Р Е Ш Е Н И Е
Номер 123 19.04.2019 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 20 март две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР:
ПЕНКА ВАСИЛЕВА……………………………………………….
Прокурор: ЮЛИАНА СТАНЕВА …………….………………………………..
като разгледа докладваното от зам.
председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1068 по
описа за
Производството е образувано по въззивна
жалба на Прокуратура на Република България, подадена чрез И.Р.– прокурор в
Районна прокуратура – гр. Стара Загора, против решение № 16 от 07.01.2019г.,
постановено по гр.дело № 3779/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е осъдена на основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ Прокуратурата
на Република България да заплати на Ж.Г.Н. сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, за което е оправдана с влязло
на 19.06.2018 г. в сила решение № 63/18.01.2018 г. на Старозагорския районен
съд по Н.А.Х.Д. № 2612/2017 г., като е отхвърлен предявения иск до пълния
предявен размер от 4000 лв. като
неоснователен, както и да ѝ заплати сумата от 1600 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 227б,
ал. 2 вр. с ал. 1 НК, за което е оправдана с влязло в сила на 19.06.2018 г.
решение № 63/18.01.2018 г. на Старозагорски районен съд по Н.А.Х.Д. № 2612/2017
г. Присъдени са разноски и ДТ.
Въззивникът счита, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и
противоречи на закона. Намира, че съдът неправилно е обсъдил и възприел
доказателствата по делото и е изложил фактически и правни изводи, неподкрепени
с доказателствата по делото, възприел е гласните доказателства, без да ги е
съпоставил с останалите доказателства събрани по делото, като не е изложил и
мотиви – защо дава пълна вяра на показанията на двамата изслушани свидетели.
Освен това намира, че е налице пълно противоречие между приетите от съда
фактически и правни изводи и доказателствата, събрани по делото. Съдът
неправилно е приел, че от гласните доказателства – основен източник на
информация за неблагоприятните последици, за които се търси компенсация чрез
парично обезщетение, емоционалното състояние на ищцата е било засегнато, както
и в мотивите си съдът е приел, че срещу
ищцата никога не е водено друго наказателно производство, предвид което
воденото наказателно производство се е отразило неблагоприятно, както на
нейната личност, така и на нейния социален статус. Намира, че липсват
доказателства органите на Прокуратурата на РБ да са осъществявали действия
извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Моли съдът
да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд,
като отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и
размер, или да измени решението като намали значително размера на присъденото
обезщетение, както за претърпени неимуществени вреди, така и за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в прекомерно адвокатско възнаграждение, тъй
като същото е несправедливо присъдено, в т.ч. да присъди и направените по
делото разноски.
Въззиваеманта Ж.Г.Н. чрез адв. С.Р.
изразява съображения, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно,
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита, че
доводите на въззивника, че липсват доказателства Прокуратурата да е
осъществявала действия извън правнорегламентираните, е несъстоятелен, защото,
за да се ангажира отговорността на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, не е необходимо да са извършени действия извън нормативно установените
им такива. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решение № 16 от
07.01.2019 г., постановено по гр.дело № 3779/2018 г. по описа на Старозагорския
районен съд. Претендира за направените разноски по делото.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на другата страна, намери за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата
твърди, че на 05.12.2016 г. е била привлечена като обвиняема с Постановление на
Старозагорска районна прокуратура по образувано досъдебно производство №
349зм-239/2016 г, по описа на ОД на МВР гр. Стара Загора за това, че: на
31.01.2014 г. в гр. Стара Загора, в качеството си на управител и представител
на ПСК „Тера Строй Инвест" - Стара Загора" АД, в 30 - дневен срок от
спиране на плащанията, считано от 31.12.2013 г., не е поискала от Окръжен съд
Стара Загора да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл.
2276, ал. 2 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс. По отношение на нея била взета
мярка за неотклонение „подписка". След извършеното привличане незабавно
било пристъпено към извършване на разпит на обвиняем. След неговото приключване
на ищцата е извършена полицейска регистрация. Разследването е продължило пет
месеца, като са били проведени множество процесуално следствени действия, в
т.ч. разпити на обвиняем, разпити на свидетели, предявяване на материалите от
разследването. По внесено Постановление № 2912/29.08.2017 г. на Старозагорска
районна прокуратура по досъдебно производство № 349зм-239/2016 г. по описа на
ОД на МВР гр. Стара Загора било образувано АНД № 2612/2017 г. по описа
Старозагорски районен съд, по което били проведени четири открити съдебни
заседания. Съдебното производство приключило с решение от 18.01.2018 г., като
подсъдимата била оправдана. Решението било потвърдено с решение № 82/19.06.2018
г., постановено по КАНД № 1081/2018 г. на Старозагорски окръжен съд. По искане
с вх. №-349005-17/23.07.2018 г. на Ж.Г.Н. била снета полицейската й
регистрация. Преди привличането й като
обвиняем ищцата е била в добро здравословно състояние, имала отлично
самочувствие, спокоен живот, добри семейни отношения, радвала се е на широки
контакти и приятелски отношения. По повод на воденото наказателно производство
ищцата била психически разстроена и често получавала главоболие. Сочи, че е
започнала да изпитва страх, безпокойство и срам от това, че е обвинена в извършването
на престъпление и е била регистрирана като „престъпник". Започнала е да
страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаела да дава обяснения за
наказателното производство, водено срещу нея. Чувствала се обидена и унизена от
това, че е несправедливо обвинена. В периода, когато е било повдигнато
незаконното обвинение, ищцата твърди, че е била в процес на активно търсене на
работа и поради обвинението си е внушавала и е изпитвала страх, че воденото
дело ще й попречи да си намери работа, а бъдещият й работодател ще бъде
скептичен и недоверчив към нея ако узнае за воденото против нея дело.
Привличането й като обвиняем е карало ищцата да се чувства несигурна и да се
страхува, че може да бъде осъдена. Отделно от това по досъдебното производство
и в съда са били разпитани много хора, които са познавали ищцата и са работили
с нея. Те са били разпитвани по начин, по който да им станат известни
обстоятелствата по делото и от своя страна да ги коментират и с други лица.
Основната грижа и притеснение в този продължителен период от време били тя да
докаже невинността си. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди и сумата от общо 1600 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди - заплатен адвокатски хонорар по наказателното
дело.
Ответникът
изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни, защото ищцата
не била ангажирала доказателства за претърпените морални и имуществени вреди. Наличието
на действително търпени вреди е елемент от фактическия състав на отговорността
по чл. 2 ЗОДОВ, а ищцата не е ангажирала доказателства за претърпените морални
и имуществени вреди /липсват приложени доказателства за платено адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ по наказателното производство/, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Не били представени
доказателства органи на Прокуратурата на Р България да са извършвали спрямо
ищцата действия извън правно регламентираните в хода на наказателното
производство. Изяснява, че наказателното обвинение било в рамките на една
година, два месеца и 19 дни, като спрямо ищцата е била взета най-леката мярка
за неотклонение „подписка". С оглед твърденията и ангажираните доказателства
производството срещу ищцата е приключило в разумни срокове. Обвинението за извършено престъпление по чл. 227б, ал.2,
вр. сал.1 НК не било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК. Затова
претенцията за обезщетение в размер на 4000 лева за неимуществени вреди била
завишена. Сочи, че за периода преди привличането на ищцата като обвиняема, т.е.
преди 27.03.2017 г. не следва да се ангажира отговорността на Прокуратура на
РБ, както и за търпени вреди от полицейската регистрация, извършена от органи извън
Прокуратура на РБ не по реда на НПК, не следва да се ангажира нейната
отговорност. По претенцията за обезщетение на имуществени вреди в размер на
1600 лева - сума за заплащане на адвокатско възнаграждение в хода на
досъдебното производство и двете съдебни инстанции не били ангажирани
доказателства за заплащането на въпросната сума. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
По
делото не се спори, че на 05.12.2016 г. е образувано
досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по
чл. 227б, ал. 2 вр. ал.1 НК, като на 27.03.2017 г. Ж.Г.Н. е привлечена в
качеството на обвиняем със съставено постановление за привличане на обвиняем от
27.03.2017 г. за престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че като
управител и представител на „ПСК Тера Строй Инвест - Стара Загора" АД в
тридесетдневен срок от спиране на плащанията, считано от 31.12.2013 г.,
не е поискала
от Старозагорски окръжен
съд да открие производство по несъстоятелност
съгласно чл. 626, ал. 1 от Търговския закон - престъпление по чл. 227б, ал. 2
вр. с ал. 1 НК, за което е предвидено наказание до три години лишаване от
свобода или глоба и й е взета мярка за неотклонение „подписка". На
31.08.2018 г. е внесено Постановление на Старозагорска районна прокуратура в
съда по обвинението на ищцата за така извършеното престъпление с предложение за
нейното освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, проведени са четири съдебни заседания, на които ищцата е била представлявана
от адв. С.Р., като с решение от 18.01.2018 г. ищцата е призната за невиновна за
престъплението, в извършването на което е била обвинена - по чл. 227б, ал. 2
вр. с ал. 1 НК. Посоченото решение е било протестирано от Старозагорска районна
прокуратура и е влязло в законна сила на 19.06.2018 г., след като е било
потвърдено с решение № 82/19.06.2018 г. постановено по к.н.а.х.д. № 1081/2018
т. по описа на Старозагорски окръжен съд, чието решение е окончателно.
По
претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да
възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените
вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие
на повдигане на незаконно обвинение, е необходимо да са налице следните
материални предпоставки, а именно: на ищеца да му е повдигнато обвинение от
Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в
сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно;
подсъдимият да е претърпял неимуществени вреди и причинените неимуществени
вреди да са необходима, закономерна, естествена последица от повдигнатото
незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между
наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и
причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на
незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното
поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата— арг. чл. 4, предл.
последно ЗОДОВ.
Предвид
това, съдът намира за установено, че в конкретния случай е установено, че ответникът
е повдигнал и поддържал незаконно обвинение срещу ищцата, тъй като в периода от
27.03.2017 г. до 19.06.2018 г. срещу нея е повдигнато и поддържано обвинение за
това, че като управител и представител на „ПСК Тера Строй Инвест - Стара
Загора“ АД в тридесетдневен срок от спиране на плащанията, считано от
31.12.2013 г., не е поискала от Старозагорски окръжен съд да открие
производство по несъстоятелност съгласно чл. 626, ал. 1 от Търговския закон -
престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, за което е предвидено наказание
до три години лишаване от свобода или глоба, като с влязло в сила на 19.06.2018
г. решение по Н.А.Х.Д., ищцата е призната за невиновна по така повдигнато
обвинение. Следователно, налице са първите две материални предпоставки,
обуславящи възникването на имуществената отговорност на Прокуратурата на
Република България по ЗОДОВ, а именно - на ищеца да му е повдигнато обвинение
за извършено престъпление и съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила
присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно.
За
изясняване на обстоятелствата по делото пред Старозагорския районен съд са разпитани
свидетели.
От
показанията на св. Я.Н., сестра на ищцата, се установява, че преди повече от
година и половина разбрала, че по отношение на сестра й е било повдигнато
обвинение в хода на образувано наказателно производство След като научила за
престъпното деяние, за което е обвинена, ищцата станала много изнервена и
уплашена. Свидетелката сочи, че от жизнена, отворена към хората, жизнерадостна,
ищцата станала унила, не искала да говори за случващото се. Едва след
постановяване на първата оправдателна присъда ищцата си отдъхнала, но кратко
време след това всичко започнало отново след отново повдигнатото обвинение.
Установява правнорелевантното обстоятелство, че ищцата била извикана през месец
март
От
показанията на св. Десислава Кънева се установява, че с ищцата са в една
компания от
Показанията
и на двете свидетелки са достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл.
172 ГПК, са последователни и житейски логични, като не се установява тяхна
заинтересованост от изхода на правния спор, предмет на делото, субективните
възприятия за последиците върху психичното състояние на ищцата по време на
процесния наказателен процес са непосредствени. Следователно, неоснователни се
явяват възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба, че
не е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение, въз основа
на което на ищцата в един период от време е поддържано незаконно обвинение, и
претърпените вредоносни последици. Именно свидетелките, които са общували
непосредствено с ищцата, са формирали свои субективни възприятия за нейното
емоционално състояние, изразяващо се в потиснатост и стрес, наблюдавали са
нейните реакции и поведение, поради което възпроизвеждането на техните
субективни възприятия в гражданския процес относно правнорелевантни факти, свързани
с психическото състояние
на ищцата по
време на наказателния процес, са
годни доказателствени средства, които преценени с оглед на всички останали
събрани по делото доказателства, вкл. и чрез съпоставянето им с опитните
правила, водят до изясняване на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. Сестрата на ищцата ежедневно е възприемала нейните негативни
изживявания през периода, през който се е провеждало разследването в
досъдебната фаза, респ. наказателното производство пред съда, поради което
нейните субективни впечатления са непосредствени и преценени съобразно опитните
правила, настоящата съдебна инстанция приема, че те са достоверни и
възпроизвеждат факти, свързани с негативните емоционални преживявания на
ищцата. Свидетелските показания на сестрата на незаконно обвинената се
подкрепят от субективните възприятия на другата свидетелка, която също
непосредствено е възприемала през един продължителен период от време
поведенческите реакции на ищцата поради общото си работно място.
При
така приетите за установени обстоятелства, настоящата инстанция счита, че изводите,
които прави първоинстанционния съд, а именно, че предявеният иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по своето основание, са
правилни и законосъобразни. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че претърпените
неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с повдигането на обвинение
на Ж.Н.. Изяснените от свидетелките изменения в социалното общуване на ищцата
/отказвала е да излиза/, в нейното психично състояние /станала е унила,
притеснена, понякога ядосана, като е изпитвала срам от това, че е обвинена в
извършване на престъпление/, са закономерна, необходима последица от
незаконното обвинение за престъпното деяние, за които се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, т.е. изживеният
стрес, психическо напрежение и емоционална потиснатост са в причинно-следствена
връзка с незаконно предявеното обвинение.
Тъй
като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ -
по справедливост от съда. Понятието „справедливост", по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления -умишлени или по
непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях,
а по други е осъден; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането
му; интензитета на мерките за процесуална принуда и другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; броя и продължителността
на извършените с негово участие процесуални действия; както и по какъв начин
всичко това се е отразило на ищеца - има или не влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от
деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В мотивите към решението си съдът трябва да
посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им
за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди. Следва
да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на
процесуалния й субституент — Прокуратурата на Република България за заплащане
на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това
обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно
преследване срещу него. Повдигането на незаконно обвинение на ищцата само по
себе си е увреждащо действие, тъй като засяга нейния личен живот, авторитет и
достойнство на гражданин, а след като се доказват увреждащите последици от
незаконното наказателно преследване, съдът е длъжен да присъди обезщетение за
причинените вреди, при съобразяване с релевантните за спора обстоятелствата, от
значение за определяне на конкретния размер. С оглед на това настоящият съдебен
състав намира, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
в резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на ищцата е било
засегнато, тя е изпитвала притеснение и страх, че ще бъде несправедливо
наказана, уронени са и честта и достойнството й, които са и закономерна
/обичайна/ последица от повдигането на обвинение, изпитвала е и притеснения по
повод намирането на работа. Следва да се посочи, че поначало при незаконно
повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Това води до увреждане и
настъпване на вреди - неблагоприятно отражение върху психиката на човек от
положението на несигурност в течение на наказателното производство, които са
пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето
да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от
конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД/. Срещу ищцата никога не е водено друго
наказателно производство, т.е. воденото наказателно производство се е отразило
неблагоприятно както на нейната личност, така и на нейния социален статус.
Призовките свързани с наказателното производство са получавани на нейната
месторабота, което означава, че наказателното производство е било достояние на
колегите на ищцата. В досъдебното производство е извършен минимален обем
процесуални действия с участието на ищцата - разпит в качеството на свидетел на
25.01.2017 г. и още две явявания за привличането й и разпит като обвиняем
/27.03.2017 г./ и за предявяване на разследването /03.04.2017 г., но пред
първата съдебна инстанция са проведени четири открити съдебни заседания, в
които са събирани доказателства, като съдът отчита и обстоятелството, че ищцата
е присъствала на три от съдебните заседания. Първоинстанционният съдебен акт е
бил протестиран от прокурора, като представителят на Старозагорска окръжна
прокуратура е поддържал подадения протест пред въззивната инстанция, т.е.
делото не е приключило на една съдебна инстанция, а на две. По делото е
установено, че самите действия на извършване на полицейска регистрация на
ищцата са й причинили душевен дискомфорт /видно от свидетелските показания по
делото/. Неоснователен е доводът на ответника, че при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди не следва да се взимат предвид
обстоятелствата около извършването на полицейската регистрация на ищцата, тъй
като тя се извършвала от органи извън Прокуратурата на Република България, не
по реда на НПК, а по реда на друг закон. Това е така, защото правната уредба на
полицейската регистрация /чл. 68, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР/ сочи, че тя не може да
бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнато от
Прокуратурата наказателно преследване за извършено престъпление. Привличането
на лицата като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер е действие,
което се извършва под ръководството и надзора на Прокуратурата - чл. 219 НПК.
Прокуратурата предава лицето на съд с внасяне на обвинителен акт и поддържа
обвинението пред съда - чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, чл. 291, ал. 2 предл. първо НПК, чл. 318, ал. 1, предл. първо НПК или от извършването на полицейската
регистрация до нейното снемане повдигането и поддържането на наказателното преследване е
в рамките на
правомощията на Прокуратурата.
Регистрацията е част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено
като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, поради което,
когато наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда /както е в
случая/ Прокуратурата на Република България носи отговорност по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от полицейска регистрация, като без
правно значение е, че регистрацията сама по себе си няма за цел унижението на
лицето - такава цел при наказателното производство няма нито едно от
съдопроизводствените действия, но всяко от тях причинява унижение когато е
незаконно. По делото е установено настъпването на конкретни неблагоприятни
последици от самата регистрация в полицейските масиви, но дори и това да не
беше установено, съдът намира, че самият начин на извършване на регистрацията
има негативно отражение върху психиката и на чувството за лично достойнство на
човек, още повече с чисто съдебно минало, каквато е ищцата. По аргумент от
даденото разрешение в т. 10 ТР № 3/2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС, съдът включва в глобалния размер на обезщетението и вредите от
полицейската регистрация, приети за установени по-горе.
Предвид
гореизложените съображения, въззивният съд намира че от събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин основателността на предявения
иск. При определяне размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди,
съдът съобрази и това, че на ищцата е взета най-леката мярка за неотклонение -
„подписка", както и че за престъплението, за което й е било повдигнато
обвинение, освен че поначало се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или глоба до пет хиляди лева, т.е. то не е тежко /вж. чл. 93, т. 7 НК/,
прокуратурата е внесла делото в съда с постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК /Глава двадесет
и осма от НПК - „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание"/, т.е. наказателното производство е достигнало
съдебната си фаза с постановление за освобождаване от наказателна отговорност
на основание чл. 78а НК, не с обвинителен акт /поради това представата на
ищцата, че би могла да лежи в затвор — така показания на св. Кънева, обективно
е можела да съществува само до внасянето на постановлението на прокурора в
съда/. За да определи по справедливост размера на обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо на ищцата съдът съобрази в разглеждания случай, че
неправомерното наказателно преследване е продължило около година и половина /18
месеца/, което като цяло не надвишава разумния срок.
В тази
връзка неоснователно е възражението на ответника /поддържано и в писмената
защита/, че ищцата е започнала да търпи неимуществени вреди от момента на
привличането й като обвиняема, което се е случило на 27.03.2017 г. Това е така,
защото в периода на извършването на престъпното деяние/31.12.2013 г. —
31.01.2014 г./, ищцата е била изпълнителен директор на дружеството и негов
единствен представител, т.е. единствено тя е могла да извърши това
престъпление, за което наказателното производство първоначално е било
образувано срещу неизвестен извършител, и по повдигнатото й обвинение за което
ищцата е била оправдана с влязлото в сила решение на съда. След като ищцата, в
качеството си на изпълнителен директор и единствен представител на търговското
дружество, единствено тя е могла да извърши престъплението по чл. 227б, ал. 2
вр. ал. 1 НК, то тя е търпяла основателни притеснения и неудобства още от
момента на разпита й като свидетел на 25.01.2017 г., когато безспорно е узнала
за образуваното, макар и срещу неизвестен извършител към този момент
наказателно производство за това престъпление. Поради това темпоралните граници
на наказателното производство, в рамките на които ищцата е търпяла процесиите
неимуществени вреди са в периода - 25.01.2017 г. - 19.06.2018 г. - година и
половина, което обаче както се посочи като цяло не надвишава разумния срок за
провеждане на наказателно производство развило се в своята досъдебна фаза и две
съдебни инстанции. Наказателното преследване не се е отразило на физическото
здраве на ищцата, а освен това няма данни по делото след приключване на
наказателното производство с окончателен съдебен акт ищцата да е продължила да
има психически или физически дискомфорт. Следва да се отчита и това, че
осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за
незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си
е вид морално обезщетяване, наред с паричното.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е обективна. Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. В конкретния случай решението, с което ищцата е
окончателно оправдана е влязло в сила на 19.06.2018г. Със същото изрично е
установено, че ищцата не е извършила престъплението, за което й е било
повдигнато обвинение.
При претенция за обезщетение за неимуществени
вреди по чл.2 ЗОДОВ, каквато е претенцията по настоящото дело, съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди
в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само
при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
В настоящия
случай е безспорно, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Предвид всички
установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за размера на
процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната, настоящият съдебен състав намира за справедливо
обезщетение, което би репарирало процесиите неимуществени вреди, търпяни от
ищцата сумата от 3000 лв. Този размер на обезщетението съдът намира, че съответства
на характера и степента на претърпените морални вреди. По делото липсват
доказателства, които да установяват, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди
в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните. Това е така, защото
показанията на разпитаните по делото свидетелки обосновават извод за претърпени
неимуществени вреди в степен на обичайните такива, т.е. липсват проявления в
емоционалното състояние на пострадалата по-големи от обичайните, които
неизбежно съпътстват наказателната репресия. Касае се за вреди, които всеки
индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това от показанията на
свидетелката Н., се установява, че в периода на воденото наказателно
производство била притеснена да не разберат нейните родители за него.
С оглед
на това съдът приема, че следва да уважи иска до посочения размер от 3000 лв.,
като за горницата до предявения размер от 4000 лв. същия следва да се отхвърли като неоснователен.
По
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
От
приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 100117/24.03.2017
г. по досъдебно производство № 349/зм-239/2016 г. по описа на ОД на МВР-Стара
Загора /за сумата от 600 лв./, договор за правна защита и съдействие №
105703/25.10.2017 г. по н.а.х.д. № 2612/2017 г. на Старозагорски районен съд
/за сумата от 500 лв./ и договор за правна защита и съдействие
0218639/02.05.2018 г. по в.н.а.х.д. № 1081/2018 г. /за сумата от 500 лв. се
установи, че ищцата е заплатила общо 1600,00 лева възнаграждение за защитата си
в наказателното производство /в неговите три фази - досъдебна и две съдебни
инстанции/ за обвинение в престъпление по чл. 2276, ал.2, вр. ал.1 НК, за което
се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба до 5 000
лева. В този случай съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
Разноските,
извършени в наказателното производство, представляват имуществена вреда по
смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4 ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена
последица от увреждането /незаконното наказателно преследване/. Адвокатското
възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези разноски,
поради което при предявен иск по чл. 2 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за
заплатения адвокатски хонорар до разумния и обичайния размер. Съдебната
практика е константна относно разбирането, че според непредвидената в Раздел
III от Глава единадесета на НПК /отм./, респективно в Раздел III от Глава
петнадесета на сега действащият такъв, процесуална възможност претенцията за
разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за
осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда, да се упражни в това производство, обуславя извод, че
тези разноски, направени във връзка с незаконното му обвинение в извършване на
престъпление, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал.
1, т. 2 и чл. 4 ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се
реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл. 8 от същия. Не
налагат друг извод разпоредбите на чл. 299, т. 12 НПК /отм./, респективно чл.
301, ал. 1, т. 12 НПК, в сила от
Ищцата
е заплатила разноски от 1600 лв. в малко над минималния, предвиден в наредбата
общ размер - 1500 лв., т.е. уговореното адвокатско възнаграждение не надвишава
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение и не може да се приеме,
че разходите са прекомерни и неоправдани. Отделно от това ответникът не е
възразил, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
наказателното дело.
Съгласно
т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане -
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка. В случая в процесиите договори за
правна помощ е вписано извършеното плащане в брой на договорените суми.
Ето
защо и като пряка и непосредствена последица от упражняване на правото на
защита срещу незаконния акт искът за заплащането им е основателен. Доколкото по
делото не са ангажирани доказателства от ответника за погасяване на
задължението му към ищцата за заплащане на тази сума, то съдът приема, че
следва да уважи иска за сумата от 1600 лв. за имуществени вреди.
По
претенцията за лихва:
Съгласно
разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк.
д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, началният момент на забавата /съответно началният
момент на дължимостта на мораторната лихва/ и началният момент на погасителната
давност при незаконни актове на правозащитни органи, изразили се в незаконно
обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане в сила на
оправдателната присъда, поради което в настоящия случай съдът, въз основа на
установените факти в производството /оправдателното решение е влязло в сила на
19.06.2018 г./, намира, че законната лихва върху претендираните обезщетения за
вреди се дължи, считано от 19.06.2018 г. /в този смисъл решение №
191/20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6686/2014 г., IV г.о/.
Пред вид гореизложените съображения
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закони, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
При
този изход на делото на въззиваемата следва да се присъдят направените във
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. съобразно
представения списък с разноските по чл.80 от ГПК. Представителят на въззивника
е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Въззивният съд намира, че същото е неоснователно, тъй като
същото е съобразено с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а освен това делото е с фактическа и правна
сложност.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 07.01.2019 г.,
постановено по гр.дело № 3779/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша" № 2 да заплати на Ж.Г.Н., ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 700
лв. /седемстотин лева/, представляваща
направените във въззивното производство разноски.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: