.С. за заплащане на законни лихви
върху двете обезщетения (за неимуществени вреди от 40 000 лв. и за
имуществени вреди от 1 387,67лв.) за периода от 31.08.2018 г.
до 15.11.2018 г., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс“АД да заплати на Г.Н.С. законните лихви върху двете обезщетения
(съответно за неимуществени вреди от 40 000 лв. и имуществени вреди от 1 387,67лв.), за периода от 31.08.2018 г. до 15.11.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №68 от 23.10.2019 г., постановено по т.д. № 119/2018 г. по описа на
Разградския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които: - Застрахователно
дружество „Бул инс” АД е осъдено да заплати на Г.Н.С.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до 40 000
лв.; - Бул инс” АД е осъдено да заплати на Г.Н.С. сумата
1 387,67лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди; - Отхвърлен е искът на Г.Н.С. за осъждане на Застрахователно дружество „Бул инс” АД да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 45 000 лева до предявения размер от 75 000 лева.; - Бул инс” АД е осъдено да заплати на Г.Н.С. законните лихви върху двете обезщетения (съответно за неимуществени
вреди от 40 000 лв. и имуществени вреди от 1 387,67лв.), за периода от 15.11.2018 г.
до окончателното им изплащане;
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Джеймс Баучер”
№87, да заплати на Г.Н.С. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 195,92 лв. –
допълнително разноски за първоинстнционното производство.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Джеймс Баучер” №87
да заплати в полза
на бюджета на Съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд Разград допълнително сумата от 9,78 лв., съразмерна с резултата част от
възнаграждението за вещо лице.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Джеймс Баучер” №87, да заплати на адвокат
адв. Х.Р.К. ***, сумата
от 1 880 лв. - адвокатско възнаграждение в минимален размер по чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба №1
от 9.07.2004 г., на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Г.Н.С. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Застрахователно
дружество „Бул инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Джеймс Баучер” №87 сумата от 893,76 лв. – съразмерна част от разноските на ответника
за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: