№ 822
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000500562 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх. №372029/30.12.2021 г., подадена от Н. К. М., чрез адв. Я.Д., срещу Решение
№266885 от 09.12.2022 г. по гр.д.№12424/2018 г. на СГС – I ГО – 13 състав, В ЧАСТТА
МУ, в която съдът е отхвърлил исковата му претенция с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД, за сумата над размера от 4 000 лв. до
размера от 48 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания в резултат от ПТП на 06.08.2016 г.,
причинено по вина на водача на л.а.“Рено Меган“ с рег.№***, като е приел занижен
размер на справедливото обезщетение в размер на 20 000 лв., и завишен размер от 80%
на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Поддържа се
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди да е в претендирания размер от 60 000 лв., като се оспорва наличието на принос
на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, а евентуално се допуска да е
налице такъв до размера от 20%. Релевирани са оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната отхвърлителна част, поради нарушение на материалния
закон – чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД, съдопроизводствените правила и
необоснованост. Неправилни са изводите на съда по отношение на вида, обема,
характера и степента на получените от ищеца травматични увреждания /кома втора
степен и контузия на мозъка, в съвкупност реализиращи разстройство на здравето,
временно опасно за живота/, и преживените от него болки и страдания. Неправилно
приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е прието да надхвърля
приноса на водача Й. Б., който с влязла в сила присъда е признат за виновен за
извършване на престъпление, като е причинил процесното събитие. Неправилно е
прието за доказано, че пострадалият е пътувал без предпазен колан – СМЕ установява,
1
че при приетият механизъм на удара, не може с категоричност да се приеме, че Н. М. е
пътувал без предпазен колан. Обжалва се и решението в частта му за разноските, които
ищецът е бил осъден да заплати на ответника. Настоява се за отмяна на решението в
обжалваната част, и постановяване на ново по същество, с което да се присъди на
ищеца допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер
на още 44 000 лв., при отчитане 20% съпричиняване на вредоносния резултат, частичен
иск от общ размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.02.2018 г. до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно
въззивното решение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от
външна страна, и подлежи на разглеждане. Препис от въззивната жалба е връчен на
насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозирала Отговор на
въззивната жалба вх.№269179/16.02.2022 г., подаден от „ЗАД ОЗК – Застраховане“АД,
чрез юрк. С. П. – Х.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба.
Определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив.
От приетата СМЕ се установява, че ищецът е получил ЧМТ и травма на меките тъкани
на гръдния кош, и не се установяват твърдяните многобройни сериозни травми, както и
мозъчна контузия. При постъпването в болницата ищецът е бил в безсъзнателно
състояние, но в резултат не от травмата, а от алкохолното опиянение. От КСМАТЕ се
установява, че още на следващия ден ищецът е бил с ясно съзнание, адекватен,
контатен, и по собствено желание е напуснал болницата на 10.08.2016 г. Правилно
съдът е определил процента на съпричиняване в размер на 80% - заради непоставяне на
обезопасителен колан 50%, и 30% заради качване в автомобила със знанието, че
водачът е употребил алкохол. Наведени са твърдения, че след постановяване на
първоинстанционното решение е изплатено на ищеца присъденото обезщетение в
размер на главница 4000 лв. и лихва за периода от 27.04.2018 г. до 22.12.2021 г. в
размер на 1484,56 лв. – общо сумата 5484,56 лв. по банкова сметка на упълномощения
адвокат. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили нови доказателствени искания, поради което пред въззивната
инстанция нови доказателства по съществото на спора не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена от ищеца извънсъдебна застрахователна претенция, която е останала
неудовлетворена, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е
ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не се спори между страните по факта на настъпване
на процесното ПТП и неговия механизъм, по наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
покритие към датата на ПТП и вината на водача на застрахования при ответника
автомобил, не се спори по качеството на ищеца на пострадало лице от процесното
ПТП. Спорни пред въззивната инстанция са размерът на справедливото обезщетение за
2
претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП над размера от
20 000 лв. до размера от 60 000 лв., и наличието на принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат над 20%. Решението на първостепенния съд в
осъдителната му част е влязло в сила до размера от 4 000 лв. ведно със законната
лихва за периода от 27.04.2018 г. до окончателното плащане.
За установяване на механизма на ПТП механизма на увреждането, по делото е
приета Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза от 05.11.2019 г.
/на л.84/, от която се установява, че на 06.08.2016 г. в гр. София, около 5:20 ч., лек
автомобил „Рено Сценик“ с рег.№*** се е движел по ул.“Росарио“ в посока от бул.“8-
ми декември“ към бул.“Г.М.Д.“. На кръстовището на ул.“Росарио“ с ул.“Димитър
Моллов“ водачът на автомобила загубил контрол върху управлението на автомобила,
отклонил се вдясно от посоката си на движение, и автомобилът се ударил с предната си
част в метален стълб, намиращ се на тротоара. При удара са настъпили щети по лекия
автомобил, изразяващи се в: пробит преден десен калник; счупени десен фар и мигач;
преден капак пробит в областта на десен фар, предна броня пробита в областта на
десен фар; челно стъкло счупено на три места. При настъпилия удар ищецът Н.М., като
пътник в автомобила, е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия и
две разкъсно-контузни рани в дясната челно-слепоочна област на главата, контузия на
тялото и контузия на гръдния кош. Същевременно, не се установяват обичайните
белези и вреди по тялото на пострадалия от въздействието на правилно поставен
обезопасителен колан. Експертизата установява, че ако ищецът е пътувал с правилно
поставен обезопасителен колан, водещата травма в челно-слепоочната област не би
настъпила, но лекостепенните обща контузия на тялото и на гръдния кош, без
вътрегръдни и коремни органи, биха могли да настъпят при удар в различни части на
автомобилното купе, и при правилно поставен обезопасителен колан.
При така установения по делото от фактическа страна механизъм на
увреждането, съдът намира за установено обстоятелството, че в момента на настъпване
на процесното ПТП ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, в нарушение
на задължението си по чл.137а , ал.1 от ЗДвП, като това допуснато от ищеца
нарушение е в пряка причинна връзка с характера и тежестта на получените от ищеца
травматични увреждания, а именно – с водещата травма на главата – две разкъсно-
контузни рани в дясната челно-слепоочна област, с която именно травма е свързано и
настъпилото травматично увреждане на мозъка, изпадането на ищеца в коматозно
състояние, застрашаващо живота му, претърпяната оперативна интервенция за
хирургическа обработка на раните и зашиването им, и остатъчните видими трайни
белези върху лицето – в дясната челна област.
Ответникът е релевирал също възражение, че ищецът е допринесъл за
интензивността и продължителността на търпените от него болки и страдания с
поведението си, изразяващо се в преждевременно прекратяване на хоспитализацията
си и напускане на болничното заведение по негово желание. По делото не се
установява това поведение на ищеца пряко да се е отразило върху търпените от него
последици от травматичното увреждане, да са настъпили усложнения в неговото
състояние, или възстановяването му да е настъпило за по-продължителен период от
обичайния. Напротив – експертизите установяват настъпило бързо и пълно
възстановяване на ищеца, при това – в по-кратки от обичайните за черепно-мозъчна
травма срокове, липса на настъпили усложнения и остатъчни негативни неврологични
последици. Съдът намира да не се установява да е налице причинна връзка между
установеното по делото преждевременно прекратяване на болничното лечение по
3
желание на ищеца, и продължителността и интензивността на търпените от него болки
и страдания, поради което възражението за принос на ищеца за настъпване на по-
тежък вредоносен резултат на това фактическо основание, за неоснователно.
Съдът констатира, че ответникът не е релевирал надлежно в процеса възражение
за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, като се е съгласил да
бъде превозван от водач във видимо нетрезво състояние. Такива доводи ответникът е
навел едва в шестото по ред открито съдебно заседание, проведено на 07.10.2021 г.,
след като в предходното открито съдебно заседание, проведено на 29.10.2020 г.,
процесуалният представител на ответника е представил внесения в съда обвинителен
акт, по който е било образувано съдебно наказателно производство по НОХД
№20042/2019 г. на СРС, в който се съдържат данни, че водачът на автомобила е
управлявал под въздействие на алкохол с концентрация 1,8 промила, и именно на това
основание производството по делото е било спряно до приключване на наказателното
производство. Възражението е било обсъждано от първостепенния съд, и за него е бил
определен принос на ищеца за настъпване на увреждането, в размер на 30%, въпреки
че не е бил надлежно сезиран. В отговора на въззивната жалба ответникът е поддържал
наличие на принос на пострадалия на това основание, което възражение като
несвоевременно предявено, не следва да се обсъжда от въззивната инстанция.
С оглед на така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че
ищецът има съществен принос за настъпването на вредоносния резултат, като в пряка
причинна връзка с допуснатото от него нарушение на задължението му да пътува с
поставен обезопасителен колан, при настъпването на процесното ПТП за него са
настъпили основните търпяни от него травматични увреждания. Въпреки това, съдът
намира, че приносът на водача за настъпване на произшествието е значително по-
съществен от този на увреденото лице, тъй като поведението на ищеца не е допринесло
за настъпването на увреждащото събитие – самото ПТП. Независимо от допуснатото от
ищеца нарушение на задължението на пътника да постави обезопасителен колан,
вредите на ищеца не биха настъпили, ако водачът не бе допуснал нарушение на
правилата на ЗДвП, и не бе причинил процесното ПТП. Също така, дори да бе
изпълнил задължението си да пътува с поставен обезопасителен колан, ищецът пак би
претърпял част от получените в този случай травматични увреждания, както и други
такива – от въздействието на самия обезопасителен колан, макар че в този случай
търпените от ищеца болки и страдания биха били по-малко. Ето защо, съдът намира
релевираното от ответника възражение за принос на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат, чрез непоставянето на обезопасителен колан, за основателно, и
обуславящо на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД намаляване на размера на обезщетението,
дължимо от ответника, с 40 % /четиридесет процента/.
От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза от 17.02.2020 г. /на
л.120/, както и от КСМАТЕ се установява, че ищецът, като пътник в автомобила, е
получил травматични увреждания, изразяващи се в две разкъсно-контузни рани на
челото, черепно-мозъчна травма – сътресение на мозъка /лека степен – комоцио
церебри/, травма на меките тъкани на гръдния кош, безсъзнателно състояние. Бил е
хоспитализиран по спешност на 06.08.2016 г., в състояние на повърхностна кома,
интубиран. Напуснал болницата по свое желание на 10.08.2016 г. Раните на челото са
били хирургически обработени и зашити, като понастоящем от тях има остатъчни
трайни белези. От образните изследвания се установява, че не са налице увреди на
мозъчната обвивка, неврологичният статус при дехоспитализацията е бил в норма, като
и към настоящия момент не са установени патологични неврологични отклонения. Към
4
момента на изготвянето на заключението е установена ретроградна амнезия. Ищецът
се е върнал на работа един месец след увреждането, не е спирал да работи след това, и
до сега е в добро общо състояние. Претърпените травматични увреждания са му
причинили интензивни болки и страдания за периода около една седмица
непосредствено след ПТП, след което болките са отслабнали и в рамките на един месец
е настъпило пълно възстановяване.
Както КСМАТЕ, така и СМЕ не приемат за безспорно доказана и категорична
поставената диагноза в медицинската документация „Мозъчна контузия“, тъй като
според вещите лица тя е била базирана на състоянието „повърхностна кома (кома II
степен), в което състояние пострадалият е постъпил в болничното заведение, но е
установена липса на неврологична симптоматика, отговаряща на мозъчна контузия,
образната находка е нормална, общомозъчната симптоматика е била бързопреходна,
трайно се е задържал нормален неврологичен статус. Вещото лице от КСМАТЕ
посочва, че състоянието на повърхностна кома може да се дължи на други,
нетравматични причини – алкохолна интоксикация или употреба на наркотици.
Във връзка с данните, че ищецът към момента на ПТП е бил алкохолно повлиян,
по делото е приета Съдебно-токсикологична експертиза от 10.11.2021 г. /на л.89/, от
която се установява, че към момента на ПТП ищецът е бил в състояние на средна
степен алкохолно опиянение, с концентрация на алкохол в кръвта 1,7 промила, при
което обичайно не се наблюдава изпадане в коматозно състояние. Въпреки това,
вещото лице подчертава, че ищецът е бил изследван само за наличие на етилов алкохол
в кръвта, но не и за наличие на други упойващи или наркотични вещества, с
употребата на каквито е възможно да се свърже коматозното състояние.
По делото е прието като доказателство Споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХД №20042/2019 г. по описа на СРС, НО, 1 състав,
одобрено с окончателно протоколно определение от 12.07.2021 г. по НОХД
№20042/2019 г. на СРС, НО, 1 състав, със силата на влязла в сила присъда, с която
водачът на автомобила „Рено Меган“ с ДКН №***, е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б“А“, пр.2 вр. ал.1, .“Б“, предл.2,
вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за това, че на 06.08.2016 г. около 5:20 ч. в гр. София, при
управление на посоченото МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, като е управлявал посоченото МПС с концентрация на алкохол над
1,8 на хиляда, и е реализирал ПТП, в резултат на което по непредпазливост е причинил
на Н. К. М. средна телесна повреда по смисъла на НК, изразяваща се в кома втора
степен и контузия на главния мозък, в съвкупност реализиращи медико-биологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил
травматични увреждания, изразяващи се в: кома втора степен и контузия на главния
мозък, контузия и две разкъсно-контузни рани в дясната челно-слепоочна област на
главата, контузия на тялото и контузия на гръдния кош . За да приеме за установени
посочените травматични увреждания, съдът се съобразява със задължителната за съда
доказателствена сила на приетото по делото Споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХД №20042/2019 г. по описа на СРС, НО, 1 състав,
одобрено с окончателно протоколно определение от 12.07.2021 г. по НОХД
№20042/2019 г. на СРС, НО, 1 състав, със силата на влязла в сила присъда, на
основание чл.300 от ГПК. Обвързващата съда доказателствена сила на влязлата в сила
5
присъда се разпростира в този случай и по отношение на настъпилото за пострадалия
увреждане „кома втора степен и контузия на главния мозък“, определящо елемента от
фактическия състав на престъплението, за което водачът е признат за виновен, а
именно – настъпил вредоносен резултат - „причинена средна телесна повреда“ по
смисъла на чл.129 от НК. Въпреки че по настоящото производство са събрани
съдебно-медицински експертизи, в които се приема, че не са налице убедителни
доказателства за настъпване на телесно увреждане, изразяващо се в контузия на
мозъка, съдът е обвързан на осн. чл.300 от ГПК от доказателствената сила на влязлата
в сила присъда. По отношение на останалите телесни увреждания, които не са
съставомерни елементи от фактическия състав на престъплението, а именно –
„контузия и две разкъсно-контузни рани в дясната челно-слепоочна област на
главата, контузия на тялото и контузия на гръдния кош“ съдът намира, че
убедително и безспорно се установяват от събраните по делото доказателства –
КСМАТЕ, СМЕ, епикриза на л.9, Извлечение от Амбулаторна книга на
Неврохирургичен кабинет на л.10-12, ИЗ №26904 на л.16-29.
Съдът кредитира изготвените по делото КСМАТЕ и СМЕ, както и
токсикологичната експертиза, като ги намира за компетентно изготвени,
непротиворечиви помежду си, кореспондиращи на медицинската документация,
приложена по делото, подробни и обосновани. Изводите на КСМАТЕ и СМЕ в частта
им относно липсата на контузия на мозъка се основават на самостоятелния анализ и
интерпретация на отразените в медицинската документация резултати от обективни
образни изследвания, извършен от вещите лица, като същите съдът намира за
обосновани и убедителни. Въпреки това, съдът е обвързан да приеме установения
впоследствие от влязлата в сила присъда факт за наличието на това мозъчно
увреждане, и да не кредитира експертизите в тази тяхна част.
За установяване на обема на търпените от ищеца неимуществени вреди по
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М. А. /майка на
ищеца/. Същата твърди, че на 06-ти август рано сутринта ищецът е пътувал с още
двама спътници, като той е спял на задната седалка на автомобила по време на
настъпването на процесното ПТП. Свидетелката твърди, че е видяла сина си в
реанимацията на болница Пирогов, в състояние на кома и на командно дишане, с излив
в белите дробове, като останал в състояние на кома в продължение на 7 дни. Когато
излязал от комата, той не знаел къде се намира. Разрешили на свидетелката за 5 минути
да разговаря с него, след което лекарят казал, че отново ще вкара ищеца в
медикаментозна кома. Три дни след това го преместили в друго отделение, и на 3-тия
ден свидетелката го „изписала“ сама, тъй като той се скарал със старшата сестра, и не
искал да стои повече в болницата. Така според свидетелката, синът й пролежал в
болницата около 10 дни. Възстановявал се доста време – около 6 месеца, сваляли му
конците на два пъти, близо 6 месеца не си усещал половината глава, защото била
изтръпнала, виело му се свят, ставало му лошо, не можел да се храни както трябва, за
него се грижела свидетелката. Той работел в Германия, върнал се в отпуска и станала
белята. След 6 месеца започнал работа в склад за био-храни.
Съдът преценява показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита близката й родствена връзка с ищеца /негова майка/, обуславяща
заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца. Съдът констатира, че
показанията на тази свидетелка относно продължителността на възстановителния
период противоречат на приложените по делото медицински документи и изготвените
експертизи, от които се установява, че болничното лечение на ищеца е било с
6
продължителност от 4 дни, и възстановяването на ищеца е приключило в рамките на
месец, без остатъчна неврологична симптоматика, като ищецът е започнал работа един
месец след увреждането. Показанията на свидетелката в тази част не се подкрепят от
други представени по делото доказателства, поради което съдът не ги кредитира в
частта им относно продължителността на възстановителния период.
От приетите по делото медицински експертизи се установява, че за лечение на
получените травматични увреждания ищецът е бил хоспитализиран по спешност на
06.08.2016 г., и е бил на болнично лечение в продължение на 4 дни, като е
преустановил болничното си лечение по собствено желание. През този период той в
рамките на 12 часа е бил в безсъзнателно състояние и е бил интубиран, претърпял е
оперативна интервенция за хирургическа обработка и зашиване на раните на челото
му. През първата седмица след увреждането той е търпял интензивни болки, които след
това постепенно са затихнали и отшумели, като общият възстановителен период е
приключил в рамките на един месец. В резултат от травматичното увреждане на
главата не са настъпили увреди на мозъчната обвивка, неврологичният му статус е
останал в норма, и не са настъпили патологични неврологични отклонения. Налице е
остатъчна ретроградна амнезия за момента на ПТП и периода непосредствено след
него, както и остатъчни трайни белези на челото от разкъсно-контузните рани.
Трудоспособността на ищеца се е възстановила напълно в рамките на един месец, след
който ищецът се е върнал на работа. Съдът взема предвид младата възраст на ищеца –
на 36 години към момента на ПТП, която е способствала за настъпването на пълно
възстановяване на здравето му без остатъчни неблагоприятни неврологични
изменения, и то в значително по-кратки от обичайните срокове. Същевременно,
младата възраст на ищеца обуславя по-тежко възприемане на остатъчните видими
трайни белези по челната област на лицето му.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че не са
налице основания определеното от съда справедливо обезщетение в размер на 20 000
лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди да бъде завишавано. Същото е
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, и е съобразено с критериите, формулирани в
ППВС №4/1968 г., като отговаря на вида и характера на установените по делото
травматични увреждания, претърпяното от ищеца коматозно състояние, обусловило
опасност за живота му, претърпяната интубация и оперативна хирургическа обработка
на раните му, остатъчните белези в челно-слепоочната област на лицето и ретроградна
амнезия, но също така отчита настъпилото бързо и пълно възстановяване на ищеца в
значително по-кратък от обичайния период – само за един месец. Така определения
размер отговаря на икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, както и на съдебната практика по сходни случаи.
При установения по делото принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат чрез непоставянето на обезопасителен колан, така определеното
от съда справедливо обезщетение в размер на 20 000 лв., следва да бъде редуцирано на
осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД с 40%, което обуславя основателност на предявената искова
претенция до размера от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/.
Като е достигнал до частично различни фактически и правни изводи относно
приноса на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, първостепенния съд е
постановил частично неправилно решение, което следва частично да се отмени в
отхвърлителната му част за сумата над присъдения на ищеца размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 4000 лв., до размера от 12 000 лв., и на ищеца следва да се
присъди допълнително обезщетение в размер на още 8 000 лв., ведно със законната
7
лихва върху тази сума, за периода от 27.04.2018 г. до окончателното плащане. За
разликата над размера от 12 000 лв. до размера от 48 000 лв., до който се поддържа
исковата претенция пред въззивния съд /изчислена от ищеца след прилагане на
редукция от 20% към справедлив размер от 60 000 лв., предявен като частичен от
80 000 лв./, решението на първостепенния съд в отхвърлителната му част е правилно и
законосъобразно, и следва да се потвърди.
При този изход от спора, решението на първостепенния съд следва да бъде
отменено частично и в частта му за разноските, които ищецът е бил осъден да заплати
на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Пред първостепенния съд ответникът е
претендирал със списък по чл.80 от ГПК разноски в размер на 615 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно резултата от въззивната инстанция,
ищецът следва да бъде осъден да заплати 48/60 части от разноските на ответника, т.е.
сумата от 492 лв., както и от юрисконсултско възнаграждение, определено от
първостепенния съд в размер на 300 лв. /което се извежда чрез извършване на
обратните аритметични действия/ - т.е. сумата от 240 лв. Или за разликата над размера
от 732 лв., до размера от 853,97 лв., който ищецът е бил осъден да заплати, решението
на първостепенния съд ще следва да се отмени.
За въззивното производство ищецът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК
присъждане на разноски за държавна такса в размер на 294 лв., както и присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв., съгласно представен ДПЗС с
реквизити на разписка. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, което е неоснователно, тъй
като минималния размер на адвокатското възнаграждение при обжалваем интерес от
44 000 лв., е в размер на 1850 лв., изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, в
полза на ищеца следва да се присъдят 8/44 части от претендираното адвокатско
възнаграждение от 1900 лв. – т.е. сумата от 345,45 лв. Също така в полза на ищеца
следва да се присъдят 8/44 части от заплатените от него разноски за държавна такса в
размер на 294 лв., т.е. сумата от 53,45 лв., или общо ответникът следва да бъде осъден
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца разноски за въззивното производство в
размер общо 398,90 лв. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и допълнителни
разноски за първоинстанционното производство. Със списък по чл.80 от ГПК ищецът е
претендирал 1500 лв. за държавна такса и експертизи, както и присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв. Съобразно резултата от въззивната инстанция, в полза на ищеца следва
да се присъдят 12/60 от направените от него разноски – т.е. сумата от 300 лв.
Първоинстанционният съд не е присъдил на ищеца разноски за първоинстанционното
производство, съобразно постановения от него резултат – в размер на 100 лв. /=1500 х
4 / 60 /, като ищецът не е поискал в срока по чл.248 от ГПК допълване на решението в
частта му за разноските, поради което е преклудирано правото му да претендира тази
част от разноските за първоинстанционното производство. Съдът намира, че не е
преклудирано правото му да търси разноските за първоинстанционното производство
на базата на допълнително присъденото обезщетение с решението на въззивния съд –
т.е. сумата от 200 лв., която с въззивното решение следва да му се присъди. В полза на
процесуалния му представител следва да се присъдят 12/60 от адвокатското
възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което при материален интерес
от 60 000 лв. се изчислява в размер на 2330 лв. – т.е. сумата от 466 лв. С
8
първоинстанционния съдебен акт съдът е присъдил на адв. Я.Д. сумата от 510 лв. за
адвокатско възнаграждение, поради което с въззивното решение не следва да му се
присъжда допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
За въззивното производство в полза на ответника следва да се присъдят 36/44
части от направените от него разноски за въззивното производство. Ответникът е
претендирал със списък по чл.80 от ГПК, инкорпориран в отговора на въззивната
жалба, присъждане на юрисконсултско възнаграждние. Съдът определя същото в
размер на 300 лв., от който размер следва да се присъдят на ответника 36/44 части, или
сумата от 245,45 лв., които ищецът следва да бъде осъден да му заплати. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и държавна такса за
допълнително присъденото на ищеца обезщетение, за двете съдебни инстанции. За
въззивната инстанция ищецът е внесъл сумата от 294 лв. /тъй като е частично
освободен от задължението за внасяне на държавна такса над размера от 1/3 от нея/.
Съобразно допълнително присъденото обезщетение от 8 000 лв., ответникът следва да
внесе сумата от 480 лв. държавна такса за двете съдебни инстанции, от които са
внесени от ищеца 294 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
186 лв. държавна такса върху допълнително присъденото обезщетение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №266885 от 09.12.2022 г., постановено по гр.д.№12424/2018 г.
на СГС – I ГО – 13 състав, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил предявеният от
Н. К. М., с ЕГН **********, против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за
сумата над размера от 4 000 лв. /четири хиляди лева/ до размера от 12 000 лв.
/дванадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания в резултат от ПТП
на 06.08.2016 г., причинено по вина на водача на л.а.“Рено Меган“ с рег.№***, КАКТО
И В ЧАСТТА, в която Н. К. М., с ЕГН **********, е осъден на основание чл.78, ал.3
от ГПК да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“АД, с ЕИК *********, разноски по делото за размера над сумата от 732
лв. /седемстотин /, до размера от 853,97 лв. /осемстотин петдесет и три лева и
деветдесет и седем стотинки/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Света София“
№7, ет.5, на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Н. К. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл. ***, вх.Б, сумата от 8 000 лв. /осем хиляди лева/,
представляваща разликата над размера от 4000 лв. до размера от 12 000 лв. –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
06.08.2016 г., причинено по вина на водача на л.а.“Рено Меган“ с рег.№***, ВЕДНО
със законната лихва върху тази сума за периода от 27.04.2018 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №266885 от 09.12.2022 г., постановено по гр.д.
№12424/2018 г. на СГС – I ГО – 13 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с
която е отхвърлен предявеният от Н. К. М., с ЕГН **********, против
9
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“АД, с ЕИК *********,
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата над размера от 12 000 лв.
/дванадесет хиляди лева/, до размера от 48 000 лв. /четиридесет и осем хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от телесни увреждания в резултат от ПТП на 06.08.2016 г., причинено по
вина на водача на л.а.“Рено Меган“ с рег.№***.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Света София“
№7, ет.5, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Н. К. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл. ***, вх.Б, сумата от 398,90 лв. /триста деветдесет и осем
лева и деветдесет стотинки/, представляваща разноски за въззивното производство,
КАКТО И сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Н. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл. ***, вх.Б,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – Застраховане“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Света София“ №7, ет.5, сумата от 245,45 лв. /двеста
четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Света София“
№7, ет.5, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съда, по
сметка на САС, държавна такса в размер на 186 лв. /сто осемдесет и шест лева/ за
допълнително уважената част от иска, за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10