РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. Пловдив, 20.01.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Петя Петрова, като разгледа
докладваното от председателя Георги
Пасков административно дело № 1740
по описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба, предявена от Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ №35, представлявано от директора Г. В. против Решение № 22ДОИ-19/4 от 14.06.2022 г. на Секретаря на Община Пловдив за
отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление. № 22ДОИ-19/26.05.2022 г. по описа на Община Пловдив.
Жалбоподателят оспорва решението за отказ от предоставяне достъп до
обществена информация, като моли съдът да го отмени и изпрати преписката на
Община Пловдив за ново произнасяне. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата – Секретаря на Община Пловдив, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни
съображения се излагат в писмена защита приложена по делото. Претендира
юрисконсултско възнагражение.
Настоящият състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения.
Не е спорно между страните, че
жалбоподателят е входирал заявление за достъп до обществена информация № 22ДОИ-19/26.05.2022 г.
до Кмета на Община Пловдив, с което е поискал информация относно какъв е размерът на сумата за
такса битови отпадъци, определена и събрана от община Пловдив, дължима от „Парк
сити инвестмънтс“ ООД, с ЕИК:*********, поотделно за 2018г., 2019г., 2020г.,
2021г. и 2022г. за следния недвижим имот – офис сграда, находяща се в гр.
Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ № 35, с обща площ на имота 1958,69 кв.м., по
отношение на подробно описаните в заявлението самостоятелни обекти, находящи се
в блок А на сградата, както и общо 10 /десет/ паркоместа, пет от които във
вътрешния двор на сградата и пет паркоместа на кота -3,20м./минус три цяло и
двадесет метра/.
Като е приел, че исканата от
заявителя информация касае интересите на трето лице, на основание чл. 31 от ЗДОИ
от административния орган е поискано писмено съгласие от юридическото лице за
нейното предоставяне, като срокът за произнасяне по заявлението е удължен с 14
дни, за което заявителят е уведомен с писмо изх. № 22ДОИ-19/1/ /07.06.2022 г.
Съответно от страна на третото
лице е постъпило писмо вх. 22ДОИ-19/3/ /13.06.2022 г., с което същото е изразило изрично несъгласие за предоставяне
на исканата от заявителя информация, тъй като се засягат интересите на дружеството.
В тази връзка е посочено, че заявителя има задължението съгласно договор за
наем да заплаща такса битови отпадъци до 31 март всяка година, като сумата
определена за такса битови отпадъци на офис сграда е договорена между страните.
При тези данни, било издадено и
решение № 22ДОИ-19/4 от 14.06.2022 г. на Секретаря на Община Пловдив, с което
се отказал достъп до обществена информация по заявлението на жалбоподателя.
Като правно основание за отказа била посочена разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т.
2 от ЗДОИ. Като мотиви в решението се посочило, достъпът засяга интересите на
трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена
информация.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Процесното
Решение № 22ДОИ-19/4 от 14.06.2022 г. е издадено от материално компетентен за
това орган - Секретаря на Община Пловдив, в изискуемата от закона форма, но при
нарушение на материалния закон.
Според
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин има право на достъп до
обществена информация при ограниченията на закона, като от това право се
ползват и всички юридически лица (чл. 4, ал. 3 ЗДОИ). В конкретния случай,
съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилник за
дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции – Басейновите
дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити и се ръководят и представляват от техния директор или оправомощено
от него длъжностно лице, следователно имат право на достъп до обществена
информация.
В
случая, няма спор между страните по делото, че исканата информация е обществена
такава по смисъла на закона, жалбоподателят е оправомощен субект по смисъла на
чл. 4 от ЗДОИ да поиска предоставяне на достъп до обществена информация, а Секретаря
на Община Пловдив, оправомощен от Кмета на Община Пловдив, на основание чл. 4
от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация в
Община Пловдив, утвърдени от Кмета на Община Пловдив, като същия, с оглед на
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията, е задължен
субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ за предоставяне достъп до обществена информация.
Секретарят
на Община Пловдив е постановил процесния отказ за предоставяне на търсената
обществена информация, като се е позовал единствено на изричното несъгласие на
третото лице за предоставяне на тази информация, според което е приел
основанието за постановяване на обсъждания отказ е това по чл. 37, ал. 1, т. 2
от ЗДОИ. За разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо
да бъдат разгледани, визираните в чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, предпоставки,
при наличието на които органът отказва достъп до обществена информация.
Разпоредба
на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ предвижда, че основание за отказ от предоставяне
на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите
на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена
информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес, т.е. налице са
три юридически факта, които се намират в различно отношение – двата трябва да
бъдат налице кумулативно, но тяхното действие ще се прояви само, ако не е
налице третият юридически факт. Тези от тях, които следва да са налице
кумулативно, са достъпът да засяга интересите на трето лице и да има изричен
отказ за предоставяне на исканата обществена информация. Налице е частен писмен
документ, приложен по делото, подписан от третото лице, в който да е обективирано
неговото несъгласие за предоставяне на исканата информация. В този смисъл в
случая са налице и двата изисквани от чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ кумулативни
факта - засягане на интереси на третото лице и декларирано несъгласие за
предоставяне на достъп до информацията.
За да
настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение
на правото на достъп до обществена информация, обаче, е необходимо да липсва
надделяващ обществен интерес, тъй като тогава, когато е налице такъв надделяващ
обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки /засягане на
интересите на третото лице и липсата на негово съгласие/, губят своето
прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие, и за органа е
налице задължение да предостави същата. В случая административният орган изобщо
не е коментирал установява ли се или не
наделяващ обществен интерес по отношение на искания достъп до обществена
информация.
Т.е. преценката
на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия
състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и без излагането на фактически
и правни основания за този релевантен юридически факт органът не е изпълнил
задължението си по чл. 38 ЗДОИ.
Когато
правното основание за издаване на един индивидуален административен акт е
правна норма, която съдържа няколко юридически факта, органът е длъжен да
изложи фактически и правни мотиви досежно всеки от елементите на фактическия
състав. Различното отношение, в което законодателят е поставил включените в чл.
37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ юридически факти, налага органът изрично да установи
наличието на всеки един от тях и въз основа на установените факти да направи
правните си изводи. Необсъждането на един от релевантните юридически факти и
неизлагането на мотиви досежно неговото наличие, при положение, че наличието му
води до изключване на правното действие на другите два релевантни юридически
факта прави оспореното решение постановено при липса на фактически основания.
Фактическите
и правни основания са двата елемента на правния силогизъм, който съдът трябва
да реши, за да изпълни задължението си и да даде защита на засегнатите права и
интереси. Без фактически и правни основания съдът не може да установи
законосъобразността на постановения акт. В случая органът посочил правното
основание – чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ – уведомил е третото лице, което е
изразило становище, но не е извършил преценка и не изложил мотиви за наличието
на релевантния юридически факт – надделяващ обществен интерес. Съдът не може
вместо органа да преценява съществуват ли юридически факти, които доказват
наличието на надделяващ обществен интерес и въз основа на това да направи
вместо органа правен извод за приложимостта на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Съдът
може само да провери законосъобразността на фактическите и правни изводи на
органа.
С оглед
на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Преписката следва да
се изпрати на органа за произнасяне, с оглед задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона.
При
този изход на делото претенцията на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ /БД ИБР/, за присъждане на разноски следва да бъде уважено чрез
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, приложима по препращането на чл. 144 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ –
в минималния предвиден от законодателя размер, с оглед вида, продължителността
и обема на положения от юрисконсулта квалифициран юридически труд в рамките на
настоящото производство.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, с изх.№ 22ДОИ-19/4/
14.06.2022г. на Секретаря на Община
Пловдив, по заявление вх. № 22ДОИ-19/26.05.2022г. депозирано от Г. В. –
директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.
ИЗПРАЩА преписката
на Секретаря на Община Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. № 22ДОИ-19/26.05.2022г., при
съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ срок
за новото произнасяне, не по- късно от
14 - дни, считано от датата на
получаване на административната преписка.
ОСЪЖДА Община
Пловдив да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ №35,
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лв. / сто лева/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: