№ 185
гр. Несебър, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря АтаН. Д. Ганева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20242150100313 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във
връзка с чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл.332 от ТЗ и чл.327, ал.1 от ТЗ, във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът “Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Бургас, улица Генерал
Владимир Вазов № 3, представлявано от изпълнителния директор Ц.В.М., твърди в исковата
молба, че ответникът Н. С. С. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ******** община
Несебър, настоящ адрес: град ********, е клиент на ищцовото дружество и като такъв има
качеството на потребител при ползването на водоснабдителните и канализационните
системи, на обект на потребление в град ******** община Несебър. Ищецът твърди, че в
изпълнение на задълженията си по валидно възникналото и съществуващо облигационно
отношение с ответника непрекъснато е изпълнявал задълженията си по водоподаване към
клиента с абонатен номер ******. Отчитането на доставените в обекта В и К услуги е
станало по електронен път, посредством едно измервателно устройство – водомер, монтиран
в имота на горепосочения адрес. Ответникът е поел задължението, съгласно чл.33, ал.2 от
Общите условия на В и К оператора, да заплаща стойността на потребените от него услуги в
30-дневен срок от датата на издаване на фактурата. През периода от 25.11.2020г. до
25.03.2021г. са издадени фактури, в които са посочени действащите цени за доставка,
одобрени от КЕВР, като задълженията по тях в резултат на потребени В и К услуги за
доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период от 15.10.2020г. до 12.03.2021г.,
възлизат на сумата в размер на 100,01 лева. Ответникът-потребител не е изпълнил
задълженията си да изплати дължимите суми след изтичане на уговорените срокове, считано
1
от издаване на отделните фактури, които са станали изискуеми, поради което неизплатеното
задължение по издадените през посочения период 5 броя фактури възлиза на сумата в общ
размер на 100,01 лева. В резултат на неплащането на паричните задължения в уговорените
срокове, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи заплащането на мораторната
лихва, която е в общ размер на 31,81 лева, включваща отделните мораторни лихви върху
отделните периодични вземания, считано от датата на изискуемостта на всяко едно от тях до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тази
причина за вземането си, в качеството му на заявител, е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№
1185/2023г. по описа на Несебърския районен съд. Съдът е уважил искането и е издал
заповед за изпълнение на парично задължение, която обаче е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В резултат на това за заявителя е възникнал правен интерес
да предяви иск за установяване на вземането си. Поради това прави искане да бъде признато
за установено, че Н. С. С. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ******** община
Несебър, настоящ адрес: град ********, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата в размер на 100,01 лева – главница, за която са издадени фактури в
периода от 25.11.2020г. до 25.03.2021г., като задължението произтича от потребени В и К
услуги – доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период от 15.10.2020г. до
12.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение
върху главниците в общ размер на 31,81 лева за периода от изискуемостта на периодичните
задължения до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендират
се разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство.
В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се
изразява становище за допустимост, но за неоснователност на исковете с доводите, че
представените от ищеца писмени документи, в частност издадените от него фактури, не
доказват дължимост на сумите по тях. Наред с това ищецът не доказва и че именно
ответникът е собственик на водоснабдения обект, а оттам, че има качество на потребител на
доставените в обекта В и К услуги. Въвежда правопогасяващо възражение за изтекла
давност за вземания по главниците, позовавайки се на кратката давност по чл.111, б.“в“ от
ЗЗД. Поради неоснователност на главните искове, намира за неоснователни и акцесорните
претенции за мораторни лихви върху отделните периодични вземания. Моли за отхвърляне
на исковете.
В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от
процесуален представител. С отделни писмени становища поддържа позицията си, че
именно ответникът Н. С. С. е едноличен собственик на процесния недвижим имот –
водоснабдения обект, и от момента на придобиване на собствеността тя е придобила и
качеството на потребител на В и К услугите, доставени от ищеца. Поддържа също, че
ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.61 от Общите условия на
водния оператор в 30-дневен срок от придобиване на собствеността да подаде заявление до
2
„ВиК“ Бургас за промяна на партидата, към което да приложи документи, удостоверяващи
придобиването или прекратяването на правото на собственост или на ползване.
Същевременно водният оператор „служебно“ установил, че ответникът е титуляр на правото
на собственост върху имота, след което пак служебно го е вписал като титуляр на партидата.
Излага твърдения и за законосъобразното отчитане потребеното количество вода в имота,
тъй като в електронния карнет е отразено реалното потребление въз основа на показанията
на водомера, до който инкасаторът е имал достъп. Оспорва възражението на ответната
страна за погасяване на задълженията поради изтекла давност, като се позовава на
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ на водния оператор с довода, че давността започвала да
тече след изтичане на 30 дни от издаване на съответната фактура, като 3-годишният срок не
е изтекъл към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Нередовното отчитане пък, което поради отсъствието на ответника се изразява в
несвоевременното такова, не е основание за освобождаване на ответника от задълженията
му за заплащане на дължимите от него суми за потребление.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от особен
представител, който поддържа доводите, изложени в исковата молба, като подчертава, с
оглед становището на ищцовата страна, че не оспорва правилното отчитане на потребената
вода и не възразява фактурите да не отразяват това потребено количество или пък
правилното остойностяване на услугите. Поддържа възражението си ответникът да е
собственик на водоснабдения имот, поради което той няма качество на потребител, а оттам и
задължение да заплаща претендираните от ищеца парични суми за доставените В и К
услуги. В тази връзка отбелязва, че ответникът не притежава документ за собственост,
поради което и няма задължение да подава заявление до водния оператор за промяна
титуляра на партидата, съответно не е в състояние да приложи към това заявление
документ, който не притежава, а от своя страна ищцовото дружество няма основание да
приема при липсата на тези обстоятелства, че именно ответникът е собственик на
водоснабдения обект, и че ако твърди, че имено ответникът е едноличен собственик, следва
да ангажира доказателства в подкрепа на тези си твърдения. Ищецът обаче не е провел в
хода на съдебното дирене успешно доказване за наличие на облигационно отношение между
него и ответника и такова правоотношение да е възникнало по причина, че последният е
придобил собствеността върху недвижимия имот, а оттам, че следва да се счита за титуляр
на партидата. Ответникът не притежава друго вещно право върху имота, нито има учредено
право на ползване. Ответникът не е и законен наследник на лицето, което в кадастралния
регистър е отбелязан като собственик на имота, поради което няма основание да се счита, че
ответникът е придобил собствеността върху имота на твърдяното от ищеца основание –
наследствено правоприемство. Оспорва и становището на ищцовата страна по възражението
за изтекла погасителна давност, като го намира за неоснователно. Като неоснователни и
недоказани моли за отхвърляне на исковете.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
3
Водоснабдения имот – сграда с идентификатор 53045.******.1, със застроена площ
от 43 кв.м., на един етаж, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, е разположен в
Поземлен имот с кадастрален идентификатор 53045.******, с площ от 740 кв.м., с адрес град
******** община Несебър. В кадастралните регистри като собственици са записани Х.И. С.
и С.А.М., като всеки от тях притежава по 1/2 идеална част от поземления имот.
Същевременно обаче за никой от тях не е посочено те да притежават документ за
собственост, нито основанието, на което те следва да се считат за собственици.
От представените по делото удостоверения за съпруг/а и родствени връзки не се
установява Х.И. С. да е починала, а данни за гражданското състояние на С.Я.М. не са
събирани, включително и за неговите евентуални законни наследници. Установява се обаче,
че ответницата Н. С. С. е дъщеря на Н.И. С., която е едноутробна сестра на Х.И. С..
През 2008г. Х. С. С., Т.С.Д. и М.С.А. за декларирали пред общинските власти в
Община Несебър, че са съсобственици на земя с площ от 740 кв.м. и полумасивна жилищна
къща с РЗП 50 кв.м., находящи се в град ******** при следните квоти от собствеността – 4/6
идеални части за Х.И. С. и по 1/6 идеална част за всяка от Т.С.Д. и М.С.А.. При
декларирането на собствеността си никоя от тях не е представила документ за собственост,
нито е посочил основанието, на което те са придобили собствеността при посочените квоти.
От представените справки от Службата по вписванията – Несебър се установява,
че във връзка с договор за кредит, по който Т.С.Д. – дъщеря на Х.И. С., е имала качеството
на кредитополучател, през 2018г. е наложена от съдебен изпълнител възбрана върху 1/8
идеална част от поземлен имот с идентификатор 53045.******, като е прието, че собственик
на тази 1/8 идеална част е именно Т.С.Д..
Н. С. С. не е декларирала собственост върху недвижим имот, находящ се в град
Обзор, улица Първомайска № 34.
От изготвената справка-извлечение за обекта на потребление в град ******** се
установява, че за въведения от ищеца период отчетникът е имал достъп до обекта на
потребление и до средството за измерване на потребеното в него количество вода –
водомера, като: на 11.11.2020г. е начислил 3 куб.м. потребена вода от 15.10.2020г. до
11.11.2020г. и 0,72 куб.м. от разпределение; на 14.12.2020г. е начислил 3 куб.м. потребна
вода от 12.11.2020г. до 14.12.2020г.; на 19.01.2021г. е начислил 13 куб.м. потребена вода от
15.12.2020г. до 19.01.2021г. и 4,75 куб.м. от разпределение; на 18.02.2021г. е начислил 7
куб.м. потребена вода от 20.01.2021г. до 18.02.2021г.; на 12.03.2021г. е начислил 3 куб.м.
потребена вода от 19.02.2021г. до 12.03.2021г.
Като титуляр на партидата в справката-извлечение водният оператор е посочил
ответника Н. С. С. с потребителски номер ******.
С фактура № ********** / 25.11.2020г. ищецът е начислил на ответника сума в
размер на 7,71 лева без ДДС като стойност на предоставените му В и К услуги в имота за
периода от 15.10.2020г. до 11.11.2020г. и сумата в размер на 1,85 лева без ДДС от
разпределение, или общо сума по фактурата в размер на 11,47 лева с включен ДДС.
4
С фактура № ********** / 27.12.2020г. ищецът е начислил на ответника сума в
размер на 9,25 лева с включен ДДС като стойност на предоставените му М и К услуги в
имота за периода от 12.11.2020г. до 14.12.2020г.
С фактура № ********** / 25.01.2021г. ищецът е начислил на ответника сумата в
размер на 15,42 лева без ДДС като стойност на предоставените му В и К услуги в имота за
периода от 15.12.2020г. до 31.12.2020г. и сумата в размер на 5,76 лева без ДДС от
разпределение, както и сумата в размер на 16,11 лева без ДДС като стойност на
предоставените му В и К услуги в имота през периода от 01.01.2021г. до 19.01.2021г. и
сумата в размер на 5,78 лева без ДДС от разпределение, или общо сума по фактурата в
размер на 51,68 лева с включен ДДС.
С фактура № ********** / 25.02.2021г. ищецът е начислил на ответника сума в
размер на 19,33 лева с включен ДДС като стойност на предоставените му В и К услуги в
имота за периода от 20.01.2021г. до 18.02.2021г.
С фактура № ********** / 25.03.2021г. ищецът е начислил на ответника сумата в
размер на 8,28 лева с включен ДДС като стойност на предоставените му В и К услуги в
имота за периода от 19.02.2021г. до 12.03.2021г.
На 03.11.2023г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал Победа, улица Генерал Владимир
Вазов № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, представлявано от Ц.В.М., е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 1185/2023г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил
искането и е издал Заповед №540 от 07.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът Н. С. С. с ЕГН **********, с адрес: град
******** следва да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал Победа, улица Генерал
Владимир Вазов № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, сумата в размер на 100,01
лева – главница, представляваща неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена
вода по издадени фактури за периода от 25.11.2020г. до 25.03.2021г., с отчетен период
15.10.2020г. до 12.03.2021г., за имот, находящ се в град ******** сумата в размер на 31,81
лева – обезщетение за забава, дължимо за периода от 25.12.2020г. до 30.10.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2023г. до изплащане на задължението,
както и сумата в размер на 75 лева, представляваща направените от заявителя разноски по
делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, а за този начин на връчване е бил уведомен заявителя, на когото е било указано, че
може да предяви иск за да установи съществуването на вземането си по нея. Съобщението за
това е получено от заявителя на 11.03.2024г.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК, въз основа на който е било образувано настоящото
производство, е предявен на 26.03.2024г.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
5
В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая
правното твърдение на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за доставка на вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, като ответникът не
е изпълнил задължението си за плащане на доставената му питейна и отведена канална вода
за посочения период. Претенцията на „ВиК“ ЕАД Бургас се основава на твърдение за
осъществен фактически състав, пораждащ субективно право на вземане, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на
ищеца на задължението да достави услугите водоснабдяване и/или канализация за
процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 100,01 лева и
неизпълнение на задължението от страна на ответника да заплати като насрещна престация
паричната стойност на доставеното му благо.
В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иска следва да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало в
твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги, както и изправността си
– че през процесния период е извършвал в договореното качество, количество и срок услуги
по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, както и че през процесния период
ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на общите условия, да ангажира
доказателства и за размера на претенцията си като стойност на потребените услуги и че тази
стойност възлиза на претендираната сума.
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребителите на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така според чл.1,
ал.1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.2,
ал.1, т.1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на В и К услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К
услуги. С така посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита
сключен неформалният договор за доставка на В и К услуги, който има съдържанието,
определено в чл.8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от КЕВР общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственица (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К се
определят правата и задълженията на оператора и потребителите. В случая общите условия
на В и К оператора са били надлежно разгласени – в два вестника, съобразно предвиденото в
нормативната уредба и следователно имат действие за всички абонати на дружеството.
От страна на ищеца не бе представено по делото нито едно годно доказателство,
което да сочи, че именно ответникът притежава собственост върху поземления имот или
6
сградата, разположена в него, респ., че той е техен едноличен собственик. След като същият
не е собственик и не притежава вещно право върху такъв недвижим имот, находящ се в град
******** нито пък дори се твърди, той да има качеството на негов ползвател на конкретно
основание, означава, че същият не притежава качеството на потребител на доставените от
ищцовото дружество В и К услуги през претендирания период, а оттам не е абонат с
посочения от ищеца абонатен номер за водоснабдения обект, не е обвързан от общите
условия.
Наред с това, по делото не са представени доказателства, които да установяват
основанието за откриване или промяна на партидата.
Съгласно чл.59, ал.2 от ОУ, В и К операторът открива партида с потребителски
номер на потребителите при подаване на заявление по образец и предоставяне на
документи, съдържащи данни за самото физическо или юридическо лице като потребител,
удостоверяващи правото му на собственост и писмена декларация-съгласие. Ответникът Н.
С. С. нито е заявявала себе си пред водния оператор като собственик, нито е подавала
заявление с искане за откриване на партида. Затова вписването й като такъв в базата данни
на водния оператор като собственик на имот а адрес: град Обзор, улица Първомайска № 34 и
като потребител на услуги в този водоснабден обект, не е извършено при спазване на
процедурата, предвидена от самия ищец, а това е сторено еднолично и без основание от
страна на ищцовото дружество, или на базата на съставени от него частни документи, които
не притежават никаква материална доказателствена сила. Впоследствие фигурирането на
ответника като титуляр на партида, т.е. потребител на услуги в конкретен водоснабден
обект, е довело до други съставени от ищеца частни документи, с които му се начислява
потребено количество питейна вода и му се вменява задължение да заплаща стойността на
потребявани В и К услуги.
Самият ищец, чрез процесуален представител, в представено по делото становище
по повод отговора на исковата молба, също посочва, че водният оператор разполага с
определена информация и подкрепящи я документи, представена по инициатива на абоната,
като определя ответника и като недобросъвестен абонат, но едновременно с това не е в
състояние както да посочи кога и на какво основание ответникът е придобил качеството на
потребител на В и К услугите, доставени в имота, находящ се в град ******** така и да
представи преписи от заявлението и придружаващите го документи, с които ответник е
заявил себе си като потребител или е поискал откриване на партидата. Задължение на
оператора съгласно чл.12, ал.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, е да създаде досие за присъединения към водоснабдителната система обект и да
съхранява съдържащите се в него документи по присъединяването, в които документи са
вписани както данните за самия обект, така и за собственика, който е заявил исканото
присъединяване.
За да обоснове недобросъвестността на ответника, включително и в опит да
прехвърли на него доказателствената тежест в процеса, в същото това писмено становище от
7
ищцовата страна се изтъква и че за процесния период в дружеството-оператор не са
постъпвали молби за прехвърляне или закриване на партида на водоснабдения имот, а
ответникът е следвало да стори това, тъй като бил задължен, за да се легитимира като
потребител.
На първо място, собственик, на недвижим имот с предназначение за задоволяване
на жилищни нужди не е задължен да подава заявление за присъединяване към
водоснабдителната система за да ползва услугите на водния оператор, въз основа на което да
придобива качеството на потребител, като това е право на съответния собственик, дали да
встъпи в договорни отношения за предоставяне на В и К услуги, е отчетено и в самите
Общи условия (чл.5, ал.1), като освен това може да поиска и закриване на партидата. Второ,
ответникът в действителност няма качество на потребител, защото не е собственик на
водоснабдения обект, посочен от ищеца. А след като няма качество на потребител, той не е
обвързан от Общите условия, които вменяват задължения не само на потребителите, но и за
В и К оператора, които потребители могат да изискват да се изпълняват в пълен обем.
Такова задължение, което въпреки липсата на основание ответникът да бъде третиран като
потребител, ищецът му вменява в опит да създаде внушение или да обоснове основателно
предположение, позовавайки се на съдържащите се във водния оператор данни, че може би
някога е придобил собствеността върху недвижим имот на адрес в град Обзор, улица
Първомайска № 34 или върху идеална част от собствеността, и следва да се предполага, че
основанието на това е наследство.
След като ищецът не успя да докаже, че ответникът е бил потребител на В и К
услуги в посочения водоснабден обект не само през претендирания период, но и преди това
от момента на откриване на партидата, или пък на основание наследствено правоприемство
е придобил собственост върху имота, искът въпреки това да заплати стойността на
потребеното количество услуги се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск има за последица отхвърляне и на
акцесорната претенция за лихви.
На ищеца не се следват разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, поради което
претенцията му за заплащане на такива за платена държавна такса – 75 лева, съдебни
удостоверения – 20 лева, юристконсултско възнаграждение – 400 лева, възнаграждение за
особен представител – 500 лева, или общо сума по разноските в размер на 995 лева, следва
да бъде отхвърлена като неоснователна. Като такава следва да бъде отхвърлена и
претенцията му за заплащане на разноските в заповедното производство в размер на 75 лева.
Ответникът не е извършал разноски по делото, не претендира заплащане на разноски,
поради което и съдът не дължи произнасяне по такива ненаправени и непретендирани
разноски.
Така мотивиран, Несебърският районен съд
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал Победа, улица Генерал
Владимир Вазов № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, представлявано от Ц.В.М.,
иск за признаване за установено по отношение на Н. С. С. с ЕГН **********, постоянен
адрес: град ******** община Несебър, настоящ адрес: град ********, че същата му дължи
сумата в размер на 100,01 лв. (сто лева и 01 ст.), представляваща стойността на потребените
В и К услуги – доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 15.10.2020г. до 13.03.2021г. за обект на потребление с адрес: град ********
община Несебър, със заведена партида в базата данни с абонатен номер ****** с титуляр Н.
С. С., за която сума са издадени 5 броя фактури през периода от 25.11.2020г. до 25.03.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 06.11.2023г. до изплащане на вземането, и сумата в
размер на 31,81 лв. (тридесет и един лева и 81 ст.), представляваща общ размер на
мораторната лихва, начислена общо за периода от 25.12.2020г. до 30.10.2023г., за които суми
е издадена Заповед № 540 от 07.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 1185/2023г. по описа на Несебърския
районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал Победа, улица Генерал
Владимир Вазов № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, представлявано от Ц.В.М., за
осъждане на Н. С. С. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ******** община Несебър,
настоящ адрес: град ********, да му заплати сумата в размер на 995 лв. (деветстотин
деветдесет и пет лева), представляваща направени по настоящото исково производство
съдебни и деловодни разноски, съгласно списъка на разноските, и сумата в размер на 75 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща направените в заповедното производство разноски,
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9